Мини пайове с хрупкава поръска

Пролетта, някак забързана и преродена, вече се е разлистила в цялата си прелест – нова, зелена и свежа, омайващо пъстра и цветна. Тези дни, с добавката на слънчево време, тонизиращо залива с хубаво настроение и желание за повече разходки, споделена красота от нежни звуци и очарование. И логично, едни малки сладкишчета чудесно биха се вписали като част от подготовката за първия пролетен излет. След като се хареса ‘масленият” вкус на ваниловите сладки, избрах вариант тарти, /а според кулинарната класификация – пай/, с пълнеж от сливов конфитюр хрупкава поръска. Паят е по-семпъл десерт, но с много възможни вариации за вид, вкус и оформление. Бързо и лесно се получава в компактна форма, фин и ронлив, с аромат на любими плодове. Без много предисловия, но с много пролетно вдъхновение, направо към рецептата по идея, но с мои изменения на pravmir.ru.:

Мини пайове с хрупкава поръска

Продукти за 12 малки пая

2 ч.чаши брашно
1 ч.л. бакпулвер
2/3 ч.чаша захар
½ ч.чаша мазнина* /масло в оригинал или заместител за постен вариант/

1 ванилия

1 щ. сол
1 с.л. кокосови стърготини
2 с.л. овесени ядки, фини
бурканче конфитюр от сини сливи,

няколко сушени сливи и орехови ядки, по желание

1 ч.чаша =240 мл.

* растителен постен маргарин - отново да спомена: 'за" ИЛИ "против" неговото използване, както и за проблемните наситени и трансмазнини. Важен показател за биологичната им стойност е ниското съдържание на транс-мастни киселини, гарантирано от модерните технологии на производство, а и в рафинираните растителни масла също има трансмастни киселини, макар и в по-малко количества. В последно време като че се залага повече на умереността, но всеки има свое мнение, аргументи и лично решение по дългогодишния спор масло срещу маргарин.

Сушените сливи могат да се накиснат в чай или сок и се нарязват на ситно, орехите се смилат и смесват заедно с конфитюра.
Пресява се брашното с бакпулвера и добавя захарта, нарязания на дребно маргарин и ароматизира с ванилия. Правят се трохи и замесва тесто. Отделя се ¼ от него. По-голямото количество се поставя в малки формички /тарталетки/, аз използвах гнездата на форма за печене на мъфини. Уплътнява се по дъното и с малък борд около стените. Може да се приготви и с общ блат в тава, покрита с хартия за печене.
Получената празнина се запълва с конфитюрена смес, по 1 ч.л. за мини формите.
Оставената част от тестото се обърква с овесените ядки, кокосови стърготини – отново се оформят трохи и с тях се поръсват сладкишчетата или цялата основа, ако сладкишът е компактен.
Печенето се извършва в нагрята на 200 º С фурна за около 25-30 мин., до златисто.

Формата се изважда се от фурната и изчаква да изстине.

Може да поръси с пудра захар или захарна глазура, по желание.

Конфитюрът може да бъде различен, но сливовият ми се стори тематичен :)

За финал ми се иска да пресъздам и запазя частица пролетното настроение



 и нежното очарование на крехкия бял цвят :)

Опитайте...

Картофени рьощи със задушено червено зеле

Новото ми предложение е отново с картофи, но и червено зеле, като лесно може да се допълни в два варианта – постен и не. Основната идея е за комбинация на ароматно задушено червено зеле със сладко кисел вкус и хрупкава швейцарска картофена палачинка, тип рьощи. Добавката на ябълки, орехи, червени боровинки и подправки обогатяват неговите питателни качества, а с опцията за включване на пикантно синьо сирене и рохко запържено яйце може да се оформи в колоритно и засищащо предястие или леко вегетарианско ястие.

Тематично и пролетно:), скоро четох забавна статия за ползите от консумация на  червено зеле: Червеното зеле съдържало толкова много полезни вещества, че американски учени стигнали до интересен извод – за жените този зеленчук можел да замени кремовете против бръчки, защото в него имало много антиоксиданти, които стимулирали процеса на регенерация на клетките на организма. Редовната му употреба подмладявала кожата и я правела сияйна. Потърсих и още: Червеното зеле е много полезно, тъй като е богато на витамини, захари, соли на желязото, калиеви и магнезиеви соли. Съдържа протеини, целулоза, ензими и летливи вещества. В червеното зеле има два пъти повече витамин С и четири пъти повече каротин, отколкото в обикновеното зеле. Зелето с червеникаво-лилав цвят съдържа най-много селен сред зеленчуците. Благодарение на добрата му съхраняемост, през цялата година можем да имаме този зеленчук с голяма хранителна и лечебна стойност.

Споменах, че червеното зеле се комбинира със считаното емблематично за Швейцария ястие – рьости или рьощи /Rösti / Röschti/,  аналог на не по-малко популярния наш специалитет пататник. Не се наемам да правя детайлна съпоставка между тях: почти навсякъде в Родопите предлагат рецепти на автентичен пататник – печен, пържен, с кори или без, с яйца, сирене, лук или натюр. В цялото разнообразие от рецепти, най-общо се изпълняват с настъргани картофи, златиста и хрупкава коричка с нежна и мека вътрешност, така както се приготвят и рьощи, но се очертава една отличителна особеност за пататника в овкусяването, с типичната за региона подправка – джоджен. Аз избрах обикновен начин за приготвяне, но с „по-европейско” наименование и заради съчетанието им в леко баварски стил :):

Картофени рьощи със задушеното червено зеле  

Започвам първо с колоритното задушено червено зеле със сладко кисел вкус по баварски стил. Червено зеле е едно от популярните немски ястия, като традиционно си подхожда повече с месни ястия, но и само по себе си е много вкусно. Rotkohl, Apfelrotkohl са алтернативни имена за задушено в оцет и подсладено червено зеле с ябълки. Използването на киселина като оцет, спомага да се запази красивият наситен цвят. Счита че, че колкото по-дълго се приготвя, резултатът би бил по-добър, особено ако престои малко, за да могат да се обединят и обогатят взаимно вкусовете и ароматите. И тъй като разбирането за баланс между сладко и кисело е индивидуално, то посочените пропорции на съставки и аромати са насочващи и ориентировъчни.

Задушено червено зеле: 

/по идея на Klassischer Apfelrotkohl/ 

Продукти за 4-6 порции:
2 супени лъжици олио или масло за непостен вариант
1 малка червено зеле, нарязано тънко, около 600 -800 гр.
½ ч. чаша вода
1/3 ч. чаша червено вино*
1-2 с. л. червен винен оцет*

1 с.л. балсамов оцет*
1 с. л.  захар

1-2 с.л. сладко от боровинки*

1 с.л. мед
½ к.л. кимион

щипка канела
сол и черен пипер на вкус

¼ ч.чаша сушени червени боровинки

1 ябълка

¼ ч.чаша запечени орехи

* това са примерни и ориентировъчни пропорции, както и за ароматите, 

количествата могат да се прецизират на вкус!

1 ч.чаша = 240 мл.

Почистеното зеле се нарязва на тънко, посолява се, наръсва се с пипера. Затопля се олиото, в него се поставя нарязаното зеле и задушава леко, като се разбърква. Почти веднага се наливат се водата, виното, оцета, поръсва се със захарта и продължава да се задушва още 10-на минути на средна температура. Ябълката се обелва, нарязва се на кубчета и се добавя към зелето заедно с боровинковия конфитюр, лъжицата мед, сушените боровинки,  поръсва се кимион и щипка канела. Разбърква се и готви още за около 20 минути, според желаната твърдост на зелето. Поръсва се със запечените орехи и сервира. Може да се съхрани за няколко дни в хладилник.

Допълнението с по-острият вкус на синьото сирене е удачен вариант за съседите по маса,
ако не спазват ограничения за животински продукти :)

Идва ред на картофената палачинка Има много, разнообразни и хубави рецепти, и в нашето кулинарно пространство - със сурови картофи, настъргани и отцедени, със сварени и намачкани или пък нещо по-средата, с вкусни добавки, но повечето са не постни. Прочетох различни мнения и препоръки, всяка една технология има своите особености и в получения резултат. Исках да ги направя най-обикновени - избрах полусваряване на картофите, задължително пълно охлаждане и последващо рендосване, пържене в тиган с незалепващо покритие.

Картофени рьощи
/по Felicity's perfect rösti/

Продукти за 4 като гарнитура, или 2 като основно ястие

2 картофа,  средни по големина
1 -2 с. л.  олио или масло за непостен вариант

сол и черен пипер на вкус

Картофите леко се подваряват в подсолена вода, около десетина минути, /зависи от сорта картофи/, но да не стига до омекване. Оставят се да изстинат и охладят в продължение поне на няколко часа, може и за цяла нощ. Рендосват се на едро и овкусяват със сол и черен пипер на вкус. Част от мазнината се затопля в незалепващ тиган, изсипва се овкусената картофена смес, заравнява се и леко притиска, така че да се оформи подобна на палачинка. Пече се на умерена температура, докато отдолу се получи златиста коричка, около 10-на минути, като зависи от големината в диаметър и дебелина. Освобождава се по края, разклаща, покрива се с плитка чиния и се обръща в нея. В тигана се слага отново мазнина и картофената палачинка /обърната от към суровата страна/ се приплъзва обратно, за да се запече. Продължава да се готви за още около 10 минути до златист и свеж цвят, отстранява се от тигана върху абсорбираща хартия /ако мазнината е била повече/. Сервират се горещи. 

Хареса ми опцията да се загъне като палачинка,

 или да се предложи като бургер, в компанията на синьо сирене и прясно рохко яйце:

Опитайте...

Ванилови пудинг сладки

Сутрешно, неделно… едно уханно стихотворение на Мария Донева: Ванилия. Канела.

Ванилия. Канела.
Кора от портокал.
Мирише на неделя.
До късно си стоял
и се събуждаш бавно.
Кафето е разкошно.
Денят потегля плавно.
Какво ти трябва още?

...

Малко ми е трудно да редя така умело думите след нея, но ще се постарая да презентирам тези ванилови сладки... Сред най-харесваните аромати в сладкиши са на ванилия, на канела, на портокал също – естествени, фини и нежно опияняващи. Успяват да се съчетаят в хармония с другите съставки, а в същото време деликатно напомнят за себе си. Тези сладки избрах да са с дъх на ванилия, но могат да се приготвят и с друго ухание, защото за приготвянето им се използва пудинг на прах със съответния избран вкус. Може да се направят и с масло, както в оригиналното предложение.  Това е рецепта от хърватския кулинарен сайт Coolinarika, за Vanila keks с впечатляващите 316 одобрителни коментара досега,  опитвана 131 пъти /с мен 132/, 206 приложени ”доказателства” и препоръчана от 117 потребители. Неведнъж съм изпробвала  техни рецепти, не се поколебах и сега. Тези бисквити са толкова леки и нежни, просто ме спечелиха с първата хапка. Мисля си, че дозата е малка и може да се удвои...

Ванилови пудинг сладки

/по рецепта на  Vanila keks/

Продукти за около 30 сладки

125 гр. брашно

50 гр. пудинг ванилия /прах/

50 гр. пудра захар

2 пакетчета ванилова захар**

1 ванилия прах

125 гр. мазнина* /масло в оригинал или заместител за постен вариант/

* растителен постен маргарин - Няма да пиша 'за" ИЛИ "против" неговото използване, нито за проблемните наситени и трансмазнини. Важен показател за биологичната им стойност е ниското съдържание на транс-мастни киселини, гарантирано от модерните технологии на производство, а и в рафинираните растителни масла също има трансмастни киселини, макар и в по-малко количества. В последно време като че се залага повече на умереността, но всеки има свое мнение, аргументи и лично решение по дългогодишния спор масло срещу маргарин, а ако не се употребява - едно предложение за  сходна рецепта  и съставки.

**   една от разпространените популярни опаковки в пакетче е 8 гр.

Разбъркват се сухите съставки и смесват с маргарина. Ароматизира се с ваниловата захар и ванилията прах. Омесва се тесто - използвах кухненски блендер – с няколко пулсации. Иважда се и оформя на топка, след което се оставя в хладилник да се охлади за около час. От тестото се късат и оформят топчета с големина на малък орех. Декорират се с дървено шишче или вилица. Както повечето маслени сладки, /а тези са и с маргарин/, отново ги охладих за стягане - само няколко минути в хладилник/фризер, без това да е упоменато в оригиналната рецепта.

Фурната се загрява на 180С.

Подреждат се в тава, покрита с хартия за печене и пекат за 6-7 мин, до порозовяване, без да се препичат!

Изваждат се от фурната, леко се охлаждат заедно с тавата, след което премахват и поставят върху решетка, до пълното им изстиване. Съхраняват се в плътно затворена кутия.

Могат да се поръсят с пудра захар или да се декорират по желание.

 

Могат да се приготвят и с какаов пудинг или някакъв друг аромат, напр. карамел,
както и красиво да се оформят по-друг начин.

Мирише на неделя.:) Опитайте...