събота, 8 ноември 2014 г.

Наближават коледните пости – празници и именни дни до тяхно начало



Типично есенният  месец ноември вече започна с празници, предстоят още, именни дни и началото на коледните пости другата събота: Събор на Свети архангел Михаил е първият от големите християнски празници и именни дни през ноември, на 11 ноември светата православна църква отбелязва деня на Свети мъченици Мина, Виктор и Викентий, на 13-ти Свети Йоан Златоуст, архиеп. Константинополски с коледните заговезни тази година, и Свети апостол Филип на 14 -ти. Времето за честването им се осмисля като непосредствен преход от есен към зима и това определя характера на празничната обредност: 
На 8 ноември е Архангеловден
на името на главния архангел и небесен пълководец - св. Архангел Михаил 


Православната Църква вярва, че всеки човек има свой ангел–пазител, който се моли за него на Бога, съветва го да върши добри дела, внушава му благочестиви мисли и скърби за него, когато греши и забравя Божиите заповеди. Светецът е най-силният сред ангелите, символизира тържеството на доброто, светлината и справедливостта, а в църковната иконография е изобразен с копие в ръка, тъпчещ с краката си дявола. И още...
На Архангеловден християните почитат светите ангели и най-вече св. Архангел Михаил, който е смятан за вожд на небесните сили. Архангеловден е в чест на съборното единство на ангелските чинове - архистратиг Михаил и другите безплътни сили. Църквата се обръща с молитва към ангелите да ни закрилят и пазят от изкушенията на злите духове:  
 "Да ни ограждат с покрова на крилете на невеществената си слава и ни избавят от беди."
В Откровението на свети Йоан Богослов е описана битката на свети Архангел Михаил и неговите ангели със седемглав и десеторог Дракон, в резултат на което Драконът, наричан още Дявол или Сатана, е прогонен от Царството небесно на земята. B народните вярвания е известен като "душевадец": той се спуска при умиращия, с нож изтръгва душата му и я отвежда в отвъдния свят, където заедно със св. Петър я отправя в райската градина или в пъкъла (според това дали е праведна или грешна).


 На този имат имен ден хората с име: Ангел, Ангелина, Лина, Михаил, Михайлина, Михаела, Мила, Милена, Рангел, Рафаил, Гавраил, Гаврил, Серафим, Райко, Рая, Радка, Радко, Райна, Радослав, Рада, Радина, Радостин, Радивой, Емилия, Емил, Райка, Райчин, Рачо, Руси, Пламен, Пламена, Огнян, Огняна, Милко, Милка, Михо, Геле и Ханка.
...

На 11 ноември е големият и много почитан празник на Св. Мина, 
заедно със свв. мъченици Виктор, Стефанида и Викентий и преп.Теодор Студит:

Св. Мина е един от най-почитаните от народа ни светци - заради силата, с която закриля семейството и го почитаме като негов покровител. По малко известно е, че Св. Мина помага при беди, тежки болести и кражби. 
Почитаме Св. Мина като покровител на семейството, който закриля и жените, 
затова на този ден се молим пред иконата на светеца 
за здраве на децата ни, за радост и благополучие на дома.  
 В превод от гръцки името на светеца означава „намирам”, „съобщавам” и затова от етимологията сред българите се разпространява вярата, че светецът помага да се открият откраднати и загубени вещи и добичета. Пак според народната етимология името на св. Мина се свързва и с глагола „разминавам”, „минавам” и затова почитат светеца - „за да се разминат болестите и лошото по хората”. В някои селища в Родопите го наричат „Свети Мина-размина”, а в Странджа – „Св. Мина сребърен”. Когато човек се разболее или си загуби нещо ценно, пали свещ пред иконата на светеца.  На празника му отиват в черквата или в параклис, чийто патрон е светецът, палят свещи и окичват иконата му с цветя и пари. Раздават и обредни хлябове за здраве. При тръгване на дълъг път хората се прекръстват с пожелание „Св. Мина да е напред и да помага!”

и

Виктор - също така войник, пострадал при император Антонин (138-161 г.) в Италия. Една млада християнка на име Стефанида, която присъствала на неговите страдания, видяла слизащите от небето два светли венци. Тя започнала гръмко да слави подвига на св. мъченик и сама, заедно с него, се удостоила с мъченическа смърт. Св. Викентий бил дякон. Той се удостоил да пострада за вярата в испанския град Валенсия при император Диоклетиан.

Празнуват носещите имената: Виктор, Виктория и Мина, Минчо, Минка и още за празника.
...
Още един православен празник, на 13-ти, когато се чества Св. Йоан Златоуст /349 - 407г./, патриарх Константинополски. Забележителен проповедник и богослов, който е оставил най-голямото по обем богословско творчество в Източната църква. Един от тримата "светители" - "вселенски учители", наравно с Василий Велики Кесарийски и Григорий Богослов, и наречен заради неговото красноречие по време на проповед

"Златни ти уста, Йоане, бъди благословен!"
...
И някак много естествено към поредицата християнски празници се вписва и един светски -
 Световен ден на Добротата - World Kindness Day
 

Добротата е известна като морално съвършенство, добродетел и е призната като ценност в много култури и религии. В Римокатолическата църква е един от седемте християнски добродетели. Вярата, надеждата и любовта са описани и като основни добродетели в християнската етика на св. Йоан Златоуст. 

"Добротата е начинът, по който един подобен на Христа човек се отнася към околните."
Прието е след деня в памет на св. апостол Филип /14 ноември/ да започва четиридесетдневният пост, наричан често "четиридесетница на ап. Филип". Установен е сравнително късно, в чест на Раждането на Спасителя, за да се очистят християните чрез покаяние, молитва и пост и с чисто сърце, душа и тяло благоговейно да посрещнат явилия се в света Син Божий.


И при толкова празнични дни, една идея за нещо сезонно и сладичко - 
тиквени "трюфели" с дъх на канела и ром:)


Светли и благословени празници и честити именни дни!

сряда, 5 ноември 2014 г.

Пресечна точка - меридиан 24° с паралел 42° и салата "софенка"



Пресечната точка между меридиан 24 и паралел 42 не е тип въпрос от занимателно телевизионно състезание, а интересно географско разположение. Иде реч за Велинград, така че и за местната "софенка"... малко по-късно. Любопитното съчетание на цифри е „планетарната” точка от пресичането на меридиан 24° източна дължина и паралел 42° северна ширина маркирано в местност над Клептуза. Трябва да споделя, че не стигнах до конкретното място, но пък успях да видя отново природната красота на тези земи. Безспорно най-голямото богатство на Велинград са водите и особено минералните. Коронован като „СПА столица на Балканите“, по изобилие и разнообразие на минералните си води Велинград се нарежда на първо място в България. Разположен в близост до условно приетата граница между Родопите и Рила, с обединение на някогашните села Лъджене, Каменица и Чепино, се намира в най-голямата котловина в Западните Родопи -Чепинската. А приказният край майсторски описват Иван Вазов с В недрата на Родопите” и Алеко – „През марта в Чепино - и два пътеписа вълнуват с неповторимото описание на родопския пейзаж. Аз мога само да прикача снимки - повечко...сезонът разкошната златна есен на 2014.


Няма да разказвам за хотели и балнеосанаториуми, нито за екзотични СПА и уелнес процедури, ресторанти и къщи с национална и бутикова кухня. Иска ми се да споделя това, което Природата, като главен архитект е създала около града, планината и очарованието на впечатляващо живописните места в есенния сезон, чудесни условия за туризъм и почивка, и нещо за хапване…




 


Велинград се слави като един от най-безоблачните градове в България. Сред най-популярните,  романтични и красиви кътове на града е емблематичният карстов извор Клептуза, а едноименният парк с двете си езера е един от символите на града.


 
Карстовият извор Клептуза блика в основата на отвесна бяла мраморна скала, 
обрасла със зелен мъх, а водата му е варовита и студена. 



Името му идва от гръцки, означава вземам скришом, крия на тайно място. Вероятно е свързано с внезапната поява на изворните води, сякаш са били здраво заключени в подземния карст и внезапно отприщени, са бликнали свободно.




Ще припомня и тъжната легенда за езерото Клептуза - като почти всяка българска легенда, приказната история на тази родна забележителност е интересна и, разбира се, става дума за любов… Езерото Клептуза носи името на един извор. Този извор е кръстен на една девойка Клепна, от рода на Узите може би най-красивата мома от околността. Като всяко младо момиче и тя имала своята тайна, на споделена любов с един момък. Легендата гласи, че в опита си да избяга от османците със своя любим, точно преди да бъде заловена, красивата Клепна се моли земята да я погълне. Молитвите й били чути, земята се разцепила и поглъщайки девойката, от мястото бликва вода.









Не ще мине и без софра – запазени бабини рецепти, неповторима смесица от вкусове и аромати, неделима част от българските традиции, а Велинград е една кулинарна мозайка от различни ястия, в резултат на историческото развитие и посещаемост на региона. Успях да открия електронен вариант на интересна книга с характерни рецепти от този край – Хранене с аромат на мащерка и копнеж , изготвена от Т. Ланджова. Тя съдържа 55 рецепти на ястия и десерти и предложения на готвачи от Велинград, бивши ученици на Техникум по икономика и туризъм. Ястията в Чепинския край не се отличават много от традиционната българска кухня, но все пак има няколко типични за Велинград и околностите гозби. От голямото изобилие ме впечатли, опитах в местен ресторант и харесах - салата от бял боб, която наричат "Софенка". Там казват, че сортът боб "софенка" вирее само в този край, чийто зърна са изключително едри, бели и се топят в устата. Някъде четох, че особеност при него била, че ставал най-добре на сенчести места над 1000-1200м. надморска височина и се нуждаел от повече влага в сравнение с другите бобови култури...
И с анонс към предстоящите пости, ето и велинградската бобена салата в домашно изпълнение:



Бобена салата „софенка


Продукти:
1 кг. боб "софенка" /бял едър зрял фасул, може и 'смилянски" / 
7-8 с.л. олио
1 стрък праз лук*
1 с.л. червен пипер
сух джоджен
черен пипер
1 ч.л. сол
* намерих и интересно представена рецепта с пресен кромид лук

Според препоръчаната технология "софенката" се накисва за 7-8ч.в студена вода. Вари се в същата вода, ако е нужно се долива още. След омекване на зърната, към фасула се прибавя сол. Оставя се да изстине и изцежда от водата.
За салатата може да се използва и готов сверен боб по класическа технология.
Приготвя се запръжка от олио и едро нарязания лук, а след запържването му се отстранява от мазнината. Към олиото се прибавя червения пипер и със запръжката се залива изцедената от течността "софенка". Овкусява се със смлян черен пипер и сух джодженЛеко се разтърсва съдът, в който е поставена "софенката".


Сервира се за гарнитура или като салата, топла или студена.





 Опитайте...


 

неделя, 2 ноември 2014 г.

Браунис с много "к" -та



      Днес имах намерение да се включа в сезонните тиквени истории с пълнени бисквити и трюфели с шоколадов тиквен крем, както и да презентирам разкошните нови аромати на "Д-р Йоткер", но друга организация промени плановете ми. За такива случаи почти винаги се намира нещо друго, в резерв, което да "спаси" положението. Така е и с този браунис с кафе и какао, косос и канела - топли земни аромати, нежен вкус и фина шоколадова заливка. Рецептата не е по-особена от другите за споменатия  вид сладкиш, а съчетанието на есенните вкусове, аромати и плодове го превръща в малко по-различен неделен десерт. Допълнителното гарниране със задушени круши /или глазирани/ е въпрос на желание, но комбинацията се допълва успешно.
Есента  ме очарова в своята красота и колорит, обичам усещането за домашен уют, изпълнен от топлина и миризма на прясно изпечен сладкиш с типичните есенни аромати. Това е една по-различна идея за вкус и ухание, по аналогия с есента -
 какао, канела, кафе, кокос, круши - много "к" -та, един кокетен краен резултат. 


Браунис с с много "к" -та /какао, канела, кафе, косос и круши/


Продукти за 9 порции:
За блата:
125 гр. масло
1 ч.чаша захар
2 яйца
100 гр. черен шоколад
1 ч. л. канела или канелена захар /на "Д-р Йоткер"/
1 с.л. какао на прах
1 ч. чаша брашно
¼  ч. л. сол
1 ч. л. бакпулвер
¼ ч.чаша кафе еспресо
¼ ч.чаша кокосово мляко
¼ ч.чаша кокосови стърготини

1 ч.чаша =240 мл.

Фурната се загрява до 175 градуса С.
Тава в размери 20х20 см. се намазнява и поръсва с брашно или покрива с хартия за печене алуминиево фолио.
Стопява се маслото със захарта, кафето, косовото мляко, стърготините, маслото, какаото и шоколада. Премахва се от котлона и слабо охлажда. Отделно се смесват се брашното с бакпулвера и солта, канелата или канелената захар; разбиват се леко яйцата и вливат в шоколадовата смес, следва сухата част и всичко се обединява, като се разбъркват само до обединяване и изсипват в тавата за печене.      
Пече се в предварително загрята фурна за 25 минути, а е желателно и да не се препича.
След леко охлаждане се залива с топинга

За топинг глазура:
1/3 ч.чаша течна сметана
1 с.л. кокосови стърготини
1 с.л. захар
50 гр. черен шоколад 75%

1 ч.чаша =240 мл.
Течената сметаната се поставя да заври със захарта и коксовите стърготини. Маха се от котлона и прецежда, след което се добавя ситно нарязания шоколад. С разбъркване се стопява шоколада и изглажда сместа. Залива се леко охладения сладкиш и оставя до пълното му изстиване и стягане.


При сервиране се порционира и гарнира с поширани  или глазирани круши /Glazed Pears/

За глазирани круши:
4 -5  круши
60 гр. масло
1/3 ч.чаша. мед
канела /ванилия
1 с.л. лимонов сок
1 с.л. ром

Крушите се разполовяват и почистват от семенната част, без да се белят и поръсват с лимонов сок и рома.  Маслото се разтопява и в него се сотират крушите, докато омекнат леко. Прибавя се меда, канела/ванилия и задушават до глазиране и желаната мекота. Изваждат се и са готови за консумация или декориране, а полученият сос може да се до сгъсти като сироп.



И разчупен...

 
Опитайте...