Преди Великден - дните на Страстна седмица

Броени дни ни делят от Великден. От днес, понеделник започва т.нар. Страстна седмица, посветена на страданията на Христос, наричана още Велика или Свята. т.е. Седмица на страданията, прелюдия към вечния живот. На старобългарски страст означава страдание. По тази причина дните на Христовите страдания от влизането на Исус Христос в Йерусалим за Пасха до смъртта му са наречени страстна седмица. Приближавайки се към кулминацията на тази седмица, всеки един ден от седмицата е наречен велик и свят . 

В тези дни Христос изживява всички човешки страсти. Това са мъките - духовни и физически, съмненията, предчувствието за наближилия час на неговата саможертва в името на спасението на всички хора. Идва завършекът на мисията, с която той е изпратен на земята от своя небесен Отец. Това е първоначалният смисъл на думата страст в старобългарския език - мъки, терзания.

В древната Църква, а и сега постът през тази страстна седмица е особено строг - растителна храна без олио, петък – според възможностите – пълен глад, само вода или вода и хляб.

Страсти Христови  /анонимен художник XV век, Нидерландия/

През първите три дни на Страстната седмица Църквата припомня последното пребиваване в Йерусалим.

Велики понеделник

На Велики понеделник евангелистите ни разказват как Божият син влязъл в Йерусалимския храм и го намерил пълен пълен с търговци. Обхванат от свещен гняв, Той прекатурил масите им, а тях самите изгонил, защото храмът е дом за молитва, а не тържище. (Мат. 21:12-13, Марк 11:15-19; Лук.19:45-46). В Евангелието се говори за проповедта на Иисус в храма и изреченото от него проклятие над безплодната смокиня - символ на човешката душа, която не познава молитвата, покаянието и не носи духовни плодове.

Ден за пречистване и почистване на душата, тялото и къщата. Първите три (Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда) са отредени за разтребване вкъщи, като на рутинната дейност се придава и символично пречистващ характер - прави се за здраве.

Велики вторник - ден за смирение

Седемте добродетели:  

целомъдрие, лишение, щедрост, трудолюбие, търпение, добродушие и смиреност.

Спасителят казва на учениците си да не ламтят за слава

"И тъй, бдете; защото не знаете ни деня, ни часа, в който Човешкият Син ще дойде" (Мат. 25:13)

(Евангелско чтение: на утрената Мат. 22:15-23:39; на литургията Мат. 24:36-26:2).

В нощта срещу Велики вторник Господ Иисус Христос бил във Витания и сутринта дошъл в Йерусалимския храм, където поучавал народа. Първосвещениците и старейшините, като слушали Неговите притчи, разбирали, че Той говори за тях, искали да го заловят, но и се бояли да Го нападнат открито, защото хората Го почитали като Пророк.

На този ден Исус Христос произнася словата за прошката, основа на Неговото учение. "...И когато стоите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, та и небесният ви Отец да прости вам прегрешенията ви." (Марк., 11:25)

Велики вторник е ден за поучения и последни нравствени наставления: Иисус дава пример как да благотворим - не да даваме от излишъка си за тази цел, а като бедната вдовица да отделим от последните си материални средства.

Във Велики вторник на Страстната седмица в църквата се споменава и

Евангелската притча за Десетте девици

…Мъдростта не е в едничката добродетел, а в събраните всички добродетели. Казал е Премъдрият: мъдростта си строи дом върху седем стълба. Мъдра е онази душа, която има седем добродетели /целомъдрие, лишение, щедрост, трудолюбие, търпение, добродушие и смиреност/.

В българската традиция се посвещава деня на размисъл и преоценка на действията си по време на постите. Жените измазват с вар цялата къща, за да грейне от чистота и белота, подновяват пода, ако е пръстен, и чевръсто се захващат да довършат великденските премени.

Велика сряда - МИРОПОМАЗВАНЕТО НА ИИСУС

В деня на Светата и Велика сряда се припомня за многоценното миро, пролято върху главата на Христос от разкаялата се грешница. Успяла да влезе в дома, дето бил Христос, жената, носеща алабастърен съд с драгоценно миро, искала да засвидетелства почитта си към него. В бързината, да не й се пречи на доброто намерение, тя счупила съда, по-лесно да се разлее мирото. Това не се одобрило и някои от апостолите възроптали под предлог, че по-добре би било мирото да се продаде и парите да се раздадат на бедните. А Христос казал да не я смущават, защото това е усърдие.

В сряда Юда отишъл при юдейските първенци и уговорил предателството на Христос за тридесет сребърника. От тоя ден коленопреклоненията на молитвата не престават. Уговорката за предаването на Исуса определя този ден като Велик - „Велика сряда". В спомен на първия ден от страданията на Исуса, християнски обичай е тоя ден през всяка седмица в сряда да се пости.

На Велика сряда обичаят повелява да се бере здравец и на Разпети петък да се раздава за здраве. Вярва се, че на този ден Исус изцелява болни, слепи и предупреждава учениците си да не ламтят за слава. На Велика сряда не се работи никаква женска работа, считало се е, че а ако някой престъпи това правило, умението му ще се отнеме.

 

 Четвъртък на Великата седмица

Този ден е определен в православието за провеждането на Тайната вечеря, макар че някои нови предположения са за ден по-рано - в сряда.

Посветен е на четири важни събития на Велики четвъртък от Страстната седмица:
Божественото умиване (на нозете); Тайната вечеря; Установяването на Светите тайнства /Кръщение, Миропомазване, Покаяние (Изповед), Причащение (Евхаристия), Брак (Венчание), Свещенство и Елеосвещение (Маслосвет)/, усърдната молитва на Господ в Гетсиманската градина (Лук. 22:39-46); Предателството на Иуда.

На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота. Прави се също така и Велик маслосвет, едно от светите тайнства на Църквата, което единствено в този ден се извършва общо за всички християни, и чрез което се молим за изцеление на нашите немощи и телесни и душевни страдания.

На Велики четвъртък /или в събота/ преди изгрев слънце се боядисват яйца, като първото е винаги червено. Това, че Червеното яйце се свързва с Христовата кръв, живота, плодородието и обновлението, както легенди, притчи и традиционни ритуали с него са известни.

Петък на Великата седмица

Този ден е познат - Разпети петък,  Велики петък, Петък на Великата седмица -

най-тъжният, най-тежкият ден за Божия син. Черен, мрачен, потресаващ, в който Божият Син умрял, разпънат на кръст.
На Велики петък бил погребан в каменен саркофаг в пещера, пред която властите оставили стража и огромен камък на входа. На този ден в храмовете е Неговото опело.

 По време на богослужението от олтара се понася Плащаницата и се извършва опелото на Господа сред бели цветя. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта Христови. Едно от тях се нарича "Плачът на Богородица" - молитва в памет на душевните страдания на Дева Мария, която стояла до кръста на своя Син и Го призовавала, произнасяйки скръбни слова. След като се изнесе Плащаницата на вечерното богослужение, с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос. В края на вечернята свещеникът взима Плащаницата от престола и я полага в "гроба" в центъра на храма.
Поклонението на плащаницата продължава две денонощия, до късно в събота вечер, когато тя се внася обратно в олтара минути преди пасхалното шествие на кръста.През целия ден на Велики петък не просто се минава под масата за късмет и за здраве, а символично поклонение на Божия гроб, пред Христос. Свещеникът раздава на миряните цвете, което да напомня за Възкресението, което предстои.
Неслучайно именно в този ден от Страстната седмица постът е особено строг: Църквата повелява тогава да не се яде, нито нещо да се пие (дори вода). А народът казва, че на Велики петък и пиле не пее и гнездо не вие. Всяко дихание страда заедно с Богочовека, съпричастно е на неговата смърт и погребение. В петък никой не подхваща каквато и да е работа и се подготвят обредните хлябове.

Събота на Великата седмица

Слизането на Иисуса Христа в адаНа Велика събота Църквата възпоменава телесното погребение на Иисуса Христа и слизането Му в ада. По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в нова плащаница с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалче от Голгота. 

При полагането Му в гроба присъствували жените мироносици,Мария Магдалина, майка на Яков и Йосиф.
Първосвещениците и фарисеите знаели, че Иисус Христос е предрекъл възкресението Си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат Тялото на Иисуса, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали (Мат. 27:57-66; Иоан. 19:39-42).
Църквата прославя Велика събота като "най-благословения седми ден". Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв Човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.
Положен вече в гроба, Духът на Иисуса е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново за нас райските двери. Това ще се случи на другия ден. В Неделята, наречена с най-краткото име - Великден.  

На Велика събота християните получават Свещения огън чрез тайнство, пряк свидетел на което е единствено ерусалимският патриарх. Ритуалът има 1200-годишна история.
Православните вярват, че това е същата божествена, неръкотворна светлина, която изпълвала гроба Господен, когато Синът Божи възкръсва.

Смята се още, че Благодатният огън има небесен произход и в първите минути след появата си не пари и не изгаря. Няма научно обяснение за този феномен.
Огън, запален от Свещения огън на Божи гроб, символизиращ вечността, мира и обновлението, се занася до православни църкви в цял свят.
Страстната събота, преди изгрев слънце се месят великденски обредни хлябове и козунаци. Те се приготвят с мазнина и се мажат с жълтък. С великденските хлябове хората изразявали почитта си към Спасителя. През целия ден в храмовете се освещават яйца, козунаци, ястия, хлябове, предназначени за празничната трапеза. В миналото великденските хлябове не се вдигали от масата три дни, а трохите не се изхвърляли. Хлябът не се реже, а се разчупва. Смята се, че и той има душа. Има различни по форма и предназначение великденски хлябове: кръгли, продълговати, краваи, за кумове, за семейството. Не успелите да боядисат яйцата в четвъртък могат да направят това в събота.

Със съботата завършва Страстната седмица - в очакване на празника на празниците –

 Пасхата, Възкресение Христово.