Игнажден е...

Игнажден е... коледните празници започват с първия гост

На 20 декември, празнуваме Игнажден, 

в който се почита паметта на свети Игнатий Богоносец.

В народната ни празнична традиция с Игнажден се свърза с 

предпразненството на Рождество Христово  и започват коледните празници, 

считан за начало на новата година, наричан още "Млада година", "Нов ден", "Полаз"

По предание Свети Игнатий Богоносец е същото онова дете, което Господ взел на ръце при Себе Си и което посочил на апостолите, като казал:   "ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно".

 

На този ден Църквата почита Св. Игнатий Богоносец, - един от най-добрите ученици на св. апостол Йоан Богослов, наречен така, защото носел Бог в сърцето си. Св. Игнатий е роден и живял през ІІ век, като бил един от многото ученици на Йоан Богослов и заемал архиепископската катедра в Антиохия. Подобно на много други ревностни християни, той бил постигнат от яростта на гоненията. Смъртта му била мъченическа - при гоненията на римския император Траян срещу християните загива разкъсан от диви зверове на сцената на римския колизеум. И още..
 

Знае се, че Игнажден е от тези народни празници, които се честват из цялата страна, и закономерно е разпространен под най-различни названия. Всичко, което се прави на този ден, се приема че, има магическа сила, може да роди здраве и живот, плодородие и късмет. На 20 декември народът празнува своеобразна Коледа, с деня на св. Игнат започва честването на Новата година и на коледните празници. Знак за това е обичаят "полазване". Неговата символика насочва към бъдещето, към това, което следва през следващата година. "Сполезът" - Това е късметът. Първият гост, който прекрачи прага на дома, е от особено важно значение, защото именно неговата същност ще определи бъдещето на семейството и дома. Не случайна е народната приказка "На Св. Игнат по госте се не иде!", а които са късметлии, имат "добър полаз", още по-предния ден ги калесват с бъклица или с ракия, та рано сутринта на следния ден да посетят поканилите ги. Друга част от поверието и още за Игнажден в народния календар. На трапезата, която е постна, се поставя боб, жито, ошав, орехи, варена царевица, зеле, лук, туршия от пипер, картофи с ориз, булгур, пита с мая. По традиция се месят колачета или кравайчета  за всеки член на семейството, имало е забрана за изнасяне на каквото и да е от дома – най-вече жар, огън или сол, за да не излезе с тях и плодородието. Не се иска и дава на заем нищо, за да се запази изобилието и плодородието в семейството.

И тази година, пак да си пожелаем хубав празник,   

добри гости да прекрачат прага ни,  

да донесат здраве, късмет и благоденствие във всеки дом!

Празнуваме Игнажден

В народната ни празнична традиция с Игнажден се свърза с 

предпразненството на Рождество Христово  и започват коледните празници, 

считан за начало на новата година, наричан още "Млада година", "Нов ден", "Полаз", "Полазовден"

По предание Свети Игнатий Богоносец е същото онова дете, което Господ взел на ръце при Себе Си и което посочил на апостолите, като казал:   "ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно".

На този ден Църквата почита Св. Игнатий Богоносец, - един от най-добрите ученици на св. апостол Йоан Богослов, наречен така, защото носел Бог в сърцето си. Св. Игнатий е роден и живял през ІІ век, като бил един от многото ученици на Йоан Богослов и заемал архиепископската катедра в Антиохия. Подобно на много други ревностни християни, той бил постигнат от яростта на гоненията. Смъртта му била мъченическа - при гоненията на римския император Траян срещу християните загива разкъсан от диви зверове на сцената на римския колизеум.
 

Знае се, че Игнажден е от тези народни празници, които се честват из цялата страна, и закономерно е разпространен под най-различни названия. Всичко, което се прави на този ден, се приема че, има магическа сила, може да роди здраве и живот, плодородие и късмет.

На 20 декември народът празнува своеобразна Коледа, с деня на св. Игнат започва честването на Новата година и на коледните празници. Знак за това е обичаят "полазване". Неговата символика насочва към бъдещето, към това, което следва през следващата година.

"Сполезът" - Това е късметът. Първият гост, който прекрачи прага на дома, е от особено важно значение, защото именно неговата същност ще определи бъдещето на семейството и дома. Не случайна е народната приказка "На Св. Игнат по госте се не иде!", а които са късметлии, имат "добър полаз", още по-предния ден ги калесват с бъклица или с ракия, та рано сутринта на следния ден да посетят поканилите ги.

Друга част от поверието и още за Игнажден в народния календар.

На трапезата, която е постна, се поставя боб, жито, ошав, орехи, варена царевица, зеле, лук, туршия от пипер, картофи с ориз, булгур, пита с мая. По традиция се месят колачета или кравайчета  за всеки член на семейството, имало е забрана за изнасяне на каквото и да е от дома – най-вече жар, огън или сол, за да не излезе с тях и плодородието. Не се иска и дава на заем нищо, за да се запази изобилието и плодородието в семейството.

И днешните "игнатови колачета" са естествено постни, сърцевидно оформени, с аромат на канела и замесени с нахутена вода в тестото.

И тази година, пак да си пожелаем хубав празник,   

добри гости да прекрачат прага ни,  

да донесат здраве, късмет и благоденствие във всеки дом!

Тиквени гевречета за Игнажден

Това са последните постни питки  за тази година, като изключим задължителната  за Бъдни вечер. С наближаващия Игнажден в народния ни календар започват коледните и новогодишни празници. Като символика, която е насочена  към бъдещето и идната година, Игнажден е сред най-популярните в нашата традиция. Първият гост, Полазник, който прекрачи прага на дома се счита за особена важност, защото именно неговата същност ще определи бъдещето на дома и семейството. "Сполезът" - Това е късметът. Повече за празника - утре. Традициите, спомените и подготовката за такива светли празници,  ги правят още по-хубави, вдъхновяващи и осмислящи.  
По традиция се месят колачета, кравайчета за всеки член на семейството, като някъде в страната ги наричат "игнатови кравайчета". С такава питка се посреща и гостът  Полазник, раздават се и на съседите – за здраве, а един колак остава за Бъдни вечер. Имам различни идеи за такива кравайчета  завити, като торбички, сърчица, подкови, а тази година са с тиквено тесто:

Тиквени гевречета за Игнажден

/по идея на Perece SA bundevom /

Продукти: за 9-10 бр.

15 гр прясна мая
1 ч.л. захар

1 ч.л. мед
¾ ч. чаша топла вода
½ ч.чаша тиква, пюре
300 гр. брашно
1 ч. л. сол

1с.л. зехтин или олио

Още
4 ч. л. брашно
1 ч. л. сол
студена вода

1 с.л.олио/ зехтин за намазване.

Начин на приготвяне:
В чаша се размиват натрошената прясна мая, захарта, малко топлата вода за да се получи кашичка и изчакаме мая да шупне.
В по-голяма купа се смесват около половината брашно със солта и оформя като кладенче в което се поставят пюрето от тиква, задействаната мая и останалата вода с меда и олиото. Бавно се замесва първоначално с вилица, а след това по малко добавяйки брашно и с ръце до получаване на меко тесто. Дооформя на топка и оставя на топло място да втасва, до двойно увеличение на обема /около 1 -1½часа

Фурната се загрява на 180-200 С.

От втасалото тесто се късат топчета , оформят на фитил и сплитат като гевречета или друга желана форма. Намазват се с фин слой олио/зехтин и могат да се поръсят със семена.

Пекат се в продължение на 15-20 минути, след което се „нашарват” с тънки черти от сместа на брашно, вода и сол, допичат се още няколко минути до златисто и изваждат.

Оформянето може да бъде различно.

 И разчупено...

Опитайте...

Игнажден и Предпразненство на Рождество Христово

Тази година празникът на Свети Игнатий Богоносец по църковен календар е изместен с ден напред - от традиционната дата 20 декември, на 19 декември, събота. 

/Промяната е отразена в църковния календар за 2015 г., 

а съветът на някои свещеници е миряните да празнуват деня така, както го диктува сърцето им/

В народната ни празнична традиция с Игнажден се свърза с предпразненството на Рождество Христово , и започват коледните празници, считан за начало на новата година, наричан още "Млада година", "Нов ден", "Полаз", "Полазовден"

По предание Свети Игнатий Богоносец е същото онова дете, което Господ взел на ръце при Себе Си и което посочил на апостолите, като казал:  
"ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно".

На този ден Църквата почита Св. Игнатий Богоносец, - един от най-добрите ученици на св. апостол Йоан Богослов, наречен така, защото носел Бог в сърцето си. Св. Игнатий е роден и живял през ІІ век, като бил един от многото ученици на Йоан Богослов и заемал архиепископската катедра в Антиохия. Подобно на много други ревностни християни, той бил постигнат от яростта на гоненията. Смъртта му била мъченическа - при гоненията на римския император Траян срещу християните загива разкъсан от диви зверове на сцената на римския колизеум.

Знае се, че Игнажден е от тези народни празници, които се честват из цялата страна, и закономерно е разпространен под най-различни названия. Всичко, което се прави на този ден, се приема че, има магическа сила, може да роди здраве и живот, плодородие и късмет.

На 20 декември народът празнува своеобразна Коледа, с деня на св. Игнат започва честването на Новата година и на коледните празници. Знак за това е обичаят "полазване". Неговата символика насочва към бъдещето, към това, което следва през следващата година.

"Сполезът" - Това е късметът. Първият гост, който прекрачи прага на дома, е от особено важно значение, защото именно неговата същност ще определи бъдещето на семейството и дома. Не случайна е народната приказка "На Св. Игнат по госте се не иде!", а които са късметлии, имат "добър полаз", още по-предния ден ги калесват с бъклица или с ракия, та рано сутринта на следния ден да посетят поканилите ги.

Друга част от поверието и още за Игнажден в народния календар.

На трапезата, която е постна, се поставя боб, жито, ошав, орехи, варена царевица, зеле, лук, туршия от пипер, картофи с ориз, булгур, пита с мая. По традиция се месят колачета или кравайчета  за всеки член на семейството, имало е забрана за изнасяне на каквото и да е от дома – най-вече жар, огън или сол, за да не излезе с тях и плодородието. Не се иска и дава на заем нищо, за да се запази изобилието и плодородието в семейството.

И днешните "игнатови гевречета" са естествено постни, но замесени с тиква в тестото.

И тази година пак да си пожелаем хубав празник,  добри гости да прекрачат прага ни, да донесат здраве, късмет и благоденствие във всеки дом!

Предпразненство на Рождество Христово

В народната ни празнична традиция с почитането на  Свети Игнатий Богоносец,
се свърза с предпразненството на Рождество Христово ,

и започват коледните празници, считан за начало на новата година, 

наричан още "Млада година", "Нов ден", "Полаз", "Полазовден"

По предание Свети Игнатий Богоносец е същото онова дете, което Господ взел на ръце при Себе Си и което посочил на апостолите, като казал: 

"ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно".

На този ден Църквата почита Св. Игнатий Богоносец, - един от най-добрите ученици на св. апостол Йоан Богослов, наречен така, защото носел Бог в сърцето си. Св. Игнатий е роден и живял през ІІ век, като бил един от многото ученици на Йоан Богослов и заемал архиепископската катедра в Антиохия. Подобно на много други ревностни християни, той бил постигнат от яростта на гоненията. Смъртта му била мъченическа - при гоненията на римския император Траян срещу християните загива разкъсан от диви зверове на сцената на римския колизеум.

Знае се, че Игнажден е от тези народни празници, които се честват из цялата страна, и закономерно е разпространен под най-различни названия. Всичко, което се прави на този ден, се приема че, има магическа сила, може да роди здраве и живот, плодородие и късмет.

На 20 декември народът празнува своеобразна Коледа, с деня на св. Игнат започва честването на Новата година и на коледните празници. Знак за това е обичаят "полазване". Неговата символика насочва към бъдещето, към това, което следва през следващата година.

"Сполезът" - Това е късметът. Първият гост, който прекрачи прага на дома, е от особено важно значение, защото именно неговата същност ще определи бъдещето на семейството и дома. Не случайна е народната приказка "На Св. Игнат по госте се не иде!", а които са късметлии, имат "добър полаз", още по-предния ден ги калесват с бъклица или с ракия, та рано сутринта на следния ден да посетят поканилите ги.

Друга част от поверието и още за Игнажден в народния календар.

На трапезата, която е постна, се поставя боб, жито, ошав, орехи, варена царевица, зеле, лук, туршия от пипер, картофи с ориз, булгур, пита с мая. По традиция се месят колачета или кравайчета  за всеки член на семейството, имало е забрана за изнасяне на каквото и да е от дома – най-вече жар, огън или сол, за да не излезе с тях и плодородието. Не се иска и дава на заем нищо, за да се запази изобилието и плодородието в семейството.

И днешните колачета са естествено постни, но замесени с "маслено тесто".

И тази година пак да си пожелаем хубав празник, 
добри гости да прекрачат прага ни,
да донесат здраве, късмет и благоденствие във всеки дом!