четвъртък, 21 юли 2011 г.

Летен поздрав и споделени награди

Време е и за моята лятна блогова ваканция:) Останаха много идеи и непубликувани рецепти, но ... на есен. Ще наминавам за някои празници, коментари или просто така, за кратко.
Преди да пожелая на всички мои приятели и читатели усмихнато, слънчево и щастливо лято, не съм забравила жестовете на внимание и симпатия, които получих неотдавна. Писала съм, че ми е приятно в кулинарното блог общество и възможността да споделяме не само рецепти, но мисли, идеи и приятелски чувства. И ако преди години този тип награди бяха почти ежедневие, сега макар и по-рядко, не са загубили своето послание и значение. Радвам се и ценя всяка една от тях. Ето част от последните, с благодарност и надежда, че не пропускам някого:

Една чудесна награда за виртуалния приятелски кръг от
Сабина
с Кулинарна магия



Една още по-цветна награда за приятелство от
Еликсир с Кулинарен елексир и Ина от Ossigeno:


Много красива шоколадова роза от Мони и Kochzauber

И пак ще напиша -
щастлива съм, да получа тези прекрасни награди от вас!
Сабина, Еликсир, Ина, Мони,
Благодаря ви от сърце!


Но закъснявайки с публикацията, в колекциите на повечето кулинарните блогове тези награди вече са факт, а многото от тях и дублирани. Затова идеята ми е, не толкова да раздавам призовете отново, колкото да изкажа своята благодарност. Но за да продължа играта, ще номинирам няколко по-нови /за мен/ в кулинарно отношение блогове, като ги същевременно ги представя:

Драскотини
Горски мъх
Наслада с Катерина
Mistery writer
MAZES'İN YEMEKLERİ

Наградите са и за всички мои приятели,
и за тези, които намират нещо интересно тук,
за да се отбиват, въпреки натовареното си ежедневие.

Ако ви харесват, ще се радвам да ги вземете:)


Наскоро приятелка ми изпрати странно писмо с изображение, наречено «ОКОТО НА БОГ». Била много рядка снимка на феномен, който се осъществявал един път на 3000 години и снимана от NASA с телескоп “Hubble”.
С написаното ме уверяват ме, че:
*тази снимка вече е извършила доста чудеса в много човешки животи;
*твърде невероятно за да бъде изтрита...
*вероятно настъпват промени в живота, даже по време на същият този ден.
Съветват ме:
*
да поискам и пожелая нещо;
*да споделя с другите;
*да изпратя на своите приятели.


Не се наемам да коментирам доколко е истинско, реално или компютърна изработка. Намерих за уместно, че дори и да не е носител на силно, и необикновено въздействие,
е интересно, и не пречи да го прикача в блога.


Наследете му се, а ако вярвате, може и да си пожелаете нещо...


Получих и една много хубава и поучителна история, хареса ми.
Макар и да не е нова, за нея съм убедена, че искам да я споделя -
Историята на Пепе:



Накрая и нещо шоколадово -
парче
торта, адаптирана флорентинска "Pistocchi";

Почерпете се!
Весело, усмихнато и щастливо лято:)

сряда, 20 юли 2011 г.

Юлските празници Илинден и Свети Седмочисленици

По традиция на 20 юли се празнува Илинден, денят на
Свети пророк Илия.


Св. Илия, името на светеца означава Сила Господна и се свързва с огнена колесница от четири коня по небето, измолващ от Бога здраве и благополучие, хубаво време и плодородие. Св. Илия носи дъжд и влага, и закриля живота.
Свети пророк Илия е един от най-великите измежду старозаветните праведници, могъщ изобличител на езичеството и предвестник на истинната вяра в Единия Бог. От древност Църквата го нарича "Пророк и Предсказател на великите Божии дела", "Ангел в плът" и "Предтеча на Второто Христово Пришествие".
Житието на пророка представя как при смъртта му огнена колесница с огнени коне го отнесла с вихър на небето. Същия образ рисува и иконографията - св. Илия е в позлатена небесна колесница, теглена от четири бели коня. В християнизираните митологични представи, отразени и в песенната традиция, при подялбата на света на св. Илия се паднали "летни гръмотевици, летни трескавици"; св. Илия е господар на летните небесни стихии гръм и градушка; св. Илия ходи по небето със златна колесница и преследва ламята, която пасе житата; светкавиците са огнени стремена, които хвърля по ламята, или огънят, който излиза от ноздрите и изпод копитата на конете му, той дава дъжда и росата.
Денят на Пророк Илия е сред най-почитаните от българския народ празници. Народните вярвания са, че Свети Илия носи дъжд и влага и закриля живота. Според народната традиция на този ден не се работи, за да не се разсърди Свети Илия, който е почитан като господар на летните небесни стихии, гръмотевици и градушките. Св. Илия е покровител на кожари, кожухари, самарджии и дюлгери. Петел и погача присъстват на празничната трапеза. Коли се най-старият петел, наречен "баща". Жените изпичат погачи - "боговица" или "колач за св. Илия". Трапезата с петела и погачите се кади от най-стария в семейството. Често на празника се организират общоселски сборове с жертвоприношение на мъжко животно - бик, вол или овен.

Независимо, че храната не е най-важното нещо, тазгодишният Илинден попада в сряда, ден за седмичен пост и по канон ястията са постни, разрешава се елей и вино.

Отбелязва се като имен ден на носещите имената Илия, Илин, "Илина", Илинка, Илиян, Илиана, Личо, Лина и др.


Честит имен ден !


Още един християнски празник през юли - на 27 се честват
Свети Седмочисленици
-
Свв. Кирил и Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий
и Успение на св. Климент Охридски,

Св. великомъченик Пантелеймон - светия лечител.



Из проповедта в деня на светиите "С хвалебни венци да увенчаем славните Седмочисленици,
Кирил и Методий, Климент и Наум, Сава, Горазд и Ангеларий,
изгрели като светила и благовестили ни Триединия Бог."

Така светата Православна църква молитвено възпява паметта на светите Седмочисленици - Кирил и Методий и техните ученици Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. Това е свещена седморка, светозарен седмосвещник, сияйно съзвездие върху българския църковен небосклон - небесните ангели и покровители на много молитвени храмове.
Свети Седмочисленици е събирателно название за светците, почитани в Българската православна църква като създатели и разпространители на българската азбука (глаголица и кирилица)- Кирил, Методий и техните ученици Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий. Църквата традиционно не включва към тях Константин Преславски, защото не е канонизиран, въпреки че е считан за пряк ученик на Методий.
Оценила по достойнство делото им църквата е отредила този ден за общото им почитане, независимо, че в църковния календар за всеки от тях е отреден отделен ден.

/Използвани са снимки от интернет изображения/

Хубави празнични дни!

понеделник, 18 юли 2011 г.

Списание "Домашна кухня" и чесново хлебче с яйца и сирене бри

Домашна кухня - вкусно седмично меню за всяка трапеза.
Това е не само рекламното мото на списанието, чиято цел е да предлага, помага и насочва за перфектни резултати в кухнята, но и наръчник с изискани рецепти, полезни съвети и стилно оформление.
За повечето ценители в кулинарията е познато и като място за представяне на блогове с кулинарна тематика. Особено съм радостна, че в новия брой /N18/ на списанието, което е посветено на елегантната френска кухня, има отделено място и на "Опитайте...".
Когато получих тази покана за гостуване, бях поласкана, но още повече, много приятно изненадана - екипът на изданието бе разгледал моя блог и подбрал няколко рецепти. Естествено, на такъв жест на внимание не можех да откажа. Рецептите са познати - Портокалови блини с извара; Гъбен галет с ябълки и меко сирене, Бяла риба по средиземноморски, Постни кокосови сладки, а аз добавих един от любимите ми десерти Шоколадова Орбит торта.

Искам да благодаря на списание "Домашна кухня" за поканата ,
като на свой ред представя тяхна рецепта,
една от многото вкусни и изкушаващи -
чесново хлебче с яйца и сирене бри.


Горещо го препоръчвам - тестото е ефирно меко, /с бакпулвер и газирана вода/, с лек чеснов и билков аромат. Отгоре са порционирани и леко стегнати яйчени жълтъци, в компанията на запечен кашкавал и разтопено меко сирене. Позволих си, извън рецептата да гарнирам с няколко чери доматчета, не някаква по аналогия с пица, а за повече колорит и защото тяхната любов с "бри" и "камембер" е известна. Стрък свеж босилек засилва и допълва вкуса на хлебчето.
Ето моето изпълнение:


Чесново хлебче с яйца и сирене бри
/по рецепта на сп. Домашна кухня/


Продукти за 6 порции /аз направих за 4/
За тестото:
300 гр. брашно
1 ч.л. бакпулвер
50 мл. зехтин
1 ч.л. чесън на прах
150 мл. газирана вода
1 ч.л. сол
малко риган и мащерка, сушени

За плънката:
6 жълтъка
200 гр. кашкавал /използвах ементал/
100 гр. сирене "бри"

Пресява се брашното и замесва тесто от посочените продукти, оставя се да отпочива 10-15мин.
Фурната се загрява на 200С.
От тестото се разточва тънка кора, която се поставя върху омазнена тава, аз използвах хартия за печене.
Върху кората се разпределя настъргания кашкавал, подреждат се равномерно, на порции и жълтъците /аз оформих с леко притискане вдлъбнатини, като малки гнезда/.
Между тях се поставят парчета от сиренето. Вече споменах, че си позволих да добавя и няколко разполовени чери доматчета.
Хлебчето се поставя в загрятата фурна и пече до втвърдяване на жълтъците и разтичане на сиренето.
Аз предпочитам по-мек жълтък и пекох около 25 мин., времето бе достатъчно за изпичане на тестото и разтопяване на сирената.

Разрязва се на парчета и сервира топло.

Още листа пресен босилек и домати, олекотяват и освежават вкуса.


Опитайте...


петък, 15 юли 2011 г.

Горещници и студено суфле

Лятото е в разгара си. В средата на месец юли по народния ни календар се отбелязват трите дни с най-високи температури, т.нар. "Горещници" - 15, 16 и 17-ти. Те имат езически произход и са свързани с култа към огъня, като вярвали, че ако през Горещниците не се спазват определените забрани: да не се работи в полето, в градината или дома, от небето ще падне огън и ще изгори нивите и къщата. С особен почит се празнува последният ден, на Св.Марина Огнена - считана като лечителка и покровителка на брака, водите, закрилница на нашето Южно Черноморие.
На 17 юли имен ден празнуват Марина, Марин, Маринела.
За баланс на горещите дни, суфлето е студено и логично продължение на темата време за сладолед. Това е закачливо оформление, тип бухнало суфле от плодов шоколадов мус в чашки ramekins, който се сервира студен. И ако при повечето печени суфлета избягвам характерните съдчета, то в този случай ми се стори почти "задължително":). Идеята е: кремът да бъде във височина над ръба на чашката, така както изглежда едно току що изпечено суфле. Консистенцията е стабилизирана с желатин и замразена, а обемният десерт е лесен не само за приготвяне, но и при сервиране не спада катастрофално:). Планувала съм да изпека суфле с малини, но сега неговият студен вариант с малини и боровинки:


Студено плодово суфле

Продукти за 3-4 чаши, според големината
150 гр. бял шоколад, нарязан
1¾ чаши /425 мл./ течна сметана с висока масленост, използвах 30%
1 ч. чаша /240 мл./ летни плодове*
1-2 с.л. захар
1 ч.л. желатин

* избрах малини и боровинки, пресни или замразени, но размразени

Подготвят се чашките за суфле /ramekins/, като се облицоват от вътрешната страна на ръбчето с пекарска хартия. Височината на "суфлето" ще се определи от отрязаните ленти хартия - напр.30х7 см., които се залепят със скоч (тиксо)или друг начин.
Плодовете, малини и боровинки се поръсват със захарта и оставят да се опуснат.
Желатинът се накисва с 1 супена лъжица /15 мл./ вода за около 10-15 минути.
На водна баня или в МВ се стопява нарязаният бял шоколад с ¼ ч.чаша /60 мл./ сметана. Разбърква се до гладка смес. Оставя да изстине до стайна температура, като все още трябва да бъде течна.
Плодовете се поставят на котлона /средно към ниска температура/ и се разбъркват, докато се стопи захарта , махат се и налива накиснатия желатин. От топлината той трябва да се стопи, ако не - се връща за минута на огъня, но без сместа да завира. Оставя се за охлаждане, но не да стегне.
В купа се разбива останалата сметана, докато се уплътни и сгъсти. Поставя се една четвърт в сместа от бял шоколад и разбърква, след което се смесва с останалата сметана и хомогенизира. Внимателно се налива към течното плодово желе,обединяват се.
Плодовете могат да се запазят цели или по желание да се раздробят.
Чашките за суфле /ramekins/ се пълнят само до технологично оформените им ръбчета. Поставят се хартиените ленти, като леко се напъхват в сместа на дълбочина около ½см.
Пълненото продължава до желаната височина - някъде още 2-3см.

Покриват се и поставят във фризер за стягане минимум два часа, а може и повече /до два дни/. Ако са били напълно замразени, те се размразяват за около 10 мин. преди сервиране). Хартията се освобождава с топъл нож и изважда.


Сервира се с пресни плодове, бисквитки /напр. маслени, които покрих с розова захарна глазура/ и още сметана по желание.


Вариант е, чашките да се напълнят до ръбчето и при поднасяне да се извадят.


Опитайте...

вторник, 12 юли 2011 г.

Гъбен пастет с крем сирене и свежи подправки

Тези дни Зори предложи чудесна идея за лятна вечеря с гъби. Хареса ми, обичаме гъби и такъв тип леки ястия. Имах купени гъби и прясна мащерка...
Но преди тях, лятната тема за слънцето и гъбите има още една пресечна точка. Знае се, че гъбите съдържат значителни количества витамин D. Интересното е, че подобно на хората, гъбите синтезират витамин D, когато са изложени на слънчева светлина (UV). Дори и изкуствено подлаганите на ултравиолетова светлина са единственият естествен, не животински източник на слънчевия витамин D, считан като едно от поредните чудеса за човешкото здраве.
В моята колекция с рецепти отдавна отлежава един вегетариански гъбен пастет и ... надделя. Оказа се незаслужено пренебрегван и чудесен като предястие, за сандвичи, а за някои – основно ястие. Гъбите имат специфичен вкус, който се засилва по време на готвене. Нарязани на тънко и бавно карамелизирани с малко масло и чесън, дори и обикновените печурки успяват да развият наситен вкус и аромат. Още свежи подправки, малко вино и опаковка крем сирене /има изобилие от вкусови варианти/ – лесно, бързо и засищащо…, дори и след ден.


Гъбен пастет с крем сирене и свежи подправки
/адаптирано по Herbed Mushroom Pâté/

Продукти за около 2 ч.чаши
2 с. л. масло
350 -400 гр. гъби*, нарязани
2 скилидки чесън**
2 с. л. сухо бяло вино
200 гр. крем сирене с билки
1 с.л. нарязани пресни подправки / мащерка, магданоз, копър/
½ ч.л. сол /на вкус
¼ ч.л. прясно смлян черен пипер
1 щ. индийско орехче /по желание/

* по-ароматно ще се получи с микс от гъби или да се добавят към печурки няколко шийтаке.
** освен чесън може да се използва и кромид лук, но аз не харесвам неговия вкус в този тип блюда
.

Маслото се разтопява в тиган на средно висока температура. Добавят се гъбите, чесън и леко запържва, докато течността се изпари и гъбите се задушат и зачервят. Налива се виното и разбърква, докато се изпари. Оставя се да изстине.
В кухненски робот се поставя крем сиренето/кремообразно, не тип "крема'/, гъбите, сол и черен пипер и миксира до желаната гладкост на сместа. Овкусява се със свежите подправки и при желание за по-фина структура отново пюрира.


Ако се съхранява в хладилник /може да се запази за няколко дни/, пастетът се уплътнява, стяга допълнително, обединява и обогатява вкусовете.


Сервира се с хляб или солени бисквити, аз го комбинирах с още малки пърленки, гриловни гъби, маслини и пържени "сандвичи" от картофи със свежи подправки. Добре се съчетава с песто и настъргано твърдо сирене /пармезан или друго, аз имах грана падано/.


Е, не може без снимка в близък план, стил "ала Ина":)


Опитайте…

събота, 9 юли 2011 г.

Време за сладолед

Е, вече наистина е лято - слънчево, горещо и жадно. Един от безспорните фаворити сред летните изкушения и чудесен начин за разхлаждане е сладоледът. Макар да го обичаме целогодишно, сега изцяло е неговото време. Няма да пиша за полезни, тонизиращи и разкрасяващи свойства, свързани с леденото спасение. Избрах сладолед с шоколад и кафе, още два от любимите ни продукта. Великолепна комбинация, при която взаимно се подсилват вкусовете и ароматите им. В повечето домашно приготвени сладоледи избягвам да използвам яйца, предпочитам мляко и сметана. Този път се спрях на сицилиански стил сладолед. Една лека и кремообразна текстура, където вместо яйчни жълтъци, като сгъстител се използва царевично нишесте, /може и оризово/. Чрез продължителното миксиране в машина за сладолед се получава повече обемност и въздушност. Наскоро четох за един експеримент с добавяне на течна глюкоза, за увеличаване гладкостта и мекотата на сладоледната смес. Изпробвах с различни пропорции, като оптималната доза за нашия вкус се прецизира на 1 ч.л., добавих и малко алкохол, който да пречи за образуването на твърди ледени кристали.


Сладолед с шоколад и кафе


Продукти за 500 гр. сладолед
1 ч. чаша течна сметана 30% масленост
½ ч. чаша прясно мляко
1 ч.л. нишесте, може с аромат на шоколад
100 гр. черен шоколад
1 ч.л. ароматно какао
¼ ч. чаша захар, или на вкус
1 ч.л. глюкоза /мед
30 мл. силно еспресо
1 ч.л. кафеен ликьор
1 ч.л. сухо мляко /по желание, ако прясното мляко е нискомаслено/

1 ч.чаша = 240 мл.

Млякото се разбърква със сухото мляко, какаото и се кипва със захарта. Шоколадът се начупва, добавя в горещата смес и разбърква до стопяването му. Разбива се на кашичка нишестето и студеното еспресо . Налива се към топлата смес и на умерен огън се бърка до леко уплътняване на сместа.
Маха се от котлона и ароматизира с 1 ч.л. кафеен ликьор и 1 ч.л. глюкоза. Оставя се да изстине напълно!
Течната сметана се разбива на гладък крем. Постепенно се обединяват двете смеси, като се внимава, да не спадне много обема на разбитата сметана. Получава се ефирен шоколадов мус.


Налива се в охладената за 24 часа във фризер купа и разбърква в продължение на 20 -25мин. до затруднение в работата на бъркалката.
Изважда се и прехвърля в съд за съхранение във фризер. Оставя се да се стегне още няколко часа.
Сервира се по желание с още шоколад, шоколадов чипс /може да се постави и преди замразяването/ или топинг.


Чудесен към чаша кафе, за основа на сладоледни мъфини и/или палачинка с кафеен аромат /тяхната рецепта някога по-късно/.


Опитайте...

сряда, 6 юли 2011 г.

Пайчета с кайсии и маково семе


В началото на лятото кулинарните блогове изобилстват от свежи плодови и леки десерти, сладоледни предложения и рецепти. Аз също съм приготвила няколко вида домашен сладолед, (ние го обичаме целогодишно), но в очакване на по-топлитe летни дни, сега размених съотношението сладолед - сладкиш. Използвах го за гарниране към тези малки пайчета от маслено тесто, макова покривка и плодчета кайсия. Кайсията и маковото семе са една много вкусна комбинация, а сега е и времето на златната кайсия, считана за елексир на младостта. Интересна е различна текстура на двата слоя, ароматът на масло и ванилия в съчетание с хрупкави макови семена. Леко запечената кайсия и фина глазура допълнително засилват плодовият вкус.
Тази идея е от сайта Rezeptwiese, рекламиращ чрез рецепти продуктите с марка Д-р Йоткер. Предложението е за голямо печиво, което се реже на парчета или хапки при сервиране, но аз избрах малки индивидуални формички.


Пайчета с кайсии и маково семе
/адаптирано по Aprikosen-Mohnkuchen/


Продукти за приблизително 20 броя или около 36 малки сладкишчета
За основата от маслено тесто:
200 гр. масло
200 гр. захар
4 яйца
300 гр. брашно
50 гр. нишесте
1 пакетче бакпулвер
1 пакетче ванилова захар

За маковия слой:
350 мл. мляко
50 гр. масло
250 гр. мак
80 гр.грис
3 супени лъжици ром
170 гр. захар
850 гр. компот от кайсии, аз използвах пресни
3 яйца

Дозата може да се намали.
В купа се смесват маслото със захарта, ванилия и яйцата и разбиват с миксер.
Отделно се разбъркват брашното, бакпулвера и нишестето, прибавят се към маслената смес и разбиването продължава до хомогенизиране.

Намазнява се обща тава или отделни формички и тестото се разстила равномерно.

Подготвя се маковият слой – на котлона се стопява захарта, заедно с млякото и маслото. Добавят се предвидените количества мак и грис, след което сместа се оставя да ври до уплътняване. Маха се от котлона и ароматизира с алкохола. Оставя се да се охлади и добавят яйцата едно по едно. Цялата смес се разбърква до поемане и уеднаквяване.
Загрява се фурната до 180 градуса C.
Върху маслената основа се разстила маковия слой. Поставят се половинки от кайсиите и поставя да се пече.
Печенето продължава около 40 мин. за цял сладкиш или около 22 за пайчетата, като се прави проба за суха клечка.
Изважда се от фурната и след леко охлаждане се освобождава от формата.
Може да се намаже с желираща смес за сладкиши/напр. желе за торти на Д-р Йоткер бяло/, както в оригиналната рецепта, по указание на производителя - кипва се 250 мл. вода с 2 супени лъжици захар и след леко охлаждане се излива върху сладкиша или пайчетата.


Нарязва се след пълното му изстиване /ако се пече в цял/, на парчета с големина по желание. Аз гарнирах с глазирани череши и още бадемови ядки.


Сервирах с домашно карамелено джелато и глазирани кайсии.


Опитайте…

неделя, 3 юли 2011 г.

"Животът е комбинация от магия и паста"

“Life is a combination of magic and pasta...”-
този популярен израз на великия Федерико Фелини /Federico Fellini/ обобщава в себе си всякакви уводи на тема паста. Тя е символ на ценности, култура и традиции, в почти всички италиански филми, а и в живота "играе" главна роля. Става въпрос за вкус, в пряк и преносен смисъл. Филмите на Фелини от своя страна, също могат да се обрисуват с магично въздействие, а шедьовърът La Dolce Vita „Сладък живот” /с известната сцена Мастрояни и Анита Екберг/, превърна фонтана Треви, Рим в едно от най-популярните и романтични места.


Макар и макаронените изделия да се считат за китайско изобретение, разпространено с Марко Поло, едни от най-обичаните фигурки в Италия са ригатони. Тази класическа паста /италианската дума за паста, като комбинация от брашно и вода/, сред изобилието от над 600 вида форми е муза на легендарния режисьор Федерико Фелини, който създава телевизионна реклама за Barilla през 1985 година. Тръбовидни, с достатъчно големи дупки, които им позволяват да задържат парченца месо, зеленчуци или сосове. Вече споменах за вкусовите предпочитания - обичаме всякаква паста, но в тази група на мен по ми допада формата пене /penne/, идеални за зеленчуци и сосове, за печени ястия, приготвени със сосове и сирена. Не се наемам да определя кой е сладкият живот на пастата, но комбинацията ни хареса - макарони и спанак обединени с крем бешамел сос и микс стопени сирена, доовкусени с ароматни чери доматчета.


Паста пенне гратин със спанак, сирена и чери

Продукти за 4 порции:
300 -400 гр. паста пене
1 ч.чаша спанак, бланширан /замразрен
1-2 стръка пресен лук, нарязани на ситно
2-3 скилидки чесън, ситно накълцани
30 гр. масло, нарязано на кубчета
1 с.л. зехтин
1 ½ -2 ч. чаши прясно мляко
2 с.л. брашно
1 ч.чаша микс от италиански сирена*
1 с. л. босилек, нарязан
¼ ч.л. черен пипер, прясно смлян
сол и индийско орехче на вкус
50 гр. пармезан или гауда за поръсване
дузина чери доматчета

* от по-широко достъпните в нашите търговски вериги -
фонтина(или гауда), горгонзола(или друго синьо), качота(или кашаквал), моцарела, настъргано грана падано, пармезан или други, по избор


1 ч.чаша = 240 мл.
Загрява се фурната до 200 ° С.
Пастата се сварява във вряща, подсолена вода до готовност „ал’денте”, за време, според указанието на производителя. Отцежда се от водата и запазва в голяма купа на топло място, като 1 ч.чаша от водата се оставя за резерв на соса.
В тиган се поставя зехтина и загрява, овкусява се с чесъна до горещо, след което се изважда. Поставя се нарязания на ситно лук и леко задушава. Маха се от котлона и към него се добавят отцедената паста. Разбърква се и изсипва отново в купата, като се държи на топло.
Приготвя се по-рядък сос бешамел, като се запържват леко 2 с.л. масло с 2 с.л. брашно до златисто. Налива се 1½ ч. чаша мляко и сместа завира до изглаждане, като се бърка непрекъснато. Поставят се нарязаните сирена и след тяхното разтопяване, ако е необходимо се добавя още мляко или от водата на сварената паста. Накрая се добавя и бланшираният /във вряща, подсолена и подсладена вода само до омекване/ и нарязан спанак. Овкусява се със сол, черен пипер и индийско орехче.
Тава за печене се намазва с малко зехтин. В купата с топлата паста се налива млечният сос и нарязания босилек, леко се обединява в обща смес и излива в приготвената тава.
Поръсва се с настърган пармезан или друго сирене, поставят се доматчета .
Пече се до зачервяване около 15 мин.


Изважда се от фурната , леко охлажда и сервира топло.


Споменах, че обичаме паста:


Най-обикновените спагети, със запечени чеснови домати, зехтин и босилек, поръсени с настъргано твърдо италианско сирене.


Иска ми се да спомена и "Милфьой" спагетите, по идея от италианския блог на Стефания, чиято чудесна рецепта представи Мария.


И за финал се колебаех между телевизионна реклама за Barilla и култовата сцена от La Dolce Vita, избрах класиката:



Опитайте...