Светлата седмица след Великден

Христос възкръсна - Наистина възкръсна
и донесе на света живот и светлина!

Първата седмица след Възкресение Христово е наречена Светлата седмица, защото възкресението на Иисус Христос донася просветление и надежда за вечен живот на всички човеци. В църковния календар всеки от дните до следващата неделя – Томина неделя, е записан като Светъл. Тя се нарича още празна, заради забраната да се работи каквото и да е работа, както и Нова неделя, защото с нея започва цикълът от недели, които споменават Христовото възкресение.

В дните на Светлата седмица се благославят Божията майка и светите апостоли: в Светли понеделник - светите Апостоли, в Светли вторник и сряда - св. Богородица, св. архидякон Стефан и св. Андрей, в Светли четвъртък - св. ап. Йоан и Яков, в Светли петък - св. ап. Петър, а в Светла събота - св. Йоан Кръстител.

	н	† Възкресение Христово Великден
	п	† Възкресение Христово.
	в	† Възкресение Христово.
	с	* Светла сряда.
	ч	* Светли четвъртък.
	п	* Светли петък.
	с	† Светла събота. Св. равноапостолни Методий и Кирил
	н	† 2 Неделя след Пасха – Томина. Св. Епифаний, еп. Кипърски. Св. Герман Цариградски. Св. мчк Панкратий

И още за Светли петък /умни петък/ - като продължава да слави Възкресението на Спасителя, възпява и Божията майка, като “живоприемен и живоносен Източник”. Многобройни са нейните свети икони, многобройни са и изворите, чрез които тя върши чудеса на състрадание и милост към болни и немощни и така показва на света, че тя самата, вечно жива, приема и носи живот на всички, които разтварят сърцата си за нея. Измежду тези многобройни извори особено известен с чудотворствата на Богоматер е един, който се намира в местността Балаклий край Цариград /„Балаклъ“ — Рибята черква/. Над този извор се извисява величествен храм в чест на света Богородица, известен през вековете с името “Живоприемен и живоносен Източник”. Поучителна трогателна е историята на този храм, историята на извора под него.

Преди много векове тази местност представлявала малка, неугледна, блатиста гора. В средата и край храсти и дървета се намирал извор, чийто води пълнели блатата наоколо и се разливали навън. В един от дните на 450 г. войник от цариградската казарма на име Лъв Макел случайно попаднал в тая блатиста горичка и видял да стене сляп човек, който търсел с тояжката си извора, за да утоли жаждата си. Нещастникът му казал:”Тук наблизо има извор. Потърси го и ми дай да пия”. Лъв навлязъл навътре сред гъстите храсти, залутал се и чул глас, идещ откъм небесата:”Водата е близо до тебе. Пий от нея и дай на страдалеца!” Войникът пораздвижил храстите, промъкнал се още навътре и открил извора. И пак чул същия глас:”Ти ще станеш цар благодетел. Покажи най-напред тук състрадание и милост! Вземи с ръцете си вода и дай на човека да пие! Вземи след това от тинята на мочурището и намажи очите му! Не след дълго ще узнаеш коя съм аз, която ти говоря, и с моя помощ ще издигнеш на това място храм. Които идват тук и с вяра се обърнат към мене, ще получат изпълнение на просбите си и изцеление на болестите си”. Развълнуван от чутото, Лъв намерил извора, взел вода и калчица, напоил изтощения старец и намазал слепите му очи. Той бърже се съвзел, прогледнал и без ничия помощ се запътил към града, славейки чудодейната Божия Майка. Не след дълго се сбъднала и другата част от пророчеството – простият войник Лъв Макел станал император Лъв І Тракиец /457-474/ и въздигнал при извора храм в чест на св. Богородица – “Живоприемни източник”.

На този ден имен ден празнуват: Живко, Живка ЖИBKO - жизнeн (славянски)

Тази година Светлата събота, 11 май, съвпада с още един празник, свързан с почитането на  Свети равноапостоли и славянобългарски просветители Кирил и Методий.

Седмицата приключва с Томина неделя , защото завършва с втората пасха в неделя. В този ден се чете евангелското четмо за явяването на Христос на Своите ученици, между които бил и Апостол Тома - един от дванайсетте апостоли на Иисус, който не повярвал на Христовото Възкресение. Когато мълвата за изчезналото от гробницата тяло Господне се разнесла, единствен апостол Тома не повярвал в това знамение и поискал лично да се увери, като докосне раните от гвоздеите на прикования към кръста Иисус. Осем дни след Възкресението Христос се явил пред Тома и така той сам се убедил в истината, паднал на колене и молел Бог да му прости.

Господ отново им се явил и казал на ап. Тома:
- "Дай си пръста тук и виж ръцете Ми, дай ръката си и я сложи на ребрата Ми. И не бъди невярващ, а вярващ. Понеже Ме видя, повярва ли? Блажени са тези, които без да видят, са повярвали."
Със страх и трепет св. Тома видял раните на Спасителя и попипал Неговите животворни ребра, а след това рекъл:
- Господ мой и Бог мой! (Иоан. 20:24-29).

Оттогава останало и нарицателното Тома Неверни, 

а неделният ден от Светлата седмица се нарича Томина неделя.

В Светлата седмица славим Христовото Възкресение.
Идеята на Създателя, според християнството, не е да накара човека да страда и да живее в този болезнен и смъртен свят, а да се радват във вечността.

 Светли и благословени Великденски празници!