"Св. Богородица - Достойно ест",
посветен
на чудотворната икона от българската кeлия на Света Гора и
песнопението
"Достойно есть", възпяващо Божията Майка в св. Литургия. Още...
„Достойно ест яко воистину блажити тя, Богородицу“ -
“Достойно е наистина да те облажаваме, Богородице...“
“Достойно е наистина да те облажаваме, Богородице...“
Тази година е от 11 до 29 юни включително, като на 29 юни /петък/ се разрешава риба.
Петровият пост
е установен за подражание на апостолите, които постели, когато се
готвели за проповедническа дейност (Деян. 13:3), а също и заради особена
почит към светите първовърховни апостоли Петър и Павел. Нарича се още "Апостолски", а навремето - "Пост за Петдесетница", тъй
като възниква по примера на апостолите, които, след като приели даровете
на Светия Дух на Петдесетница, се подготвяли с пост и молитва за
проповядване на Евангелието по целият свят.
Началото на Петровите пости се определя според деня на Св. Петдесетница
и затова неговата продължителност е различна всяка година. Ако Великден
се случи през месец март, Петровият пост може да се доближи по
продължителност до Великденския пост.
И обратно, в години, в които Св. Петдесетница е чак в края на юни,
постът е много кратък и затова дори не се изчаква да измине първата
неделя след Петдесетница. Постът продължава до края на вечерното
богослужение преди Петровден (който е винаги на 29 юни), но ако този ден
се падне в сряда или петък постният период се регулира съобразно с
това - тази година се пада в петък и съответно се разрешава риба.
Режимът на Петровия пост е облекчен
- пости се от яйца, млечни продукти и месо, но в дните различни от
сряда и петък се разрешава риба. Задължителен строг пост се полага в
деня преди празника, на 28 юни, но ако се случи в събота или неделя,
строгостта на поста се облекчава и в този ден се разрешава олио и вино.
Ако 29 юни, празника на Първовърховните апостоли, се случи в сряда или
петък, се разрешава риба /както тази година/, а ако 30 юни съвпадне със сряда или петък, се
разрешава само да се яде постна храна с олио и вино.
Макар и кратки, по време на тяхната продължителност има още християнски празници, за които ще допълвам своевременно:
Тази година на 17 юни се чества един уникален /най-новият и подвижен/ празник в нашия църковен календар - Неделя на Всички български светии.
На него Църквата отдава почит към всички исторически личности, живели по нашите земи, които са канонизирани за светци.
Те са се отличавали с благочестив живот, изповядвали са в пълнота
Христовата вяра и са били предани на светото православие. Били са хора
на вярата и духа и всеки с делата си е заздравявал спойката между
църква, народ и държава. Българските светци олицетворяват националната
ни съдба, защото всеки период от доосвобожденската ни история има
своите мъченици.
Най-характерният елемент в култа към светиите е подражанието във вярата и доброто.
Еньовден /24 юни/ е
празник, който е свързан с деня на лятното слънцестоене и е познат още и
като "сред лето". В началото е бил чисто езически празник, който
Църквата е обединила с честването на Рождение на св. Йоан Кръстител.
Тогава се събират билки, палят се огньове, къпе се на изгрев слънце.
Покрай всичко това за този ден има и предостатъчно вярвания,
разпространени из цяла Европа. Във всички тях има три основни идеи –
значението на лечебните растения, защитния характер на огъня и
пречистващия ефект на водата.
Леки и спокойни...
Най-характерният елемент в култа към светиите е подражанието във вярата и доброто.
3 коментара:
Преди около 6000 години Лятното Слънцестоене (нашият Еньов ден) е прието за началото на новото Слънчево летоброене. Свързан е с "изгравянето" на Кучешката Зведа - Сириус.
Искам да кажа, че това не е езически ден, а нашето разбиране за религиите го прави такъв :)
Леки и спасителни пости, Дианка!
Прегръдки,
Цветелина
bojoz,
Цвети,
благодаря ви,
сърдечни поздрави и хубаво лято, Диана
Публикуване на коментар