Показват се публикациите с етикет заговезни. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет заговезни. Показване на всички публикации

събота, 9 март 2019 г.

Сирна неделя и дни за прошка


Сирна неделя е - 
това е седмицата между двете заговявания пред Великденския пост,
 а в неделя са Сирни заговезни  - 
Неделя на Всеопрощението, Денят за прошка  ... 
 
„Прощавайте и простени ще бъдете!" (Лука. 6:37). 

Неделя сиропустна е последната подготвителна към Великия пост /11 март - 27 април вкл., за тази година/ и е определена за ден на всеопрощение. На този ден, по древен християнски обичай си прощаваме един другиму прегрешенията и взаимните оскърбления. Красив и затрогващ смисъл в този наш християнски обичай – деца да целуват ръка на родителите и искат от тях прошка, кръщелници да правят посещения на своите кръстници, за да получат опрощение, скарани близки или дори врагове на този ден да си подават братски ръка, сърцата широко да се отварят и прочистват от всяка злоба, мъст и неприязън. Според народните вярвания на този ден небето и земята си прощават, а щом те могат да го направят, могат и хората.
“Защото, 
ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; 
ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви” (Мат. 6:14-15 
ПРОСТЕНО - ПРОСТИ!   
 
Важна част от традицията за Сирни заговезни са ястията на специалната вечеря. Приготвят се храни на млечно-яйчена основа, като с тях се заговява най-добре. Яде се и се пие сякаш като за "последно", защото празникът е начало на най-дългия пост през годината - великите пости


Трапеза има обреден характер и според обичая включва баница, най-често със сирене, риба, питка, различни ястия с яйца и бяла халва с ядки, както и забавното "хамкане" или "ламкане". С тези храни се заговява, оттам идва и името на празника (от говея - постя, въздържам се).


Дни за прошка,  в която искаме и даваме прошка!   
„Прощавайте, и простени ще бъдете!"
(Лука. 6:37)

петък, 1 март 2019 г.

Начало на пролетния мартенски календар

Честит първи март! Честита Баба Марта!


С месец март започват пролетните празници и обичаи, когато цялата природа, растения и животни се събуждат за нов живот, подчинени на идеята за възкръсването на природата. 
За начало днешния празник  на Баба Марта, 
мартениците в червено и бяло,
като символ на пролетта и носещ пожелание за здраве и плодородие, 
късмет, радост и благополучие.


Нека мечтаната пролет бъде красива, вдъхновена и много щастлива!
Честита Баба Марта!


На 3 март, всяка година благодарна България поставя венци и цветя на паметниците на загиналите за освобождението й. Отбелязвайки 141 години от Освобождението на страната ни от османско владичество  избрах да прикача отново Самарското знаме - българско бойно знаме, национална светиня на българската свобода, един от най-важните военни символи на Българската армия, емблематично за българската история, защото е дадено от руското висше командване на българското опълчение.
Създадено от монахини от град Самара (Русия), знамето е трицветен плат (бял, син, червен) с размер 1,85 на 1,90 метра с вшити в средата златни кръстове. От едната страна в тях е избродиран образът на Иверската богородица, а от другата образите на Светите братя Кирил и Методий.

Съботата, /тази година 2 март/, е денят на първата за годината голяма Задушница
когато извършваме помен в чест на мъртвите. 
 Тя се отбелязва винаги преди Неделя месопустна (Месни заговезни), 
една седмица преди Сирни заговезни (сиропустна неделя) и началото на Великия пост.




Съботата е определена за задушница, защото на следващия ден, Неделя на Месни заговезни, с Евангелско четене се припомня картината на Страшния съд. На Задушница се посещават гробовете на починали близки и се раздават за възпоменание варено жито, пита и вино. Житото е символ на възкресението, виното е символ на кръвта на Исус Христос. Паленето на свещи символизира горещата вяра, а пламъчетата напомнят за безсмъртието на душите на покойниците. Както на всеки помен, така и на Задушница се раздава на бедни и нуждаещи се. "Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост" (Сир. 7:36).

В неделя, тази година на 3 март се отбелязва  Неделя Месопустна, популярна като Месни заговезни, като православен църковен празник, осем седмици преди Великден и  

трета подготвителна неделя за Пътя преди Великия пост.
Знае се, че тази неделя отстои 56 дена преди Възкресение Христово. Славянската дума "месопуст" отговаря на гръцката „апокреос” и означава „лишаване от месо”. Днешния ден се нарича още и Неделя на Страшния Съд. Това е третата неделя от триседмичния период преди започването на Великия пост. През това време богослужението започва да включва песнопения от Триода - литургическа книга, която съдържа богослужбите от Неделя на митаря и фарисея, десета преди Пасха (Великден), до Велика и Свята Събота. На този ден Църквата напомня Съда на всички хора, които ще застанат пред Божия трон в деня, когато Христос отново ще се върне в славата Си.



Неделята е месопустна, защото от този ден до Великден християните престават да ядат месо. Подготвяйки вярващите за изпитанието на строгия пост обаче църквата позволява през следващата седмица да се консумира мляко и всичко, произведено от него. Вечерта на месни заговезни в семеен кръг се слага трапеза с месни ястия (обикновено кокошка/пиле, яде се и свинско) и се заговява  месо.


Следващата седмица и идна неделя са известни като „Неделя на Всеопрощениетоили просто „Прошка“, защото всеки член на семейството иска и получава прошка от по-възрастния за изминалата година. По християнски обичай през дните от месни до Сирни заговезни по-младите посещават домовете на по-възрастните - родители, кръстници, роднини, близки и тия, от които се чувстват задължени да поискат прошка в неделята на опрощението. На този ден се четат Христовите думи: "Ако не простите на човеците съгрешенията им и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви."
Още тук и тук...


Хубави, слънчеви и усмихнати пролетни дни!

събота, 17 февруари 2018 г.

Сирни заговезни, Неделя на Всеопрощението - Ден за прошка

Тази година, на 18 февруари, са Сирни заговезни  - 
Неделя на Всеопрощението, Денят за прошка  ... 
 
„Прощавайте и простени ще бъдете!" (Лука. 6:37). 


Неделя сиропустна е последната подготвителна към Великия пост и е определена за ден на всеопрощение. На този ден, по древен християнски обичай си прощаваме един другиму прегрешенията и взаимните оскърбления. Красив и затрогващ смисъл в този наш християнски обичай – деца да целуват ръка на родителите и искат от тях прошка, кръщелници да правят посещения на своите кръстници, за да получат опрощение, скарани близки или дори врагове на този ден да си подават братски ръка, сърцата широко да се отварят и прочистват от всяка злоба, мъст и неприязън. Според народните вярвания на този ден небето и земята си прощават, а щом те могат да го направят, могат и хората.
“Защото, 
ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; 
ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви” (Мат. 6:14-15 
ПРОСТЕНО - ПРОСТИ!   
 
Важна част от традицията за Сирни заговезни са ястията на специалната вечеря. Приготвят се храни на млечно-яйчена основа, като с тях се заговява най-добре. Яде се и се пие сякаш като за "последно", защото празникът е начало на най-дългия пост през годината - великите пости


Трапеза има обреден характер и според обичая включва баница, най-често със сирене, риба, питка, различни ястия с яйца и бяла халва с ядки, както и забавното "хамкане" или "ламкане". С тези храни се заговява, оттам идва и името на празника (от говея - постя, въздържам се).


Ден за прошка,  в която искаме и даваме прошка!   
„Прощавайте, и простени ще бъдете!"
(Лука. 6:37)



петък, 9 февруари 2018 г.

Св. Харалампий - покровител на меда и пчеларите, освещаване на новия мед и още ...

Тази година, по изключение, православната църква чества паметта на 
Св. свещеномъченик Харалампий  на 9-ти, вместо на 10 февруари
/на 10 -ти е ден за Задушница срещу Месни заговезни за Великия пост за 2018./


Според преданието, още приживе Св. Харалампий открил целебните свойства на меда, затова точно на неговия празник се освещава мед, а св. Харалампий се почита като закрилник на пчеларите. Във всички епархии на Българската православна църква се отслужва Божествена Света Литургия и по традиция се освещава новия мед.
Това е единственият ден в годината, в който в църквата се освещава мед - 
този мед се счита за специален и не се ползва за ежедневна употреба, а с него се лекуват  различни болести.
Десети февруари се празнува като ден на пчеларя.


10 февруари,  православната църква чества паметта на 

В българския народен календар денят се нарича още Хараланбей, Араланбей, Хараламповден, Чуминден. Според народните представи св. Харалампий е господар на болестите. Св. Харалампий се приема и като покровител на пчеларите. Християнският светец-лечител, който според поверието държи всички болести, а за празника му - 10 февруари - се месят питки, мажат се с мед и се раздават за здраве;

Имен ден на: Валентин, Валентина, Валя, Ламби, Хараламби.


Честит празник на всички празнуващи!

И още предстоящи православни празници в средата на февруари за тази година:
10 февруари -  * Задушница; Св. мчца Валентина
11 февруари - Неделя Месопустна.(Месни заговезни)
              Св. свщмчк Власий, еп. Севастийски
14 февруари - Успение на св. Кирил Славянобългарски.

неделя, 26 февруари 2017 г.

Неделя на Всеопрощението - Ден за прошка

Днес са Сирни заговезни - Неделя на Всеопрощението, Денят за прошка  ...
„Прощавайте и простени ще бъдете!" (Лука. 6:37). Неделя сиропустна е последната подготвителна към Великия пост и е определена за ден на всеопрощение. На този ден, по древен християнски обичай си прощаваме един другиму прегрешенията и взаимните оскърбления. Красив и затрогващ смисъл в този наш християнски обичай – деца да целуват ръка на родителите и искат от тях прошка, кръщелници да правят посещения на своите кръстници, за да получат опрощение, скарани близки или дори врагове на този ден да си подават братски ръка, сърцата широко да се отварят и прочистват от всяка злоба, мъст и неприязън. Според народните вярвания на този ден небето и земята си прощават, а щом те могат да го направят, могат и хората.
“Защото, 
ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; 
ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви” (Мат. 6:14-15 
ПРОСТЕНО - ПРОСТИ!   

 
Важна част от традицията за Сирни заговезни са ястията на специалната вечеря. Приготвят се храни на млечно-яйчена основа, като с тях се заговява най-добре. Яде се и се пие сякаш като за "последно", защото празникът е начало на най-дългия пост през годината - великите пости


Трапеза има обреден характер и според обичая включва баница, най-често със сирене, риба, питка, различни ястия с яйца и бяла халва с ядки, както и забавното "хамкане" или "ламкане". С тези храни се заговява, оттам идва и името на празника (от говея - постя, въздържам се).
Тази година в ролята на сладки банички са многолистни круфини /cruffins/ - новата комбинация между кроасан и мъфин с домашно маслено тесто, а рецептата - скоро...


Ден за прошка,  в която искаме и даваме прошка! 
 „Прощавайте, и простени ще бъдете!"
(Лука. 6:37)

понеделник, 20 февруари 2017 г.

Пухкави японски палачинки /Hotcakes/



Палачинки Hotcakes, Souffle Pancake Recipe, Japanese style pancakes... Като че вече се очертава традиция, в последната седмица преди Велики пости - Сирни заговезни, посветена на християнската прошка и примирението да опитваме нова рецепта за палачинки. В много страни, това време се празнува весело, богато и вкусно /карнавални (от carne vale – "сбогом, месо") народни веселби, руската Масленица, нашите Сирни поклади/, с преплитане на езически и християнски обреди и свързани с предстоящия края на зимата. Допълних колекцията за  палачинки и подобните тематични идеи за блини с портокал и извара, арабски палачинки катаеф, блинчики нежные, сега с пухкави японски палачинки. Сред изобилието на различни видове палачинки в света, /френския креп, руските блини, нашите катми и американския вариант/, Hotcakes са една степен по-сладък вкус, видимо по-високи, пухкави, меки и сочни. Изглеждат лесни за направа, с допълнителната помощ на кухненски рингове, които могат да се направят от картон и обвият с хартия за печене. Пържат се, по-скоро се пекат в тиган много малко мазнина, на ниска температура, покрити с капак за по-дълго време, което зависи от височината им. Обикновено формите за японски палачинки варират между 9-10 см. /3½-4 инча/ в диаметър и 3-3,5 см. /около 3 ¼ -3 ½ инча/ височина. Опитах две разновидности - по-високи, които се получиха с вид и вкус на кексче и по-ниски, доближаващи се до категорията пухкава палачинка. Поднасят се с кубче масло и както при класическите палачинки възможните сладки гарнитури за мед, конфитюр, шоколад и плодове.  Ето ги:


Пухкави японски палачинки
Japanese style pancakes Hotcakes



Продукти за 6 бр. ф10 или 8- ф6
2 големи яйца
200 мл. пълномаслено прясно мляко
1 ч.л. лимонов сок
1 ванилия
200 гр. брашно /около 1 2/3 ч.чаши/
1 ¾  ч. л. бакпулвер
50 гр. захар /около ¼  ч.чаша; 4 с.л./
1 щ. сол
олио за омазняване
По отношение на формите на пръстена, които се препоръчват – около 10 см в диаметър и ширина и 3см. височина, но могат да се използват с различен диаметър, но не и твърде високи, защото това ще отнеме много повече време за изпичането им. Вътрешността им се покрива с хартия за печене и може леко да се намазни.
Технологиите за приготвяне на сместа са различни, както и при класическите палачинки, като една от възможните е: Поставят се в голяма купа яйцата, млякото, захарта, лимоновия сок и ванилията. Разбиват се около 1 минута с ръка, или с миксер до изсветляване и увеличаване на обема. Добавят се брашното с бакпулвера и солта и смесват до изглаждане на тестото. Оставя се да престои 15 минути, през които ще се сгъсти значително.
Загрява се тиган с по-дебело и незалепващо дъно и леко се намазва повърхността. Използва се слаба температура и по-ниска настройка, защото изпичането им отнема значително повече време около 10-15-20 мин., което зависи от дебелината и желаната степен на изпичане.
Поставят се пръстените в тигана /желателно е да прилепват пътно към дъното, за да не изтече плънката/. Напълват се до половината с тесто, защото по време на печене ще увеличат обема си двойно. Покриват се с капак и оставят на слаба температура да се пържат, по скоро - пекат на котлона. Тестото ще се надигне и по повърхността му ще се явят множество мехурчета и след 15-20 минути /според дебелината/, ще бъдат вече стегнати и стабилни да се обърнат с помощта на шпатула. В много от видео рецептите се вижда, че при някои все пак има леко изчитане, което не променя вкуса и общия вид на палачинките. Пекат се от другата страна за още 10-15 минути и изваждат. Още горещи, лесно се освобождават от формата и хартията за печене и са готови за сервиране.


 По-тъничките обикновено се окомплектоват по две, някои и по три.


Високите, които наподобяват повече на питки:


Поднасят се с кубче краве масло и както при класическите палачинки възможните сладки гарнитури за мед, конфитюр, шоколад и плодове.


В разрез надлъжен и напречен:


Пресните ягоди са едно свежо, ароматно и контрастно допълнение.



Опитайте...


събота, 18 февруари 2017 г.

Задушница и Месни заговезни за 2017

Тази събота, 18 февруари, е денят на първата за годината голяма Задушница, когато извършваме помен в чест на мъртвите. Тя се отбелязва винаги преди Неделя месопустна (Месни заговезни), една седмица преди Сирни заговезни (сиропустна неделя) и началото на Великия пост.
Както на всяка задушница се посещават гробовете на починали близки и се раздават за възпоменание варено жито, пита и вино. Житото е символ на възкресението, виното е символ на кръвта на Исус Христос. Паленето на свещи символизира горещата вяра, а пламъчетата напомнят за безсмъртието на душите на покойниците. Както при помените, така и на Задушница се раздава на бедни и нуждаещи. 
"Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост" (Сир. 7:36). 

Страшният Съд.
Стенописи от притвора на манастирската черква в Рилския манастир
А в неделята, тази година на 19 февруари се отбелязва  Неделя Месопустна, популярна като Месни заговезни, като православен църковен празник, осем седмици преди Великден и трета подготвителна неделя за Пътя преди Великия пост.
Знае се, че тази неделя отстои 56 дена преди Възкресение Христово. Славянската дума "месопуст" отговаря на гръцката „апокреос” и означава „лишаване от месо”. Днешния ден се нарича още и Неделя на Страшния Съд. Това е третата неделя от триседмичния период преди започването на Великия пост. През това време богослужението започва да включва песнопения от Триода - литургическа книга, която съдържа богослужбите от Неделя на митаря и фарисея, десета преди Пасха (Великден), до Велика и Свята Събота. На този ден Църквата напомня Съда на всички хора, които ще застанат пред Божия трон в деня, когато Христос отново ще се върне в славата Си.


Неделята е месопустна, защото от този ден до Великден християните престават да ядат месо. Подготвяйки вярващите за изпитанието на строгия пост обаче църквата позволява през следващата седмица да се консумира мляко и всичко, произведено от него. Вечерта на месни заговезни в семеен кръг се слага трапеза с месни ястия (обикновено кокошка/пиле, яде се и свинско) и се заговява  месо.

Следващата седмица и идна неделя са известни като „Неделя на Всеопрощениетоили просто „Прошка“, защото всеки член на семейството иска и получава прошка от по-възрастния за изминалата година. По християнски обичай през дните от месни до Сирни заговезни по-младите посещават домовете на по-възрастните - родители, кръстници, роднини, близки и тия, от които се чувстват задължени да поискат прошка по случай неделя на опрощението. На този ден се четат Христовите думи:
"Ако не простите на човеците съгрешенията им и 
вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви."  
Още тук и тук...

Календар за постните дни 2017:





19 февруари отбелязваме и 144-та годишнина от гибелта на великия българин Васил Левски
с венци и цветя на признателност към святата  личност  и  делото  на Апостола.