неделя, 3 април 2011 г.

Постни бананово - какаови кексчета

Смяната на лятно часово време с един час напред е въведено вече от седмица. Това налага организмът ни да се адаптира към нов биологичен режим на работа, което често води до трудно заспиване вечер, неспокоен сън, сънливост през деня. Сега като се прибави и периода на пролетната умора, чувството за изтощение се засилва. Някои познати съвета за добър сън и прилив на енергия в организма напомнят за повече разходки на слънце и чист въздух /ще доведе до повишаване нивата на мелатонин и зареди организма с витамин Д/ и естествено - пълноценна витаминозна храна с цитруси, зеленчуци, ядки. Известен факт е възможността на бананите да допринасят за по - спокоен сън съдържайки серотонин, мелатонин и минерала магнезий, който спомага за отпускането на мускулите. Бананите са и рекордьори по съдържание на калий, необходим за нормалната работа на мускулите, сърцето, черния дроб, мозъка, костите и зъбите. Да отчета и богатото съдържание на желязо в комбинация с фибри и витамини В6 и В2. Не е мит, че бананите подобряват и настроението, като участват при образуването в организма на веществото серотонин - хормона на щастието. Така подбрах от набелязаните рецепти тази идея за нещо сладичко, полезно и с банани:


Постни какаово – бананови кексчета


Продукти за 9 кексчета или сладкиш 20х20 см.
1 1/3 ч. чаша брашно, типово
¾ -1 ч. чаша захар
1/3 ч. чаша какао
¼-1/3 ч. чаша олио
1 щ. сол
1 ч.л. лимонов сок
1 ч.л. бакпулвер
1 ч. чаша гореща вода/сок*
1 по-голям банан

* използвах портокалов сок със стайна температура
1 ч.чаша = 240 мл.

Дозата може да се удвои.
Имах идея да добавя и ядки към тестото, но следващия път - сега се придържах по -точно към съставките на оригиналната рецепта.

Бананът се обелва и намачква на фино пюре. По познатата технология за малки кексчета мъфини - смесване отделно на сухите и мокрите съставки. Брашно с бакпулвер, щипка сол, захар и какао в една купа и към тях сместа от вода, сок и олио. Накрая - банановото пюре.
Всичко се разбърква само няколко пъти - до хомогенизиране.
Напълват се формички за мъфини или тава с размери 20х20 см.
Пекат се в предварително загрята фурна 175С за около 23-25 мин. - до суха клечка. Изваждат се от фурната, оставят се още 5 мин. във формата и освобождават напълно.


Леко се охлаждат, а ако е в обща тава - се нарязва след пълното им изстиване.


Допълнително могат да се глазират с още мед и свежи плодове.


Аромат на банан и какао е една доказано сполучлива комбинация, и ягода за акцент.


След проучване било установено, че миризмата на банани е една от най-предпочитаните естествени миризми, което означава, че допринася за личния ни комфорт.


Опитайте...

петък, 1 април 2011 г.

Тънки питки с брашно от лимец и пшеничени трици

Е, не е новина преоткриването на лимеца. Отдавна исках и аз да го представя, като събирателно име за древната дива пшеница или с клишираните популярни наименования – хлябът на траките, житото на фараоните, последната храна на Христос. Напоследък някои диетолози му приписват и нов имидж – „черният хайвер на пшениците“. В процеса на по-детайлно търсене ме впечатли и прочетох книгата "Изначалният хляб, Лимец, Дивото жито на древността" на билкаря Емил Елмазов, и избрах това образно описание /стр.18/
„Стъблата на лимеца са високи повече от метър, но са опънати, тънки и здрави като струни на арфа. И когато пръстите на вятъра минат през нивата със зреещ лимец, ще чуете шепот на резедави и златисти вълни, понякога кафяви, дори сочно черни, зависи откъде ги огрява слънцето в този миг. А това, което не ще доловите отведнаж, е свистежа на звездите в кухите стебла на лимеца. Блажен е този, до който достигнат небесните отгласи от цяла една нива.”
Ще допълня още негови съждения за несъщинската пшеница, която определя като:
"Непозната лечебна храна, която цивилизацията отдавна е забравила. Божествена хармония е събрал в себе си лимецът, който хората наричат дива пшеница, а не знаят, че това жито е прекрасен антиоксидант, енергизира тялото на човека, насища го с позитивизъм по най-бързия и най-простия начин и така му помага да се бори с болестите."

Дивата пшеница, наречена лимец и нейните близки сортове и хибриди - спелта, камут, капладжа /обобщено наименование за едно и дву –зърнена/ са известни от библейски времена. Без да навлизам в областта на зърнопроизводството най- общо: зърната са "облечени" в твърда обвивка, която трябва да се излющи преди зърното да се смели, защото при вършитба стъблото се начупва, а зърното остава обвито. Лимец, спелта/динкел:
Лимецът /едно и еволюиралия двузърнест/ е един от най - ранните форми култивирани от пшеница - лек, устойчив на студ вид пшеница и при отглеждането му не понася да се използват изкуствени торове. Често се оцелява на бедните почви, където други видове пшеница се провалят. В Южен Кавказ има останки, датиращи от хилядолетия преди новата ера. Генетични анализи на диворастящия еднозърнест лимец показват, че първоначално е отглеждан в югоизточна Турция, а по-късно и в Европа.
След естествени хибриди се ражда и пщеницата Спелта /Triticum spelta/, на немски Dinkel. В Западна Европа по-често се говори за пшеницата спелта/динкел.
Еднозърнестия лимец
(Triticum monococcum L.) е най-древния вид от групата на покритите или несъщински пшеници. В тази група са кулитивирани още двузърнестия лимец /емер/ (Triticum dicoccum Schrank) и пшеницата спелта (Triticum spelta L.). Пшеница Камут / turgidum/ е известна с историята на онези 32 мумифицирани зърна, намерени по време на разкопките на гробницата на египетски фараон, за които се смята, че прораснали след повече от 3000 години и дават името на американския сорт "Жито на фараона Тутанкамон".
През 20 век почти навсякъде спелтата е заменена с обикновеното (хлебно) жито, тъй като добивите от него могат да се увеличават с торене и генни модификации за разлика от спелтата, която не се поддава на такива интервенции.
Спелтата се отличава с високата си чистота, тъй като се отглежда без изкуствени торове и генни модификации. Съдържа високо количество полезни хранителни вещества - 57,9 % въглехидрати, 17,0% протеини, 3% мазнини, 9,2% фибри, минерални соли и витамини. В дивата пшеница има почти два пъти повече мазнини, белтъчини, фосфор, витамини от групите на В и А от останалите видове. Спелтата съдържа балансирано количество глутен и е изключително подходяща за приготвяне на тестени изделия.
Вече има много и хубави рецепти при Зори, Краси и в спомената книга. Използвам такова брашно от доста време, като основа или добавка в хляб и печива. Мога да потвърдя, че е много вкусно, питателно, здравословно и заслужава по-широка популярност. Продуктите от това брашно се отличават с чисти, стегнати трохи и наситен аромат и вкус, а тестото втасва по-бързо. Счита се, че лимецът съдържа почти всички хранителни вещества не само в обвивката, но и равномерно в зърното, което предполага, да запазва хранителната стойност на готовия хляб, дори и с по-фино смилане. Избрах тези обикновени тънки питки:


Тънки питки с брашно от лимец и пшеничени трици


Продукти за 8 питки:
1 ч.чаша брашно от лимец*
1 ½ ч.чаша типово брашно
½ ч.чаша пшеничени трици
1 ч.л. сол
1 ч.л. мед
1 ч.чаша хладка вода
10 гр. свежа мая

*използвах готова смес брашно за домашна хлебопекарна dinkelbrot - Frießinger Mühle GmbH

Всички продукти се замесват, разбиват с миксер за тесто до поемане, изглаждане и оформяне на тесто. Оставя да втасва, до удвояване на обема – около час или повече, според топлината на помещението. Вариант е да се постави тестото в хладилник и да се употреби в рамките на ден-два. Удобство за замесване вечерта, а на следващия ден - разточване и изпичане.
Ако тестото е било в хладилник след изваждането се оставя 30 мин. да се отпусне тестото и оформят питките. Късат се и закръглят топчета от тестото, след което всяко едно се разтегля на дълъг фитил. Тестото е меко и много еластично. Фитилът се навива на плътна спирала, след което се разточва на тънка питка. Оставят се да втасват за около 15 мин. и пекат.
Фурната е загрята предварително на 220С и печенето е 15 мин. до лек златист цвят, като запазват светлия си вид.


Изваждат се от фурната и леко охлаждат. Отвътре се е оформил кух джоб.


Готови са за консумация :)


Започнах и ще завърша с откъс от книгата: "Изминали са 17000 години откакто човекът и лимецът са се срещнали. Растението не се е променило, то клечи подсмихнато по синурите тук таме и чака отново да му дойде времето. Човекът е съвършено друг. Ние тепърва имаме да се опознаваме... Чувам го вече от разстояние. Вие чувате ли го? Лимецът ни вика..."

Опитайте...

сряда, 30 март 2011 г.

Печени картофи с песто от спанак и маслини

„Пестото е храна за щастие”,
Така определя суровия италиански сос Дейвид Роко /David Rocco/, в едно предаване по fiesta tv. за италианската кухня и стил на живот.
Само пет натурални съставки: босилек, кедрови ядки, чесън, зехтин и твърдо настъргано сирене /Parmigiano-Reggiano или Pecorino/. Класическото „Pesto alla genovese“ се приготвя с помощта на мраморен или дървен хаван от босилек, набран в околностите на Генуа, морска сол, семена от пиния, чесън, зехтин (extra virgin) и сирене пекорино. Тънката ивица земя на Лигурия със скалист, богат на минерали и растителност морски терен е популярна не само с пестото, но и като една от най-здравословните кухни в Италия. Съвременните варианти за песто са много и различни. Сега е моментът да поясня, че рецептата е постна – без сирене, а зелената основа е от спанак и магданоз. Обичам вкуса на спанак, полезен е и сега го има в изобилие. Увеличих количеството на ядките и добавих маслинена паста от зелени маслини. Исках нещо различно от традиционното сервиране с паста. Харесвам картофи с билки и ми допадна идея за гарниране към печени картофи, а в последствие открих, че е популярно за Лигурия. Нямах колебания, пролетната спаначна тарта /Torta pasqualina/ е традиционна за същата област в Северозападна Италия, оформих и предложението – спаначно песто с маслини към печени картофи. Резултатът е хубав вкус и аромат от печени картофи и свежи зеленчуци, чесън и маслини.


Постно спаначено песто с маслини


Продукти:
3 ч.чаши почистен спанак
1 ч.чаша почистен магданоз
1/3 -1/2 ч.чаша ядки/ бадеми, орехи или микс
1 с.л. с връх маслинена паста, използвах от зелени маслини
1 скилидка чесън
1 ч.л. лимонов сок
1 прясна чушка, може и леко люта
1/3 -1/2 ч.чаша зехтин
сол на вкус, според солеността на маслинената паста

Важно е зеленчуците да бъдат сухи.
От древния метод на стриване, смачкване /pestato, pestare/ с помощта на чукче и хаванче, който е все още популярен в Италия, сега е по-често се използва блендер или кухненски робот.
Всички съставки, без маслинената паста и зехтина се пулсират в блендер до желаната едрина. Накрая се добавят маслинената паста и зехтина. Разбърква се до хомогенизиране.


Домашното песто се съхранява до една седмица в хладилник, като е покрито със слой от зехтин, за предотвратяване на окисляване.


Сервирах спаначеното песто с печени цели картофи ала Марианка.


Харесахме го и като добавка към топли домашни джоб питки... и за друго не остана:)


Известно като идеалния бърз сос за паста, пестото вече се е доказало в доста по-универсален и многолик продукт. Списание BBC Good Food предлага десет интересни идеи за оползотворяване на песто.

Изкуших да прикача още една снимка в пролетно зелено.


Опитайте...