Празникът е свързан с редица важни старозаветни събития.
В този месец Ноевият ковчег се установил на Араратските планини; св. пророк Моисей слязъл от планината с лице, озарено от Божествената слава, и донесъл новите скрижали, на които бил написан законът, даден от Самия Господ. В този месец се извършило тържественото освещаване на храма Господен, построен от цар Соломон и в този храм бил внесен Ковчегът на Завета.
От този месец започвало и летоброенето, отделно за всеки петдесет години. " Бог, Който е положил времената и годините в Своя власт (Деяния апостолски 1:7), е установил различни празници за Своя прослава и за човешка полза. Един от тях е и днешният. Още в Стария Завет Той заповядал всяка година особено тържествено да се празнува настъпването на седмия месец (септември е седмият месец според еврейския календар), та хората, освободили се от житейската суета, в този ден да отдадат почит на Своя Господ..." .
Интересен е смисълът на този ден и в народния календар.
Първият ден на септември е посветен на Св. Симеон Стълпник.
Народа го нарича „Симеоновден”, „Свети Симеон” или „Нова година”. Последното название е интересно от гледна точка на това, че се явява като втора нова година в народния календар...
"Трябва да се отбележи, че в този случай имаме наистина едно календарно начало: стопанската година привършва с прибирането на плодовете от лятото и започва със засяването на новите посеви през есента. Идеята за нова година в началото на есента, следователно е само стопанска.И наистина, целият празничен смисъл на Св. Симеон има земеделски характер. Най-често на този ден всеки земеделец хвърля по един тържествен и обреден начин първото семе в земята. Това първо засяване става с много, макар и често пъти, дребни изисквания. Обикновено на Св. Симеон рано сутринта, облечен в чисти дрехи, орачът занася семето в църква, та свещенникът да му отчете молитва. Като натовари колата, преди да тръгне, орачът се прекръства и казва: „Хайде, Боже, помози! И до година със здраве! Да се роди и на трън и под трън!” Орачът е пременен в чисти дрехи, накичен е с цвете, накичени са и воловете (или конете), накичено е и ралото и плугът. Китките са вързани с червен конец. Стопанката е изпекла прясна пита от чисто брашно и още топла я дава на орача. На много места заколват кокошка за орача и обварена му я слагат в торбата. Но преди да тръгне да излиза, пред колата и пред него бива поставена жарава, през която трябва да мине. На някои места само колата бива обграждана с жарава. Това се прави с мисълта житото да бъде „чисто като жарта” или „да мине през огъня та да е чисто”. На нивата след молитва и благословия, орачът пристъпва към засяване. Но най-напред семето на някои места бива прекарвано през дупката на теслата, да е пълно и тежко. А когато орачът седне да се храни, той дава част от питата на воловете. На някои места, преди да начупи питата, той я търкулва из браздата – „да се роди”. Костите от кокошката биват заравяни в нивата – „курбан на нивата”. В Ломско пък заколват кокошката над шиника с жито, та кръвта да изтече в житото. Това кърваво жито се засява „за берекет”.През този ден почти навсякъде не се изнася нищо от къщи да се дава в заем, защото плодородието ще бяга от тази къща. Не се слага черен съд на огъня, защото чернилка ще хваща по житото. За да бъде житото пък едро и хубаво или гъсто, в чувала със семето на този ден се слагат чесън, дренки, орехи, лешници, четки и др. подобни. Заради чистотата на плодородието пък се слагат сребърни предмети: гривни, пръстени, пафти и др.Явно е, че почти всички обичаи на този ден имат изключителен магичен характер: чистота – предизвиква чисто, неръждивото – пак чисто, едрото – едро, гъстото – гъстота на стръковете, черното – чернилка; огънят изгаря лошото или предизвиква така очистване, чистота; червенината – отгонва, питата – хлебност..."
Няма коментари:
Публикуване на коментар