4 в 1 на днешния ден

Тази година на днешния ден, 14 февруари,  съвпадат:

Православната Голяма Задушница преди Великия пост; 

почитане успението на Св. Кирил Славянобългарски; 

останалия от езическите времена празник Трифон Зарезан 

и католическият Свети Валентин.  

Съботата е денят на първата за годината голяма Задушница, когато извършваме помен в чест на мъртвите. Тя се отбелязва винаги преди Неделя месопустна (Месни заговезни), една седмица преди Сирни заговезни (сиропустна неделя) и началото на Великия пост.

На Задушница се посещават гробовете на починали близки и се раздават за възпоменание варено жито, пита и вино. Житото е символ на възкресението, виното е символ на кръвта на Исус Христос. Паленето на свещи символизира горещата вяра, а пламъчетата напомнят за безсмъртието на душите на покойниците. Както на всеки помен, така и на Задушница се раздава на бедни и нуждаещи се. "Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост" (Сир. 7:36). 

И малко в сянка, 14.02. е един от дните, когато се чества Свети Кирил Славянобългарски - на 11 май, заедно със св. Методий (Солунските братя) и на 14 февруари, неговото успение в Рим - Константин Философ, наречен Кирил. Римокатолическата църква също почита на този ден светите равноапостолни Братя, обявени от папа Йоан Павел ІІ за закрилници на Европа.  И още...

Отбелязва се и денят на лозаря - Трифон Зарезан, свързан от древни времена с лозата, гроздето и виното. С въвеждането през 1968г. на Григорианския календар от Българската православна църква църковният празник на Свети Трифон  започва да се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря - на 14 февруари. Според българския обичай, в празничния ден рано сутринта стопанската опичала обредния хляб, сварявала кокошка, наливала вино и на лозето се изпълнявал основният обред - зарязването на лозята. "Царят на лозята", увенчан с лозов венец, черпи с най-хубавото вино.

Последен, но все по-популярен е Св. Валентин. Свети Валентин е християнски празник, който се празнува на 6 юли от Православната и на 14февруари от Римокатолическата църква. Според Католическата енциклопедия от 1908 г. обаче има поне трима светци, наречени Валентин и всички те били мъченици и са записани под датата 14 февруари, и още...

А в неделята, тази година на 15 февруари, се отбелязва  Неделя Месопустна, популярна като Месни заговезни, като православен църковен празник, осем седмици преди Великден и  

трета подготвителна неделя за Пътя преди Великия пост.

Неделята е месопустна, защото от този ден до Великден християните престават да ядат месо. Подготвяйки вярващите за изпитанието на строгия пост обаче църквата позволява през следващата седмица да се консумира мляко и всичко, произведено от него. Вечерта на месни заговезни в семеен кръг се слага трапеза с месни ястия (обикновено кокошка/пиле, яде се и свинско) и се заговява  месо.

Цялата следваща седмица и идна неделя са известни като „Неделя на Всеопрощението“ или просто „Прошка“, защото всеки член на семейството иска и получава прошка от по-възрастния за изминалата година. По християнски обичай през дните от месни до Сирни заговезни по-младите посещават домовете на по-възрастните - родители, кръстници, роднини, близки и тия, от които се чувстват задължени да поискат прошка по случай неделя на опрощението. На този ден се четат Христовите думи: 

"Ако не простите на човеците съгрешенията им и вашият небесен Отец 

няма да прости съгрешенията ви."

Още  тук...и тук...

Заради Задушницата тази година се отлагат всички църковни бракове.

Задушница и Месни заговезни

Съботата е денят на първата за годината голяма Задушница, когато извършваме помен в чест на мъртвите. Тя се отбелязва винаги преди Неделя месопустна (Месни заговезни), 
една седмица преди Сирни заговезни (сиропустна неделя) и началото на Великия пост.

Съботата е определена за задушница, защото на следващия ден, Неделя на Месни заговезни, с Евангелско четене се припомня картината на Страшния съд. На Задушница се посещават гробовете на починали близки и се раздават за възпоменание варено жито, пита и вино. Житото е символ на възкресението, виното е символ на кръвта на Исус Христос. Паленето на свещи символизира горещата вяра, а пламъчетата напомнят за безсмъртието на душите на покойниците. Както на всеки помен, така и на Задушница се раздава на бедни и нуждаещи се. "Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост" (Сир. 7:36).

А в неделята, тази година на 23 февруари се отбелязва  Неделя Месопустна, популярна като Месни заговезни, като православен църковен празник, осем седмици преди Великден и  

трета подготвителна неделя за Пътя преди Великия пост.

Знае се, че тази неделя отстои 56 дена преди Възкресение Христово. Славянската дума "месопуст" отговаря на гръцката „апокреос” и означава „лишаване от месо”. Днешния ден се нарича още и Неделя на Страшния Съд. Това е третата неделя от триседмичния период преди започването на Великия пост. През това време богослужението започва да включва песнопения от Триода - литургическа книга, която съдържа богослужбите от Неделя на митаря и фарисея, десета преди Пасха (Великден), до Велика и Свята Събота. На този ден Църквата напомня Съда на всички хора, които ще застанат пред Божия трон в деня, когато Христос отново ще се върне в славата Си.

Неделята е месопустна, защото от този ден до Великден християните престават да ядат месо. Подготвяйки вярващите за изпитанието на строгия пост обаче църквата позволява през следващата седмица да се консумира мляко и всичко, произведено от него. Вечерта на месни заговезни в семеен кръг се слага трапеза с месни ястия (обикновено кокошка/пиле, яде се и свинско) и се заговява  месо.

Следващата седмица и идна неделя са известни като „Неделя на Всеопрощението“ или просто „Прошка“, защото всеки член на семейството иска и получава прошка от по-възрастния за изминалата година. По християнски обичай през дните от месни до Сирни заговезни по-младите посещават домовете на по-възрастните - родители, кръстници, роднини, близки и тия, от които се чувстват задължени да поискат прошка по случай неделя на опрощението. На този ден се четат Христовите думи: "Ако не простите на човеците съгрешенията им и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви."

Още тук и тук...

Неделя Месопустна /месни заговезни/

Да припомня, че днес е Неделя Месопустна, популярна като Месни заговезни 

- православен църковен празник, осем седмици преди Великден и  

трета подготвителна неделя за Пътя преди Великия пост.

Знае се, че тази неделя отстои 56 дена преди Възкресение Христово. Славянската дума "месопуст" отговаря на гръцката „апокреос” и означава „лишаване от месо”. Днешния ден се нарича още и Неделя на Страшния Съд. Това е третата неделя от триседмичния период преди започването на Великия пост. През това време богослужението започва да включва песнопения от Триода - литургическа книга, която съдържа богослужбите от Неделя на митаря и фарисея, десета преди Пасха (Великден), до Велика и Свята Събота. На този ден Църквата напомня Съда на всички хора, които ще застанат пред Божия трон в деня, когато Христос отново ще се върне в славата Си.

Ден след съботната голяма Задушница /преди Великия пост/, когато извършваме помен в чест на мъртвите. Съботата е определена за задушница, защото на следващия ден, Неделя на Месни заговезни, с Евангелско четене се припомня картината на Страшния съд.
Неделята е месопустна, защото от този ден до Великден християните престават да ядат месо. Подготвяйки вярващите за изпитанието на строгия пост обаче църквата позволява през следващата седмица да се консумира мляко и всичко, произведено от него. Вечерта на месни заговезни в семеен кръг се слага трапеза с месни ястия (обикновено кокошка/пиле, яде се и свинско) и се заговява  месо.

Интересен e фактът, че:
У католиците на този наш църковен термин съответства добре познатият ни термин „карнавал”. В Средновековието този термин е имал същото значение и смисъл за западните християни, както нашето „месопустна”. То произхожда от латинското “carne” и “vale” и буквално означава „прощавай, месо!” Днес това значение на термина е загубено от традицията на западните християни, както и изобщо постът като средство, подпомагащо очистването на душата и подготовка за посрещането на големите християнски празници.

Следващата седмица и идна неделя са известни като „Неделя на Всеопрощението“ или просто „Прошка“, защото всеки член на семейството иска и получава прошка от по-възрастния за изминалата година. По християнски обичай през дните от месни до Сирни заговезни по-младите посещават домовете на по-възрастните - родители, кръстници, роднини, близки и тия, от които се чувстват задължени да поискат прошка по случай неделя на опрощението.

Още тук и тук...

Неделя на Месни заговезни

Месни заговезни (Неделя Месопустна) е православен църковен празник, който се празнува винаги в неделя, 8 седмици преди Великден и е третата подготвителна неделя за Пътя преди Великия пост.

Ден след съботната голяма Задушница /преди Великия пост/ когато извършваме помен в чест на мъртвите. Съботата е определена за задушница, защото на следващия ден, Неделя на Месни заговезни, с Евангелско четене се припомня картината на Страшния съд.
Неделята е месопустна, защото от този ден до Великден християните престават да ядат месо. Подготвяйки вярващите за изпитанието на строгия пост обаче църквата позволява през следващата седмица да се консумира мляко и всичко, произведено от него.
Вечерта на месни заговезни в семеен кръг се слага трапеза с месни ястия (обикновено кокошка, яде се и свинско) и се заговява месо.

Някои предложения:

Класическото заговяване по наша традиция с печено пиле/кокошка и картофен чипс

Яде се също и свинско месо, ние харесваме шпекован и печен свински врат с бира

Или нещо по различно - Свински рулади ‘Braciole”

/моят вариант на рецептата някога по-късно/

Тази неделя отстои 56 дена преди Възкресение Христово. Славянската дума "месопуст" отговаря на гръцката „апокреос” и означава „лишаване от месо”.

Интересен факт е, че:
У католиците на този наш църковен термин съответства добре познатият ни термин „карнавал”. В Средновековието този термин е имал същото значение и смисъл за западните християни, както нашето „месопустна”. То произхожда от латинското “carne” и “vale” и буквално означава „прощавай, месо!” Днес това значение на термина е загубено от традицията на западните християни, както и изобщо постът като средство, подпомагащо очистването на душата и подготовка за посрещането на големите християнски празници.

Днешния ден се нарича още и Неделя на Страшния Съд. Това е третата неделя от триседмичния период преди започването на Великия пост. През това време богослужението започва да включва песнопения от Триода - литургическа книга, която съдържа богослужбите от Неделя на митаря и фарисея, десета преди Пасха (Великден), до Велика и Свята Събота. На този ден Църквата напомня Съда на всички хора, които ще застанат пред Божия трон в деня, когато Христос отново ще се върне в славата Си.

Следващата седмица и идна неделя са известни като „Неделя на Всеопрощението“ или просто „Прошка“, защото всеки член на семейството иска и получава прошка от по-възрастния за изминалата година. По християнски обичай през дните от месни до Сирни заговезни по-младите посещават домовете на по-възрастните - родители, кръстници, роднини, близки и тия, от които се чувстват задължени да поискат прошка по случай неделя на опрощението.

Още тук и тук и тук...

Агнешки котлети

Сред пролетните празнични ястия, най- значимо място заема агнешкото месо. Освен печено, с картофи и пресни зелении харесваме агнешките котлети. Печени или на грил, те са с крехко и ароматно месо, и позволяват много вариации. Това е рецепта, с която участвах в месечна тема на форум "Гответе с мен". С малка модификация я предлагам и сега:

Агнешки котлети


За 4 порции:
12 агнешки котлета с ребро /малки, или 4 по-големи

Марината:
1 с.л. фина /деликатесна/ горчица
2 с.л. зехтин
1 с.л. зелена подправка на MAGGI
2 с.л. нарязан пресен джоджен
1 ч.л. розмарин
1 ч.л. прясна мента
1 ч.л. чесън /пресован/ или ½ ч.л. гранулиран
1 ч.л. лимонов сок
½ ч.л. захар
1 с.л. бяло вино
1.к.л. червен пипер
сол и черен пипер на вкус

Котлетчетата се намазват с марината и престояват най малко около 1-2 часа. Загъват се на порции плътно във фолио, поставят се в тава, добавя се топла вода /около 1,5 см. над дъното/ и се пекат в загрята силна фурна около 40 мин. до час, според дебелината на котлетите.


Сервират се с картофено пюре, печени пресни картофи и глазирани моркови със захар.


Идеята, с изменения е от COOLCHEF.
Опитайте...

Свинско филе с глазирани ябълки и червен лук

За вечерята на Неделя Месопустна избрах да заговяваме с гриловани филенца, в леко сладникавата компания на ябълки и червен лук. По тази рецепта съм приготвяла и друг път - бърза и вкусна.


Свинско филе с глазирани ябълки и червен лук

Продукти:
свинско филе
50 гр. масло
3-4 скилидки чесън
50 мл ароматно бяло вино / изпозвах мускат/
1 дафинов лист
10- зърна черен пипер
2-3 зърна бахар
1 щ. канела
½ к.л. захар
сол на вкус
Ябълки, червен лук
70 гр. масло /50 за ябълките и още 20 за лука/
1 с.л. кафява захар/мед
1 щ. сол
канела, индийско орехче и джинжифил на вкус

Приготовление:
Свинското филе се оформя като котлети, начуква се леко, овкусява черен пипер, зехтин и капки балсамов оцет. Престоява няколко часа /2 -4/. Всяко филенце се грилова на тиган от двете страни. Стопява се маслото и чесъна леко се запържва, налива се бялото вино, захарта и след леко редуциране се поставят грилованите филенца. Ароматизират се с даф. лист, черен пипер, бахар сол и канела на вкус. Следва задушаване /използвам тенджера под налягане/ до пълното омекване на местото. Ако е необходимо се долива малко вода или бульон/.
Ябълките и лукът се нарязват на резени около 1 см. Стопява се маслото, поставят се резените ябълка, поръсват се със захарта и подправките, като се запържват от двете страни. Изваждат се и на тяхно място се глазират и резените червен лук , като се добавя още малко масло.


Сервира се топло, полято със соса.



Съчетанието е по тази идея .


Опитайте...

Месни заговезни

Днес - Месни заговезни (Неделя Месопустна) е православен църковен празник, който се празнува винаги в неделя, 8 седмици преди Великден.

Името на празника идва от това, че се заговява (пости) с месни ястия. От този ден до края на Великите пости - Великден, са забранени месото и месните продукти.
Денят се нарича още Неделя Месопустна, защото е последният ден преди постите, когато се яде месо.


Ние харесваме да заговяваме с печен джолан, по рецепта на Илианка,


или друго печено месо, а днешното все още се пече.


Някои предпочитат и сухи мезета.



Днешния ден се нарича още и Неделя на Страшния Съд. Това е третата неделя от триседмичния период преди започването на Великия пост. През това време богослужението започва да включва песнопения от Триода - литургическа книга, която съдържа богослужбите от Неделя на митаря и фарисея, десета преди Пасха (Великден), до Велика и Свята Събота. На този ден Църквата напомня Съда на всички хора, които ще застанат пред Божия трон в деня, когато Христос отново ще се върне в славата Си.
Следващата седмица и идна неделя са известни като „Неделя на Всеопрощението“ или просто „Прошка“, защото всеки член на семейството иска и получава прошка от по-възрастния за изминалата година.

Още тук и тук...

Винен кебап

Днес, православната църква чества Св. мчк Трифон
- лечител, прославил се с чудесата, които правел.
Българската православна църква отрежда деня за почит към паметта на Свети Трифон - произхожда от област Фригия, която се смята за една от прародините на лозата и виното. Живял праведно и загинал мъченически заради вярата си в Христа.
По българските земи Свети Трифон се тачи като покровител на лозарите, кръчмарите и градинарите. Наречен е Зарезан, защото се празнува в началото на пролетния сезон, когато се започва резитбата на лозята. През 1968 г. след въвеждане на Григорианския календар от Българската православна църква датите на църковните празници се изместват. Свети мъченик Трифон се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря - на 14 февруари.
Според етнографи в основата на празника се крие древният култ към Дионисий - бога, когото в древността почитали като покровител на виното, веселието и лозята. Вярвало се, че там, където той мине, хората се научават да отглеждат лозя и да правят вино. В негова чест се празнували т.нар. дионисиади, характерни с буйните си игри и веселие сред природата.

Избрах днес на Трифоновден, за най-подходящ момент за представяне на това ястие. Рецепти за винен кебап има много, това е моята - харесваме я.


Винен кебап

1 кг. месо /крехко телешко,свинско или друго/ нарязано на хапки
2 връзки пресен лук / 3-4 глави стар/
1 ч.чаша ароматно червено вино
1 ч.л. захар
1 с.л. масло
3-4 с.л. олио
1 ч.л. брашно
1 с.л. червен пипер
2 дафинови листа
2-3 зърна бахар
10 зърна черен пипер/меланж
1 връзка магданоз
сол на вкус

Месото, заедно с бялата част на няколко стръка лука се овкусява с черен пипер, около 50 мл. червено вино, магданоз, щипка сол и захар и така престоява един - два часа.
Червено вино 150 мл. се кипва заедно с 1 к.л. захар и ври около 5 мин.,
След това месото се изцежда и подсушава, запържва се на части /за да не изпуска сокове/ в сгорещено масло и олио. Добавя се и позапържва нарязания лук брашното, червения пипер и се залива с врящото червено вино. Добавят му се ароматните съставки, сол, още малко вода и задушава до омекване на месото /аз го приготвям в тенджера под налягане/.


След пълното му увиране се поръсва с магданоз и сервира с картофено пюре или сварен ориз.


Ястието може да се направи и с бяло вино, и гранира с гъбен сос.



Честит празник и наздраве!

Йорданово - Иванова капама

Споменавала съм, че няколко поколения мъже в нашето семейство са кулинари, добри кулинари - с усет, желание, а явно и наследствени умения. Тези дни са светли и именниците много. Това е рецепта за семейната мъжка Йорданово - Иванова капама, която естествено правим за тези празници.

Избрах тaзи моя снимка, защото преди време бе любезно "заимствана" в листовка на веригата магазини Т-Маркет.

Йорданово - Иванова капама



½ средна кисела зелка
За около 3 кг месо – свинско /плешка и гърди/, телешко, пилешко, сурово пушена наденица:
Намазка:
2 глави кромид лук; 5 -6 скилидки чесън, 2 печени червени чушки, бахар3 зрънца, черен пипер меланж 1 ч.л., кимион 1 ч.л, целина 1 с.л., чубрица 1 ч.л., захар 1 ч.л., олио 1 кафяна чашка, сол на вкус. Всички съставки се смилат на паста / с пасатор/ и намазват нарязаните на порции меса. Глинен гювеч се застила със зелеви листа, поставя се телешко, нарязано кисело зеле, запържен ориз, свинско месо, зеле, пилешко. В междините се запълва с парчета наденица. Залива се с около 200 мл. червено вино – отгоре зелеви листа и фолио под капака или замазано с тесто.


Пече се около 1 час на 250 гр. С и 2, 5 – 3 часа на 180.



Хубаво вино, топла питка и весело настроение са задължителни допълнения.
Опитайте и наздраве!

Телешко рагу с ябълки

Една класическа българска рецепта за телешко е комбинацията му със сладникавият вкус на дюля, сушени сливи и канела. Исках да опитаме вариант на Рагу /Ragout/ с ябълки. Спомням си и една прекрасна аранжировка на пълнени ябълки.
Доволна съм, чудесна ароматна и вкусна комбинация.


Телешко рагу с ябълки


450 г телешко месо
250 гр. гъби
50 гр. масло
1-2 с.л. зехтин
50 мл. калвадос
100 мл бяло вино
150 мл. бульон
1 глава кромид лук
1-2 скилидки чесън
индийско орехче
канела
бахар
магданоз, босилек
сол и черен пипер
6-8 твърди ябълки

Месото се сварява в ароматен бульон.
Ябълките се почистват от семето и издълбават.
Задушават се в масло и зехтин скилидките чесън, ситно нарязаните лук, гъби и нарязаното на кубчета месо. Налива се калвадоса, виното и ароматизира се с подправките, добавя се и нарязаната сърцевина на ябълките. След кипване и леко редуциране на виното се отстранява от котлона.
С получената смес се пълнят издълбаните ябълки. Поставят се в тенджера /използвам под налягане/, долива се от останалият сос и малко бульон, и задушава до омекване на ябълките.


Поднася се с варени картофи, пюре и задушени моркови. Може част от задушените ябълки да се прибавят към пасираното картофено пюре.