Започват трите Трифунци

Първите три дни на месец февруари започват като поредица,
наречена според народните традиции - Трифунци:

1 февруари — Трифоновден, 

2 февруари — Сретение Господне   3 февруари — Свети Симеон, 

Първият ден - 01. февруари (14 февруари стар стил) е ден на Св. мъченик Трифон  и се отбелязва като пред празненство на Сретение Господне. Св. Трифон произхожда от Малоазийската провинция Фригия, гр. Апамия, област, която се смята за една от прародините на лозата и виното. Мъченик, светец-лечител, който през 248 г. сл. Хр., при царуването на император Деций Траян бил посечен с меч. Името на светеца е от гръцката дума τρυφή - мекота, нежност, деликатност.Едва на 17 години си спечелва голяма слава, като излекува дъщерята на римския император Гордиан III. Наследникът на Гордиан обаче - Деций Траян, се оказва непримирим враг на християнското учение. Той заповядва всички по-тачени светци да бъдат изправени пред съд. Сред тях е и Трифон, който не пожелава да се отрече от вярата си и загива като мъченик. Най-често в иконите светецът е изобразен да държи кръст в дясната си ръка, докато в лявата има малък сърп, като символ на основното оръдие за обработката на лозята и градините.през средновековието, и  още...

Свети Трифон се счита за пазач на лозята и празникът е в негова чест.
А по стар стил на 14 февруари се празнува като ден на лозаря.

Народните обичаи са нарекли дните след Трифоновден Вълчи празници. Според преданията в тези два дни вълците бесуват. За да се предпазят хората от тях, се следвали строги правила на поведение. Месели се обредни хлябове, които се раздавали, а по това какво е времето на 2 февруари хората гадаели какво им предстои през годината.

Най-големият сред тази поредица се отбелязва всяка година на 2 февруари -
  /Сретение (слав.) - среща, посрещане/ Сретение Господне

Зимна Богородица, Вълча Богородица - Сретение Господне,   
е един от 12-те големи християнски празници през годината и един от четирите празника, посветени на Божията майка.

Тогава се навършват 40 дни от раждането на Иисус Христос. Според Мойсеевия закон всяко първородно момче трябва да бъде посвещавано или представяно на Бога. Затова Дева Мария донесла Младенеца в Йерусалимския храм. Този закон определял веднага след навършването на 40 дни от рождението на момчето майката да принесе в жертва на Бога. Така от онези древни времена до днес е останал обичаят на 40-ия ден от раждането на дете майката да го носи в църква, за да го представи на Бога, да отпразнува своето очищение и да се прави угощение в чест на детето. Прието е да се вярва, че Богородица закриля майките и бременните и бди над раждаемостта в семейството. Затова по време на раждане бабите, които акушират, поставяли иконата на Дева Мария с младенеца в стаята на родилката, която отправяла към нея молба за помощ и леко раждане.
 Вторият ден на Малък Сечко се нарича Петльовден или Петеларовден /по стар стил/. Най-разпространен този празник е в Източната част на България. Той се празнува за здраве на момченцата, като майките на мъжки рожби колят петел за здраве на детето си. Обредната храна от сварения петел и краваите или начупената на парчета пита се раздават по съседите за здраве.

На другия ден след Сретение господне се чества паметта на свети Симеон Богоприемец и на пророчица Анна. Православната църква почита св. Свети Симеон Богоприемец е един от седемдесетте преводачи на старозаветния текст на Библията от еврейски на гръцки.
По внушение на Светия Дух Симеон влязъл в храма, когато донясли Младенеца, взел го на ръце и в пророческо вдъхновение извикал:

"Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думите си с миром, защото очите ми видяха Твоето спасение, което си приготвил пред лицето на всички народи - светлина за просвета на езичниците и  слава на Твоя народ Израиля!"

Имен ден празнуват:

1 февруари:  Лозан, Лоза, Трифон (Трифоновден, Трифон Зарезан, Св. Трифон)
2 февруари: Ванеса, Момчил, Радост, Радостин, Радостина, Драго, Драгомир, Ралин, Радина, Радослав, Радислава, Средко, Средка, Сретен, Сретен (Петльовден по стар стил)
3 февруари:  Симеон, Симеонка, Симона, Мона, Мончо,Моника , Моньо (Св. Симеон Богоприимец, Зимен Симеоновден)
А на 6 - февруари Православната църква почита паметта на Св. равноапостол Фотий Цариградски патриарх - от гръцкото photos - светлина.

Имен ден празнуват: Пламена, Огнян, Огняна, Светлин, Светльо, Светла, Светослава, Фотий, Фотин, Фотина и всички, които носят в името си светлина.

Честити празнични и именни дни!

Шоколадови шампанизирани трюфели

За празник като за празник... Вече се очертава традиция да започвам първата публикация за Новата година с нещо сладко и празнично. В тази насока домашно приготвените бонбони са много подходящи, които макар и да не претендират за съвършенство, имат свое неповторимо очарование, фин вкус и аромат. Логично за основа се препоръчва качествен шоколад, нежни ухания и въображение за разкошни комбинации от шоколад, сметана, плодове и добавки. Като потвърждение на името bon-bons, повтаряйки думата "бон", в смисъл на "добър", те наистина са добри, а съвременните технологии позволяват лесно и бързо приготвяне. Вкусовете също се променят, освен класическите шоколадови нюанси все повече се налагат по-екзотични нотки с вкус на солен карамел, вино, бекон и синьо сирене, яйчен ликьор, сега и хубаво шампанизирано вино. Ето ги и тях, почерпете се...

Шоколадови шампанизирани трюфели

/по идея, с изменения от  champagne chocolate truffles/

Продукти за 24 -30 бр.

200-250 гр. бял шоколад*

30 гр. масло

¼ ч.чаша течна подсладена сметана

¼ ч.чаша ароматно шампанизирано вино**

1 ч.л. ванилов екстракт

1 ч.л. фино кокосово брашно /не стърготини/

* количеството зависи от желаната плътност на пълнежа

** може да се използва пенливо и безалкохолно детско

За чашки или глазура:

200 гр. черен шоколад

1 с.л. кокосово масло

 1чаша =240 ml.

Белият шоколад се нарязва на дребно и оставя на стайна температура, заедно с маслото се разтопява на водна баня. /Купата с шоколад да не се допира до водата./
Загрява се сметаната до завиране и излива над шоколада, разбърква се до хомогенизиране и добавят виното и ароматите. След тяхното поемане, последно е кокосовото брашно и разбърква до получаване на  гладка смес. Оставя се отворена, докато се охлади напълно, след това се прибира в хладилник за около  час до пълно стягане.
Черния шоколад се нарязва на дребно и оставя на стайна температура, заедно с маслото се разтопява на водна баня. /Купата с шоколад да не се допира до водата./ С получената течна маса се намазват или пълнят гнезда за бонбони, като излишното количество се отцежда. Едно полезно и нагледно видео. Поставят се в хладилник за стягане. С охладената смес се пълнят гнездата  и отгоре се запечатват с още тъмен шоколад. Поставят се в хладилник за окончателно стягане.

Изваждат се от формите, декорират по желание или поръсват само с какао, 

а чаша нежно пенливо вино се подразбира.

И пълнежа в по-близък план

Опитайте...

Чеснови букатини с червено вино и поширани яйца

Red Wine Garlic Bucatini - колоритно предложение за любителите на паста и червено вино … Тези букатини /bucatini - по-дебели спагети с отвор (buco)/ са варени в червено вино и задушени в зехтин с чеснов винен сос, и гарнирани отгоре с меко поширано /забулено/ яйце. По препоръки на Barilla, запържени в тиган букатини не губят своята консистенция, а подправките на зеленчукова основа подсилват техния характер, особено ако са съчетани с яйца или сирене.  Нотка пикантност може да се открои с люспици лют пипер, елемент на свежест със стрък магданоз и малко червен лук, рендосан пармезан за финал. Хубавото червено вино е от значение в случая, не само за красивия цвят, но и даващо на пастата фин сладък нюанс във вкуса. В комбинация с тънкия чеснов аромат от соса и леката пикантност от поръската се получава една хармонична композиция, която се допълва с разтичащият се жълтък на меко свареното яйце.

Чеснови букатини с червено вино и поширани яйца

Red Wine Garlic Bucatini

Продукти за 4-6 порции:

3 ч. чаши + ¼  ч.чаша червено вино*
3 ч. чаши вода
400 гр. букатини bucatini**
2-3 с. л. зехтин
1-1½  с. л. чесън, стрит
½  ч.л. червен пипер, люспи /по желание/

1 с.л. червен лук, нарязан /по желание/
¼  ч.чаша магданоз, нарязан
прясно настърган пармезан

* използвах червено вино сорт "мерло", в оригинална рецепта е

Каберне Совиньон и количеството е 3 1/3 ч.чаши

** опаковките букатини са най-често с тегло 500 гр.

1 ч.чаша =240 мл.

Още:
4-6 поширани яйца, според порциите

Технологията за поширане/забулване на яйца може да се осъществи по различни начини;
а този път използвах техника по  Джулия Чайлд.

В  дълбока тенджера за спагети се наливат 3 чаши червено вино и водата, като се оставят да заврат. Добавят се букатините, намалява се топлината леко /добавям още 1 с.л. зехтин при варенето/ и се варят, около 8 минути или според препоръките на производителя до степен на готовност „ал денте”. Отделя се ½ ч.чаша от течността и букатините се отцеждат

В голям тиган, на умерена температура  се затоплят 2-3 с. л. зехтин, добавят се чесъна, червен лук  и люспите червен пипер и запържват за около минута. Налива се 1/3 червено вино и отделената течност и ври още 1 минута. Отцедените букатини се прехвърлят в тигана и разбъркват докато поемат и изцяло се покрият със сместа от червено вино, зехтин, лук и чесън.
Гарнират се с нарязан на ситно магданоз, малко нарязан червен лук, семена от люспите червен пипер и настърган пармезан.

Сервира се с поширано яйце за всяка порция.
Ароматните чеснови букатини допълнително се овкусяват от течният сос на яйцето, свежия акцент на ситно нарязаните магданоз и лук, пикантните семенца и сладкия привкус на пармезана.

Вече споменах, че вкусната комбинацията с лекия чеснов аромат от соса и нюанс пикантност от поръската се допълва с разтичащият се жълтък на меко свареното яйце.

Опитайте...

Ягоди с розе в мус от медена рикота и черен пипер

Една идея с по-различен нюанс във вкуса на лек ягодов десерт…свежи ягоди с балсамов оцет и черен пипер не новост за ценителите на нестандартните вкусови съчетания. Според много гурме готвачи ягодите имат нов и най-добър приятел: черния пипер. Но за „откривател” може да се счита един от английските крале – Хенри VIII, династията на Тюдорите, който много обичал ягоди: мариновани с вино и мед, пак по негово време комбинацията на ягоди със сметана се превръща в изискан кралски десерт, както и нотка пикантност с добавянето на черен пипер. Ако все още за някои може би звучи странно – ето и предполагаемите потвърждения: твърди, че черният пипер всъщност е тайната съставка в извеждането на вкуса на ягодите; нещо аналогично на действието на солта за месото. Счита се, че ако се добави малко черен пипер върху ягоди, стават по-сладки, по-наситени и по-свежи. Дори напълно узрелите ягоди имат малко кисел вкус и пиперът спомага за неутрализиране, като позволява на сладостта на ягодата да изпъкне по-силна. В същото време балансира доминиращата сладост, като я предпазва от възприемане само като захар и позволява да се откроят всички фини плодови аромати.

Ето и моята интерпретация с италиански привкус:  ягоди, мариновани в ароматно розе, върху фин мус от медена рикота, финален щрих с поръска от едро счукан черен меланж пипер, гарнирани с хрупкави амарети и чаша пенливо вино. Снимките са повече, но пък са в унисон с удоволствието...

Ягоди с розе в мус от медена рикота и черен пипер 

/по идея от  Strawberries in Chianti with Black Pepper Ricotta Cream /

Продукти за 4 порции

За муса:

250 гр. рикота /около 1 ч.чаша/*

½ ч.чаша течна сметана 30% масленост

2 с.л. мед

½ ч.чаша пудра захар

1 с.л. стабилизатор за сметана  /сметана фикс/

1 ванилия dr.Oetker

1-2 ч.л. едро натрошен `черен пипер меланж

За мариноване на ягодите в розе:

2 ч.чаши свежи ягоди

1 ч.чаша вино розе**

¼ ч.чаша захар

няколко листа мента

1 ч.л. лимонова кора

1 ч.чаша =240 мл.

* използвах фина маслена рикота марка IGOR

 ** използвах пенливо италианско вино розе Corte Viola" Lambrusco dell'Emilia Rose

И ягодите и мусът се приготвят час-два предварително, обединяват и поръсват с черния пипер непосредствено преди сервиране. 

За ягодите в розе: почистените ягоди се нарязват не едро, поръсват се с кристалната захар, рендосаната лимонова кора, листата мента и заливат с виното. Поставят се в хладилник за около час – два, а около ½ час преди сервиране се изваждат от хладилника на стайна температура. Част от получения  при мариноването сироп може да се сгъсти и с него да се полее десерта при поднасяне.

За муса: Рикотата се разбърква с пудрата захар и меда, налива се течната сметана и се  разбива до нейното поемане и хомогенизиране, а при необходимост се добавя 1 с.л. стабилизатор за сметана. Ароматизира с ванилията и поставя в хладилник за около час, може и повече.

Непосредствено преди сервиране в купички или чаши се обединяват ягодите с крема и поръсва се с едро начукания черен пипер.

Стрък свежа мента, струйка ягодов сироп и пръхки амарети -
чудесна компания и с чаша пенливо вино. 

В чаша или чинийка – въпрос на избор...

 И отблизо:

И още пролетни предложения с ягоди: Опитайте…

4 в 1 на днешния ден

Тази година на днешния ден, 14 февруари,  съвпадат:

Православната Голяма Задушница преди Великия пост; 

почитане успението на Св. Кирил Славянобългарски; 

останалия от езическите времена празник Трифон Зарезан 

и католическият Свети Валентин.  

Съботата е денят на първата за годината голяма Задушница, когато извършваме помен в чест на мъртвите. Тя се отбелязва винаги преди Неделя месопустна (Месни заговезни), една седмица преди Сирни заговезни (сиропустна неделя) и началото на Великия пост.

На Задушница се посещават гробовете на починали близки и се раздават за възпоменание варено жито, пита и вино. Житото е символ на възкресението, виното е символ на кръвта на Исус Христос. Паленето на свещи символизира горещата вяра, а пламъчетата напомнят за безсмъртието на душите на покойниците. Както на всеки помен, така и на Задушница се раздава на бедни и нуждаещи се. "Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост" (Сир. 7:36). 

И малко в сянка, 14.02. е един от дните, когато се чества Свети Кирил Славянобългарски - на 11 май, заедно със св. Методий (Солунските братя) и на 14 февруари, неговото успение в Рим - Константин Философ, наречен Кирил. Римокатолическата църква също почита на този ден светите равноапостолни Братя, обявени от папа Йоан Павел ІІ за закрилници на Европа.  И още...

Отбелязва се и денят на лозаря - Трифон Зарезан, свързан от древни времена с лозата, гроздето и виното. С въвеждането през 1968г. на Григорианския календар от Българската православна църква църковният празник на Свети Трифон  започва да се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря - на 14 февруари. Според българския обичай, в празничния ден рано сутринта стопанската опичала обредния хляб, сварявала кокошка, наливала вино и на лозето се изпълнявал основният обред - зарязването на лозята. "Царят на лозята", увенчан с лозов венец, черпи с най-хубавото вино.

Последен, но все по-популярен е Св. Валентин. Свети Валентин е християнски празник, който се празнува на 6 юли от Православната и на 14февруари от Римокатолическата църква. Според Католическата енциклопедия от 1908 г. обаче има поне трима светци, наречени Валентин и всички те били мъченици и са записани под датата 14 февруари, и още...

А в неделята, тази година на 15 февруари, се отбелязва  Неделя Месопустна, популярна като Месни заговезни, като православен църковен празник, осем седмици преди Великден и  

трета подготвителна неделя за Пътя преди Великия пост.

Неделята е месопустна, защото от този ден до Великден християните престават да ядат месо. Подготвяйки вярващите за изпитанието на строгия пост обаче църквата позволява през следващата седмица да се консумира мляко и всичко, произведено от него. Вечерта на месни заговезни в семеен кръг се слага трапеза с месни ястия (обикновено кокошка/пиле, яде се и свинско) и се заговява  месо.

Цялата следваща седмица и идна неделя са известни като „Неделя на Всеопрощението“ или просто „Прошка“, защото всеки член на семейството иска и получава прошка от по-възрастния за изминалата година. По християнски обичай през дните от месни до Сирни заговезни по-младите посещават домовете на по-възрастните - родители, кръстници, роднини, близки и тия, от които се чувстват задължени да поискат прошка по случай неделя на опрощението. На този ден се четат Христовите думи: 

"Ако не простите на човеците съгрешенията им и вашият небесен Отец 

няма да прости съгрешенията ви."

Още  тук...и тук...

Заради Задушницата тази година се отлагат всички църковни бракове.