Днешният ден статистиката отчита като най-горещият за това лято и ни енусиазира идеята, да потърсим прохлада в планината.
Избрахме Витоша.
За Витоша и нейният природен феномен е писано много. Красива, висока планина, а и толкова близо.
По-различен и интересен подстъп към нея е по югозападните склонове /или обратната на София нейна страна/, например през село Кладница. Разположено върху двата бряга на река Танчовица, макар и малко, то е много старо селище и се споменава в турски регистри от 1576 и 1728 г. под името Кладниче.
На около 3 км. от селото, по павиран път се намира хижа Селимица. Строена е през 1930 г. на 1305 м. надморска височина върху югозападния склон на едноименния връх. Покрай хижата минава популярна пешеходна алея, която води до х. Острица, хижа Рудничар и останалите обекти, разположени в местностите Офелиите и Златните мостове.
Хижа Селимица е и изходен пункт за един много красив и малко познат район –
Танчовица и южните склонове на Витоша.
Естествено, впечатляващ е уникалният природен феномен каменна река - "морените". Има ги в и цялата местност.
Високо горе в планината водят началото си реките Матница и Струма, текат потоци Зла река и Вировете, образуващи заедно с река Танчовица Кладнишка река, може би има и много други.
За там се тръгва се по старото шосе, което минава над Механата /сега голям строеж/и стига до стария ученически лагер Танчовица /като дете съм била там/, от където продължава коларски път.
Съвсем на близо е местността Сопа, където има заслон. На този заслон, както и на много места се четат табелки - философски изповеди на Бичи. Ето една от тях;
"Колкото човек е по-алчен,
толкова е по-нещастен...
Гората и планината за мен са всичко..." - Бичи
През тунел от дървета край пътя, ако се продължи нагоре към седловината Могилата, /където се намира преливния резервоар на водопровода/ има чудесни поляни. От местността се разкрива поглед към яз. Студена, Дупнишкото поле, Верила и западните склонове на Рила.
По този маршрут, с добре указана маркировка, разстоянието от хижата до Черни връх се взема за около 3 часа. Гледките по пътя са разкошни и не е много посещаемо.
Гората е предимно иглолистна, папрат, а по южните склонове, съчетание с широколистни дървета.
Има много диворастящи гъби, потоци, поляни, цветя и билки. Мащерка, много мащерка с упойващо ухание.
Събрахме букет от горски ягоди, малини и боровинки, и им се насладихме с овче мляко и мед.
Не мога да пропусна удоволствието от красотата и пируетите на много пеперуди. Зная, че пеперудата е символ на любовта, щастието и благополучието. Снимах и снимах - на воля.
В горещия ден не стигнахме до върха, но се насладихме изцяло на спокойствие, красота и прохлада. Много впечатления и снимки.
Като че, остана и посланието на Бичи:
Пари,
алчност,
имоти,
Не, приятелю,
поклони се на великата майка природа...
8 коментара:
Разкошни снимки :) Местата са ми познати :) И ние избягахме от жегата в този район :)
Зорница,
ето това се казва съвпадение.
Радвам се, че си съпричастна към това, за което писах.
Наистина е чудесно място.
Хубав и усмихнат ден, Диана
Дианка, снимките са страхотни! Не съм била по тези места, но ми се прииска да ги посетя докато гледах твоите снимки!
Весела неделя!
Милена,
аз ти благодаря!
Местенцата са чудесни,
много по-хубави от снимките.
Усмихнат ден, Диана
beautifull nature!..gorgeous!
VŽcool,
really very nice.
Sorry,
I am lover,
not a professional photographer,
to show beauty.
Greetings, Diana
Divan blog, divne fotografije, lepote prirode, cvece, i kulinarski specijaliteti, bravo!
Nena,
Thank you very much!
I like your blog - many flowers karsota and harmony.
I put your blog selected.
Recent recovery, rest and calm summer.
Hug, Diana
Публикуване на коментар