Три последователни християнски празника - Св. Варвара, Св. Сава и Св. Никола

Днес е денят на Св. Варвара, с който започва началото на трите последователни християнски празника- 

Света Варвара, Свети Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември) и на зимните празници. 

У нас се почитат с преплитане на езическите и християнските обичаи, с популярната  поговорка:

„Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща“.

Варена царевица и медени питки за Св. Варвара, пържени мекици за Св. Сава и 

пълнен шаран за Никулден са сред традиционните храни за иначе постната трапеза. 

В народните представи Варвара е сестра на св. Никола. А утре /5. 12./, е честван Св. Сава, като сестра или като неин брат, мъж светец – Свети Сава, в източноправославната църква. От тях Сава е по-добрият персонаж, винаги върви след Варвара и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите.

Безспорна кулминация в празничните дни е денят на един от най-почитаните християнски светци,

Св. Николай, архиепископ Мирликийски, Чудотворец .

В православната и в католическата църква Света Варвара е християнска великомъченица. Паметта ѝ се почита на 4 декември.

Света великомъченица Варвара е родена в края на 3 век и починала през 305 или 306 г.

Света Варвара е родена през времето на император Максимиан в семейството на аристократ от Илиопол (Мала Азия). Отличавала се е с особена и впечатляваща красота. Баща й полагал големи грижи за нейното езическо възпитание, защото сам бил езичник, но я затваря в кула - далеч от похотливи очи. През времето, когато е била затворена, Варвара изучава външния свят от прозореца и има много време да размишлява за Бога. Когато баща ѝ разрешава да излиза, за да си намери жених и да се омъжи, Варвара се запознава с християни и приема свето кръщение. Когато той научава, че дъщеря му е станала християнка, нарежда да я бичуват и получава съгласието на управителя на града Мартиан да я осъди на смърт.
Мощите на Варвара почиват в Киев, а една малка частица от тях се намира в софийската църква "Свето Преображение" в квартал "Лозенец".

У нас празникът се е почитал сред народа с преплитане на езическите и християнските обичаи. На Варвара жените подготвят обредно вариво, обреден хляб. В някои райони на страната Света Варвара се е считала за покровителка на децата от болести, по-специално от дребна шарка, и хората я наричали "Баба Шарка". Жените месели и раздавали за здраве „къпани“ питки. На този ден се извършвал и магически ритуал на кокошките. Стопанката им хвърляла, в ограден с въже кръг зърна царевица и казвала: "Яжте, съберете се, да не ходите по чужди дворове, да се губите."
По стар обичай в деня на света Варвара жените варят царевица в подсладена със захар вода, докато се развари. Към готовата царевица се добавят орехи и стафиди. Вярват, че в зърната й е събрана цялата енергия на слънцето и земята, която дава живот и здраве. Затова всеки, който хапне царевица на този ден ще е бодър и жизнерадостен през цялата година. За празника стопанките месят още медена пита и наливат прясна вода – да е сладък и щастлив живота.

На този ден имен ден празнуват: Варвара, Варя, Варадин.

На 5 декември се чества Св. Сава Освещени.

Преподобни Сава Освещени - от Кападокийската област, живял през VI век в семейство на богати и знатни родители. На осем години отишъл в манастир, на 18 години - в Иерусалим станал монах. Като получил след смъртта на майка си богато наследство, Сава построил няколко манастира и болници, основал две страноприемници - една в Йерихон, а другата при пещерите, която се обособила като Велика лавра или големият манастир. В него се събрали много братя и йерусалимският патриарх поставил Сава за духовен ръководител на отшелническите обители. Той поучавал братята с думи и със своя пример, учел ги на кротост, смирение, безмълвие, упование на Бога и на пълно отречение от собствената си воля. Починал тихо в пещерата си, която му посочил на сън един ангел, на 94-годишна възраст в 533 година.

На неговия ден в народната традиция се почита духът покровител. Всеки дом и всяко семейство имат дух покровител, който обикновено приема обаза на смок, т. е. змия. На деня– Свети Сава, по традиция се пържат мекици. Те се приготвят от бяло брашно, смляно от последната житна реколта, прясна налята вода и мая. Тестото се измесва по-меко и се оставя да втаса. След това се премесва няколко пъти и от него се правят мекици, които се пържат в слънчогледово олио. Поднасят се с пудра захар или мед. Раздават се на роднини и съседи, с пожелание за благополучие и късмет.

На този ден имен ден празнуват: Елисавета, Сава, Савина, Съби, Събка, Съботин, Съботина, Славка, Славомир, Славчо, Сафка

Последен, но най-тържествен е 6 декември, денят на

Св. Николай, архиепископ Мирликийски, Чудотворец .

Паметта на Св. Николай честваме два пъти през годината: на 6 декември, когато светителят се представил на Господа, и на 9 май/22 май - денят на пренасяне светите му мощи от град Мир (Древна Лигия) в Бари (Италия). Всеки четвъртък през годината е също посветен на неговата памет.

Свети Никола Мирликийски Чудотворец е източноримски духовник, епископ на град Мира Ликийска в областта Ликия. Приживе Никола Мирликийски е известен като противник на езичеството и арианството. След смъртта си е почитан като светец и покровител на моряците, търговците и затворниците. Свети Никола е роден през втората половина на 3 век. Семейството му било знатно и богато. Чичо му, епископ на град Патра, приел племенника си в храма и от тук нататък той щял да му служи до края на дните си. За разлика от повечето свои събратя светци, Николай умрял в почит и признание на преклонна възраст. Не изпитал силно мъчение на преследвачи и екзекутори, но изпитал радостта да даваш, без никой да знае за това, без нищо да очакваш от това. Когато умрели родителите му, раздал своя имот и никой дори не научил какво е направил.
Според преданията той е човекът, който незабелязано подхвърля кесии със злато в дома на обеднял баща и той омъжва трите си дъщери. На него се приписват и много чудеса, избавящи моряците и пътуващите по море от водните стихии.
Умира през 342 г. в гр. Мира, Анталия, Турция.През 1099 г. мощите на св. Никола са пренесени в Бари, Италия, където се намират и сега /Basilica di San Nicola/ . По-късно частици от тези мощи са дарявани от Римокатолическата църква на различни поместни православни църкви; такава частица се пази и почита и в храма "Св. Николай" в София.

"Правило на вярата и образец на кротостта, учител на въздържанието
яви се за твоето "стадо", показвайки им
истината! Със смирението си получил величие,
с бедността - богатство! Отче,свещеноначалниче
Николае, моли Христа Бога да се спасят нашите души!"

Българското име на светеца е Никола. В България се празува Никулден — на 6 декември (Никулден) и на 9 май - (Св. Николай Летни), Николай Мирликийски Чудотворец, като покровител на моретата, езерата и реките, на моряците и рибарите, на семейството и рода, с преплетени черти на добродетелния християнин и на езическия бог Посейдон. Съществува мит, който разказва за подялбата на света. При тази делба на свети Никола се паднали моретата, реките, езерата и затова е провъзгласен за господар на целия подводен свят, както и на морските ветрове. На този ден задължително се яде риба с люспи и най-вече шаран /разказва се как Св. Николай е спасил пробита лодка, като е запушил дупката с шаран/, символизиращ силата и добротата. Смята се, че когато е ядосан, светецът причинява бурите и ураганите. Затова на Никулден всички гемии спират да се движат, за да се умилостиви и уважи светеца-покровител.
Освен за покровител на моряците Свети Никола се смята и за закрилник на семейството и рода, пазител на дома, имота и стоката. За свой патрон го почитат търговци, кираджии, воденичари, ловджии, банкери.
В народната представа Свети Николай носи първия сняг - разтърсва дългата си бяла брада и от нея се изсипват първите снежинки.
Имен ден празнуват Никола, Николай, Николина, Ненка, Нина, Нико, Кольо, Николета.
На празника да уважат именника в дома му идват близки, приятели и познати, които не е задължително да са били поканени. Денят е всенароден празник и се чества и в семействата, в които няма именник. В традицията е на празничната маса да се сервират рибни ястия, най-често – пълнен шаран с орехи.
Нашият шаран е вече уловен, а плънката е традиционна.

Светли и честити празници!

   /снимката е взаимстван от интернет галерия/