Днешният ден статистиката отчита като най-горещият за това лято и ни енусиазира идеята, да потърсим прохлада в планината.
Избрахме
Витоша.
За Витоша и нейният природен феномен е писано много. Красива, висока планина, а и толкова близо.
По-различен и интересен подстъп към нея е по югозападните склонове /или обратната на София нейна страна/, например през село
Кладница. Разположено върху двата бряга на река Танчовица, макар и малко, то е много старо селище и се споменава в турски регистри от 1576 и 1728 г. под името Кладниче.
На около 3 км. от селото, по павиран път се намира
хижа Селимица. Строена е през 1930 г. на 1305 м. надморска височина върху югозападния склон на едноименния връх. Покрай хижата минава популярна пешеходна алея, която води до х. Острица, хижа Рудничар и останалите обекти, разположени в местностите Офелиите и Златните мостове.
Хижа Селимица е и изходен пункт за един много красив и малко познат район –
Танчовица и южните склонове на Витоша. Естествено, впечатляващ е уникалният природен феномен
каменна река - "морените". Има ги в и
цялата местност.

Високо горе в планината водят началото си реките Матница и
Струма, текат потоци Зла река и Вировете, образуващи заедно с река Танчовица Кладнишка река, може би има и много други.

За там се тръгва се по старото шосе, което минава над Механата /сега голям строеж/и стига до стария
ученически лагер Танчовица /като дете съм била там/, от където продължава коларски път.

Съвсем на близо е местността Сопа, където има заслон. На този
заслон, както и на много места се четат табелки - философски изповеди на
Бичи. Ето една от тях;
"Колкото човек е по-алчен,
толкова е по-нещастен...
Гората и планината за мен са всичко..." - Бичи

През тунел от дървета край пътя, ако се продължи нагоре към седловината Могилата, /където се намира преливния резервоар на водопровода/ има чудесни
поляни. От местността се разкрива поглед към яз. Студена, Дупнишкото поле, Верила и западните склонове на Рила.

По този маршрут, с добре указана
маркировка, разстоянието от хижата до Черни връх се взема за около 3 часа.
Гледките по пътя са разкошни и не е много посещаемо.

Гората е предимно иглолистна,
папрат, а по южните склонове, съчетание с
широколистни дървета.

Има много
диворастящи гъби,
потоци,
поляни,
цветя и
билки.
Мащерка, много мащерка с упойващо ухание.

Събрахме букет от горски
ягоди,
малини и
боровинки, и им се
насладихме с овче мляко и мед.
Не мога да пропусна удоволствието от красотата и пируетите на много пеперуди. Зная, че
пеперудата е символ на любовта, щастието и благополучието.
Снимах и
снимах - на воля.

В горещия ден не стигнахме до върха, но се насладихме изцяло на спокойствие, красота и прохлада. Много впечатления и снимки.
Като че, остана и
посланието на Бичи:
Пари,
алчност,
имоти,
Не, приятелю,
поклони се на великата майка природа...