четвъртък, 8 октомври 2009 г.

Усещане за Париж ...3

Оставих последна "черешката на тортата" -
моето изумление в Париж - Лувърът.
Бях посветила на него цял ден - чакане за вход и време за разглеждане, ясно съзнавайки, че е нищожно. Оказа се още по-малко, отколкото очаквах - дори и за основните забележителности от богатствотото на 35000 експоната.
Удоволствието е несравнимо и безценно!


Преди него обаче, още за обликът на Париж,
като град на изкуството и културата.
За мен, безспорен символ е Сорбоната /Sorbonne University/. Името се извлича от колеж де Сорбоната, основана през 1253 от Робърт де Sorbon, като един от първите значими колегии на средновековната Университета на Париж; университета, като такива преди колежа с около един век, както и незначителни колежи са били намерени вече в края на 12 век. След студентските вълнения от 1968 година Парижкият университет е разделен на 13 университета, всеки от които е наследник на определени факултети и катедри на стария университет. Независимо от твърдението, че в района вече има много по-престижни висши училища от Сорбоната, атмосферата е много респектираща и зареждаща. Имах възможността да изпия една от най-хубавите чаши капучино в кафето пред университета, в компанията на млада, умна и естествено, красива българска студентка в Париж.


Съвсем близо е и елегантният парк /22,5 хектара/ Градините на Люксембург /Jardins du Luxembourg/. Люксембург е градината на френския Сенат, който е настанен в Люксембург дворец. Около езерото са поредица от статуи на бившия френски царици. Сред сенките на кичести кестени е скътан спокойният Фонтан “Медичи” - строен 1630г. за Мария де Medicis, майка на Луи XIII.



Една от най-красивите сгради в Париж е дворец Гарнье (Palais Garnier) или Парижката опера/Opéra Garnier/. Построен в нео-бароков стил /1862 -1875 г./, с 2200 места от Чарлс Гарние се счита за един от архитектурните шедьоври за своето време. Скулптурните групи,символизиращи съответно: лявата – Поезията, дясната - Хармонията. Сградата е увенчана от купол от сиво-зелена мед, нюансиран със злато. Великолепието на Парижката опера се допълва от композицията на Еме Миле “Аполон между Танца и Музиката, държащ над главата си златна лира”, която е разположена на най-високата точка на покрива.


Още една известна опера - на Бастилията /Opéra Bastille/. Разположена на Площад Бастилията е проектирана от Карлос Отт и открита през 1989 година, по идея на Франсоа Митеран за "модерна и популярна" - на мястото на стария затвор на Бастилията.Повече ме впечатли "Юлската колона", издигната в чест на жертвите от френските революции. Позлатената статуя на върха, застинала в полет, символизира Свободата.



Една друга култура е Мулен Руж, известното кабаре в Париж, открито през 1889 г. с прочутият канкан, а днес нощен клуб. В близост до Монмартър и червените фенери на Pigalle булевард, е белязано от червено вятърна мелница на покрива му.


Още една легенда за Париж - Монмартър /Montmartre -„Планината на мъчениците“/ високият около 130 м хълм. Прочут е с красивата си архитектура, величествената базилика Sacré-Coeur и с това, че там открай време се събират артистите.
Тук сякаш има различна атмосфера и история от града. Както тихи стръмни улички, така и с оживени тълпи туристи - художници /портретисти и карикатуристи/ на площад du Terte, вятърната мелница на Реноар, изобилието от сувенирни магазини. Много приятна разходка привечер - малки ресторантчета и кафенета, "бохеми" и вино...


Мнозина от най-големите творци на 20в. са работили там, като Пабло Пикасо, Винсент Ван Гог,Анри Матис, Едгар Дега, Клод Моне, както и още едно впечатляващо място - музеят на Салвадор Дали.

Уверено се приближавам към финала -
Лувърът - най-големият и най-посещаван музей в света. Пирамидите допълват историята на музея, като свързват миналото му на замък и настоящето на музей от 21-ви век. Стъклената пирамида, откритата през 1989 г. е вход към крилата на музея и се вписва отлично в екстериора на Лувъра, като осветява входът на музея и дворът. Хармония между леко, прозрачно и блестящо, с фона на дебели, студени каменни фасади - впечатляваща препратка минало, настояще, бъдеще...


През 1190г. Филип II издига върху това място замък с крепост, която да защитава Париж срещу набезите на викингите. По време на Средновековието зданието е променяно често, като през 14в. Шарл V го превръща в дворец и в своя основна резиденция.През 1672г. Луи XIV избира двореца Версай за свой дом, а Лувъра превръща в място за излагане на кралските сбирки. През 1692г. в него са настанени Кралската академия за скулптура и Академията за надписи и художествена проза, които се помещават в Лувъра през следващите почти 100 години.


Вече споменах, че усещането е неописуемо - то се изживява, пътешествие през историята на изкуството, много назад във времето. Разположен е на площ от 60 000 квадратни метра. Съдържа над 35 000 творби на изкуството - картини , скулптури, керамика, египетски, гръцки, римски артефакти…
Уникална възможност за жива среща с блясъка на европейската цивилизация. Иска ми се да прикача само снимки, фактите за тях са всеизвестни, ярки примери за вечността на изкуството!
Магнетичното им въздействие е достатъчно...и безмълвие.
Мона Лиза /La Gioconda/


Венера Милоска /Venus de Milo/


Крилатата Нике /Victory of Samothrace staircase/


Сватбата в Кана на Веронезе /The Wedding at Cana (Veronese)/


Седящият писар /The Seated Scribe/


Диана на Версай, Артемида с кошута /Diana of Versailles/


Съвременни композиции и инсталации:



Има още много места, много снимки, много впечатления, за които не пиша. Те завършват общият облик, оформят моите чувства и долавяне за града.
Оставих за край още едно място, отразяващо образът на общуването, мира и любовта - посланието, написано 311 пъти на 250 езика върху Стената на любовта -
Wall of Love Le Mur des je t'aime.


Започнах с всеизвестните суперлативи за Париж. Може би залитам в етусиазъм и обяснения, но не за да се покажа знаеща /макар, че четох много/. Трудно е да се опише Париж, извън клишетата.
Усещането, като познавателен и сетивен процес се базира на възприятия и оценки, свързване на познати и нови неща. В този смисъл, е много лично - търсех и намирах най-доброто от Париж. Зная, колко малко съм видяла, а и колко още искам - много... Въпреки това, си позволявам да се приобщя към твърдението, че Париж остави и в мен усещане за:
Елегантен и романтичен град,
изпълнен с чар и атмосфера,
култура и прекрасни забележителности.

9 коментара:

pep-4o каза...

Диди, страхотен разказ за един страхотен град!
Благодаря за чудесните снимки :)

Dani каза...

За мен Париж трябва де се почувства.Всичко ,което си описала е прекрасно.Когато аз ходих посетихме кабаре Лидо с програма-усещането бе неповторимо.Благодаря ти,че така подробно ме върна към нещо толкова хубаво.Пожелавам ти от сърце още много вълнуващи пътешествия!!!

Daria каза...

Благодаря ти, че споделяш чуствата си за този неотразим град!

Laura каза...

Oh wow wow ,i dont have a words this is sooooo wonderful ,you are fantastic ,your blog is greate...congrat...Laura

di_ani каза...

Пепи,
Дани,
Дария,
Хубаво е, че така мило споделяте моите преживявания.
Благодаря ви от сърце,Диана

Oh wow wow, i dont have a words wonderful - you are fantastic - You're a wonderful friend.
Thank you very much and kisses, Diana

Dimitrana S. каза...

Дори само за една усмивка на Джокондата.. си заслужава!

Диани, благодаря за разказа и споделянето!
Поздрав най-сърдечен и :-)

пепеляшка каза...

Диани, прекрасно е всичко, което си ни показала !
Аз обаче / понякога ме е срам да си призная / повече се вълнувах в музея на импресионистите Д"Орсе, който се намира в бивша железница, отколкото в Лувъра- въпрос на вкус е все пак. А в Лидо, както казва Дани, е също едно друго преживяване, една феерия, която също не се забравя...И Уолт Дисни, където се почувствах като детенце. Абе Париж си е Париж !
Хубав уикенд !

Мария

di_ani каза...

Дими,
Мария,
Благодаря ви -
наистина това е Париж -
за всеки!!!
Хубав уикенд и на вас, Диана

Nena3110 каза...

I have never beben in paris, and i don't hope.
But, I'm glad for You, and I like Your texts, photos and presents too.