Усещане за Париж ...3

Оставих последна "черешката на тортата" -
моето изумление в Париж - Лувърът.
Бях посветила на него цял ден - чакане за вход и време за разглеждане, ясно съзнавайки, че е нищожно. Оказа се още по-малко, отколкото очаквах - дори и за основните забележителности от богатствотото на 35000 експоната.
Удоволствието е несравнимо и безценно!


Преди него обаче, още за обликът на Париж,
като град на изкуството и културата.
За мен, безспорен символ е Сорбоната /Sorbonne University/. Името се извлича от колеж де Сорбоната, основана през 1253 от Робърт де Sorbon, като един от първите значими колегии на средновековната Университета на Париж; университета, като такива преди колежа с около един век, както и незначителни колежи са били намерени вече в края на 12 век. След студентските вълнения от 1968 година Парижкият университет е разделен на 13 университета, всеки от които е наследник на определени факултети и катедри на стария университет. Независимо от твърдението, че в района вече има много по-престижни висши училища от Сорбоната, атмосферата е много респектираща и зареждаща. Имах възможността да изпия една от най-хубавите чаши капучино в кафето пред университета, в компанията на млада, умна и естествено, красива българска студентка в Париж.


Съвсем близо е и елегантният парк /22,5 хектара/ Градините на Люксембург /Jardins du Luxembourg/. Люксембург е градината на френския Сенат, който е настанен в Люксембург дворец. Около езерото са поредица от статуи на бившия френски царици. Сред сенките на кичести кестени е скътан спокойният Фонтан “Медичи” - строен 1630г. за Мария де Medicis, майка на Луи XIII.



Една от най-красивите сгради в Париж е дворец Гарнье (Palais Garnier) или Парижката опера/Opéra Garnier/. Построен в нео-бароков стил /1862 -1875 г./, с 2200 места от Чарлс Гарние се счита за един от архитектурните шедьоври за своето време. Скулптурните групи,символизиращи съответно: лявата – Поезията, дясната - Хармонията. Сградата е увенчана от купол от сиво-зелена мед, нюансиран със злато. Великолепието на Парижката опера се допълва от композицията на Еме Миле “Аполон между Танца и Музиката, държащ над главата си златна лира”, която е разположена на най-високата точка на покрива.


Още една известна опера - на Бастилията /Opéra Bastille/. Разположена на Площад Бастилията е проектирана от Карлос Отт и открита през 1989 година, по идея на Франсоа Митеран за "модерна и популярна" - на мястото на стария затвор на Бастилията.Повече ме впечатли "Юлската колона", издигната в чест на жертвите от френските революции. Позлатената статуя на върха, застинала в полет, символизира Свободата.



Една друга култура е Мулен Руж, известното кабаре в Париж, открито през 1889 г. с прочутият канкан, а днес нощен клуб. В близост до Монмартър и червените фенери на Pigalle булевард, е белязано от червено вятърна мелница на покрива му.


Още една легенда за Париж - Монмартър /Montmartre -„Планината на мъчениците“/ високият около 130 м хълм. Прочут е с красивата си архитектура, величествената базилика Sacré-Coeur и с това, че там открай време се събират артистите.
Тук сякаш има различна атмосфера и история от града. Както тихи стръмни улички, така и с оживени тълпи туристи - художници /портретисти и карикатуристи/ на площад du Terte, вятърната мелница на Реноар, изобилието от сувенирни магазини. Много приятна разходка привечер - малки ресторантчета и кафенета, "бохеми" и вино...


Мнозина от най-големите творци на 20в. са работили там, като Пабло Пикасо, Винсент Ван Гог,Анри Матис, Едгар Дега, Клод Моне, както и още едно впечатляващо място - музеят на Салвадор Дали.

Уверено се приближавам към финала -
Лувърът - най-големият и най-посещаван музей в света. Пирамидите допълват историята на музея, като свързват миналото му на замък и настоящето на музей от 21-ви век. Стъклената пирамида, откритата през 1989 г. е вход към крилата на музея и се вписва отлично в екстериора на Лувъра, като осветява входът на музея и дворът. Хармония между леко, прозрачно и блестящо, с фона на дебели, студени каменни фасади - впечатляваща препратка минало, настояще, бъдеще...


През 1190г. Филип II издига върху това място замък с крепост, която да защитава Париж срещу набезите на викингите. По време на Средновековието зданието е променяно често, като през 14в. Шарл V го превръща в дворец и в своя основна резиденция.През 1672г. Луи XIV избира двореца Версай за свой дом, а Лувъра превръща в място за излагане на кралските сбирки. През 1692г. в него са настанени Кралската академия за скулптура и Академията за надписи и художествена проза, които се помещават в Лувъра през следващите почти 100 години.


Вече споменах, че усещането е неописуемо - то се изживява, пътешествие през историята на изкуството, много назад във времето. Разположен е на площ от 60 000 квадратни метра. Съдържа над 35 000 творби на изкуството - картини , скулптури, керамика, египетски, гръцки, римски артефакти…
Уникална възможност за жива среща с блясъка на европейската цивилизация. Иска ми се да прикача само снимки, фактите за тях са всеизвестни, ярки примери за вечността на изкуството!
Магнетичното им въздействие е достатъчно...и безмълвие.
Мона Лиза /La Gioconda/


Венера Милоска /Venus de Milo/


Крилатата Нике /Victory of Samothrace staircase/


Сватбата в Кана на Веронезе /The Wedding at Cana (Veronese)/


Седящият писар /The Seated Scribe/


Диана на Версай, Артемида с кошута /Diana of Versailles/


Съвременни композиции и инсталации:



Има още много места, много снимки, много впечатления, за които не пиша. Те завършват общият облик, оформят моите чувства и долавяне за града.
Оставих за край още едно място, отразяващо образът на общуването, мира и любовта - посланието, написано 311 пъти на 250 езика върху Стената на любовта -
Wall of Love Le Mur des je t'aime.


Започнах с всеизвестните суперлативи за Париж. Може би залитам в етусиазъм и обяснения, но не за да се покажа знаеща /макар, че четох много/. Трудно е да се опише Париж, извън клишетата.
Усещането, като познавателен и сетивен процес се базира на възприятия и оценки, свързване на познати и нови неща. В този смисъл, е много лично - търсех и намирах най-доброто от Париж. Зная, колко малко съм видяла, а и колко още искам - много... Въпреки това, си позволявам да се приобщя към твърдението, че Париж остави и в мен усещане за:
Елегантен и романтичен град,
изпълнен с чар и атмосфера,
култура и прекрасни забележителности.