Вкусни алтернативи с орехово мляко

Време е за пролетно прочистване - не само у дома, навън, но и в нашият организъм, който също очаква своето сезонно освежаване и тонизиране. Пролетта е времето, когато се активират обменните процеси, а в същото време тялото е в дефицит откъм желязо, макро- и микроелементи, калций, цинг, селен. Знае се, колко полезни са ядките, тяхното детоксикиращо действие и благотворно влияние не само върху дейността на мозъка, а и за целия организъм.

По-конкретно, идеята ми е да припомня силата и уникалността на ореховите ядки, за които се счита, че са сред най-съвършените готови храни на природата. Обобщено те се нареждат на първо място пред всички видове ядки като здравословен природен продукт. Въпреки че орехите са събирани през есента, успешно запазват  ценните си вещества /когато са съхранявани правилно/ и могат да бъдат консумирани през цялата година и особено ефективно през пролетта. Не случайна е познатата сентенция за шепа орехи или „празник за ума”, оказва се и не само за него:

Всички видове ядки съдържат много витамин А, Е и витамини от трупата В, както и много микроелементи. Орехите обаче са уникални заради  високото си съдържание на витамин С. По съдържанието на витамин С, орехите превъзхождат  касиса и дори цитрусовите плодове.  Орехите са богати на Омега-3 мастни киселини, витамини (А, С, Е, Р и от групата В), минерали (магнезий, йод, мед, калций, манган, фосфор, цинк, желязо), висококачествени белтъчини с голямо съдържание на аминокиселината триптофан, елагова киселина (антиоксидант и фитохимикал) и фибри.  Освен витамините, минералите и аминокиселините, в орехите е открито и наличието на мелатонин, чието  набавяне  подобрява качеството на съня.
Хранителни стойности на 100 г орехи: 654 ккал, 65 г мазнини, 15 г белтъчини и 14 г въглехидрати.  Нещо повече, ядките, дори  с високо съдържание на мазнини, не е задължително да доведат до увеличаване на теглото. Особено полезни за хората с понижен имунитет,  притежават антибактериално, укрепващо и противовъзпалително действие,  идеално балансираща храна за поддържане на протеиновия баланс в организма. Продължителната топлинна обработка отнема от качествата на антиоксидантите в ядките.

Конкретното ми предложение е за домашно приготвено орехово мляко и няколко вкусни алтернативи с него. Имах идея и за едни постни кюфтенца с булгур и орехи, но явно ще останат за друг път. Ние харесваме и оризовото мляко, но сега избрах да се доверя на силата от орехите. Технологията е достъпна и лесна, резултатът, ако обичате орехи - леко бежовият цвят и осезаем орехов аромат, мляко ще ви задоволи. Ореховото мляко е и отличен източник на витамин Е, антиоксиданти, омега-3 мастни киселини и манган.

Това, което ми се стори важно в подготовката е накисването на ядките за няколко часа - аз от вечерта. Четох, че орехите отделят големи количества токсини по време на накисване и е хубаво да се изплакнат много добре, а дори неколкократно. Различните рецепти предлагат различни пропорции на орехови ядки и вода, което предполага съответно и различна гъстота, „масленост” на полученото мляко. Има предложения за 1:3; 1:4, 1:5 и повече, но за нас оптимално съотношение се очерта 1:3,5 ядки и вода.

Орехово мляко:
/пропорции от walnut milk/

1 ч.чаша почистено орехови ядки

3 ½  ч.чаши студена вода*

 * количеството на водата може да се увеличи при желание
Ядките се накисват за няколко часа в студена вода, колкото да ги покрие. Отцеждат се, водата се изхвърля и измиват неколкократно. Поставят се в кухненски пасатор или блендер, налива се около 2 -2½  ч.чаши вода и на няколко пъти с кратки почивки пасира фино. Получената смес се прецежда през марля или цедка. До разрежда се с вода на вкус, налива се в подходящ съд и съхранява до 4 дни в хладилник.

Сервира се студено, овкусено или натурално.

Може да се овкуси –подслади и ароматизира – мед, захар, ванилия лимон или нещо друго…

 

На логичния въпрос – за какво да се употреби останалата от прецеждането смляна орехова маса – навсякъде, където се използват смлени орехи:

• добавяне към мюсли, овесна или друга каша;
• изсушаване във фурна /върху хартия за печене/ и употребяване при приготвяне на сладкиши или поръсване;
• добавяне към плодови или зеленчукови салати;
• използване при приготвяне на дипове, сосове или песто с орехови ядки
• смесване с тахан и мед, още други идеи или директно похапване

Първо, с идея за нещо солено:

След като в много рецепти традиционният таратор с краставици се поръсва със смлени орехи за допълнителен вкус е удачно използването на ореховото мляко за приготвяне и на такъв таратор:

В течността може да се добави и от гъстата орехова смес, по желание.

Таратор с орехово мляко

Намерението ми бе да направя десерт с орехово мляко. Избрах това да бъде млечен пудинг по подобие на оризовия /Rice pudding/, с булгур и амарант, подходяща и в дни на ограничения откъм млечни и животински продукти, т.е. тази рецепта е постна. Правила съм сходни по вкус жито и елда с бадеми, както и плодово ашуре, така че очаквах и тази комбинация да ни хареса... и с право!

 Орехов  млечен пудинг с булгур и амарант

Продукти за 4-6 порции

½  ч. чаша булгур

½  ч. чаша амарант

2 ч.чаши орехово мляко

1 ч.чаша вода/сок от портокал

¼  ч.чаша захар или мед на вкус

¼ ч.чаша стафиди

1 с.л. смлени орехи или бадеми, по желание

канела, ванилия, портокалова кора

Булгурът и амарантът се накисват /поотделно/  във вода за няколко часа /4-6h./. Изцеждат се, измиват и поставят заедно в съд с 1 ч.чаша вода и 1 ч.чаша мляко, в случая орехово – течността трябва да ги покрие. Може да се постави пръчка канела, която след 10-на минути да се извади. Оставя се на средна температура да ври около 15 минути, с периодично разбъркване, ако течността изври се долива още.  Добавя се останалото количество орехово мляко около 1 ч.чаша сместа ври още 10–на минути, до желаната степен на омекване! Подслажда се, ароматзиира и овкусява със стафидите и смлените ядки. Покрива се и изчаква 10-мин. леко да стегне.

Порционира се,след няколко чaса вече е по-стегнат и може дори да се обърне. 

При поднасяне се гарнира с пресни плодове и/или ядки,
аз поръсих с изсушената орехова смес от млякото

 

Опитайте...

Постни картофени кюфтета с амарант

Картофите са може би най-популярната и полезна храна, и по време на пости, а и с голямото преимущество да засищат добре. Знае се, че за тях е създадена технология, с цел  изхранване на астронавти в дълги пространствени пътувания и в крайна идея, хранене на бъдещи космически колонии. Постните картофени кюфтета се считат за класическа тематична храна. Картофите много успешно се съчетават с гъби, авокадо, други зеленчуци, маслини и подправки, много салати. И докато съм на вълна здравословни съчетания изпробвах един много приятна комбинация на картоф и амарант.  За впечатляващите качества на амаранта вече писах, а сега само ще допълня - Амарантът е общо наименование за повече от 60 различни вида aмарант, които обикновено са много високи растения с широки зелени листа и впечатляващо ярко лилаво, червено, или златни цветя. Оказва се, че има и друг вид амарант, който се използва в хранителната промишленост - Amaranth E123. Важно е, да не се бърка с природния амарант (малки, силно питателна, богата на протеини, и естествено без глутен), E123Amaranth е лилаво-червен синтетичен агент, оцветител за храна. Амарантът, подобно на картофите вече е направил своето пътешествие извън земната атмосфера с Atlantis 1985 г. и като бисквитки наслада за астронавтите.

Сега се връщам на Земята:) :

Постни картофени кюфтета с амарант
 

Продукти за 12 кюфтета

3 варени картофа, обелени

1/3 ч.чаша амарант

1 червена чушка, печена

1-2 с.л. нахутено брашно

сол, бял черен пипер и кимион, на вкус

1 с.л. магданоз /целина

1 стрък пресен лук

1 скилидка чесън

1 ч.л. зехтин

¼ ч.чаша вода + 2 с.л./пълни/ царевично или нахутено брашно

2 ч.чаша хлебни трохи

Картофите се обелват, сваряват в подсолена вода, след което отцеждат.

Сварява се и амаранта в съотношение 1: 2 ½  чаши подсолена вода. След завирането  се покрива, намалява се огъня и оставя да къкри 20 минути. Амарантът ще има консистенция на гъста каша и се оставя да престои, покрит за около още 5 минути. Отцежда се, ако е останала още течност.

Затопля се зехтинът заедно със скилидката чесън и леко с нарязания лук, след което чесъна се изважда.

В купа се намачкват сварените картофи и смесват заедно с амаранта, лука, нарязаната печена и обелена червена чушка. Постепенно се добавя нахутеното брашно и разбърква до получаването на гъста смес. Ароматизира се на вкус.

Подготвя се панировката като се смесват ¼ ч.чаша вода + 2 с.л./пълни/ царевично или нахутено брашно. Биха могли  да се панират и само с галета.

С навлажнени ръце се оформят кюфтенца от сместа, покриват се с тънък слой панировка и овалват в хлебните трохи.

Пържат се с малко олио в тиган с незалепващо покритие до златисто от двете страни. 

Изваждат се върху кухненска абсорбираща хартия.

Сервират се топли със салата или сос по желание,
и след като в тях има червени чушки един такъв дип също би бил подходящ.

Опитайте...

Пролетно и силно - салата с амарант

Да, това цвете е красиво, полезно, а на всичкото отгоре и с аура - идеалната партия за нашия стомах. Харесах това определение, което прочетох скоро, като става въпрос за зърнената култура Амарант /Amarant, щир/, неговите листа и малки семенца.

/тази снимка на цъфтящ амарант е от Интернет галерия/

Амарантът (щир) е познат като зърнена култура още от времето на ацтеките, които го наричали свещена храна. В течение на 8000 години е бил сред основните източници на зърнена култура, наред с боба и царевицата е бил наричан „пшеницата на ацтеките” и „хляб на инките”. Когато конквистадорите превзели Мексико, те тотално унищожили посевите с амарант и с постепенното навлизане на европейските култури в Южна Америка бил забравен като култура. По-късно се разпространява и в Европа и Северна Америка. В наши дни по-широко се отглежда в Мексико, Перу, САЩ, Непал, Индия. Използва се много в азиатската кухня. Употребява се като добавка в супи, плънки за зеленчуци, гарнитура за месо. Рецептите са буквално от цял свят и са удивително оригинални. В Мексико например го правят на пуканки – после го смесват със захарен сироп и така се превръща в сладко изкушение, което наричат алегрия, т.е. щастие.

Щир (на латински: Amaranthus Амарант или Куча лобода) е растение от род Amaranthus. Произходът на едно от наименованията му (амарант) е от Древна Гърция, където означава „неугасващото“, неувяхващото цвете. Според някои твърдения помага срещу любовни мъки . Според латинската и гръцката митология Амарантът помага и срещу физически рани, душевни терзания, болка и всякакви други човешки мъки, и никога не увяхва, защото е магическо. В повечето митове цветето е тъмночервено, с големи красиви цветове, открива се много, много рядко и то само на лунна светлина. Само човек с много чиста душа и сърце може да намери амарант, защото той е свещен.

Шампион е и при фибрите, дори на фона на пшеницата фибрите му са три пъти повече… Има два пъти повече калций от млякото. Добър източник е на полиненаситени мастни киселини, по съдържание на витамин Е се доближава до зехтина. Амарантът съдържа и повече магнезий и повече протеин от останалите безглутенови зърнени култури....

Амарантът е истинско богатство за хората, които се хранят по различен от общоприетия начин – напр. възстановяване след болест или пък дълги строги пости. Използването му например в комбинация с пшеница, царевица или кафяв ориз осигурява пълна гама протеини със същата хранителна стойност, като риба, пилешко или червено месо. Зърната се употребяват за гарнитура, както ориза, сварени във вода имат вид на дребен хайвер. Използват се и за направата на пуканки

За това предложение избрах една здравословна и сезонна комбинация на 

амарант, булгур, цвекло, спанак, малко гъби, 
сушени червени боровинки, ленено и слънчогледово семе. 

Ще припомня малко и за булгура, /получавана от бланшираните, изсушени и натрошени зърна на меката и твърда пшеница/, като  пълноценна зърнена храна, за чиито полезни свойства се знае от векове. Обработен по този начин, булгурът запазва хранителните стойности на пшеницата, без да се губят важни вещества като протеините.Булгурът се състои от 76% въглехидрати, фибри (18%), правещи го подходящ продукт (до 50 г булгур дневно за диетичен режим), който спокойно може да измести хляба от менюто. По отношение на минералните вещества и витамините булгурът е надежден източник на калций, желязо, магнезий, фосфор, калий, натрий, цинк, йод, мед, манган, селен, витамини A, C, D, E, K, B1, B2, B3, B5, B6, B9 (фолиева киселина), B12 и редица аминокиселини. 

Следва обичаното червено цвекло, което е перфектно средство за изчистване на организма от вредните токсини и наслагвания в тялото със своя заряд от витамини и полезните му свойства. Интересно ми бе науча, че червеното цвекло е от същото семейство, както амаранта, може би и затова така си подхождат и имат сроден вкус.  Забележителен носител на холин, фолиева киселина, йод, манган, органичен натрий, калий, фибри и въглехидрати под формата на природен смилаеми захари, витамини А, В1, В2, В6 и С.

Накрая  - негово величество Спанакът! Може да се каже, че в този продукт има повече питателни вещества, отколкото във всеки друг - със или без спора относно количеството на желязо. Листата на спанака са много богати на белтъчини, въглеводороди, на витамините С, В1, В2, В6, E, K и P, каротин, калий, фосфор, магнезий, антиоксиданти.
След по-дългите пояснения, се оформи тази комбинация, с помощта на която можем успешно да се борим със сезонната умора, подходяща е за пости и в същото време да бъдем в унисон със свежестта и жизнеността на природата.

За идеята за оцветения амарант и не само, се вдъхнових от сайта Olives for dinner.

Салата с амарант

Продукти за 4 порции:

За слоя от цвекло и амарант:

1 глава цвекло, средна големина

¼ ч.чаша амарант

¼ ч.чаша червени боровинки, сушени

сол и черен пипер, на вкус

1 с.л. зехтин

За слоя от булгур:

1-2 с. л. зехтин
2 стръка зелен лук, само бялата част, нарязана

¼   ч.л. смлян кориандър, по желание
¼   ч.л. кимион

½ ч.л. черен пипер
1 ч. чаша булгур

½ -1  ч.л. сол, на вкус
1 ¼ ч. чаши вода

½ ч.чаша гъби

1 с.л. ленено семе, най-добре смляно

1 ч.л. целина

За слоя от спанак:

1 ч.чаша спанак суров

1 с. л. зехтин
2 стръка зелен лук, само зелената част, нарязана

1 скилидка чесън
2 с.л. слънчогледово семе

1 с.л. нарязани маслини

1 ч.л. магданоз

сол и черен пипер на вкус

За гарниране

слънчогледово семе, запечено

пресен зелен лук и босилек

сушени боровинки

зехтин

мариновано цвекло

ленено семе

Цвеклото се сварява, обелено и нарязано на парчета, до полуготовност за около 20 минути, след което се добавят зрънцата амарант и ври за още 25 минути, като се бърка от време на време, за не се залепи към дъното на съда. (Съотношението амарант течност 1:2 ½ , амарантът трябва да бъде леко "ал денте" - не преварен.) Свареният амарант се поставя заедно с останалата течност в хладилник да изстине и така се накисва за една нощ или повече. /при мен не се оцвети в желаната ярка окраска/.
Около час преди да подготвянето на салатата, се прецежда сокът и цвеклото се нарязва на ситно, смесват се с амаранта, сушените боровинки и аромати, като се оставят над купа, за да се отцеждат. Преди поднасяне се поръсва със зехтин.

Булгурът се измива и накисва за около час, отцежда се и сварява до готовност, но не и разваряване,  за 10-на минути. Съотношението булгур вода 1:2 ½ , но зависи от марката, и е препоръчително, както и времето за варене да се съобрази с указанията на производителя и марката булгур.  Загрява се зехтинът и в него се задушават нарязаните гъби, лука и сухите подправки, накрая се прибавят и отцедения булгур и лененото семе. Леко се задушва и хомогенизира получената смес. Пълнят омазнени готварски рингове и оставят да се стегнат  /докато се приготвят останалите съставки/.

В сух тиган се запича слънчогледовото семе и изважда. Затопля се зехтинът и в него се запържва леко скилидката чесън, и изважда. Поставят се нарязаните лук и спанак. Готвенето е кратко и продължава само до изпаряване на отделената вода от зеленчуците, след което се овкусява с магданоз, сол и черен пипер. Прибавят се запечените слънчогледови семки, и нарязаните маслини, и отстранява от котлона. 

Оформлението на салатата може да бъде различно - харесах сглобяване в готварски ринг:

основа от задушен спанак, следва пласт булгур и "топинг" амарант с цвекло.

Отгоре гарниране с пресен лук и подправки, още семена и ядки, ароматен зехтин.

Тази салата в топъл вариант е подходяща и като леко ястие или предястие.

Опитайте...