Боб с гъби по манастирски

Идеята за такъв вид ястие "по манастирски", се роди след една късноесенна разходка до Райловския манастир "Свети Николай" в южното подножие на Люлин планина. Върху основите от стар храм от XI век, по-късно, след около девет столетия, е изградена малка черква с камбанария над входа. Манастирът е скромен, не действащ, тих и спокоен, с възможност да влезеш вътре и да се потопиш изцяло в него. Цялата местност, където е разположена обителта, е уютно обрасла с дървета и храсти, с красива гледка, има и добре обновена магерница за отмора и приготвяне на храна.

Положително заредени от манастирския дух, свеж въздух и живописна природа, включващ и близко популярно язовирче за спортен риболов, следва обратен път към къщи. Усещането за глад измества крехкото духовно смирение и настойчиво се пораждат разсъждения около храната, манастирската кухня и нейния синоним за семпла, диетична, но запомнящо се вкусна... По-късно, докато се приготвя ястието, тези мисли могат спокойно да преминат към допълнително ровичкане в мрежата. И така… Традициите са убедителни: монасите споделяли и следвали най-обикновени правила: храната да бъде проста, питателна и здравословна и да съдържа важни витамини, като трябва да засити и поддържа силата - нищо повече. Основната храна на монасите била съставена от леща, нахут, фасул (варива), зеленчуци, гъби, плодове, хляб и „каквото Бог дал”, но малко месо, сол, захар, подправки. Логично са използвани сезонни и местни плодове и зеленчуци, смлени зърнени храни, по аналогия с днешните пълнозърнести изделия; месото е рядкост, при това предимно риби или птици, /месото на четириногите било отредено само за болните и слабите/; сладости имало само по празниците. В манастирите до по-късни от времена се съхранили автентичната готварска техника: използването на жив огън, пръстени съдове, технология на печене и задушаване на продуктите. От своя страна дългите пости създали едно невероятно разнообразие от постни ястия. Още с възникването си българските манастири наред с богослужебната дейност стават културно-просветни и книжовни средища, както и места на по-висока образованост и умелост. Беше ми интересно да прочета, мнението на К. Иречек пишещ за магерницата на Погановския манастир, че не се отличавала от кухните и на най-уредените западноевропейските замъци.., но това можело да се каже и за повечето български манастири.

Днес … Наследството на манастирските знания в тази насока са също актуални и в голяма степен съответстващи на модерните принципи на хранене и изисквания на диетологията. И модерната наука за храненето препоръчва основната част от храненето да се състои от зърнени храни и пресни плодове и зеленчуци, а червеното месо, продуктите от бяло брашно и сладостите най-добре да се избягват.

Опитах се да направя еквивалент на постно ястие, боб с гъби „по манастирски”, в модерния мултифункционален Philips Multicooker. Избрах и заложих на програма за бавно задушаване, без предварително запържване  STEW – с температура на готвене 80-95С и с по малко от 30% изпарение на вода от съда. Познатата 3D технология разпределяща и поддържаща равномерно и по-ефективно топлинно загряване, обещава продуктите да запазят най-ценните си хранителни вещества. Програмата има опция за отложен старт, така че спокойно може да се планува предварително.

Боб с гъби по манастирски

/адаптирано от кухнята на Звездев/ 

 

Продукти:
400 г дребен зрял боб
50 г микс от сушени горски гъби /манатарка, пачи крак, челядинка, печурка/
1 морков
1 стръка праз лук

1 глава кромид лук*

1 суха чушка

подправки на вкус/магданоз, босилек, джоджен/**
4-5 с.л. зехтин

1 ч.л. червен пипер

2-3 с.л. доматено пюре** *
сол на вкус
* в оригиналната рецепта се използва само праз лук – 2 стръка и без чушка

** в оригиналната рецепта са девесил, риган, мащерка магданоз, копър

*** в оригиналната рецепта са  250-300 г стерилизирани домати

За хлебните трохи:
½ суха франзела, пълнозърнеста
2-3 скилидки чесън

  

Предварително се накисва боба за едно денонощие, след което отцежда и измива.

Гъбите се накисват в студена вода.

Подготвеният боб се залива със студена вода, колкото да го покрие. Изчаква се течността да кипне, след което отново изплаква. Нарязват се на ситно главата кромид лук и праза, а морковите – на кубчета. Отцеденият боб се поставя в съда на Philips Multicooker, добавят се нарязаните зеленчуци, гъбите с част от водата с тях, цялата червена чушка. Налива се вода, в обем да покрие с 2-3 см. отгоре. Полива се със зехтина и се поставят ароматните подправки.  Затваря се капака и избира чрез бутона MENU програма за готвене STEW – около 1 час и 45 минути, като това време зависи от вида на боба и неговото време за сваряване. Стартира се, чрез бутона START. След около час и половина се проверява за готовност, а в последните 10 минути се добавят доматено пюре, червеният пипер и солта.

 

 

Когато програмата приключи, автоматично се преминава в режим KEEP WARM. 

Ястието може да се извади веднага или да се остави още 10-минути в този режим.

Последователността на технологията в традиционен режим на приготвяне е същата, 

но времената могат да се редуцират.

 

Ястието може да се сервира така, или да се запече във фурна. Тогава се прехвърля в тава и поръсва с хлебните трохи /пасирани за кратко в пасатор скилидки чесън и франзела/. Следва да се запече в средата на предварително затоплена фурна 180С за около 30 мин. Може да се поръси с малко червен и/или черен пипер и още чукан чесън със свежи подправки.

Да, определено е вкусно…

И още идеи с  Philips Multicooker
Опитайте…

Ремикс на Бабина манджа в Philips Multicooker

Иска ми се да започна с понятието за ремикс, като идея за алтернативна версия, с цел да се създаде ново звучене, за да се възроди някогашната популярност, напр. чрез използване на нови инструменти. Ако не сте прочели за новото ми кулинарно вдъхновение, ще уточня, че това което истински ме вдъхновява сега в кухнята е новият Multicooker  на  Philips. Е той ще бъде в ролята на нов инструмент – при който, освен прецизни новаторски решения, разширено понятие и възможности за удоволствие от готвенето, създадени допълнителни нотки лекота и удобство. Ще се опитам с него да включа и предизвикателството да се постигне перфектен резултат на класическото кулинарно съотношение: вкусно, здравословно и улеснено, и в същото време свобода и креативност.
В тази насока на мисли, за една от първите рецепти с мултикукър не избрах от приложената книга с красиво илюстровани и етапно обяснени 27 предложения, а нещо по-различно: Класиката е зеленчукова яхния, постна, позната в нашето семейство като Бабина манджа – картофи, моркови и лук, с малко праз и ориз за разкош. Опитах да продължа традицията на този от години познат и обичан специалитет на свекърва ми, с новия Multicooker. Ето резултата, а сравнителният коментар - в края.

 

Ремикс на Бабина манджа /картофена яхния/ в Philips Multicooker

Продукти:

2-3 с.л. мазнина, зехтин или олио

8 картофа

2 моркова

1 стрък праз

1 глава нарязан лук

4-5 малки глави кромид лук, цели

2 скилидки чесън

1 чушка, по желание

¼ ч.чаша ориз

1 с.л.брашно

1 с.л. червен пипер

1 с.л. доматено пюре

гореща вода/ зеленчуков бульон

магданоз, сол и черен пипер на вкус

Продуктите се почистват и нарязват.

В съда на Philips Multicooker се поставят мазнината, нарязаната глава и целите лук, чушка и скилидките чесън. Натиска се бутона MENU и избира програма за готвене FRY. Натиска се COOKING TIME и задава време за пържене 10– минути. Следва натискане на бутона START и разбъркване от време на време. По–късно, след 5-тата минута се добавят морковите и праз лук, а към края и картофите.

Размива се брашното с червения пипер, /при желание могат да се запържат, без да прегарят/ и доливат в съда със запържените зеленчуци. Налива се гореща вода или зеленчуков бульон, за да покрие нивото на зеленчуците. Овкусява се със сол и черен пипер.

Затваря се капакът и избира чрез бутона MENU програма за готвене STEW – около 1 час. Стартира се, чрез бутона START. След 30-на минути, се отваря и добавя ориза, а в последните 10 доматено пюре и магданоза.

Когато програмата приключи, автоматично се преминава в режим KEEP WARM. Ястието може да се извади веднага или да се остави още 10-минути в този режим, както и да се остави за запазване температурата и кулинарна готовност в рамките на 24 часа или пък да се изключи и в по-късен момент да се притопли с функцията REHEAT.

Снимах последователността на приготвяне в стъпки:

Технологията и в традиционен режим на приготвяне е същата, 
но времената могат да се редуцират.

Моят коментар:

Тест за всяко ястие при използвани на цели зеленчуци – глави кромид лук, картофи, праз, е запазване на тяхната цялост по време и след края на кулинарната им обработка.

Използваната програма STEW на Philips Multicooker, с приложените в конструкцията на уреда модерни в последно време 3D технология за загряване, при която топлината обгръщаща съдържанието отвсякъде, разпределя се равномерно и поддържа по-ефективно, ограничаване необходимостта от разбъркване и липсата на обилно кипене, видимо е постигнала този ефект – перлено прозрачни лукчета, кехлибарни картофи и сочен праз, всички в своята цялост и кулинарна готовност. А благодарение на регулируемия клапан за контрол на налягането, продуктите запазват най-ценните си хранителни вещества:  апетитен аромат, чудесен вкус и не на последно място, примамлива визия. Времето за готвене – достатъчно, не ангажиращо и освобождаващо, да подготвя публикацията или за друго, приятно занимание.

И още идеи с  Philips Multicooker
Опитайте...

Кулинарно вдъхновение

Ясно е, че става въпрос за кулинарно отношение и вдъхновението, като съставна част от всяко ястие. За онова вдъхновение, което е свързано с желание и ентусиазъм, въодушевление и настроение, увлечение или дори пристрастеност. Кога идва вдъхновението…няма формула - при всеки по различен начин. Мисля, че умея да черпя вдъхновение в ежедневието си под много форми, но това което истински ме вдъхновява сега в кухнята е новият Multicooker на Philips. Съчетание на прецизни новаторски решения, едно по-разширено понятие и възможности за удоволствие от готвенето, създаване на допълнителни нотки лекота и удобство. Тук ми се иска да включва и предизвикателството да се постигне перфектен резултат на класическото кулинарно съотношение: вкусно, здравословно и улеснено, и в същото време позволяващ свобода и креативност.

/Снимка: Philips/

С удоволствие приех поканата на водеща у нас рекламна агенция All Channels, да се присъединя, като тествам с различни рецепти уреда, в неговата функционалност, потребителски качества и възможности. Техническата характеристика за мултифункционалност на Philips Multicooker  позволява да се съвместяват няколко уреда в едно – за варене, задушаване, готвене на пара, пържене, печене, затопляне и дори за квасене на кисело мляко. Основен момент е заложената 3D технология за загряване, при която топлината обгръщаща съдържанието отвсякъде, разпределя се равномерно и поддържа по-ефективно, а благодарение на регулируемия клапан за контрол на налягането, продуктите запазват най-ценните си хранителни вещества. Слоганът „Вечерята е готова!“ е обезпечен от 12 различни програми за готвене, с време за приготвяне между 5 минути и 12 часа, /с възможност за отложен старт/, регулируема температура между 40-180°C и функция за поддържане на топлината на ястието до 24 часа.

Сега е пред мен, с красив дизайн и интелигентен замисъл, 

уютно вписващ се в дома ни и имам усещането, че този уред наистина ми подхожда…:)

И някак логично се вписва определението на немския философ Г.Хегел  за вдъхновението…

„не е нещо друго, а това, че намиращият се в състояние на вдъхновение е изцяло погълнат от предмета, изцяло навлязъл в него и не се успокоява, докато не намери напълно съответстваща художествена форма и не и даде последната резка, не я доведе до съвършенство."

Дали до степен съвършенство? - винаги ще може и по-добре, но вдъхновено ще му поставя високи цели, технологични и вкусови изпитания. Вече Philips Multicooker е зареден: безупречно чист и безшумен, вярвам умен, талантлив и надежден, прилежно изпълнява първата си мисия - 

Да спечели нашето доверие...

Следва продължение…

Кулинарно вдъхновение

Ремикс на Бабина манджа в Philips Multicooker

Постен кекс кафе

Вегетарианска паста с гъби и черни маслини

Пъстърва на пара със зеленчуци и лимонов ориз  + клип

Печени пълнени ябълки, сдюлево сладко, орехи и стафиди + клип

Боб с гъби по манастирски + клип

Съботна закуска:

Домашно кисело мляко в Philips Multicooker  + клип

Веган тиквени кексчета и идея за палачинки
и още:
"Наполеон" със задушени гъби кладница

 Запечени яйца върху картофена полента, сотиран спанак и козесирене 

 Топъл шоколадов чийзкейк

Опитайте...

"Баща им е картоф от Самоков"

Тази  публикация бе предвидена като продължение на една неделна разходка до възстановената римска крепост „Цари Mали град“, но изостана във времето. Някак логично ми се стори да предложа типично ястие от самоковския район  и още по-логично бе, да е свързано с популярните тамошни картофи. Самоковските картофи са емблематично залепени за града, като знак за качество на самия продукт, но в исторически план не са с продължително самоковско присъствие и се познават от първата половина на 19 век. Една тематична история: 

„Много са арни брамбойките, ке ги садиме…”:

Самоковският възрожденец Димитър Смрикаров донася първите картофи в града през 1835 г. Консервативните самоковци посрещат на нож непознатия плод, пренесен няколко века преди това от Америка. С думите „оно е отровно” те категорично отказват да го засаждат. Смрикаров търси подкрепата на грамотния, високообразован и прогресивен за времето си самоковски управител Хюсреф бег /Хюсрев паша/. Той разпоредил да сварят един казан картофи. След което привикал самоковските първенци в конака, раздал на всички по паница варени картофи и ги предупредил – който не си изяде картофите, ще му бъдат ударени по 20 тояги на голо. Двадесет тояги не били малко дори и за навикналите на бой самоковци, затова се прежалили и изяли картофите. Хюсреф бег влизал през час при първенците и ги питал: „Има ли отровени?”. Отначало те отговаряли: „Още нема”. След това започнало да се чува „Не са отровни, пусни ни”, докато накрая дружно извикали: „Много са арни брамбойките, ке ги садиме".

Още един друг извор е и написаното в дневника на Димитър Смрикаров, като търговец: „Презъ 1835 година, месецъ априлий, за пръвъ пътъ въ българско засадихъ картофи – червени и жълти, въ градината си надъ града. Същите донесохъ отъ сръбско и гръцко, дето ми ги хвалиха и азе ядохъ отъ тяхъ”. 

В онова време са започнали с червени и жълти картофи, а сега вече са познати много сортове, които се различават по размер, форма, цвят, съдържание на нишесте и аромат. Всеки вид имащ различен цвят и качества, го правят най-подходящ за съответна кулинарна обработка - за яхния се ползват жълтите картофи, червените картофи /обикновено с по-ниско съдържание на нишесте, се използват за варене, печене, супи, салати и огретени/, а белите /с висок процент нишесте/ за супи и пюрета, защото се разваряват добре.

След чудесната разходка си купихме чувалчета с картофи - червени и жълти, а това са моите предложения с тях:

Картофи по Самоковски*

Продукти за 2 порции:

500 гр.картофи
4 яйца
150 гр. сирене
сол
чубрица/ аз ги харесвам с магданоз и лук

Картофите се сваряват, обелват и нарязват. Слагат се в намазнен тиган и запържват докато хванат златиста коричка. Прибавя се сол, чубрица на вкус и натрошено сирене. Счупват се две яйца и пържат до готовност. Овкусяват се и поднасят горещи.

*Рецептата е на Анелия Терзиева, от баба й, родом от Самоковския край.

Изпълних рецептата в два варианта: за него, по-точно към рецептата - микс,

а за нея, по свободно изпълнение - редени:

Втората рецепта или по-скоро идея е френска- картофи фондан:

Хрупкави отвън и сочно меки отвътре - вълшебен контраст, с богат вкус на масло и мащерка…

Червените картофи са чудесни за тази рецепта на картофена гарнитура, но за мен и самостоятелно ястие. За нея четох една рецензия: толкова вкусни, че  веднъж приготвени, няма връщане назад. Има различни изпълнения в оформление и технология, аз се доверих на тази:

 Картофи фондан

/Fondant Potatoes/

3 бр. едри картофи
2 с.л. олио

3 с.л. масло /около 45-50 гр./

½ ч.чаша бульон /пилешки или зеленчуков/, може още ¼

мащерка
сол и смлян черен пипер на вкус

Фурната се загрява на 200-220С.
Картофите, /сурови, добре е да бъдат с приблизително еднаква големина/, се обелват, изрязват и оформят като високи цилиндърчета /пънчета/ - изрезките могат да се използват за супа или също да се изпържат. Измиват се много добре в студена вода за около 5 мин., за да отпадне нишестето и подсушават с кухненска хартия.

В тиган /, който може да се използва и за печене/, силно се затопля олиото и в него се запържват картофите /след поставянето се намалява на средна температура/, до златисто само от едната страна за около 5-6 мин. Обръщат се от другата страна, добавя се маслото, овкусяват се със сол и черен пипер, клончета мащерка и пържат още няколко минути – също да зачервяване и стопяване обема на пяната от масло.  Налива се бульон, който да ги покрие наполовина и след неговото завиране се прехвърлят в затоплената фурна. Пекат се около 30 мин., до извиране на течността и кулинарна готовност за омекване вътрешността на картофите. Ако картофите не са готови, се добавя още  ¼ ч.чаша бульон и се пече още 10 минути. По време на печене могат да се поливат с течността.

Изваждат се,  оставят да изстинат около 5 минути и сервират топли, като се поръсват с останалата мазнина и гарнират с подправки. С някои допълних печено билково филе от сьомга.

Опитайте...

Паприкована глава карфиол на фурна

Тема за седмицата в средата на октомври на сайта и предаването "Бон Апети" е под наслов 

„Къдрав, полезен карфиол”

Ето и част от увода:

"Ако има мода в кулинарията, то тя до голяма степен е свързана със здравословното хранене. Учени от цял свят се опитват да открият идеалната формулата за добро здраве и перфектен външен вид. Нюансите са много и различни, но идеята е само една: храната трябва да ни поддържа здрави, в добра форма и отлично настроение. Карфиолът у нас става все по-популярен, с него се приготвят невероятни неща освен класическата царска туршия. За съжаление карфиолът леко отстъпва по популярност на обикновеното зеле, но по съдържание на хранителни вещества го изпреварва. В кулинарията се употребяват белите плътни глави, тъй като зелените много горчат. В домашната кухня е по-добре да се правят супи и гарнитури от по-меките кочани, а по-твърдите – за основни ястия."

Няколко съвета: "не забравяйте, че...
1. Колкото по-плътно е съцветието, толкова по-високо е качеството му.
2. Много е важно да не се преварява.
3.  Най-добре е, преди да се готви, да се разчупи на розички или разреже на 4 части.
4. За да се съхранят най-много витамини, слагайте розичките във вече кипяща вода и ги дръжте не повече от 5 минути."

Споменавала съм многократно за полезните му качества както на обикновеното зеле, но " с колежанско образование", харесваме вкуса на печения карфиол, за пореден път тази седмица кухнята ни бе превзета от една глава карфиол. Сега, като печена на фурна паприкована цяла глава карфиол, чиято видео рецепта харесах като запеченная цветная капуста в духовке - лесно, бързо и много вкусно, макар и диетично. Количеството на лимоновия сок може да се коригира по желание - по-малко за тип гарнитура, или предвиденото за тип свежа салата /на мен се хареса с по-малко лимонов вкус/

Паприкована глава карфиол на фурна

карфиол - 1 глава от среден размер.

2-3 сл. растително масло- олио/зехтин
1 ч.л. хубав червен пипер и сол, на вкус

За заливката:

1-2 с.л.суха горчица, използвах едрозърнеста от бурканче

30 мл. синапено масло,  може да се използва зехтин

сок от половин лимон /или по-малко

няколко стръка свеж зелен кориандър или магданоз

няколко стръка нарязан див лук или стрит чесън, по желание

Главата карфиол се почиства от листата и внимателно се изрязва вътрешността на стеблото, като се внимава, да не се намали цялата дръжка /кочан/, за да не се разпадане.

Предвижда се чугунен тиган или силиконов съд за печене, керамични или стъклени форми в този случай не се препоръчват, защото могат да се спукат по време на печене.

Поръсва се главата карфиол малко количество сол на повърхността, а след  това се поръсва с червен пипер и размазва добре с ръце. Полива се по малко олио/зехтин и омазва главата зеле с длани от всички страни.

Слага се във фурната да се пече на 180 градуса C. за около 40 минути - ако се желае по-хрупкаво зеле или повече, зелето да стане по-меко. И в двата случая е вкусно! Аз използвах плик за печене, като добавих в него и моркови.

Докато зелето се пече, се приготвя  марината за овкусяване: изцежда се на сок половин лимон ИЛИ по-малко, смесва се с горчицата още мазнина и нарязаните лук/чесън и магданоз.

Печената глава карфиол се намаза от всички страни, поръсва се с още подправки и може да се сервира. Сервирах към задушена пъстърва, заедно с морковите, но без обща снимка.

Разбира се, главата зеле е неудобно да се яде цяла, но много лесно се разчупва на парченца,
 а и разрязана е красиво разклонена.

Опитайте...

Картофи - "паве" и тимбалчета с ябълки и „бри”

Със смяната на сезоните и първото есенно застудяване, като че се засилва и усещането за повишен апетит – логичен стремеж на човешкия организъм към натрупване на запас от мазнини. Успокояващо или не, като правило в студено време се яде по-калорична и питателна храна. Най-често съветите в тази насока са: ако ни е студено и сме гладни, си струва да се облечем по-топло или да вземем топла вана, а чаша топло обезмаслено мляко, би помогнала едновременно да се стоплим и ще задоволи чувството за глад. Но ако не ни напуска желанието да ядем по-мазна храна, значи тя е необходима на организма. Освен топлите супи за много удачни и полезни се считат картофите. Обичам картофи и за полезните им качества съм споменавала многократно, а сварените с кората картофи са вкусно, питателно и нискокалорично ястие. Все пак избрах две приятни есенни предложения, малко по-калорични рецепти, варианти на печени картофи и оформени като картофени терини, сходни, но и различни от картофения галет. Подходящи е да се сервират горещи или при стайна температура за предястие или лека вечеря, може да се допълнят със свежа салата или зеленчуци по избор или пък като гарнитура към основно. Картофи „паве” – това предложение може да се определи като пластове картофи или вид картофен терин, който на френски е известен също като картофени „павета”.  за предястие, гарнитура или леко основно. Хрупкави отвън и отвътре меки, харесван вкус. С помощта на видеото от световно известният готвач Томас Келър /Thomas Keller/ в сайта на Марта Стюарт е лесно и достъпно за изпълнение. А втората идея е за една ароматна комбинация от картофи, с ябълка  и сирене „бри”, напластени и запечени в индивидуални формички, ето първо нея  във форма на тимбалче:

Следва картофеният терин тип "паве"

Картофи „паве”

/Potato Pave Recipe (from Thomas Keller’s Ad Hoc at Home)/

Продукти:

1 ч.чаша течна сметана
Морска сол
Прясно смлян черен пипер
3-4 големи картофа, препоръчват се червеникавокафяви
60 гр.  масло
2 стръка мащерка
2 скилидки чесън,

Червен лук (по желание)

Начин на приготвяне видео  - и в стъпки

Загрява се фурната до 180 °С. Покрива се основата и двете дълги страни правоъгълна /22 х 11 cm/ форма за печене с по-голяма хартия за печене, която е по-дълга от тях, за може да се покрие и отгоре. Омазнява се и поръсва със сол и черен пипер.  .

В голяма купа се налива течната сметана и добавя 1 ч. л. сол и ½  ч. л. черен пипер.

Използвайки ренде, мандолина или остър нож се нарязват на тънко картофи около 1/16 инча, около1,6 мм/.  и веднага се пускат веднага в сметаната, за да се избегне окисляването.

Следва наслояването: С леко застъпване, картофените филийки се подрежат така, че да образуват равномерен слой върху основата на формата и наслояват два слоя. Поръсват се с няколко малки кубчета масло, със сол и черен пипер върху основния слой. Продължава се със следващия слой филийки картофи по начин, който най-плътно ще запълни формата. Видео. Добавя се периодично масло, сол и черен пипер, след всеки два слоя. След като е приключило наслояването, с предвидената по-дълга хартия за печене се покрива горната повърхност, а също и обвива плътно с алуминиево фолио.

Формата се поставя във фурната и пече в продължение на 1 час или повече, докато омекне, при проба с шишче. Изважда се от фурната и оставя да се охлади за около 15 минути. Подготвя се парче от дебел картон малко по-малък от размера на съда (по-малък само с няколко милиметра, така че да обхваща свободно в горната част на слоя). Увива се картончето в алуминиево фолио и се поставя на най-отгоре, а върху него тежести, които да осигуряват равномерен натиск, например пълни консервни кутии /  След охлаждане до стайна температура, се поставя в хладилник в продължение на най-малко 6 часа, най-добре за нощ или до 2 дни.

Преди окончателното приготвяне, се освобождава от съда, леко се подрязва и оформя правоъгълник. Нарязва се на парчета по желание – тип „павета”и след като достигне стайна температура се запържва леко в топла и овкусена по желание с чесън мазнина до златисто.От моите някои се разпаднаха, или нишестето в картофите не е било достатъчно или следващия път трябва да внимавам повече при напластяването...

 

Като предястие или лека вечеря, може да се допълни със свежа салата или зеленчуци по избор. 

За свеж вид и аромат поръсих с едро нарязан червен лук и босилек.

Следва предложението за тимбалчета с картофи, ябълки и сирене "бри":

Тимблачета с картофи, ябълки и „бри”

/ Potato, apple, and camembert timbales/

Примерни продукти за 4 порции

2 големи картофа

1 ябълка

125 гр. меко сирене, тип „бри” или "камамбер"

60 гр. масло, разтопено

мащерка, мента, риган или друга прясна подправка

сол и черен пипер,бахар на вкус

хималайска сол и див лук за поръсване

Загрява се фурната на 200° C. Съдчета за суфле /може и по-високите за крем карамел/ се омазняват с масло, като на дъното им се поставя хартия за печене.

Обелените, измити и подсушени картофи се нарязват на тънки кръгчета /използвах V- образно ренде /.

Ябълките също се нарязват на тънко, а сиренето на малки парчета.

Картофените резени се потапят в разтопеното масло и овкусяват със сол и черен пипер.

Аз използвах по-особената технология както при картофени галет с предварителното леко бланширане на картофените слайсове в горещо масло, за около минута-две, до тяхното съвсем леко омекване. Изваждат се върху абсорбираща кухненска хартия. Овкусяват се с подправките.С няколко от тях се покрива дъното и със застъпване стените на съдчетата. Сипва се малко масло на този слой и поръсва сол, черен пипер, щипка бахар и нарязана свежа подправка.. Покрива се с резенче ябълка,  сирене, картофи и се продължава в този ред на подреждане да изпълване на обема. Завършва се с картофи и притиска за уплътняване, след което повърхността се омазнява.

Пекат  за около 40 минути или докато те са омекнали и златисто изпечени.

Изваждат се от фурната и охлаждат за няколко минути. С върха на ножа се освобождават около ръба на всяко и обръщат. Като предястие или лека вечеря, може да се допълни със свежа салата или зеленчуци по избор. 

За свеж вид и аромат поръсих с едра хималайска сол, рукола и див лук. 

Опитайте...