Ден след съботната голяма Задушница /преди Великия пост/ когато извършваме помен в чест на мъртвите. Съботата е определена за задушница, защото на следващия ден, Неделя на Месни заговезни, с Евангелско четене се припомня картината на Страшния съд.
Неделята е месопустна, защото от този ден до Великден християните престават да ядат месо. Подготвяйки вярващите за изпитанието на строгия пост обаче църквата позволява през следващата седмица да се консумира мляко и всичко, произведено от него.
Вечерта на месни заговезни в семеен кръг се слага трапеза с месни ястия (обикновено кокошка, яде се и свинско) и се заговява месо.
Някои предложения:

Тази неделя отстои 56 дена преди Възкресение Христово. Славянската дума "месопуст" отговаря на гръцката „апокреос” и означава „лишаване от месо”.
У католиците на този наш църковен термин съответства добре познатият ни термин „карнавал”. В Средновековието този термин е имал същото значение и смисъл за западните християни, както нашето „месопустна”. То произхожда от латинското “carne” и “vale” и буквално означава „прощавай, месо!” Днес това значение на термина е загубено от традицията на западните християни, както и изобщо постът като средство, подпомагащо очистването на душата и подготовка за посрещането на големите християнски празници.
Следващата седмица и идна неделя са известни като „Неделя на Всеопрощението“ или просто „Прошка“, защото всеки член на семейството иска и получава прошка от по-възрастния за изминалата година. По християнски обичай през дните от месни до Сирни заговезни по-младите посещават домовете на по-възрастните - родители, кръстници, роднини, близки и тия, от които се чувстват задължени да поискат прошка по случай неделя на опрощението.