Бърза баница с тиквички

Тиквичките са зеленчук, който вече целогодишно присъства на пазара,  а сега е и активния сезон на есенните тикви. Вярно е, че тиквичката по форма и цвят не е особено атрактивна и трудно би могла да се мери с колоритните си плодови събратя, но също има богат набор от полезни вещества, мек и нежен вкус,  и … много малко калории. Обичаме тиква и преди за започна с новите тиквени истории, избрах баница с тиквички -  една идея за чудесна  закуска, предястие или лека вечеря. Аналогията е с подобен солен кейк, като вместо брашно се използват натрошени и запечени кори за баница. Добавката на мляко, сирене и свежи подправки обогатяват вкуса и аромата. Рецептата е турска - Kabak Böreği. Технологията на приготвяне не предвижда да се редят  слоеве кори – плънка - кори, както при традиционните баници, а се забърква обща смес, която се пече. Добър начин за оползотворяване на вече поизсъхвали, трошливи  кори за баница, които не биха били удачни за навиване. В същото време е бърза и лесна за приготвяне. Може да се консумира както топла, така и студена  Ето я:

Бърза баница с тиквички
/по идея на  Kabak Böreği /

 Продукти:
3 ч.чаши нарязани кори за баница /около ½  опаковка/

2 ч.чаши тиквички, настъргани
2 яйца
½ ч. чаша олио

¼   ч.чаша кисело мляко

½ кафяна л. сода бикарбонат
1 ч.чаша извара или сирене
½ ч.чаша пресен копър и магданоз (ситно нарязани)
сол и черен пипер на вкус
½ ч.чаша настърган кашкавал за поръване

1 ч.чаша = 240 мл.

Приготвяне::

Фурната се затопля на 175С.

Нарязват се корите за баница на ивици около 1,5 см или произволно и запичат се леко, до изсъхване в предварително загрятата фурна и охлаждат.

В дълбока купа се смесват другите съставки, с изключение на кашкавала. Обединяват се с натрошените и запечени кори за баница.  Сместа се излива в намазнена тава /20х20 см/ за печене или хартия за печене и се пече в предварително загрятата фурна

След 20 мин се поръсва с настъргания кашкавал и запича до готовност, още 15-на минути.

Оставя се леко да се охлади и разрязва.

Хареса ни  леко хладка, макар и по-трудна за порциониране, но е вкусна и студена,
с чаша мляко, айран или млечен сос.

Опитайте...

Димитровден е...

 Св. великомъченик Димитър Солунски Чудотворец 

се чества на 26 октомври всяка година от Българската православна църква
Разрешава се вино и елей. И празник.

Свети Димитър е един от любимите светци на българина.
Димитровден е изпълнен с много гадания за предстоящата зима и година: ако месечината е пълна - пълен ще бъде и кошера с мед и ще се роят пчелите. Вечерта срещу празника, овчарите хвърляли в кошарата една тояга. Ако на сутринта овцете са лежали на нея се смятало, че зимата ще е дълга, тежка и студена.
В нощта срещу Димитровден небето се отваря и молитвите на праведните хора стигат до ушите на дядо Господ. Когато молбата е богоугодна, той дава знак, че я е чул.
Характерно е и обредното гадаене по първия гост стъпил в дома /полазник/, добър и заможен ли е госта, такава ще е и годината.

Св. велкикомъченик Димитрий Солунски Мироточиви е роден  в Солун през 3 век, неговият баща бил управител на града, а по религиозни убеждения - християнин. След смъртта на родителите си Димитрий заел висок военен пост, получил заповед да преследва християните. Но той, обратно, ги покровителствал. Заради славянския му произход от древни времена всички славянски народи честват светеца. Българи и сърби го почитат като патрон на цялото славянство.
В иконографията се изобразява като светец конник, който язди на червен кон, а в ръка държи копието си, с което убива военачалника Лий. 
Император Максимилиан, на връщане от поход на Изток, спрял в Солун, поискал Диомитрий да се откаже от вярата в Христа. Увещанията били напразни, хвърлили го в тъмница. Устроили тържество в цирка. Лий, прочут борец, приканил осъдените християни на борба и ги хвърлял там в падина върху копия, забити с острието нагоре. Оръженосецът на Димитрий, Нестор, изпросил разрешение от господаря си да иде на борба - отишъл и захвърлил Лий в пропастта. Затуй по нареждане на императора Нестор бил обезглавен, а Димитрий - прободен с копие в 306 година.Християните запазили мощите на светеца. След като гоненията били прекратени, над лобното място и гроба на св. Димитър в Солун бил построен малък храм. В него ставали много чудеса. По-късно храмът бил разширен и тогава намерили нетленните останки на мъченика. От тях потекло благовонно миро и затова Църквата го нарекла Свети Димитър Мироточиви. Заради чудотворната сила на мощите му, св. Димитър бил почитан като покровител на гр. Солун. За мироточивите му мощи се говори в паметници от Х век. Днес мощите на св. Димитър се съхраняват във великолепната базилика, издигната на мястото на малкия храм. В деня на неговата памет в Солун се стичат поклонници от цял свят.

На Димитровден на трапезата се приготвя курбан или гювеч от овнешко, яхния с пиле - с петел ако именника е мъж и с кокошка ако е жена. Но тази година се пада в седмичен ден за пост и се разрешава риба.Също на масата се слага варена царевица, пестил, рачел, тиква,  пита с ябълки  или печени ябълки.

Вече съм писала, че по стар обичай на имен ден се ходи неканен и се носят бели цветя за именника за да е блага зимата. Името Димитрий означава "посветен на Богинята Деметра", "земеделец". Цветята се увиват с ален конец за да са здрави именниците цяла година.
На този ден имен ден празнуват: Димитър, Димитрина, Деметра, Димо, Дима, Димка, Димитричка, Димчо, Димана, Драган, Митко, Митка, Митра, Митрана, Мита.

Честит Димитровден !
Специален празничен поздрав и красиви благопожелания към Дими и Диди,
и всички празнуващи
за здраве, късмет и много щастие!

Шоколадови трюфели с английски чай

       В публикацията след празника на Свети преподобни Йоан (Иван) Рилски избрах да предложа нещо сладко, шоколадово, в същото време бързо, лесно и по-различно - 

Шоколадови трюфели с английски чай.

Но преди това... споделяла съм нееднократно, че есента ми е любим сезон - красива, спокойна и щедра. Щастливото събитие с раждането на малкия Александър тази година допълни изобилието от празнични поводи в нашето семейство. Вече организирахме първата среща с гости - жени в ролята на орисници, в изобилие от сладки лакомства, много подаръци и пожелания, за да е благодатен, сладък и щастлив животът му. По традиция похапнахме празнична пита с мед, замесена от младата майка, сладки баници, различни сладкиши, бисквитки и торти. С акцент, като за бебешко парти, приготвих малка торта - в небесно синьо, с усмихнато слънчице над леки облачета, закачлив биберон залъгалка и малки зайчета за компания.

Моите меденки, с вид на бебешки лигавник глазирах със захарен фондан, а и пандишпановите топчета /pop cake/ с бял шоколад  декорирах  в преобладаващо бяло – син цвят и лек слънчев нюанс. Не успях да направя снимки с добро качество, затова и ги обединих като обща идея.

Тъй като няма да пиша рецепти към тях, избрах да предложа тези шоколадови трюфели с английски чай.

В оригиналната рецепта са с аромат на звездовиден анасон, но на мен ми допадна идеята за английски чай с аромат на бергамот. Искаше ми се да променя класиката в съчетанието на шоколад и портокал, като опитам с този не толкова популярен цитрусов плод.

Харесвам Английския чай No.1 с известната смес Ahmad Tea – дълбок кехлибар цвят, нотка на бергамот и някак по-сложен аромат от свежи цитруси. Бергамотът тук е много деликатно засегнат, но достатъчно, за да докосне вкусовите рецептори, без да доминира. Балансиран в аромата, цвета и силата – гладък и не горчив, с много лека тръпчивост.  Вкусът е богат и пълен с вкус. Това е чай за хубави моменти, No.1 английски чай е прекрасен за всички поводи, сутрин или вечер, със или без мляко. Самостоятелно или с любими сладки бисквити, бонбони  или торта.

Шоколадови трюфели с английски чай

/ по идея на chocolate truffles .../ 

Продукти за около 32 трюфела

200 гр. млечен шоколад.  / с 30% какао/
250 гр.  черен шоколад  /с 70% какао/
200 мл. течна сметана  / 48% мазнини, ако е по-малко още 30 гр. масло/

1 с.л. черен английски чай

1 к.л. кора от лайм, настъргана /по-желание/
 какао на прах за поръсване

Застила се съд с размери 20х 15 см с алуминиево фолио или незалепваща хартия за печене.
Нарязват се на ситно двата вида шоколад.

Течната сметана и ако е необходимо още масло се излива в тенджера и оставя да заври. Отстранява се от котлона и поставя супената лъжица английски черен чай. Запарва се за около 4-6 минути, след което прецежда.
В топлата смес се добавя наситения шоколад и  кафяната лъжичка кора от лайм. Разбърква се, докато шоколадът се стопи, след което се оставя да изстине леко.
Сместа се изсипва в тавата, покрива с фолио и се оставя да се стегне за около 24 часа. Нарязват се на  кубчета и поръсват с какао на прах.

Харесах по-различната визия за оформление на бонбоните тип трюфели,  съответно и не подбрах  класическата чаша за чай. Комбинацията е страхотна...

Опитайте….

Свети преподобни Йоан (Иван) Рилски

Празник е ... 

На 19 октомври се чества праведният, благочестив и високо тачен
рилски чудотворец

Св. преподобни Йоан Рилски чудотворец.

Свети преподобни Йоан (Иван) Рилски е български духовник, най-известният български светец и отшелник, небесен закрилник и покровител на българския народ, патрон и основател на най-големия ставропигиален манастир в България – Рилския, патронът на българските будители.Светец закрилник на Перник и перничани.

Великият светец на българската земя, скромният отшелник от Рила планина, преподобни Иван Рилски, когото още приживе наричали земен ангел и небесен жител,се родил около 876 г. в Скрино, разположено в гънките на Осоговската планина край р. Струма (край град Дупница). Бил съвременник на княз Борис (852-889) и на неговия син Владимир, на цар Симеон Велики и на Симеоновия син цар Петър. До 25-годишната си възраст бил пастир. От крехка възраст в неговата душа започнала да се развива и крепне религиозната вяра, а по това време из цяла България започнали да се строят църкви и манастири.Новооснованите обители ставали не само огнища на християнството, но и книжовни и просветни средища. Желанието на юношата било да се посвети напълно в служение на Бога и в някоя света обител да се отдаде на монашески живот. Отначало Иван постъпил в близкия манастир "Св. Димитрий" под самия връх Руен. Тук той не само развил своите заложби към духовно съзерцание, но и получил образование и придобил знания от свещените, богослужебни и религиозни книги. Приел монашеството, но не останал задълго в обителта, а се отдал на живот в пълна самота, молитви, пост и лишения. Преподобни Иван Рилски се подвизавал на много места, докато най-после се установил в прекрасната рилска планинска пустиня, където останал до края на живота си. Там той основал манастир, който съществува вече хиляда години. 

За личността и дейността на рилския светец съществуват редица фолклорни предания и легенди. Извършил много чудеса през живота си и подир смъртта си: нахранил овчари, излекувал с молитвата си един побъркан, изцерил и изцерява от разни болести благочестиви люде, опазва манастира си чрез своята благодатна сила.Славата на отшелника постепенно се разпространила по цялата страна и достигнала чак до столицата. Използвайки едно свое пътуване до София, цар Петър I изминал около 120 километровото разстояние до планината, за да се види с благочестивия старец. Праведният Иван обаче не го допуснал до себе си, а само му се поклонил отдалеч, като монархът отговорил със същото. Отшелникът, естествено, върнал обратно и изпратеното му от цар Петър злато. Това още повече увеличило славата му и към него започнали да се присъединяват ученици, които строели за себе си колиби наоколо. Такова било началото на най-известния български манастир.

Преди смъртта си преподобни Иван отишъл на пълно уединение, там съставил своето "завещание" - Завет на Св. Иван Рилски Чудотворец. 

Уникално духовно и нравствено послание към поклонниците и последователите му  "Заветът на Св. Иван Рилски" е едно от тайнствата и чудесата на Рилския манастир. Писано през 941 година и чието място в духовен, и верови аспект е до Паисиевата история - мерило за националното ни самосъзнание.

Починал на 18 август 946 година на около 70 годишна възраст и бил погребан в притвора на църквицата в каменна гробница, която е запазена и до днес. Неговото успение Църквата възпоменава всяка година на същата дата. Тридесет и четири години след успението си св. Йоан се явил на сън на своите ученици и им заповядал да изровят нетленното му тяло и да го пренесат в Средец. Като отворили гроба му, те видели нетленното му тяло и с почести го пренесли. Това станало на 19 октомври - ден, който от тогава се чества тържествено в памет на светеца-закрилник. Вероятно тогава този първи и най-велик български светец е бил и канонизиран. Там мощите на светеца били пазени в продължение на два века.

Преподобният Иван Рилски е изключителен небесен покровител на българския народ и се ползва с народната благовейна почит.

Честит празник!

Световен ден на хляба и плетено млечно хлебче

 Едно кратко включване с анонс - всяка година 16 октомври се отбелязва като

Световен ден на прехраната / хляба
/World Food Day /World Bread Day/.

 

Инициативата за организирането на световното събитие е на UIB - Международния съюз на хлебарите, в който членуват хлебари, производители на тестени и на сладкарски изделия от 35 държави.UIB призовава всички свои членове да реализират кампании, представящи както актуалното в производството и предлагането на хляб, така и неговата история.
Неговото поредно издание има  тема за 2012г. "Земеделски кооперации - ключът към изхранването на света". Моето първо участие бе с пълнозърнест хляб с орехи, миналата година избрах една идея за питка със сирена, и тази година е нещо подобно -  
плетено млечно хлебче

Плетено млечно хлебче

Продукти /за един голям или две по-малки/

3 -3 ¼ ч.чаши брашно

20 гр. прясна мая

½ ч.чаша топло мляко

½ ч.чаша кисело мляко

3 с.л. олио

1 с.л. захар

1 ч.л. сол

½ к.л. сода бикарбонат

1 яйце

За доомесване и оформяне:
¼ ч.чаша брашно за доомесване, при необходимост
25 гр. маргарин и 25 гр. масло (стайна температура), или олио
1/4 ч.чаша нарязани орехи
1/4 ч.чаша стафиди
1/4 нарязан камембер 
 
За намазване
1 жълтък
1 ч.л. вода
1 ч.л. олио

След изпичане, по желание:
1 с.л. олио
1 ч.л. вода
1 ч.л. мед

1 ч.чаша на 240 мл.

Маята с ¼ чаша топло, но не горещо мляко, 1 с.л. захар и 3 с.л. брашно се замесва на кашичка и оставя да се надигне за около 10-15 мин.

Смесват се 3 – 3 ¼  ч.чаши брашно /¼ ч.чаша се оставя за доомесване/ със солта и към него се добавят закваската, яйцето, киселото мляко със содата и олиото.

Продължително се омесва еластично тесто, на ръка или с миксер. Оставя се да втасва в омазнена купа за около 1 ½ часа или до двойно увеличение на обема.

Тестото се разделя на 3 топки. Всяка една топка тесто се разточва на елипса.  Намазват се с разтопен маргарин и масло, поръсват се с различните плънки /орехи, стафиди и сирене/ и навиват откъм дългите страни на руло. Сплита се  плитка и поставя  в тава, омазнена и покрита с пекарска хартия.
Намазва се с още мазнина и оставя да втасва около 45 мин.

Фурната се загрява на 175-200С.,  хлебчето се намазва с оставения жълтък, разреден с 1 ч.л. вода и 1 ч.л. олио.

Поставя се да се пече в загрятата фурна за около 30 - 40 мин. или до зачервяване и готовност със суха клечка. След първите 10 мин. може да се покрие с фолио.

След изпичането се изважда от фурната, може да се намаже за блясък и омекване с малко мазнина, мед и вода. Оставя се да се охлади на решетка за около 30 мин. и е готово - не парещо, но топличко и много ароматно...

Опитайте...

Света Петка Българска /Петковден/

Да припомня: Една от най-почитаните и обичани светици в целия православен свят
 Света Петка Българска

се чества всяка година на

14 октомври
 

Св. преподобна Параскева-Петка Епиватска (Търновска)

Св. Петка  в народните представи е лечителка и пазителка от болести,
 покровителства децата, брака, семейството и плодовитостта, 

като светицата се смесва и с духа - покровител на къщата и семейството 
(затова се явява като змия - пазителка на дома).

Светицата - патрон на името е Света Петка Българска. Името произлиза от славянската дума "петък", петият ден от седмицата. Счита се, че е свободен превод и пълно съответствие на името "Параскев" или "Параскева" ("петък", в смисъл на подготовка за празника). Света Петка, (на гръцки Αγία Παρασκευή, Агия Параскеви), е православна светица, живяла през ХІ век, а животът й просиява с чудни монашески и аскетични подвизи в светите земи на Палестина и завършва земния си път в родния си Епиват, където нетленните й мощи извършват многобройни чудеса. Оттам започват нейните дълги посмъртни скитания по земите на Балканския полуостров, които я правят "своя" и за българи, и за сърби, и за румънци, и за гърци....

В народния календар Света Петка е закрилница на децата и поставя началото на зимните семейни празници. От този ден започва периодът на сгледите, на годежите и сватбите. Св. Петка покровителства брака и плодовитостта, в народните легенди светицата се смесва и с духа - покровител на къщата и семейството (затова се явява като змия - пазителка на дома).
Петковден бележи и края на стопанските дейности - есенната сеитба и прибирането на реколтата, освобождават се овчарите и ратаите, започва заплождането на животните. От Петковден до Димитровден се забранява работата с вълна, кроене, шиене -за да не нападат хищниците стадата.

На Петковден се месят колаци,като най-големият от тях се нарича на св. Петка. Хлябът и къщата трябва да се поръсят със светена вода и цялото домочадие да се поклони трикратно на погачата. Обредна трапеза: овче месо, курбан чорба, яхния с праз, сарми

Именници: Петко, Петка, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Паруш, Кева.

Честит празник!