Пролетни захарни бисквити с кокосово масло /веган/

Още една алтернатива: Пролетни ванилови бисквитки с кокосово масло във веган стил, малко по- различни от традиционните празнични сладки, но в същото време по-леки, ароматни и фини. Лесни и бързи за приготвяне, позволяващи варианти за оформяне и декориране, а логично избрах и естествени оцветители - нежно зелено от спанак с лек ментов нюанс и слънчево жълто с шафран.  

Тази идея е вдъхновена от любезната покана на био магазин Spirala

и обезпечена с натурални био храни, за което благодаря най-сърдечно!   

Беше ми интересно и да прочета повече: мисията на био магазин Спирала е да насърчава здравословния начин на живот и да предаде вълнението от откриването на нови продукти в пазаруването. Впечатляващо  разнообразие от хранителни и нехранителни био продукти за всеки вкус - широк асортимент от чисти и органични продукти: био и натурална козметика, супер храни и хранителни добавки, билки, чайове и пресни био плодове и зеленчуци. А защо Био: приемайки повече био продукти, се ограничава количеството на химикалите, генно-модифицираните организми и оцветителите в организма, което ще намали стреса върху главните органи при преработката на токсините. Био храните съдържат повече хранителни вещества: витамини, минерали, незаменими мастни киселини и антиоксиданти и така се получава повече енергия и повече ползи за здравето. Изследванията показват, че органичната храна е с по-добър вкус от конвенционалната. Ето и моят опит:

Пролетни захарни бисквити с кокосово масло /веган/

/по идея от vegan coconut oil sugar cookies/

Продукти: /за около 3 дузини бисквитки/

½ ч. чаша меко, но не разтопено кокосово масло за готвене

½ ч. чаша пудра захар

1 ¼ ч. чаши брашно*

1 с. л. царевично нишесте

2 -3 с.л. неподсладено кокосово мляко, /соево мляко/ бадемово мляко/
1 с.л. био сироп от агаве

8 гр. био ванилова захар с 10% бърбън ванилия
1  ч.л. бакпулвер**

1 щ. сол

*още малко брашно за разточване

** може да се използва био бакпулвер в съответната пропорция

Глазура:

1 ч.чаша пудра захар

3-4 ч.л. кокосово мляко

1 ч.л. течна глюкоза

ванилия

захарни перли за декориране

цветове: нежно зелено от смлян, пресован и прецеден бланширан замразен спанак и лек ментов нюанс, или в слънчево жълто с щипка шафран

1 ч.чаша =240мл.

В купа се смесват пудрата захар с  ванилията и мекото кокосово олио, като се размесват до пълното им хомогенизиране. Отделно се разбъркват брашното, нишестето с бакпулвера и солта, след което прибавят към маслената смес. Добавят се кокосовото мляко и сиропа от агаве и омесва гладко /не ронливо/ тесто. Ако е необходимо се варира в малки граници с добавяне на още мляко или брашно. Покрива се със стреч фолио и поставя в хладилник за около час.

Фурната се загрява на 175С. Тава за печене са покрива с пекарска хартия.

Тестото се изважда от хладилника и оставя леко да се отпусне. Разточва се върху набрашнена повърхност на дебелина около 5 мм. и се изрязват фигурки. Оформените бисквити могат да се поставят във фризер за около 5 минути, след което да се прехвърлят вухру тавата за печене на разстояние една от друга.

Пекат се 7-8 минути, до леко златисто, изваждат се и след леко охлаждане прехвърлят върху решетка за окончателно изстиване.

По желание, могат да се декорират със захарна глазура, за която се смесват 1 ч.чаша пудра захар с 1 ч.л. течна глюкоза, ванилия и на части 3-4 ч.л. кокосово мляко.

За повече пролетно настроение и колорит, глазурата може да се оцвети в нежно зелено от смлян, пресован и отцеден замразен спанак и лек ментов нюанс, или в слънчево жълто с щипка шафран. В духа на предстоящите празници, една част оформих с идея за великденска декорация:

 И ще идеи за получаване на натурални бои тук:

Опитайте:

В очакване на Великия ден - Страстната седмица

От днес, в очакване на Великия ден  започва т.нар. Страстна седмица - посветена на страданията на Христос, наричана още Велика или Свята. т.е. Седмица на страданията, прелюдия към вечния живот. На старобългарски страст означава страдание. По тази причина дните на Христовите страдания от влизането на Исус Христос в Йерусалим за Пасха до смъртта му са наречени страстна седмица. Приближавайки се към кулминацията на тази седмица, всеки един ден от седмицата е наречен велик и свят, а всеки ден е отбелязан с особени възпоменания.
Православните християни очакват със смирение Страстната седмица, за да захранят вярата си, да укрепят мира и да защитят единството. През тази седмица Спасителят изкупва човешките грехове чрез жертва - в страдание, болка и любов, и го показва чрез възкресение.

 

В тези дни Христос изживява всички човешки страсти. Това са мъките - духовни и физически, съмненията, предчувствието за наближилия час на неговата саможертва в името на спасението на всички хора. Идва завършекът на мисията, с която той е изпратен на земята от своя небесен Отец. Това е първоначалният смисъл на думата страст в старобългарския език - мъки, терзания.

В древната Църква, а и сега постът през тази страстна седмица е особено строг - растителна храна без олио, петък – според възможностите – пълен глад, само вода или вода и хляб.

Страсти Христови  /анонимен художник XV век, Нидерландия/

През първите три дни на Страстната седмица Църквата припомня последното пребиваване в Йерусалим.

Велики понеделник

На Велики понеделник евангелистите ни разказват как Божият син влязъл в Йерусалимския храм и го намерил пълен пълен с търговци. Обхванат от свещен гняв, Той прекатурил масите им, а тях самите изгонил, защото храмът е дом за молитва, а не тържище. (Мат. 21:12-13, Марк 11:15-19; Лук.19:45-46). В Евангелието се говори за проповедта на Иисус в храма и изреченото от него проклятие над безплодната смокиня - символ на човешката душа, която не познава молитвата, покаянието и не носи духовни плодове.

Ден за пречистване и почистване на душата, тялото и къщата. Първите три (Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда) са отредени за разтребване вкъщи, като на рутинната дейност се придава и символично пречистващ характер - прави се за здраве.

Велики вторник - ден за смирение

Седемте добродетели:  

целомъдрие, лишение, щедрост, трудолюбие, търпение, добродушие и смиреност.

Спасителят казва на учениците си да не ламтят за слава

"И тъй, бдете; защото не знаете ни деня, ни часа, в който Човешкият Син ще дойде" (Мат. 25:13)

(Евангелско чтение: на утрената Мат. 22:15-23:39; на литургията Мат. 24:36-26:2).

В нощта срещу Велики вторник Господ Иисус Христос бил във Витания и сутринта дошъл в Йерусалимския храм, където поучавал народа. Първосвещениците и старейшините, като слушали Неговите притчи, разбирали, че Той говори за тях, искали да го заловят, но и се бояли да Го нападнат открито, защото хората Го почитали като Пророк.

На този ден Исус Христос произнася словата за прошката, основа на Неговото учение. "...И когато стоите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, та и небесният ви Отец да прости вам прегрешенията ви." (Марк., 11:25)

Велики вторник е ден за поучения и последни нравствени наставления: Иисус дава пример как да благотворим - не да даваме от излишъка си за тази цел, а като бедната вдовица да отделим от последните си материални средства.

Във Велики вторник на Страстната седмица в църквата се споменава и

Евангелската притча за Десетте девици

…Мъдростта не е в едничката добродетел, а в събраните всички добродетели. Казал е Премъдрият: мъдростта си строи дом върху седем стълба. Мъдра е онази душа, която има седем добродетели /целомъдрие, лишение, щедрост, трудолюбие, търпение, добродушие и смиреност/.

В българската традиция се посвещава деня на размисъл и преоценка на действията си по време на постите. Жените измазват с вар цялата къща, за да грейне от чистота и белота, подновяват пода, ако е пръстен, и чевръсто се захващат да довършат великденските премени.

Велика сряда - МИРОПОМАЗВАНЕТО НА ИИСУС

В деня на Светата и Велика сряда се припомня за многоценното миро, пролято върху главата на Христос от разкаялата се грешница. Успяла да влезе в дома, дето бил Христос, жената, носеща алабастърен съд с драгоценно миро, искала да засвидетелства почитта си към него. В бързината, да не й се пречи на доброто намерение, тя счупила съда, по-лесно да се разлее мирото. Това не се одобрило и някои от апостолите възроптали под предлог, че по-добре би било мирото да се продаде и парите да се раздадат на бедните. А Христос казал да не я смущават, защото това е усърдие.

В сряда Юда отишъл при юдейските първенци и уговорил предателството на Христос за тридесет сребърника. От тоя ден коленопреклоненията на молитвата не престават. Уговорката за предаването на Исуса определя този ден като Велик - „Велика сряда". В спомен на първия ден от страданията на Исуса, християнски обичай е тоя ден през всяка седмица в сряда да се пости.

На Велика сряда обичаят повелява да се бере здравец и на Разпети петък да се раздава за здраве. Вярва се, че на този ден Исус изцелява болни, слепи и предупреждава учениците си да не ламтят за слава. Според някои народни поверия на Велика сряда не се работи никаква женска работа, считало се е, че а ако някой престъпи това правило, умението му ще се отнеме.

  

 Четвъртък на Великата седмица

Този ден е определен в православието за провеждането на Тайната вечеря, макар че някои нови предположения са за ден по-рано - в сряда.

Посветен е на четири важни събития на Велики четвъртък от Страстната седмица:
Божественото умиване (на нозете); Тайната вечеря; Установяването на Светите тайнства /Кръщение, Миропомазване, Покаяние (Изповед), Причащение (Евхаристия), Брак (Венчание), Свещенство и Елеосвещение (Маслосвет)/, усърдната молитва на Господ в Гетсиманската градина (Лук. 22:39-46); Предателството на Иуда.

На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота. Прави се също така и Велик маслосвет, едно от светите тайнства на Църквата, което единствено в този ден се извършва общо за всички християни, и чрез което се молим за изцеление на нашите немощи и телесни и душевни страдания.

На Велики четвъртък /или в събота/ преди изгрев слънце се боядисват яйца, като първото е винаги червено. Това, че Червеното яйце се свързва с Христовата кръв, живота, плодородието и обновлението, както легенди, притчи и традиционни ритуали с него са известни.

Петък на Великата седмица 

Този ден е познат - Разпети петък,  Велики петък, Петък на Великата седмица -

най-тъжният, най-тежкият ден за Божия син. Черен, мрачен, потресаващ, в който Божият Син умрял, разпънат на кръст.
На Велики петък бил погребан в каменен саркофаг в пещера, пред която властите оставили стража и огромен камък на входа. На този ден в храмовете е Неговото опело.

 По време на богослужението от олтара се понася Плащаницата и се извършва опелото на Господа сред бели цветя. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта Христови. Едно от тях се нарича "Плачът на Богородица" - молитва в памет на душевните страдания на Дева Мария, която стояла до кръста на своя Син и Го призовавала, произнасяйки скръбни слова. След като се изнесе Плащаницата на вечерното богослужение, с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос. В края на вечернята свещеникът взима Плащаницата от престола и я полага в "гроба" в центъра на храма.
Поклонението на плащаницата продължава две денонощия, до късно в събота вечер, когато тя се внася обратно в олтара минути преди пасхалното шествие на кръста.През целия ден на Велики петък не просто се минава под масата за късмет и за здраве, а символично поклонение на Божия гроб, пред Христос. Свещеникът раздава на миряните цвете, което да напомня за Възкресението, което предстои.
Неслучайно именно в този ден от Страстната седмица постът е особено строг: Църквата повелява тогава да не се яде, нито нещо да се пие (дори вода). А народът казва, че на Велики петък и пиле не пее и гнездо не вие. Всяко дихание страда заедно с Богочовека, съпричастно е на неговата смърт и погребение. В петък никой не подхваща каквато и да е работа и се подготвят обредните хлябове.

Събота на Великата седмица

Слизането на Иисуса Христа в ада На Велика събота Църквата възпоменава телесното погребение на Иисуса Христа и слизането Му в ада. По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в нова плащаница с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалче от Голгота. При полагането Му в гроба присъствували жените мироносици,Мария Магдалина, майка на Яков и Йосиф. Първосвещениците и фарисеите знаели, че Иисус Христос е предрекъл възкресението Си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат Тялото на Иисуса, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали (Мат. 27:57-66; Иоан. 19:39-42). Църквата прославя Велика събота като "най-благословения седми ден". Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв Човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете. Положен вече в гроба, Духът на Иисуса е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново за нас райските двери. Това ще се случи на другия ден. В Неделята, наречена с най-краткото име - Великден.  

На Велика събота християните получават Свещения огън чрез тайнство, пряк свидетел на което е единствено ерусалимският патриарх. Ритуалът има 1200-годишна история.
Православните вярват, че това е същата божествена, неръкотворна светлина, която изпълвала гроба Господен, когато Синът Божи възкръсва.

Смята се още, че Благодатният огън има небесен произход и в първите минути след появата си не пари и не изгаря. Няма научно обяснение за този феномен.
Огън, запален от Свещения огън на Божи гроб, символизиращ вечността, мира и обновлението, се занася до православни църкви в цял свят.

Страстната събота, преди изгрев слънце се месят великденски обредни хлябове и козунаци. Те се приготвят с мазнина и се мажат с жълтък. С великденските хлябове хората изразявали почитта си към Спасителя. През целия ден в храмовете се освещават яйца, козунаци, ястия, хлябове, предназначени за празничната трапеза. В миналото великденските хлябове не се вдигали от масата три дни, а трохите не се изхвърляли. Хлябът не се реже, а се разчупва. Смята се, че и той има душа. Има различни по форма и предназначение великденски хлябове: кръгли, продълговати, краваи, за кумове, за семейството. Не успелите да боядисат яйцата в четвъртък могат да направят това в събота.

Със съботата завършва Страстната седмица - в очакване на празника на празниците –

 Пасхата, Възкресение Христово. 

Постна морковена бабка с портокалов аромат

Идеята е една алтернатива - Постна морковена бабка с портокалов аромат...

Бабка /babka/ е типично полско козуначено печиво – с характерна висока форма, много жълтъци, ядки, захаросани плодове, малко ром и глазура. Историята й се свързва с полския крал Станислав Лешчински - приготвена е по негова идея, защото се оплакал, че хлябът му е сух, затова го полял с ром - харесало му и накарал готвачите така да приготвят десерт по неговата рецепта. А легендите разказват, че името идва от Али Баба, тъй като кралят асоциирал получената импровизация на  козунак с вкусове от арабските страни.

Освен постния вариант /babka drożdżowa wegańska/ акцент в случая е наличието на морков и щипчица шафран /като проба за великденския козунак/- резултатът е пухкав, мек, лек и не твърде бързо изсъхващ сладкиш, а цветът говори сам…Финалният щрих се оформя от нежната компания аромати - кокосово мляко, бутер ванилия и финес портокал на д-р Йоткер.

Рецептата е продължение за използването на големия празничен подарък с любезното съдействие на др. Йоткер за темата „С аромат на ванилия” и годишните номинации на Блоговодител в тази категория. Вече споменах за впечатляващо изобилие от продукти с високо качество, ароматни подправки, добавки за печене, ценна приложимост и красива декорация за едно голямо пролетно кулинарстване... И още, много вдъхновяващи идеи, с гаранция за качество и успешен резултат във всяко кулинарно начинание. Приготвих я за днешния цветен празничен ден в компания на върбови клонки и слънчева маргаритка. Сега е и моментът отново да благодаря и представя:

Постна морковена бабка с портокалов аромат

/по идея от  babka drożdżowa wegańska/

Продукти за форма с диаметър 23 см.

1 голям морков /около1/3 ч.чаша/*
1/3 ч.чаша захар с лек връх

1 ч.л. мед или агаве сироп    

2/3 ч. чаша кокосово или соево мляко
2 1/2  ч.чаши брашно

7 гр. суха мая д-р Йоткер

4 с. л. растително масло /кокосово масло   

1 ампула бутер ванилия д-р Йоткер

1 опаковка Финес портокал на д-р Йоткер

щипка сол

на върха на ножа шафран на прах

И още:

Портокалова  глазура
    сок от ¼ - ½ портокал

    2/3 ч.чаша захар на пясък
портокалови кори и кокосови стърготини за декорация
1 ч.чаша =240мл.

* опция е използването на тиква

Кокосовото мляко се затопля и към него се прибавя шафрана на прах.

Морковът се обелва, нарязва на шайби и с щипка захар се задушава в малко вода до омекване /около 15 – минути/, след което отцежда и пасира до гладко пюре. Смесва се с кокосовото мляко, меда /агаве сироп и захарта.

В купа за замесване се пресява брашното със солта, поръсва се с маята и разбърква. Добавя се морковената смес, ароматите и се замесва тесто, /използвах миксер с бъркалки за тесто/ като постепенно се налива мазнината. Омесването продължава до  изглаждане и оформяне на мека и еластична топка, която се покрива и поставя на топло място да втасва около 1 час.

Фурната се загрява на 175С.

 Формата за печене се омаслява и поръсва с брашно/използвах силиконова, която само леко омазних/. Втасалото тесто без да се размесва допълнително се разтегля на фитил и поставя във формата – количеството не трябва да превишава повече от половината обем по височина. Изчаква се още около ½ час за второ втасване и поставя в затоплената фурна. Пече се около 30 минути, до златисто и проба за суха клечка.

Изважда се от фурната и оставя почти да изстине във формата, след което се обръща върху решетка за окончателното оформяне и заливане с глазура..

За глазурата се смесват захарта и на части към нея портокаловият сок, като се разбърква до хомогенизиране и получаване на плътна, но позволяваща да се разлива глазура.

Декорира се с портокалови кори и кокосови стърготини по желание.

Опитайте:

Лазарова събота и неделя на Цветница

Всяка година красивият пролетен празник Цветница има различна дата, но е винаги е една седмица преди Великден, неделята след Лазарова събота, в шестата неделя на Великия пост. С тези два лъчезарни празнични дни, наричани двуединен, двудневен празник започва подготовката за Великата седмица и Христовото възкресение. Първа е Лазарова събота - когато се припомня възкресяването от Иисус Христос на Неговия приятел Лазар, а след нея и Връбница, когато се празнува тържествения вход в Йерусалим, извършен от Христос шест дни до предаването Му на страдания и кръстна смърт. 

Православието отбелязва в събота паметта на Свети Лазар от Витания, който е възкресен от Спасителя в четвъртия ден след смъртта му, а името Лазар е символ на здраве и дълголетие. Това е едно от последните чудеса на Исус Христос на земята. 

Връбница, Цветница, Палмова или Цветоносна неделя отбелязва влизането на Иисус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха и тържественото му посрещане със свежи зелени клонки /върбовите клонки за нашите земи символизират палмовите/. В неделята /Неделя Вайа, Палмова неделя/ след Лазаровден е Цветница - посветен на пролетта и цветята, християните отбелязват символично и тържественото посрещане на Христос в Йерусалим.

На другия ден след възкресяването на мъртвия от четири дни Лазар, Иисус Христос потеглил за Йерусалим, а отвсякъде се стичали хора. По пътя Му те постилали дрехите си, а под нозете Му подлагали свежи зелени клонки с бели цветове. Хората Го посрещали с палмови вейки и с възгласи: “Осанна! Благословен Идещия в името Господне!” Две хиляди години по-късно с тържество и любов християните в България продължават да отбелязват това събитие. На този ден храмовете са пълни с богомолци, които носят пролетни цветя, здравец и върбови клонки. На св. Литургия свещеникът ги освещава и раздава на богомолците като символ на съпричастие и съпреживяване на духовно тържество, и те ги отнасят по домовете си за благословение. Върбовите клонки напомнят палмовите вейки - символичните знаци на победата. Върбовото венче се запазва цяла година пред домашната икона, над входната врата или над вратата на дневната. Въпреки че все още е времето на Великия пост, Българската православна църква позволява да се поднесе риба на празничната трапеза. 

Тази година нашият празничен сладкиш е  постна морковена бабка в компания на върбови клонки и слънчева маргаритка:

 На Връбница християните знаят, че след това Свое тържество Христос ще поеме възхода Си към страданията и смъртта. Но светлината, запалена в този ден, ще осветява и бездънния мрак. След кръста и смъртта ще изгрее светлината на неизказаната пасхална радост. Ето къде е смисълът и силата на тези необикновени дни, когато, завършвайки поста, ние се готвим да последваме Христос в Неговите доброволни страдания, в победното Му слизане към смъртта, в преславното Му възкресение в третия ден.

За празничния ден, от който започва Страстната седмица или седмицата на Христовото страдание, българите имат много имена – Връбница, Цветница, Разцветница, Момина неделя… Много и колоритни са обичаите, в центъра на които е върбата. Лазарица и Цветница са много красиви момински празници, посветени на цветята, любовта и плодородието, а пролетното венче е негов пъстър акцент. Венците били дар на славянската богиня Лада, която е закрилница на семейството и любовта. На Връбница – Цветница празнуват и всички, кръстени с имена на цветя, растения и дървета – в България те са един на всеки десети.

Честити празници,

с пожелание осветените върбови клонки да донесат здраве и благословение в домовете ни!

Патладжан с червено цвекло

Тази топла салата или леко предястие с ярък и специфичен цвят съчетава патладжан с червено цвекло, а и носи заряд от витамини и полезни свойства. Рецептата е от постната съкровищница на руската кухня - свекла с баклажанами, а патладжанът си партнира чудесно с червеното цвекло.

Независимо, че и патладжанът и червеното цвекло са повече популярни през есенния сезон, вече могат да бъдат намирани на пазара целогодишно. Хапването на червено цвекло в преходния период между различните сезони подпомага поддържането на добро здраве и настроение, а пектиновите вещества в патладжана улесняват почистването на токсините от организма. Те са не само много полезни и диетични, но и изключително вкусни, когато са пикантно приготвени. В комбинацията на свежа салата, бял боб за повишаване на белтъчното съдържание, и препечен хляб може да се превърне във вкусно, апетитно и засищащо постно ястие. Ето го:

Патладжан с червено цвекло

/свекла с баклажанами/
 

Продукти:

2 малки глави цвекло

1 патладжан, по-голям*

2 с.л. доматен сос

1 стрък пресен лук

дафинов лист, сол и черен пипер на вкус

магданоз, чесън на вкус

1-2 с.л. олио

 *използвах 2 тънички патладжана

Патладжанът се нарязва на малки парчета и залива със подсолена студена вода. Цвеклото се обелва и настъргва на едро и задушава до омекване в олиото заедно с доматения сок. Прибавя се отцедения патладжан, дафинов лист, след него и пресния лук и продължава до готовност. Овкусява се - сол и черен пипер на вкус, магданоз, чесън на вкус.

Сервира се топло или леко охладено. Патладжанът се съчетава чудесно с червеното цвекло.

Вече споменах, че в комбинацията на свежа салата, бял боб за повишаване на белтъчното съдържание и препечен хляб може да се превърне във вкусно, апетитно и засищащо постно ястие.

 

Опитайте...

Постни таханово-какаови курабии

    Макар, че днес имах идея да представя една чудесна комбинация на сотирано червено цвекло с патладжан /свекла с баклажанами/, тези постни таханови курабии се явиха с приоритет. 

Темата е „С аромат на ванилия”, годишните номинации на Блоговодител в тази категория и любезното съдействие на др. Йоткер България да подкрепи и предостави щедър празничен подарък. Впечатляващо изобилие от продукти с високо качество, ароматни подправки, добавки за печене, ценна приложимост и красива декорация за едно голямо пролетно вдъхновение... И още, много вдъхновяващи идеи, с гаранция за качество и успешен резултат във всяко кулинарно начинание. Голямото великденско сладко-, козуначено- и торто- правене тепърва предстои, но за начало няколко постни рецепти.

Продължавам с предложение за пролетно използване  на малкото сусамово семенце съдържащо в себе си много полезни вещества и висока хранителна стойност. Сега избрах постни сладки със сусамов тахан - рецептата е семпла, но бърза и лесна, с ползи и доволно сладичък резултат. Отново ще припомня, че в сусамовия тахан количеството белтъчини е по-голямо от това в сиренето, соята и някои видове месо. Още повече - сусамовото масло е мазнина, която се усвоява напълно от организма, а по отношение на ползата за кръвоносните съдове сусамовият тахан не отстъпва по нищо на течното злато – зехтина.

Естествено, ароматите, набухвателят и какаото са с марка Dr. Oetker.  

С голямо удоволствие и сърдечна благодарност - ето ги:

Постни таханово - какаови курабии

 /по идея на  Kakaolu Tahinli Kurabiye/

Продукти:около 30 бр.

½  ч. чаша сусамов тахан*

½  ч. чаша олио

¾  ч. чаша пудра захар

1/3 ч. чаша бадеми, лешници или орехи, смлени

1 пакет ванилия Dr. Oetker

½  пакетче бакпулвер Dr. Oetker

2- 2½ с. л. какао Dr. Oetker

1 ½ - 1 ¾ ч .чаши брашно

* използвах натурален

 1 ч.чаша =240мл.

Смесват се всички съставки в купа: сусамовият тахан, олиото, пудрата захар, фино смлените ядки /използвах орехи/, 1 ч.чаша от брашното размесено с бакпулвера, какаото и прахчето ванилия. Замесва се тесто и постепенно се добавя останалото брашно до получаване на меко, но нелепнещо върху ръцете тесто. Поставя се в хладилник за около 20-ина минути да стегне още малко.

Фурната се загрява на 175-180 градуса С.

От тестото се късат парченца с големина на по-едър орех, овалват се в ръце и формоват на топче. Може да се потопят в сусамово семе и се поставят върху тава, покрита с хартия  за печене. Пекат се около 15-17-20 минути, до разпукване, изваждат се от фурната, оставят се да се охладят в тавата и прехвърлят върху решетка за окончателно изстиване.

Можете да им се насладите в компанията на чаша чай:)

Постни, но  "маслено" пръхки и ароматни…

Опитайте...

 

Пролетта събужда с Lidl

Тази година Lidl споделя с нас щастието от пролетта чрез страниците на Пролетния каталог „Пролетта събужда“ - много свежи идеи, настроение и въодушевление, интересни предложения за усмихнати пролетни дни в дома, кухнята, градината, за духа тялото и свободното време;а за вдъхновяващо начало - един жизнерадостен лиричен анонс:

"Всичко започва в момента, в който за първи път минем покрай цъфнало дръвче. 

Долавяме леко аромата – не, не може да е грешка. 

После инстинктивно вдишване – 

току-що я пуснахме да изпълни цялото ни тяло.
Точно това е моментът, в който решаваме да счупим студената кутийка на зимата и само с едно движение да променим всичко.
Да тичаме, да танцуваме, да поливаме градината, да ядем череши, 

да месим козунаци, да пием вино под старата асма, 

да се усмихнем на отражението си в огледалото…

Този момент е тук!..."

А при мен удоволствието се допълва и с един страхотен, тематичен и много красив подарък -

 голяма кошница с висококачествени продукти, ефектни декорации, 
хубави идеи и специално внимание към клиента. 

Пролетта и Светлите Великденски празници ще бъдат още по-радостни, креативни, 
красиви и вкусни с щедрия комплимент от тяхна страна!

Благодаря от сърце! 

Каламата хумус с каперси и постни гризини с горчица

С кремообразна текстура, приятен и засищащ вкус, хумусът като че се превръща в една от предпочитаните постни храни. Хумусът е известен със своите здравословни ползи, които се обуславят от характерният му състав: нахут, тахан, лимонов сок, чесън, зехтин.  По своя състав белтъкът в нахута е много близък до животинския: съдържа голям брой на ненаситени мастни киселини, мазнини и витамини А, В1, В2, В6; богат е на микроелементи, минерали, антиоксиданти; добър растителен източник на желязо, като една чаша хумус осигурява повече от 25% от препоръчителната дневна доза от желязо. В допълнение, нахутът съдържа и витамин С, който спомага на организма да усвои по-лесно желязото от приетата храна. Таханът, като смлян сусам е истинска съкровищница от витамин Е, магнезий, калций, мед, желязо и цинк, с богато съдържание на омега-3 и омега-6 мастни киселини, могъщ антиоксидант.  Зехтин, чесън, лимон и в случая – маслини, обогатяват не само вкуса и аромата, но и допълнително повишават полезните качества на хумуса. 

Ето го и него в компанията на хрупкави гризини с горчица:

Каламата хумус с каперси

 /по идея, с изменения от Mediterranean Kalamata Hummus/

Продукти:

2 ч.чаши сварен нахут /отцеден/, най-добре био

½ ч.чаша маслинова паста „тепанада”*

1 с.л. каперси

1 с.л. сусамов тахан

1 с.л. зехтин

1 с.л. вода

1 с.л. лимонов сок

1 скилидка чесън

сол, черен пипер и кимион на вкус

1-2 с.л. зехтин за поднасяне

1 с.л. див лук за поръсване

още маслини, резени краставица, чери домати, лук за гарниране

* „тепанада”- смлени маслини тип „каламата”, може да се замени и с други черни маслини или гремолата

1 ч.чаша =240 мл.

Смесват се лимоновият сок и водата, и отделно сусамовия тахан и зехтина.

В кухненски робот се поставят отцедения нахут, маслиновата паста, каперсите, чесъна и ароматите, след което се пасират до обединяване. Наливат се водата и лимоновия сок и след тяхното поемане – сусамовия тахан със зехтина. Разбиването продължава до изглаждане на сместа, след което се прехвърля в купа и оставя за около час в  хладилник да се обединят вкусовете.

Сервира се с питки, бисквити, при мен гризини, още свежа краставица, домати чери , наситнен пресен лук и още малко зехтин за поръсване. Съхранява се в затворен съд в хладилник в продължение на няколко дни.

Следват и:

Постни гризини с горчица

Горчичные гриссини

Продукти за около 20 гр. гризини, според големината

½ ч.чаша топла вода

2 ч.чаши брашно

2 с.л. горчица /дижонска или друга фина/

1 ч.л. инстантна мая /около 3 гр./

1 ч.л. сол

1 с.л. захар

1 с.л. олио

скилидка чесън или на прах, по желание

¼ ч.чаша сусамово семе за поръсване

1 ч.чаша =240 мл.

Замесва се тесто от брашното със солта, захарта, маята, водата, олиото и горчицата. Ако ще се използва чесън се прибавя също.  Омесва се до хомогенност , гладкост и еластичност, може да се използва и миксер с бъркалки за тесто.

Тестото не се оставя да втасва, а веднага може да започне оформянето на гризините – на класически тънки пръчици,или завити около намаслени дървени шишчета както при дип от бял боб с печен патладжан, или усукани двойни спирали с маков пълнеж. Фурната се загрява на 190-200С. Оформените гризни се овалват в сусамово семе и поставят върху хартия за печене. Пекат се около 15-20 минути до златисто и изваждат.

Чудесни в топъл вид с хрупкава коричка и мека вътрешност, но и студени запазват добре вкуса си.

Опитайте...