Честваме апостол Андрей Първозвани

Днес, 30 ноеври, последният ден на ноември се чества 

Андреевден -

Светия всехвален апостол Андрей Първозвани, 

 

 

Св. Андрей, брат на апостол Петър, е първият избран за апостолско служение, пръв от апостолите е бил повикан и е тръгнал след Христос. Името му често се среща в Евангелието. За него се споменава в разказа за нахранването на народа с пет ечемични хляба и две риби.

В народната традиция се препоръчва всеки да се стреми да подхване някаква работа на Андреевден с вярата, че тя ще бъде спорна, дори рискови начинания - заради храбростта, която носи Първозваният те ще бъдат увенчани с успех.

 
Още за неговото житие  и народни предания

Андреевден,  народният календар нарича "Мѐчкинден", е пряко свързан в представите на народа ни с прехода от есента към зимата. Нашият народ отбелязва Андреевден като празник на семето (зърното). Българите наричат празника “Едрей”, “Едринден” "Мѐчкинден". Вярва се, че "на Едрей всичко наедрява" - здраве, богатство, включително денят. Според народните възгледи и познания в областта на астрономията на този ден започва нарастването на деня. Българската поговорка гласи, че “На Едрей денят започва да наедрява колкото едно просено (житно, маково или синапено) зърно”.
 Трапезата за Андреевден не може да мине без варена царевица, жито, боб, леща, грах, просо и ечемик. Особено популярна е варената царевица, като една от традиционните храни за този ден.

 
На този ден имен ден празнуват: Андрей, Андриан, Андреа, Андриана, Първан, Пръвка, Първанка, Храбър, Храбрин, Силен, Силка, Дешо, Дешка.

Хубав празник!

Време за Коледен пост

Време е за годишните пости в чест на Раждането на Спасителя

и от днес, 15 ноември, започва 

 Коледният /още Рождественски пост, 

който продължава до 24 декември

Идеята на постенето е, чрез лишаване на тялото да се смири душата,
за да могат да се очистят християните 

чрез покаяние, молитва и пост и с чисто сърце, душа и тяло 

благоговейно да посрещнат явилия се в света Син Божий.

Но по - важното е казано така:

"Не това, що влиза в устата, осквернява човека, а онова,   що излиза от устата, то осквернява човека." (Мат. 15:11).

Постите в Православната църква

Преди всичко примири се с врага си, като му простиш от сърце;

като видиш беден не се отвръщай от него, но му помогни с каквото можеш;

не завиждай никому;

не осъждай никого;

не поглеждай с пожелание;

не протягай ръце към онова, което не ти принадлежи;

не подавай ухо на клевети и лъжливи сведения за ближния си;

нека устата ти да са затворени за всичко лошо за твоя ближен;

пости с очи и уши, с ръце и нозе, с ум и сърце!

Бъди благоговеен във всичко, – бъди всякога смирен и кротък.

Защото каква полза, ако измъчваш тялото си с неядене,

а душата ти се надува от гордост?

Каква полза имаме от това да бледнеем от пост, когато побледняваме от завист?

Що за добродетел е да не пием вино, а да се опиваме от омраза?

Или да не ядем риба и месо, а да изяждаме братята си с клевети?

И така, като постим телесно, нека постим и духовно;

като очистваме тялото с въздържание от храна и питие,

нека очистваме душите си от суетни и нечисти мисли;

нека се украсяваме с милосърдие, кротост, смирение, примиряване с враговете,

с милост към всички наши ближни.

Това е пост, приятен на Бога и спасителен за нас.

Постихме с пост благоприятен, благоугоден на Господа.
Пост на отричане от злото, въздържане на езика, въздържание от гняв, отлъчване от похотите, злословието, лъжите и клетвите.
Постът, през който липсват тези прегрешения, е истински и благоприятен".

 

Относно постните ястия, както и някои предложения за:

Постни ястия  и идеи

Постни сладкиши и сладки

Постен хляб и печива

Постни ястия с картофи.

Постни ястия - зърнени, бобови и зеленчукови.

Хлебни и тестени храни, и още хляб /повечето рецепти са подходящи/

И още много полезни и здравословни рецепти при Елена -
 КУЛИНАРЕН БЛОГ ЗА СУРОВОЯДСТВО,ВЕГАНСТВО И ВЕГЕТАРИАНСТВО.

		И нещо ново, относно наличието на следи от животински мазнини в готовите продукти и ястия: „Постът не е самоцел, а средство за усъвършенстване на духа, за смирение на човека и възвисяването му до Бога. Той е основно средство за борба с похотите, изкушенията и слабостите и път към вечното спасение. Наистина има много вярващи, които се притесняват относно евентуалното наличие на животински мазнини в постната храна. Но в Светото писание е казано, че не това, което влиза в устата, осквернява човека, а това, което излиза от нея. И ако поради незнание употребим една или друга храна, която може да съдържа остатъци от животински мазнини, това няма да ни бъде вменено за грях“, казва Негово Високопреосвещенство архиерейският наместник на Бургаската духовна околия отец Севастиян.

 По стародавна традиция на 21 ноември отбелязваме църковния празник

 Въведение Богородично. 

Това е денят, в която праведните богоотци Йоаким и Анна завели своето чедо - пречистата Дева Мария в старозаветния храм, за да се възпитава „по Бога".    

Почитайки големия християнски празник Въведение Богородично, празнуваме и Деня на християнската младеж и семейство. Въведение Богородично е един от най-големите християнски празници, почитан е и от двете най-големи християнски деноминация - Католицизъм и Източноправославие. Празникът принадлежи към числото на дванадесетте велики празника. Според православната традиция  се свързва с настъпващата зима и очакването на църковните тържества около Рождество Христово.

 

Въведение Богородично е един от големите вселенски празници, който в църковните песнопения се назовава "предвестник на Божието благоволение към хората". Според Светото писание на този ден тригодишната Мария е заведена от родителите си в Иерусалимския храм и отдадена в служение Богу. Дева Мария e поставена на първото стъпало пред храмовия вход и за почуда на всички присъстващи, неподдържана от никого, тя се изкачила свободно по 15-те стъпала и се спряла на най-горното. Това е паметно събитие за семейството на Майката Божия и затова се тачи от православната църква и като Ден на християнското семейство. 

«Днесь благоволения Божия предображение и человеков спасения проповедание: 
в храме Божии ясно Дева является и Христа всем предвозвещает. 
Той и мы велегласно возопиим: "Радуйся, смотрения Зиждителева исполнение!"»

 И още православни празници през ноември и декември  2018.
 На 24 ноември се почита Св.Екатерина: Света великомъченица Екатерина:

Света великомъченица Екатерина (на гръцки: ἡ Ἃγια Ἃικατερίνη ἡ Μεγαλομάρτυς) е християнска светица и мъченица, една от най-образованите жени на своето време.  У нас празникът се свързва с това, че тя е покровителка на майките. И още...

Леки и спокойни...

Ноемврийски православни празници от Архангеловден до началото на коледните пости

Ноември започна с празници и един от първите големи християнски празници 
честваме на днешния 8-ми  е  Събор на Свети архангел Михаил , 

предстоят и още:

  на 11 ноември светата православна църква отбелязва деня 

на Свети мъченици Мина, Виктор и Викентий,

 следват на 13-ти Свети Йоан Златоуст, и коледните заговезни за тази година 

и на 14 -ти Свети апостол Филип

 

На Архангеловден /8 ноември/ се почита името на главния архангел и небесен пълководец - св. Архангел Михаил 

Архангеловден...Православната Църква вярва, че всеки човек има свой ангел–пазител, който се моли за него на Бога, съветва го да върши добри дела, внушава му благочестиви мисли и скърби за него, когато греши и забравя Божиите заповеди. Светецът е най-силният сред ангелите, символизира тържеството на доброто, светлината и справедливостта, а в църковната иконография е изобразен с копие в ръка, тъпчещ с краката си дявола. И още... На Архангеловден християните почитат светите ангели и най-вече св. Архангел Михаил, който е смятан за вожд на небесните сили. Архангеловден е в чест на съборното единство на ангелските чинове - архистратиг Михаил и другите безплътни сили.  По численост ангелите са безбройни, а на Църквата ни са известни имената на 7 първенствуващи.

Словото Божие се представя от св. архистратиг Михаил, който е вождът на небесните сили, борец против духовете на тъмнината. Затова той се изобразява с копие в ръка, тъпчещ дявола с крака. Според Свещ. Писание св. архангел Гавриил е известител на тайните Божии; св. архангел Уриил - просветител на душите; св. архангел Рафаил - церител на недъзите; св. архангел Салатиил - почита се като молител и застъпник пред Господ Бог; св. архангел Йехудиил - прославител на Бога и св. архангел Варахиил - подател на Божиите благословения. Църквата се обръща с молитва към ангелите да ни закрилят и пазят от изкушенията на злите духове:  

 "Да ни ограждат с покрова на крилете на невеществената си слава и ни избавят от беди."

 
На този имат имен ден хората с име: Ангел, Ангелина, Лина, Михаил, Михайлина, Михаела, Мила, Милена, Рангел, Рафаил, Гавраил, Гаврил, Серафим, Райко, Рая, Радка, Радко, Райна, Радослав, Рада, Радина, Радостин, Радивой, Емилия, Емил, Райка, Райчин, Рачо, Руси, Пламен, Пламена, Огнян, Огняна, Милко, Милка, Михо, Геле и Ханка.
...
Една идея за разходки до мъжкия Чекотинския манастир „Свети Архангел Михаил”, 

като и женския Беровски манастир„Свети Архангел Михаил“. 

На 11 ноември е големият и много почитан празник на Св. Мина,   заедно със свв. мъченици Виктор, Стефанида и Викентий и преп.Теодор Студит:
 

Св. Мина е един от най-почитаните от народа ни светци - заради силата, с която закриля семейството и го почитаме като негов покровител. По малко известно е, че Св. Мина помага при беди, тежки болести и кражби.  Почитаме Св. Мина като покровител на семейството, който закриля и жените,  затова на този ден се молим пред иконата на светеца  за здраве на децата ни, за радост и благополучие на дома.   В превод от гръцки името на светеца означава „намирам”, „съобщавам” и затова от етимологията сред българите се разпространява вярата, че светецът помага да се открият откраднати и загубени вещи и добичета. Пак според народната етимология името на св. Мина се свързва и с глагола „разминавам”, „минавам” и затова почитат светеца - „за да се разминат болестите и лошото по хората”. В някои селища в Родопите го наричат „Свети Мина-размина”, а в Странджа – „Св. Мина сребърен”. Когато човек се разболее или си загуби нещо ценно, пали свещ пред иконата на светеца.  На празника му отиват в черквата или в параклис, чийто патрон е светецът, палят свещи и окичват иконата му с цветя и пари. Раздават и обредни хлябове за здраве. При тръгване на дълъг път хората се прекръстват с пожелание „Св. Мина да е напред и да помага!”

и

Виктор - също така войник, пострадал при император Антонин (138-161 г.) в Италия. Една млада християнка на име Стефанида, която присъствала на неговите страдания, видяла слизащите от небето два светли венци. Тя започнала гръмко да слави подвига на св. мъченик и сама, заедно с него, се удостоила с мъченическа смърт. Св. Викентий бил дякон. Той се удостоил да пострада за вярата в испанския град Валенсия при император Диоклетиан.

Празнуват носещите имената: Виктор, Виктория и Мина, Минчо, Минка и още за празника.

Още един православен празник, на 13-ти, когато се чества Св. Йоан Златоуст /349 - 407г./, патриарх Константинополски. Забележителен проповедник и богослов, който е оставил най-голямото по обем богословско творчество в Източната църква. Един от тримата "светители" - "вселенски учители", наравно с Василий Велики Кесарийски и Григорий Богослов, и наречен заради неговото красноречие по време на проповед  "Златни ти уста, Йоане, бъди благословен!"

 

Няколко снимки от Земенския манастир ''Св. Йоан Богослов":

 

И някак много естествено към поредицата християнски празници се вписва и един светски -

 Световен ден на Добротата - World Kindness Day 

Добротата е известна като морално съвършенство, добродетел и е призната като ценност в много култури и религии. В Римокатолическата църква е един от седемте християнски добродетели. Вярата, надеждата и любовта са описани и като основни добродетели в християнската етика на св. Йоан Златоуст. 

"Добротата е начинът, по който един подобен на Христа човек се отнася към околните."

Прието е след деня в памет на св. апостол Филип /14 ноември/ да започва четиридесетдневният пост, наричан често "четиридесетница на ап. Филип". Установен е сравнително късно, в чест на Раждането на Спасителя, за да се очистят християните чрез покаяние, молитва и пост и с чисто сърце, душа и тяло благоговейно да посрещнат явилия се в света Син Божий.

Светли и благословени празници и честити именни дни!

Чекотинският манастир “Св. Архангел Михаил”

В духа на празника на будителите, следва това продължение: страната ни е богата с множество манастири, които като свети обители са били стожери и защитници на българщината, убежище за революционери, твърдини на вярата, книжнината и духовността. Скътани в тихи и усамотени кътчета сред красива природа,  някои запазени в цялото си достолепие, други напомнящи само с руини, днес те привличат множество поклонници и туристи. 

Едно такава място,  разположено в пазвите на Предбалкана е Чекотинският манастир „Свети Архангел Михаил”, издигащ  терасовидно над река Малък Искър и изненадващ с красивия си външен вид и старателно поддържане.

На 8 ноември светата Православна Църква чества деня на светите ангели и най-вече на св. архистратиг Михаил. На тази дата отбелязва своя храмов празник и древната Чекотинска света обител, носеща името на вожда на небесните сили. Счита се, че празникът на св. архистратиг Михаил е всъщност празник и за всички православни християни, тъй като на всеки от тях със светото Кръщение се дава ангел-хранител, който се радва на добрите дела и който скърби, когато се вършат грехове.

 

Йоромонах Михаил разказва, че в днешния си вид Чекотинският манастир е възстановен през 1991 година. Триетажната сграда напомня архитектурата на българските възрожденски къщи. Всеки посетител може да приседне на огромните чардаци и да се полюбува на подредения двор, да се наслади на тишината, в която се чува само ромонът на реката или просто да си почине далеч от всичко светско и суетно. 

Като препратки от едно време, когато манастирът тъкмо е бил възстановен, са и безбройните орнаменти на цветя по стените на сградата. В манастирския двор има и аязмо, за което се знае, че цар Иван Шишман го прави

Чекотинският манастир се намира на 15 км от Правец, на 20 км северно от Ботевград и на 70 км североизточно от София. Името на манастира идва от едноименната махала в близост до него, а до него води добър асфалтов път от магистрала Хемус, който е обозначен с табели.

Чекотинският манастир "Св. Архангел Михаил" е основан през Втората българска държава. Съществуването на манастира е свързано със съдбата на Урвичката крепост, която се намира на няколко километра от него. В подножието на крепостта е имало също църковен комплекс по това време и двата манастира са поддържали тесни връзки, но при падането на Боженишкия урвич в Османско владение в края на 14в. Чекотинската обител е разрушена.

Най-ранните писмени сведения датират от 1646 година в псалтир, преписван от Калиник, вероятно от манастира Варовитец, където е упоменато, че Чекотинският манастир е възстановен. Над манастира е имало крепост с дебели стени, скална църква и подземия, които с манастира са разрушени към края на XIV век от турците. По-късно идват монаси от Света гора, които възстановяват светата обител. И както пише монах Калиник там е имало българско слово и писменост. Преписвали са се книги, имало е книжовност, макар и скромна. 

През 17в. е открита полуразрушената църква на Чекотинския манастир, която е възстановена. По време на кърджалийските набези в края на 18в. манастира отново е разрушен, за да възкръсне за живот към средата на следващия век с усилията на местното население. Те намират пустия манастир, чието съществуване не е личало, а църквата е била затрупана от камъни и пръст, вероятно за да бъде запазена. Тогава е възстановена и са направени иконите и иконостасът.

В годините на робство манастирът е един от най-дейните културно-просветни центрове в района, където се е съхранявало значително книжовно богатство. Някои от монасите на Чекотинския манастир са се познавали с Васил Левски и са участвали в дейността на създадените от него революционни комитети. В манастира са се преписвали книги, най-вече църковни и е имало много томове, които са били тук на съхранение, а след 1944 година много от тях са били премествани в музеи. За съжаление 1991 година изгаря старата част на обителта, а заедно с нея и голяма част от библиотеката. Преданието гласи, че много книги са били преписвани покрай Етрополския манастир Варовитец, който е бил книжовна школа.

Манастирите са били строени на такива места, където има вода. Аязмос от гръцки означава благодат. т.е. там където има вода има живот. В средата на двора се издига Църквата „Св. Архангел Михаил”, която датира от ХІІ век.

Комплексът се състои от църква, жилищни и стопански сгради, както и параклис "Св. Генадий", обградени от внушителен зид. От средновековните манастирски сгради е оцеляла частично само църквата, която е еднокорабна,  базилика с интересни вентилационни изходи в четирите ъгъла, чрез които става обмен на въздуха, така че вътре винаги се поддържа еднаква температура. По предание атриумът с каменните зидове е построен някъде през XV век. 

От двете страни на базиликата има две издадени навън ниши. Северната ниша скрива тайна врата и подземен тунел, водещ до битова сграда, която до 1943 г. се е извисявала на скалата до църквата. През тази врата е излизал Васил Левски, когато е намирал убежище в манастира.

Има предположение, че иконите са изписвани в началото на XIX век от Димитър Зограф и Йоан Иконописец от Самоковската школа. Дърворезбите са от Тревненска школа, пак по същото време. Една икона, на Св. Мина е изписвана по-късно от хаджи Иванчо от Габрово, за която макар че няма писмени сведения, се предполага, че тя е чудотворна.

Чекотинският манастир е недвижима културна ценност със статут на археологически паметник на културата (писмо № 4665/6 от 10.08.1987 г. на НИПК). Понастоящем Чекотинският манастир е действащ.

 

Архангел Михаил е защитник на всички православни християни от видимите и невидимите врагове и зли духове. Той е крепка помощ за православните християни в неговата помощ за всички беди, скърби и нужди. Към него се обръщат с молитви за изцеление, на него също се молят при влизане в нов дом и при освещаване на дома, също и при природни и стихийни бедствия.

  Всяка година в съботата, преди прославата, която Православната църква отдава на водача на небесното войнство Св. Архангел Михаил се прави един от най-големите помени за душите на нашите покойници - Архангелова  задушница.