Правешки манастир "Св.Теодор Тирон"

В деня на първата събота от Великия пост, когато Църквата възпоменава паметта на Св. великомъченик Теодор Тирон /както и на 17 февруари/, избрах да представя единствения български манастир с неговото име - Правешки манастир "Свети Теодор Тирон".

Правешкиият манастир "Свети Теодор Тирон" - се намира в подножието на Етрополска планина, на около 2-3 километра от Правец по пътя за Етрополе и на 62 км. източно от София. Разположен е сред прохладните гори на Стара Планина в красива местност, той изпълва красивата околност със смирено спокойствие, уют и духовност.

Поради близостта с Етрополския и Чекотинския манастир, 

Правешкия като чели винаги е оставал малко в сянка.

Счита се, че в древността на това място е съществувало тракийско светилище. Предполага се, че като манастир възниква в началото на XII век по времето на Асен и Петър. По времето на  Турското робство манастирът е бил унищожаван на два пъти - през XVII век от еничари и през XVIII век от кърджалии. Възстановен е през 1866 г. с дарения на заможни жители на областта. В периода от Освобождението до Втората световна война манастирът е функционирал като женски метох, а по настоящем – мъжки. 

В архитектурно отношение, Правешкият манастир се състои от две малки сгради - църква и монашеска обител. Църквата "Свети Теодор Тирон" е масивна сграда изградена само от тухли и камък без използване на дървен материал. Иконостасът е дело на зографи от Тетевенската школа, като по-специален интерес представлява иконата на Свети Георги Победоносец от 1869г. През 2006-2007г. манастирът е основно ремонтиран и стенописите в черквата са реставрирани.

Интересна е неговата фасада - еднокорабна, псевдобазилика от атонски тип с апсида, с вградени релефи, барелефи по фасадата, каменни надписи с името на майстора и ктитори; барелефи с двуглави орли и руска сребърна монета, разположени над входа на храма, Цялостното въздействие често е оприличавано с „Парижката Света Богородица”.

Игумен на Правешкия манастир е осемдесет архимадрит Йоан Страшников, потомък на стар свещенически род от Бобошево. Той заема поста игумен от 2000г., а преди това е бил учител по математика. Отец Йоан гостоприемно и сладкодумно посреща гостите, разказва за храма и показва изложената за поклонение частица от светите мощи на св. Теодор Тирон, а заедно с тях и ценното руско евангелие на над 200 г.. 

Частицата от мощите на св. Теодор Тирон е дарена на светата обител от тогавашния Русенски Митрополит, сега Български Патриарх и Софийски Митрополит Неофит, на Тодоровден 2008г..

 В християнската традиция Св.Теодор Тирон е воин от понтийския град Амасия, неустрашим и храбър, пострадал по време на жестоките гонения на император Максимилиан. Той е почитан като покровител на честта и достойнството на християните. На празника му мъжете организирaт надбягвания. Почитането на св.Теодор е засвидетелствано още в ранните векове на Църквата.

Познато е преданието, за явяването на св. Теодор Тирон на Цариградския Архиепископ Евдоксий, известявайки му наредбата на Юлиан Отстъпник да се напръскат тайно с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара и християните, като ядат, макар и без да знаят, да се осквернят и тъй да бъдат подиграни и обявени за езичници, като му заръчал да съобщи това на верните - да предупреди християните през тази седмица да не вземат никаква храна от пазара. Оттогава за благодарност на Първата събота от Великия пост Църквата възпоменава /както и на 17 февруари/ паметта на св. великомъченик Теодор Тирон (още за светеца).

Жилищната сграда в манастира е построена е през 1970г.

И още:

Опитайте...

Почитаме Св. Теодор Тирон - Тодоровден

Тази година на 24 февруари е съботният ден от първата седмица на Великия пост
е и църковен празник, в памет на

св. великомъченик Теодор Тирон.

По народния календар е Тодоровден - „Теодорос" идва от старогръцки и значи „Божи дар" или още Тодорова събота, Конски великден, Тудорица ­ съботата от Тодоровската неделя.

В християнската традиция Св.Теодор Тирон е воин от понтийския град Амасия, неустрашим и храбър, пострадал по време на жестоките гонения на император Максимилиан. Почитането на св.Теодор е засвидетелствано още в ранните векове на Църквата.
Познато е преданието, за явяването на св. Теодор Тирон на Цариградския Архиепископ Евдоксий, известявайки му наредбата на Юлиан Отстъпник да се напръскат тайно с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара и християните, като ядат, макар и без да знаят, да се осквернят и тъй да бъдат подиграни и обявени за езичници, като му заръчал да съобщи това на верните - да предупреди християните през тази седмица да не вземат никаква храна от пазара.
Оттогава за благодарност на Първата събота от Великия пост Църквата възпоменава /както и на 17 февруари/ паметта на св. великомъченик Теодор Тирон (още за светеца).
След изминалата седмица на строг пост, молитва, внимателно изследване на душата и постъпките и искрено дълбоко покаяние, всеобща практика е християните да се изповядват и на този ден да се причастяват със светите Христови Тайни. 

 /Изложената за поклонение частица от светите мощи на св. Теодор Тирон 

в Правешкиия манастир "Свети Теодор Тирон"/

 
Тодоровден е един от първите пролетни празници в народния календар. Според народните традиции се вярва, че на този ден свети Тодор съблича деветте си кожуха, забива гореща главня в земята да я затопли и отива при Господ да го моли за лято. Популярен е като Ден на коневъдството и конния спорт,Тодорова събота, Конски Великден, Тудорица и се празнува се здравето на конете, а най-интересният обичай за празника е надбягването с коне – кушията. Обредната трапеза за празника е постна и включва пита, леща, супа от гъби, царевица и жито.

Имен ден празнуват Божидар, Богдана, Найден, Тодор, Тодорка, Теодор, Теодора.

Хубав празник!

А в първа неделя от Великия пост се чества светото Православие в спомен на възтържествуването му над всички лъжеучения и ереси - Неделя Православна, или „Тържество на Православието". Свързана е със спомена за победата на Вселенската църква над иконоборската ерес, което е станало на 19 февруари 843 година (тогава денят е съвпаднал с първата неделя на Великия пост).

 

Великденски пости 2018

„… Отново сме пред спасителните дни на Великия пост. Времето на покаянието, чудният период в живота на православния християнин, в който, всеки един от нас търси опрощението на своята греховност. Светата Четиридесетница е духовен път, през който ние ще трябва да преобразим помислите си чрез силата на доброто. Това са дните, в които сме призвани да съжителстваме с любовта Христова, да показваме състраданието и обичта си към ближните. Дни различни от всекидневието на света – устрем към Бога и радост по Господа….” Така започва обръщението на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит за началото на поста.

Великденският пост /тази година от 19 февруари до 7 април, вкл./ е най-строгият и продължителен  в цялата година. Светата Четиридесетница е най-важният период от църковната година, в който християните се подготвят духовно и телесно да посрещнат достойно най-древния християнски празник Възкресение Христово - Пасха.  Той напомня за 40-дневното гладуване на Христос в пустинята. Но постът не е самоцел /доброволно въздържание от блажна храна/, а само средство за нравствено очистване и за цялостно извисяване. Постът е съставен от две части – Светата Четиридесетница и после Страстната седмица - време за усърдна молитва и покаяние, с които да се измоли прошка за греховете. Друго важно условие за правилно провеждане на поста - това е готовността на постника да разтвори широко сърцето си за излъчване дух на опрощение, както да се пости със смирено съзнание, че това не е някакво дело, което ни отличава от другите човеци или ни прави нещо повече. Съдържанието на всеки пост се свежда до самоограничението, т.е. до доброволния отказ от нещо, което представлява значителна част от нашия земен чувствен живот. Постът не е самоцел, а средство, което ни води до смирение и покаяние и съответно до Бога.
Има и други становища относно степените на строгост за 
 Велик пост или Света Четиридесетница.
Първа седмица: *
От понеделник до събота включително - строг пост
(растителна храна без олио и вино) В събота (Тодоровден) се взема Св. Причастие.   
Втора седмица:
Сряда и петък - строг пост.
Събота и неделя - олио и вино.
Трета седмица (Кръстопоклонна):
От понеделник до петък включително - строг пост.
Събота и неделя - олио и вино.
Четвърта седмица:
Както втората
Пета седмица:
Както втората
На Благовещение се разрешава и риба.
 Шеста седмица:
Както втората.
(Връбница) - риба, хайвер или други безгръбначни животни. 
Страстна седмица:
От понеделник до събота включително - строг пост.
Ако здравето позволява, на Разпети петък не се яде нищо, не се пие и вода. 

ПРАВОСЛАВНИЯТ  ПОСТ  И  НИЕ: "... Основното в поста е доброволното въздържание от блажна храна (месни, млечни продукти), при умерена употреба на постни видове храни (с растителен и зеленчуков характер), но и не само това...  Постът се състои не само в това да се яде рядко, но в това да се яде малко.

Постите в Православната църква

Преди всичко примири се с врага си, като му простиш от сърце;
като видиш беден не се отвръщай от него, но му помогни с каквото можеш;

не завиждай никому;

не осъждай никого;

не поглеждай с пожелание;

не протягай ръце към онова, което не ти принадлежи;

не подавай ухо на клевети и лъжливи сведения за ближния си;

нека устата ти да са затворени за всичко лошо за твоя ближен;

пости с очи и уши, с ръце и нозе, с ум и сърце!

Бъди благоговеен във всичко, – бъди всякога смирен и кротък.

Защото каква полза, ако измъчваш тялото си с неядене,

а душата ти се надува от гордост?

Каква полза имаме от това да бледнеем от пост, когато побледняваме от завист?

Що за добродетел е да не пием вино, а да се опиваме от омраза?

Или да не ядем риба и месо, а да изяждаме братята си с клевети?

И така, като постим телесно, нека постим и духовно;

като очистваме тялото с въздържание от храна и питие,

нека очистваме душите си от суетни и нечисти мисли;

нека се украсяваме с милосърдие, кротост, смирение, примиряване с враговете,

с милост към всички наши ближни.

Това е пост, приятен на Бога и спасителен за нас.

Постихме с пост благоприятен, благоугоден на Господа.
Пост на отричане от злото, въздържане на езика, въздържание от гняв, отлъчване от похотите, злословието, лъжите и клетвите.
Постът, през който липсват тези прегрешения, е истински и благоприятен".

Великият пост  има мисионерски произход. Тези 40 дни в началото постели не християните, а езичниците, които искали да приемат Кръщение. И тези хора се подготвяли към Кръщението…Тогава кръщение приемали зрели хора, като в ония времена Църквата е определяла само няколко дни в годината. Да речем на Рождество, на Великден са давали кръщение, и още няколко такива дни е имало, но преди всичко на Велика Събота преди Великден. Така Великият пост първоначално се зародил в християнска църковна среда като пост на солидарността като особено време за молитви не толкова за себе си, а молитви за онези хора в света, в който живеем и който се надяваме да доведем при Христос.  Постът се предхожда от две подготвителни седмици: Месни заговезни и Сирни заговезни.  

Първи шест седмици на Великия пост:

Великият пост  има мисионерски произход. Тези 40 дни в началото постели не християните, а езичниците, които искали да приемат Кръщение. И тези хора се подготвяли към Кръщението…Тогава кръщение приемали зрели хора, като в ония времена Църквата е определяла само няколко дни в годината. Да речем на Рождество, на Великден са давали кръщение, и още няколко такива дни е имало, но преди всичко на Велика Събота преди Великден. Така Великият пост първоначално се зародил в християнска църковна среда като пост на солидарността като особено време за молитви не толкова за себе си, а молитви за онези хора в света, в който живеем и който се надяваме да доведем при Христос.  Постът се предхожда от две подготвителни седмици: Месни заговезни и Сирни заговезни. 

Първата седмица на Великия пост /19-24 февруари/, както и последната, се отличава с особена строгост, а богослужението - със своята продължителност. В петък на светата литургия се освещава коливо - варена пшеница с мед. Прави се в памет на св. Теодор Тирон, който опазил християните от гаврата на византийския император Юлиан Отстъпник. През 362 г. той наредил по време на християнския пост в гр. Антиохия тайно да поръсят с кръв от животни всички храни. Но св. Тирон се явил в съня на Антиохийския епископ Евдокий и му разкрил коварния план на Юлиан. Тази година на 24 февруари, съботният ден от първата седмица, Великия пост е в памет на св. великомъченик Теодор Тирон. След строг пост - растителна храна без олио и вино, се взема Св. Причастие. В първия неделен ден от Великия пост се извършва тържество в памет на възстановяването на почитта към светите икони. В съботния ден от първата седмица на Великия пост, както и на 17февруари, Църквата възпоменава паметта на Св. Теодор Тирон, празнува се Тодоровден.    В първа неделя от Великия пост се чества светото Православие в спомен на възтържествуването му над всички лъжеучения и ереси - Неделя Православна, или „Тържество на Православието". Свързана е със спомена за победата на Вселенската църква над иконоборската ерес, което е станало на 19 февруари 843 година (тогава денят е съвпаднал с първата неделя на Великия пост).

Втората  неделя на Великия пост е посветена на св. Григорий Палама /Неделя на св. Григорий Палама./ - учител на Православие. Св. Григорий живял през XIV век и учил и разкрил учението за силата на поста и молитвата. Съгласно с православната вяра той учел, че заради молитвения подвиг и поста Господ озарява вярващите с благодатната Си светлина, с която Сам той сиял на Тавор.  

Третата неделя на Великия пост е Кръстопоклонна.

В Третия неделен ден на Великия пост Църквата ни напомня за страданията и смъртта на Господа, и с това иска да въодушеви и укрепи постещите да продължат подвига на поста. След Великото славословие се изнася Св. Кръст за поклонение от вярващите. При поклонението Църквата пее: Кресту Твоему покланяемся, Владыко, и святое воскресение Твое славим. Св. Кръст остава за поклонение през цялата седмица до петък, когато след часовете, преди Литургията се внася обратно в олтара. Затова Третата неделя и четвъртата седмица на Великия пост се наричат "кръстопоклонни".

Четвъртата седмица на Великия пост  През тази седмица Църквата припомня стълбата "Лествица" на християнското съвършенство, по която приканя верните, с молитвите на свети Иоан Лествичник, да се изкачват по пътя на духовното съвършенство. Свети Иоан Лествичник в списаната от него "Лествица" представя 33 степени или стъпала на християнските добродетели, за първа от които определя смирението, без което стълбата ще рухне. Чества се на 30 март и в Четвъртата неделя от Великия пост. 

Пета неделя на Великия пост  е посветена на св. преподобна Мария Египетска,
която се чества  на 1 април - жителка на Александрия, жена с безнравствен живот, позор за своите съграждани, съблазън, погибел. Един ден тя поискала да се поклони на живоносния Кръст Господен, частица от който се намирала в един от храмовете. И не мислейки за своята греховност, не мислейки за това, че нейният живот няма нищо общо с този Бог на чистотата и любовта, на Който тя искала да се поклони, тя дръзновено поискала да влезе в храма. Но някаква сила я спирала; всеки път, когато тя се приближавала до вратите, тя бивала отхвърлена. Изпаднала в ужас, тя се обърнала към Майката Божия за помощ – и била допусната в храма. Но от храма тя не се върнала към предишния позорен живот; тя се оттеглила в пустинята и там прекарала, в неописуем подвиг, в съвършена самота, целия си останал живот до смъртта; живот, който не бил живот на безплътно същество, но бил наистина живот на въплътения дух, оживен от покаянието и благодатта. Като образ на всецялостно пълно покаяние е установено паметта на преподобна Мария Египетска да се припомня в Петата неделя от Великия пост - неделя, през която приканата за покайно съзнание завършва с четене на целия канон на св. Андрей Критски. 

Тази година в съботата на петата седмица /25 март/ се чества големия празник Благовещение. 

Следват Шеста седмица на Великия пост - Предпразници на Възкресението и Страстната седмица - седмица на Христовите страдания.  Повечето хора вече не се съмняват в благотворното влияние на поста върху душата и тялото на човека. По време на Великденските пости не трябва да се консумират храни от животински произход: месо, риба, яйца, млечни продукти. Разрешени са плодовете, зеленчуците, зърнените култури и растителните продукти.

Пости ... и не само

Постни сладкиши

 Относно постните ястия, както и някои предложения за:  Постни ястия  и идеи Постни сладкиши и сладки Постен хляб и печива 

Постни ястия с картофи.  Постни ястия - зърнени, бобови и зеленчукови. 

Хлебни и тестени храни, и още хляб /повечето рецепти са подходящи/
  Горещо препоръчвам един много полезен блог за здравословни, природосъобразни, постни и вегански рецепти, съвети и идеи - КУЛИНАРЕН БЛОГ ЗА СУРОВОЯДСТВО,ВЕГАНСТВО И ВЕГЕТАРИАНСТВО на Елена Димитрова. 

„Не това, що влиза в устата, осквернява човека, а онова, що излиза от устата, то осквернява човека" (Мат. 15:11). 

  

Пояснения за поста  ДЕСЕТ ПРАВИЛА ЗА ВЕЛИКИЯ ПОСТ.

Постът – начин на употреба

И още една  част от обръщението на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит за началото на поста: „Бъдете всички едномислени, състрадателни, братолюбиви, милосърдни, дружелюбни, смиреномъдри; не връщайте зло за зло, или хула за хула, а, наопаки, благославяйте, като знаете, че към това сте призвани, за да наследите благословение“...

Леки, спасителни и спокойни...

Сирни заговезни, Неделя на Всеопрощението - Ден за прошка

Тази година, на 18 февруари, са Сирни заговезни  - 

Неделя на Всеопрощението, Денят за прошка  ... 

 

„Прощавайте и простени ще бъдете!" (Лука. 6:37). 

Неделя сиропустна е последната подготвителна към Великия пост и е определена за ден на всеопрощение. На този ден, по древен християнски обичай си прощаваме един другиму прегрешенията и взаимните оскърбления. Красив и затрогващ смисъл в този наш християнски обичай – деца да целуват ръка на родителите и искат от тях прошка, кръщелници да правят посещения на своите кръстници, за да получат опрощение, скарани близки или дори врагове на този ден да си подават братски ръка, сърцата широко да се отварят и прочистват от всяка злоба, мъст и неприязън. Според народните вярвания на този ден небето и земята си прощават, а щом те могат да го направят, могат и хората.

“Защото, 

ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; 
ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви” (Мат. 6:14-15)   
ПРОСТЕНО - ПРОСТИ!   

 
Важна част от традицията за Сирни заговезни са ястията на специалната вечеря. Приготвят се храни на млечно-яйчена основа, като с тях се заговява най-добре. Яде се и се пие сякаш като за "последно", защото празникът е начало на най-дългия пост през годината - великите пости. 

Трапеза има обреден характер и според обичая включва баница, най-често със сирене, риба, питка, различни ястия с яйца и бяла халва с ядки, както и забавното "хамкане" или "ламкане". С тези храни се заговява, оттам идва и името на празника (от говея - постя, въздържам се).

Ден за прошка,  в която искаме и даваме прошка!   
„Прощавайте, и простени ще бъдете!"
(Лука. 6:37)

Фереро роше брауни кексчета

Днешното ми предложение, освен шоколадово, с акцентно присъствие на  шоколадовите бонбони Ferrero Rocher е и някак празнично за "Опитайте" ... Шоколадовият десерт ferrero rocher skillet brownie cookie е леко видоизменен във тип брауни кексчета, с богат наситен вкус, фин лешников аромат и присъствие на шоколадови бонбони Ferrero Rocher. Познатите златисто опаковани бонбони нямат нужда от представяне - фин шоколад, мек "нутела" крем с хрупкави вафлени корички, център от цял лешник... Впечатляваща иновативна форма на сфера, но не гладка, с множество издадени лешникови ръбчета. Rocher идва от френски и означава "камък". Характерната златиста опаковка, с намек за стил и елегантност, прекрасното съчетание на вкус и аромат има история, която започва преди повече от три десетилетия, с разработването им от Микеле Фереро, а достигането до крайната идея за формата и вида на прочутите днес шоколадови бонбони с лешници отнема пет години. Наскоро четох, че всеки ден от фабриката в Алба излизат по двадесет и четири милиона бонбона Фереро Роше в пикови периоди, като за всеки от тях се използват по четири лешника - един в средата и три за течния шоколад и обвивката, което прави по 100 милиона лешника на ден само в това предприятие.

Вече споменах, че Фереро роше брауни кексчета са и с празничен нюанс за блога: започнах списването на "Опитайте" в седмицата за вино и любов през 2009, с вдъхновение и ентусиазъм, подкрепена от чаровната Илианка и първите окуражителни коментари на Вики, Дими, Йоли, Мими, Милена, Зори, Дани, Vera.  Открих нови и интересни блогове, много уютни "лични местенца", стойностни познанства и приятели. Започвайки своята 10-годишнина,  не се изкушавам да правя статистики - публикувани рецепти и снимки, мои постове и мнения, коментари и гости. Във всичките тези години водещо в поддържането на блога, е удоволствието и заедно с емоцията, не се отчитат с равносметки. Но днес, няма да пропусна да изкажа на всички, които четат, коментират и споделят „Опитайте” … Благодаря!

Ще се радвам, да продължим да опитваме заедно... С Ferrero Rocher брауни кексчетата също:

Фереро роше брауни кексчета
/по идея, с изменение от  ferrero rocher deep dish skillet brownie cookie/

Продукти за 8порции*

150 гр. масло /2/3 ч.чаша/
60 гр. шоколад,  или шоколадов чипс тъмен /1/3 чаша /

1 ч. чаша захар, препоръчително кафява
2 големи яйца
2/3 ч. чаша брашно

1/4 ч.чаша неподсладено какао на прах
1/4 к. лъжичка сол
1/4 ч. чаша счукани лешници
40 гр. вафли с вкус на лешник, нарязани ситно /2-3 бр. малки/

1/4 ч. чаша цели лешници
1/3 чаша шоколадов крем тип „nutella”
По желание 8-10 бр, бонбона "фереро роше" в средата

Допълнително за гарниране:
 2 с. л. натрошени лешници
4-5 бр. Ferrero Rocher, разполовени наполовина

4 с.л. шоколадов крем тип „nutella”

* Десертът може да се изпълни и като цял сладкиш

1 ч.чаша =240 мл.

Фурната се загрява до 175°С. и леко се омазняват по-големи формички за печене, използвах керамични за суфле /рамекини/

Маслото с шоколада се разтопяват на слаб огън и оставят леко да се. Добавя се захарта и разбърква до кремообразна смес, добавят се яйцата - по един и  разбърква между всяко яйце до поемане. Следват брашното с какао на прах и сол, и смесване с дървена лъжица, докато се хомогенизира. Последни са натрошените лешници. Полученото тесто ориентировъчно се разделя  8 порции, като от всяка една порция се изсипва ½ бисквитеното тесто в подготвените форми за печене. В средата се покрива с леко разтопена "нутела", /по около 1ч.л./, като се внимава да не се разстила до краищата; поръсва се с нарязани вафли и по няколко цели лешници. Отгоре се разпределя останалата част от тестото и в средата на всяка форма се притиска по един цял бонбон. Пекат се в предварително загрята фурна в продължение на 25-30 минути и охлаждат за около 10-на минути. Отгоре по желание допълнително се гранира с шоколадов крем тип „nutella”,натрошени лешници и Фереро роше, разполовени наполовина.

Може да се сервира в съда за печене, с още разтопен шоколад,  ядки и бонбон Ferrero Rocher.

Лесно се освобождава от формата, има гладка странична повърхност и ефектна вътрешност;

Със специфична структура и много ефектни в разрез:

Вкусни за леко хладки, но и студени:

Опитайте...

 

Солени бисквити, тип скони със сирена и червени боровинки

В дните на идната Сирна неделя /преди Великия пост/, приоритетно храните са с подчертан млечен и яйчен състав. В много християнски страни, това време се празнува весело и шумно, в някои католически страни народните веселби през седмицата преди Поста се наричат карнавал (от carne vale – "сбогом, месо"), а в Русия – Масленица и се отбелязва с угощение с различни видове блини (палачинки). Традиционно сред предпочитаните и у нас лакомства са различните видове палачинки и руски блини, но тази година избрах едни бисквити/питки, също впечатляващи с традиция във времето – т. нар.скони /scones/. Неизменна част от британската и ирландка кухня, английските скони към следобедния “5 o'clock” чай са по-полярни в сладък десертен вариант, но сега избрах солен, с микс от ароматни сирена – чедър, синьо, и гауда, с допълнение на сушени червени боровинки. Лесни и бързи, със съществен момент в технологията за приготвяне без много размесване на тестото, което ги прави леки, въздушни и вкусни. Непретенциозно апетитни, най-добре хладки, но и студени, в същото време позволяват разнообразие и различни съчетания за сервиране - сами по себе си като малки сиренови питки, в класиката на комбинация на сирена със затоплен мед; както и за основа на солени хапки с масло, още сирена и ядки. Една сравнително необичайна, но удачна комбинация се получи със свежи стръкове целина, пълнени с овкусена рикота, пекан и още боровинки. Ето ги:

Солени бисквити, тип скони със сирена и червени боровинки
 / по идея, с изменения на cheese scones/

Продукти за 18-20 бисквити, според големината

1½ -1¾ ч. чаши брашно

1 с.л. бакпулвер

½ ч.лъжичка сода за хляб

1 ч. лъжичка захар

¼ ч. л. сол

55 гр. студено безсолно масло, настъргано

½ ч. чаша кисело мляко

1 голямо яйце

1 ч. чаша микс от сирена чедър 35 гр., синьо 35 гр., и гауда 35 гр., настъргани

¼ ч. чаша сушени червени боровинки

½ ч.л. червен пипер, по желание

 Още:

1 ч.л. от белтъка на яйцето с ½ ч.л. вода

2 с.л. настрърган чедър/гауда

1 ч.чаша=240мл.

Фурната се загрява до 175С градуса. Тава за печене се покрива с пекарска хартия.

В голяма купа се смесват брашното 1½ ч.чаши с бакпулвера и содата за хляб, захар, сол и червен пипер. Добавя се студеното настъргано едро маслото и се втрива в брашно смес с пръсти, докато заприлича на едро брашно. Може да се използва и кухненски пасатор. Добавят се настърганите сирена, млякото, яйцето и разбърква до хомогенизиране. Последни са червените боровинки и без много размесване, върху набрашнена повърхност /от останалата ¼ ч.чаша брашно/се оформя и разточва кора с дебелина около 1½см. Може да се използва и похват за няколко загъвания, както при маслените теста, за да се получат повече „слоеве”. С набрашнена форма се изрязват кръгли бисквити, които се намазват с 1ч.л. от белтъка на яйцето, размито с ½ ч.л. вода, поръсват с малко  настърган чедър. Пекат се в затоплената фурна за печене около 12-15 мин., според дебелината и големината им, до златисто, изваждат се и след леко охлаждане се прехвърлят върху решетка за окончателно им изстиване.

Вече споменах, че са вкусни са леко както хладки и студени, също – сами по себе си като малки сиренови питки, в класиката като комбинация на сирена и мед;

както и за основа на солени хапки с масло и още сирена. 

Една много удачна комбинация се получи със свежи стръкове целина, пълнени с рикота, пекан и още боровинки.

Отвътре:

Опитайте...