Шоколадова торта - PISTOCCHI

В края на септември вписвам поредно шоколадово предложение:) - шоколадовата торта, за която споменах  през лятото и която днес отново е на ред. Сега ще започна така: 

Харесвате ли Флоренция,а обичате ли шоколад – две прекрасни неща с обща точка на пресичане - LA TORTA PISTOCCHI - тосканската шоколадова торта, спечелила слава по цял свят.  
"Концептуално прости, просто вкусни." - с тези думи г-н Клаудио Pistocchi определя така популярната торта в един от най – привлекателните градове в Италия /градът на медичите, люлката на ренесанса или просто Firenze/. Торта "Пистокки" несъмнено е обикновен продукт, но с голям ефект и добре поддържана загадъчност. Създадена е за любителите на шоколад от Michele Mezzasoma и Claudio Pistocchi преди около 20 години, в кухнята на популярен ресторант във Флоренция. Счетох за най-удачно презентацията да оглави шоколадовият виртуоз:

 /снимката на сеньор Claudio Pistocchi е взаимствана от сайта на Torta Pistocchi/

Интересът ми да я направя бе тройно провокиран - магнетичната Флоренция остава един от любимите ми градове /дори при отстояние на времето/, обичам храни с история и момент на предизвикателство, а за  шоколада не е необходимо да уточнявам. Семпла и неангажираща, шоколадово вкусна, най-вече с интересна хроника, тази торта стана хит и у дома през последните месеци в различни варианти и аромати - на кафе, круша, малини, остана изкушението Chilli Pepper и Cioccolato bianco, скоро:)

Може би успехът се крие в простотата. На какво? Твърди се, че направена от най-високо качество тъмен шоколад, какао и сметана - без яйца, без брашно, без захар и каквито и да е консерванти или изкуствени добавки. Съдейки по тези съставки е различна от популярната шоколадова маркиза, може би по-близка към шоколадовия ганаш и шоколадовия трюфел, но е с консистенция на торта, а не на крем. 

С течение на времето творческите варианти на Pistocchi развиват класическата шоколадова торта, като днес има пет вкусови специалитети. С оглед на времето са създавани: чили, а след това "черна череша, цитрусови плодове от Сицилия, круша и последният – торта с вкус ароматно кафе арабика, с цитрусови и цветни нотки.
Производителите уточняват, че гарант за един безспорен качествен продукт е и днес продължаващата занаятчийска технология на производство. 

А, тук е и моментът да спомена,че точните пропорции за това шоколадово съвършенство са ноу - хау на фамилията. Счита се, че в последно време сеньор Pistocchi повдига завесата и разкрива малка част от тайната. Интересно тълкувание за рецепта се приема приравняването на различните произвеждани грамажни разфасовки като еквивалент за пропорции на съставките за тортата, т.е.: Могат да бъдат закупени, четири разфасовки: една част от 40 грама, а след това пакет от 250 грама (4-6 порции), торта 400 грама (8 порции) и завършва с 750 гр. (12-15 части)…. Предположенията и отъждествяванията са сходни, но и различни, главно в две основни версии - 40гр. какаово масло; 250 гр. сметана; 400 гр. висококачествен тъмен шоколад,
/може и да няма никаква практическа зависимост, но заедно с допълнителните аромати и какаото за поръсване се получава сумарно около 750 гр./;
както и по още една много похвалена комбинация от 300 шоколад; 225 гр. сметана; 45 гр. масло. Резултатът и в двата случая е превъзходен, но първата е с малко по-стегната структура, спрямо втората, която е по-кремобразна.

След подготвянето оригиналната торта Pistocchi, се опаковала плътно, за да се запазят всички аромати на шоколад и какао, и можело да се съхранява в хладилник до четири месеца. Препоръчват  преди сервиране - да се извади от хладилника,  поръси с какао и да се остави 20-на минути при стайна температура. 

Шоколадова торта - PISTOCCHI 

/една предполагаема версия/

Продукти за  малка торта с диаметър 18-20 см.

400 гр. тъмен шоколад, високо качество 

250  течна сметана, масленост не по-малко от 30%

40 гр. какаово масло*, /палмова или друга растителна мазнина/, 50 гр .масло

аромати по желание:

* 1 ч.л. фино смляно ароматно кафе и 1 с.л. кафен ликьор;

*  малини, портокал или други плодове и 1 с.л. плодов ликьор;

*  както и изкушенията Chilli Pepper и Cioccolato bianco

още какао са поръсване

*Какаовото масло е най-скъпият компонент в състава на шоколада. Какаовото масло,  с мек цвят на слонова кост,  е извлечената естествената мазнина на какаовите зърна и основа на белия шоколад. Може частично или напълно да се замени с други мазнини /най-често млечни мазнини и хидрогенирани масла, за които пък се счита, че не са сред най-полезните храни на здравето/. Важно е да се знае, че никое от тези масла не може да замени на 100% какаовото масло по вкус и физико-химични свойства. Може би белият шоколад е една по-удачна възможност, но пък в него има още захар и мляко. Все пак се касае за домашно приготвена торта и затова избрах  краве масло.

Шоколадът се разтопява на водна баня, заедно с маслото. Отделно сметаната за загрява почти до кипене. Разбъркват се  добре двата крема до хомогенизиране и ароматизира по желание.

Тава или друг подходящ съд се облепя с хартия за печене или стреч фолио  /за мен е по-удачно/.

Сместа се изсипва се в тавичката и поставя в хладилника за няколко часа, най-добре за нощ.

Преди сервиране се изважда, поръсва се какао и аранжира по желание. 

Разрязва се и оставя се престои на стайна температура около 20-на минути преди поднасяне.

Свежи плодове, сладолед и още шоколад биха допълнили и засилили вкуса и аромата.

Порционирането не е голямо и обемно, но силно засищащо и напълно достатъчно.

 

Разрези в двете споменати пропорции.

 А за оригинала - директно в лабораторията - via Ponte di Mezzo, 20 - 50127 Firenze :)
Опитайте...

Три яйца, щипка сол и черен пипер на вкус

Омлет ли? Един предполагаем и логичен въпрос:)

Да, омлет - един от най популярните и лесни начини за преобразяване на суровите яйца във вкусен аламинут, познат навсякъде по света. С добавки и плънки, яйчното изобилие е със сигурност оргомно – френски, испански, италиански, индийски, японски, белтъчен, и още … 

Естествено е да има изключително много начини, рецепти и съвети как да се направи перфектният омлет. Като се започне от степен на свежест на яйцата, начин и продължителност на разбиване, избор на подходящи тигани и бъркалки, и се премине през цялата технология на приготвяне. Омлетът в повечето случаи е индивидуална порция и съответно изискванията за крайния резултат като вкус и консистенция, зависят изцяло от личните предпочитания. 

Така, изключвайки основните правила идва и въпросът какво определя понятието перфектен омлет? Нестихващият интерес към него създаде и най-скъпото му изпълнение за 1000$; омлет за Гинес с над 110000 яйца, както и интересни предположения за български принос в историята на континенталния омлет. . 

Забързаното ни ежедневие провокира приготвянето на по-леки и бързи, но вкусни ястия, и това е един начин за по-различно оформяне на обикновения омлет.  А списание "Меню"  определя омлета като платно, върху което всеки може да нарисува шедьовър по свой вкус. 

Съставките са тривиални, различна е технологията, която вместо да описвам в стъпки ще онагледя с видео, а допълнителните вкусове - по желание.

Едно уточнение - въпреки че, всички предложения са много интересни, презентацията на споменатият омлет започва след 17-та минута от видеото:

Ако ви допада това оформление, ето този вид на пълнен омлет и при мен:

Замених бекона с няколко задушени скариди, които пасват отлично с общия вкус.

Сервира се цял, но може и разрязан.  

Пресен зелен лук, домати и свеж магданоз са сред класиката за гарниране на яйца.

Степента на сочност, респ. изпеченост се определя по желание:

Опитайте...

Шоколадов пастет с къпинов сос

Днес е празникът на есенното равноденствие, когато денят и нощта имат равна продължителност. В космически аспект пътят на Слънцето по небесната сфера пресича небесния екватор. Много от народите по света и почти всички езически религии почитат равноденствието като момент с особено значение, символизиращо плодородието, равновесието и мъдростта. Метеоролозите ни обещават още топли и окъпани в слънце есенни дни, а природата ни дарява с красота и спокойствие в нежни пастелни цветове.

Е, честита да е, 
очарователна, щедра и усмихната есен! 

За първия астрономически есенен ден избрах нюанси в наситено кафяво и ръждиво, тъмно синьо - лилаво и червено, и малко свежо зелено. 

Една идея за шоколад, много шоколад и дъх на късни летни плодове. 

 

Шоколадов пастет с къпинов сос 

 /по идея и с изменения от Chocolate Pate with Cranberry Coulis/

 

Продукти за 8 порции: 
250 гр. шоколад 70% какао
60гр. масло
½ ч.чаша захар /на вкус/
1 с.л. мед
2 с.л. еспресо
1 с.л. кафеен ликьор или бейлиз
1 щ. сол
1 жълтък
1 с.л. сметана

1 ч. чаша течна сметана
8 шоколадови бисквитки
сметана /сладолед за гарниране
какао за поръсване

Разтопява се захарта с меда, кафето и бейлиза. Прибавя се маслото и след неговото омекване се добавя и натрошения на дребно шоколад. На водна баня се разтопява и шоколада, до получаване на крем . Разбърква се жълтъкът с 1 с.л. сметана и постепенно налива към шоколадовата смес. Разбиването продължава около една –две минути, за да се обработи термично яйцето. Маха се от котлона и оставя до охлаждането му със стайна температура. 

се сметаната, заедно с фиксатор ако е необходимо до плътен крем. Постепенно се обединяват двете смеси до хомогенизиране. Налива се във форма, която е покрита с ал. фолио или в индивидуални силикон формички, и поръсва с натрошени шоколадови бисквитки.
Оставя се една нощ в хладилника или няколко часа във фризер. 

Може да се сервира цял или се реже се на филии, да се поръсва с какао, аз избрах за контраст по- светло на цвят и гарнира по желание.

И още, разбита сметана/сладолед плодове и сос, но може да се използва и разреден конфитюр.

За соса - свежи и почистени къпини съвсем леко се задушават в захар и собствен сок. 

2 ч.чаши къпини 1 ч.чаша захар, според сладостта 2 с.л. нишесте горски плодове 1 ч.л. лимонов сок и кора от лимон 1 ч.л. плодов ликьор 

Смесват се къпините със захар, ликьор и лимонов сок, оставят се да отлежат около час, като периодично се разбъркват да се разтвори захарта. Отлива се малко от получения сироп и смесва с нишестето на кашичка. Сместа се изсипва в тенджера и вари на умерен огън, като се разбърква. След няколко минути къпините се изваждат, а варенето продължава докато сосът се сгъсти. Плодовете се връщат обратно и тенджерата се маха от котлона. Ароматизира се по желание и леко охлажда. 

А по аналогия с други пастети, приготвих дузина шоколадови бисквити за намазване.

Шоколадови бисквити 

Продукти за една дузина големи бисквити: 
240 гр. шоколад /натурален, нарязан на парчета
2 с. л. масло, на стайна температура
2 яйца
½ ч. чаша захар на пясък
¼ - ½ ч. чаша брашно*
¼ ч. л.бакпулвер
½ ч. чаша шоколадов чипс
1 ч.л. какао
* количеството на брашното определя структурата: по-кремообразна, тип браунис; или по-пръхка тип бисквита.
Фурната се загрява на 175С.

Шоколадът и маслото се стопяват на водна баня, като се разбъркват докато се разтопят напълно и изглади сместа. Отделно в купа се разбъркват яйцата заедно с ванилията и захарта . Пресяват се заедно брашното и бакпулвера. Към разтопения шоколад се излива захарно-яйчената смес и се разбърква до хомогенизиране.  На части се добавят сухите съставки до пълното им поемане, на края се разбърква и шоколадовият чипс. Сместа се оставя леко да се охлади и стегне. 

Загребва се около 1 ½ супени лъжици от тестото и поставя върху тава, покрита с хартия за печене. Пекат се в продължение на 10-12 минути или докато се стегнат от външната страна, като се внимава да не се препекат. 

Изваждат се от фурната и охлаждат върху тавата, след което се прехвърлят върху решетка за окончателното им изстиване. Съхраняват се в херметически затворен съд. 

С чаша мляко или още шоколад, едно добре решение.

Не може без парченце:)

Опитайте...

Патладжан, син домат или луда ябълка

Красив, в своята бляскава тъмно лилава окраска, но и мистичен, патладжанът е известен с много имена и сортове, някои от които са доста незавидни. В продължение на векове, патладжанът е ужасна репутация и се отглеждал повече като декоративно растение, от колкото като източник на храна. Ранните патладжани са били много по-горчиви от култивираните сортове, а и поради принадлежността си към семейство "картофови", навремето са го смятали за отровен. Когато европейците за пръв път се сблъскват с него го окачествяват с етикет на "луда ябълка" - на италиански наименованието на патладжана се е запазило като  Melanzane /от латински Mela insana, или "ябълка на лудост"/. Ботанически, патладжанът е плод, близък роднина на домата, макар че в кулинарията се използва като зеленчук. и не е случайно, че в някои части на страната се нарича син домат. С времето патладжанът се превръща в един от най-важните зеленчуци в ориенталската и средиземноморската кухня заради неговите уникален вкус, консистенция и порести текстура, а в Индия го наричат "Кралят на зеленчуците". И още: патладжаните са с много ниско съдържание на калории и мазнини, но богато съдържание на разтворими фибри; съдържа добри количества на много от основните групи B-комплекс витамини (витамин B5; В6, В1, В3) ; източник на минерали /манган, мед, желязо и калий/, а синьо лилавата кожа - мощни анти-оксиданти; ще добавя фолиева киселина, витамини С и К. Обичам да припомням полезните качества на продуктите и така тяхното използване ми изглежда още по-смислено и целенасочено.

Нещо интересно: През V век в Китай сред елегантните дами господства модата на сребристо-черната усмивка. Този ефект се постигал освен другото с търкане на зъбите с кожата на тъмния патладжан.

Чела съм, че човек или обича или не обича патладжан – е, ние сме от обожаващите го. Така обединих моя поглед към тези няколко познати рецепти за вкусно и апетитно присъствие на патладжаните на нашата есенна трапеза. Ще започна с известната:

Капоната /сицилианска капоната, капоната ди меланцане/

 Продукти и технология за приготвяне:

3 супени лъжици зехтин
1 чаша нарязан целина
1 средно голяма глава лук, нарязана на ситно
1 червена чушка, нарязана на ситно
1 голям патладжан, нарязан на кубчета
1 ч. чаша домати /нарязани/
¼ чаша стафиди
3 супени лъжици каперси
½ ч. чаша маслини, каламата, нарязани

1 щипка лют пипер по желание

1 супена лъжица захар
2 супени лъжици червен винен оцет
сол и черен пипер на вкус
пресен босилек

Патладжанът се нарязва на кубчета, посолява се и поставя в студена вода,за около 20-30 мин.,  да се отдели горчивият вкус на соланина. Отцеждат се и подсушават.
В голям тиган на средно висока температура се задушават нарязаните на ситно лук, чушка и целина със зехтин за около 5 минути, или докато зеленчуците започват да се готвят и станат полупрозрачни. След това се добавя патладжана и щипка лют пипер /по желание/ и се готви още за около 3 минути.
Добавят се нарязаните домати и стафиди, като се намалява силата на огъня, готви се в продължение на 20 до 25 минути, докато всички зеленчуци са омекнали и водата се е изпарила.
Накрая се поставят каперсите и маслините и овкусява със захарта и оцета за още около  минута. Поръсва се  със сол и черен пипер на вкус, листа пресен босилек.

Пресен хляб допълва ястието, което става още по-ароматно, ако се остави да престои.

И още нещо лесно и бързо, вкусно с патладжан – в оригиналната рецепта е оприличен с хумус, но в съставките не присъстват характерните за близкоизточната хранителна паста нахут или тахан /сусамов/, така че, аз го окачествих като дип, не че наименованието би имало някакво особено значение.

Дип от бял боб с печен патладжан

/ White Bean and Roasted Eggplant Hummus/

Продукти:

1 патладжан,почистен и разполовен по дължина

зехтин, сол и подправки по желание

1 ч.чаша бял боб, сварен и отцеден

¼  ч.чаша зехтин или повече (1/3), на вкус

1-2 с.л. лимонов сок или на вкус

1 скилидка чесън, сурова или няколко, печени заедно с патладжана

1 с.л. магданоз

Краставица и зелена салата за гарниране

Патладжанът се пече във фурна (около 20-25мин.) или в МВ, намазан с подправките и малко зехтин и оставя да се охлади, след което се обелва. В купата на кухненски робот се поставят патладжан, фасул, магданоз, лимонов сок, чесън, ½ ч. л. сол и ¼ ч.л. пипер. Пулсира се, докато сместа е едро нарязана. С работеща бъркалка постепенно се налива ¼ ч. чаша зехтин, докато сместа стане кремообразна. Подправя се, ако е още необходимо, на вкус.

Сервира се с нарязана краставица и зелена салата.

И тук, пресен хрупкав хляб си пасва чудесно.

 Опитайте...

Вяра, надежда, любов и мъдрост

Почитайки трите сестри Светици  Вяра, Надежда и Любов, и премъдрата им майка София,
   припомняйки си техния подвиг, днес християните отдават почит на 
ценните добродетели, който ни съпътстват и крепят – 

вярата, надеждата, любовта и мъдростта, 

Това е познатото предание:

"При царуването на император Адриан в Рим живеела една вдовица, по рождение италианка, на име София, което в превод означава премъдрост. Тя била християнка и съобразно с името си водела благоразумен живот - по онази премъдрост, която възхвалява апостол Иаков:

"А мъдростта, която иде отгоре, е първом чиста, после мирна, снизходителна, отстъпчива, пълна с милосърдие и с добри плодове, безпристрастна и нелицемерна" (Иак. 3:17)*. 

В честното си съпружество София родила три дъщери, на които дала имената на трите християнски добродетели: първата нарекла Вяра, втората - Надежда, а третата - Любов. 

Пък и какво друго е можела да роди християнската премъдрост, освен угодни на Бога добродетели? Тя възпитавала дъщерите си като премъдра майка: стараела се да ги научи да проявяват в живота онези християнски добродетели, чиито имена носели. Децата растели, растели в тях и добродетелите...",
София и дъщерите й не скриват своята вяра и я изповядват открито, Вяра - на 12 години, Надежда - на 10 и Любов - на 9 години загиват в страшни мъчения за Христовата вяра през 126 г. Майка им София останала на гроба им и след три дни молитви починала с вярата, че отива при дъщерите си.

Беше ми интересно да науча, че в миналото се е отбелязвал българският ден на влюбените - девойките са давали на своите избраници свежи бели цветя, а ергените – запалени свещи, с очакването, че надеждата и любовта ще ги окриля през целия им живот.

Почитайки основните християнски добродетели вяра, надежда, любов и мъдрост повечето хора на този ден  си пожелават сърцата им да бъдат пълни с любов, приемайки мотото, че:

"Когато си изпълнен с любов, ти имаш всичко - 

надежда, която те крепи; вяра, която ти дава криле и жажда за живот" 

Честит празник на всички, които празнуват! 
Обикновено  на този ден за поздрав включвам една песен  на Михаил Йончев,
но днес избрах чудесната импресия със стихотворение на  Вася Константинова .

Вяра, надежда, любов... и още нещо /Вася Константинова/

Дайте ми, моля ви, глътчица вяра -

вяра в доброто и вяра във хората,

че ако вярвам в нещо все си повтарям,

може би днес ще да надвия умората.

Дайте ми, моля ви, зрънце надежда -

обикновена и малка като маково семе,

която тайно и обич аз да отглеждам

и да знам, че никой не ще ми я вземе.

Дайте ми, моля ви, капка любов,

с която да мога да полея сърцето си

и то да затупти във ритъм нов...

Аз ви моля... и протягам ръцете си.

А накрая дайте ми смелост да срещам

в очите изправена новите дни,

да продължавам да пея когато да усещам,

че пак ме раняват и пак ме боли.

Честит празник!

Лангош

Lángos /langosh/ - лангош /или лангос/ е традиционен унгарски специалитет, вид пържен плосък хляб от тесто с брашно и варени картофи, мая, сол и вода/мляко, аналог на нашите мекици. Ще започна с тях и като въведение към едно пътуване в ритъм на унгарски танц - перлата на Дунава, красиви градове и исторически забележителности, специфична кухня, преплетена с традиции и новаторство.

 Унгария е една много популярна и позната дестинация, така че ми се иска този път да я представя в по-различен поглед. Казват, че унгарската кухня е предназначена за истински гастрономи, че всяко ястие притежава богат вкус, аромат и текстура, като пъстротата и богатството си дължи на дългата история и разнообразните етноси, минали през територията й. Унгарската кухня се приема като съчетание на по-обикновената храна, създадена преди векове от заселилите се в равнините й номадски племена, някои нови съставки, които са дошли с италианци и турци през 15-ти и 16-ти век и елегантна, високо развита кухня, която идва от дните на Австро-Унгарската империя. 

В началото на миналия век отлични унгарски готвачи, поставят основите на съвременната унгарска кухня. Karoly Gundel е първият специалист по проучване и разпространение на унгарската кухня, наричан кралят на унгарската кухня, той е истински гастрономически реформатор - автор на няколко готварски книги и създател на уникални рецепти и ресторант, който все още е сред първите сто ресторанти в света. Ще спомена още няколко имена: Йозеф Добуш, Henrik Kugler и Emil Gerbeaud, Ferenc Schwabl и Vilmos Ruszwurm, но за тях, когато им дойде времето.

Синоним на огнената кухня са гулашът и червеният пипер, но също така се гордее с прекрасни сладкиши – ябълков щрудел, класически добуш, палачинки Гундел, ролца с орехи и макове семе и много други, повечето от които имах възможността да опитам в оригинал и логично имам амбицията да приготвя в къщи.
 Чела съм, че едно от култовите места за приготвяне на този лангош е малкото артистично градче близо до Будапеща - Сентендре /Szentendre/. Изключително живописен град със средиземноморска атмосфера, архитектурно и религиозно многоцветие и стилово разнообразие, донесени му от различните емигрански вълни. За първи път се споменава като град през 1009 г., като първоначално е бил заселен от сръбски бежанци, и носи името си издигната на църква Св.Андрей. В последните години се превръща в колония на изкуството, културата, занаятите и туризма. Тук се намира и уникалният музей на марципана, но той напълно заслужава самостоятелна и отделна тема.

 

По малки калдъръмени улички се стига до централния площад, където се издига Бароковият кръст от 1763 г. в чест на факта, че чумната епидемия избягва и пощадява  града. Около него се намират множество архитектурни шедьоври, музеи, ресторанти, кафенета и сувенирни магазини. Съвсем наблизо е и входът на тясна уличка и малка закусвалня, където се приготвят не много здравословни, но пък вкусни лангоси. Предполага се, че името идва от Ланг, унгарската дума за пламък.

Има различни варианти, аз се постарах да наблюдавам майстора и да потърся една по-автентична рецепта. Вече споменах, че се приготвят от хлебно картофено тесто, което ги прави с пухкава и не с позната по- жилава структура на мекиците. В миналото са се пържили в свинска мас, но вече почти не се практикува. Втасването на сместа е допълнителна предпоставка за получаване на ефирни и въздушни лангоши.

Лангош

Продукти за 4 бр. големи или 6 малки Lángos

1 голям картоф, варен и обелен, пюриран или настърган 

7 гр. суха мая /1 опаковка на д-р Йоткер / 

1 ч. л. захар 

2 ч.чаши брашно 

1 с.л. олио 

½ ч. л. сол 

½ ч. чаша мляко 

¼ ч.чаша брашно за дооформяне 

олио за пържене 

2 скилидки чесън, нарязани на половина 

гарнитура, по желание 

Приготвяне: 

В купа се поставят пресятото брашно със солта, картофеното пюре, маята, захарта, млякото и олиото. Разбъркват се, след което се замесва сместа за около 5 мин., докато стане гладко и еластично тесто. Поставя се в намазнена купа и оставя да втасва до двойно увеличение на обема. Разделя се тестото на 4 порции, формова се в кръгли питки и поставя върху леко набрашнена дъска. Покрива се и оставя за още 20 минути. 

В дълбок тиган се загрява олио за пържене. Оформят се питки с диаметър около 20 см. и пържат в загрятото олио около 2 минути от всяка страна или докато стане златисто. Поставят се върху хартиени кърпи за абсорбиране на мазнината. 

Поднасят се горещи, натрити със скилидка чесън и поръсени със сол, в унгарските популярни солени и – още настърган кашкавал, майонеза, чили сос.

Може да включват заквасена сметана и/или други подправки.

Оформих и поместих в началото колаж със снимки на оригиналните лангош, а това са  моите реплики - вкусни и пухкави… 

Опитайте…

А днес, по-специално:

Честит първи учебен ден на всички първокласници, ученици и учители! 

На добър час!

Кръстовден

Точното наименование на днешния празник е - 

Всемирно въздвижение на Светия и Животворящ Кръст Господен
Кръстовден

Светата Православна Църква извършва поклонение на светия честен Кръст Господен четири пъти в годината: на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември. 
По древен обичай на тоя ден се прави водосвет и свещениците ръсят по домовете за благословение със св. Кръст. 

Празникът Въздвижение на светия и животворящ Кръст Господен е установен във връзка със следните събития в историята на Христовата църква: 1. Чудесното явяване на св. Кръст на император Константин Велики; 2. Намирането на светия Кръст на Голгота; 3. Връщането на животворящия Кръст от персийски плен.
На този ден 14 септември /(27 септември стар стил) Църквата приканва вярващите да отдадат благовейно поклонение на самия Животворящ Кръст, на Който Спасителят понася страдания заради човешкото спасение; на Кръста като оръдие на Христовата победа над греха и смъртта.

Според църковното предание Света Елена, майката на император Константин Велики, се счита за ревностна християнка. Тя се отправя към светите места в Палестина, за да потърси гроба Господен, който два века по-рано е затрупан от гонителите на християните. Усилията й се увенчават с успех. Намерени са пещерата на гроба, както и три кръста. Кой от трите е Христовият кръст се разбира, когато чрез докосване с един от тях е възкресен наскоро починал човек. Частица от този животворящ кръст Елена изпраща на сина си в Константинопол, а самият кръст е положен в главната Йерусалимска църква. 

След време над пещерата на гроба Господен построяват храм, който съществува и до днес. Той е осветен тържествено на 14 септември 335 г. На този ден се събират хиляди поклонници. За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига или го "въздвижва" над главите на присъстващите. От това "въздвижение" получава своето име и празникът. 

Според народния обичай този ден се свързва с края на лятото и началото на есента. Вярва се, че на Кръстовден деня и нощта се кръстосват – стават равни. Осветява се семето за посев и се започва гроздоберът. 

На Кръстовден се спазва строг пост.

Според запазено предание част от Светия Кръст бил заровен и в българската местност, наречена Кръстова гора. Масово религиозно събиране се случва веднъж годишно - в нощта на 13 срещу 14 септември (Кръстовден) в Кръстова гора. Хиляди вярващи се събират на хълма за нощната литургия в очакване на чудо. Бдението завършва с изгрева на слънцето, когато лъчите му докоснат върха на големия метален кръст. 

На този ден имен ден празнуват: Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана, Къна, Кънчо, Ставри.

Честит празник!

Плодова салата с риба тон

И докато септемврийското лято е още тук, избрах една идея за пъпешова плодова салата в съчетание с консервирано филе от риба тон. Този слънчев плод, сладък и сочен, член на семейството Cucumis melo е високо ценен още от древните египтяни преди хиляди години и векове преди това в Персия, където се смята, че пъпешът е създадени. Не е новост, че пъпешите се нареждат сред най-вкусните и уникално полезни храни, съдържаща богата комбинация от полезни витамини и минерали. И макар сам по себе си той да е достатъчен като храна, отдавна е създал репутация на универсален плод, който еднакво добре се съчетава в сладки и солени комбинации. 

Това е една много вкусна и освежаваща салата от налични свежи плодове, риба тон и ароматен дресинг – чудесна идея за лека вечеря или предястие. Вече я правя няколко пъти – лесна и бърза, но крайният резултат е фантастичен. Оформлението и допълненията могат да бъдат различни, аз сервирах с кашкавалени крекери. 

Плодова салата с риба тон 

Плодове, без конкретни пропорции –
пъпеш, праскова, ябълка, круша, малини/къпини, грозде пресен зелен лук
200 гр. консерва филе риба тон

 Дресинг:
2 с.л. бял винен оцет
2 с.л. олио
1 с.л. захар
½ ч.л. лимонов сок
½ к.л. горчица
и бял черен пипер на вкус
листа целина или мента

Салата се сервира охладена, полята с предварително приготвения дресинг.

И в другия вариант, от по- близо:

Опитайте...