Черешова задушница, Света Петдесетница, Ден на Света Троица и още...

На Петдесетия ден от Господното възкресение Дух Свети слязъл над апостолите във вид на огнени езици и ги обдарил с благодатните дарове,  

а Руската православна Църква го нарича Ден на светата Троица.

Всяка година, в съботата преди големия християнски празник Петдесетница, се предхожда с Черешова задушница, която няма фиксирана дата, тази година  на 30 май/.

 След Петдесетница следва празникът на Свети дух - винаги в понеделник.

Черешова задушница, която се отбелязва винаги в съботния ден преди големия християнски празник Петдесетница и е втората Задушница за годината.Чрез богослужението в църквата, се  измолва прошка от Бога за нашите покойници.  

“Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост” 

казва Библията.
Приготвят се жито, хляб, вино, плодове (череши) и други храни, които се раздават. На Черешова задушница християните посещават гробовете на близките си покойници, почистват ги, прекадяват, преливат с вода и червено вино, запалват свещ и раздават житото, хляба и черешите, които са дали името на тази панихида.

Тази година, на 30 май, Православната църква почита и паметта на Света Емилия - имен ден празнуват всички с име Емилия, Емил, Емилиян, Емилияна. Емилия.

Неделята е един от най-големите християнски празници - Петдесетница, а още Пресвета Троица, понеже слизането на Светия Дух е дело на безкрайната милост от страна на трите Божии лица: Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Светий. Празникът се нарича и Света троица – символ на световната хармония, представена от Бога отец (безкрайното първоначало), Бога син (абсолютния смисъл) и Светия дух (животворящото начало). На Петдесетия ден от Господното възкресение Дух Свети слязъл над апостолите във вид на огнени езици и ги обдарил с благодатните дарове.

Денят на Светата Петдесетница от древни времена се смята за рожденият ден на Христовата Църква, създадена не от суетата на човешки тълкувания и размисли, но по Божествена благодат.

  Трите лица на Св. Троица са описани в първите три стиха на Библията.

„В начало Бог сътвори небето и земята" (Бит. 1:1). Тук имаме Бог Отец.

„А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божи се носеше над водата" (Бит. 1:2). В този стих вече се говори за Бог Дух Свети.

„Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина" (Бит. 1:3). Тук излиза вече Словото, Бог Син.

По този начин трите Лица (Ипостаси) на Пресветата Троица ясно се открояват в първите три стиха на Библията

Храмов празник отбелязва на Петдесетница   и Дивотински манастир "Св. Троица"

Понеделник след Петдесeтница е празникът на Светия Дух.  Светият Дух обогатява човека с духовни дарове, украсява човека с многообразни добродетели, прави го дърво добро, плодоносно, създаващо добри плодове (Матея 7:17)

Плодовете на Духа, по думите на апостол Павел, (Галатяни 5:22-23) са: 

любов, радост, мир, дълготърпение, благост, 

милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание.

И още един голям празник на 1 юни - 

Слънчев, безгрижен и усмихнат - честит празник, деца!

2 юни -
Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България.


139 години от гибелта на Ботев. Денят на всенародна почит и преклонение към паметта на загиналите за свободата и независимостта на България.

Публикация 995 и Гурме с вестник "Преса"

Днешната ми публикация е с пореден номер 995...., само още 5 до юбилейната 1000 - та:)

Избързах и избрах да почерпя с нежно шоколадово суфле,
което е и за всички, които ще надникнат тук по повод гостуването ми в рубриката "Гурме" на вестник "Преса" - брой 142, от четвъртък 28 май 2015. Добре позната традиция е да се представят кулинарни блогове в страниците на всекидневника, а за мен това стана възможно със съдействието, търпението и помощта на Ася Григорова - благодаря от сърце за доверието и вниманието към мен и Опитайте...!

Рецептите, които предложих за читателите на "Преса" :

За начало сезонните

 Спаначени палачинки с рикота и лимоново масло

Десертът бе проблемен - искаше ми се да уважа творчеството на Джулия Чайлд с нейната Шоколадово – бадемовата торта „Савската царица” (Reine de Saba), но по-големият обем на рецептата се яви като затруднение, затова избрах пак нещо шоколадово - класика.

 Топъл шоколадов чийзкейк

В рубриката има нещо като "запазено място" за салати,

моята идея е една богата салата със средиземноморски привкус -

Салата с грилован патладжан, нахут и саламурено сирене

За финал, на свой ред с изказаните благодарности, горещо препоръчвам рубриката "Гурме"...

Опитайте...

Омлет с пресни картофи в испански стил

Последните ми рецепти имат някакъв национален кулинарен оттенък и тази не е по-различна - насочена към слънчева Испания. Стане ли въпрос за яйца и испанска кухня повечето асоциации са  за тортиля /tortilla española/. Една идея за леко яйчено ястие - омлет, най-популярното ястие от групата на аламинутите и доколкото всяка кулинарна култура е уникална, толкова са и разнообразни начините и рецептите за неговото приготвяне. Имам предпочитана рецепта за омлет, но днешният е по-различен, характерен  за испанската кухня  - омлет с картофи, като използвах малки пресни картофки. Класическата рецепта съдържа само картофи, лук и яйца, но тази версия има добавки от зеленчуци, шунка, която замених със сирене и задушени домати. Много гъвкава комбинация – лесна, колоритна, вкусна и ароматна или един голям, богат омлет по нашенски или вариант на запеканка? Четох в сайта на Bonduelle препоръка готовият омлет да изчака 8-10 минути преди сервиране.

 Омлет с пресни картофи в испански стил

/по идея на Spanish-style omelette/

Продукти за една/две порция:

1 -1½ ч.чаша пресни картофи, препоръчително по-дребни
¼ ч.чаша зеленчуков микс*

1 с.л. зехтин / растително масло
стрък пресен лук
2 яйца

¼ ч.чаша зърнисто сирене, може и козе

1 с.л. зехтин / растително масло

1 клонка чери доматчета
1 скилидка чесън

1 с. л. нарязани пресни подправки /магданоз/

* замразен грах, моркови, чушки, царевица

1ч.чаша =240 мл.

Пресните картофи се почистват и задушават или сваряват до полуготовност,  ако са по-едри се нарязват, а дребните –оставят цели.

В затоплена мазнина се задушават лука / бялата част/ и зеленчуковия микс /предварително полят с гореща вода и добре отцеден/. Добавят се картофите и разбърква. Разбиват се яйцата, добавя се зелената част на лука, зърнистото сирене,сол и черен пипер на вкус. С яйчената смес се заливат зеленчуците и запържва, под капак, до стягане, а след това се обръща /с помощта на чиния/ и запържва  и от другата страна. Вместо обръщане, може да се  запича/грилова във фурна само на горен реотан.

Подготвят се доматите, като в 1 с.л. зехтин, овкусен със скилидка чесън, се задушават леко, до омекване и поставят върху готовия омлет. 

И разрязан:

Поръсва се с пресни подправки преди сервиране, а прясна зелена салата е едно добро допълнение.

 Опитайте...

Спасовден и още празници в майската седмица

В богатия празничен майски календар е време да отбележим още няколко големи християнски празника. За начало и винаги в четвъртък ,40 дни след Великден - 

ден за ВЪЗНЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ, СПАСОВДЕН

Възнесение Господне, Възнесение Христово или Спасовден празнува момента, когато Исус Христос се възкачва на небето. Според християнските вярвания, след смъртта и Възкресението си, в продължение на 40 дни Христос се среща с учениците си, за да им разказва за Божието царство. На 40-тия ден, придружен от тях и от Дева Мария, той се изкачва на Елеонския хълм до Ерусалим, и оттам, пред очите на всички, се възкачва на небето (Евангелия от Лука 24, 50-53; от Марко 16, 19), което се смята за край на Христовия път на земята. В чест на Бога Спасител нашият народ нарича празника "Спасовден", дума, която произлиза от "спасение".

Спасовден е професионален празник на хлебари, сладкари, шофьори, строители, хотелиери и цветари.

 

И още:

Именници: Спас, Спаска, Спасена, Спасияна, Спасимир, Спасимира.

 Тази година 21 май съвпада със специалния ден за почит на 

император Константин и майка му – Елена.  

 Свети Свети Константин и Елена, 

на­ри­ча­ни “рав­но­а­пос­тол­ни” за­ра­ди из­к­лю­чи­тел­ни­те им зас­лу­ги 

за ут­вър­ж­да­ва­не­то и 

раз­п­рос­т­ра­не­ни­е­то на хрис­ти­ян­с­ка­та вя­ра.

„С това ще победиш!" - Цар Константин Велики известен с тези думи и видение на сияещ кръст в небето, се свързва въвеждането на християнството като официална религия във Византия и е първият християнски римски император. Константин пожелава да прослави самото Живоносно Дърво, на което бил разпнат Христос. Св. Константин Велики (324–337 г.) е една от най-популярните личности сред канонизираните светци в историята на християнското Средновековие. Времето на неговото царуване бележи края на трите столетия преследване на християнството в границите на Римската империя. По мол­ба на цар­с­т­ве­ния си син бла­го­чес­ти­ва­та ца­ри­ца Еле­на за­ми­на­ва за Све­ти­те зе­ми, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус.Това събитие се смята за най-важното в историята на християнската църква и затова император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци. 

И още:..  

Именници: Константин и Елена, още Динко, Ели, Еленка, Елица, Елин, Елина, Елка, Илона, Койчо, Коста, Костадин, Костадинка, Костадинко, Констанса, Констанца, Кунчо, Алена, Алейна, Лена, Ленко, Станимир, Станимира, Станка, Стоил, Трайко 

Следва всенародният 24 май, Денят на просвещението 

и Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост:

 

Кирил и Методий

Български всеучилищен химн

"Върви, народе възродени,
    към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
    съдбините си ти поднови!

Върви към мощната Просвета!
    В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден -
    и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,
    което във душите грей!
Напред! Народността не пада
    там, дето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!...
    О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
    които завладя със меч!..."

Тъй солунските двама братя
    насърчаваха дедите ни...
О, минало незабравимо,
    о, пресвещени старини!

България остана вярна
    на достославний тоз завет -
в тържествуванье и в страданье
    извърши подвизи безчет...

Да, родината ни години
    пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
    но върши дългът се всегда!

Бе време, писмеността наша
    кога обходи целий мир;
за все световната просвета
    тя бе неизчерпаем вир;

бе и тъжовно робско време...
    Тогаз Балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
    на отоманский властелин...

Но винаги духът народен;
    подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!... През десет века
    все жив остана ваший глас!

О, вий, които цяло племе
    извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте -
    заспал в глубока тъмнина;

подвижници за права вярна,
    сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
    звезди върху Славянски мир,

бъдете преблагословени,
    о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
    творци на наший говор мил!

Нека името ви да живее
    във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
    в Славянството во век веков!

Русе, 1882, априлий 15
[сп. "Мисъл", 1892, кн. IX-X]  

Химн на Свети Свети Кирил и Методий 

 

 

Светли, благословени и щастливи празнични дни!

Неделна разходка: Дивотински манастир "Св. Троица"

След подсказката в Клисурския манастир, ето и новата идея за неделна разходка - Дивотински манастир "Св. Троица":

В живописните северни склонове на Люлин планина, между Дебели и тънки рид, на десетина километра от с. Дивотино и на 4 км. от кв. Михайлово на Банкя се е сгушил един от най-старите запазени манастири в Софийско – манастир Св. Троица,   Дивотинският


До последно манастирът „Света Tроица“ остава скрит сред пейзажа на зелените широколистни дървета и след това ... грейнал в своята в белота, манастирът впечатлява със спокойствието и тишината /въпреки новите строителни работи/, красотата и пъстротата на цветните лехи, високи смърчове, неизменната манастирска чешма, и  усещането за уют и  ред, гостоприемност, святост.

През последните години животът в светата обител отново се възражда, заедно с игумена архимандрит Пахомий в братството на Дивотинския манастир вече се подвизават петима монаси; манастирът е обявен за паметник на културата, основно ремонтиран, сега /2015, май/ се строи нов параклис "Св. Седемдесет апостоли" и аязмо; 

Храмовият празник се отбелязва всяка година на Петдесетница 

(50 дни след Великден, тази година на 31 май/). 

На този ден от олтарните двери монасите хвърлят орехова шума към богомолците, напомняща огнените езици, в които се е бил превъплътил Светият дух, когато се явил на апостолите 50 дни след Възкресение.

Според преданието за основаването на Дивотински манастир, обителта е построена от праведно християнско семейство, които намерили гърне с жълтици докато орали нивата си. Съпрузите решили да построят манастир с имането, като натоварили гърнето на едно магаре и казали, че ще започнат строежа на място посочено от Бог. Не след дълго магарето легнало и не пожелало да стане на сенчеста поляна между два бързи потока. Строителството започнало там през 1046г, сто години след смъртта на Св. Иван Рилски. Местността, където е било открито гърнето с жълтиците и до днес е известна като “Имането”.

По време на кърджалийските набези в края на 1806г., манастирът не е пощаден и стадата му овце, крави, коне и волове са заграбени. Тогава игумен на светата обител е йеромонах Петър, който оставил преписка за случилото се: "Да се знае кога седеха кърджалиите в Брезник во 1806 лето месец декември, шести ден. Не стигнало им тогай золумите на кърджалиите, та некой Хасан Ходжа от Брезник дошъл с двама сеймени та взема стадото, овце, волове и коне от манастира". Съществува легенда, че възмездието дошло, грабителите били застигнати от буря, гръм ударил и убил предводителят на кърджалийте Хасан Ходжа, уплашените кърджалии го погребали на място и побягнали, а добитъкът сам се върнал в манастира. И до днес мястото, където Хасан Ходжа е бил погребан се нарича “Ходжи гроб”.

Дивотинският манастир „Св.Троица” е известен сред местните хора и като Царски манастир, заради честите му посещения от Цар Фердинанд по време на неговото управление. Знае се, че Цар Фердинанд подарил две каляски на тогавашната игуменка, майка Клавдия. Едната каляска била за представителни нужди, а другата – за наглеждане на обширните манастирски имоти.

Както повечето манастири по това време, и Дивотинският манастир през турското робство бил средище на българската писменост и поддържал килийно училище. Манастирът подпомагал и освободителните борби, като е приютявал и Васил Левски/ запазена и вратичка, през която той е излизал от манастира/.

Сегашният храм и манастирските сгради са построени през 1902г. след като три пъти са били опожарявани по време на турското робство и за съжаление, окраден и в днешно време - през 2005 г. манастирът е сполетян от нещастието да му бъдат отнети двете най-ценни икони, смятани за чудотворни – тази на Света Богородица и на Света Троица. 

Сегашните стенописи в манастира са нови и впечатляващо колоритни, по време на посещението отец Никодим ни разказва не само историята на манастира, но обяснява и какво символизират изображенията на Светите Новомъченици /разрешиха ни да снимаме вътре, без иконостаса/.

Отвън и вътре:
 
В стенописите са изобразени и няколко жени: Света ЗлатаМъгленска; Св. Петка Българска (Търновска); Св. преподобномъченица Елисавета

 Над входа:

И една по-рядко срещана иконография  -“Недреманное око”: Икона  Спас Недреманное Око

До Дивотинския манастир се  стига лесно - Пътят към Манастира започва в покрайнините на Банкя – квартал Михайлово, намиращ се в противоположния край на Банкя спрямо София Настоящият проблем за май 2015 е ремонтът на ул. А.Стамболийски и налагащият се обходен маршрут. Но в по-горната част към манастира пътят е удобен с ново покритие асфалт и с указателни табели. 

Още снимки:

Не мога да пропусна и цветната феерия:

Актуалните магнолии:

 Различни сортове лалета

Проектът на новия параклис "Св. Седемдесет апостоли":

Опитайте...