Светите равноапостоли Петър и Павел

Денят на светите равноапостоли Петър и Павел е един от най-почитаните летни празници в традициите на българския народ. Всяка година на 29 и 30 юни Светата църква чествува едновременно паметта на великите апостоли Петър и Павел, които тя нарича първовърховни първопрестолници и вселенски учители.

Наречени са още "стълбове на православната вяра". Те са се трудили за разпространение на словото Божие, претърпели много страдания и гонения и са ни завещали в своите послания основните правила на християнската вяра и живот. Тържествена служба в прослава на светите апостоли Петър и Павел се извършва още от древността на 29 юни и на 30 юни (12 юли по стар стил) Събор на светите дванадесет апостоли, с особена прослава на ап. Павел.

Свети апостол Петър

Свети апостол Петър, брат на ап. Андрей Първозвани, бил неук и беден рибар от гр. Капернаум на брега на Галилейското езеро. Еврейското му име било Симон, а името Петър, което на гръцки означава "камък", му дал Сам Иисус Христос. Ревностен във вярата, когато Христос запитал: за кого Го мислят човеците, Петър отговорил, че Той е Син на Живия Бог. Апостол Петър бил един от най-любимите ученици на Спасителя и бил въздигнат от Господа до апостолско достойнство. Петър следвал неотделно Спасителя до деня на Възнесението Му. Преди залавянето на Спасителя Петър се отрекъл от Христа по време на съда, но и горчиво се разкаял.

Свети апостол Павел
Свети апостол Павел (от лат. паулус - малък), с кръщелното име Савел, не е от кръга на Христовите ученици. Обръщането му към Христос станало ненадейно, в резултат на необикновено видение. В книгата Деяния на на св. Апостоли (XI глава) се разказва, че на път за Дамаск Савел видял необикновена светлина и чул Божия глас от небето: "Савле, Савле, защо ме гониш? ... Аз съм Иисус, когото ти гониш". Това събитие било повратно в живота му. Излекуван, той се покръстил и станал най-ревностния разпространител на християнската вяра.

Според схващанията в народния календар, на този ден не бива да се върши важна земеделска работа. По традиция се отговява с варено тазгодишно пиле и празнични погачки. В черквата се носят петровски хлябове и ябълки-петровки, освещават се и се раздават на роднини и съседи за здраве. С Петровден завършва и Петровския пост, който тази година бе пропуснат.  "Ако 29 юни, празника на Първовърховните апостоли, се случи в сряда или петък, се разрешава риба, а ако 30 юни съвпадне със сряда или петък, се разрешава само да се яде постна храна с олио и вино."

Според народните вярвания Свети Петър е ключар на райските порти и главен съдник на човешките грехове, който определя коя душа е праведна и достойна да влезе в рая.

Празнуват носещите имена:
Петър, Павел, Петьо, Петрана, Петранка, Пепа, Петя, Полина, Павлин, Павлина, Павлета, Кремена, Камен, Пейо, Пенка, Пенчо,Пламен

Макар в църковния календар да пише, че 29 юни е празник на двамата апостоли , за народа това е Петровден, а следващия ден - 30 юни, по църковному - Събор на 12-те апостоли, народът нарича Павловден.

А след тези празници на 1 юли отбелязваме деня на Свети Безсребреници Козма и Дамян. Това е църковен празник влязъл в народния календар с името "Свети Врач" в памет на двамата братя Козма и Дамян, които се заели да изучават целебните свойства на различните билки и се прочули като лечители. Много предания разказват за тяхната безкористност и вярност към клетвата - да лекуват единствено с името Божие и в името на живота, без да взимат и грош за това.

На същата дата Българската православна църква празнува и едно от значимите събития в духовната история на България - връщането на мощите на св. Йоан Рилски от Търново в Рилската обител.

/снимката е от интернет галерия/

Честит празник!

Плоски хлебчета с мед и мащерка

В началото на лятото, след деня на билките, избрах да предложа една уханна комбинация, със специфичен, нежен аромат и вкус мед и дъхава дива мащерка, в допълнение към крехки плоски хлебчета. Основните вкусови акценти в тази рецепта са мед и мащерката. И след като за качествата на меда е писано и пояснявано много, се спрях повече за полезните свойства на мащерката.Мащерката (Thymus – от гръцки: смелост, сила, мисъл), известна още като бабина душица и овчарски босилек, е тревисто многогодишно растение с наситено лилав цвят и силен аромат. Тя е растение с широк спектър от приложения и ползи за човек - мащерката е билка, пълна със слънце. Расте по сухи, тревисти и скалисти припечни места из горските поляни и пасища, и примамва с вълшебен ароматен мирис. Обикновено се определя като универсално лекарство за всякакви болежки. В същото време се използва широко в кулинарията: във френската кухня, като съставка на "bouquet garni", както и на "herbes de Provence";  в арабската кухня присъства към подправката „Za'atar", Гърция специално е известна с меда от дива мащерка. Изглеждаща фина и деликатна подправка с наситен аромат, мащерката е прекрасно допълнение към боб, яйца, месни, млечни и зеленчукови ястия. Заедно с около шестдесетте си от общо 350 разновидности, включващи френска мащерка, лимонова мащерка, портокалова мащерка и сребриста мащерка, е сигурно, че тази подправка добавя гарантирано благоухание. 

 В древна Гърция мащерката е била много популярна и широко използвана заради ароматните си качества, като се е горяла като тамян в свещените храмове. Тази подправка е била известна и като символ на куража и храбростта, което продължило чак до края на Средновековието. Жените са връчвали на рицарите си като символа на смелостта им шал, на който е избродирана пчела и в който е увит стрък мащерка. Мащерката е подправка, много добър източник на желязо и манган, както и на калций и диетични фибри. Освен това съдържа и разнообразни флавоноиди, включително и апигенин, нарингении и тимонин, които увеличават антиоксидантния капацитет на мащерката, и в комбинация със статута й на добър източник на манган, й дават висока позиция в списъка на антиоксидантни храни. Мащерката изобилства от етерични масла, тимол, флавонови гликозиди, минерални соли, дъбилни вещества и др. 

Без да се впускам в курс по билкарство, следва рецептата за плоските хлебчета с мед и мащерка: 

Плоски хлебчета с мед и мащерка 

 /по идея от Flatbreads with Honey and Thyme/

Продукти за за 4 хлебчета: 
1 3/4 ч. чаши (220 гр.) брашно
1 ч.л. бакпулвер

3/4 ч.л. сол*
½  ч. чаша (120 мл) вода
1/3 ч. чаша (80 мл) зехтин
2/3 до 3/4 чаша сирене  твърдо сирене/кашкавал, по избор

1/3 до 1/2 ч. чаша (79-118 мл) мед
1 супена лъжица прясна мащерка 

*според солеността на сиренето

1 ч.чаша = 240 мл.
В стъпки и снимки.

Фурната се загрява до 220-250С, най-добре с камък за пица, теракотена или друга тежка плътна подложка за печене в средата на фурната.
Смесват се брашното, бакпулвера и солта в купа. В средата на брашнената смес се добавя водата и маслото. Постепенно се разбъркват течностите в брашно с дървена лъжица, за да се образува меко тесто. Замесва се тестото и леко оформя на топка, след което разделя на 4 части. Всяко едно от тях се разточва върху хартия за печене на тънък лист в приблизителна форма на овал или правоъгълник. Разточените хлебчета се поставят върху нагорещената повърхност, може и с хартията за печене. Пекат се около 5 минути, до леко златисто, изваждат се поръсват с 1/4 от предвиденото и настъргано твърдо сирене или кашкавал. Пече се още 3-4 минути, до зачервяване на краищата и изважда от фурната.
Веднага се поръсва с мед, мащерка и едра сол, използвах хималайска. Нарязва се  на парчета и сервира топло.

Може да се приготви и по-рано, но етапът с второто печене е с около една минута по-малко. Преди сервиране се допича и следващите стъпки се запазват.

Някои получиха въздушни джобчета, като чудесна възможност да се напълнят със салата.

Сервирах с коктейлни топчета от авокадо и сирена, но тяхната рецепта ще отделя самостоятелно.

Тези плоски хлебчета с мед и мащерка се оказаха чудесни: хрупкави и ароматни, тип крекери, вкусни и леки,без мая и тежко тесто - типично летни...

Опитайте...

Черешова задушница и празници в началото на лятното слънцестоене

Днес е Черешова задушница, която няма фиксирана дата, а всяка година се отбелязва винаги в съботния ден преди големия християнски празник Петдесетница.
А от вчера /21юни/ астрономическото лято вече е факт. Периодът около лятното слънцестоене се счита за изключително мощен, наситен с нарастваща, стабилна енергия и за него народният ни календар има традиционни празници, които тази година се насищат допълнително от подвижните църковни Петдесетница и празника на Светия Дух. Водеща е Петдесетница (Ден на Света Троица), голям християнски празник и съпътстващите й дни, свързани с русалска обредност. По настоящем се включва 24 юни - денят на Йоан Кръстител и съвсем тематично празникът на билките - Еньовден.

В Стария завет петдесет дни след излизането на евреите от Египет на Синайската планина Господ дава законите на Моисей. В Новия завет на Петдесетница, петдесет дни след Великден, Божият дух слиза при апостолите си и ги дарява с вяра и истина;  и още...

 Започвам с днешния ден, който е Черешова задушница, която се отбелязва винаги в съботния ден преди големия християнски празник Петдесетница и е втората Задушница за годината. В памет на починалите християни, се прибират душите на всички починали от Спасов ден до сега. Чрез богослужението в църквата, се  измолва прошка от Бога за нашите покойници.  

“Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост” 

казва Библията.
Приготвят се жито, хляб, вино, плодове (череши) и други храни, които се раздават. На Черешова задушница християните посещават гробовете на близките си покойници, почистват ги, прекадяват, преливат с вода и червено вино, запалват свещ и раздават житото, хляба и черешите, които са дали името на тази панихида.

След Възнесението на Господ входът на царството небесно — раят, е отворен. Затова в този ден Църквата усърдно се моли през него да влязат починалите с вяра. На Петдесетница са дадени даровете на Светия Дух, които очистват от всяка сквернота. На задушница камбаната бие траурно — с отмерен удар, да напомни за грижата за мъртвите. Богослужебното правило е по-особено, с усърдни молитви за починалите.

В източното православие в една календарна година има 4 задушници — преди Месни заговезни, след Спасовден, около Димитровден и Архангеловден. На тези поминални дни близките на починалите посещават гроба, преливат го с вино, прекадяват го с тамян и след това раздават на присъстващите жито и храна за „Бог да прости мъртвите души“.

Утре е Петдесетница, петдесети след Възкресението на Спасителя, Св. Църква чества едно велико и славно събитие - слизането на Светия Дух над Апостолите и Дева Мария. Този празник всъщност е рожденият ден на Христовата църква.
Нарича се  Петдесетница, а още Пресвета Троица, понеже слизането на Светия Дух е дело на безкрайната милост от страна на трите Божии лица: Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Светий и е един от най-големите християнски празници. 

Трите лица на Св. Троица са описани в първите три стиха на Библията.

„В начало Бог сътвори небето и земята" (Бит. 1:1). Тук имаме Бог Отец.

„А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божи се носеше над водата" (Бит. 1:2). В този стих вече се говори за Бог Дух Свети.

„Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина" (Бит. 1:3). Тук излиза вече Словото, Бог Син.

По този начин трите Лица (Ипостаси) на Пресветата Троица ясно се открояват в първите три стиха на Библията

Празникът се нарича така, защото това събитие е станало в деня на старозаветния празник Петдесетница. Празникът бил тържествен и радостен, в Иерусалим се стичало голямо множество народ, за да принесат с благодарност към Бога установената от закона жертва. Апостолите заедно със Света Богородица били събрани в Сионската горница, където пребивавали в постоянна молитва след Възнесението на Иисус Христос.

Около третия час по еврейско време настанал голям чул шум от небето и над тях слязъл Светият Дух във формата на огнени езици. Веднага божественият огън пламнал в душите на апостолите и изпълнени с благодат, те започнали да прославят величието на Бога, като заговорили на различни, непознати за тях дотогава чужди езици.

Това им дало бодрост, сила и мъжество да отидат по всички краища на света да проповядват Евангелието и с готовност да отдадат и живота си за Христовата вяра.

Тогава свети апостол Петър произнесъл първата си пламенна проповед. Словата му проникнали дълбоко в сърцата на слушащите го и в този ден приели вярата в Христа мнозина, които се кръстили и се присъединили към първата християнска общност.

След този ден апостолите постановили християните да възпоменават това велико събитие, слизането на Светия Дух, всяка година на този ден. Денят Петдесетница от древни времена се смята за рожден ден на Христовата църква.

Понеделник след Петдесeтница е празникът на Светия Дух. Светият Дух обогатява човека с духовни дарове, украсява човека с многообразни добродетели, прави го дърво добро, плодоносно, създаващо добри плодове (Матея 7:17)
Плодовете на Духа, по думите на апостол Павел, (Галатяни 5:22-23) са: 

любов, радост, мир, дълготърпение, благост, 

милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание

Традиционно на 24 юни, се чества Еньовден - един от най-важните летни празници в народния календар - по нов стил, когато, по църковен канон е рождението на Св. Йоан Предтеча и Кръстител Господен, Еньовден (Еньов - ще рече Йоанов).

В българската традиция Еньовден стои по значение редом с Коледа, Великден и Гергьовден, но от всички тях като че ли той е с най-силно езическо влияние. С него са свързани множество вярвания за слънцето, водата и лечебните растения. В различните географски области името се произнася по различен начин — в Област София името на празника е Яневден, в Струга — Иванден, в Охрид — Ивъндън, във Великотърновско — Иван бильобер или Драгийка. Празникът съвпада с лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него. Според народа на Еньовден започва далечното начало на зимата — казва се Св. Еньо, който "облича калшника (кожуха) и отива да донесе зима", "Свети Еньо започва да си кърпи кожуха и се стяга за зима". Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, Слънцето „трепти“, „играе“ и който види това, ще бъде здрав през годината. Точно по изгрев, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина-ще боледува.

 Еньовден е най-дългият ден в годината, изпълнен с надежда и вяра в добрите сили на природата, ден за прозрения и равносметка. Този ден е с половин година зад себе си и с половин година надежда пред себе си. Харесвам съвета на Иванка Лилова за най-виталния ден през годината, Еньовден:

"да спрем надпреварата с времето,
да откъснем стръкче росна билка,
да се усмихнем на Слънцето и
заредени с енергия да извървим пътя до края на годината."

 На този ден имен ден могат да празнуват имена: Яни, Яне, Яна, Янка, Янко, Яница, Янин, Янина, Янита, Янета, Яниса, Янимир, Янимира, Янислав, Янислава, Янизар, Янизара, Янилин, Янилина, Янидин, Янидина, Яник, Янико, Яника, Яно, Яньо, Янчо, Енчо, Еньо, Иван, Ивана, Иванка, Йоан, Йоана, Даян, Даяна, Дилян, Диляна и имена на билки.

Седмицата, а и месеца ще завършат също празнично. Всяка година на 29 и 30 юни Светата църква чества едновременно паметта на великите апостоли Петър и Павел, които тя нарича първовърховни първопрестолници и вселенски учители, но може би ще отделя в самостоятелна публикация.

Хубаво, слънчево и щастливо лято!
 

Запечени тимбалчета от полента и тиквички

Топлото време осезаемо настъпва, очакваме и астрономическото лято на 21 юни - типично време за по- лека и свежа храна, която да тонизира тялото и приповдига настроението. Имах намерение да покажа няколко снимки от красивото Дойранско езеро и живописния Колешки водопад, разположен на река Баба в Беласица, край Струмица - една близка, по-малко позната възможност за отмора. На първо разглеждане не ми хареса особено качеството на снимките, които сме направили, като реално отражение на действителното излъчване и въздействие на тези места, та предпочетох на този етап да прикача едно клипче от YouTube:

Изоставяйки и с кулинарните предложения, избрах да предложа една слънчева, лека и сезонна рецепта - запечени тимбалчета от полента, овкусена с босилек, домати и тиквички в комбинация на няколко вида сирена. Обичаме вкуса на полента, за който няма сезон, тиквички и зеленчуци – също. Миналата година харесахме съчетанието в една запеканка на царевично брашно и спанак. Сега идеята ми бе за нещо като гратин с гриловани полента и зеленчуци, тип  „рататуй”, а за да включа и патладжани оставих реализацията за по-късно. Накрая се спрях на това семпло, малко разнообразено в оформление ястие във вид подобие на солени кексчета по италианска рецепта за polenta al forno con zucchine.

Запечени тимбалчета от полента и тиквички

Продукти за около 4 до 6 порции *

За полентата:
1 ч. чаша царевичен инстантен грис
1 ½  ч. чаша зеленчуков бульон 
1 ½  ч. чаша вода
2 с. л. пармезан или друго твърдо сирене/кашкавал
2 с.л. масло
сол, черен пипер, настъргано индийско орехче – на вкус.

За пълнежа:
1-2 с.л. зехтин
1 скилидка чесън, по желание
1 средно голяма тиквичка
1 домат*
1-2 с.л. бяло вино
сол, черен пипер на вкус
листа пресен босилек
6 с.л. микс от настъргани твърди сирена или кашкавал
100 гр. саламурено сирене

* за повече аромат може да се използва малък резен маринован в зехтин сушен домат
още чери домати за гарниране
 1 ч.чаша =240 мл.

Първо се приготвят зеленчуците: тиквичката се нарязва на кубчета, а доматът се обелва, почиства и нарязва само плътната част. Зехтинът се загрява и в него се затопля скилидката чесън, след което изважда. Поставят се тиквичките, посоляват се и леко запържват, и задушват с виното и доматите. За повече аромат може да се използва и резен сушен домат. След изпаряването на течността и омекването на зеленчуците до желаната крехкост,  се маха от котлона и овкусява с черен пипер и накъсани листа пресен босилек. Саламуреното сирене може да се натроши и прибави към тази смес или пък по време на подреждането.

Подготвят се съдчетата за ястието – формички за крем карамел или по-високи мъфин форми – намазват се с мазнина и поръсват с полента.

Фурната се загрява на 175С.

Приготвянето на полентата е лесно и бързо, използвам технологията както при Пай с полента и сирена: В тенджера се налива предвидените количества бульон, вода и сол, оставя се да заври и изсипва царевичното брашно /грис. При непрекъснато разбъркване и на по-слаба температура се вари, докато сместа се сгъсти и омекне; или се приготвя по указанията на опаковката. Сваля се от котлона и се разбърка с маслото, пармезана и индийското орехче. Ако е получената смес е много гъста, се разрежда с още малко бульон или вода.

В подготвените форми на дъното се излива още топла смес, след което се оформя вдлъбнатина  - като гнездо. Там се поставя малко настъргани сирена, зеленчукова смес, натрошено саламурено сирене и отгоре отново  сирена. Покрива се изцяло с още от царевичната смес. В центъра за финал се поставя половин резен чери домат, а по края се поръсва с „трохи” от вече стегнатата полента и още една идея настъргани сирена.

Така подготвените тимбалчета се пекат около 20 мин., до златисто, изваждат се и охлаждат за няколко минути, след което сервират.

По лятно му – свежа салата, лек млечен дресинг и още сладки доматчета са една чудесна гарнитура.

Изкуших се за допълнение от няколко хрупкави филийки пържени тиквички по гръцки.

И отвътре:

И както за всяко ястие, понятието лека храна се определя от баланса и количеството:

Опитайте...

Превъплъщенията на кекса - кекс с шоколад, извара и пияни вишни/череши

С малко закъснение, днешната тема е за превъплъщенията на кекса. Идеята не е моя, а на журналистката Десислава Митова от вестник „Всичко за семейството”. За поредния брой 23 от месец 6-12 юни, тя подбра няколко мои предложения и обедини с интересна гледна точка – кексът не само като любим сладкиш, а и в неговите многобройни възможности за обогатяване и разнообразяване. Избраните рецепти за публикуване бяха: Džemi lady с череши; Маслен портокалов кекс с крем сирене и Постно шоколадово кексче за 1 минута. Ще се радвам да допаднат и на читателите :) на вестник „Всичко за семейството”. Не мисля, че е необходимо да представям един от най-популярните и харесвани седмичници в страната. От страниците му може да се прочете актуална и увлекателно поднесена информация за здраве, мода и красота, култура, и не на последно място, като типично женски вестник, кулинарни рецепти и идеи. В тази връзка и ще споделя, че бях поласкана - беше ми приятно от жеста на внимание, гостуването във вестника и съвместната ни работа. Харесах подхода и гледната точка, харесах начина на представяне и избора - Благодаря, Десислава! Сега е моментът и да благодаря на всички мои приятели, които специално ме поздравиха с тази медийна изява.

И като логично продължение на темата, миналата седмица избрах да забъркам отново кекс, но също модифициран - в случая комбинация от шоколадово тесто, извара и пресни вишни, които замених с череши. Много бърза и лесна рецепта, с варианти за овкусяване, оформяне и поднасяне. Резултатът – сочен блат, мек пълнеж и ароматни плодови акценти. Това чудесно съчетание, подобно на браунис и чийзкейк не е новост, и преди съм правила подобен десерт, но сега е различно подреждането на пластовете и е една хубава сезонна идея. Рецептата е заимствана и адаптирана от Ciastoczekoladowe z twarogiem i wiśniami, с оригинал на Брауни с творогом и вишней. Моите изменения и допълнения го оформиха като кекс с шоколад, извара и пияни вишни или череши. Ето го:

Кекс с шоколад, извара и пияни вишни или череши
/Ciastoczekoladowe z twarogiem i wiśniami/

 

Онагледена в стъпки и снимки:
Продукти:

100 гр шоколад, използвах 50% какао
125 гр масло
150 гр. захар / ¾  ч.чаша/
3 яйца, големи**

120 гр. брашно /1 ч.чаша/**
1 ч.л. бакпулвер (без връх)
250 гр. меко сирене, тип „Крема”

1 пакетче ванилова захар
1 ч.чаша изчистени  вишни /череши***
1 щ. сол 

И още

1 с.л. коняк, избрах с  бадемов аромат

¼ ч.л канела, по желание

1 ч.л. захар

1 ч.л. брашно/нишесте

1 ч.чаша = 240 мл.

* в основната рецепта се използват 4 бр., но повечето коментари за са получаване на прекалено рядка смес. При мен с 3 големи яйца резултатът е добър.

** в основната рецепта се препоръчва количество от 120-150 гр.

*** в основата рецепта се използват замразени плодове,

Фурната се загрява на 175С.

Почистените от костилките пресни вишни или череши се поръсват с коняка, захарта и канелата и оставят да се овкусят.

Шоколадът с маслото се стопява на водна баня, след което леко охлажда. Двете яйца се разбиват с ¼ч.чаша захар, малка част от ваниловата захар и щипката сол. В кухненски блендер се разбива до кремообраност крем сиренето, яйцето, останалата захар /1/2 ч.чаша/ и ваниловата захар. Желателно е да се получи леко гъста и кремообразна смес.

Смесват се и пресяват заедно брашното с бакпулвера. Към разбитите яйца се налива маслено-шоколадовия сос и на етапи брашното с бакпулвера. Разбъркването е непрекъснато, но не много силно, до получаване на кексово тесто.

Тавичка или форма за кекс се намазват с мазнина и покриват с хартия за печене.

Вишните/череши се отцеждат от марината и поръсват с 1 с.л. брашно или нишесте.

Започва реденето на сместа:

Първо на дъното се налива 1/3 от шоколадовата смес, следва ½ от млечно-яйчената, поръсва се с по-голямата част от плодовете. Следва отново шоколадово тесто, бял слой, плод и така, до изчерпване на количеството – което не е много. Последното подреждане при мен се получи накъсано и леко ги обединих общо.

Поставя се в затоплената фурна и се пече от 35-40 до 50 мин, според големината на съда, дебелината на слоя тесто и желаната степен на плътност, с проба до суха клечка. При мен за кексова форма 26х12 см. - 40 мин.

Изважда се и оставя напълно да се охлади и стегне във формата.

Разрязването може да бъде различно - на филии или на кубчета, или друго:

За глазура и декорация, допълнително - разтопен на водна баня шоколад и смесен с изброените съставки: 50 гр. шоколад и 1 с.л. масло; 1 с.л. олио; 1 с.л. мляко; 1 с.л. марината от накиснатите в алкохол плодове/;1 ч.л мед.  За сервиране, пресни череши или черешов сос:

 П.П. С оформлението на публикацията се получиха  изображения на снимките с голям формат, които ще  опитам да коригирам.:)
Опитайте...

И още неустоими вариации  в прекрасните блогове:
 на Ирма с много шоколад и череши , 
и  вишневата фиеста на Катето, 
и едно иновативно обогатяване с амарети и касис от Снежи,
и с ароматен акцент на лайм, малини и бисквитки орео при Иглика,
и с чаша вишнев сок в слънчевата вишнева градина на Мъхчето,
и контрастното, неустоимо сочно изпълнение на Соня !

И още: Прекрасните цветовете и плодовете на Земята - Череша, от Дани, 

какато и ароматното изкушение с Кекс с крема сирене, шоколад и череши от Натали..

Много, много ви благодаря за доверието и страхотните допълнения!

Православни празници тази седмица: Св. Богородица - Достойно есть и Възнесение Христово/Спасовден

На 11 юни Православната църква чества празника

"Св. Богородица - Достойно есть".

Достойно есть е химн във възхвала на пресветата Богородица. 

За първи път с него е възпята Божията Майка през 431 г. сл. Хр. от отците на Третия Вселенски Събор в Ефес, които постановяват да се величае Пресвета Дева Мария като Богородица. Химнът е разширен през 982 г. като според преданието, сам архангел Гавриил е възвестил думите на молещ се монах. Това чудо се случва пред икона на Богородица, която от тогава носи същото име „Достойно есть“. Сега празникът е  посветен на чудотворната икона от българската кeлия на Света Гора и песнопението "Достойно есть", възпяващо Божията Майка в св. Литургия.

 Това е изображение на голямата светиня, която дойде като дар за 100-годишнината на патриаршеския катедрален храм-паметник "Св. Александър Невски". 

Осветено в Света гора точно копие на чудотворната икона на 

"Света Богородица Достойно ест" ще остане завинаги в София.

Преданието разказва, че в келията живеел един стар и добродетелен монах, на име Гавриил, с послушника си. Късно през нощта старецът се отправил в манастира на всенощно бдение, а младият послушник останал сам да се моли в келията. През нощта някой потропал на вратата. Дошъл непознат монах и останал цялата нощ. По време на утринната служба пеели последователно и когато стигнали до песента „Честнейшую Херувим...“, чужденецът запял друго начало:

„Достойно есть яко воистину блажити тя, Богородицу“ -
“Достойно е наистина да те облажаваме, Богородице...“

Послушникът се удивил на това пеене, непознато за тях и помолил госта да я напише. Чужденецът поискал мастило и хартия, но ученикът не намерил. „Донеси ми тогава каменна плоча“. И с пръста на ръката си написал като на восък думите на песента и казал: „Отсега нататък така пейте всички православни“. И като казал това, нарекъл се смиреният Гавраил, станал невидим, а иконата още известно време продължавала да излъчва чудна светлина. Това се случило през 982 година. Гостът бил ангел, изпратен от Бога да открие на човеците тази ангелска песен, достойна за Света Богородица.

Когато старецът се върнал, послушникът му показал каменната плоча с надписа. Старецът се удивил от станалото чудо. Отнесли плочата в Карея, по-късно в Цариград, и тогавашният Патриарх написал до всички патриарси и оттогава тази ангелска песен се пее от всички православни по време на всяка Божествена литургия по целия свят.

Достойно ест - изпълнение на Русенския митроп. Неофит - 

днес Патриарх Български и митрополит Софийски.

В четвъртък /тази година на 13 юни/ , 40 дни след Великден е денят на  

ВЪЗНЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ, СПАСОВДЕН. 

Възнесение Господне, Възнесение Христово или Спасовден
 празнува момента, когато Исус Христос се възкачва на небето.

В чест на Бога Спасител нашият народ нарича празника "Спасовден", дума, която произлиза от "спасение". Според християнските вярвания, след смъртта и Възкресението си, в продължение на 40 дни Христос се среща с учениците си, за да им разказва за Божието царство. На 40-тия ден, придружен от тях и от Дева Мария, той се изкачва на Елеонския хълм до Ерусалим, и оттам, пред очите на всички, се възкачва на небето (Евангелия от Лука 24, 50-53; от Марко 16, 19), което се смята за край на Христовия път на земята. Въпреки това, Христос не изоставя хората, а им изпраща Светия Дух на Петдесетница /тази година на 23 юни/ и не престава да се застъпва за тях пред Отца.

В народните вярвания, се счита, че спасовският дъжд е също толкова ценен за реколтата, колкото и гергьовският. Затова моми и ергени обикалят нивите и с обредни песни молят св. Спас да изпрати дъжд. Така Спасовден се нарежда сред празниците, които се тачат за предпазване от суша.

Спасовден е професионален празник на хлебари, сладкари, 

шофьори, строители, хотелиери и цветари.

Именници: Спас, Спаска, Спасена, Спасияна, Спасимир, Спасимира.

Хубава, празнична и успешна седмица!

Палачинки с тиквички

Не е необходимо да споменавам, че обичаме палачинки, а  и кой ли не обича. Като продължение на темата за храните, предизвикващи усмивка, се включва и палачинката - като че самата дума  провокира емоции с предусещане за уют, семейна топлина и вкусно изкушение. И макар да мисля, че имам много предложения в блога: приготвени в сладки и солени варианти, с история или специални, съобразени с химични и математически зависимости, с отредена символика, която ми допада, с още една идея няма да се прекали. Още повече, е свързана със сезонни тиквички, които са един от фаворитите ми сред зеленчуците - отличен хранителен, полезен и нискокалоричен продукт. Изключително вкусни и благодатни в най-различни комбинации, кулинарните експерименти с тиквичките са почти винаги са изключително сполучливи.

Съвсем скоро Ина представи една вълшебна колекция с рецепти на тема тиквички. Имах също намерение да обединя няколко такива предложения, но ограничена откъм време, ги отделих самостоятелни, за някога по-късно. Сега идеята ми е за предястие, тип солена палачинка с настъргани тиквички в сместа. Съчетанието на мляко, яйца и сирене, свежи тиквички и подправки успешно обединяват вкуса и аромата си. Успях да прегледам в кулинарното ни пространство няколко подобни, но все пак по-различни рецепти и предлагам тази турска разновидност:

Палачинки с тиквички
 

Продукти за 8-9 палачинки /дозата може да се увеличи/

1 ч.чаша настъргана и отцедена от водата тиквичка

1 ч.чаша мляко

2 яйца

1/3-1/2 ч.чаша твърдо сирене, настъргано /от типа на на пармезан или твърд кашкавал/

1 с.л. магданоз

½ ч.л. куркума

1 ч чаша брашно /нахутено и пшеничено, 50-50/

1 ч.л. бакпулвер

сол и черен пипер, на вкус

1 ч.чаша = 240 мл.

Тиквичката се настъргва /една голяма/ и поставя в цедка да се отцежда от водата.

В купа се разбиват първо яйцата и смесват с брашната с бакпулвера, настърганото сирене, отцедени тиквички и сол, черен пипер и подправки. Следва да се налее по от малко млякото,  докато стане гладка смес с гъстота на боза.  Може да се смесят всички продукти заедно. Покрива се и съхранява в хладилник за около час, но може и да се използва веднага.  Ако сместа се е сгъстила много, се долива още малко мляко.

Загрява се намаслен с незалепващо покритие тиган на средна температура. Изсипва се от сместа и палачинките се пържат до златисто и от двете страни.

По препоръка палачинките се консумират топли, но са вкусни и студени.

Харесахме  вкуса им с пастет от сьомга, чисти, както и с резен овче сирене.

Гарнирах със сладкият вкус на чери домати и свежа рукола, 

с която малката ми градинка изобилства тази година.

 

Опитайте...

Сладолед с бял шоколад и ягоди

След празника на детето и детската усмивка избрах да продължа с нещо обичано от малки и големи и също предизвикващо усмивка. Един от безспорните фаворити сред сладките изкушения е сладоледът и съвсем скоро той също има празник - 10 юни 1786 се счита за негов рожден ден.

Ако усмивката е резултат от вътрешно щастие, радост и чувство за благосъстояние или удовлетворение, то хората изглеждат усмихнати в различни ситуации, а според едно проучване и дори когато ядат сладолед. Вече това е научно обосновано:)) чрез експерименти учените доказали, че сладоледът кара хората да се радват и да се чувстват много щастливи. Оказва се, че сладоледът влияе на зоните в мозъка, отговарящи за усещането на радост. Независимо, дали е осъзната или естествена реакция на удоволствие и забавно преживяване, съм съгласна, че сладоледът притежава свой уникален феномен. Максимата „яжте сладолед за добро настроение” важи в еднаква сила за децата и възрастните, дори за спомените с такова преживяване – магията е еднакво силна.

Ние обичаме сладолед и се стремя да му отделям заслужено място в блога. В повечето рецепти за домашно приготвен сладолед избягвам да използвам яйца, предпочитам мляко и сметана, а в този случай комбинирах с подсладено кондензирано мляко. Свежи плодове и шоколад допълват аромата, вкуса и удоволствие …Чрез продължителното миксиране в машина за сладолед се дава възможност за повече обемност и въздушност. Откакто четох за един експеримент с добавяне на течна глюкоза, с цел увеличаване гладкостта и мекотата на сладоледната смес, не пропускам да включа в съставките, както и малко алкохол или лимонов сок, които да пречат за образуването на твърди ледени кристали. Имам едно по-различно предложение за сладоледено мляко с ягоди, а ето и днешното:

Сладолед с бял шоколад и ягоди

 
Продукти:
200 мл течна сметана 30% масленост

200 мл подсладено кондензирано мляко

120 гр.  заквасена сметана /гъсто кисело мляко

100гр. бял шоколад

1 ч.л. лимонов сок

1 ч.л. глюкоза или мед

ванилия за аромат

¼ ч.чаша бял шоколад на стружки

Ягодов сироп

½ ч. чаша намачкани ягоди

½ ч.чаша пудра захар

1 ч.л. мед

1 ч.л. лимонов сок

Подготвя се свеж ягодовия сироп, като ягодите се намачкват с ръце, поръсват се с пудрата захар, меда и лимоновия сок. Цялата смес  се разбърква внимателно. Половината се използва за овкусяване на сладоледната смес, а другата за сервиране, като може да се прецеди и претрие.

½ от сиропа в сладоледа, другата за гарниране

Белият шоколад се стопява на водна баня или в МВ. Течната сметана се разбива до пухкавост. Към разтопения шоколад се добавя по малко от кондензираното мляко, разбърква се до хомогенизиране и поемане, след което се обединяват с останалите съставки – заквасената и разбита течна сметана, глюкозата/меда, ванилията и лимоновия сок. Следва оформянето на сладоледа – писала съм за моето мнение, относно полезността на уреда за сладолед, но може да се получи и без него, както направих сега. В такива случаи основната смес се охлажда до леко стягане във фризер за около час /зависи от силата/, разбива се с миксер за поемане на повече въздух от сместа, и отново  се замразява по този похват още един, два пъти. 

  

 Накрая се полива на места с половината от приготвения свеж ягодов сироп и замразява окончателно.

Изважда се десетина минути преди сервиране и оформя по желание.

Харесах да го предложа със свежо желе ягодово и ментово, и още сироп.

 

Опитайте...