Начало на Великденския пост

Казват, че ... Истинският пост е отчуждаване от злото. 

Понеделник, тази година на 26 февруари, след Неделята на всеопрощението (Сирни заговезни)  започва същинският и  най-строго спазван  Великденски пост,

и приключва на 15 април, когато се празнува  Възкресение Христово. 

Великият пост е най-строг и най-продължителен. Започва седем седмици преди Великден. Нарича се Четиридесетница, понеже трае 40 дни, но с него се съединява и седмицата на Христовите страдания, в която се спомнят последните събития от земния живот на Господа, особено Неговите страдания, смърт и погребение. Затова тя се нарича Страстна седмица, т.е. Седмица на страданията.

Светата Четиридесетница е най-важният период от църковната година, в който християните се подготвят духовно и телесно да посрещнат достойно най-древния християнски празник Възкресение Христово - Пасха.

Света Четиридесетница

 

More PowerPoint presentations from Greta

През целия пост риба се разрешана два пъти - на Благовещение (ако не се пада през Страстната седмица) и на Връбница. След Неделя Месопустна се преустановява яденето на месо, а след Неделя Сиропусна - и на мляко, млечни продукти и риба, и постът продължава така /като има различни препоръчителни степени на строгост/:

Първи шест седмици на Великия пост

Първа седмица: 2012г.*

От понеделник до събота включително - строг пост

(растителна храна без олио и вино) В събота (Тодоровден) се взема Св. Причастие.

Втора седмица:

Сряда и петък - строг пост.

Събота и неделя - олио и вино. 

Трета седмица (Кръстопоклонна):

От понеделник до петък включително - строг пост.

Събота и неделя - олио и вино.

Четвърта седмица:

Както втората. На Благовещение се разрешава и риба.

Пета седмица:

Както втората

Шеста седмица:

Както втората. На  (Връбница) - риба, хайвер или други безгръбначни животни.

Страстна седмица:

От понеделник до събота включително - строг пост.

Ако здравето позволява, на Разпети петък не се яде нищо, не се пие и вода.

Удобен и много полезен календар тук. Благодаря, Цвети!

Освен отказ от определени храни човек трябва да се раздели и с лошите мисли и дела. Великите пости не са диета, а въздържание … от греха.

Истинският пост е отчуждаване от злото - св. Василий Велики.

Още нещо за храната по време на пости - ето какво казва Иисус Христос на народа:  

"не това, що влиза в устата, осквернява човека, 

а онова, що излиза из устата, то осквернява човека" (Мат. 15:11). 

И още: "Още ли не разбирате, че всичко, що влиза в устата, минава в корема и се изхвърля навън? А онова, що излиза из устата, иде от сърцето; то именно осквернява човека; защото от сърцето излизат зли помисли, убийства, прелюбодеяния, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули: това осквернява човека. А яденето с неумити ръце не осквернява човека" (Мат. 15:17-20).

В тази връзка някои  идеи за постни ястия, 
постен хляб и постни сладкиши 

Леки, спасителни и спокойни...

Сирни заговезни, Простено - прости!

Прошка е,  Сирни заговезни - Неделя на всеопрощението, а след нея започва  Великия пост.

Традицията, в навечерието на Великия пост да се извършва всеобщо опрощение между християните, е продиктувана и утвърдена от текста на евангелското четиво, което се чете на св. Литургия в Неделя Сиропустна. В този ден то проповядва да прощаваме греховете на ближния, като се вгледаме самокритично в собствения си живот и да не забравяме истинските, духовните съкровища, които трябва да се стремим да събираме. Да поискаме прошка от онези, които сме обидили и да дадем прошка на онези, които нас са огорчили - това е нашето духовно задължение в този период на равносметка, душевно очистване и молитвен труд, към който св. Църква мъдро ни призовава.   
Източно–православните християни празнуват "Прошка", Заговезни винаги в неделя - "сирница", "сирни поклади", 7 седмици преди Великден и една седмица след Месни заговезни.

ПРОСТЕНО - ПРОСТИ!

На този ден се четат Христовите думи:

"Ако не простите на човеците съгрешенията им 

и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви." (Мат. 6:15). 

Един от най-атрактивните ритуали е древен български обичай за гонене на злите сили с  кукери, големи огньове и "оратници". Празничната вечер започва като млади и стари си опрощават греховете с молба и целуване на ръка. Важна част от Сирни заговезни са ястията на специалната вечеря. Приготвят се храни на млечна основа, защото с тях се заговява най-добре преди най-продължителния пост в годината – великденския. Трапеза има обреден характер и според обичая включва баница със сирене, риба, пити, различни ястия с яйца и бяла халва с ядки, както и забавното "хамкане" или "ламкане". С тези храни се заговява, оттам идва и името на празника (от говея - постя, въздържам се). Яде се и се пие сякаш като за последно, защото празникът е начало на най-дългия пост през годината - великите пости.

Денят, известен още и като „Неделя на Всеопрощението“ или просто „Прошка“- всеки член на семейството иска и получава прошка от по-възрастния за изминалата година. Това е начинът, по който се завръщаме от отчуждението към сближението, от враждебността към любовта.

Според народните вярвания на този ден небето и земята си прощават,
а щом те могат да го направят, могат и хората.

Прошката се взема с думите Прощавай! - отговорът обикновено е
Простено да ти е, от мене и от Бога!"

Да простим и да ни бъде простено!

ПРОСТЕНО - ПРОСТИ!

Спаначен креп бюрек

Ден е преди края на Сиропустната седмица (Сирна неделя) и последната седмица преди Великия пост. Посветени са на християнската прошка и примирението - поклади, големите огньове и пречистващи ритуали. 

През Сирната седмица вярващите не ядат месо, но може да хапват риба и млечни продукти - сирене, мляко, яйца, чисто масло, риба. Миналата година писах за руската Масленица /масляница/, която се празнува богато, щедро и обилно и отбелязва с пиршества от различни видове блини (палачинки), а в нашата традиция на масата присъства неизменната баница.
Ние обичаме палачинки, обичаме и баници, сега опитах нов вариант на баница с пълнеж от спаначни палачинки и сирена. Може би името би било по удачно, по народно му като баница със спаначни палачинки, но съм сигурна, че и така е ясно - понятията "креп" и бюрек" имат достатъчна популярност.

Спаначен креп бюрек

/адаптирана от  Krep börek/

Продукти:

3 бр. готови палачинки /по любима рецепта/

3 бр. точени кори за баница

200 гр. спанак плътен*/или друга зеления/

3 с.л. масло

1 с.л. олио

1 белтък

3 с.л галета

1 с.л. орехови ядки, счукани

3 с.л. настърган твърд кашкавал

3 с.л. натрошено овче сирене

3 с.л. натрошено дирене тип „фета”

сол, черен пипер и подправки на вкус /индийско орехче, мащерка, мента/

1 жълтък за намазване

1 с.л. сусам за поръване

1 фина кора за декорация, по желание

*замразен или бланширан, ситно нарязан и отцеден

Запичат се леко ореховите ядки. Спанакът се задушава в 1с.л масло до изпаряване на течността, овкусява се и ароматизира. Към не го се прибавят 1 с.л. настърган кашкавал, 1с.л. галета, ядки и след охлаждане леко разбит белтък. С получената смес се намазват палачинките. Отгоре се поръсват с натрошените сирена и малко настърган кашкавал. Всяка една от тях се завива се на руло и оставя настрани.

Фурната се загрява на 175С.

Корите за баница се намазват с 1 с.л. разтопено масло и олио, поръсват се с останалата галета и подреждат една върху друга. Почти в края им се поставят палачинките – двете една до друга, а третата-отгоре. Между тях се поръсва малко разтопено масло и 1с.л. настърган кашкавал. Заедно с корите се оформя руло, като краищата се подгъват навътре. Намазва се с разбития жълтък, поръсва се със сусам и поставя да се пече за около 25-30 мин.

За декорация може да се нареже тънко една от корите за баница, да се намазни, поръси с настърган кашкавал, семена и да се запече до златисто.

Изважда се от фурната и след леко охлаждане – нарязва и сервира.

Както при повечето такива печива визията е по-добра, когато са студени, 

но пък вкусът, когато са  топли, така че избрах да я предложа топла.

С чаша мляко е класика.

Опитайте...

Банани с портокалов сос гратен

Напоследък все по-често чувам и чета „искам Слънце”… и е нормално, към края на дългата зима се засилва желанието за повече слънце, слънчево настроение и усмивки.

Избрах такъв плодов десерт – ярък и зареждащ, от плодове с цвят и аромати на слънце. Цитрусите, които имат не само визуален пленителен и сгряващ ефект през зимата, са богат източник на добро настроение и тонус поради високото си съдържание на витамини и други полезни вещества. А и самият им вкус напомня за топли и хубави летни дни, които така осезаемо липсват.

Бананите се считат за едно от най-успешните творения на природата. В сравнение със задължителната ябълка на ден, бананът съдържа три повече фосфор, четири пъти повече протеини, и пет пъти повече витамин А и желязо. Към способността им да възвръщат силите на организма, се добавя наличието на триптофан, от който се произвеждат най-важните биологично активни вещества в мозъка, а богатството на магнезий и мед в него пък може да спомогне за един по-лек и спокоен сън.  А сред направено проучване е установено, че миризмата на банани е една от най-предпочитаните естествени миризми.

Към плодовете, известни като даровете на слънцето се причисляват  и портокалите. Портокалите са се асоциирали с щедростта и плодородието. Освен високото съдържание на витамин С, учените доказват, че са съкровищница на витамини, като в тях са открити около 170 фито-химически елемента, включително около 20 съединения на каротиновата киселина. Външно приличащи на малки слънчица,  портокалите миришат на слънце и хубави емоции. Техният топъл плодов аромат създава спокойствие и радост от живота, и е като барометър за нашето настроение.

Ясно е, в този десерт има тонизираща сила от банани и портокали, а ето и какво още:

Банани с портокалов сос  гратен

/по идея на Банановый гратен/

Продукти за 4 порции:

12 Савоярди  бишкоти /замених с такива бисквити

60 мл. мляко

40 гр. захар

20 гр. масло

2 банана

2 портокала

2 яйца

В стъпки и снимки.

Единият  портокалите се изцежда за сок, а вторият се почиства, обелва и филетира. Бананите се нарязват на шайби с дебелина 0,5 см. На котлона се разтопява захарта в масло и се изсипва прецеденият портокалов сок. Към тях се прибавят бананите и оставят  да се напоят в портокаловия сос за 1-2 минути, след което – изваждат.

В останалата част от соса, се добавят резените портокал и готвят няколко минути на слаб огън до хомогенизиране и леко уплътняване.

Млякото се разбива с яйцата.

Намазнява се съд или отделени съдчета, /както аз избрах/ за печене с масло.

Фурната се загрява на 175С.

Бишкотите или бисквитите се потапят в млечно-яйчената смес и подреждат в съда за печене. Над тях, отгоре се разполагат шайби от овкусените банани. Отново следва ред напоени бишкоти/бисквити и се завършва с портокаловия сос. При мен се получиха повече няколко реда преди последния покриващ.

За финал поръсих с пудра захар.

Топка сладолед, няколко бисквитки и още сос са чудесно допълнение.

На мен ми хареса и студен, както и гарниран с кандирани/захаросани портокалови корички.

Опитайте...

Пържена сардина в картофена коричка

Пържена риба с картофи, едва ли се счита за новост в кулинарията. В този вариант обаче, те са заедно - хрупкава картофена коричка и под нея риба, която е пържена, но задушена и сочна. Идеята взаимствах от популярния сайт за гръцка кухня Kalofagas.ca, затова избрах сардини. На скара, пържена или по-рядко печена, сардината е често срещано предястие в северните райони на Гърция.
Сребристо-синята риба, /кръстена на италианския остров Сардиния, където някога са били открити/ е традиционна за Егейско море, вкусна и питателна - пълна с омега-3 мастни киселини, желязо, калций, фосфор и фолиева киселина, витамини D, B12. Тъй като те са в дъното на водната хранителна верига, хранейки се само с планктон,  следователно в тях не се концентрират тежки метали и замърсители, както в някои други риба. 
Тази пържена риба в картофена коричка е по-скоро начин на оформление и технология за приготвяне, отколкото някаква специална рецепта. Важното в случая е предварителното леко запържване, до омекване /за около 2 минути/ на тънки /и по-дълги, за удобство/ резени картофи. Последващото отцеждане върху кухненска хартия и "опаковане" на рибата е лесно, а окончателното готвене - приятно и бързо. Имам идея за аналогично "опаковане" с картофи на чушки бюрек, сирене и след експеримента ще споделя.

В оригиналната рецепта овкусяването на рибните филета е с микс  от магданоз и риган, зехтин и лимонов сок, каперси и чесън, смлени и обогатени с фина горчица и черен пипер. Естествено, би могло да се използва и различна намазка напр. Salsa verde,  ароматно олио или друг тип песто.

Пържена сардина в картофена коричка 
/по идея на cod wrapped in crispy potatoes/

Продукти:

филета от бяла риба, аз използвах сардина

картофи 

песто или Salsa verde,  ароматно олио или друг тип песто.

Приготвяне:

"Cod Wrapped in Crispy Potatoes"

Create a free slideshow with Picnik!

И в снимки:

Сервирах с зимна салата и гръцки маслини:

Опитайте...

Неделя Месопустна /месни заговезни/

Да припомня, че днес е Неделя Месопустна, популярна като Месни заговезни 

- православен църковен празник, осем седмици преди Великден и  

трета подготвителна неделя за Пътя преди Великия пост.

Знае се, че тази неделя отстои 56 дена преди Възкресение Христово. Славянската дума "месопуст" отговаря на гръцката „апокреос” и означава „лишаване от месо”. Днешния ден се нарича още и Неделя на Страшния Съд. Това е третата неделя от триседмичния период преди започването на Великия пост. През това време богослужението започва да включва песнопения от Триода - литургическа книга, която съдържа богослужбите от Неделя на митаря и фарисея, десета преди Пасха (Великден), до Велика и Свята Събота. На този ден Църквата напомня Съда на всички хора, които ще застанат пред Божия трон в деня, когато Христос отново ще се върне в славата Си.

Ден след съботната голяма Задушница /преди Великия пост/, когато извършваме помен в чест на мъртвите. Съботата е определена за задушница, защото на следващия ден, Неделя на Месни заговезни, с Евангелско четене се припомня картината на Страшния съд.
Неделята е месопустна, защото от този ден до Великден християните престават да ядат месо. Подготвяйки вярващите за изпитанието на строгия пост обаче църквата позволява през следващата седмица да се консумира мляко и всичко, произведено от него. Вечерта на месни заговезни в семеен кръг се слага трапеза с месни ястия (обикновено кокошка/пиле, яде се и свинско) и се заговява  месо.

Интересен e фактът, че:
У католиците на този наш църковен термин съответства добре познатият ни термин „карнавал”. В Средновековието този термин е имал същото значение и смисъл за западните християни, както нашето „месопустна”. То произхожда от латинското “carne” и “vale” и буквално означава „прощавай, месо!” Днес това значение на термина е загубено от традицията на западните християни, както и изобщо постът като средство, подпомагащо очистването на душата и подготовка за посрещането на големите християнски празници.

Следващата седмица и идна неделя са известни като „Неделя на Всеопрощението“ или просто „Прошка“, защото всеки член на семейството иска и получава прошка от по-възрастния за изминалата година. По християнски обичай през дните от месни до Сирни заговезни по-младите посещават домовете на по-възрастните - родители, кръстници, роднини, близки и тия, от които се чувстват задължени да поискат прошка по случай неделя на опрощението.

Още тук и тук...

Пай с полента и сирена

Някъде бях чела, че полентата е семпъл продукт, но в ръцете на творчески готвач, е като платно на художник - златист като слънце цвят, изключително привлекателна, използвана често като фон или основа и за други храни. Познатата полента е със заслужена слава на едно от най-старите ястия в Италия от XVI век и един от стълбовете на Римската диета, сродна с нашия качамак и мамалигата. Със своя плътен и богат вкус, успява силно да засища и в същото време, чудесно да се вписва в елегантни комбинации. Вариантите й за приготвяне за многобройни; мека и кремообразна или с плътна, твърда форма, да се приготви бързо или къкри бавно. В същото време - ниско съдържание на мазнини и добри количества желязо, тиамин, цинк, фосфор, магнезий и фибри. Ние обичаме този царевичен вкус, а в случая обогатен със сирена и запечен като пай, което още повече провокира интереса ми да опитам. Хареса ни много и позволява различни импровизации:), логична е и идеята за мини тарти или тарталети, други пълнежи, но всичко това някога по-късно ...

Пай с полента и сирена

                /по идея на Three-Cheese Polenta Pie/

Продукти за около 4 до 6 порции *

За основата

¾ ч.  чаша зеленчуков бульон
¾ ч.  чаша вода
½ ч. чаша царевичен инстантен грис

¼ ч. л. сол
1 с. л. пармезан или друго твърдо сирене/кашкавал
1 щ. настъргано индийско орехче

За пълнежа:

1/3 ч.чаша моцарела

150 гр. cottage cheese /извара

1 с.л. пармезан

1 с.л. брашно

1/3 ч.чаша сирена мих, по избор

2 яйца

магданоз, босилек, черен пипер, на вкус

1 с.л. пармезан или кашкавал за поръсване

1 с.л. пресен лук за поръсване
кетчуп за гарниране
 

1 ч.чаша =240 мл.
* дозата може да се удвои

В тенджера се налива предвидените количества бульон, вода и сол, оставя се да заври и изсипва царевичното брашно /грис. При непрекъснато разбъркване и на по-слаба температура се вари, докато сместа се сгъсти и омекне; или се приготвя по указанията на опаковката. Сваля се от котлона и се разбърка с пармезана и индийското орехче. Оставя се леко да се охлади.

Фурната се загрява на 175С.

Намазнява се тава с незалепващо покритие, кухненска хартия или ал. фолио. От царевичната смес, с навлажнени ръце се оформя подложка /кора/ с борд отстрани. Може да се изпече се до златисто за около 25 минути или да се използва без печене, но след охлаждане и стягане.

Подготвя се пълнежа със смесване на разбитите яйца с брашното, сирената и подправките. Напълва се подготвената царевична кора за пая, а отгоре се настъргва кашкавал или пармезан.

Пече се в загрятата фурна за около 20-25 минути, до стягане на плънката и още няколко минути само отгоре –до златисто.

Изважда се, леко охлажда и сервира.

Може да се предложи фин доматен кетчуп в допълнение.

Опитайте…

Питка "винени сърца"

В средата на февруари  - 14 е ден, изпълнен с богато и разнородно съдържание:

Иска ми се да започна неговото духовно представяне като свързан с "блажения учител Константин Философ, пръв наставник на славянския народ" и Успението на св. Кирил Славянобългарски.

Константин Философ, който, заедно с брат си Методий, е създателят на глаголицата. Остава в историята като славянски християнски просветител, а неговото житие може да бъде определено като възхвала на стремежа към утвърждаване на духовните ценности и стремеж към познанието, което всъщност е светлина на духа и смисъл на земния живот на човека. Малко преди смъртта си той приема „великата монашеска схима“ с име Кирил, с което остава като светец в Православната и на Римо-католическата църква - канонизиран е от православната и католическата църква за светец и за равноапостол. Обявен е от папа Йоан Павел II за съпокровител на Европа.

Популярно, по нашата народна традиция в стар стил се почита Св. Трифон, Трифон Зарезан, като покровител на лозарите, с ритуално зарязване на лозята, благопожелания за плодородие и изобилие: „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!“ 

В последните години се налага, а и е естествено да спомена католическия празник на влюбените - Св. Валентин. /Valentine's Day/.

Интересното обаче е, че и свети Валентин и свети Трифон са живели почти по едно и също време - Свети Трифон и свети Валентин са били и лечители и двамата претърпяват мъченическа смърт; и двамата живеят около 255-а година н.е., дори се допуска вероятност двамата светци да са една и съща личност. Асоциацията между средата на февруари с любовта и плодородието датира от древни времена. В календара на Древна Атина, периодът между средата на януари и средата на февруари е бил известен като месец Гамелион. Той бил посветен на свещения брак между Зевс и Хера. В Древен Рим 13-15 февруари се е празнувал празникът на Луперкус, бог на плодородието и след пречистващ ритуал, жреците на Луперкус пиели вино и започвали да тичат из улиците на Рим, държейки козя кожа над главите си, като докосвали всеки, който срещнали. Много млади жени идвали по този случай, тъй като вярвали, че след като бъдат докоснати от жреците, ще имат многодетно семейство и безпроблемно раждане.

 Аз няма да влизам в разсъждения за стойностите на тези празници, тяхното място и значимост, за тях всеки има свое лично мнение и предпочитание. Вместо да ги  противопоставям, си мисля за разумно да се съчетаят силата и магията на любовта и виното в един ден. Обединих ги с прясна празнична питка: замесена с вино и оформена като венец от свързани сърца.

Питка "винени сърца"

Продукти за около 8-9 питки, според големината

3 ч.чаши брашно, може и микс /бяло, черно и лимец/

1 пакетче мая /7 гр./ или 20 гр. свежа

¼ ч.чаша  вода

¾  ч.чаша червено вино

¼ ч.чаша олио

1 ч.л. захар

1 ч.л. мед

3 к.л. сол

1 ч.л. сухо мляко

1 белтък

1 жълтък  за намазване

1 ч.л. олио

1с.л. семена за поръсване /по желание/

¼  ч.чаша стафиди /по желание/

 1 ч.чаша =240мл.

 Маята се размива с ¼ ч.чаша вода и 1 ч.л. захар, поръсва се с 1-2 с.л. брашно и оставя за 15-на минути  да задейства, до леко запенване.

В съд се смесват брашното, сухото мляко и солта, налива се шупналата мая, виното и меда, олиото и белтъка. С миксер /приставка за тесто/ се разбива в продължение на няколко минути до получаване на хомогенно, но меко тесто.
Оставя се да втасва около час -1 ½ часа в затворен съд.

От това тесто могат да се приготви хляб, който миналия път сплетох, или  отделни малки питки.

От тестото се късат топчета, с големина по желание и оформят на топка. В средата на всяко, може да се постави стафида /по желание/. Изчакват се леко да отпуснат за около10 мин. и формоват като капка. С набрашнен нож или ножица се прорязват откъм широката част в дълбочина на 1/3 от дължината. Леко се разтварят и поставят върху хартия за печене, във форма на венец, на малко разстояние една от друга. Отново втасват за 20-на минути.

Нагледно, с видео:

Такива питки тип сърчица могат да се приготвят и от класическо хлебно тесто.

Фурната се загрява на 175С.

Намазват се питките с разбития с олио жълтък, по желание се поръсват със семена и поставят за печене. Пекат се 25-30 мин. до зачервяване, след което изваждат от фурната и оставят на решетка да се охладят.

Вкусни са топли и студени, а чаша ароматно вино е естествено допълнение.

Копринено нежна, пухкава и леко розова вътрешност:

Опитайте...

Опитайте... на три, Браунис Мерло и награда

Опитайте... стана на 3:) 

Ако трябва да съм точна - преди няколко дни, публикацията бе подготвена, но времената така и не ми изглеждаха удачни за такъв вид празнуване... Все пак: Започнах в седмицата за вино и любов през 2009, с вдъхновение и ентусиазъм, подкрепена от чаровната Илианка и първите окуражителни коментари на Вики, Дими, Йоли, Мими, Милена, Зори, Дани, Vera. Сега следя още много интересни блогове, приятелите и съмишлениците са  внушително повече,  а настоящата публикация носи пореден номер 645.

Както и предположих миналата година, макар с по-слабо темпо /,което вече явно е тенденция!/, три се оказа едно положително число - получено от съединяването на 1 и 2. Резултат, който ми донесе усещане за отмора, удовлетворение и радост, оптимизъм и любов, хармония и много вкусни моменти. Така и няма да правя равносметка на публикувани рецепти и снимки, мои постове и мнения, коментари или гости. Не ми се иска да отчитам удоволствието и емоцията в статистика - беше ми приятно в кулинарното ни блог общество.

В нумерологичен план тръгвам по пътя на четворката с идея за стабилност, воля и устойчивост. В това число има топлина, то е земно, счита се като число на мисълта. Неговата надеждност се представя като квадрат: Четири са сезоните в годината; четири са седмиците в месеца; четири са посоките на света; четири са основните елементи в природата /огън, земя, въздух и вода/, четири на брой са и ъглите в дома ни и т.н. С една дума, числото 4 е символ на универсална устойчивост и стабилност, а  и същевременно е число на градежа.

Колебаех се с какво да почерпя. По традиция - с хляб или питки, с тематичната  форма на сърце? Но пък Десерт и Шоколад са сред най-често срещаните етикети в моите рецепти. Виното е подходящо за празник, зимата се стопля с ароматно и плътно червено вино, и чудесно се допълват с шоколада. Аз харесвам вкусно и ароматно мерло, където могат да се откроят зрели черни плодове, касис, синя слива, акценти на шоколад или какао. Искаше ми се да ги обединя, не само като вариант за поднасяне, а в обща рецепта. Разгледах доста предложения, но в крайна сметка видоизмених моите. А за да не бъде само семпъл браунис, го съчетах с наличната тогава шоколадова панна котта. За баланс в структурата с кремообразната panna cotta го пекох идея повече, влажен и порьозен, но не и твърде мек. Резултатът е чудесен, а с чаша мерло ... Опитайте!

Браунис Мерло

Продукти:
¼ ч.чаша червено вино "мерло"
150 гр. шоколад
125 гр. масло
1 ч.чаша захар
¾  ч.чаша брашно
1 ч.л. какао
1 щ. сол
½ ч.л. бакпулвер
2 яйца

1 ч.чаша = 240 мл.

 Фурната се загрява на 160С градуса. Застила се 20x20 см. квадратна тава с алуминиево фолио /хартия за печене/, като се натиска фолиото в ъглите. Разтопява се една супена лъжица масло и намазнява фолиото.
Червеното вино се кипва на силен огън за няколко минути, до редуциране на течността почти до половината. Към него се прибавят маслото с шоколада и силата на котлона се намалява на слаба степен. Разбърква се често, докато стане гладка се изглади и стопи напълно. Премахва се от котлона и изчаква да се охлади.
Яйцата, заедно със захарта разбиват до уплътняване, след което добавят към леко охладената шоколадова смес.
Разбърква се какаото, солта и бакпулвера в брашното и чрез поръсване се хомогенизира всичко, до гланциран вид.
Излива се в подготвената тава и се пече за около 25-30 минути, според желаната степен на влажност - по- мек или по-стегнат, но не и сух. Изважда се от фурната, след което се покрива с алуминиево фолио. Оставя се да се охлади напълно и нарязва.

Както можеше да се очаква алкохолният привкус на виното се изпарява и 

оставя само фин аромат, който чудесно се съчетава с шоколадовия.

Имах и избрах да го предложа с допълнение на кадифено мекия крем  Nutella пана кота.

Поръсих само с ванилова пудра захар.

Чаша ароматно мерло отлично ще пасне и допълни комбинацията.

Опитайте...

За финал, макар и със закъснение, оставих прекрасен розов букет - една много слънчева и усмихната награда, която започна от Мони и вече обходи почти всички кулинарни блогове. Споделяла съм, че ценя идеята на блоговите награди, като послания, мил жест на внимание и приятелска подкрепа. 

Благодаря ви, от сърце, момичета!

 Повечето блогъри вече са я получили, 

но аз много я харесвам и искам да я предложа отново - на всички ви!

Благодаря ви приятели,
за вниманието и вдъхновението!
Ще се радвам, да продължим да опитваме заедно...

Православна традиция за освещаване на мед, Св. Харалампий и Св. Валентина

На 10 февруари всяка година Православната църква чества паметта на

Св. свещеномъченик Харалампий и Света мъченица Валентина.

Във всички епархии на Българската православна църква се отслужва Божествена Света Литургия и по традиция се освещава лечебен мед. Десети февруари се празнува като ден на пчеларя. Това е единственият ден в годината, в който в църквата се освещава мед. Този специален мед се ползва не за ежедневна употреба, а за да се лекуват с него различни болести.

Св. Харалампий бил епископ в гр. Магнезий. С делата и проповедите си той не се харесвал на тогавашната власт и бил изправен пред градския съд, за да се разкае и отрече от своя Господ. Хвърлен в тъмница, той бил подложен на нечовешки мъки, но изцелен от раните си с Божията сила.Когато видели това чудо, много езичници повярвали в Исус и се отрекли от старите идоли. А светецът продължил да проповядва и да прави чудеса до кончината си.

Празникът е отбелязан и като "Неделя 17 след Петдесетница - на Хананейката" -

Св. свщмчк Харалампий. Св. мчца Валентина.

Светите мъченици Енната, Валентина и Павла приели мъченическа смърт от Фирмилиан, управителя на палестинската област. Света Енната произхождала от Газа, а света Валентина от околностите на град Кесария.Те и двете били девици. Пред съда на Фирмилиан първа изправили света Енната. При разпита тя мъжествено се обявила за християнка, заради което по нареждане на управителя отначало я подложили на жесток побой, а после я покачили на стълб и започнали да стържат тялото й. След нея довели при Фирмилиан света Валентина. Обвинявали я в непочитание към езическите богове и управителят й заповядал да принесе жертва на идолите. С тази цел я повели към езическия храм, който бил недалеч от съдилището. Въвели светицата в храма, а тя, вместо да принесе жертва на идолите, смело хвърлила камък върху жертвеника и се обърнала гърбом към горящия там огън. Тогава Фирмилиан се разярил и заповядал безжалостно да я бият по ребрата; после я осъдил на посичане с меч заедно със света Енната. Накрая, след всички, довели за мъчения света Павла. По заповед на управителя я подложили на най-различни мъки, но с помощта на Христовата благодат тя понесла страданията си с голямо мъжество и мъчителят заповядал да й отсекат главата с меч. Преди да изпълнят присъдата, тя принесла благодарност на Бога, поклонила се на християните, които били там, преклонила глава под меча и така предала духа си на Бога.

В българския народен календар денят се нарича още Хараланбей, Араланбей, Хараламповден, Чуминден. Според народните представи св. Харалампий е господар на болестите. Св. Харалампий се приема и като покровител на пчеларите. Християнският светец-лечител, който според поверието държи всички болести, а за празника му - 10 февруари - се месят питки, мажат се с мед, се поръсват с орехи и се раздават за здраве.

Според преданието, още приживе Св. Харалампийт открил целебните свойства на меда. Затова точно на празника му се освещава мед, а св. Харалампий се почита като закрилник на пчеларите. Този специален мед се ползва не за ежедневна употреба, а за да се лекуват с него различни болести.

Имен ден на: Валентин, Валентина, Валя, Ламби, Хараламби.

Честит празник на всички празнуващи!

Световен ден на Nutella, Нутела пана кота с белтъчна глазура

5 февруари - Световният ден на Nutella, /World Nutella Day : February 5, 2012!

We had a Dream. And a Spoon.

Nutella Lovers Unite for Just One Day – Nutella Day!

Днес е световният ден на Nutella, който празнува тази година с мотото, че 

Денят на Световната Nutella е перфектен ден за възрастните, 

да изпитат  „второ детство” и да преоткрият Nutella.

Ние харесваме аромата на лешници, кадифената гладкост и фин вкус на този шоколадов крем. Няколко години вече отбелязваме този празник – миналата година с домашно приготвен течен шоколад, а тази - с  традиционен за Италия крем panna cottta.  Естесвено е с Нутела и го избрах като типичен десерт от региона на Пиемонт (Piemonte), а белтъчната глазура - асоциация с снежните алпийски върхове над областта. 

Вече съм писала, но ще припомня, че Nutella ®, в ранният си вариант, е създадена в периода 1940-46 от г-н Пиетро Фереро, основател на компанията Фереро. Ограниченията в наличието на шоколад, вследствие  недостига на какао /поради военния режим на Втората световна война по това време/ провокират г-н Фереро да използва лешници /сорт Tonda Gentile, с ароматна, едра и добре оформена сферична ядка/, които са изобилие за региона Пиемонт, северозападна Италия.  

Пана кота /panna cotta/ е един от тези велики десерти, които са лесни, могат да се приготвят предварително, но и винаги изглеждат фини и елегантни. Знае се за произхода като регион, но не и конкретна  история. Има  предположения, свързани с началото на 20 век и унгарски дама в областта на Langhe или пък, че типичната за региона сметана се е консумирала с плодове и лешници. В буквален превод варен крем е великолепна комбинация от сметана, мляко или и двете, подсладени и сгъстени с белтък или желатин, и обогатени с многобройни варианти за вкусове и аромати.

Нутела пана кота с белтъчна глазура

/nutella panna cotta/

Продукти за 4 порции /по аналогия с шоколадова  panna cotta/

200 гр. течна сметана 30% масленост

200 мл. кондензирано мляко /7.5%/

¼ ч.чаша захар /според вкуса/

1 ч.л. какао

½ ч.чаша крем шоколад Nutella /или друг/

25 гр. черен шоколад 75% какао

1 ч.л. аромат от ванилия /ром или кафе

1 щ. сол

1 с.л. желатин на прах*

2 с.л. студена вода

За белтъчна глазура

1 белтък

4 с.л. захар

ванилия

*количеството на желатина може да се намали, при желание за по-ефирна консистенция и сервиране в чаши.

1 ч.чаша =240 мл.

олио за намазване на формичките

разтопен шоколад, лешници, бисквити и плодове за гарниране

Кондензираното мляко се поставя да заври заедно със захарта, сметаната и какаото. Поръсва  се настъргания черен шоколад и щипката сол, а след неговото стопяване се добавя шоколадовият крем Нутела. За да не се изгуби лешниковият аромат, не се вари повече. Маха се от котлона и с разбъркване се хомогенизира сместа. Ароматизира се и оставя леко да се охлади.

В съд, подходящ за водна баня или МВ се изливат 2 с.л. студена вода и 1 с.л. желатин. Накисва се за около10 мин, след което се стопява на водна бая или МВ – без да завира!

Смесват се шоколадовата и желатинова смес, разбърква се до разтваряне на желатина и прецежда.

Съдчета за порциониране се навлажняват или омазняват много фино.

Налива се сместа и оставя в хладилник да се стегне мин. за 4 часа или най-добре за нощ.

За гарниране, белтъкът се разбива на твърд сняг със захарта, след което шрицова върху крема.
С домакинска кухненска горелка се обгарят леко връхчетата.

Чинията за сервиране се декорира с шоколадов сос, допълва се с плодове, запечени лешници и бисквитка /аз избрах макарони  слепени с шоколадов крем/.

Опитайте...