Тиквен шоколадов браунис

Всяка година решавам, че няма да се подвеждам по тиквената еуфория за Halloween. Обичаме тиква и предстои цял сезон, в който да й наслаждаваме. Но започват едни тиквени изкушения: сладки, пак сладки, солени и декоративни, и още... А като чета колко е полезно вкусна и си представя аромата на печена тиква, категоричността ми се стопява. Вече стана традиция, в последния момент да се изкушавам и да направя нещо. Така е и сега, макар да не е специално за Хелуин, идеята е маркирана с акцента на тиквата и тиквените багри. Ние имаме християнски празник: неделя на Всички български светии, а утре празнуваме големият книжовен и просветителски  Ден на народните будители, но за децата е друго...
Нищо предварително не бях предвидяла като рецепта. Мина ми през ума за едни тиквени бухтички, но етапът на пържене ме възпря. Не бях очарована и от кратка справка с Google за евентуални last-minute подсказки. Остана едно спасение: бързо, лесно и харесвано - браунис. В крайна сметка видоизмених боровинковия в тиквен. А съчетанието на тиква-шоколад е много добро попадение.

Тиквен шоколадов браунис

Продукти: за тава 20х20 см.
100 гр. шоколад, мин. 50% какао
120 гр. масло

1 ч.чаша захар или според сладостта на тиквата 

2 яйца

1 с.л. какао

3/4 ч.чаша  брашно

¼ ч.л. сол

1 ч.л. бакпулвер

½ ч.чаша тиквено пюре*
½ ч.чаша нарязани орехи

½ -1  ч.л. канела
ванилия, щипка индийско орехче

1 ч.чаша = 240 мл.
* тиквено пюре може да се изпозлва от печена и пасирана тиква, или сварена на пара и също пасирана; или готово, консервирано.
Опция за гарниране 1ч.чаша подсладено тиквено пюре или маслен крем, или шоколад, по избор.

 Фурната се загрява на 180С градуса. Застила се 20x20 см. квадратна тава с алуминиево фолио /хартия за печене/, като се натиска фолиото в ъглите. Разтопява се една супена лъжица масло и намазнява фолиото.
Разтопява се маслото с шоколада на водна баня  и слаб огън. Разбърква се често, докато стане гладка се изглади и стопи напълно. Премахва се от котлона.
Яйцата, заедно със захарта и ванилията се разбиват. Добавят се към леко охладената шоколадова смес.
Разбърква се какаото, солта и бакпулвера в брашното и чрез поръсване се хомогенизра всичко, до гланциран вид. Накрая се прибавя тиквеното пюре, канелата и нарязаните на едро орехи. Леко се обединяват.
Излива се в подготвената тава и се пече за около 20 минути,според желаната степен на влажност. Изважда се от фурната, след което се покрива с алуминиево фолио.

Оставя се да се охлади напълно и нарязва, ние не го изчакахме много.

Може да се гарнира с подсладено тиквено пюре или маслена глазура и или още шоколад.

Това е разноцветната дъбова горичка, от която събрах листата.

В допълнение, за топло есенно настроение, едно усмихнато тиквениче :)

Опитайте...

Есенен листопад и още нещо есенно

Почти изтича октомври, най-типичният есенен месец. Старото му славянско име било листопад - когато листата на дърветата започват да падат. Не може да не се забележи тези дни - изобилен, пъстър, може би безброен. В същото време е тих, красив и спокоен. Успях да се поразходя и да му се насладя... И настроенията оприличавам с листопад. Имам усещането, че варират в цветовете на есента - от меко жълто и топло оранжево, през златно медено до опушено кафяво. Всеки различно разбира есента - с радост, тъга или смирение, но винаги нещо вкусно може позитивно да промени градацията. Есенните рецепти са сред от най-колоритните. Повечето са познати и изпитани. Радват с меки цветове, дълбоки аромати и богати вкусове. Сред сергиите на зеленчуково изобилие се открояват нежно нюансите на обагрени в есенно червено чушки. Тях избрах като обединяващ елемент в тези идеи, но не в туршия или друга зимнина, а в нещо от вида "какво приготвих..."

Ще започна с малки питки в чушки, от които бях изкушена, в мига, който ги видях; и не допълнение към тях, но също с есенен акцент - една фритата със сезонни зеленчуци.

Малки питки в чушки

По идея на BAKING BREAD IN RED BELLPEPPERS

За тестото:
½  ч.чаша топличка вода
½ ч.чаша хладко мляко
7 гр. инстантна мая /на д-р Йоткер/ или 20 гр. свежа
1 ч.л. мед
1 ч.л. сол
2 ½ ч.чаши брашно
1-2 с.л. зехтин

за топинг:
¼ ч.чаша зехтин или масло

¼ ч.чаша маслинена паста или наситнени маслини, използвах зелена паста

½ ч.чаша магданоз /нарязан и подсушен/

¼ ч.чаша червени чушки, наситнени

черен пипер и чесън, или други добавки, по желание

малко галета за поръсване дъното на  чушките

1 ч.чаша = 240 мл.

Продуктите за тестото и технологията са идентична, както и при другите обикновени теста за пици, фокачини или питки. Маята, заедно с малко топло мляко, мед и брашно, размесени във вид на рядка кашица се оставя около 10-15 мин., да „шупне”.

В купа за миксер се поставят заедно брашното и солта, и задействалата мая.  Добавя се зехтинът и останалите мляко и вода, и след това всичко се разбърква, като се използва кука тесто за формиране на груба топка тесто. Увеличава се на средна скорост и миксира тестото за около 5 минути. Изважда се върху работна повърхност, размесва с ръце, докато тестото се получи гладко и еластично.
Оформената топка тесто се поставя в намазнена купа, поръсва се леко с мазнина и покрива с фолио да за 1,5 часа, може и повече, докато удвои обемът си.

Тестото се пренася върху набрашен плот и се оформят около дузина топчета. Могат да се оставят 10-ина минути, за да се отпусне глутенът и по-лесно да се разточват. Всяко едно топче се разточва на лента, с дебелина около3 мм., намазва се леко със зехтин или разтопено масло, маслинена паста, поръсва се с магданоз и кубчета чушка.  Завива се на руло и поставя в поръсените с галета чушкови гнезда.  Покриват се и оставят да втасват още 20-ина минути.

Преди печене могат да се намажат със зехтин

Пекат се в предварително загрята фурна при 1890 °C  за около 20 минути или до златисто кафяво. Изваждат се, отново се намазват със зехтин, леко се охлаждат и сервират.

Могат да се оформят и по различен начин,  и поглед  вътре: 

Още оригинални идеи  тук.

Следва, също с есенен акцент - една фритата или запеканка  със сезонни зеленчуци.

 Есенна фритата

Продукти за 2-3 порции:

1 стрък праз

1 ч.чаша накъсани на дребно розички карфиол

½ ч.чаша бланширан и нарязан спанак

2 скилидки чесън

2 печени червени чушки

30 масло

1 с.л. олио

250 гр. cottage cheese или извара

50 гр. синьо сирене

4-5 яйца

сол, черен пипер на вкус

още масло за намазняване

Загрява се фурната до 180 ° C.

Намазняват се съдчета за печене.

В тефлонов тиган се затопля маслото и олиото. Добавят се нарязаният праз, карфиол и скилидките чесън. На по –ниска температура, като се разбърква често, се задушава за около за 5-6 минути или докато омекнат. Прибавят се нарязаните спанак и червени чушки и премахва  от котлона. Овкусява се със сол, черен пипер и подправки.

В намазнените съдчета се разстила от зеленчуковата смес, отгоре се поръсва с натрошеното синьо сирене и разпределя изварата.

Разбиват се яйцата с 1 с.л. сметана или мляко, подправя се със сол и черен пипер и излива над сирената.

Пекат се  за 20- 25минути или докато бухнат и зачервят. 

Поставят се  за охлаждане за 10 минути, изваждат и сервират.

Опитайте...

Обикновен ябълков сладкиш

Всяка година за Димитровден приготвям ябълкова пита. Така и свързвам този празник, със сочни, дъхави ябълки, с вкуса и аромата на златна есен в домашната ни кухня. Сега предпочитам ябълките най-много, защото е техният сезон, а една от последните еко тенденции е насочена към консумацията на сезонни храни, които са далеч по-здравословни. В повечето случаи ми се иска  рецептата да бъде по-обикновена, традиционна и като такава да е много вкусна. Миналата година избрах комбинацията на ябълки с карамелени орехи - ябълкова пита, а сега: маслено тесто и плънка от задушени ябълки, мед, орехи и канела. Има много подобни рецепти, различното е обединяващият разбит белтъчен крем в плънката.

Като предвестник на зимата и студа, Свети Димитър в народните  представи язди бял кон, а първите снежинки падат от бялата му брада. С такава асоциация щедро поръсих сладкиша с пудра захар и той придоби подчертано ретро излъчване, но може да се завърши със захарна или с друга глазура.

За повече свежест и акцент на ябълката избрах розетка от спирала.

Обикновен ябълков сладкиш

 Продукти за тава 20х20 см./дозата може да се удвои/

/адаптиран от Majčina pita od jabuka/

За тестото:

115 гр. масло

1 жълтък от голямо яйце

½ ч.чаша захар

1-2 с.л. мляко

250 -300 гр. брашно

1 ч.л. бакпулвер

ванилия/лимон

За пълнежа:

3 ябълки /около 600 гр./

½ ч.чаша орехи едро смлени

½ ч.чаша захар /според сладостта на ябълките/
1 с.л. мед

1 ч.л. какао

1 ч.л. канела

1 белтък разбит

¼ ч.чаша захар за белтъка

 капки лимон

¼ ч.чаша смлени бисквити или галета

Първо се подготвя тестото в кухненски процесор се пулсира захарта, брашното със солта и бакпулвера. Добавят се жълтъка , маслото и млякото. Сместа се разбива на трохи, ароматизира се и изважда. Набързо се оформя топка тесто върху набрашнен плот и поставя в хладилник за около час.

Ябълките се обелват, почистват и рендосват. Поставят се в съд, поръсват се с орехите и захарта и бързо се задушават на средно-силен огън, за да им се изпари водата. Към тях се прибавя какаото и канелата. Махат се и оставят напълно да се охладят.

Разбива се белтъка с капки лимон на сняг и след „захващането” се добавя предвидената захар. Разбивате продължава до уплътняване.

Към охладената ябълкова смес се прибавят бисквитените трохи, разбърква се и внимателно обединява с разбитият белтък.

Фурната се загрява на 180С.

Намазнява се или покрива с пекарска хартия тава за печене.

Тестото се изважда от хладилника и разделя на две части:

Върху набрашнен плот се разточва първата с размери 20х20 см. и поставя в тавата.

Леко се набожда и разстила ябълковата смес.

Разточва се и другата част и внимателно поставя отгоре, също се набожда на няколко места.
Пече се около 30 мин. до златисто, изважда се от фурната и оставя да се охлади напълно.

Потърсва се с пудра захар.

 Разрязва се на квадрати и сервира.

Свежа ябълкова розетка, няколко ядки орехи могат да допълнят визията.

Вкусовете и ароматите се обогатяват взаимно след престояване, дори да остане и парченце...

 

Опитайте...

Честит Димитровден

Днес  е Димитровден.

 Българската православна църква чества на 26 октомври

 Св. великомъченик Димитър Солунски Чудотворец

Св. велкикомъченик Димитрий Солунски Мироточиви е роден  в Солун през 3 век, неговият баща бил управител на града, а по религиозни убеждения - християнин. След смъртта на родителите си Димитрий заел висок военен пост, получил заповед да преследва християните. Но той, обратно, ги покровителствал. Заради славянския му произход от древни времена всички славянски народи честват светеца. Българи и сърби го почитат като патрон на цялото славянство.
В иконографията се изобразява като светец конник, който язди на червен кон, а в ръка държи копието си, с което убива военачалника Лий. 
Император Максимилиан, на връщане от поход на Изток, спрял в Солун, поискал Диомитрий да се откаже от вярата в Христа. Увещанията били напразни, хвърлили го в тъмница. Устроили тържество в цирка. Лий, прочут борец, приканил осъдените християни на борба и ги хвърлял там в падина върху копия, забити с острието нагоре. Оръженосецът на Димитрий, Нестор, изпросил разрешение от господаря си да иде на борба - отишъл и захвърлил Лий в пропастта. Затуй по нареждане на императора Нестор бил обезглавен, а Димитрий - прободен с копие в 306 година.Християните запазили мощите на светеца. След като гоненията били прекратени, над лобното място и гроба на св. Димитър в Солун бил построен малък храм. В него ставали много чудеса. По-късно храмът бил разширен и тогава намерили нетленните останки на мъченика. От тях потекло благовонно миро и затова Църквата го нарекла Свети Димитър Мироточиви. Заради чудотворната сила на мощите му, св. Димитър бил почитан като покровител на гр. Солун. За мироточивите му мощи се говори в паметници от Х век. Днес мощите на св. Димитър се съхраняват във великолепната базилика, издигната на мястото на малкия храм. В деня на неговата памет в Солун се стичат поклонници от цял свят.

Народният култ към Свети Димитър го представя като по-голям брат на Свети Георги. Пък според народните предания от този ден започва зимния период. Широко разпространена е поговорката „Св. Георги лято носи, а Св. Димитър — зима“. Като предвестник на зимата и студа светецът се свързва със света на мъртвите. Затова около празника е една от най–големите задушници. В представите на нашите предци Свети Димитър язди червен кон, а снежинките падат от бялата му брада. На Димитровден се прибират ралата на сухо, редят се дървата за зимата, очакват се първите снегове. Характерни са и трите дни след Димитровден — т.нар. Миши празници, спазвани предимно от жените.
Свети Димитър е един от любимите светци на българина.
Димитровден е изпълнен с много гадания за предстоящата зима и година: ако месечината е пълна - пълен ще бъде и кошера с мед и ще се роят пчелите. Вечерта срещу празника, овчарите хвърляли в кошарата една тояга. Ако на сутринта овцете са лежали на нея се смятало, че зимата ще е дълга, тежка и студена.
В нощта срещу Димитровден небето се отваря и молитвите на праведните хора стигат до ушите на дядо Господ. Когато молбата е богоугодна, той дава знак, че я е чул.
Характерно е и обредното гадаене по първия гост стъпил в дома /полазник/, добър и заможен ли е госта, такава ще е и годината.
На Димитровден на трапезата се приготвя курбан или гювеч от овнешко, яхния с пиле - с петел ако именника е мъж и с кокошка ако е жена. Сервират се и зеленчуци, аз изпекох малки питки в чушки. Също на масата се слага варена царевица, пестил, рачел, тиква, традиционната  пита с ябълки /избрах в ретро стил/ или печени ябълки.

Вече съм писала, че по стар обичай на имен ден се ходи неканен и се носят бели цветя за именника за да е блага зимата. Името Димитрий означава "посветен на Богинята Деметра", "земеделец". Цветята се увиват с ален конец за да са здрави именниците цяла година.
На този ден имен ден празнуват: Димитър, Димитрина, Деметра, Димо, Дима, Димка, Димитричка, Димчо, Димана, Драган, Митко, Митка, Митра, Митрана, Мита.

Честит Димитровден !
Специален празничен поздрав и красиви благопожелания към Дими и Диди,
и всички празнуващи
за здраве, късмет и много щастие!

Шоколадов мус с глазирани круши

Наскоро четох, че британски специалисти съветват: ако работите в офис – яжте круши.
Те провели изследване и установили, че този прекрасен плод помага да се намалят раздразнителността, безсънието, депресията и хроничната умора, които често се наблюдават при офисните работници. Още медиците от Древния изток забелязали, че крушата ободрява, освежава и премахва напрежението. Тя повишава настроението и оказва много положително въздействие върху организма. Неслучайно жълтият плод е познат от фреските на Древен Рим, където бил неизменен спътник на пищни трапези и празненства, хвалебствено възпят Омир като "дар от боговете". Освен това витаминозният плод е много полезен и идеален детоксикатор на храносмилателната система, защото съдържат много витамини и целулоза. Крушите прочистват организма, подобряват състоянието на кожата и косата, помагат за възстановяване на силите и не на последно място – подобряват самочувствието.

А когато се комбинират и с шоколад - хубавото настроение би трябвало да е гарантирано, независимо от стреса, мрачното или студено време навън.

Избрах рецепта за сладък дует от фин  шоколадов мус и ароматни глазирани круши.

Шоколадов мус с глазирани круши

Продукти за 6 порции:

1 ч.чаша кондензирано мляко, използвах нискомаслено

½ ч.чаша течна сметана

30 гр. масло

1/3 ч.чаша захар

125 гр. черен шоколад

1 ч.л. ароматно какао

1 ч.л. кафе

200 гр. круша, /1 голяма/ обелена и нарязана на кубчета

2 с.л. захар

2 с.л. масло

2 с.л. плодов сок /бренди

1 к.л. нишесте

няколко капки лимон

канела на вкус

 ¼ ч.чаша  лешници запечени и едро смлени или настъргани / или карамелизирани кокосови стърготини

1-2 поширани /задушени/круши
Вариант: Поширана круша  може да се използва и в плодовия крем, но тогава  парчетата плод не се задушават допълнително, а само сгъстяват.

Първо се подготвят глазираните круши:

На средна температура се стопява  маслото със захарта и поставят нарязаните парчета  круша. Разбърква се и след кратко задушаване и омекване на крушата се налива сока, размит с нишестето.  Готви  се,  докато се сгъсти като крем, ароматизира се пожелание и налива в чаши 1/3 от обема им. Поставя се в хладилник или се изчаква да се охлади и стегне .

Поръсва се със запечените лешници/кокос.

Подготовка на муса:

Всички съставки /кондензирано мляко, сметана, захар, масло, шоколад, какао и кафе/ се поставят в съд за термична обработка и  средна температура или в МВ врят до сгъстяване, с консистенция на сос.  
Оставя се да се охлади, докато леко стегне  и налива върху стегнатия плодов крем.

Поставя се в хладилник за окончателното  обединяване на вкусовете и оформяне.

Отгоре се аранжира по желание - 

поръсва се със смлени запечени лешници или карамелизирани кокосови стърготини и е готов за поднасяне.

Ние обичаме поширани круши и използвах малки резени, 

но може да се използват  парченца от плодовия крем.

Опитайте...

Щрудел с патладжан

Щруделът обикновено е тестено сладкарско изделие, свързвано с австрийската национална кухня, като думата Strudel идва от немски , което буквално означава „въртоп“, „водовъртеж“. Традиционната тестена кора навита на руло, освен с плънка от ябълки, орехи и канела - изключително актуални за сезона /или други плодове/, макар и по-малка популярност, но също много вкусни са и солените варианти. Все още има хубави патладжани и чушки на пазара, а в нашето меню честотата им е голяма. Независимо, че съвсем наскоро споделих  идеи с патладжан, а вече и списъкът на есенното изкушение в кулинарните блогове набъбна, по тази рецепта правя вече два пъти такъв щрудел и намерих за уместно да напиша, и нея.  Вариантите и допълненията биха могли да са различни, въпрос на вкус и импровизация. Тестената кора – също: домашно разточена кора за щрудел, тънки готови кори или многолистно тесто. Ето го:

Щрудел с патладжан

 /адаптирано по eggplant strudel /

Продукти:

1 голям патладжан, нарязан на кубчета,

1 голяма печена червена чушка или две по-малки

¼ ч.чаша запечени лешници

1 скилидка чесън

1 с.л. зехтин

2-3 листа пресен босилек

няколко стръка магданоз

200 гр. cottage cheese, или микс от фина извара и сирене „фета”

1 щ. канела

бял черен пипер

За намазване на кората:
кора за щрудел - вид по желание* 

1 с.л. разтопено масло или зехтин

1-2 с.л. галета

2 сл. настърган пармезан или друго сухо сирене

1 с.л. сухи подправки

сол и черен пипер на вкус

За намазване на щрудела
1 жълтък,1 с.л. олио, 1 с.л. маково семе
настърган кашкавал по желание

Салата и стрък розмарин за сервиране

Патладжанът се нарязва на кубчета. Посоляват се и поставят в студена вода, да се отдели горчивината.  Изцеждат се и се подсушават с абсорбираща кухненска хартия.

В затопления зехтин се поставя скилидката чесън и леко запържва, след което се изважда. Добавят се кубчетата патладжан и задушават до зачервяване и омекване. Маха се от котлона, овкусява се с черен пипер,  нарязан магданоз и канелата. Оставя се да се охлади напълно.

Печената и обелена червена чушка/или две се нарязва на кубчета и поставят в купа. Към тях се прибавят охладените патладжанени късчета, накъсаните листа босилек и натрошените на едро лешници.  Накрая се добавя избраното сирене или извара, като сместа внимателно се обединява.

Фурната се загрявана 200С.

*Подготвя се основата/кората за щрудела/ аз приготвих веднъж с многолистно тесто и веднъж с разточена кора за щрудел по рецепта на  zoebakes – 200 гр. брашно; 1 голяма щипка сол, 100 мл. вода, 30 мл. олио, 1ч.л. оцет.

-       ако ще се използват тънки готови кори за баница 3 листа се намазняват  и поставят един върху друг;

-     ако ще се използва многолистно тесто се разточва до изтъняване върху набрашнена повърхност;

-        ако ще се използва кора за щрудел се оформя като правоъгълник.

Върху кората се поръсва галетата, настърганото сухо сирене, разтопеното масло и сухите подправки.

В единия край се поставя плънката и внимателно се навива на руло, прорязва се на няколко места, след което се поставя в тава, покрита с хартия за печене. Намазва се по желание с 1 жълтък 1 с.л. олио и поръсва с маковото семе.

Пече се в загрятата фурна  за около 20-25 мин.

Сервира се със зелена салата, още запечени лешници и стрък розмарин.

Опитайте...

Българският небесен покровител свети Йоан Рилски Чудотворец

На 19 октомври се чества праведният, благочестив и високо тачен
рилски чудотворец

Св. преподобни Йоан Рилски чудотворец.

Най-великият светец на българската земя, скромният отшелник от Рила планина, преподобни Иван Рилски, когото още приживе наричали земен ангел и небесен жител,се родил около 876 г. в Скрино, разположено в гънките на Осоговската планина край р. Струма (край град Дупница). Бил съвременник на княз Борис (852-889) и на неговия син Владимир, на цар Симеон Велики и на Симеоновия син цар Петър. До 25-годишната си възраст бил пастир. От крехка възраст в неговата душа започнала да се развива и крепне религиозната вяра, а по това време из цяла България започнали да се строят църкви и манастири.Новооснованите обители ставали не само огнища на християнството, но и книжовни и просветни средища. Желанието на юношата било да се посвети напълно в служение на Бога и в някоя света обител да се отдаде на монашески живот. Отначало Иван постъпил в близкия манастир "Св. Димитрий" под самия връх Руен. Тук той не само развил своите заложби към духовно съзерцание, но и получил образование и придобил знания от свещените, богослужебни и религиозни книги. Приел монашеството, но не останал задълго в обителта, а се отдал на живот в пълна самота, молитви, пост и лишения. Преподобни Иван Рилски се подвизавал на много места, докато най-после се установил в прекрасната рилска планинска пустиня, където останал до края на живота си. Там той основал манастир, който съществува вече хиляда години. 
За личността и дейността на рилския светец съществуват редица фолклорни предания и легенди. Извършил много чудеса през живота си и подир смъртта си: нахранил овчари, излекувал с молитвата си един побъркан, изцерил и изцерява от разни болести благочестиви люде, опазва манастира си чрез своята благодатна сила.Славата на отшелника постепенно се разпространила по цялата страна и достигнала чак до столицата. Използвайки едно свое пътуване до София, цар Петър I изминал около 120 километровото разстояние до планината, за да се види с благочестивия старец. Праведният Иван обаче не го допуснал до себе си, а само му се поклонил отдалеч, като монархът отговорил със същото. Отшелникът, естествено, върнал обратно и изпратеното му от цар Петър злато. Това още повече увеличило славата му и към него започнали да се присъединяват ученици, които строели за себе си колиби наоколо. Такова било началото на най-известния български манастир.

Преди смъртта си преподобни Иван отишъл на пълно уединение, там съставил своето "завещание" - Завет на Св. Иван Рилски Чудотворец. 

Уникално духовно и нравствено послание към поклонниците и последователите му  "Заветът на Св. Иван Рилски" е едно от тайнствата и чудесата на Рилския манастир. Писано през 941 година и чието място в духовен, и верови аспект е до Паисиевата история - мерило за националното ни самосъзнание.

Починал на 18 август 946 година на около 70 годишна възраст и бил погребан в притвора на църквицата в каменна гробница, която е запазена и до днес. Неговото успение Църквата възпоменава всяка година на същата дата. Тридесет и четири години след успението си св. Йоан се явил на сън на своите ученици и им заповядал да изровят нетленното му тяло и да го пренесат в Средец. Като отворили гроба му, те видели нетленното му тяло и с почести го пренесли. Това станало на 19 октомври - ден, който от тогава се чества тържествено в памет на светеца-закрилник. Вероятно тогава този първи и най-велик български светец е бил и канонизиран. Там мощите на светеца били пазени в продължение на два века.

Преподобният Иван Рилски е изключителен небесен покровител на българския народ и се ползва с народната благовейна почит.

Честит празник!

Крем пита Ruszwurm

Последните дни силно захладя, есенните дъждове, а и първият сняг осезаемо напомниха за себе си,  но ми се струва още рано за сиво и мрачно настроение, за липса на тонус или депресия... Подбрах да се стоплим с малко слънчеви спомени и нещо сладко. Това е един вариант на познатия сладкиш – крем пита. Харесваме я и съм приготвяла многократно - плътен сладкарски /яйчен/ крем ванилия между два тънки слоя от хилядолистно тесто, кори за баница, даже и с юфка. Не е новост, има много разновидности на вкусния десерт, но идеята ми е като тип специалитет, на считано за едно от най- добрите исторически кафенета в Будапеща. Или по-скоро ми се иска да разкажа повече за тази сладкарница, а снимки на забележителностите около нея, тип пощенски картички с превъзходно качество, вече в интернет има в изобилие /моите обединих в колажи/. 

Трябва да започна с една от най-популярните туристически атракции в Будапеща - хълмът Буда. Познати са и посещавани историческата крепост и дворцовия комплекс на унгарските крале, а на брега - белокаменните Рибарски кули от който се открива зашеметяваща панорамна гледка към целия град. /През 1987 г. Комитетът на ЮНЕСКО за опазване на световните паметници на културата включва в списъка на световните забележителности гледката на Будапеща, разположена на брега на Дунав, и района на крепостта в Буда. / Укреплението е издигнато на мястото на средновековен рибен пазар, откъдето идва и името му, а неговите седем кули символизират седемте маджарски племена, които се установяват в Карпатския басейн през 896г.. 

В непосредствена близост до тях се намира друга забележителност на града - красивата "Катедрала Св.Матияш". Според поверия църквата е построена през 1015г. като  днешният вид на сградата е осъществен през пищния късен готически стил – втората половина на XIV век, и е реставрирана в края на XIX век. Тя е втората по големина църква в средновековна Буда.  Официалното име на църквата било Дева Мария, но след време била кръстена на крал Матиас Корвис, който трансформирал южната кула на църквата. В нея били отслужени и двете сватби на краля. Любопитен факт е чудото на Дева Мария при обсадата на Буда. При мюсюлманската обсада била съборена една от стените на църквата. Зад не била скрита скулптура на Дева Мария. След този случай Светицата се явила на мюсюлманите преди тяхната молитва. Вярата на гарнизона се сринала и те се оттеглили от града. Така Дева Мария спасила Буда и църквата. 

 

Следва площад „Света Троица”, където през средновековието е бил основният пазар на Буда и там е  издигнат е паметник на всички жертви, които е взела чумата през 1691 година, а също и статуята на Атина Палада, покровителката на града. 

И след такава разходка е време за почивка, закуска и кафе, десерт, сладолед или нещо друго … от богато меню, пълно с толкова много възможности за избор. Няма начин да не се забележи, макар закътана в един странична улица –

Кафе сладкарница Ruszwurm. 

Малка и на пръв поглед непретенциозна, но очарователно място - с две стаи, обзаведени със стилни семпли, но елегантни маси и столове, и рафтове, облицовани с антики.

Ruszwurm не е обикновена сладкарница - тя претендира да бъде една от най-старите на континента, и най-старата династия на сладкари в Будапеща, с история от 1827г., днес работи като къща за кафе и захарни изделия. Сладкарят Ференц Schwabl създава своя бизнес преди почти двеста години, който сега е собственост на династия Szamos. Днес Ruszwurm е равна на традиция. Интериорът е класически сдържан - мебели по поръчка Biedermeier, специално проектирани и изработени в средата на 19-ти век. Наистина си заслужава посещението, заради специфичната атмосфера, различните им сладкарски специалитети и прекрасен сладолед, защо не и първокласен порцелан.

В славното й минало се вписват клиенти като унгарската кралица Елизабет (Сиси) /което изглежда малко странно, защото в Европа по това  време, Елизабет е еталон за красота и стил. Императрицата впечатлява с красотата и външността си, поддържани със строга диета и продължителни физически упражнения, благодарение на които тя запазва 50-сантиметровата обиколка на талията си./, както и високопоставени аристократи, седмични доставки във Виена и обслужване на знатни сватби. Докато малкият магазин се гордее с най-добрите традиции на унгарския сладкарски изделия, /всички торти са направени на място, в съответствие с рецепти, предавани от поколение на поколение/, в днешно време се създават и нови рецепти. Едни от най-популярните и често поръчвани десерти са добуш торта /по оригинал рецепта от 1885г./ и млечната крем пита/торта. Много и различни са вариантите на това класическо изкушение - сладкарски яйчен крем ванилия между два тънки слоя от хилядолистно тесто. Магазинът разполага със собствена, малко по-различна рецепта за този деликатес и, въпреки че рецептата не е патентова, нито тайна формула няма друг такъв аналог. Първо в основата на бутертестото стои масло. Ще цитирам в груб превод  рецептата:

"... Вземете 1,20 кг масло и се разточва с 30 dkg брашно. Разточете 2 см. дебелина слой, увийте го и го сложете в хладилника. В 1,20 кг брашно, да се направи дупка в средата и я запълнете с 30 dkg  масло, 2 яйчни жълтъци, 0.5 DL ром Пуерто Рико, 4 dkg сол и 9 DL сладка сметана. Смесете ги в тесто, завийте го и го сложете в хладилника. Две или три часа по-късно извадете тестото, поставете масленото парче в средата, сгънете го в пакета и започнете да я търкаляте. След това продължете сгъване и пакетиране. Тестото трябва да бъде на пластове 144 пъти. След като се приключи,  сложете в хладилника. След  един час, е готово. .."

В какво друго е тайната на бутер тесто Ruszwurm? Ruszwurm хора признават, че те не знаят. Те са били поканени на различни места, за да обменят опит за това как да се направи бутер тесто, обаче, не били в състояние да възпроизведат оригиналното. Една възрастна двойка, които са редовни гости, твърдели, че тайната се криела в древните стени, или на светеца покровител на сладкарите в това място още през миналия век.

И най-накрая за въпросната крем пита Ruszwurm Cream Pastry 

В рецептата се уточнява, че класическият унгарски сладкиш е варен яйчен крем с ванилия, смесен с яйчен белтък. Сладкарски Ruszwurm крем обаче, не е смесен яйчен белтък, а с разбита сметана, /разбира се, когато са изстудени/. Също така, яйчен крем е по-плътен от този на класическия сладкарски крем. Първоначално, кремът е бил правен с 1 л мляко, 10 яйчни жълтъци, 35 dkg захар, 12 dkg сладкарски брашно и ванилия аромат. Днес е по същия начин, с малка разлика, че съставките са посочени в рамките на пределно допустимите стойности, които имат психологически причини.

Ще се опитам да цитирам: „ Ние сме наблюдавали: ако един сладкар е казал за измерване на 8 яйчни жълтъци за един литър мляко, няколко седмици по-късно той ще измери 10 жълтъци. Затова книгата на сладкарската рецепта предписва 8-10 жълтъци за един литър мляко и брашното варира между 12 и 15 dkg. Ако количеството жълтък на промени, количество брашно трябва да се промени също.”

Във всеки случай, този продукт е превърнал сладкарницата е една от най-популярните в Будапеща, въпреки че нито рецептата, нито технологията са тайна. За символизиране на ръчно изработваните всяка една от фази на сладкиша, на снимките присъства и кухненска тел за ръчно разбиване на яйца.

Вече споменах, че варианти за сладкиша има много и също Роси има чудесно предложение, а това е моето:

Аз използвах посочените в сайта Ruszwurm пропорции в съотношение на:  300 мл. пълномаслено мляко; 3 жълтъка; 120гр. захар; 50 гр. брашно аромат ванилия и 120 мл. разбита сметана.

Е, трябва да призная, че моят вариант не се получи така атрактивен, както прочутия оригинал,
но  вкусът е страхотен. 

Гарнирах със сладолед  и късни малини /Унгария се счита за най-голямата износителка на малини./.

Опитайте...

Световен ден на хляба - маслена питка с бяло сирене и камамбер

Вече шеста година 16 октомври ще бъде отбелязан като

Световен ден на хляба /World Bread Day/.

 

Инициативата за организирането на световното събитие е на UIB - Международния съюз на хлебарите, в който членуват хлебари, производители на тестени и на сладкарски изделия от 35 държави.UIB призовава всички свои членове да реализират кампании, представящи както актуалното в производството и предлагането на хляб, така и неговата история.
И тази година, с неговото поредно издание , е с очакване на огромна кошница с хляб от всички краища на света. Моето миналогодишно участие бе с пълнозърнест хляб с орехи, а тази година избрах една идея за питка със сирена.

Маслена питка с бяло сирене и камамбер

Продукти:
Тестото и технологията са по подобие на katmer pogaca
1 ч.чаша топло мляко

½ ч.чаша кисело мляко

1 ч. чаша растително масло
1 опаковка инстантна мая - 7 гр. или 20 гр. прясна
2 чаени лъжички сол
1 чаена лъжичка захар

1 яйце

3,5 - 4 чаши брашно

още 70 гр. масло/ маргарин разтопено

малко брашно за поръсване при разточване

½ ч.чаша натрошено бяло саламурено сирене

125 гр. /малка опаковка/ камамбер           

1 с.л. маково семе

1 с.л. сметана

В половин чаша леко топло мляко се поставя маята, захарта и малко брашно да шупне, за около10-15 мин. В купа за размесване се пресява брашното със солта и в средата се прави кладенче. В него се налива втасалата мая, останалото прясно и кисело мляко, растителното олио и един яйчен белтък. Замесва се еластично тесто, ако е необходимо се добавя още малко брашно, като може да се използва и миксер с бъркалка за тесто. Оформя се тестена топка, която се поставя в намаслена купа да втасва – около1,5 – 2 часа, до двойно увеличение на обема.

Готовото тесто се разделя на 8 части и всяка една се оформя на малка топка. Изчаква се, да се отпусне около 10 мин. и разточва на кора с диаметър около 20 см. Всяка една кора се маже с разтопено масло и поставят шест от тях една върху друга.

Последните две топчета се разточват по същия начин, намазват и съединяват отделно.

Върху леко набрашнен плот се разточва наборът от 6-те слоя до голяма кора с дебелина около 5-7 мм. Намазва се с масло и разрязва се диагонално на желания брой триъгълници 8;12 или 16. В широкия край на всеки един се поставя малко натрошено сирене и завива като кифличка.

Двете кори също се разточват с такава дебелина в диаметър около 30 см.  В средата се поставя дискът от камамбер и кората се прорязва диаметрално /на кръст/, почти до сиренето. Четирите части на кората се надиплят и загъват около него като листа на роза, за да се получи нещо като кладенче.

Поставя се в тава за печене, покрита с пекарска хартия. Около средата със загънатото сирене се подреждат  оформените хлебни кифлички – диаметрално, ако са по-малък брой или радиално, ако са повече.

Оставя се на топло да втасва около 30-40 мин.

Фурната се загрява на 180С.

Намазва се с разбит жълтък и поръсва с макове семе. Повърхността на сиренето се намазва с масло и покрива със смес от 1-2 с.л. натрошено сирене, 1 с.л. сметана. Отгоре също се поръсва с маково семе.

Пече се около 25-30 мин. до зачервяване и проба за суха клечка.

Изважда се от фурната и след 10 мин. се освобождава и от тавата, като се оставя да изстива върху решетка.

Сервира се хладка, а при разрязване сиренето е леко разтопено.

Чаша хубаво вино е чудесно допълнение, а хляб, сирене и  грозде е кулинарна класика.

От същото тесто могат да се оформят и кифлички.

Опитайте...