Печени картофи с песто от спанак и маслини

„Пестото е храна за щастие”,

Така определя суровия италиански сос Дейвид Роко /David Rocco/, в едно предаване по fiesta tv. за италианската кухня и стил на живот.
Само пет натурални съставки: босилек, кедрови ядки, чесън, зехтин и твърдо настъргано сирене /Parmigiano-Reggiano или Pecorino/. Класическото „Pesto alla genovese“ се приготвя с помощта на мраморен или дървен хаван от босилек, набран в околностите на Генуа, морска сол, семена от пиния, чесън, зехтин (extra virgin) и сирене пекорино. Тънката ивица земя на Лигурия със скалист, богат на минерали и растителност морски терен е популярна не само с пестото, но и като една от най-здравословните кухни в Италия. Съвременните варианти за песто са много и различни. Сега е моментът да поясня, че рецептата е постна – без сирене, а зелената основа е от спанак и магданоз. Обичам вкуса на спанак, полезен е и сега го има в изобилие. Увеличих количеството на ядките и добавих маслинена паста от зелени маслини. Исках нещо различно от традиционното сервиране с паста. Харесвам картофи с билки и ми допадна идея за гарниране към печени картофи, а в последствие открих, че е популярно за Лигурия. Нямах колебания, пролетната спаначна тарта /Torta pasqualina/ е традиционна за същата област в Северозападна Италия, оформих и предложението – спаначно песто с маслини към печени картофи. Резултатът е хубав вкус и аромат от печени картофи и свежи зеленчуци, чесън и маслини.

Постно спаначено песто с маслини

Продукти:
3 ч.чаши почистен спанак
1 ч.чаша почистен магданоз
1/3 -1/2 ч.чаша ядки/ бадеми, орехи или микс
1 с.л. с връх маслинена паста, използвах от зелени маслини
1 скилидка чесън
1 ч.л. лимонов сок
1 прясна чушка, може и леко люта
1/3 -1/2 ч.чаша зехтин
сол на вкус, според солеността на маслинената паста

Важно е зеленчуците да бъдат сухи.

От древния метод на стриване, смачкване /pestato, pestare/ с помощта на чукче и хаванче, който е все още популярен в Италия, сега е по-често се използва блендер или кухненски робот.

Всички съставки, без маслинената паста и зехтина се пулсират в блендер до желаната едрина. Накрая се добавят маслинената паста и зехтина. Разбърква се до хомогенизиране.


Домашното песто се съхранява до една седмица в хладилник, като е покрито със слой от зехтин, за предотвратяване на окисляване.

Сервирах спаначеното песто с печени цели картофи ала Марианка.


Харесахме го и като добавка към топли домашни джоб питки... и за друго не остана:)

Известно като идеалния бърз сос за паста, пестото вече се е доказало в доста по-универсален и многолик продукт. Списание BBC Good Food предлага десет интересни идеи за оползотворяване на песто.

Изкуших да прикача още една снимка в пролетно зелено.

Опитайте...

Постни кокосови сладки

Изоставам с публикуването на пости идеи и рецепти, но исках да отделя в една част празничните теми в края на март.
За тези постни сладки избрах аромат на кокосов орех.
Чела съм, че творческите натури направо се разтапят от кокосовия аромат и вкус. Не мога да опредля тази зависимост като сериозна, но харесвам аромата и ми допада като идея:) Обичам малки крехки и хрупкави бисквитки с маслен вкус , а добавката на кокосов аромат ги прави още по уханни и нежни. В оригинал са с чисто масло, от типа на shortbreads, но замяната с растителен, при мен със слънчогледов маргарин са вкусно лакомство в постен вариант.

Постни кокосови сладки

Адаптирани от тук
Продукти за около 16 бисквитки
1 ч.чаша пресято брашно /100 гр./*
2 с.л. царевично нишесте, с леко заоблен връх /30 гр. /
1/3 ч.чаша маргарин* /80 гр./
½ ч.чаша пудра захар /60 гр./
10 гр. сухи кокосови стърготини
1 ч.л. ванилия/лимон
1 щ. сол

* количеството на брашното зависи и от маслеността на маргарина.
*Използвах растителен слънчогледов маргарин със 60% масленост.
/1 ч.чаша = 240 мл./

В кухненски процесор се миксират кокосовите стърготини с няколко пулсации за надробяване. Прибавят се захарта, брашното със солта и нишестето. Хомогенизират се и към тях се надробява маргарина. Отново с още няколко пулсации се обединяват в обща смес. Изваждат се, леко и бързо се оформя плътна тестена топка, ако е необходими с още малко брашно /зависи от маслеността на маргарина/.
Поставя се в хладилник за около час или повече.
Фурната се загрява на 160С.
Оформят се топчета с големина на орех, леко се приплескват. Подреждат се върху хартия за печене и поставят в загрятата фурна.
Пекат се около15 мин., до леко залтисто, като по време на печене се завъртат.


Изваждат се и оставят да се охладят.


Могат да се гарнират с още кокосови стърготини и/или захарни декорации.


Аз избрах пъстър пролетен мотив.


И поглед към една минзухарена полянка за още пролетно настроение:

Опитайте...

Часът на Земята 2011 / Earth Hour 2011

Да подкрепим Часът на Земята!

Денят е днес, 26 март, а часът – 20:30 часа българско време.

Тази година за четвърти пореден път ще се проведе инициативата “Часът на Земята”.

”Часът на Земята” стартира като кампания, която приканва жителите на австралийският град Сидни да угасят осветлението си за един час. Днес мероприятието се разрасна до световни мащаби и представлява една от сериозните инициативи при борбата с климатичните промени.

За първи път „Часът на Земята“ се отбелязва през 2007 година в Сидни, Австралия, където над 2.2 милиона домакинства и фирми са се присъединили към призива и са угасили осветлението си за един час, за да покажат своята съпричастност и готовност за предприемането на реални постъпки срещу промените в климата. Следващата година, 2008, това вече е световна инициатива и в нея се включват над 100 милиона участници в 35 държави. През 2009 година вече се включиха един милиард души в 4189 града в 88 държави. През миналата, 2010 година, инициативата би своя рекорд, като отбеляза поддръжници в лицето 126 държави и територии и близо 1,3 милиарда души в повече от 4000 града, 56 столици, 8 от 10-те най-големи метрополиса. Градове като Париж, Лондон, Ню Йорк, Пекин и др., бяха част от “Часът на Земята”.

Организаторите на инициативата си поставят целта тази година да насърчат всеки жител на Земята да предприеме своите първи стъпки в природосъобразен начин на живот, от 26 март 2011, когато ще се състои “Часът на Земята”, като целта разбира се това да се превърне в ежедневие за всички и след тази дата.


10 града в България са заявили, че ще се включат в "Часът на Земята 2011" на 26 март от 20.30 часа - съобщават от природозащитната организация WWF. София, Бургас, Перник, Враца, Добрич, Разград, Асеновград, Своге, Белоградчик и Трявна потвърдили официално участието си в инициативата. От природозащитната организация WWF очакват към тях да се присъединят и други градове.

Едно просто действие. Едно огромно послание.
"Изключи светлината, включи се"!
Отнякъде трябва да се започне...

Честито Благовещение!

Християнската църква празнува 25 март - Свето Благовещение,

като тържествен ден в чест на Благата вест, която Архангел Михаил съобщава на Дева Мария, че ще стане майка на Божия син - Спасителя на света.

Благата вест дава и името на празника - Благовещение,

честван като празник на пролетта и майката.

“Радвай се благодатна,
Господ е с тебе; благословена си ти между жените.
Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени,
затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божии.”

В българската традиция денят се свързва с идващата пролет и е известен като Благовец или половин Великден. Според поверието, в този ден долитат кукувицата и лястовицата и носят благата вест, че зимата си е отишла. Смята се, че на Благовец трябва за пръв път да се хапне нещо зелено - коприва, киселец или лапад, за да потече в тялото на човека нова кръв.
Поднася се риба (печена или варена), пити и лучник. Аз правя постни цветни сладки, питки "жаваронки", а тази година за празника изпекох ароматни пролетни кокоски .
Благовещение е празник, честван у нас преди десетилетията и като Ден на майката, като духовен семеен празник и на света Богородица.

Честито Благовещение!

Честит празник, майки!

Честит имен ден на всички празнуващи!

Имен ден празнуват Блага, Благовест, Благовеста, Благовестин, БЛАГОВЕЩЕНИЕ, Благодатка, Благой, Благомил, Благомира, Блаже, Блажена, Блажо,и Евелина, Евангелина Гавраил, Габриела, Гавраила..

Триумф на пролетта и водата

Честита пролет!


Тези дни отбелязваме триумфа на пролетта и водата;
днес - пролетното равноденствие, а утре - световния ден на водата.

Преди 12 часа настъпи астрономическата пролет у нас /тази нощ в 01 часа, 21 минути/ и тя започва около 21 март с пролетното равноденствие. Някак странна, студена и тревожна е тази година. Но е неизбежен и символичен кръговратът в природата - след зимата винаги идва пролет. Очакваме я със слънце и топлина, цвят и обновление, посрещаме я с добре дошла и много нови надежди.

Видях тези първи предвестници на пролетта -
събуждане с малки крехки стъпки, но силни, жизнени и много въздействащи.

Според българските вярвания на този ден долита кукувицата, за да извести, че зимата си е отишла. Пролетното равноденствие отбелязва възлов момент в хода на годината - когато енергиите на светлината и тъмнината, на мъжкото и женското начало са равни. Това е честване на равновесието. От този ден силата на светлината за пръв път взима превес над силата на тъмнината. Предстои и големият християнски празник Благовещение.
Обединих силата на пролетта и водата -

пролетното равноденствие и световния ден на водата – 22 март.

Чудесен повод за поздрав с прекрасната 'Музика на водата' на Г.Ф. Хендел.

Нека тази пролет бъде щастлива, с много с усмивки и да върви по вода!

Митове за хляба и едно плетено хлебче

Не е новост, че хлябът е основна, особена и много полезна храна в продължение на хиляди години. Твърди се, че човек може да оцелее дълго време, ако яде дори само хляб. Той е изключително важен и достъпен източник на ценни растителни белтъчини, които съдържат незаменими аминокиселини - метионин, лизин. Хлябът е добър източник на витамини от група В и е всекидневен източник на растителна целулоза и минерални вещества - калий, калций, магнезий, натрий, фосфор, желязо. Научни изследвания по въпроса показват, че в обвивката и зародиша на зърното, се съдържат най-важните за здравето на човека витамини, ензими, микроелементи, соли, както и ценната целулоза. Това е тезата на някои диетолози. Противниците им пък са на мнение, че да се яде хляб е вредна и нездрава традиция. Истината със сигурност е някъде по средата.

Преди време четох една българска статия за 5 развенчани мита за хляба и ще я цитирам:

Мит 1: Хлябът е вреден!

Истина: Абсолютна заблуда! Хлябът е най-функционалната храна за човека. Той е най-балансирана храна по отношение на съдържание на въглехидрати, белтъци и мазнини съобразно нуждите ни, като е изключително важен и достъпен източник на ценни растителни белтъчини. Хлябът е и един от основните източници на необходимите ни растителни въглехидрати - 100 г “Добруджа” съдържат около 8,5г белтъчини, 1 г мазнини и 46 г въглехидрати.
Хлябът съдържа всички незаменими аминокиселини, като в по-голямо количество са левцин, фенилаланин, метионин, триптофан. Той е добър източник на витамини от група В и на минерални вещества - калий, калций, магнезий, натрий, фосфор, желязо. Съдържа и баластни вещества, които не се разграждат при храносмилането и се изхвърлят почти напълно /преминавайки през червата, стимулират дейността им, отнасяйки със себе си излишните мазнини от храната/. Така помагат за намаляване на лошия холестерол в кръвта.

Мит 2: От хляба се пълнее!
Истина: Това е широко разпространеното погрешно схващане.
Човек пълнее не защото яде много (т.е. приема много калории), а защото поема повече енергия, отколкото изразходва.
Дневните нужди на човека са от 2400 до 3000 ккал, в зависимост от физическите му натоварвания. Хлябът далеч не е високоенергийна храна - 100 г “Добруджа” съдържат 237 ккал или с други думи една филийка хляб съдържа около 75 ккал. За сравнение 100 г чипс съдържат около 550 ккал, 100 г шоколад - 560 ккал, 100 г кашкавал „Витоша” - 390 ккал.
Първата задача на три от четири жени, решили да отслабнат, е да го изключат от менюто си. Абсолютно погрешна тактика, защото хлябът, точно обратно на общоприетото мнение, помага за намаляване на теглото и за възвръщане на добрата ни форма.

Мит 3: Хлябът съдържа много сол!
Истина: Хлябът, който се предлага на нашия пазар, съдържа около 1г готварска сол на 100 г продукт.
Среднодневно българинът яде по 285 г хляб, следователно приема 2,85 г сол. По данни на МЗ консумацията на сол в България е около 15 г дневно.

Мит 4: Ръженият хляб е по-полезен от пшеничния!
Истина: А на въпроса “С какво?”.
Не са установени някакви сериозни предимства на ръжения хляб пред пшеничния. Основната разлика е, че ръжените зърна съдържат полифеноли, които имат антиоксидантно действие.
В сравнение с пшеничното зърно има по ниско съдържание на белтъчини и въглехидрати. Ръженият хляб е по-ниско калоричен от пшеничния. Ръженият хляб повлиява благоприятно инсулиновия и глюкозния метаболизъм, намалява риска от диабет тип2 .
Пълнозърнестото ръжено брашно е малко по-богато на полезните за здравето растителни влакнини в сравнение с пълнозърнестото пшеничено брашно.
Недостатък на ръжта е и съдържанието на фитинова киселина, която се свързва с калция от храната и той не успява да се усвои от организма. Същевременно ръженият хляб е с много по-висока киселинност от пшеничния. Не се препоръчва на хора с повишена стомашна киселинност. Ръженият хляб се изключва напълно от менюто при язва на стомаха, при заболявания на черния дроб и жлъчката. Не е подходящ за хора, работещи при високи натоварвания. Вкусово не е популярен за българина и е желателно веднъж седмично да се яде ръжен хляб.

Мит 5: В хляба има “химия”!
Истина: А каква по-точно “химия”?
В хляба няма “химия”. Той се прави от брашно, вода, мая и сол. Дано заблудата да е останала от зората на демокрацията, когато начинаещи хлебари продаваха бухнал бял хляб, оцветен с малцово брашно, като “черен”.

Най-честата препоръка е: "за да сте здрави консумирайте редовно хляб.

Няма вреден хляб, има неправилно хранене.

Редувайте различните видове за по-пълноценно и по-здравословно хранене".
Аз често пека домашен хляб, като използвам типово, пълнозърнесто или друго. В повечето случаи влагам различни по вид и състав, този път добавих и брашно от лимец /за него ще пиша отделно/, обогатих допълнително всяко едно от тях със семена и оформих на плитка. Вариантите могат да бъдат многобройни, но този е съобразен с изискванията за храна по време на пости.

Постно плетено хлебче

Продукти:
1 ч.чаша черно брашно, смесено с 1 ч.л. кафе/какао
1 ч.чаша типово брашно
1 ч.чаша брашна пълнозърнесто, от лимец и 2 с.л типово
3 кафени л. сол
3 ч.л. зехтин
18 гр. прясна мая
1 ч.чаша топла вода
1 ч.л. мед

1 с.л маково семе
1 с.л сусамово семе
1 с.л ленено семе

1 с.л. семена ким за поръсване
/1 ч.чаша =240 мл./

Омесването на трите вида брашна – типово, черно и пълнозърнесто се извършва поотделно.
Всяка чаша брашно се поставя в отделна купа. Размива се, в три отделни чашки по 1/3 част от маята /т.е. по 6 гр. за всяка купа/ в по 1/3 ч.чаша топла вода и 1/3 ч.л. мед. Течността се налива в единия край на купата с брашното и с малка част от него се замесва рядка кашичка. Оставя се около 15 мин. маята да задейства и кашичката да изглежда като пенлива. Към всяко от отделените брашна се добавя по 1кафена л. сол и по 1 ч.л. зехтин. Поотделно се замесва всяко тесто и с миксер се омесва до плътност и гладкост.
Всяка тестяна топка се поставя в отделен намазнен съд, покрива се с кърпа и оставя да втасва на топло място около 1- 11/2 часа , до удвояване на обема.


Размесват се топките, поотделно и всяка една от тях се разточва на кора и поръсва със семена.
Завиват се три рула, които се сплитат.
Оставят се отново да втасват за около 30 мин.
Фурната се загрява на 175С и поставя съд с гореща вода на най-долното ниво.
Хлебчето се намазва с вода, поръсва се с ким и пече на средно ниво около 30 -40 мин. до зачервяване.
Изважда се от формата и оставя около час да се охлади на решетка. Топъл може да се намаже с малко зехтин.


Нарязва се на филии. Могат да се разграничат трите различни брашнени фитила.


Подходящ е за сандвичи /напр. с постна майонеза и зеленчуци/,


или за сладка закуска с мед, орехи и пресни плодове.

Опитайте...

Постна майонеза с горчица

В световен мащаб, майонезата е една от най-популярните, функционални и отричани храни, като обикновено се сервира към сандвич, сос или салата. Класическата майонеза има спорна история. Някои кулинарни историци посочват, че майонезата, като смес от зехтин и яйце, е използвана от древните египтяни и римляни. Счита се обаче за основна версия годината 1759, когато английските войски обсаждали френския остров Майоран и пристанището. Хранителните продукти привършили, като останали само растително масло и яйца, и приготвяните от тях омлети омръзнали на войниците и офицерите. Херцог Ришельо, командващ френските войски, заповядал да се приготви друго ястие от растително масло и яйца. В чест на град Майон новото ястие било наречено "майонеза". Има и други твърдения за произход от старо значение на френска дума moyeu - жълтък на яйце , както и за нейното многократно изобретяване на различни места.
Логично е да се търсят и заместители на майонезения сос, без яйца. Има разнообразни варианти, най-често на база ядки и тофу. Предлагала съм идея за постна майонеза от авокадо. Тази рецепта е за лесна и по-обикновена комбинация, с доминиращ вкус на горчица. Направена така, успява да създаде усещане за маслен сос, да допълни и подчертае вкуса на зеленчуците или хляба.

Постна майонеза с горчица

Продукти:
4- 5 с.л. зехтин
2 ½ с.л. фина горчица, използвах дижонска
½ ч.чаша брашно
1 ½ ч.чаши студена вода
1 ½ с.л. лимонов сок
1 с.л. захар
1 ½ ч.л. сол

чесън и черен пипер по желание
може да се добави и тофу

Брашното се пресява и размива в студената вода. Добавят се захарта и солта. На тих огън се довежда почти до завиране и леко сгъстяване с непрекъснато разбъркване. Гъстотта ще определи и плътността на получената в последствие майонеза. Маха се от котлона и леко охлажда.

Смесват се горчицата със зехтина и лимоновия сок. Прибавят се към брашнената смес и разбиват с миксер до хомогенна и плътна смес.

Добавят се други овкусители по желание и/или балансират наличните на вкус.


Този вид постна майонеза е добро допълнение към салати, зеленчуци и сандвичи.


Все пак да спомена, че не подлежи на термична обработка, а доовкусяването е въпрос на лични предпочитания.
Опитайте...

Оригами жерав за Япония

От дете зная Легендата за 1000-та жерава на малката Садако /Sadako Sasaki/ и винаги съм я свързвала с много вяра, сила и воля. Досега не съм правила хартиени жерави , докато не видях идеята в страницата на Вероника. Прочетох повече в Интернет, като разбрах и за мащабно движение в Facebook.
Понякога можеш да изкажеш съпричастност, да направиш нещо за другите и така... С помощта на лист хартия и видео от YouTube сгънах

моя хартиен жерав с високо разперени и движещи криле -

специално за Япония.
Не е съвършен , но е зареден с добри мисли и много надежда...

За всички японци. Нашите молитви към вас. Останете силни!

Молитва за Япония

Пролетна картофена салата

Тези дни ни се усмихва слънце, а и много блогове изобилстват от пролетни предложения, снимки и настроение. Дани, с Вивалди, красиви лалета и влажен ябълков кейк; Нежна цветна феерия, финес и вита торта от Дими. Полет на южния вятър, грозното патенце и вкусни лебеди при Вики; Пролетно кулинарно възобновление на Мария с цветна зеленчукова гарнитура; Нови рецепти от Ина за хляб, със свежи аромати на мента и портокал, спанак и домати; Идеи за витаминозни салати и гриловани тиквички при Краси; Пъстрота с бриоши с ябълки и крем и цветни мотиви за малки бухалчета при Руми и ... пропускам още много.


Вчера, по някои от склоновете на Селимица все още имаше сняг, но промяната вече е осезаема. Впечатляващо е, че на разстояние няма и метър, може да се види мокър сняг и крехко разцъфнало цвете. Небето е в наситено синьо, звуците на птиците - звънки, чува се и полъхът на вятър в клоните - едно силно тонизиращо усещане за свежест, сила и възобновление.

В продължение на тези идеи, избрах да предложа една свежа, пъстра и много засищаща пролетна салата на основа картофи. Обогатена е с чушки, орехи и маслини, още портокал, листа айсберг и краставица. За вариант на картофена салата с орехи се бях спряла от рецептите в книгата на Арменската кухня /Шедьоври на световната кухня/. Искаше ми се, да я обогатя с още сезонни зеленчуци и аромати. Открих салата Valenciana, хареса ми с богатото си разнообразие и така открих моята

Пролетна картофена салата
/тип Valenciana, или арменска с допълнения/

Продукти:
3 средни картофа, сварени и обелени
½ глава червен лук
1 портокал
1 печена маринована червена чушка
½ ч.чаша орехи
10-ина маслини
½ краставица
2 с.л. червен винен оцет
4 с.л. зехтин
няколко листа салата айсберг

Картофите, сварени и обелени се нарязват. Подготвят се и дугите зеленчуци. Портокалът се филетира.
Оцетът и зехтинът се смесват, добавя се и малко от портокаловия сок. сол на вкус Зеленчуците са заливат с дресинга и посоляват.

Салата може да отлежи няколко часа преди поднасяне.


Аз избрах да напълня листа от салата айсберг.


Хубава нова седмица, много усмивки и пролетно настроение!
Опитайте...

Постни ястия

"Много блюда - много болести" и още -
"Изненадани сте от много болести? Пребройте си готвачите".

Това съждение от първите години на новата ера е на римския мислител Сенека - един от най-видните римски мислители, философ и писател, човекът с най-забележителния ум по онова време и учител на Нерон.
Размислите за здравословно, рационално или респ. некомпенсирано хранене, разрешени и забранени храни, са толкова стари, колкото и настоящи. Започнах с него, защото изтича първата седмица на великденския пост, а следват и още... Вече има много и различни концепции, тенденции, мнения. Дори и от медицинска гледна точка се популяризира временното постене като балансирана система за хранене и диета за пречистване на организма. Временното ограничение (в количествен и качествен аспект) на храната кара организма да работи ‘на по-малки обороти’. Освен че тялото се изчиства от токсини, то се пренастройва по-лесно към смяната на сезоните и към преминаването към друг тип хранене. Така и в развитието на кулинарията някак естествено и логично се следва хода на историята.

Постна /vegan/ хранителна пирамида .
/Снимката на е взаимствана от интернет галерия/

Интересен е пътят на еволюцията и същността на библейската кухня. Почти всяка религия в стремежа си да подреди и подчини живота на своите последователи налага някакви ограничения в храненето. Чрез тях божеството разделя света на познаваем и непознаваем, чист и нечист, разрешен и забранен. Тези ограничения обикновено се изразяват в частично или пълно въздържание от храна за определени периоди (пост), пълна забрана на определени храни и технологии, строги правила при тяхното поднасяне и съчетаване. В старозаветния хранителен закон, завещан от Мойсей, отделянето на "чисти" от "нечисти" храни съдържа в себе си идеята за различаване на "доброто" от "злото". В Новия завет тази разделителна линия между иудеи и езичници изчезва. Много хранителни забрани отпадат, защото казано е: "Не това, що влиза в устата, осквернява човека, а онова, що излиза от устата, то осквернява човека." (Мат. 15:11). Т. е. това, което излиза от устата, идва от сърцето и то може да оскверни човека. Хлябът, виното и зехтинът, който присъства в светото миро, стават три свещени християнски храни. Всичко останало извън дните за пост е разрешено, без да му се придава никакъв специален смисъл. Някои считат, че християнството примирява трите знакови храни на античната средиземноморска цивилизация (хляб, вино и зехтин) с месоядните навици на келтските и германски племена, които заселват руините на Римската империя. Оформя се една изключително богата и толерантна кухня, която възприема обожаваното от германците свинско месо, южняшките морски деликатеси, азиатските подправки и всякакви чуждоземни храни. Една кухня, готова да приеме и преглътне света в неговата многовариантност.
Първите християни постили твърде често и продължително, за да се подготвят по-добре за богоугодни подвизи. Нормите, към които Църквата се придържа до днес , се намират през ІV век като указания и наредби освен за съществуващите Велик и Петров пост, още и за Рождественския (Коледен) и Богородичен пост. Четирите поста били пригодени към четирите годишни времена.

Преди за започна с новите предложения, искам да обобщя повечето от моите публикации за постни ястия. Структурирането на блога е така оформено, че няма отделна тема, специално за храненото и храните по време на пости. Търсенето се усложнява и затруднява. Затова избрах да прикача слайдшоу от албума в Picasa. Повечето от снимките са достатъчни като подсещане към храни без животински и млечни продукти. Стремежът за пълноценно и здравословно хранене е основна база при подготвянето на постното меню. Вече съм писала, че изключвайки белтъчините от животински произход, за да не се нарушава баланса на организма, трябва да бъдат заместени с витамини, микроелементи, белтъчини и въглехидрати от растителен произход.
Най-застъпена по време на пости за картофите, които са може би и най-полезната храна! Картофите съдържат повечето незаменими аминокиселини, минерални соли и витамини (С, В1, В2, В6, РР). 200-300 грама картофи са достатъчни за да покрият дневната нужда от витамин С на организма.
Зърнените, бобовите и зеленчуците са богати на протеини и желязо. Зеленолистните зеленчуци, боб, леща, тофу, царевични тортили и ядки са отличен източник на калций.
Витамини се съдържат в картофите, прясното зеле, репичките, салатите, зеления лук, цитрусовите плодове. За витамин С се знае - най-много има в кивито и в шипковия чай, портокали, грейпфрути, мандарини. Най-опасен е недостигът на витамин В1 /тиамин, витаминът на оптимизма/ от който отслабва нервната система. Най-големи количества витамин B1 се съдържат в бирената мая, пшеничните зародиши, семената на маслодайните растения, пшеничните и оризовите трици, бобовите храни, спанака, плодовете, орехите.
Желязото също е необходимо за правилното функциониране на организма и се набавя, заедно с растителни белтъчини, чрез гъби (най-вече манатарки), елда, копривено брашно,ядки, фасул, аспержи, овесено брашно, цитрусовите плодове (грейпфрут, портокал, лимон, мандарини), ягоди, боровинки, манго, киви, тъмни листни зеленчуци, броколи, брюкселско зеле, карфиол, картофи, домати.
Заместители на калция, който организмът не получава /защото не се консумира мляко и продуктите му/, се набавя от пълнозърнест хляб, коприва, спанак, ядки, сушени плодове и бобови храни.
Изключително полезен и разрешен за всеки вид пост е медът - храната лекарство, в който се съдържат цял спектър от необходими вещества: желязо, магнезий, мед, хлор, калций, натрий, фосфор, алуминий и др. Много изчерпателна информация за него има в блога на Роси.

Някои от хрумванията имат и конкретни рецепти и варианти.
Постни ястия, разядки и салати- рецепти.
Постен хляб, питки и хлебчета - рецепти.

Идеята на постенето е, чрез лишаване на тялото да се смири душата. Но по - важното е казано така:

"Не това, що влиза в устата, осквернява човека, а онова, що излиза от устата, то осквернява човека." (Мат. 15:11).