Броени дни ни делят от Великден.
Започна т.нар. Страстна седмица, посветена на страданията на Христос, наричана още Велика или Свята. т.е. Седмица на страданията, прелюдия към вечния живот.
Животът на Господа наближавал своя край. Възкресил в събота Лазаря, тържествено посрещнат, влязъл в Йерусалим на Цветница, Той доброволно вървял стъпка по стъпка към предначертаната Си неизбежност. Всичко в църковната традиция за този период се стреми да усили вниманието на вярващите, да им помогне да осмислят според силите си случилото се преди 2000 години в Йерусалим.
В древната Църква, а и сега постът през тази страстна седмица е особено строг - растителна храна без олио. В края на постите от 1 до 3 дни се “тримири” – не се яде или пие нищо, освен вода. Петък – според възможностите – пълен глад, само вода или вода и хляб.
Всеки един ден от седмицата е наречен велик и свят .
В тези дни Христос изживява всички човешки страсти. Това са мъките - духовни и физически, съмненията, предчувствието за наближилия час на неговата саможертва в името на спасението на всички хора. Идва завършекът на мисията, с която той е изпратен на земята от своя небесен Отец. Това е първоначалният смисъл на думата страст в старобългарския език - мъки, терзания.
През първите три дни на Страстната седмица Църквата припомня последното пребиваване на Господа в Йерусалим.
Велики понеделник
На Велики понеделник евангелистите ни разказват как Божият син влязъл в Йерусалимския храм и го намерил пълен пълен с търговци. Обхванат от свещен гняв, Той прекатурил масите им, а тях самите изгонил, защото храмът е дом за молитва, а не тържище. (Мат. 21:12-13, Марк 11:15-19; Лук.19:45-46). В Евангелието се говори за проповедта на Иисус в храма и изреченото от него проклятие над безплодната смокиня - символ на човешката душа, която не познава молитвата, покаянието и не носи духовни плодове.
Ден за пречистване и почистване на душата, тялото и къщата. Първите три (Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда) са отредени за разтребване вкъщи, като на рутинната дейност се придава и символично пречистващ характер - прави се за здраве.
Велики вторник - ден за смирение
Спасителят казва на учениците си да не ламтят за слава
"И тъй, бдете; защото не знаете ни деня, ни часа, в който Човешкият Син ще дойде" (Мат. 25:13)
(Евангелско чтение: на утрената Мат. 22:15-23:39; на литургията Мат. 24:36-26:2).
В нощта срещу Велики вторник Господ Иисус Христос бил във Витания и сутринта дошъл в Йерусалимския храм, където поучавал народа. Първосвещениците и старейшините, като слушали Неговите притчи, разбирали, че Той говори за тях, искали да го заловят, но и се бояли да Го нападнат открито, защото хората Го почитали като Пророк.
На този ден Исус Христос произнася словата за прошката, основа на Неговото учение. "...И когато стоите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, та и небесният ви Отец да прости вам прегрешенията ви." (Марк., 11:25)
Велики вторник е ден за поучения и последни нравствени наставления: Иисус дава пример как да благотворим - не да даваме от излишъка си за тази цел, а като бедната вдовица да отделим от последните си материални средства.
Във Велики вторник на Страстната седмица в църквата се споменава и
Евангелската притча за Десетте девици
…Мъдростта не е в едничката добродетел, а в събраните всички добродетели. Казал е Премъдрият: мъдростта си строи дом върху седем стълба. Мъдра е онази душа, която има седем добродетели.
В българската традиция се посвещава деня на размисъл и преоценка на действията си по време на постите. Жените измазват с вар цялата къща, за да грейне от чистота и белота, подновяват пода, ако е пръстен, и чевръсто се захващат да довършат великденските премени. Мъжете работят на полето и избират от пролетния приплод бялото агне за курбана на самия Великден. И още...Тогава моми и невести ходят за „мълчана" вода. Това е прясна вода, донесена от три извора, и през цялото време докато се носи, не трябва дума да се проговори. Такава ритуално пречистена вода сред народа се смята за целебна. После мият главите си за здраве, като във ведрото слагат и „мълчешна" вода.
Велика сряда - МИРОПОМАЗВАНЕТО НА ИИСУС
В деня на Светата и Велика сряда се припомня за многоценното миро, пролято върху главата на Христос от разкаялата се грешница. Успяла да влезе в дома, дето бил Христос, жената, носеща алабастърен съд с драгоценно миро, искала да засвидетелства почитта си към него. В бързината, да не й се пречи на доброто намерение, тя счупила съда, по-лесно да се разлее мирото. Това не се одобрило и някои от апостолите възроптали под предлог, че по-добре би било мирото да се продаде и парите да се раздадат на бедните. А Христос казал да не я смущават, защото това е усърдие.
В сряда Юда отишъл при юдейските първенци и уговорил предателството на Христос за тридесет сребърника. От тоя ден коленопреклоненията на молитвата не престават.
Уговорката за предаването на Исуса определя този ден като Велик - „Велика сряда". В спомен на първия ден от страданията на Исуса, християнски обичай е тоя ден през всяка седмица в сряда да се пости.
На Велика сряда обичаят повелява да се бере здравец и на Разпети петък да се раздава за здраве. Вярва се, че на този ден Исус изцелява болни, слепи и предупреждава учениците си да не ламтят за слава. На Велика сряда не се работи никаква женска работа, считало се е, че а ако някой престъпи това правило, умението му ще се отнеме.
вторник, 30 март 2010 г.
неделя, 28 март 2010 г.
Красив и светъл ден - Цветница !
Цветница е един от любимите ми празници - на цветята, на настъпилата пролет, на много именници. Така и се възприема като пролетен, цветен празник, ден на цветята, младостта и възраждането на живота в природата.
В неделята преди Възкресение Христово честваме Връбница или Цветница – красив и светъл ден в живота на християните. С този празник Българската православна църква припомня тържественото посрещане и влизане на Иисус Христос в Йерусалим преди около две хиляди години. Шест дни преди еврейския празник Пасха /избавление/, Той пристигнал в малкото градче Витания и с чудотворната Си сила възкресил мъртвия от четири дни Лазар. На другия ден Иисус Христос потеглил за Йерусалим, а отвсякъде се стичали хора. По пътя Му те постилали дрехите си, а под нозете Му подлагали свежи зелени клонки с бели цветове. Хората Го посрещали с палмови вейки и с възгласи: “Осанна! Благословен Идещия в името Господне!” Две хиляди години по-късно с тържество и любов християните в България продължават да отбелязват това събитие.
Богослуженията за Цветница започват още от предишната вечер. През деня вярващите ходят да берат върбови клонки, които символично заместват палмовите. Те се освещават в храма със специални молитви – от тях идва и името на празника Връбница. На самия празник след тържествената Света Литургия, свещениците раздават върбовите клонки на вярващите. Така с мисълта си всички участват в тържественото Христово влизане в Йерусалим и Го приветстват като Спасител на човешкия род. Християните отнасят в дома си клонка за здраве на здравите и за излекуване на болните. Вярва се, че осветената върба пази от всяко зло и затова се поставя върху домашната икона. Освен общата празнична служба, много от вярващите в България правят и курбан специално за здравето на свои близки.
Въпреки че все още е времето на Великия пост, Българската православна църква позволява на празничната трапеза да се поднесе риба.
За празничния ден, от който започва Страстната седмица или седмицата на Христовото страдание, българите имат много имена – Връбница, Цветница, Разцветница, Момина неделя… Много и колоритни са обичаите, в центъра на които е върбата. Крехка, свенлива и смирена, тя е символ на женското начало. Вързана на кръста, “осигурява” здраве и в най-усилната работа. Хората вярват, че всичко окичено с върба, ще бъде здраво през цялата година. Някога с върбови клонки извеждали животните на паша, с тях захранвали пилетата, за да са здрави. На някои места забивали клонки в градината, за да не я ровят къртици. Когато се задавали градоносни облаци, хората гледали през върбовите венци и се молели да ги отмине заплахата.
На Връбница – Цветница празнуват и всички, кръстени с имена на цветя, растения и дървета – в България те са един на всеки десети. Върбово венче на вратата у дома против уроки /лошотия/ до следващата пролет е трайният смисъл на празника. А надеждата и молитвата към Господ са неизменни, за да не дава никому кръст по-голям отколкото може да носи.
От мен едни пролетни бисквитки "шапчици" с фонданова глазура и цветчета с върбови клонки.
Честит празник!
На всички с имена на цветя и на онези,
които носят цветята в душата си!
Нека върбовите клонки ни донесат на нас и домовете ни здраве, свежест и красота.
В неделята преди Възкресение Христово честваме Връбница или Цветница – красив и светъл ден в живота на християните. С този празник Българската православна църква припомня тържественото посрещане и влизане на Иисус Христос в Йерусалим преди около две хиляди години. Шест дни преди еврейския празник Пасха /избавление/, Той пристигнал в малкото градче Витания и с чудотворната Си сила възкресил мъртвия от четири дни Лазар. На другия ден Иисус Христос потеглил за Йерусалим, а отвсякъде се стичали хора. По пътя Му те постилали дрехите си, а под нозете Му подлагали свежи зелени клонки с бели цветове. Хората Го посрещали с палмови вейки и с възгласи: “Осанна! Благословен Идещия в името Господне!” Две хиляди години по-късно с тържество и любов християните в България продължават да отбелязват това събитие.
Богослуженията за Цветница започват още от предишната вечер. През деня вярващите ходят да берат върбови клонки, които символично заместват палмовите. Те се освещават в храма със специални молитви – от тях идва и името на празника Връбница. На самия празник след тържествената Света Литургия, свещениците раздават върбовите клонки на вярващите. Така с мисълта си всички участват в тържественото Христово влизане в Йерусалим и Го приветстват като Спасител на човешкия род. Християните отнасят в дома си клонка за здраве на здравите и за излекуване на болните. Вярва се, че осветената върба пази от всяко зло и затова се поставя върху домашната икона. Освен общата празнична служба, много от вярващите в България правят и курбан специално за здравето на свои близки.
Въпреки че все още е времето на Великия пост, Българската православна църква позволява на празничната трапеза да се поднесе риба.
За празничния ден, от който започва Страстната седмица или седмицата на Христовото страдание, българите имат много имена – Връбница, Цветница, Разцветница, Момина неделя… Много и колоритни са обичаите, в центъра на които е върбата. Крехка, свенлива и смирена, тя е символ на женското начало. Вързана на кръста, “осигурява” здраве и в най-усилната работа. Хората вярват, че всичко окичено с върба, ще бъде здраво през цялата година. Някога с върбови клонки извеждали животните на паша, с тях захранвали пилетата, за да са здрави. На някои места забивали клонки в градината, за да не я ровят къртици. Когато се задавали градоносни облаци, хората гледали през върбовите венци и се молели да ги отмине заплахата.
На Връбница – Цветница празнуват и всички, кръстени с имена на цветя, растения и дървета – в България те са един на всеки десети. Върбово венче на вратата у дома против уроки /лошотия/ до следващата пролет е трайният смисъл на празника. А надеждата и молитвата към Господ са неизменни, за да не дава никому кръст по-голям отколкото може да носи.
От мен едни пролетни бисквитки "шапчици" с фонданова глазура и цветчета с върбови клонки.
Честит празник!
На всички с имена на цветя и на онези,
които носят цветята в душата си!
Нека върбовите клонки ни донесат на нас и домовете ни здраве, свежест и красота.
събота, 27 март 2010 г.
"Часът на Земята" (Earth Hour)
Днес,
20,30 - 21,30 ч. ни обединява каузата
"Часът на Земята" .
От Айфеловата кула в Париж до Забранения град в Пекин стотици прочути сгради в света ще потънат в мрак за 60 минути в световната кампания за опазване на околната среда.
"Докато гледаме как светлините угасват ... нека помислим колко крехко и важно е природното ни наследство и да си обещаем, че ще го опазим в името на устойчиво бъдеще за всички нас".
През 2010 г. над 1 млрд. души по света - в България и в още 124 страни - ще се включат в събитието.
Earth Hour 2010 Official video
Едно просто действие. Едно огромно послание.
"Изключи светлината, включи се"!
20,30 - 21,30 ч. ни обединява каузата
"Часът на Земята" .
От Айфеловата кула в Париж до Забранения град в Пекин стотици прочути сгради в света ще потънат в мрак за 60 минути в световната кампания за опазване на околната среда.
"Докато гледаме как светлините угасват ... нека помислим колко крехко и важно е природното ни наследство и да си обещаем, че ще го опазим в името на устойчиво бъдеще за всички нас".
През 2010 г. над 1 млрд. души по света - в България и в още 124 страни - ще се включат в събитието.
Earth Hour 2010 Official video
Едно просто действие. Едно огромно послание.
"Изключи светлината, включи се"!
Лазаровден, Лазарица, Лазарова събота.
...
С Лазаровден започва подготовката за
Великата седмица и Христовото възкресение.
ЛАЗАРОВА СЪБОТА.
ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ПРАВЕДНИЯ ЛАЗАР
Наричат го Лазаровден, Лазарица, Лазар, Лазарова събота. Така се казва защото името Лазар е символ на здраве и дълголетие.
Православието отбелязва паметта на Свети Лазар от Витания. Той и сестрите му Марта и Мария приемали в сиромашкия си дом Исус Христос и повярвали в неговата мисия. Според евангелието Лазар се разболял и умрял и погребан 4 дни след смърта си, когато Спасителят бил в земите отвъд река Йордан. Месията обаче се върнал като застанал пред пещерата, където бил погребан Лазар, казал: "Дигнете камъка". После Иисус вдигнал очи към небето с думите: "Отче! Благодаря ти, че Ме послуша". И едва тогава изрекъл със силен глас: "Лазаре, излез вън!" И от пещерата излязъл умрелият Лазар, с повити ръце и крака в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа. И Иисус казал на хората: "Разповийте го и го оставете да си ходи".
Според Библията действията на Исус около гроба на мъртвия Лазар предизвикват гнева на еврейските първосвещеници. Чрез своите постояни настоявания те успяват да убедят представителя на римската власт Пилат Понтийски. Той дава карт бланш на противниците на Христос. Същите тези Исусови противници го осъждат на смърт, но смъртната присъда е изпълнена от римляните.
Въпреки това този празник започва да се отбелязва още през ІV в. като общохристиянски празник. Много от раннохристиянските писатели и апологети на източната и западната църква посвещават част от своите творби на това събитие. Така светеца Лазар става едни от най-почитаните светии на двете църкви.
Затова именно от най-дълбока древност било установено случилото се да се спомня преди началото на Страстната седмица (Седмицата на Христовите страдания).
Лазаровден се празнува на осмия ден преди Великден. Поради това, че Великден се определя по лунния календар, а не по слънчевия, Лазаровден се пада всяка година на различна дата, но винаги в събота.Той е празник от Великденския обреден цикъл, като в основата му лежи идеята за прехода от смърт към живот, осмисляна на митологично ниво като преход от зима към пролет.
Това е празник на младостта, на пукналата пролет.По наша традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден — Връбница (Цветница). Младите жени набират цветя за венците, които ще оплетат за празника Цветница. Момите, наричани „лазарки“, се събират в дома на една от тях. След това, пременени в традиционни фолклорни носии, обикалят къщите из селото, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет. Стопанинът на дома ги дарява с яйца, плодове и дребни подаръци. В миналото, на Лазаровден, момците от селото са поисквали ръката на своята избраница. Те пеели песни и играели като подгонен вихър, а после пускали венците по реката.
Празникът носи пролетно настроение и се очаква с нетърпение както от участничките, така и от жителите и гостите на селата и градовете. Вярвало се е, че мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи. Затова е било задължително всяко момиче от селото да лазарува . Те пеели песни и играели, а после пускали венците по реката. Венците били дар на славянската богиня Лада, която е закрилница на семейството и любовта. Докато венците плували по реката, момите правели последен поклон пред младостта и моминството.
Прочетете милите спомени на Вики за този празник!
Хубав, слънчев и цветен Лазаровден!
С Лазаровден започва подготовката за
Великата седмица и Христовото възкресение.
ЛАЗАРОВА СЪБОТА.
ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ПРАВЕДНИЯ ЛАЗАР
Наричат го Лазаровден, Лазарица, Лазар, Лазарова събота. Така се казва защото името Лазар е символ на здраве и дълголетие.
Православието отбелязва паметта на Свети Лазар от Витания. Той и сестрите му Марта и Мария приемали в сиромашкия си дом Исус Христос и повярвали в неговата мисия. Според евангелието Лазар се разболял и умрял и погребан 4 дни след смърта си, когато Спасителят бил в земите отвъд река Йордан. Месията обаче се върнал като застанал пред пещерата, където бил погребан Лазар, казал: "Дигнете камъка". После Иисус вдигнал очи към небето с думите: "Отче! Благодаря ти, че Ме послуша". И едва тогава изрекъл със силен глас: "Лазаре, излез вън!" И от пещерата излязъл умрелият Лазар, с повити ръце и крака в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа. И Иисус казал на хората: "Разповийте го и го оставете да си ходи".
Според Библията действията на Исус около гроба на мъртвия Лазар предизвикват гнева на еврейските първосвещеници. Чрез своите постояни настоявания те успяват да убедят представителя на римската власт Пилат Понтийски. Той дава карт бланш на противниците на Христос. Същите тези Исусови противници го осъждат на смърт, но смъртната присъда е изпълнена от римляните.
Въпреки това този празник започва да се отбелязва още през ІV в. като общохристиянски празник. Много от раннохристиянските писатели и апологети на източната и западната църква посвещават част от своите творби на това събитие. Така светеца Лазар става едни от най-почитаните светии на двете църкви.
Затова именно от най-дълбока древност било установено случилото се да се спомня преди началото на Страстната седмица (Седмицата на Христовите страдания).
Лазаровден се празнува на осмия ден преди Великден. Поради това, че Великден се определя по лунния календар, а не по слънчевия, Лазаровден се пада всяка година на различна дата, но винаги в събота.Той е празник от Великденския обреден цикъл, като в основата му лежи идеята за прехода от смърт към живот, осмисляна на митологично ниво като преход от зима към пролет.
Това е празник на младостта, на пукналата пролет.По наша традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден — Връбница (Цветница). Младите жени набират цветя за венците, които ще оплетат за празника Цветница. Момите, наричани „лазарки“, се събират в дома на една от тях. След това, пременени в традиционни фолклорни носии, обикалят къщите из селото, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет. Стопанинът на дома ги дарява с яйца, плодове и дребни подаръци. В миналото, на Лазаровден, момците от селото са поисквали ръката на своята избраница. Те пеели песни и играели като подгонен вихър, а после пускали венците по реката.
Празникът носи пролетно настроение и се очаква с нетърпение както от участничките, така и от жителите и гостите на селата и градовете. Вярвало се е, че мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи. Затова е било задължително всяко момиче от селото да лазарува . Те пеели песни и играели, а после пускали венците по реката. Венците били дар на славянската богиня Лада, която е закрилница на семейството и любовта. Докато венците плували по реката, момите правели последен поклон пред младостта и моминството.
Прочетете милите спомени на Вики за този празник!
Хубав, слънчев и цветен Лазаровден!
петък, 26 март 2010 г.
Типов селски хляб
Това е рецепта за хляба, който приготвям основно по време на пости - обикновен, типов - без яйца, мляко, мазнина и други овкусители. Лесен и вкусен - с хрупкава коричка и мека вътрешност.
Типов селски хляб
Продукти:
3½ чаши /от 200 мл./ типово брашно
1½ чаши вода
1 ч.л. захар
3 к.ч. лъжици сол
7 гр. суха мая /за 0,5 кг. брашно/ или 20 гр. свежа
Смесват се брашното, сол, захар и мая в купа. Разбъркват се около минута /добре е да се използва миксер/ или докато добре са смесени.
Ако се използва свежа мая - се надробява, поръсва се със захарта, 1/2 ч.чаша брашно и 1/2 ч.чаша хладка вода. Оставя се да "шушне", за 15 мин., след което се изсипва брашното и следващата технологията е една една и съща за двата вида мая.
Постепенно се добавя вода, която е загрята до 50C и продължава разбъркването. Тестото ще бъде лепкаво и се омесва, докато започне да се отделя от стените на купата. Покрива се купа с пластмасов капак. Оставя се тестото да почива от 2 до 8 часа /става по-вкусен - за предпочитане 12 до 18/, при стайна температура. Смята се за готово, когато повърхността му е осеяно с мехурчета.
Повърхността на плот се поръсва с брашно, поставя се тестото и поръсва и върху него. Съвсем леко се омесва и оставя още 15 мин. да отпусне, покрито с фреш фолио. Отново, в обилно количество брашно, но без да се доомесва /тестото трябва да е много меко!/ - се оформя топка. В съд за печене се ръси обилно брашно и поставя оформената топка с прегъванията отдолу. Поръсва се и отгоре с брашно, покрива с кърпа/фолио и оставя около 2 часа да втасва.
Когато е готово, тестото е удвоило обема си и е еластично при допир.
Половин час, преди печене се загрява фурната на 230С и в нея поставя съд с вряла вода под решетката за печене. Хлябът се пече около 40 мин. Последните 10 мин. може да се извади от съда и да се запече още за по-хрупкава коричка. Изпеченият хляб, освен суха клечка при пробиване има и ясен, кух звук при почукване.
Оставя се да изстине и нарязва след около час - ако му се устои.
Формата може да бъде различна.
Хляб по таква технология пека отдавна. Идеята на тази рецепта е за най-обикновен типов хляб. Едно вариантно видео:
И хубава идея за непостни типови питки.
Типов селски хляб
Продукти:
3½ чаши /от 200 мл./ типово брашно
1½ чаши вода
1 ч.л. захар
3 к.ч. лъжици сол
7 гр. суха мая /за 0,5 кг. брашно/ или 20 гр. свежа
Смесват се брашното, сол, захар и мая в купа. Разбъркват се около минута /добре е да се използва миксер/ или докато добре са смесени.
Ако се използва свежа мая - се надробява, поръсва се със захарта, 1/2 ч.чаша брашно и 1/2 ч.чаша хладка вода. Оставя се да "шушне", за 15 мин., след което се изсипва брашното и следващата технологията е една една и съща за двата вида мая.
Постепенно се добавя вода, която е загрята до 50C и продължава разбъркването. Тестото ще бъде лепкаво и се омесва, докато започне да се отделя от стените на купата. Покрива се купа с пластмасов капак. Оставя се тестото да почива от 2 до 8 часа /става по-вкусен - за предпочитане 12 до 18/, при стайна температура. Смята се за готово, когато повърхността му е осеяно с мехурчета.
Повърхността на плот се поръсва с брашно, поставя се тестото и поръсва и върху него. Съвсем леко се омесва и оставя още 15 мин. да отпусне, покрито с фреш фолио. Отново, в обилно количество брашно, но без да се доомесва /тестото трябва да е много меко!/ - се оформя топка. В съд за печене се ръси обилно брашно и поставя оформената топка с прегъванията отдолу. Поръсва се и отгоре с брашно, покрива с кърпа/фолио и оставя около 2 часа да втасва.
Когато е готово, тестото е удвоило обема си и е еластично при допир.
Половин час, преди печене се загрява фурната на 230С и в нея поставя съд с вряла вода под решетката за печене. Хлябът се пече около 40 мин. Последните 10 мин. може да се извади от съда и да се запече още за по-хрупкава коричка. Изпеченият хляб, освен суха клечка при пробиване има и ясен, кух звук при почукване.
Оставя се да изстине и нарязва след около час - ако му се устои.
Формата може да бъде различна.
Хляб по таква технология пека отдавна. Идеята на тази рецепта е за най-обикновен типов хляб. Едно вариантно видео:
И хубава идея за непостни типови питки.
четвъртък, 25 март 2010 г.
Благовещение !
25 март е - Свето Благовещение!
Християнската църква празнува този тържествен ден в чест на Благата вест, която Архангел Михаил съобщава на Дева Мария, че ще стане майка на Божия син - Спасителя на света. Благата вест дава и името на празника - Благовещение.
“Радвай се благодатна, Господ е с тебе; благословена си ти между жените. Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени, затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божии.”
В българската традиция денят се свързва с идващата пролет и е известен като Благовец или половин Великден.
Според поверието , в този ден долитат кукувицата и лястовицата и носят благата вест, че зимата си е отишла. Смята се, че на Благовец трябва за пръв път да се хапне нещо зелено - коприва, киселец или лапад, за да потече в тялото на човека нова кръв.
Поднася се риба (печена или варена), пити и лучник. Аз правя. сладки питки "жаваронки", а тази година избрах цветни сладки.
Благовещение е празник, честван у нас преди десетилетията и като Ден на майката, като духовен семеен празник и на света Богородица.
Честито Благовещение!!
Честит празник, майки!
Честит имен ден на всички празнуващи!
Имен ден празнуват Блага, Благовест, Благовеста, Благовестин, БЛАГОВЕЩЕНИЕ, Благодатка, Благой, Благомил, Благомира, Блаже, Блажена, Блажо,и Евелина, Евангелина Гавраил, Габриела, Гавраила..
Християнската църква празнува този тържествен ден в чест на Благата вест, която Архангел Михаил съобщава на Дева Мария, че ще стане майка на Божия син - Спасителя на света. Благата вест дава и името на празника - Благовещение.
“Радвай се благодатна, Господ е с тебе; благословена си ти между жените. Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени, затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божии.”
В българската традиция денят се свързва с идващата пролет и е известен като Благовец или половин Великден.
Според поверието , в този ден долитат кукувицата и лястовицата и носят благата вест, че зимата си е отишла. Смята се, че на Благовец трябва за пръв път да се хапне нещо зелено - коприва, киселец или лапад, за да потече в тялото на човека нова кръв.
Поднася се риба (печена или варена), пити и лучник. Аз правя. сладки питки "жаваронки", а тази година избрах цветни сладки.
Благовещение е празник, честван у нас преди десетилетията и като Ден на майката, като духовен семеен празник и на света Богородица.
Честито Благовещение!!
Честит празник, майки!
Честит имен ден на всички празнуващи!
Имен ден празнуват Блага, Благовест, Благовеста, Благовестин, БЛАГОВЕЩЕНИЕ, Благодатка, Благой, Благомил, Благомира, Блаже, Блажена, Блажо,и Евелина, Евангелина Гавраил, Габриела, Гавраила..
вторник, 23 март 2010 г.
"Майонеза" от авокадо
Авокадото е древен плод, който е известен още като Алигаторова круша, което учените смятат за най-еволюиралото хранително растение в света - плод, зеленчук и ядка - всичко в едно!
С биохимическия си състав, напомнящ повече на ядки отколкото на плод, авокадото дава достатъчно протеини, за да напълно замести месото и сиренето в дневното хранене. Източник е на 15 жизненоважни минерали, включително на желязо, мед и магнезий, които изграждат и възстановяват червените кръвни телца и предпазват от анемия. Една порция авокадо дава на човешкия организъм моно-ненаситени мазнини, които играят съществена роля за поддържане на нормалното ниво на холестерола и осигуряват нужното количество калий за регулиране на сърдечния ритъм. Факт е, че авокадото съдържа 60 пъти повече калий от бананите.
Вкусът на авокадото е мек и ненатрапчив, комбинира се лесно с почти всяка храна. Често се прави се и аналогия с маслините, с които плодът силно си прилича по сходния процент на съдържимите мазнини от теглото на състава си.
Освен традиционния авокаден сос "Гуакамоле" и салати, още една много хубава, постна идея:
"Майонеза" от авокадо /постна/
Продукти /4-6 порции/:
2 бр. зрели авокадо
2 с. л. студено пресован зехтин /сложих двойно/
2 ч. л. пресен лимонов сок
1-2 скилидки чесън
морска сол и черен пипер на вкус
няколко листа пресен босилек
1 к.л. фина горчица /по желание/
Авокадото се разполовява, обелва и нарязва.
В кухненски робот с приспособление са пасатор се поставят авокадото, скилидките чесън, босилек. Пасират се. Добавят се лимоновия сок и зехтинът, черния пипер и солта. Отново се "пулсира", според желанието за хомогенност смес.
Чудесно вкусово се комбинира с домати, грейпфрут, маслини, лук и гъби.
Поднесох като предястие със салата и сухи дървесни гъби.
Харесах я, тип бургер, с прясно изпечен типов селски хляб.
Още идеи с авокадо и - риба, пиле, гъби, цвекло, салата, яйца.
С биохимическия си състав, напомнящ повече на ядки отколкото на плод, авокадото дава достатъчно протеини, за да напълно замести месото и сиренето в дневното хранене. Източник е на 15 жизненоважни минерали, включително на желязо, мед и магнезий, които изграждат и възстановяват червените кръвни телца и предпазват от анемия. Една порция авокадо дава на човешкия организъм моно-ненаситени мазнини, които играят съществена роля за поддържане на нормалното ниво на холестерола и осигуряват нужното количество калий за регулиране на сърдечния ритъм. Факт е, че авокадото съдържа 60 пъти повече калий от бананите.
Вкусът на авокадото е мек и ненатрапчив, комбинира се лесно с почти всяка храна. Често се прави се и аналогия с маслините, с които плодът силно си прилича по сходния процент на съдържимите мазнини от теглото на състава си.
Освен традиционния авокаден сос "Гуакамоле" и салати, още една много хубава, постна идея:
"Майонеза" от авокадо /постна/
Продукти /4-6 порции/:
2 бр. зрели авокадо
2 с. л. студено пресован зехтин /сложих двойно/
2 ч. л. пресен лимонов сок
1-2 скилидки чесън
морска сол и черен пипер на вкус
няколко листа пресен босилек
1 к.л. фина горчица /по желание/
Авокадото се разполовява, обелва и нарязва.
В кухненски робот с приспособление са пасатор се поставят авокадото, скилидките чесън, босилек. Пасират се. Добавят се лимоновия сок и зехтинът, черния пипер и солта. Отново се "пулсира", според желанието за хомогенност смес.
Чудесно вкусово се комбинира с домати, грейпфрут, маслини, лук и гъби.
Поднесох като предястие със салата и сухи дървесни гъби.
Харесах я, тип бургер, с прясно изпечен типов селски хляб.
Още идеи с авокадо и - риба, пиле, гъби, цвекло, салата, яйца.
И още една идея за постна майонеза с нахутена вода /aquafaba/
Опитайте...събота, 20 март 2010 г.
Пролетни бисквити
Днес, в 19.32 часа настъпва астрономическата пролет,
наближават и чудесните пролетни празници -
Благовещение /25 март/ и Цветница /28 март/.
Ето и моето предложение - да ги посрещенем сладко, ароматно и цветно -
с пролетни бисквити.
Харесвам свежия портокалов аромат, а в комбинация с бадеми и крехко маслено тесто - се получават хубави постни пролетни сладки. Правила съм вариант без бадеми, но добавката им допринася за по-фин вкус и структура. Оформянето е ала Linzer - слепване с конфитюр и поръсване с пудра захар,
или със захарен фондан.
Пролетни бисквити /постни/
Продукти:
• 170гр. маргарин /3/4 ч.чаша от 200 мл./
• 3/4 ч. чаша пудра захар
• рендосана кора на един портокал /много старателно измит/
• 2 с.л. портокалов фреш
• 1 1/4 ч.чаши брашно
• 1/2 ч.чаша царевично нишесте /използвах с портокалов аромат/
• 1/2 ч.чаша смлени бадеми
• 1 щ. сол
• прах ванилия, портокалова есенция
1 ч.чаша конфитюр /аз избрах кайсии
още пудра захар за овалване
Разбиват се маслото с пудрата захар, кората, солта, ванилията, фреша. Добавя се бадемите, нишестето и брашното /на части/ за омесване на средно тесто. Разделя се на две части, които се оформят на стегнати рула с диаметър около 3- 4 см /аз с хартия за печене/ и поставят във фризер за около 1-2 часа.
Фурната се загрява на 175 ºС.
Изваждат се рула последователно, режат се на тънки кръгчета около 5-6 мм, и/или се оформят други фигурки, като се редят върху хартия за печене. Поставят се отново за десетина минути във фризера, да стегнат. Пекат се - докато съвсем леко променят цвета си - около 10 мин. Изваждат се от фурната, леко се охлаждат за около 7-8 мин. и още докато са топли, едните се овалват с пудра захар, смесена с ванилия.
Слепват се по двойки с конфитюр.
Или покриват със фондан, като първо се намажат с тънък слой конфитюр, изчаква се да засъхне и тогава се поставя фондана /така повече се запазва неговата влажност/.
Нежно, сладко и свежо усещане за пролет.
Могат да се оформят с различна по големина двойки,
аз ги оформих пролетни "шапчици".
За основа могат да се използват и други тип /непостни бисквитки
Опитайте ... Много усмивки и пролетно настроение!
наближават и чудесните пролетни празници -
Благовещение /25 март/ и Цветница /28 март/.
Ето и моето предложение - да ги посрещенем сладко, ароматно и цветно -
с пролетни бисквити.
Харесвам свежия портокалов аромат, а в комбинация с бадеми и крехко маслено тесто - се получават хубави постни пролетни сладки. Правила съм вариант без бадеми, но добавката им допринася за по-фин вкус и структура. Оформянето е ала Linzer - слепване с конфитюр и поръсване с пудра захар,
или със захарен фондан.
Пролетни бисквити /постни/
Продукти:
• 170гр. маргарин /3/4 ч.чаша от 200 мл./
• 3/4 ч. чаша пудра захар
• рендосана кора на един портокал /много старателно измит/
• 2 с.л. портокалов фреш
• 1 1/4 ч.чаши брашно
• 1/2 ч.чаша царевично нишесте /използвах с портокалов аромат/
• 1/2 ч.чаша смлени бадеми
• 1 щ. сол
• прах ванилия, портокалова есенция
1 ч.чаша конфитюр /аз избрах кайсии
още пудра захар за овалване
Разбиват се маслото с пудрата захар, кората, солта, ванилията, фреша. Добавя се бадемите, нишестето и брашното /на части/ за омесване на средно тесто. Разделя се на две части, които се оформят на стегнати рула с диаметър около 3- 4 см /аз с хартия за печене/ и поставят във фризер за около 1-2 часа.
Фурната се загрява на 175 ºС.
Изваждат се рула последователно, режат се на тънки кръгчета около 5-6 мм, и/или се оформят други фигурки, като се редят върху хартия за печене. Поставят се отново за десетина минути във фризера, да стегнат. Пекат се - докато съвсем леко променят цвета си - около 10 мин. Изваждат се от фурната, леко се охлаждат за около 7-8 мин. и още докато са топли, едните се овалват с пудра захар, смесена с ванилия.
Слепват се по двойки с конфитюр.
Или покриват със фондан, като първо се намажат с тънък слой конфитюр, изчаква се да засъхне и тогава се поставя фондана /така повече се запазва неговата влажност/.
Нежно, сладко и свежо усещане за пролет.
Могат да се оформят с различна по големина двойки,
аз ги оформих пролетни "шапчици".
За основа могат да се използват и други тип /непостни бисквитки
Опитайте ... Много усмивки и пролетно настроение!
четвъртък, 18 март 2010 г.
Дип с червени чушки
Тези седмици имам удоволствието да се наслаждавам на малко пренебрегвани вкусове, съчетани само от зеленчуци. Спомням си едно много хубаво предложение на Дани - дип с боб и чушки, правя го и ни харесва. Приготвям също дип само от боб, сега исках само с чушки. Допадна ми и идеята за оползотворяване на сух хляб. Използвах консервирани, печени белени чушки, "подсилих" ги с орехи и овкусих с кимион и босилек.
И както във всяка наука най-добри са простите решения.
Дип с червени чушки
Продукти:
1 ч.чаша свежи хлебни трохи
1 ч.чаша печени, обелени чушки
1/3 ч.чаша орехи
3 ск. чесън
1/4 ч.чаша зехтин
1/2 к.л. кимион
1 ч.л. сол
1 ч.л. пресен босилек
Технологията за приготвяне е лесна - в процесор се смила хляб за хлебните трохи, към тях се добавят и останалите продукти и подправки. Пасират се, според желаната едрина.
Може да се добави и супена лъжица доматено пюре, но исках да избегна вкуса на лютеница.
Сервирах го с пърленки от картофени питки.
Вкусово се допълва много добре с още царевица и естествено, маслини.
Една много хубава възможност е използването на лешниково олио.
Опитайте...
И както във всяка наука най-добри са простите решения.
Дип с червени чушки
Продукти:
1 ч.чаша свежи хлебни трохи
1 ч.чаша печени, обелени чушки
1/3 ч.чаша орехи
3 ск. чесън
1/4 ч.чаша зехтин
1/2 к.л. кимион
1 ч.л. сол
1 ч.л. пресен босилек
Технологията за приготвяне е лесна - в процесор се смила хляб за хлебните трохи, към тях се добавят и останалите продукти и подправки. Пасират се, според желаната едрина.
Може да се добави и супена лъжица доматено пюре, но исках да избегна вкуса на лютеница.
Сервирах го с пърленки от картофени питки.
Вкусово се допълва много добре с още царевица и естествено, маслини.
Една много хубава възможност е използването на лешниково олио.
Опитайте...
вторник, 16 март 2010 г.
Картофени питки с маслини /фокача
Тези дни бях в командировка, но питките пекох преди да замина. Днес видях, че питките са били хит за уикенда. Зори, Ина - чудесни предложения!
За тези питки са "важни две неща - ароматният зехтин и хубавите маслини". Провокиращият анонс към тази рецепта, както и изкушаващите питки на Нанита, определиха моя избор. Вече бях правила картофена фокача, наред бяха питките ... постeн вариант.
Картофени питки с маслини /фокача
Продукти:
1 малък картоф
1 ч.чаша бяло брашно
1 ч.чаша типово брашно
1 ч.чаша пълнозърнесто брашно
3 с.л. ароматен зехтин
20 гр. свежа мая или 1 оп. суха /за 1/2 кг. брашно/
1 с.л. захар
2 ч.л. сол
1 ч.чаша хладка вода /от варенето на картофа или обикновена/
1/2 -3/4 ч.чаша маслини
Картофът се обелва и сварява в леко подсолена топла вода. Отцежда се и пасира, а водата - запазва.
Маята се натрошава, поръсва със захарта и 1/2 ч.чаша хладка картофена отвара /вода и оставя 10 минути - да задейства.
Смесват се брашната със солта, към тях се прибавя маята, пасираният картоф и 2 с.л. зехтин, добавя се и останалата хладка течност. В процесор се разбива тестото до хомогенност, след което омесва на мека топка. Поставя се в намазнена с 1/2 с.л. зехтин купа, покрива се с фреш фолио и оставя да втасва около 45 мин. - до двойно увеличаване на обема.
Нарязват се маслините на парчета, а няколко оставят на половинки за декориране и омазнвяват с още зехтин.
Втасалото тесто се премесва отново и в него поставят маслините. Оформят се питки, с големина по желание и декорират с останалите маслини. Поставят се в намазнена с 1/2 с.л. зехтин тава и оставят във влажна среда за второ втасване. Влажната среда се постига чрез поставяне в ел. фурна или МВ фурна на съд в вряща вода в близост до питките и плътно затваряне на капака.
Фурната се загрява на 190С., под скарата за печене се налива съд с вряща вода.
След ново 20-25 мин. втасване се поставя в загрята фурна и пекат около 25-35 мин. до зачервяване.
Сервират се топлички. Аз ги харесах много - с още маслини, пресен лук и зехтин, а някои - към грилована вратна пържола.
От такова тесто може да се изпече и картофена фокача.
Обичаме аромата и вкуса на прясно изпечена фокача. Правя я в различни варианти - с лук и маслини, с чесън и босилек. При питките и тази фокача, картофът създава по-различен вкус, който ни хареса.
За тези питки са "важни две неща - ароматният зехтин и хубавите маслини". Провокиращият анонс към тази рецепта, както и изкушаващите питки на Нанита, определиха моя избор. Вече бях правила картофена фокача, наред бяха питките ... постeн вариант.
Картофени питки с маслини /фокача
Продукти:
1 малък картоф
1 ч.чаша бяло брашно
1 ч.чаша типово брашно
1 ч.чаша пълнозърнесто брашно
3 с.л. ароматен зехтин
20 гр. свежа мая или 1 оп. суха /за 1/2 кг. брашно/
1 с.л. захар
2 ч.л. сол
1 ч.чаша хладка вода /от варенето на картофа или обикновена/
1/2 -3/4 ч.чаша маслини
Картофът се обелва и сварява в леко подсолена топла вода. Отцежда се и пасира, а водата - запазва.
Маята се натрошава, поръсва със захарта и 1/2 ч.чаша хладка картофена отвара /вода и оставя 10 минути - да задейства.
Смесват се брашната със солта, към тях се прибавя маята, пасираният картоф и 2 с.л. зехтин, добавя се и останалата хладка течност. В процесор се разбива тестото до хомогенност, след което омесва на мека топка. Поставя се в намазнена с 1/2 с.л. зехтин купа, покрива се с фреш фолио и оставя да втасва около 45 мин. - до двойно увеличаване на обема.
Нарязват се маслините на парчета, а няколко оставят на половинки за декориране и омазнвяват с още зехтин.
Втасалото тесто се премесва отново и в него поставят маслините. Оформят се питки, с големина по желание и декорират с останалите маслини. Поставят се в намазнена с 1/2 с.л. зехтин тава и оставят във влажна среда за второ втасване. Влажната среда се постига чрез поставяне в ел. фурна или МВ фурна на съд в вряща вода в близост до питките и плътно затваряне на капака.
Фурната се загрява на 190С., под скарата за печене се налива съд с вряща вода.
След ново 20-25 мин. втасване се поставя в загрята фурна и пекат около 25-35 мин. до зачервяване.
Сервират се топлички. Аз ги харесах много - с още маслини, пресен лук и зехтин, а някои - към грилована вратна пържола.
От такова тесто може да се изпече и картофена фокача.
Обичаме аромата и вкуса на прясно изпечена фокача. Правя я в различни варианти - с лук и маслини, с чесън и босилек. При питките и тази фокача, картофът създава по-различен вкус, който ни хареса.
петък, 12 март 2010 г.
Лимонов сладкиш
Тази рецепта за лимонов сладкиш е от книгата "Да печем с любов" - Рийдърс Дайджест . Това бе една от първите рецепти, която ме "грабна" и веднага изпробвах. Правя го вече няколко пъти и горещо препоръчвам за любителите на лимоновия аромат. В къщи много се харесва и е за тези, които не постят.
Лимонов сладкиш
Продукти:
200 гр. брашно
50 гр. нишесте /използвах с аромат на лимон/
125 гр. захар
1/2 пакетче бакпулвер /сложих цяло/
2 яйца
125 гр. меко масло
1 лимон /кора и сок
Глазура
200 гр. пудра захар
1-2 с.л. лимонов сок
Фурната се загрява на 175С.
Лимоновата кора се настъргва и се изстисква сокът. От него се отделя 1-2 с.л. за глазурата. Смесват се брашното, нишесте, бакпулвер. Към тях се прибавят кората и сока на лимона, маслото, захарта и яйцата. Всичко се разбива добре с миксер.
Форма за печене се намазнява и поръсва с брашно. /Аз използвах силиконова и това оформи "бъчвообразната" му, вместо трапецовидна форма.
Пече се около 35-40 мин., до зачервяване и проба - суха клечка.
Изважда се от фурната, изчаква се 10 мин. да се охлади и освобождава от формата.
Още хладък се намазва с захарната лимонова глазура.
Отгоре може да се поръси с още лимонова кора или кокосови стърготини.
Предложих го с лимонов чай.
Създава ми слънчево, пролетно настроение, затова и прикачих повече снимки.
Изключително свеж, фин и ароматен, опитайте...
Лимонов сладкиш
Продукти:
200 гр. брашно
50 гр. нишесте /използвах с аромат на лимон/
125 гр. захар
1/2 пакетче бакпулвер /сложих цяло/
2 яйца
125 гр. меко масло
1 лимон /кора и сок
Глазура
200 гр. пудра захар
1-2 с.л. лимонов сок
Фурната се загрява на 175С.
Лимоновата кора се настъргва и се изстисква сокът. От него се отделя 1-2 с.л. за глазурата. Смесват се брашното, нишесте, бакпулвер. Към тях се прибавят кората и сока на лимона, маслото, захарта и яйцата. Всичко се разбива добре с миксер.
Форма за печене се намазнява и поръсва с брашно. /Аз използвах силиконова и това оформи "бъчвообразната" му, вместо трапецовидна форма.
Пече се около 35-40 мин., до зачервяване и проба - суха клечка.
Изважда се от фурната, изчаква се 10 мин. да се охлади и освобождава от формата.
Още хладък се намазва с захарната лимонова глазура.
Отгоре може да се поръси с още лимонова кора или кокосови стърготини.
Предложих го с лимонов чай.
Създава ми слънчево, пролетно настроение, затова и прикачих повече снимки.
Изключително свеж, фин и ароматен, опитайте...
четвъртък, 11 март 2010 г.
Жито /елда с бадеми
Стремя се към здравословно хранене, а казват, че тайната е в комбинацията от здравословна храна. Това, че е житото е много полезно, хранително и пречистващо доказва уникалният житен режим на Петър Дънов. По думите на Дънов „Житното зрънце съдържа в себе си потенциална енергия, която, като влезе в организма на човека, се превръща в кинетическа”, и именно в житото „се крият най-мощните, най-благородните сили на живота”.
В необработен вид пшеничното зърно наистина съдържа множество полезни за организма вещества и има висока хранителна стойност. В 100 гр. пшеница се съдържат 12, 1 гр. белтъци, 69,1 гр. въглехидрати, 1,7 гр. мазнини , 2, 0 гр. целулоза, 349 калории. Пшеничното зърно съдържа натрий, калции, желязо, калий, магнезий и фосфор, както и витамин В1, В2, В3, Е. Житото е богато и на фибри и антиоксиданти.
За съжаление, не използвам технологитя на покълнало жито - обичаме го варено, в комбинацията на плодове, ядки и мед или тип "ашуре". Скоро, с интерес открих и сходна идея при Катя - харесах нейните допълнения и следващия път ще ги включа.
Наскоро "открих" и елдата, с нейните изключително полезни качества. За себе си приех повече сладкия й вариант на употреба.
Напоследък прибавям нарязани и смлени бадеми - сочени като най-полезните ядки, които не само омекотяват вкуса, но и създават друга структура на десерта:
Приложих идеята и за сварена елда. Получи се хубав, здравословен десерт или закуска.
Жито/елда с бадеми
2 ч.чаши сварено жито/елда
50 гр. нарязани бадеми
100 гр. смлени бадеми
нарязана на кубчета ябълка - по 1 за порция
нарязани цитрусови плодове /допълват вкуса/
шепа стафиди, фурми и сушени кайсии, череши и /или други сушени плодове
кафява захар и мед на вкус
канела, лимонови и портокалови кори за аромат.
Сваряване на житото:1 ч.чаша жито и 6 ч.чаши вода
Почистеното и измито жито се сварява в студена вода за около 20-30 мин., според вкуса. /Може да се накисне от вечерта./ Прибавя се шипка сол, отстранява се от котлона, затваря се плътно и оставя на топло място до пълно размекване на зърната. Аз го варя в тенджера под налягане и го оставям 2-3 часа.
Сваряване на елдата:
Преди да се свари елдата, не се накисва - измива се, залива се със студена вода съотношение 1:3. Тенджерата се покрива с плътен капак, вари се отначало на силен огън, след това – на слаб, а накрая – отново на силен, до пълното изпаряване на водата. И още една тайна: не отваряйте капака по време на варенето, защото за кашата е важна не толкова водата, колкото парата. Елдата се сварява във водата докато зърната се разпукнат хубаво - 15-20 мин.
Зрънцата, жито или елда, се отцеждат добре и смесват с бадемите, кафявата захар, плодовете и ароматите.
Преди сервиране се поръсва с още канела, ядки и мед на вкус.
Постно, засищащо и здравословно предложение за закуска, десерт или вечеря - опитайте...
В необработен вид пшеничното зърно наистина съдържа множество полезни за организма вещества и има висока хранителна стойност. В 100 гр. пшеница се съдържат 12, 1 гр. белтъци, 69,1 гр. въглехидрати, 1,7 гр. мазнини , 2, 0 гр. целулоза, 349 калории. Пшеничното зърно съдържа натрий, калции, желязо, калий, магнезий и фосфор, както и витамин В1, В2, В3, Е. Житото е богато и на фибри и антиоксиданти.
За съжаление, не използвам технологитя на покълнало жито - обичаме го варено, в комбинацията на плодове, ядки и мед или тип "ашуре". Скоро, с интерес открих и сходна идея при Катя - харесах нейните допълнения и следващия път ще ги включа.
Наскоро "открих" и елдата, с нейните изключително полезни качества. За себе си приех повече сладкия й вариант на употреба.
Напоследък прибавям нарязани и смлени бадеми - сочени като най-полезните ядки, които не само омекотяват вкуса, но и създават друга структура на десерта:
Приложих идеята и за сварена елда. Получи се хубав, здравословен десерт или закуска.
Жито/елда с бадеми
2 ч.чаши сварено жито/елда
50 гр. нарязани бадеми
100 гр. смлени бадеми
нарязана на кубчета ябълка - по 1 за порция
нарязани цитрусови плодове /допълват вкуса/
шепа стафиди, фурми и сушени кайсии, череши и /или други сушени плодове
кафява захар и мед на вкус
канела, лимонови и портокалови кори за аромат.
Сваряване на житото:1 ч.чаша жито и 6 ч.чаши вода
Почистеното и измито жито се сварява в студена вода за около 20-30 мин., според вкуса. /Може да се накисне от вечерта./ Прибавя се шипка сол, отстранява се от котлона, затваря се плътно и оставя на топло място до пълно размекване на зърната. Аз го варя в тенджера под налягане и го оставям 2-3 часа.
Сваряване на елдата:
Преди да се свари елдата, не се накисва - измива се, залива се със студена вода съотношение 1:3. Тенджерата се покрива с плътен капак, вари се отначало на силен огън, след това – на слаб, а накрая – отново на силен, до пълното изпаряване на водата. И още една тайна: не отваряйте капака по време на варенето, защото за кашата е важна не толкова водата, колкото парата. Елдата се сварява във водата докато зърната се разпукнат хубаво - 15-20 мин.
Зрънцата, жито или елда, се отцеждат добре и смесват с бадемите, кафявата захар, плодовете и ароматите.
Преди сервиране се поръсва с още канела, ядки и мед на вкус.
Постно, засищащо и здравословно предложение за закуска, десерт или вечеря - опитайте...
вторник, 9 март 2010 г.
Кюфтета от елда и гъби
Елдата, безспорно е много полезна, но не много популярен у нас продукт. Наскоро Ина ме подсети за нея - благодаря! Купих бланширана елда и потърсих рецепти за нейното приготвяне, освен като каша.
Преди това изчетох нейните силни страни !
Елда, гречка или buckwheat - Родината на елдата е Индия, но най-популярна е в Русия (наричат я „гречка“). Гърция и Италия се наричала “турско зърно”, а французите, испанците и португалците я познават като “сарацинско” или “арабско зърно”, финикийците – като “татарско”, а в Германия е познато като “езическо”. В Индия елдата се нарича “черен ориз”, а в други страни – “черна пшеница”. Но тя не е житно растение, а е роднина на киселеца и ревена Медът от елда наистина се смята за най-добрия, най-вкусния, най-полезния.
Хранителна стойност за 100 г продукт елда -
белтъчини - 12.6 г.; въглехидрати - 68 г.; мазнини - 2.6 г.; баластни вещества - 16.8 г.; калций - 114 мг. , желязо - 3.9 г. Също съдържа органични киселини (лимонена, ябълкова) и витамините А, С, РР, Р. Всичко това позволява да увеличава мускулната сила и издръжливост, да подхранва кожата, косата и ноктите, изключително полезна за целия организъм и много ценна като профилактика и лечение на редица заболявания.
Преди да се свари елдата, не се накисва - измива се, залива се със студена вода съотношение 1:3. Тенджерата се покрива с плътен капак, вари се отначало на силен огън, след това – на слаб, а накрая – отново на силен, до пълното изпаряване на водата. И още една тайна: не отваряйте капака по време на варенето, защото за кашата е важна не толкова водата, колкото парата. Елдата се сварява във водата докато зърната се разпукнат хубаво - 15-20 мин.
И така, след много четене, ето моят избор:
Кюфтета от елда и гъби
Продукти:
1 чаша елда
1 чаша нарязани гъби /количеството може и да се увеличи
1 глава кромид кук
2 с.л. нишесте* или 1 сварен картоф
1 стрита скилидка чесън
1/2 ч.л. кимион
1/2 ч.л. мащерка
1 с.л. магданоз
сол и черен пипер на вкус
брашно/галета за паниране
Елдата се сварява, както съм споменала по-горе. Изплаква се много добре под студена вода, отцежда се и пасира, но не идеално гладка смес.
Нарязват се зеленчуците и задушават в малко зехтин. След тяхното омекване се овкусяват с подправките и също пасират, заедно със свареният картоф. Прибявят се към пасираната елда и разбърква до хомогенна смес - оставя се да изстине.
С навлажнени ръце се оформят кюфтета като за скара, които се панират в овкусена галета/брашно. Пържат в тефлонов тиган с много малко мазнина и на слаб огън. Могат да се изпекат 20-25 мин при 200С /върху хартия за печене/.
Готовите кюфтета могат да се полеят със зехтин, чеснов или друг сос, както и да се сервират със салата.
Резултатът в къщи - мненията са различни. Специфичният вкус на елда се хареса много на някои и ги изядоха с апетит, но на мен - не особено. Осъзнавайки нейната полезност, като че ми допада повече /малко?/ във вариант на подсладена и ароматизирана каша /като варено жито/.
Рецептата е от руския сайт Клуб кулинаров .
*Ако се използва нишесте - се залива с 4-5 с.л. вода и леко сгъстява на котлон или МВ, преди да се вложи към другите продукти. В други рецепти не се предвижда картоф или нишесте, но липсата на свързващ елемент ги прави по-крехки. Може да се добави яйце при непостен вариант.
Мога само да напиша - опитайте, въпрос на вкус.
Преди това изчетох нейните силни страни !
Елда, гречка или buckwheat - Родината на елдата е Индия, но най-популярна е в Русия (наричат я „гречка“). Гърция и Италия се наричала “турско зърно”, а французите, испанците и португалците я познават като “сарацинско” или “арабско зърно”, финикийците – като “татарско”, а в Германия е познато като “езическо”. В Индия елдата се нарича “черен ориз”, а в други страни – “черна пшеница”. Но тя не е житно растение, а е роднина на киселеца и ревена Медът от елда наистина се смята за най-добрия, най-вкусния, най-полезния.
Хранителна стойност за 100 г продукт елда -
белтъчини - 12.6 г.; въглехидрати - 68 г.; мазнини - 2.6 г.; баластни вещества - 16.8 г.; калций - 114 мг. , желязо - 3.9 г. Също съдържа органични киселини (лимонена, ябълкова) и витамините А, С, РР, Р. Всичко това позволява да увеличава мускулната сила и издръжливост, да подхранва кожата, косата и ноктите, изключително полезна за целия организъм и много ценна като профилактика и лечение на редица заболявания.
Преди да се свари елдата, не се накисва - измива се, залива се със студена вода съотношение 1:3. Тенджерата се покрива с плътен капак, вари се отначало на силен огън, след това – на слаб, а накрая – отново на силен, до пълното изпаряване на водата. И още една тайна: не отваряйте капака по време на варенето, защото за кашата е важна не толкова водата, колкото парата. Елдата се сварява във водата докато зърната се разпукнат хубаво - 15-20 мин.
И така, след много четене, ето моят избор:
Кюфтета от елда и гъби
Продукти:
1 чаша елда
1 чаша нарязани гъби /количеството може и да се увеличи
1 глава кромид кук
2 с.л. нишесте* или 1 сварен картоф
1 стрита скилидка чесън
1/2 ч.л. кимион
1/2 ч.л. мащерка
1 с.л. магданоз
сол и черен пипер на вкус
брашно/галета за паниране
Елдата се сварява, както съм споменала по-горе. Изплаква се много добре под студена вода, отцежда се и пасира, но не идеално гладка смес.
Нарязват се зеленчуците и задушават в малко зехтин. След тяхното омекване се овкусяват с подправките и също пасират, заедно със свареният картоф. Прибявят се към пасираната елда и разбърква до хомогенна смес - оставя се да изстине.
С навлажнени ръце се оформят кюфтета като за скара, които се панират в овкусена галета/брашно. Пържат в тефлонов тиган с много малко мазнина и на слаб огън. Могат да се изпекат 20-25 мин при 200С /върху хартия за печене/.
Готовите кюфтета могат да се полеят със зехтин, чеснов или друг сос, както и да се сервират със салата.
Резултатът в къщи - мненията са различни. Специфичният вкус на елда се хареса много на някои и ги изядоха с апетит, но на мен - не особено. Осъзнавайки нейната полезност, като че ми допада повече /малко?/ във вариант на подсладена и ароматизирана каша /като варено жито/.
Рецептата е от руския сайт Клуб кулинаров .
*Ако се използва нишесте - се залива с 4-5 с.л. вода и леко сгъстява на котлон или МВ, преди да се вложи към другите продукти. В други рецепти не се предвижда картоф или нишесте, но липсата на свързващ елемент ги прави по-крехки. Може да се добави яйце при непостен вариант.
Мога само да напиша - опитайте, въпрос на вкус.
Абонамент за:
Публикации (Atom)