Яйца Anglesey, или как да оползотворим останали великденски яйца

Лесна и вкусна идея как да оползотворим останали великденски яйцата - символ на Възкресението, пролетта и възобновлението. Известно е, че от Англия навлиза традицията за писане и рисуване на яйца, разменяне с приятели и близки. И тези дни с огромен интерес светът я следи отново. Новата кралска сватба, където се сбъдва мечта за любов и започва друга - за ново начало на британската монархия...
Аз искам да предложа една рецепта: популярно традиционно уелско ястие - яйца Anglesey. Сварени яйца върху канапе от картофено пюре, залети с със сос и освежени с пресен лук. Харесахме подобна комбинация в рибния пай и бях сигурна, че ще ни допадне.
Ангълси /Anglesey/ е голям остров в Ирландско море, отделен от Северен Уелс. Четох, че плановете на младото кралско семейство били след романтичен меден месец в Австралия да свият гнездо в приказния Ангълси. Двамата избрали Ангълси за първата си публична проява, след като обявили своя годеж.
Самостоятелно вегетарианско ястие или добавка към месо и пържоли е една чудесна комбинация от съставки и вкусове. Съотношенията и пропорциите на картофено пюре, сос и яйца може да варират в обема. Аз промених малко оригиналната рецепта с замяна на праза с пресен лук и чесън, добавяне на кашкавал в картофеното пюре, както и като цяло увеличаване количеството на маслото и кашкавала.

Яйца по уелски Ангълси /Anglesey Eggs/

/Оригиналът е публикуван в традиционни уелски рецепти
Продукти за 4 порции:

8 твърдо сварени и обелени яйца

Картофено пюре, готово или от
½ кг. картофи, обелени, нарязани
25 гр. масло
50-100 мл. прясно мляко /според сорта картофи/
25 гр. кашкавал, настърган
сол и прясно смлян бял пипер
щипка прясно смлян индийско орехче
3 стръка праз*
замених със зелената част на 3-4 стръка пресен лук и ½ стрък пресен чесън
Количеството на пюрето може и да се увеличи.

Сос бешамел
25гр. масло
25 гр. брашно
300 мл. мляко
50 гр. чедър или кашкавал, настърган
щипка прясно смлян индийско орехче
сол и прясно смлян черен пипер

Топинг
4 с.л. галета
25 гр. чедър или кашкавал, настърган
25 гр. масло
сол и прясно смлян черен пипер
розмарин за гарниране

Фурната се загрява на 200С. Съд за печене или индивидуални купички се намазват с масло.

Приготвя се картофеното пюре. Към горещата смес се добавят настъргания кашкавал и нарязаните сурови пресен лук и чесън. Разбъркват се и поставят като основа в намазаните съдове. Отгоре се поставят половинки от сварените и обелени яйца.
За сос бешамел:
Маслото се разтопява в тиган на слаб огън. Прибавя се брашното и се запържва, като се бърка напрекъснато. Налива се млякото и оставя да се сгъсти. Маха се от котлона, добавя се настърганото сирене и се наръсва със сол, черен пипер и индийско орехче. Разбърква се до хомогенизиране и залива върху яйцата.
За топинга се смесват галетата с маслото и настъргания кашкавал и овкусява.
Поръсва се върху соса и пече в загрятата фурна около 15-20 мин. до златисто.


Изважда се , леко се охлажда и сервира топло.

Освен традиционните яйчена салата, пастети и дипове,
тук може да се видят още 145 рецепти и идеи за варени яйца.

 И още една чудесна вариация на Дани.

Опитайте…

Светла седмица

Христос възкръсна - Наистина възкръсна
и донесе на света живот и светлина!

Първата седмица след Възкресение Христово е наречена Светлата седмица, защото възкресението на Иисус Христос донася просветление и надежда за вечен живот на всички човеци. В църковния календар всеки от дните до следващата неделя – Томина неделя, е записан като Светъл. Тя се нарича още празна, заради забраната да се работи каквото и да е работа , както и Нова неделя, защото с нея започва цикълът от недели, които споменават Христовото възкресение.

В дните на Светлата седмица се благославят Божията майка и светите апостоли: в Светли понеделник - светите Апостоли, в Светли вторник и сряда - св. Богородица, св. архидякон Стефан и св. Андрей, в Светли четвъртък - св. ап. Йоан и Яков, в Светли петък - св. ап. Петър, а в Светла събота - св. Йоан Кръстител.

И още за Светли петък /умни петък/ - като продължава да слави Възкресението на Спасителя, възпява и Божията майка, като “живоприемен и живоносен Източник”. Многобройни са нейните свети икони, многобройни са и изворите, чрез които тя върши чудеса на състрадание и милост към болни и немощни и така показва на света, че тя самата, вечно жива, приема и носи живот на всички, които разтварят сърцата си за нея. Измежду тези многобройни извори особено известен с чудотворствата на Богоматер е един, който се намира в местността Балаклий край Цариград /„Балаклъ“ — Рибята черква/. Над този извор се извисява величествен храм в чест на света Богородица, известен през вековете с името “Живоприемен и живоносен Източник”. Поучителна трогателна е историята на този храм, историята на извора под него.

Преди много векове тази местност представлявала малка, неугледна, блатиста гора. В средата и край храсти и дървета се намирал извор, чийто води пълнели блатата наоколо и се разливали навън. В един от дните на 450 г. войник от цариградската казарма на име Лъв Макел случайно попаднал в тая блатиста горичка и видял да стене сляп човек, който търсел с тояжката си извора, за да утоли жаждата си. Нещастникът му казал:”Тук наблизо има извор. Потърси го и ми дай да пия”. Лъв навлязъл навътре сред гъстите храсти, залутал се и чул глас, идещ откъм небесата:”Водата е близо до тебе. Пий от нея и дай на страдалеца!” Войникът пораздвижил храстите, промъкнал се още навътре и открил извора. И пак чул същия глас:”Ти ще станеш цар благодетел. Покажи най-напред тук състрадание и милост! Вземи с ръцете си вода и дай на човека да пие! Вземи след това от тинята на мочурището и намажи очите му! Не след дълго ще узнаеш коя съм аз, която ти говоря, и с моя помощ ще издигнеш на това място храм. Които идват тук и с вяра се обърнат към мене, ще получат изпълнение на просбите си и изцеление на болестите си”. Развълнуван от чутото, Лъв намерил извора, взел вода и калчица, напоил изтощения старец и намазал слепите му очи. Той бърже се съвзел, прогледнал и без ничия помощ се запътил към града, славейки чудодейната Божия Майка. Не след дълго се сбъднала и другата част от пророчеството – простият войник Лъв Макел станал император Лъв І Тракиец /457-474/ и въздигнал при извора храм в чест на св. Богородица – “Живоприемни източник”.

На този ден имен ден празнуват: Живко, Живка ЖИBKO - жизнeн (славянски)

Седмицата приключва с Томина неделя , защото завършва с втората пасха в неделя. В този ден се чете евангелското четмо за явяването на Христос на Своите ученици, между които бил и Апостол Тома - един от дванайсетте апостоли на Иисус, който не повярвал на Христовото Възкресение. Когато мълвата за изчезналото от гробницата тяло Господне се разнесла, единствен апостол Тома не повярвал в това знамение и поискал лично да се увери, като докосне раните от гвоздеите на прикования към кръста Иисус. Осем дни след Възкресението Христос се явил пред Тома и така той сам се убедил в истината, паднал на колене и молел Бог да му прости.

Господ отново им се явил и казал на ап. Тома:
- "Дай си пръста тук и виж ръцете Ми, дай ръката си и я сложи на ребрата Ми. И не бъди невярващ, а вярващ. Понеже Ме видя, повярва ли? Блажени са тези, които без да видят, са повярвали."
Със страх и трепет св. Тома видял раните на Спасителя и попипал Неговите животворни ребра, а след това рекъл:
- Господ мой и Бог мой! (Иоан. 20:24-29).

Оттогава останало и нарицателното Тома Неверни, а неделният ден от Светлата седмица се нарича Томина неделя.

В Светлата седмица славим Христовото Възкресение. Идеята на Създателя, според христиняството, не е да накара човека да страда и да живее в този болезнен и смъртен свят, а да се радват във вечността.

Великденска закуска

Обичани и очаквани са семейните Великденски закуски, /Великден се празнува три дни/ и традиционно започват с поздрав “Христос воскресе” - “Во истина воскресе”, парче дъхав козунак, боядисани яйца, курабийки. Великденският козунак не e просто сладкиш – той е особен обреден хляб, за който се е считало, че има душа. Великденските хлябове са израз на почитта към Спасителя. В миналото са се освещавали в църква, три дни не се вдигали от масата, а трохите не се изхвърляли. Има различни по форма и предназначение Великденски хлябове - кръгли, продълговати, краваи, за кумове. Има и още повече рецепти и начини за приготвяне. Аз няма да предлагам такава, /иска ми се за този трака специален и светъл хляб да има самостоятелна тема/ идеята ми е друга.


Една от най-обичаните традиции за този празник е боядисването и чукането на яйца. Като източник на зараждащия се живот яйцето символизира безсмъртието и носи идеята за възкръсването на най-големия празник за християните - ставането на Исус Христос от мъртвите. В езическите митологии яйцето е знак на Вселената - счита се, че светът произхожда от яйце, то е неговото жизнено начало, а оттук и знак за възраждането на природата, пише Томислав Дяков в книгата си “Народният календар”. Чукането с яйца е метафоричен сблъсък между личните светове на хората, в който оцелелият спечелва здраве и щастие. Най-здравото яйце се нарича - борак, а чието яйце остане здраво, той ще бъде жив и здрав през цялата година.

Към шарените яйца, тази година избрах да приготвя още един вид - пълнени с шоколад яйчени черупки/термично обработени/. Бях изненадана, че този вид шоколадови яйца имат свое име - Mignon и са продукт на финладската компания Fazer от далечната 1896 година, когато донасят рецептата от Германия.Четох, че тези ръчно изработени финландски шоколадови яйца са с около 2 милиона обем на продажби по време на Великденските празници.

Финландски пълнени шоколадови яйца - Mignot

Рецептата и технологията показна и и онагледена в стъпки са на Марта Стюарт. Идеята е забавна, а вариантите са много. Моите са с пълнеж от натурален шоколад, сметана и лешников крем. Исках да останат в контраст бяло- кафяво, така че не ги боядисвах.

Предложих ги като закачка, вместо варени яйца към великденските козуначени венчета.


И за допълнение към чаша мляко или топъл шоколад направих пъстри великденски бисквитки.


Формичките за тематични, тестото е маслено, а покритието е от захарен фондан,


За снимките и фотоапарата вече писах - биха могли да бъдат и с по-добро качеството, но не това е най-важното.


Сладки, уютни и усмихнати празнични дни.
Опитайте...

Още великденски идеи

Денят на възкресението

Христос воскресе! Воистина воскресе!

Христос възкръсна! Наистина възкръсна!

Христос воскресе из мертвих,

смертию смерт поправ
и сущим во гробех живот даровав.
Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта смъртта победи, и на нас ни дарува живот вечет
Христос воскресе!

Небето и земята ликуват. В утрото на Пасха отново присъединяваме молитви към ангелския хор, за да възпеем всички, заедно с цялото творение, деня на живота!
Да въздадем благодарност, "да се зарадваме и да се развеселим" (Пс. 117:24) в деня, когато Христос Бог ни преведе от смърт към живот.

Честито Възкресение Христово!
С пожелание за здраве, благополучие и светли Великденски празници.
Нека има Мир и Любов в сърцата ни!

Велика събота - най-благословеният седми ден и Благодатният огън

Църквата прославя Велика събота като "най-благословения седми ден". Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв Човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете. Положен вече в гроба, Духът на Иисуса е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново за нас райските двери. Това ще се случи на другия ден. В Неделята, наречена с най-краткото име - Великден.
Страстната седмица е най-дългата седмица в годината, наситена с много тъга и покъртителни изживявания. Защото страст означава страдание. А страданията Христови са прелюдия към вечния живот.
На Велика събота Църквата възпоменава телесното погребение на Иисуса Христа и слизането Му в ада. По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в нова плащаница с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалче от Голгота. При полагането Му в гроба присъствували жените мироносици,Мария Магдалина, майка на Яков и Йосиф.
Първосвещениците и фарисеите знаели, че Иисус Христос е предрекъл възкресението Си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат Тялото на Иисуса, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали (Мат. 27:57-66; Иоан. 19:39-42).

На Велика събота християните получават Свещения огън чрез тайнство, пряк свидетел на което е единствено ерусалимският патриарх. Ритуалът има 1200-годишна история.
Православните вярват, че това е същата божествена, неръкотворна светлина, която изпълвала гроба Господен, когато Синът Божи възкръсва.

Смята се още, че Благодатният огън има небесен произход и в първите минути след появата си не пари и не изгаря. Няма научно обяснение за този феномен.

Огън, запален от Свещения огън на Божи гроб, символизиращ вечността, мира и обновлението, се занася до православни църкви в цял свят.

Според преданията на този ден жените посещават гробищата, преливат и прекадяват гробовете, раздават боядисани яйца и хляб за душите на мъртвите. Страстната събота, преди изгрев слънце се месят великденски обредни хлябове и козунаци. Те се приготвят с мазнина и се мажат с жълтък. С великденските хлябове хората изразявали почитта си към Спасителя. През целия ден в храмовете се освещават яйца, козунаци, ястия, хлябове, предназначени за празничната трапеза. В миналото великденските хлябове не се вдигали от масата три дни, а трохите не се изхвърляли. Хлябът не се реже, а се разчупва. Смята се, че и той има душа. Има различни по форма и предназначение великденски хлябове: кръгли, продълговати, краваи, за кумове, за семейството. Не успелите да боядисат яйцата в четвъртък могат да направят това в събота.

На Велика събота в полунощ водещият службата свещеник трикратно възвестява възкресението на Христос с възгласа “Христос воскресе” и богомолците трикратно му отговарят “во истину воскресе”. Камбаните бият, а хорът на свещениците изпълнява тропара:

“Христос възкръсна
от мъртвите,
със смъртта си победи смъртта
и на тия, които са в гробовете, живот подари”.

Нека запалените свещи във Великденската нощ осветят душите и сърцата ни, и пламъкът на любовта и добротата изпълват живота ни!

Петък на Великата седмица

Този ден е познат -

Разпети петък,
Велики петък,
Петък на Великата седмица -

най-тъжният, най-тежкият ден за Божия син. Черен, мрачен, потресаващ, в който Божият Син умрял, разпънат на кръст.
На Велики петък бил погребан в каменен саркофаг в пещера, пред която властите оставили стража и огромен камък на входа. На този ден в храмовете е Неговото опело.
Той бива разпитван, вина Му вменили, а Пилат, пoдстрекан от тълпата, която ревяла "Разпни Го", му издал тежка присъда (вж. глави Мат. 26, 27, Марк 14, 15, Лук. 22, 23, Иоан 18). В този ден Иисус претърпял безброй поругания, мъки, неимоверни страдания. Това е денят, в който разпънали на кръст невинния Агнец - "изтезаван за нашите беззакония и мъчен за нашите грехове", принесен в жертва за греховете на цялото човечество. Раздрало се небето и земята, слънцето скрило лика си, тъмнина надвиснала над Голгота.

По време на богослужението от олтара се понася Плащаницата и се извършва опелото на Господа сред бели цветя. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта Христови. Едно от тях се нарича "Плачът на Богородица" - молитва в памет на душевните страдания на Дева Мария, която стояла до кръста на своя Син и Го призовавала, произнасяйки скръбни слова. След като се изнесе Плащаницата на вечерното богослужение, с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос. В края на вечернята свещеникът взима Плащаницата от престола и я полага в "гроба" в центъра на храма.
Поклонението на плащаницата продължава две денонощия, до късно в събота вечер, когато тя се внася обратно в олтара минути преди пасхалното шествие на кръста.През целия ден на Велики петък не просто се минава под масата за късмет и за здраве, а символично поклонение на Божия гроб, пред Христос. Свещеникът раздава на миряните цвете, което да напомня за Възкресението, което предстои.

Неслучайно именно в този ден от Страстната седмица постът е особено строг: Църквата повелява тогава да не се яде, нито нещо да се пие (дори вода). А народът казва, че на Велики петък и пиле не пее и гнездо не вие. Всяко дихание страда заедно с Богочовека, съпричастно е на неговата смърт и погребение. В петък никой не подхваща каквато и да е работа и се подготвят обредните хлябове.

Вече завършва Страстната седмица -
в очакване на празника на празниците – Пасхата, Възкресение Христово.

Четвъртък на Великата седмица и притча за Великденските яйца

Днес е Четвъртък на Великата седмица.

Този ден е определен в православието за провеждането на Тайната вечеря, макар че някои нови предположения са за ден по-рано - в сряда.

/Тайната вечеря - Катедрален храм Света Неделя/

Посветен е на четири важни събития на Велики четвъртък от Страстната седмица:

Божественото умиване (на нозете); Тайната вечеря; Установяването на Светите тайнства /Кръщение, Миропомазване, Покаяние (Изповед), Причащение (Евхаристия), Брак (Венчание), Свещенство и Елеосвещение (Маслосвет)/, усърдната молитва на Господ в Гетсиманската градина (Лук. 22:39-46); Предателството на Иуда.

На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота. Прави се също така и Велик маслосвет, едно от светите тайнства на Църквата, което единствено в този ден се извършва общо за всички християни, и чрез което се молим за изцеление на нашите немощи и телесни и душевни страдания.

На Велики четвъртък /или в събота/ преди изгрев слънце се боядисват яйца, като първото е винаги червено. Това, че Червеното яйце се свързва с Христовата кръв, живота, плодородието и обновлението, както легенди и традиционни ритуали с него са известни. Избрах с първото червено яйце за тази година /снимката не е най-добрата, но отблясъкът с форма на сърце ме спечели/, да припомня и една притча:

Притча за великденските яйца

Веднъж един мъдрец бил поканен при многолюдно семейство за Великден. На масата имало кошница с разноцветни яйца. - Вижте колко са хубави яйцата! -рекъл той - Най- различни цветове... И хората са като яйцата. - А защо са хубави?- попитала стопанката на къщата, очаквайки да бъде похвалена. - Чрез страдание. Бог ги е варил в купела с вряла истина, боядисвал ги е с поучения и тъй душите са се пречистили и засветили като тези на трапезата.Но не всички- едни останали недосварени, други се счупили... През това време децата започнали да се чукат с яйцата. - Вижте ги тези малките! Те знаят една истина. - Каква е тя?- запитал бащата – Та те са още неузрели за мъдрост! Мъдрецът разчупил едно яйце и показал жълтъка. - Ето това е истината! Независимо как изглеждаме отвън- червени, сини, жълти- да запазим сърцевината си чиста. Защото тя е най-скъпата и съкровена връзка с Отца. - Но нали все пак яйцата ще бъдат изядени? - възразил бащата. През това време най-малкото дете заплакало, тъй като батковците му счупили яйцето. Мъдрецът взел своето яйце и го подал на малкия. - Мъдростта е да даваш.- отвърнал той.- Да даваш от сърцевината си, без да дириш сметка колко от жълтъка е останало. И тъй да обичаш ближния както Исус бе казал на учениците си. Тъй отпечатъка от доброто ще остане в сърцето на ближния. Тъй мъдрецът посял словото Божие на светия празник на Възкресението.

Светли, щастливи и благословени Великденски празници!

Великата седмица - седмица на Христовите страдания

Броени дни ни делят от Великден. Всеки един ден от седмицата е наречен велик и свят, които приближават към скръбните събития от последните дни на Христос.
От днес, понеделник започва т.нар. Страстна седмица, посветена на страданията на Христос, наричана още Велика или Свята. т.е. Седмица на страданията, прелюдия към вечния живот.

Животът на Господа наближавал своя край. Възкресил в събота Лазаря, тържествено посрещнат, влязъл в Йерусалим на Цветница, Той доброволно вървял стъпка по стъпка към предначертаната Си неизбежност. Всичко в църковната традиция за този период се стреми да усили вниманието на вярващите, да им помогне да осмислят според силите си случилото се преди 2000 години в Йерусалим.
В древната Църква, а и сега постът през тази страстна седмица е особено строг - растителна храна без олио. В края на постите от 1 до 3 дни се “тримири” – не се яде или пие нищо, освен вода. Петък – според възможностите – пълен глад, само вода или вода и хляб.
Всеки един ден от седмицата е наречен велик и свят .
В тези дни Христос изживява всички човешки страсти. Това са мъките - духовни и физически, съмненията, предчувствието за наближилия час на неговата саможертва в името на спасението на всички хора. Идва завършекът на мисията, с която той е изпратен на земята от своя небесен Отец. Това е първоначалният смисъл на думата страст в старобългарския език - мъки, терзания.

През първите три дни на Страстната седмица Църквата припомня последното пребиваване на Господа в Йерусалим.

Велики понеделник

/Изгонване на търговците от храма - Ел Греко/

На Велики понеделник евангелистите ни разказват как Божият син влязъл в Йерусалимския храм и го намерил пълен пълен с търговци. Обхванат от свещен гняв, Той прекатурил масите им, а тях самите изгонил, защото храмът е дом за молитва, а не тържище. (Мат. 21:12-13, Марк 11:15-19; Лук.19:45-46). В Евангелието се говори за проповедта на Иисус в храма и изреченото от него проклятие над безплодната смокиня - символ на човешката душа, която не познава молитвата, покаянието и не носи духовни плодове.
Ден за пречистване и почистване на душата, тялото и къщата. Първите три (Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда) са отредени за разтребване вкъщи, като на рутинната дейност се придава и символично пречистващ характер - прави се за здраве.

Велики вторник - ден за смирение

Спасителят казва на учениците си да не ламтят за слава
"И тъй, бдете; защото не знаете ни деня, ни часа, в който Човешкият Син ще дойде" (Мат. 25:13)
(Евангелско чтение: на утрената Мат. 22:15-23:39; на литургията Мат. 24:36-26:2).

В нощта срещу Велики вторник Господ Иисус Христос бил във Витания и сутринта дошъл в Йерусалимския храм, където поучавал народа. Първосвещениците и старейшините, като слушали Неговите притчи, разбирали, че Той говори за тях, искали да го заловят, но и се бояли да Го нападнат открито, защото хората Го почитали като Пророк.
На този ден Исус Христос произнася словата за прошката, основа на Неговото учение. "...И когато стоите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, та и небесният ви Отец да прости вам прегрешенията ви." (Марк., 11:25)
Велики вторник е ден за поучения и последни нравствени наставления: Иисус дава пример как да благотворим - не да даваме от излишъка си за тази цел, а като бедната вдовица да отделим от последните си материални средства.
Във Велики вторник на Страстната седмица в църквата се споменава и
Евангелската притча за Десетте девици
…Мъдростта не е в едничката добродетел, а в събраните всички добродетели. Казал е Премъдрият: мъдростта си строи дом върху седем стълба. Мъдра е онази душа, която има седем добродетели /целомъдрие, лишение, щедрост, трудолюбие, търпение, добродушие и смиреност/.

/Седемте смъртни гряха от Йеронимус Бош/

В българската традиция се посвещава деня на размисъл и преоценка на действията си по време на постите. Жените измазват с вар цялата къща, за да грейне от чистота и белота, подновяват пода, ако е пръстен, и чевръсто се захващат да довършат великденските премени. Мъжете работят на полето и избират от пролетния приплод бялото агне за курбана на самия Великден. И още...Тогава моми и невести ходят за „мълчана" вода. Това е прясна вода, донесена от три извора, и през цялото време докато се носи, не трябва дума да се проговори. Такава ритуално пречистена вода сред народа се смята за целебна. После мият главите си за здраве, като във ведрото слагат и „мълчешна" вода.

Велика сряда - МИРОПОМАЗВАНЕТО НА ИИСУС

В деня на Светата и Велика сряда се припомня за многоценното миро, пролято върху главата на Христос от разкаялата се грешница. Успяла да влезе в дома, дето бил Христос, жената, носеща алабастърен съд с драгоценно миро, искала да засвидетелства почитта си към него. В бързината, да не й се пречи на доброто намерение, тя счупила съда, по-лесно да се разлее мирото. Това не се одобрило и някои от апостолите възроптали под предлог, че по-добре би било мирото да се продаде и парите да се раздадат на бедните. А Христос казал да не я смущават, защото това е усърдие.


В сряда Юда отишъл при юдейските първенци и уговорил предателството на Христос за тридесет сребърника. От тоя ден коленопреклоненията на молитвата не престават.
Уговорката за предаването на Исуса определя този ден като Велик - „Велика сряда". В спомен на първия ден от страданията на Исуса, християнски обичай е тоя ден през всяка седмица в сряда да се пости.

На Велика сряда обичаят повелява да се бере здравец и на Разпети петък да се раздава за здраве. Вярва се, че на този ден Исус изцелява болни, слепи и предупреждава учениците си да не ламтят за слава. На Велика сряда не се работи никаква женска работа, считало се е, че а ако някой престъпи това правило, умението му ще се отнеме.

/продължение в четвъртък, когато започват и скръбните събития от последните дни на Христос и най-тържествените служби -
от четвъртък до събота/

Цветоносна неделя и върбови клонки

Връбница, Цветница, Палмова или Цветоносна неделя отбелязва влизането на Иисус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха и тържественото му посрещане със свежи зелени клонки /върбовите клонки за нашите земи символизират палмовите/.

Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Иерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница (Зах.9:9).

"Повече от четиристотин години преди събитието Божият пророк Захария произнесъл пророчество за събитието, което днес си спомняме и празнуваме. Нашият Господ Иисус Христос, след като завършил Своята проповед на земята, извършил тържествено влизане в царствения град Иерусалим, в града на поклонението на истинния Бог, в града, който бил Божий. Господ извършил това влизане като Цар и Победител, за да увенчае Своето служение с решителен подвиг: поразяването на смъртта със смърт, със снемане на клетвата от човешкия род посредством приемането на тази клетва върху Себе Си. Той извършил влизането в царствения град на осле (Иоан. 12:14), което никой човек никога не е възсядал (Лук. 19:30), за да върне на човечеството изгубеното от нашия праотец човешко достойнство, да върне това достойнство чрез възлизането на кръста."


Честваме този красив и светъл ден като Връбница или Цветница в неделята преди Възкресение Христово. С този празник Българската православна църква припомня тържественото посрещане и влизане на Иисус Христос в Йерусалим преди около две хиляди години. Шест дни преди еврейския празник Пасха /избавление/, Той пристигнал в малкото градче Витания и с чудотворната Си сила възкресил мъртвия от четири дни Лазар.
Така с Лазаровден започва подготовката за Великата седмица и Христовото възкресение.

Цветоносна неделя /Връбница, Цветница/ -
посрещане и влизане на Иисус Христос в Йерусалим

На другия ден след възкресяването на мъртвия от четири дни Лазар, Иисус Христос потеглил за Йерусалим, а отвсякъде се стичали хора. По пътя Му те постилали дрехите си, а под нозете Му подлагали свежи зелени клонки с бели цветове. Хората Го посрещали с палмови вейки и с възгласи: “Осанна! Благословен Идещия в името Господне!” Две хиляди години по-късно с тържество и любов християните в България продължават да отбелязват това събитие.
Богослуженията за Цветница започват още от предишната вечер. През деня вярващите ходят да берат върбови клонки, които символично заместват палмовите. Те се освещават в храма със специални молитви – от тях идва и името на празника Връбница. На самия празник след тържествената Света Литургия, свещениците раздават върбовите клонки на вярващите. Така с мисълта си всички участват в тържественото Христово влизане в Йерусалим и Го приветстват като Спасител на човешкия род. Християните отнасят в дома си клонка за здраве на здравите и за излекуване на болните. Вярва се, че осветената върба пази от всяко зло и затова се поставя върху домашната икона. Освен общата празнична служба, много от вярващите в България правят и курбан специално за здравето на свои близки.
Въпреки че все още е времето на Великия пост, Българската православна църква позволява на празничната трапеза да се поднесе риба.
За празничния ден, от който започва Страстната седмица или седмицата на Христовото страдание, българите имат много имена – Връбница, Цветница, Разцветница, Момина неделя… Много и колоритни са обичаите, в центъра на които е върбата.

Крехка, свенлива и смирена, тя е символ на женското начало. Вързана на кръста, “осигурява” здраве и в най-усилната работа. Хората вярват, че всичко окичено с върба, ще бъде здраво през цялата година. Някога с върбови клонки извеждали животните на паша, с тях захранвали пилетата, за да са здрави. На някои места забивали клонки в градината, за да не я ровят къртици. Когато се задавали градоносни облаци, хората гледали през върбовите венци и се молели да ги отмине заплахата. Върбовото венче /“четената върба”/ на вратата у дома против уроки /лошотия/ до следващата пролет е трайният смисъл на празника. А надеждата и молитвата към Господ са неизменни, за да не дава никому кръст по-голям отколкото може да носи.
В къщи поставяме осветената върбовата клонка над иконата, която вече е свидетелство, че посрещаме Иисус Христос като Господ и Спасител и вярваме в Него от цялото си сърце. Някъде има традиция да се слага над входната врата. Поставената върбичка е за благословение на дома ни и напомня, че сме посрещнали Спасителят.
На Връбница – Цветница празнуват и всички, кръстени с имена на цветя, растения и дървета – в България те са един на всеки десети.

И естествено в зелено, снимах този пролетен букет като поздрав към всички мои приятели.
Честит празник!

Нека осветените върбови клонки донесат благословение в домовете ни!

Пролетни венчета

В навечерието сме на Лазаровден - първият от трите големи празника, свързани с чудото на възкресението, следван от Цветница и Великден. В народните вярвания християнското възкресение се преплита с възраждането на природата за нов живот. Затова Лазаровден е празник на младостта, на пукналата пролет. По традиция се откъсват върбовите клонки, с които трябва да се окичат вратите на следващия ден – Цветница. Най-характерният български обичай на този ден е Лазаруването. Момичета, малки и по-големи се събират в групи, обличат се с празнични носии или невестински премени, венчета от зеленина и цветя на главите и изпълняват ритуала лазаруване, а те самите се наричат лазарки. Лазарките обикалят полето и къщите, играят и пеят песни за любов и жените, за плодородие, здраве и семейно благополучие.

Лазарица и Цветница са много красиви момински празници, посветени на цветята, любовта и плодородието, а пролетното венче е негов пъстър акцент. Венците били дар на славянската богиня Лада, която е закрилница на семейството и любовта. Харесах идеята да сплета сладки пролетни венчета.

Сладки пролетни венчета
/постни/

Продукти за около 3 дузини венчета
2½ ч. чаши брашно
1 ч. чаша мек маргарин*
½ -1/3 ч.чаша захар
1 щ. сол
1 с.л. настъргана кора лайм/лимон
1 с.л. сок лайм /лимонов /ликьор по избор
няколко капки сладкарска зелена боя

още захар/кокос за поръсване
* количеството на брашното зависи и от маслеността на маргарина.
*Използвах растителен слънчогледов маргарин със 60% масленост.

/1 ч.чаша = 240 мл./
В кухненски процесор се миксират брашното със солта, захарта с няколко пулсации за надробяване. Прибавят се маргарина, ароматите и лимоновия сок. Хомогенизират се и обединяват в обща смес. Изваждат се от купата, леко и бързо се оформя плътна тестена топка, ако е необходими с още малко брашно /зависи от маслеността на маргарина/. Тестото се разделя се на две части, като едната се оцветява в бледо зелено.

Фурната се загрява на 180-200С.
Оформят се топчета с големина на орех, а от тях се разточват тънки фитили с дължина около 20 см.. Усукват се бяло и зелено веднага, след разточването на фитила, докато тестото е все още еластично и по–меко. Двата края се приближават и оформя венче. Охлаждат се във фризер за около 10 -ина минути. Подреждат се върху хартия за печене и поставят в загрятата фурна. Може да се поръсят със захар.
Пекат се около 12-15 мин., до леко златисто, като по време на печене се завъртат.
Изваждат се и оставят да се охладят върху решетка.
Предпочитам да декорирам след изпичане - леко се намазват с мед и се поръсват със захар или кокосови стърготини.


Насладете се на звънко изпълнение, грейнали лица и красиви лазарки...

Хубав, цветен и усмихнат празник!

Шоколадов мус с карамел и оризово мляко

В последните години млякото и млечните продукти са обект на непрекъснати дискусии между здравните специалисти – изключително полезни или вредни? Аз имам своя избор, те са част от ежедневното ни хранене и търся тяхна алтернатива за дните без млечни и животински продукти. Отдавна исках да приготвя домашно оризово мляко. Избрах кафяв ориз, който е естествен източник на тиамин, ниацин, богат е на витамин B6, влакна. В него се съдържат желязо, фосфор, магнезий, калий, калций хром. Наличността на витамин Е в кафявия ориз е значително по-голяма, отколкото в белия, дори и да е обогатен. Но в сравнение с кравето мляко, оризовото съдържа повече въглехидрати, не съдържа холестерол и лактоза, но пък и минимални количества калций и протеини. За увеличаване на белтъчното и минерално съдържание, и допълнително овкусяване използвах бадеми.
Има различни технологии за приготвяне на оризово мляко – метод с варене и суров. Идеята и при двата е - фино смилане на оризовите зърна със вода и прецеждане на получената смес. Логично е при суровото пресоване да се запазят повече полезни вещества, но се спрях на варенето, за да улесня храносмилателната система. Предварителното накисване за няколко часа позволява обвивката на ориза да се раздуе и по-лесно да се стрие. Ще опитам суровия начин с житни зърна. Овкусяването е по желание – малко мед или захар, ванилия, канела и друго. Оризовото мляко има лек сладък вкус и е по-подходящо за десерти и печене, отколкото за солени ястия. Харесах го, за пиене и като основа за един шоколадов мус с лек карамелен вкус.

Оризово мляко

Продукти /за оризово мляко около 700 мл./
½ ч.чаша кафяв ориз
4 ч.чаши вода*
/Резултатът са 2 ч.чаши сварен ориз/
Още:
2 с.л. бланширани бадеми
2 ч.чаши от водата на ориза +
1 ч.чаша гореща вода за разреждане*
ванилия/канела/лимонова кора
1 ч.л. мед
* количеството на водата определя и гъстотата на полученото мляко.

Оризът се измива се добре в няколко води. Накисва се за около 4-6 часа. Залива се с гореща вода и вари до пълно омекване и разваряване, според указанията на производителя – при мен около час в тенджера под налягане. Оставя се още ½ час да поеме от течността и пасира/смила фино. Може да се увеличи белтъчното и минерално съдържание с добавка на бланширани бадеми или други ядки, преди пасирането.
Прецежда се през марля и налива в съд, поставя се в хладилник. Може да престои около 7 дни и съм замразила една чаша за проба.

Шоколадов мус с карамел и оризово мляко

Продукти за 4 порции:
500 мл. оризово мляко
50 гр. пудинг на д-р Йоткер шоколад
4 с.л. захар
2 с.л. коксово масло или  маргарин
50 гр. натурален шоколад /без млечни съставки/
¼ ч.чаша портокалов сок или ароматно кафе еспресо
¼ ч.чаша оризово мляко за разтваряне на пудинга

Опаковката пудинг се разтваря в течността смес на оризово мляко и кафе или сок.
Захарта се карамелизира до златисто в сух съд. Налива се оризовото мляко и след завирането му се добавя разтворения пудинг. С непрекъснато разбъркване се сгъстява. Маха се от котлона и към горещия крем се добавят лъжиците маргарин.
Разбива се енергично до хомогенизиране и порционира.
Налива се намокрени съдове или след леко охлаждане и стягане се шприцова в чаши.Охлажда се в хладилник до поднасяне.

Гарнира се с още запечени бадеми, карамел/ шоколадов сос и плодове.

Ще допълня и една чудесна идея за постен шоколадов крем, която предлага Цвети.
Опитайте...

Постни емпанадас - със спанак и гъби

Случайно съвпадение /или не/ датата за публикация - 8 април е определена като Empanada Day. Знае се, че пълнените тестени кръгчета, наричани емпанада/с/ са популярна храна за страните от Латинска Америка. Вече писах за европейското влияние в кухнята на Аржентина. Испанският принос в класиката за аржентинската гастрономия е именно емпанада. Empanadas произлиза от испанския глагол "empanar" и грубо преведено - да се завие или постави между хляб. Empanadas са специалитет на региона Галиция в Северна Испания, откъдето се смята, че те са произлезли, макар че препратки могат да се намерят и за Португалия, а също и към по-ранни времена от нашата цивилизация / Персия, Гърция, вкл. и Армения/. Вариации на този вид закуска или "джоб" ястие имат в същност повечето кухни - италианско calzone, индийски samosas и cornish pasties, руските пелмени и др. Уикипедия описва много изменения от 21 страни и 23 "подобни ястия" от други кухни.
В кулинарната енциклопедия за аржентинската кухня се уточнява, че във всяка провинция приготвянето на емпанадас е своеобразно изкуство - те се различават по пълнеж, големина и подправки. Тестените кръгчета се пълнят най –често с месо /телешко/ и зеленчуци, може и яйца, но не винаги е задължително да бъде с месо. Съветват да се ядат с ръце, в компанията на червено аржентинско вино. Освен вегетариански, има също така и със сладка плънка, но тогава се наричат пастел или пастелито. Рецептите и вариантите са многобройни. Като цяло empanadas са придружени от сос, който може да е малко лют или пикантен. Избрах и адаптирах един веган вариант с пълнеж от спанак, гъби и зеленчуци, както и напълних няколко с ароматен конфитюр, захар и канела.

Постни емапнадас със спанак и гъби

Тесто за около 9 питки с диаметър 10 см.
1 ч. чаша брашно от лимец /или друго/
1 ч. чаша типово брашно
1/3 ч. чаша маргарин
1 ч. л. оцет
1½ кафена лъжичка сол /или на вкус/
1 кафена лъжичка захар
3 чаени лъжички студена вода

/сухи ароматни подправки – по желание/
1 с.л. слънчогледово семе за поръсване

1 ч. чаша =240 мл.

В кухненски процесор се миксират всички съставки, без водата, като поетапно с добавяне на и на водата се омесва тесто, което не лепне. Оформя се на топка и поставя се в хладилник за около час.

Плънка
1 ч.чаша спанак
1 ч.чаша гъби
1 ск. чесън
1 стрък пресен лук
1 зелена чушка
1/4 ч.чаша магданоз
3-4 с.л. зехтин
мащерка, сол и черен пипер на вкус

Зеленчуците се почистват и нарязват на едрина по желание, аз избрах по-ситно оформление. В затоплен зехтин се запържва леко скилидката чесън и изважда. Поставят се нарязаните гъби и след тяхното запържване се добавят чушка, лук и накрая спанакът. Готвенето продължава до изпаряване на отделената вода от зеленчуците, след което се овкусява с магданоз, мащерка, сол и черен пипер. Отстранява се от котлона и оставя да се охлади напълно. Плънката не трябва да е водниста!

Тестото се разточва на кора около 3 мм. и се изрязват кръгчета около 10см.
Поставя се по 1 ч.л. от плънката, леко се намокрят краищата, прихлупват се и залепят, чрез декорация с вилица. Намазват се с вода, поръсват със слънчогледово семе.


Пекат се в загрята на 200С фурна върху хартия за печене за около 15-20 мин., изваждат се и са готови за сервиране.

Харесахме ги и леко хладки със пикантен доматен сос.

А така изглеждат отвътре:

За допълнение към чаша кафе направих и сладки емпанадас тип пастелито.


За сладкия вариант кръгчетата се пълнят с по 1 ч.л. конфитюр, може да се постави ядка.


След прегъване и декориране, повърхността им се намазва с вода и поръсва със смес от кристална захар и канела. Пекат както тези, със солената плънка.

Споменах, че рецептите са много и различни - още едно прекрасно постно предложение със зеленчуков микс при Цвети.
Опитайте...