Сладки джапанки

В разгара на лятото, морските и градски разходки, с кратко включване, темата ми е за джапанките...  Леки, меки и удобни, класически като изпълнение, но по своему елегантни, подвластни на модни и стилови решения. Изобилието при тях е повече от впечатляващо.  

Джапанките  /flip-flops/ могат да се определят като вечни - четох, че историята им датира от късния палеолит за период около 15 000 години назад, а има и описания на джапанките в древните египетски стенописи от гробници и храмове от около 4000 г. пр. Хр. Най-старият оцелял пример за съществуването на джапанките в миналото са обувките, направени от папирусови листа. Тези джапанки са на около 1500 г. пр. Хр, и могат да се видят изложени в Британския музей. 

Oсвен комфорт и прохлада, ортопедите напомнят, че биха могли да бъдат проблематични, както високите токчета и да доведат до увреждане на костите и мускулите.  

Джапанките отдавна са излезли от рамката „аксесоар за плаж“ и аз

избрах да оформя такава закачка - "чифт" в сладък вариант. 

Едно приятно лятно занимание /без рецепта/ - бързо приготвено тесто за обикновени бисквитки The Best Rolled Sugar Cookies /1/2 доза/ или друго за разточване,  изпечени и охладени сладки, бадемов или захарен фондан за декорация и много настроение :) 

Кристалната структура на кафявата захар има характерна аналогия с  кварцовия пясък на плажа.

Джапанките са готови, а снимки за море, слънце и пясък - някога по-късно...
 

И няколко снимки :)

Безкрайна синева...

Преливащи цветове и нюанси на синьо, в неговите различни вариации -
  като усещане за свежест , нежност и спокойствие.

Чисти води и фин пясък

Сега няма да успея да оставя коментари, 
да се насладя на вкусна разходка из другите кулинарни блогове, 

но мога да пожелая усмихнато, щастливо и красиво лято :)

  

Опитайте...

Юлски Горещници, Илинден

В средата на лятото, тази година  Горещниците - 15, 16 и 17 юли,
оправдават много силно своя смисъл
на най-горещи дни в годината, според традиционния народен календар.

Култът към слънцето и огъня присъства във всички религии и митологични представи по света. Празниците имат езически произход и са свързани с култа към огъня. Горещници (още Горѐшляци, Чу̀реци, Блъ̀съци, Гѐрмановци), като дни на слънцето и огъня чрез умилостивяването им посредством различни ритуали. През тези дни  /15, 16 и 17 юли/...  не се ходи на нива, не се работи, не се пали пещ и не се пече хляб, не се мият, не перат. Горещниците са едни от най-тачените сред старите българи празници за предпазване от огън. 

 “Горещниците /15, 16 и 17 юли/... през тези дни не се ходи на нива, не се работи, не се пали пещ и не се пече хляб, не се мият, не перат. Общо е убеждението, че неспазването на тези забрани води до пожари и градушки... На места по време на тези празници правят прогноза за времето през януари, февруари и март, на които отговарят съответно първият, вторият и третият Горещник. Познато е още къпането на болни и здрави в лековити води.” /“Етнография на България”/ А Димитър Маринов добавя: “У народа владее поверие, че който се къпе през тия дни в топли води, които извират от земята, болест не го хващала. Особено, които са болни, гледат да се къпят в такива топли води.”

В седмицата след летни Св. Атанас /5 юли/ — жътваря, идат трите черни дни, на които народът казва  „Горещници".

Първият - 15 юли е Чурута,
вторият - на 16 юли е Пърлига, а
третият — на 17 юли е Марина Огнена.

Хората вярвали, че ако през Горещниците не се спазват определените забрани: да не се работи ни в полето, ни в градината или дома, от небето ще падне огън и ще изгори нивите и къщата. Най-страшни били Чурута и Марина Огнена.

На Чурута угасвали огъня във всички къщи и чак на третия ден, на Марина Огнена насред хорището двама близнаци го палели чрез триене на липови колци с лесково вретено. „Нов огън" му думали, „жив" огън, от който палели всяко огнище и който лекувал всички болести на света.

Българите вярват, че Света Марина,  Св. Марина Огнена държи под ключ всички живи твари и който я почита, пуща му малки гадини да не сторят пакост на човека. Светицата била и лечителка.

Имен ден имат Марина, Марин, Маринела.

Денят й е 17 юли - Света великомъченица Марина.

Марина, дъщеря на езически жрец в Антиохия, е възпитана от баща си в идолопоклонство, но Господ Бог й дал да узнае истината и я призовал при себе си. Тя много желаела да получи св. кръщение, но нямало свещеник нито в града, нито в околностите, който да извърши това тайнство. Пръв нейн гонител станал самият й баща. 16-годишната девойка срещнала Олимврий, управител на източните провинции, смело му изповядвала вярата си и била подложена на ужасни изтезания. Молитвите й към Бог да я удостои да мине през водата на кръщението навели управителя на мисълта да я удави. Донесли грамадна каца с вода и хвърлили в нея вързаната девойка. Тя започнала да се моли на Господа да й развърже веригите, а водата да бъде желаното от нея свето кръщение и възраждане за живот вечен. Едва свършила молитвата, оковите се разкъсали и неизказана светлина огряла Марина. Мъченицата стояла във водата и пеела хвалебствена песен. Сетне била осъдена на смърт. В народните вярвания Св. вмца Марина се смята за покровителка на водите и закрилница на Южното Черноморие.

Този ден е празник и за занаятчиите, що боравят с огън - ковачи, железари, калайджии, медникари и грънчари. Стопанките им правят пити, мажат ги с мед и ги раздават по комшии, за да им е спорна работата на мъжете през годината и на късмет.

По традиция на 20 юли се празнува Илинден, денят на
Свети пророк Илия.

Св. Илия, името на светеца означава Сила Господна и се свързва с огнена колесница от четири коня по небето, измолващ от Бога здраве и благополучие, хубаво време и плодородие. Св. Илия носи дъжд и влага, и закриля живота.

Свети пророк Илия е един от най-великите измежду старозаветните праведници, могъщ изобличител на езичеството и предвестник на истинната вяра в Единия Бог. От древност Църквата го нарича "Пророк и Предсказател на великите Божии дела", "Ангел в плът" и "Предтеча на Второто Христово Пришествие".

Житието на пророка представя как при смъртта му огнена колесница с огнени коне го отнесла с вихър на небето. Същия образ рисува и иконографията - св. Илия е в позлатена небесна колесница, теглена от четири бели коня. В християнизираните митологични представи, отразени и в песенната традиция, при подялбата на света на св. Илия се паднали "летни гръмотевици, летни трескавици"; св. Илия е господар на летните небесни стихии гръм и градушка; св. Илия ходи по небето със златна колесница и преследва ламята, която пасе житата; светкавиците са огнени стремена, които хвърля по ламята, или огънят, който излиза от ноздрите и изпод копитата на конете му, той дава дъжда и росата.
Денят на Пророк Илия е сред най-почитаните от българския народ празници. Народните вярвания са, че Свети Илия носи дъжд и влага и закриля живота. Според народната традиция на този ден не се работи, за да не се разсърди Свети Илия, който е почитан като господар на летните небесни стихии, гръмотевици и градушките. Св. Илия е покровител на кожари, кожухари, самарджии и дюлгери. Петел и погача присъстват на празничната трапеза. Коли се най-старият петел, наречен "баща". Жените изпичат погачи - "боговица" или "колач за св. Илия". Трапезата с петела и погачите се кади от най-стария в семейството. Често на празника се организират общоселски сборове с жертвоприношение на мъжко животно - бик, вол или овен.
Независимо, че храната не е най-важното нещо, тазгодишният Илинден попада в петък, ден за седмичен пост и по канон ястията са постни, разрешава се елей и вино.

Отбелязва се като имен ден на носещите имената Илия, Илин, "Илина", Илинка, Илиян, Илиана, Личо, Лина и др.

22 юли се почита  Св. равноапостолна мироносица Мария Магдалeна

Св. равноапостолна мироносица Мария Магдалeна е вярна и предана последователка на Иисус Христос, християнска светица, мироноска, следваща Христа, споделяща неговите страсти до разпятието и свидетелка на възкресението му. 

Народът почита първата вестителка на Възкресението като сестра на Св. Илия. На нея се приписва първият възглас „Христос възкресе!”.

И още един християнски празник през юли - на 27 се честват
Свети Седмочисленици -
Свв. Кирил и Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий
и Успение на св. Климент Охридски,

Св. великомъченик Пантелеймон - светия лечител.

Из проповедта в деня на светиите "С хвалебни венци да увенчаем славните Седмочисленици,

Кирил и Методий, Климент и Наум, Сава, Горазд и Ангеларий,
изгрели като светила и благовестили ни Триединия Бог."

Така светата Православна църква молитвено възпява паметта на светите Седмочисленици - Кирил и Методий и техните ученици Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. Това е свещена седморка, светозарен седмосвещник, сияйно съзвездие върху българския църковен небосклон - небесните ангели и покровители на много молитвени храмове.
Свети Седмочисленици е събирателно название за светците, почитани в Българската православна църква като създатели и разпространители на българската азбука (глаголица и кирилица)- Кирил, Методий и техните ученици Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий. Църквата традиционно не включва към тях Константин Преславски, защото не е канонизиран, въпреки че е считан за пряк ученик на Методий.
Оценила по достойнство делото им църквата е отредила този ден за общото им почитане, независимо, че в църковния календар за всеки от тях е отреден отделен ден./Използвани са снимки от интернет изображения/

Хубаво  лято и усмихнати празнични дни!