Шишчета от акула, тилапия и чери доматчета

Отново за любителите на риба, бърза и лека вечеря - 30 мин. за мариноване и 10-та за приготвяне. Билков млечен дип, тънък хляб и чаша вино:
Шишчета от акула, тилапия и чери доматчета.
За акулата се знае много, но тилапията е интересна риба - от вида на тропическите сладководни риби, месото й е нежно, богато на белтъчини, с ниско съдържание на мазнини. Тя също е отличен източник на фосфор, ниацин, селен, витамин B12 и калий.
Според преданията, тилапия е ловил навремето Свети Петър – един от 12-те Христови Апостоли – по времето, когато е бил още прост рибар.По рибата има тъмни петна,за които казват,че били оставени от пръстите на светията. Затова и наричат тилапията „риба на Свети Петър”.


Шишчета от акула, тилапия и чери доматчета
Адаптирана от Easy Barbecue Fish Kebab Recipe

Продукти за 6 шишчета:
300 гр. тилапия
600 гр. котлет акула
12 чери доматчета

Акулата се нарязва на кубчета с размер около 3 см., а тилапията се разполовява по дължината на филетата. Ако рибите са замразени се размразяват и подсушават. Мариноват се за около 30 мин. – до час в следната смес.


Марината:
3 с.л. зехтин
сок от един лимон
1 с.л. микс нарязани пресни подправки /босилек, магданоз или др./
1 ск. пресован чесън
1 к.л. настъргана лимонова кора
черен пипер на вкус
сол, по време на гриловането

Накисват се шишчетата във вода за 30 мин. през това време се мариноват / а може и повече/ късчета риба, подготвя се и загрява скарата.


Подреждат се на мокрите шишчета кубчета от акулата, доматче, филе тилапия и отново чери домат. Овкусяват се със сол.
Скара/грил се покрива с ал. фолио, което е намазнено и надупчено с вилица или шиш и загрява. Пекат се за около 5-7 мин., като се мажат с отцедената марината и внимава да не се пресушат.


Сервират се топли, но като рибно ястие ми допадат и студени.


Още лимон, пресни чери доматчета и млечен билков дип или домашна "филаделфия" са чудесно допълнение към тях, аз го приготвям така:
Билков млечен дип:
200 гр. цедено пълномаслено кисело мляко
1 ск. пресован чесън
1 с.л. зехтин
1 с.л. микс нарязани пресни подправки /босилек, магданоз, копър или др./
лимонова кора, лимонов сок и сол на вкус


Като подложка и завършване на ястието - препечен хляб или тънки гриловани питки.

И още лятна свежест в запечени праскови с моцарела, синьо сирене и мед с "капаче" от сини сливи.


Опитайте...

Салата с гриловани калмари в два варианта

Имах идея да започна с контрастно въведение между описание на главоногите мекотели Калмарите (Teuthida) и деликатесния продукт, който се получава и сервира от тях. Известно е, че вкусното им месо се цени още от древността /гърците и римляните го възприемали като афродизиак/, а днес са на изключителна почит в средиземноморската кухня и Европа, Япония и Канада. При наличието на толкова много морски блогери и специалисти на морска кухня, оставих "дълбоките" води за тях. Аз избрах да обединя в едно кратко обяснение за бързо, лесно приготвяне на скара - салата или леко предястие в два варианта, подпомогната от съветите на невероятната Триш Макгуд.


Салата от гриловани калмари и тиквички

250 гр. калмари "Лолиго"
½ грейпфрут сок
½ лимон сок
1 с.л. зехтин
¼ ч.л. сол
¼ ч. черен пипер
¼ ч.л. люта чушка / за вкус или пресован чесън

Калмарите "Лолиго" се продават почистени, но все пак се проверяват отвътре за ципи и дребни хрущялни костици.
Мариноват се за време от 10 мин. до час в смес от изброените продукти.
По-големите могат да се разрежат пръстенообразно, но не до края, за да не се огъват при печенето. Пекат се на загрята скара докато променят цвета си; малките - около минута, по-големите – две. По - продължителното време на готвене ще ги направи жилави и ще отнеме от вкуса им.
Сервират се веднага с подготвените гриловани тиквички и заливат със салатния дресинг.


Гриловани тиквички:
2 тънки крехки тиквички
½ грейпфрут сок
½ лимон сок
1 с.л. зехтин
¼ ч.л. сол
¼ ч. черен пипер
¼ ч.л. пресован чесън
1 с.л. нарязан копър

Тиквичките се нарязват на тънки резени и мариноват в сместа за около 10-20 мин. Пекат се на грил или скара до омекване, според желаната крехкост.


Салата
гриловани калмари
гриловани тиквички
½ грейпфрут филиран
½ ч.чаша маслини
1 стрък пресен лук

Дресинг:
4 с.л. зехтин
1 с.л. лимонов сок
1 с.л. сок от грейпфрут
1 ч.л. лимонова кора
1 ск. чесън /по желание/
1 с.л. нарязан копър
сол и черен пипер




Вторият вариант е за салата на ароматна лимонова - чеснова и магданозено-босилекова основа или леко предястие, ако се допълни и с резен пресен грилован хляб.



Салата от гриловани калмари с ароматно олио


Ароматно олио /Лимоново чесново олио с билки/
1 лимон
3 / 4 ч. чаша хубав зехтин
1 с.л. смлян или филиран чесън
3 с.л. ситно нарязан пресен магданоз
1 с.л. ситно нарязан босилек
1 стрък пресен босилек
2-3 големи листа пресен босилек /за декорация/
сол на вкус
С белачка за зеленчуци се изрязват и почистват от бялата част кората на половин или цял лимон. В тиган на среден огън се загряват зехтинът, чесънът , лимоновите кори и стръка босилек. Поставят се и подсушените листа босилек. След като сместа започне леко да образува мехурчета /3-5 мин./, се маха от котлона и оставя да се охлади напълно. Изваждат се корите от лимона, и босилека. Може да се съхранява във хладилник за няколко дни.
Непосредствено преди сервиране към охладеният ароматен зехтин се добавят нарязаният магданоз и босилек.
Може да се използва като салатен дресинг, като към него се прибави сокът на лимона.

Продукти за салатата:
250 гр.калмари "Лолиго"
няколко рулца ‘Сурими” /по желание/
1/4 доза от ароматното олио
сок на ½ лимон
сол и черен пипер, на вкус
домати
червен лук

Калмарите "Лолиго" се подготвят, както споменах по-горе.
Рулцата се нарязват на парчета и калмарчетата се мариноват за време от 10 мин. до час в смес от изброените продукти. Гриловането е на същия принцип, както при горната идея.


Сервират се веднага върху канапе от билковия сос, още лимон, резени домати и червен лук . Декорират се с пържените листа босилек.


Грилован плосък хляб допълва вкуса, пасва и на магданозено-босилековия сос.


Опитайте...

Свети Седмочисленици

На 27 юли се честват
Свети Седмочисленици -
Свв. Кирил и Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий
и Успение на св. Климент Охридски, Св. великомъченик Пантелеймон - светия лечител.


Из проповедта в деня на свтиите

"С хвалебни венци да увенчаем славните Седмочисленици,
Кирил и Методий, Климент и Наум, Сава, Горазд и Ангеларий,
изгрели като светила и благовестили ни Триединия Бог."

Така днес светата Православна църква молитвено възпява паметта на светите Седмочисленици - Кирил и Методий и техните ученици Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. Това е свещена седморка, светозарен седмосвещник, сияйно съзвездие върху българския църковен небосклон - небесните ангели и покровители на много молитвени храмове.

Свети Седмочисленици е събирателно название за светците, почитани в Българската православна църква като създатели и разпространители на българската азбука (глаголица и кирилица)- Кирил, Методий и техните ученици Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий. Църквата традиционно не включва към тях Константин Преславски, защото не е канонизиран, въпреки че е считан за пряк ученик на Методий.


Оценила по достойнство делото им църквата е отредила този ден за общото им почитане, независимо, че в църковния календар за всеки от тях е отреден отделен ден.
Използвани са снимки от интернет изображения.

Шоколадова маркиза

След една натоварена седмица, нещо тонизиращо - сладко и шоколадово.
Шоколадова маркиза – това е класически френски десерт, популярен по-скоро като ресторантьорски, не само в Европа. По същество е шоколадов мус, но с по-плътен вкус и по-стегната структура. Може да се реже на порции, да се приготви предварително, позволява вариации за оформяне и сервиране. В повечето рецепти количеството на яйцата е значително повече, което го прави по-пухкав, но избрах по-лек вариант.


Шоколадова маркиза



Продукти:
340 гр. шоколад по избор, с по-голям % какао
225 гр. масло
2 яйца, с гарантиран пресен произход
1 с.л. коняк
¼ ч.чаша захар
Направих 1/2 доза

Бишкоти, аз комбинирах с готово пандишпанено руло от 200 гр.

Формата се подготвя, като дъното и стените на съда се облепят с фреш фолио. Около тях се подреждат бишкотите, или нарязаните тънки резени руло. Аз приспособих форма на триъгълна пирамида, като заимствах идеята за приспособлението от Geta, Благодаря!


Шоколадът и маслото се стопяват в купа на водна баня. Маха се от огъня. Разбъркват се добре жълтъците и към тях се прибавя малка част от стопения шоколад за уеднаквяване на температурата. След това към тях се излива цялото количество маслено -шоколадова смес. Разбърква се до хомогенизиране. Добавя се ароматизиращият алкохол.
Белтъците се разбиват на сняг и към тях се добавя захарта, разбиването продължава до твърди връхчета белтъчен сняг.
Към шоколадовата смес се прибавя лъжица по лъжица от белтъка * и внимателно се обръща /не разбива/ сместа. След общото хомогенизиране се излива в подготвената форма и оставя в хладилник за 24 часа.


При сервиране се обръща, маха се фолиото и гарнира по желание. Аз избрах разбита заквасена сметана и какаова глазура.


Глазура: /за 1 ч.чаша/
3 с.л. какао
3 с.л. заквасена сметана
3 с.л. захар
3 с.л. мед

1 с.л. олио
Разтопяват се сметаната с меда, добавят се разбърканите какао и захар. На слаб огън, без да завира се бърка до стопяване на захарта. Маха се от котлона и добавя олиото. Разбърква се до хомогенизиране и изчаква 10-на мин, да се охлади. Ако стегне много, отново леко се загрява. С получената глазура се декорира или залива десертът, както и гарнира при сервиране.


Още сладолед и плодово желе допълниха летния вкус на маркизата.



*Белтъците биха могли да се заменят с разбита сметана, така както правя при шоколадовия пастет. Може да се замрази и сервира като сладоледен десерт. В този случй се изважда 30-мин. преди сервиране, да отпусне и реже с влажен топъл нож. Моето допълнение - обвиващите ленти биха били чудесни от браунис тесто, напр. като при сладоледния браунис.
Оригиналната рецепта и видео тук. Опитайте...

Питки "Паркър"

Това са едни от най-ароматните питки, които съм приготвяла - Parker House roll. Носят името си на популярния хотел в Бостън Parker House Hotel.
Хотелът е отворен през 1855 г. от Харви Г. Паркър, променян и развиван през годините, а от 2009г. е причислен към един от 10-те най-важни 10 исторически хотели САЩ. Известен не само с политически и светски събития, но и с кулинарните открития -
Бостънския крем пай и едноименните питки "Паркър".
Маслена хрупкава коричка над ароматна, леко сладка и мека среда, "Паркър" питките са създадени 1870г. и описани 1896г. от кулинарния експерт Fannie Merritt Farmer, все още се предлагат в хотела, а вече и не само там. Фани Фармър e личност с особена значимост за Бостънското готварско училище, новаторството и стандартизацията в американската кулинария, наричат я Mother of the American Cookbook. Този класически американски рецептурник включва 1 849 рецепти за всичко - от "кафе след вечеря"- което Фармър отбелязва, е полезно за стомаха до елегантно ястие от бутер-тесто. Успях да открия електронно оформление на издание от 1918г., но по-достоверно ми изглеждат scan -copy версиите.


Питки "Паркър"


Продукти за 12 бр. питки:
3 ч.чаши /от 200 мл./ брашно
3 ч.л. суха мая / 1 пакетче мая на др. Йоткер от 7 гр./
3 ч.л. захар
1 ч.л. сол
1 яйце
30 гр. масло
60 мл. вода
120 мл. прясно мляко /или 1 с.л. сухо мляко и вода до 120 мл./

още около 1/4 ч.чаша брашно за доомесване и разточване
50 гр. масло за намазване

В кухненски пасатор се пулсират няколко пъти 1 ч.чаша брашно със захарта, маята и солта. Добавя се маслото и сместа се разбива на трохи. Добавят се яйцето, водата и млякото и първо на ниска степен се усвояват, а след това на по-висока се разбиват за около 2мин. Оставя се около 5 мин., да се поеме водата.
Добавя се още 1 чаша брашно и разбива още 2 мин. На ниска скорост се добавя и останалото брашно. Поставя се кука за тесто и омесването продължава още 5 мин. до гладко и еластично тесто.
Омесването може да се извърши и на ръка.
Тестото се покрива с фреш фолио и оставя на топло място около 1-1.5 часа да удвои обема си.
Втасалото тесто се разрязва на две и оставя да отпусне още 10 мин.
Разточват се два диска с дебелина около 1 см., ние ги харесваме и по-тънки! С кухненски ринг или чаша се изрязват кръгчета около 5-7см. в диаметър. Намазват се с разтопеното масло, леко изтъняват в средата и припокриват. Отново се намазват с масло, леко прищипват краищата и поставят върху пекарска хартия на разстояние едно от друго за втасване.
Покриват се и оставят да втасват отново, докато се удвоят, около 20-30 минути.
Загрява се фурната на 190 ° С.


Пекат се за 15 до 20 минути, до златисто кафяво.


Горещи се намазват отново с масло.



Оригиналната рецепта с годините е променена и вариантите вече са много. Аз избрах, с малко изменение, едно по-универсално тесто, което може да се използва и за други питки, като се оформят по различни начини /и спиралките, чиито формички ми подари Марианка - Благодаря!/


Правя ги вече няколко пъти. А Юлия и Тони са предложили своите чудесни варианти. Опитайте...

Илинден

20 юли е - Илинден, денят на
Свети пророк Илия,
който кара огнена колесница с шест коня по небето и измолва от Бога за тях здраве и благополучие, хубаво време и плодородие.



Свети пророк Илия е един от най-великите измежду старозаветните праведници, могъщ изобличител на езичеството и предвестник на истинната вяра в Единия Бог. От древност Църквата го нарича "Пророк и Предсказател на великите Божии дела", "Ангел в плът" и "Предтеча на Второто Христово Пришествие".

Житието на пророка представя как при смъртта му огнена колесница с огнени коне го отнесла с вихър на небето. Същия образ рисува и иконографията - св. Илия е в позлатена небесна колесница, теглена от четири бели коня. В християнизираните митологични представи, отразени и в песенната традиция, при подялбата на света на св. Илия се паднали "летни гръмотевици, летни трескавици"; св. Илия е господар на летните небесни стихии гръм и градушка; св. Илия ходи по небето със златна колесница и преследва ламята, която пасе житата; светкавиците са огнени стремена, които хвърля по ламята, или огънят, който излиза от ноздрите и изпод копитата на конете му, той дава дъжда и росата.
Денят на Пророк Илия е сред най-почитаните от българския народ празници. Народните вярвания са, че Свети Илия носи дъжд и влага и закриля живота. Според народната традиция на този ден не се работи, за да не се разсърди Свети Илия, който е почитан като господар на летните небесни стихии, гръмотевици и градушките. Св. Илия е покровител на кожари, кожухари, самарджии и дюлгери. Петел и погача присъстват на празничната трапеза. Коли се най-старият петел, наречен "баща". Жените изпичат погачи - "боговица" или "кобач за св. Илия". Трапезата с петела и погачите се кади от най-стария в семейството. Често на празника се организират общоселски сборове с жертвоприношение на мъжко животно - бик, вол или овен.

Отбелязва се като имен ден на носещите имената Илия, Илин,"Илина", Илинка, Илиян, Илиана, Личо, Лина и др.

Честит имен ден !

Патладжани по португалски

Имам много готварски книги - някои стари, други по-нови, но всички четени многокрано. Тази рецепта за
Патладжани по португалски
е от книгата "Какво готви жената днес", сборно издание от читателски рецепти на едноименното списание 1990г. Странното е, че досега не бях потърсила връзката между съставките или технологията и португалската кухня.
Още по-странното е, че и не успях да намеря защо така приготвените патлаждани са наречени по португалски. В рецептата има сирене, без да е уточнено какъв тип. Четох повече за португалските сирена и тяхното голямо разнообразие /направени от козе или овче мляко, или и двете заедно/, но подценявани заради близостта им с Франция. Традиционната португалската кухня не включва сирена в рецепти, така че обикновено се консумират самостоятелно, преди или след основното блюдо. Технологията на приготвяне наподобява фино суфле /с разбити белтъци, но без брашно и мляко/, което е типичен френски специалитет. С изненада открих една близка персийска рецепта от 1966г. - Персийско патладжанено суфле /Persian Eggplant Souffle/. Независимо от името и произхода, предястието е леко, вкусно и много патладжанено. Аз направих някои допълнения, за да го "приближа" до поругалската кухня или по-точно до моя вкус. Това са:


Патладжани по португалски


Продукти за 6 порции;
3 средно големи паталджана
3 яйца
2 с.л. олио/сложох зехтин, характерен за португалската кухня/
250 гр. натрошено сирене /козе, овче или краве -аз използвах микс
магданоз,
сол и черен пипер на вкус

Добавих по мое желание:
1 скилидка чесън,
1 с.л.тиквени семчици
50 гр. кашкавал за поръсване

Патладжаните се опичат, обелват и пасират на гладко пюре. Аз ги пека в МВ.
Разбиват се белтъците на сняг с щипка сол.
Към патладжаненото пюре се добавят зехтинът, натрошените сирена, стритата скилидка чесън и наситнения магданоз.Обединява се с леко разбърканите жълтъци и овкусява със сол /пестеливо, сирената са солени/, и черен пипер. Накрая се размесва внимателно с разбитите на сняг белъци.
Отгоре поръсих с настърган кашкавал и поръсих с тиквени семчици.
Пече се намзнена форма в предварително загрята фурна.
Аз пекох на 200С за около 20 мин. до леко зачервяване.


Могат да се напълнят и патладжанените кори /тип "лодки" или "купи"/, коите се запазват след изпичането и намазват със зехтин.


Сервира се топло, но на мен ми допадна и студено, и гарнирани със спиралки от питки "Паркър", маслини и свежа доматена салца.


Опитайте...

Горещниците и Св. Марина Огнена 15 -17 юли

В традиционния народен календар от днес започват т. нар.

Горещници 15, 16 и 17 юли.


Празниците имат езически произход и са свързани с култа към огъня.
В средата на лятото има 3 дни, които маркират най-високата температура и затова те се наричат горещници. Горещниците са едни от най-тачените сред старите българи празници за предпазване от огън.
В седмицата след летни Св. Атанас /5 юли/ — жътваря, идат трите черни дни, на които народът казва „Горещници".
Първият - 15 юли е Чурута,
вторият - на 16 юли е Пърлига, а
третият — на 17 юли е Марина Огнена.
Хората вярвали, че ако през Горещниците не се спазват определените забрани: да не се работи ни в полето, ни в градината или дома, от небето ще падне огън и ще изгори нивите и къщата. Най-страшни били Чурута и Марина Огнена.
На Чурута угасвали огъня във всички къщи и чак на третия ден, на Марина Огнена насред хорището двама близнаци го палели чрез триене на липови колци с лесково вретено. „Нов огън" му думали, „жив" огън, от който палели всяко огнище и който лекувал всички болести на света.

Българите вярват, че Св. Марина Огнена държи под ключ всички живи твари и който я почита, пуща му малки гадини да не сторят пакост на човека. Светицата била и лечителка.
Имен ден имат Марина, Марин, Маринела.

Денят й е 17 юли - Света великомъченица Марина.
Марина, дъщеря на езически жрец в Антиохия, е възпитана от баща си в идолопоклонство, но Господ Бог й дал да узнае истината и я призовал при себе си. Тя много желаела да получи св. кръщение, но нямало свещеник нито в града, нито в околностите, който да извърши това тайнство. Пръв нейн гонител станал самият й баща. 16-годишната девойка срещнала Олимврий, управител на източните провинции, смело му изповядвала вярата си и била подложена на ужасни изтезания. Молитвите й към Бог да я удостои да мине през водата на кръщението навели управителя на мисълта да я удави. Донесли грамадна каца с вода и хвърлили в нея вързаната девойка. Тя започнала да се моли на Господа да й развърже веригите, а водата да бъде желаното от нея свето кръщение и възраждане за живот вечен. Едва свършила молитвата, оковите се разкъсали и неизказана светлина огряла Марина. Мъченицата стояла във водата и пеела хвалебствена песен. Сетне била осъдена на смърт. В народните вярвания Св. вмца Марина се смята за покровителка на водите и закрилница на Южното Черноморие.

А в Пиринския край има обичай болните да се къпят в топли извори или с топли билкови отвари. А после на плодно дръвче край извора нишан връзвал болният: я конец, я парцалче от дрехата, за да се „върже" и болестта.


Този ден е празник и за занаятчиите, що боравят с огън - ковачи, железари, калайджии, медникари и грънчари. Стопанките им правят пити, мажат ги с мед и ги раздават по комшии, за да им е спорна работата на мъжете през годината и на късмет.

Снимките в публикацията са взаимствани от интернет изображения.

Коблер с летни плодове

Впечатляващо е изобилието от плодове на пазара - изобилие като количество и разнообразие. Логично е, преобладаващо да присъстват и в летните десерти. Това богатство на вкусове, аромати и цветове, бе чудесна възможност да обединя сладкиш от близки в окраската си плодове. Харесах - праскови и нектарини, кайсии, "райнер' череши и светли джанки. Всички в меки слънчеви тонове към розово, жълто, оранжево - цветове, за които казваме, че 'греят". Мислех за лека тестена подложка и повече плод. Отдавана исках да направя и избрах коблер /cobbler/. Коблер е традиционен американски сладкиш - запечени плодове в собствен сос и бисквитена коричка, като първата публикувана такава рецепта е в "The Kentucky Housewife" - 1839г. Интересна негова разновидност или спорна първооснова е ястието cobbler във Великобритания.
Различен е от крамбъла и пая по отношение състава на тестото.


Коблер с летни плодове

Продукти за 6 порции
4 ч.чаши свежи плодове
/ аз избрах праскови, нектарини, джанки, череши и кайсии/
1/2 ч.чаша захар, според сладостта на плодовете
1 с.л. нишесте
1 с.л. лимонов сок
1 с.л. масло
канела и ароматен алкохол по желание

Заливка:
1 ч.чаши брашно
11/2 ч.л. бакпулвер
1 к.л. сол
½ ч.чаша захар
50 гр. масло
1/2 ч.чаша прясно мляко
1 разбито яйце

1 с.л. захар за поръсване
1 с.л. филирани бадеми за поръсване
Плодовете се почистват и нарязват на парченца. Смесват се захарта с нишестето, канелата и разбъркват с плодовете. Отгоре се заливат с лимоновия сок и маслото. Поставят се на висока мощност в МВ за около 3 мин, до леко омекване на плодовете.
Разпределят се в индивидуални или общ съд за печене.
Фурната се загрява на 175С.

В кухненски процесор се пулсира на няколко пъти брашното, със захарта, солта и бакпулвера. Добавя се маслото и с още няколко пулсирания се оформя "пясъчна" структура на сместа. Прехвърля се в купа, добавят се яйцето и млякото, и с разбъркване се хомогенизира сместа.
Върху плодовете се поставя от бисквитеното тесто. Количеството не трябва да е много, защото при печене се издува и може да прелее. Пекарска хартия под съда е добра застраховка срещу изцапване.
Поръсва се със захар и бадеми. Пече се в загятата фурна около 30-40мин./според обема/ - до суха клечка в тестото.


Може да се увеличи количеството на брашното, за по-гъста смес и по-плътна бисквитена структура, респ. за по-оформени калдаръмчета -"cobbler".


Въпреки течната плодова основа, над нея тестото се изпича много добре.


Охлажда се около 15 мин. и сервира.


Както при повечето летни десерти, топка сладолед или сорбет е чудесно допълнение.

Много лек, ароматен и свеж десерт. При някои рецепти последователността е обратна. Споменах, че съм избрала жълто-оранжевата окраска на летните плодове. Ще допълня и с вариант на огнените червени. Опитайте...

На гости ...

Пред активния отпускарски сезон подготвях старателно тази публикация. Оказа се, приятно, но по-трудоемко, отколкото предполагах. С нея искам да благодаря на блоговитите кулинарни приятели. Вярвам и се убедих, че отговорността при публикуването на рецепти е от особена важност и се споделя от кулинарните блогове. Щастлива съм, че успях да приготвя много вкусни неща по идеи от тези, с които контактувам, харесвам и споделям. С някои се познаваме /Дими, Илианка, Йоли, Пепи, Мария, Вики, Мими/ отдавна, често съм изпробвала и наслаждавала на техни ястия и десерти.

Благодаря на всички ви!
С интерес ще продължа да следя вашите предложения.
Желая ви вдъхновение, творчески идеи и вкусни рецепти.

Оформлението и подборът нямат хронологична или друга закономерност, избрала съм последно приготвените. Идеята ми е, да правя такива публикации, като няма да повтарям рецептите, а да посочвам линк и евентуални мои коментари. Някои са изпълнени дословно, други с малки изменения, вкусови или технологични. Ето първите:

Шоколадов сладкиш с кайсии
/Torta con cioccolato e albicocche al caramello и
Negresa ciocolatoasa cu-caise/


Малко изменение от мен -
добавих пресни череши, изпекох повече и глазирах с кайсиев конфитюр.
/Превод на рецептата на български има в коментарите под публикацията/


Чудесен е, много подходящ за сезона. Прекрасни са и блоговете на Stefania и Dana. Разгледайте ги!
Благодаря Stefania, Dana!
Thanks Stefania, Dana, great recipe and fresh taste!

Тези хапки са сборни. Исках да направя фините Крекери с чедър по рецептата на Ина, но не успях да си подсигуря сирене чедър. Спомних си за Пикантни кашкавалени хапки в блога на Пепи, които бяха в близък цвят. И не само това - оказаха се със сходни продукти и пропорции. Комбинирах от двете и резултатът е превъзходен. Задължително е охлаждането на тестото, което ще осигури въздушност на хапките.



Ина, Пепи, Благодаря ви! Знаете, че са страхотни


Горещо ги препоръчвам, а аз скоро ще опитам и с чедър.

Близки в този цвят /и малко препържени от мен/, са Ароматните панирани сиренца, по идея на Тони!


Използвах микс от ядки - орехи, бадеми и лешници, аромати на риган, мащарка и босилек.


Гарнирах с ароматно соте от джанки и розови череши. Чудесна комбинация на вкусове.
Благодаря, Тони! Идеята ти е страхотна!

Следва италианското изкушение във вид на Торта салата - от сирене, домати и маслена подложка, предложено от Лети!.


Имах микс от сирена и пресни подправки, които обединих в общ пълнеж. Използвах маслено тесто, с което напълних тарталетки. Доматите обелих и гарнирах с прясна смокиня.


Свежо, лятно, колоритно, вкусно - Благодаря, Лети!

Започнах с десерт, логично е и да завърша. Също шоколадов, също с плод - Шоколадов десерт с вишни, с който ни изкушаваше Дани.


Направих го в индивидуални формички и замених вишните, естествено с ...череши. Залях със сироп и гранирах с хубав сладолед, както препоръчва тя.


Класическа комбинация, степента на изпичане зависи от желанието, заливането със сироп - също, но вкусът е гарантиран. Благодаря, Дани!

Оставих за накрая - лек и нежен крем с ароматни череши, това е елегантният Крем „Ванилия” с череши в марсала на Зори. В основата под кремчето подложих натрошен шоколадов блат. Сервирах и още от черешките.


Замених марсалата с черешов ликьор и вино. Хубавото е, че остава идеята за оригинал, ще се повтори!


Неустоимо предложение за ефирно усещане. Благодаря ти, Зори!

Пак ще напиша - това са последно приготвените от мен.
Убедена съм, че ще има и още, и че ще бъде вкусно!
Благодаря ви!
Хубаво и усмихнато лято, Диана