Маслен портокалов кекс с крем сирене и един експеримент

Като че сега е времето на кексови сладкиши с ароматни лимони и портокали – кулинарните блогове предлагат изобилие от неустоимо изглеждащи такива изкушения  в различни вариации.

Имам рецепти, които отлежават с години … В тях попада и т. нар.  cream cheese pound cake – в малко тромав превод – паунд торта с крем сирене или маслен кекс с крем сирене. Един подходящо зимен десерт – влажен, засищаш и калоричен :), но семпъл и нетрудоемък за приготвяне, като изключим по-продължителното време за изпичане и евентуалното изчакване, за да се развият максимално вкусът, структурата и ароматът му.

Ще направя уточнението само като преход към същността на рецептата: Паунд /pound/ се разглежда като единица за маса и се знае неговата равнозначност: 1 pound = 453.59237 гр. Използва се и като характеристика за типичен сладкиш с негово име /Pound cake/ и традиционно съотношение 1:1:1:1 на всяка от четирите негови съставки: брашно, масло, яйца и захар и тяхната теглова равнозначност на 1 паунд. Има много разновидности на оригиналното печиво по страни, региони и стилове, като могат да включват добавяне на аромати или сушени плодове, както и промени в самата рецепта. Една от тях е и замяната на част от маслото или добавяне на крем сирене, което има за цел да създаде и по-влажна структура с приятен вкус.

Харесва ми да експериментирам нови неща в кухнята и бях провокирана от едно заглавие  

Cold Oven Cream Cheese Pound Cake. 

Самата рецепта е необичайна не толкова с това, че съдържа крем сирене, /за което споменах вече/, а по-скоро със специфичната технология за изпичане. Различното, с приетите похвати за този вид печива, е поставянето му в студена фурна и предполагам създаване на възможност за постепенно затопляне, набухване и изпичане на тестото - Cold Oven Cream Cheese Pound Cake.  И това е първият ми път за печене на тортен сладкиш в студена, предварително не загрята фурна, беше ми любопитно, какво ще се получи все пак … мисля си обаче, че резултатите могат да се различават в зависимост от мощността и скоростта за загряване на фурната, както и големината на избраните съдове за печене. Моят експеримент: кората е крехка, със златисто-кафяв цвят /можеше да се попече и още?/, задоволително надигнат,  добре изпечен, трохите са влажни, меки и фини. Топъл ми се стори, че е доста сладък, но на следващия ден, омекнал, вкусът му е много по-балансиран. Богат, плътен, с лек намек за чйизкейк – може да се определи като нещо средно между "класически" кекс и чийзкейк, нито едното точно, но нещо между двете. Много написах, ето го и него, вариант на индивидуални, /по-скоро за двама/ формички:

Маслен портокалов кекс с крем сирене

 / рецепта Cold Oven Cream Cheese Pound Cake/

Продукти:* /за 6 големи порции с обем 240 мл./

2 ч.чаши брашно

1 ч.л. бакпулвер /равна/

½ к. л  сол

250 гр. масло

150 гр. крем сирене, /не сирене тип „Крема”/

1 ½ -2 ч.чаши захар

4 яйца

ванилия

кора на 1 портокал

 *съотношението и количеството на продуктите в оригиналната рецепта с са 1/3 повече за съд с обем 12 чаши; като е препоръчително те да бъдат със стайна температура

1 ч.чаша =240мл.

В голяма купа се разбъркват маслото с крем сиренето, докато се изгладят. Добавя се постепенно захарта и разбиването продължава до пухкавост на получения крем.

Следват яйцата, по две наведнъж,  всяко след пълното поемане на предишното. Накрая – брашното с бакпулвера и солта,  наведнаж и само хомогенизира, без да се разбива много.

Ароматизира се с ванилията и портокаловата кора.

Изсипва се в 6 –те купички за печене, предварително намазнени и поръсени с брашно, ако не са от силиконов материал.

Поставят се в студена фурна на 160С и пекат  до златисто, за около 35- 40 мин. или малко повече /зависи от големина на съда!/, до „суха клечка”, без първоначално да се отваря фурната.  Изваждат се от фурната и след 15-20 мин. изчакване се освобождават от формичките.

Следва пълното охлаждане, като могат да се консумират леко хладки,
но са особено ароматни след престояване на няколко часа – най-добре за нощ.

Могат да се гарнират по желание, с разбита сметана, захарна глазура или нещо друго.


 Аз избрах да добавя и поширани портокалови резени.

Поширани портокали 

/ Poached Oranges/

2 портокала

½ ч.чаша портокалов сок

¼ ч.чаша конфитюр /използвах домашно приготвен от кайсии/

¼ ч.чаша ликьор* - 44 Orange Liqueur /вода

¼ ч.чаша захар

1 с.л. портокалова кора

* 44 Orange Liqueur: - ликьор с кафеено - портокалов аромат – т. наречения 44 – т.е.  във вътрешността на един портокал се промушват 44 зърна кафе. Дъното на  дълбок съд се покрива с 44 бучки захар /доверих се някои препоръки и използвах 22/, отгоре се поставя  портокала и залива се с 750-1 л. силен алкохол. Оставя се 44 дни да престои. Моят все още не е напълно готов, но това, което опитахме ни допада. Ако и крайният резултата е добър, ще напиша подробно рецептата и ще прикача снимките.

Първо се почистват, обелват и филетират портокалите - на сектори или по-дебели шайби. Отделеният сок се запазва и допълва до ½ ч.чаша.   В тенджера се излива портокаловия сок,  добавят се портокаловата кора, захарта, ликьора  и конфитюра. Изчаква се бавно да заври и се сгъстява за няколко минути. Намалява се температурата на котлона  към  ниска и поставят портокаловите резени. Покрива се с капак и оставя да къкри 4-5 минути, като портокалите се обръщат от време на време, след което се изваждат. Отново се засилва температурата и сосът ври до желаната гъстота.  

Опитайте...

Шоколадово канелé с карамелен сос

Няма никакво съмнение, че френските майстори имат водеща роля в сладкарското изкуство, особено за деликатни и сложни по своята същност десерти Сред най-популярните френски сладкиши, без да ги изреждам  по значимост са креп, макарон, кроасан, профитероли и наполеон, мусове и кремове, и естествено сред още много тортени и сладкарски изделия, се подрежда нежното и фино канелé /Canelé, Cannelés/. След като съм се опитвала да приготвя голяма част от споменатите изкушения, потърсих рецепта и за канелé. В нашия кулинарен рецептурник почти не открих изчерпателни предложения, затова прочетох и счетох за уместно да приложа малко повече интернет информация:

Cannelé са френски миниатюрни сладкиши от Бордо. Тестото е много подобно на креп тесто  -  маслото се разтопява в топло мляко, следват яйчни жълтъци, брашно, ром и портокалова кора за аромат. Но следват по-трудните стъпки - търпение и изчакване на тесто за почивка от 12 до 36 часа, специални форми за cannelés  /автентични са медни калъпи, покрити с пчелен восък/,  подходящата температура и времетраене на печене. Бавното печене създава леко карамелизирана коричка, обхванала гладка, влажна вътрешност, нежно ароматизирана с ром. А стопяването на восъка явно подпомага карамелизираното и създаването на специфична бляскава повърхност, което не се получава така ефектно в силиконови форми.

Cannelés Bordelais имат име и форма, идващи от медни нагънати калъпи, в които се пекат - малки, цилиндрични, с напречни райета, около 5 см. (2 инча) с височина, но вече се произвеждат в различни форми и размери. Според една от легендите, рецептата е от 18 век на монахини от манастира до Бордо, под името на Canelas или camelions, които са изпичали автентичните cannele в малки медни форми покрити с пчелен восък.

Както може да се предположи и вариантите за рецепти днес са много, но в няколко основни направления - използване на силиконови форми, в каквито пекох и аз; отпускане структурата на тестото за още по-мека вътрешност с добавяне и на цели яйца, не само жълтъци; с повече или по-малко алкохол и аромати, а вече и с шоколад, на които се спрях. Някои автори  /Pierre Herme/  предлагат да се консумират в същия ден, когато контрастът между обвиващата коричка и нежната вътрешност се усеща най-силно, но други /Alain Ducasse/ съветват да се изчака още няколко часа, за да могат вкус и аромат да се обединят максимално, а вътрешността да се получи с мекота на гъба.

Могат да се похапват на закуска, за десерт,  с чаша чай, кафе или вино.
За допълнителен блясък и вкус ги залях и гарнирах с карамелен сос.

 Шоколадово канелé 

/по chocolate cannelés/

Продукти: /12 -14 малки формички канеле/

20 гр. масло

400 мл. прясно мляко
2 жълтъкa
200 гр. захар
130 гр. брашно
40 гр. какао
ванилия
30 мл. ром

масло за намазване на формичките за печене

На слаб огън в тенджера се поставя маслото към млякото и след разтопяването му се сваля от огъня и охлажда до стайна температура. Ароматизира се с ванилията и рома.

В купа се смесват добре жълтъците и захарта, след което -  брашно и какао на прах.

След разбъркване се излива млечно-маслената смес и  хомогенизира. Покрива се с фолио и се съхранява в хладилник през нощта или в идеалния случай за 48 часа.

Фурната се загрява  до 220 °C.   Намазват се формичките за печене.

Изважда се тестото от хладилника, разбърква се леко и след това напълват формите cannelés, като се оставя 5 мм.  свободно пространство в горната част за набухване.

Пече се в продължение на 15 минути при вентилатор 220 ° C и след това намаляване на температурата до 160 °C  и печене в продължение на 35-45 минути, според големината на формата и желаната плътност.

Изваждат се от фурната и освобождават от формичките, докато все още горещи. Оставят се на решетка да изстинат напълно. 

За допълнителен гланц залях и сервирах с домашно приготвен карамелен сос:

Карамелен сос

/ Caramel Sauce /

 Продукти:

1 ч.чаша захар
¼ ч.чаша вода
1 пълна супена лъжица мед
30 гр. масло
½ ч.чаша течна сметана 30% масленост
1 щ. сол
ванилия 

1 ч.чаша = 240 мл.

В дълбок съд се разбъркват заедно захар, мед и вода, докато захарта се напълно овлажни, а в последствие се разтвори и закипи като сироп. Преустановява се разбъркването и на слаба температура  ври до получаване на кехлибарен цвят. Веднага се маха от котлона, бавно и внимателно се излива сметаната,  предварително затоплена! Сместа се разбърква, до гладкост - ако се появят бучки, се загрява отново и се разбърква, докато те се разтварят. Добавят се маслото и солта и хомогенизира

Сосът се оставя да изстине в продължение на 3 минути, след което внимателно се разбърква с ванилията за аромат.

Съхранява се при стайна температура до 3 дни; в хладилник - около 3 седмици.

Може да се претопля в МВ, разбърква се добре и използва.

Вече споменах, че е чудесно допълнение към малките сладкиши, 
поръсих някои с карамелени трохи и сервирах с още карамелен сос. 

Ето и ги отвътре и отвън:

Опитайте... 

Зимна доматена супа

На фона на сравнително меките зимни дни през тази седмица, снежната съботна сутрин ме провокира към приготвяне на нещо сгряващо и засищащо - спрях се на топла доматена супа. Рецептата не е новост, увеличаването на калоричността с добавяне яйца в домати – също, а покриването с тестено капаче ги обединява в познато и гарнирано вкусно съчетание. Като за основа използвах консервирани домати. Вярно е, че вече целогодишно може да се купуват пресни домати, но в сравнение с оранжерийните, далеч по-вкусни, а се оказва и полезни, са консервираните домати.

Наскоро четох, че диетолозите считат,  даже и преработените домати за изключително полезни, макар и да е ясно, че при преработката почти целият витамин С изчезва, и остава много малко количество витамини от група В. Но доматът съдържал още много растителни вещества (около 10 000!) - растителни химикали или фитохимикали в два вида: флавоноиди и каротиноиди. Наричат ги биофлавоноиди, като са мощни антиоксиданти, а доматът е шампион по съдържание на тези полезни растителни химични вещества. Особеното е, че те задно с цинка,  не само се съхраняват във всички видове доматени консерви, но и лесно и бързо се усвояват  от организма.

Избрах основна рецепта за доматената супа на Майкъл Киарело /Michael Chirello/ - „стопанинът на лозовата долина”. Харесвам неговите рецепти, защото не само отразяват италианския му произход, зачитат добрата храна и изисканото поднасяне, а в същото време са идеални за лесно и бързо угощение. Някога бях гледала негово предаване за консервиране на домати /явно и в слънчева Калифорния затварят зимнина/, и умението, с което обикновените действия превърна в занимание за удоволствие. Особеното в приготовлението на тази супа е запичането на вече консервирани домати, но това може да се игнорира като само се пасират. 

Един от популярните водещи принципи на  Майкъл Киарело е
„Ако на другия ден не помните какво сте яли, значи е било фаст фуд”  -

е, надявам се доматената супа и цялата импровизация да се помнят и утре...:)

Зимна доматена супа
/по Homemade Tomato Soup - Michael Chiarello/

 Продукти за  4 порции:
1 консерва белени, нарязани домати /или 2 по 400 гр./

¼  ч. чаша зехтин + 2 с.л.

1 с.л. нишесте или друг сгъстител за супи

1 морков, нарязан на кубчета

1 малка глава лук, нарязана на кубчета

1-2 скилидки чесън, стрити

1,5-2  ч. чаши зеленчуков бульон

1 ч.л. червен пипер

½ к.л. кимион

1 ч.л. целина /магданоз

1 ч.л. мащерка

1 ч.л. босилек

1 ч.л. захар

сол и прясно смлян черен пипер

Още 4 яйца, гарантирано пресни,  сурови

4 с.л. настъргано полутвърдо сирене по избор/ фонтина, гауда, ементал или кашакавал/

250 гр. бутер тесто, разточено на тънък лист

ядки или семена за поръсване

масло, белтък и жълтък за намазване

Фурната се загрява на 220С.

Прецеждат се нарязаните домати от консервата  /сокове се запазват/  и поставят в тава изцяло покрита с алуминиево фолио. Подправят със сол и черен пипер на вкус, поръсват  с ¼ ч. чаша зехтин и се пекат около 15 минути. Тази част от обработването на доматите може и да се игнорира,  като само се пасират.

Нарязаните лук, морков и чесън се запържват в 2 с.л. зехтин. Последователно се прибавят кимионът, нишестето, червеният пипер, запечените доматите, запазеният сок от тях, захарта и зеленчуковият бульон. Супата  се вари за около 15 минути, до желаното сгъстяване, след което се пасира до гладкост и доовкусява с подправките.

Разточва се бутертестото на фин лист с дебелина около 3 мм и от него се изрязват кръгове с диаметър около с 1 см. по-големи от диаметъра на съда за печене. Могат да се дооформят и декорират по желание, /аз разточих много тънко и направих „двойно капаче” – по-голяма основа и по-малка с прорези. От долната страна  /която ще бъде към съда/ се намазват фино с белтък, а отгоре - с разбит жълтък и поръсват с ядки или семена. 

 
Полуготовата супа се разлива в дълбоки съдове за печене. Във всяко едно се поставя по ½  с.л. настъргано полутвърдо сирене, едно сурово яйце, отгоре малко пресен лук и свежа подправка. Ръба на съда  леко се омазнява и отгоре се поставя хлебното „ капаче”  и по желание в средата се поръсва с малко настъргано полутвърдо сирене. Поставят се в затоплената  фурна  /200-220С/ и пекат до златисто, за 15-на минути, като междувременно вътре ще се свари и яйцето, докато тестото стане златисто кафяво. Не се отваря фурната в първите няколко минути на печене, за да не спадне  тестото, а след като се позапекат, леко се  пробождат, за да излиза парата.

Изваждат се и сервират горещи. 

Към тях добавих панирани  крутони от саламурно сирене - използвах останалото яйце, с което намазвах тестото,  а за панировка,  царевичен грис. 

От бутер тестото могат да се изпекат още солени бисквитки за гарниране към супата.

 

 Видно се поувлякох в снимане, но ми беше забавно, а и тази ми се стори някак показателна :)

Опитайте...

Празници на Св. Антоний, Св. Атанасий, Св. Евтимий,...

От днес следва още една поредица зимни празници, която се свързва най-вече с мотото: „Иди си зимо, идвай лято!" - Българите наричат Атанасовден /18.01/ „сред зима", тъй като народното поверие гласи, че след празника зимата си отива, защото св. Атанас се качвал на своя бял кон, обличал бяла копринена риза и се провиквал от планината: „Иди си зимо, идвай лято!"

На 17 и 18 януари се тачат двамата братя, ковачи,
светците Свети Антоний  и Свети Атанасий, съответно Антоновден и Атанасовден.
Следва 20 януари и  денят на  Свети Евтимий,
И още:
21. 01. Преп. Максим Изповедник. Св. мчк Неофит; и Бабинден /стар стил/

22. 01. Св. ап. Тимотей. Прпмчк Анастасий Перски. Български. Св. мчк Сионий Български. Св. свщмчк Петър
23. 01. Св. свщмчк Климент, еп. Анкирски. Св. мчк Агатангел. Св. Павлин, еп. Нолански
24. 01. Преп. Ксения Римлянка
25. 01. Св. Григорий Богослов, архиеп. Константинополски

Православната църква почита на 17. януари, паметта на
Преподобния Антоний Велики, празникът е наричан от народа Антоновден,

на следващия ден, 18.януари - Св. Атанасий Велики -  Атанасовден.

В житието на Преподобния Антоний Велики е написано, че се е родил около 251 г. в Среден Египет в заможни и благочестиви родители. По-късно продава и раздава имуществото си, след което прекарва 20 години при пълно усамотение в постройка в пустинята. През това време при него идват болни и страдащи хора, с които беседват в в продължение на часове. На 104 години побеждава привържениците на арианското учение в открит диспут. Успехът му е наречен тържество на християнството. Умира на следващата година. Мощите му са пренесени във Виена.

На 18. януари християнската православна църква посвещава на Св. Атанасий Велики, роден през 295 г в столицата на Египет Александрия. Син на бедни родители християни, той получил прекрасно образование но изучавал усърдно Свещеното писание. На 23-годишна възраст той е ръкоположен за дякон и участва в Никейския Вселенски събор. Пет години след това Атанасий придобива епископски сан. Като архиепископ на гр. Александрия той се включва активно в борбата срещу арианската ерес в християнството. И словото, и животът му са израз на добродетелта, а учението му като "закон на православната вяра".

Свети Атанасий е първият наречен "Велики" измежду светите отци на Църквата.

Антоновден и Атанасовден са един след друг и се честват като 

празници на ковачи, железари, ножари, налбанти.

„Иди си зимо, идвай лято!"

Българите наричат зимния Атанасовден „среди зима", тъй като народното поверие гласи, че след празника зимата си отива, защото св. Атанас се качвал на своя бял кон, обличал бяла копринена риза и се провиквал от Балкана: „Иди си зимо, идвай лято!"
В народния календар Андоновден, Лелинден или Антоновден се празнува за предпазване от болести.В много храмове в деня на св. Антоний се прави курбан за здраве. На този ден жените не плетат, не предат, не варят боб и леща, за да не разсърдят болестите. Месят се питки, намазани с мед и се раздават на близки и съседи за здраве, оттам и названието на празниците на Св. Антон и Св. Атанас  още като “сладки и медени”.

След тях, на  20 януари е  денят на  Свети Евтимий, 

който се чества заедно със Св. патриарх Евтимий Търновски.

Преп. Евтимий Велики - от Мелитин, Армения, син на благочестиви родители. Възведен в свещенически чин от Мелитинския епископ, отишъл в Иерусалим, основал манастир, събрал братя, имал чудотворен дар, починал на 96 години в 473 година.

 

Свети Евтимий Търновски е сред най-великите българи и личности от Средновековието, най-известният патриарх на България и последният предстоятел на църквата на Второто българско царство. Той e авторитетна фигура в православния свят.

  „Похвално слово за Евтимий“ на Григорий Цамблак.

Именници:
На 17 януари, Антоновден - Антон, Антония -(старо римско родово име,означаващо "безценен,неоценим,който няма цена"), Антоан, Антоанета, Антонина, Андон, Андония, Донка, Доника, Дона, Тончо, Тонка, Тонко, Тони , Тоня.
На 18, януари, Атанасовден - Атанас (от гр. атанатос-безсмъртен), Атанаско, Таско, Наско, Трайко, Танка, Наца, Тана, Ачко, Живко, Траян, Траяна, Татиана, Трайка.
Следват:
20 Януари - Евтимовден, Евтим
21 Януари - Агнеса, Максим
22 Януари - Tимoтeй, Тимофей
24 Януари - Аксения, Ксения
25 Януари - Григор, Григории

Честити празници!

Тимпан /Timpano ала "BigNight"/

Още една рецепта в стил “Life is a combination of magic and pasta...”

Тимпан  /Timpano/ е вид на италиански пай в тестена кора, правена за специални поводи. В Неапол тимпан се прави със старание и много търпени, и се разглежда като празнична храна, достатъчно голяма, за да бъде споделена със семейството и приятели:) Също като самите неаполитанци, тимпан е символ на живот, любов и споделяне на живота с Molto удоволствие! Той съдържа макарони/паста и доматен сос, месо (а), сирена, твърдо сварени яйца, подредени на различни пластове, които се пекат в тънка кора за пай.

Тимпан е популярен вече или най-вече с една филмирана история "BigNight"– семейна, поучителна и естествено, благополучна: Двама братя от Италия, отварят ресторант в Америка, който съжаление не оправдава очакванията им и има опасност бизнесът им почти да фалира. Така те решават да рискуват всичко, което притежават, за една "BigNight", която или ще ги спаси или ги разбие. Сред идеите за сложни, първокласни и завъртяни ястия, които да привлекат клиенти, се спират на една стара рецепта, семейна традиция от Калабрия, Италия. Тимпан /може би калабрийски диалект на тimballo/ се превръща в звезда не само във филма, но и на всяка трапеза…

Рецептите са в много варианти, както и вариантите за приготовление на паста, не съм използвала меса и кюфтенца, а вегетариански тип , с гъби и спанак, като наистина може да се прилага творчество чрез заместващи слоеве, вкусово подходящи за паста. Аз използвах един стар глинен гювеч, но може и всякакъв друг съд, с обло/цилиндрично  дъно и подходящ за печене.

Приготвянето на всички плънки е най-трудоемко, но си заслужава…препоръчително е да са готови предварително и само да се обединят.

Тимпан ала "BigNight"

/по идея от Timpano/

Тесто за Пиядина  /Piadina  или Piada/

2 ½ ч.чаша брашно

2 ½ с.л. зехтин

¼ ч.чаша хладка вода

½ ч.чаша топло мляко

10 гр. прясна мая

1 ч.л. сол

1 ч.чаша = 240 мл.

Маята се натрошава и размива се с ¼ ч.чаша хладка вода и поръсва с 1-2 с.л. брашно. Оставя се да задейства - „шупне” за около10 -на мин.

В купа се пресява брашното със солта, а отделно се смесват останалото топло мляко със зехтина. Към брашното се налива шупналата мая и течностите. Замесва се меко и еластично тесто, като може да се използва миксер с такова приспособление. След продължително омесване, до изглаждане на тестото, /ако е необходимо се добавя още 1-2 с.л. брашно/ се оформя топка, която се поставя в омазнена купа. Покрива се с кухненска кърпа и оставя се на топло и влажно място, да втасва до увеличаване на обема.

Когато е всичко за пълнежа е готово, тестото се  разточва на голяма кора, с дебелина около 3-5мм. - така че да обхване вътрешността на съда за печене и да може да се загъна  и отгоре.

300 гр. сварена паста „ал’денте”, за време, според указанието на производителя. 

Сосове:

Бял сос тип „Алфредо”

2 с.л. масло
2 с.л. брашно
1 ч. чаша студено мляко

¼ ч.чаша бяло вино
¼  - ½  ч. чаша пекорино, пармезан 
или кашкавал настърган, топено сирене или микс от разтопяеми сирена
щипка индийско орехче

1 скилидка чесън

сол и черен пипер
стрък копър

За приготвянето на соса тип „Алфредо” се запържват леко 2 с.л. масло с 2 с.л. брашно и скилидката чесън до златисто. Налива се 1 ч. чаша мляко и сместа завира до изглаждане, като се бърка непрекъснато. Поставят се нарязаните сирена и след тяхното разтопяване се добавя още ¼ч.чаша бяло вино или мляко, или от водата на сварената паста. Овкусява се с щипка индийско орехче, стрък копър, сол и черен пипер на вкус.

Червен сос тип „Маринара”

1 ч.чаша доматен сос

½ ч.чаша чушково пюре /печени, обелени и смлени червени чушки/

¼ ч.чаша бяло вино

1 с.л. зехтин

1 скилидка чесън

1 стрък пресен лук –бялата част

10  малки печурки

10 черни маслини, обезкостени

щипка захар, сол и пипер на вкус
1 с.л. пресен босилек

1 с.л пресен магданоз

Лукът /бялата част/ се задушава със зехтина за няколко минути. Към него се добавя скилидката чесън и доматеният сос, след което пюрето от чушки и бялото вино. Следват гъбите и маслините,  щипка захар, сол и пипер на вкус, листа пресен босилек. Разбърква се и на слаб огън  се сгъстява, като се бърка периодично. Доовкусява се окончателно.

Зелен сос спаначно песто

1 ч.чаша спанак, бланширан и нарязан

1 с.л. песто genoveze

½ ч.чаша микс от натрошени и рендосани сирена по избор

Още:

2-3 варени яйца, цели или нарязани

1 с.л. масло

Пармезан или кашкавал за поръсване

В купа се смесват спанакът със сирената и пестото

Подреждане:

Съдът за печене се омазнява много добре. Вътрешността се покрива с тестената кора , а краищата за загъване се оставят да висят странично.

Комбинира се 1/3 от сварената паста със зеления сос спаначно песто и поставя в тестената купа като първи слой. Отгоре се поръсва малко пармезан /кашкавал.

Следваща 1/3 част сварена паста се обединява с белия сос тип „Алфредо” и поставя като втори, среден слой. В него се наместват варените яйца, цели или ½ , като леко се притискат. Отгоре се поръсва малко пармезан /кашкавал.

Останалата паста се смесва с червения сос тип „Маринара” и излива в купата, като трети и последен слой. Отгоре се поръсва малко пармезан /кашкавал.

Загъва се тестото над пълнежа, намазва се с мазнина и поставя да се пече в загрята фурна на 175 С за 45-55 мин. под фолио и още 10 без него.

Ето примерен тимпан, стъпка по стъпка:

* Важно! Оставя се за 30 минути до един час преди разрязване! 

При сервиране, подложна чиния се поставя върху съда, с който е печен паят и се преобръща! Той трябва да се обърне лесно, ако тестото е добре изпечено и съдът е бил добре намазнен преди печенето. 

Поръсва се с още рендосан пармезан/кашкавал и пресни подправки.

Следва разрязване и одобрителните възгласи:)

Опитайте…