Празнично, пъстро коледно, без рецепти

Харесват ми празничната еуфория и настроение, преливащи от Коледа към подготовка за новогодишните празници. В кулинарните блогове продължава пъстрата фиеста от изкушения, старание и кулинарно майсторство, в компанията на чудесни пожелания за късмет, успехи и много щастие. В края на годината сме;  време за равносметка, поглед назад, цели и мечти напред, но пък удоволствието не винаги се измерва само в резултати... Ще напиша така:

Беше ми приятно -
да чета, пиша и предлагам, да опитвам и експериментирам, да се обогатявам от виртуални /и не само:)/ съмишленици и приятели. Както споменавам в заглавието няма да има рецепти. Ще прикача няколко снимки за сладки идеи в стила на колорита и пъстротата на празниците. 

Ще благодаря и поздравя всички мои читатели и приятели, 
които правят кулинарния ми свят по-вкусен, красив и вдъхновяващ. 
Благодаря, че ви има, 
че коментирате и оценявате, че ми се доверявате и споделяте.

Като за начало, празнична наздравица с домашно приготвени бонбони,
винаги забавна част от празничното меню.

Лешникови марципан шоколадови бонбони  -

 Лешници,нутела крем, бадемов марципан и  глазура от бял шоколад.

Следва една идея за мини тортичка - Чаша капучино. 

Нея ще обясня по-подробно: големината на тортичката е еднаква с големината на чаша за капучино, като от бял фондан е формована "чашата" с дръжка и декорации. Слоевете на тортата са маслено бисквитен, над него шоколадово кафеен маскарпоне мус и сметанова пяна отгоре. Събрани са заедно след окончателното стягане на чашата от фондан и на тортичката тип капучино.

Поръсва се с настърган шоколад, може да се сервира и разрязана:)

 Избрах и микс от коледните сладки, традиционни и нови - щолен кексчета, медени гевречета, лекерли, меденки в шоколад, шоколадови бисквити и други дребни захарни сладки.

 

Искам и да благодаря още веднъж, за всички блогови награди, с които ме дарихте през годината. Ценя всяка една от тях, радвам се на оказаното внимание и приятелска симпатия. Искрено се надявам и пожелавам креативността, позитивността и подкрепата да продължават да бъдат водещо творческо вдъхновение. 

Избрах едни от последните тематични награди, с прекрасното послание и празнично настроение, което носят!

Коледният дух от Мони:

Коледното предизвикателство на пингвина от Зиче:

 

Зареждащият факлоносец на огъня на усмивката от Марта

И накрая - Приятел с голяма сърце от Ина! 

 

Благодаря ви!

Подарявам ги на всички вас.:)

Весели и щастливи празници, здрава, успешна и благодатна Нова година!

Опитайте...

Честито Рождество Христово!

Честваме рождението на Божия син - Иисус Христос, 

един от най-големите християнски празници  - Рождество Христово (Коледа)

Честито и благословено Рождество Христово!

“Слава във висините Богу,
и на земята мир, между човеците благоволение!” (Лука 2:14) 

Православната Църква, след тържеството в чест на великите свещени събития, случили се в деня на Христовото Рождество, на другия ден събира вярващите да възхвалят с хвалебни и благодарствени песни Божията майка. На 26 декември се празнува като ден на бащата и Събор на св. Богородица - празник в чест на св. Дева Мария, удостоила се да бъде Майка на Господа Иисуса Христа.

На третия ден след Рождество — 27 декември се чества Стефановден - денят на СветиСтефан, Първият  мъченик за Христос. 

Стефановден е третият ден на Коледа и последният християнски празник за годината. За него хората казват, че “ затваря кръга” на старата година.

Честито Рождество Христово!

Нека носим надеждата, светлината и добротата в сърцата си.

 Сърдечни пожелания за здраве, мир и любов, радост и благоденствие;

много щастие,  мъдрост и сбъднати мечти.

Весела, красива и вълшебна Коледа,

светли, усмихнати и благословени празници!

 По Коледа стават чудеса
Опитайте...

Бъдни вечер, навечерието на Рождество Христово

 Вечерята е обредна... нощта е тиха и свята...
очакваме Христовото Рождество  –  раждането на Божия Син ... 

За традициите  на тази празнична вечер се знае много. В навечерието на празника, на Бъдни вечер, трапезата е богата, но постна. На нея се поставя паница с боб, ошав и плодове, каквито са се народили през годината. Масата се краси и с боговица - прясно изпечен кръгъл хляб. В него поставят обикновено сребърна пара, та при разчупването от старшията на софрата, в чийто къшей се падне парата, се смята, че той ще бъде носител на благоденствие, щастие и радост през годината. Някъде разстилат слама на пода и слагат на нея софрата в спомен за Витлеемските ясли, в които се е родил Богомладенецът Иисус Христос. Някъде дават на децата запалена свещ, ръчна кадилница с тамян, вино, хляб и ги изпращат до външните врати на дома. Там, с чистите си сърца, те молитвено трикратно произнасят: "Ела, Дядо Господи, да вечеряме." На връщане всички им стават на крака, като да са посрещнали Господа, и децата се обръщат в един глас към възрастните в дома: "Честито Рождество Христово!", а те им отвръщат: "Амин! На многая лета, за много години!".
Стопанинът или най-малкият чете Господнята молитва "Отче наш...", прикаждат трапезата и запяват Рождествения химн.
Твоето рождество, Христе Боже наш,
озари света със светлината на познанието.
Защото в него онези, които служеха на звездите,
от звездата се научиха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата,
и да познават Тебе, Изтока от висините.
Господи, слава на Тебе!
(Тропар на Рождество Христово)

След това старшият казва: "По молитвите на светите отци Господ да благослови трапезата ни." Всички се прекръстват и казват "Амин!". 

Постните ястия /зелеви сарми с ориз и гъби, пълнени чушки с боб на фурна, бобено пюре, тиквеник, ошаф, мед, плодове и орехи, чесън, за Бъдни вечер са вече готови, къщата е прекадена, празничната питка с късмети е опечена.

Любимата ни постна содена питка.

Содена питка за Бъдни вечер

 Продукти:

3 ч.ч. брашно
1 ч.л. сол
1 ч.л. захар
1 ч.л. сода за хляб
1 ч.л. бакпулвер
1 с.л. оцет
3 с.л. олио
1 ч.чаша хладка вода
паричка, върбова клонка и/или други късмети
1 с.л. сусамово семе за поръсване
1 ч.л. олио за намазване

1 ч.чаша =240 мл.

Содата се погасява в оцета. Брашното се пресява и се прави кладенче. В него се слагат солта и олиото и при постепенно добавяне на 1 ч.чаша хладка вода се замества меко тесто. Овалва се в брашно и почива 10 минути. В тестото се поставят паричката и върбовата клонка, завити във фолио. В намазана с олио тавичка с ръце се оформя питка, като се оставя малко тесто за украса. С вилица се набожда  питката, за да не се пукне. От оставеното тесто с намазнени ръце се декорация отгоре върху питката. Намазва се с олио, поръсва се със сусам и  пече 30-35 минути на 180 С. Като се извади от фурната, се напръсква с вода и се завива с кърпа, за да омекне.

И още една:

И още:

И още:

Скоро сядаме на празничната трапеза,
ще прочетем молитвата,
ще изпратим SMS 1117 и святата вечеря ще започне.

А след нея, оставаме в очакване на Рождество...

С пожелание за здраве, мир и любов, светлина и благоденствие!

 Празничен Богослов от Асен Разцветников

Сняг се сипе, Коледо ле,

над поля и над гори,

във огнище, Коледо ле,

бъдник весело гори.

Както свети, Коледо ле,

във огнище пламък злат,

тъй да свети, Коледо ле,

любовта по целий свят.

Както сипе, Коледо ле,

Бог снежинките безспир,

тъй да сипе, Коледо ле,

в къщи добрини и мир,

както рони, Коледо ле,

Господ снег от сивий свод,

тъй да сипе, Коледо ле,

в къщи той имот и плод!

Тиха и спокойна, свята и благословена нощ!

Очакваме Рождество

Броени дни в предколедно очакване,  тихата нощ на най-светлия, хубав и семеен празник.

Очакваме Христовото Рождество, смирено и мъдро да ни върне към непреходните човешки ценности. Очакваме озарението на Витлеемската звезда, светлината и магията на Святата нощ да стоплят и просветлят душите ни; да  изпълнят сърцата ни с радост и дните с добродетел. Очакваме чудото на Рождество за да помечтаем,  да пожелаем и повярваме за повече надежда и доброта, мир и любов, възможност за ново начало...
Хареса ми логиката на тези мисли:

"Рождество Христово е един особен празник, празник на очакването. Ние очакваме. Очакваме да се случи нещо, което вече се е случило. Не го отбелязваме като годишнина, паметна дата или регулярно събитие; очакваме го да се случи пак и пак, защото то се случва в нас. Чудото на Рождество е в неговата непреходност. Христос се ражда винаги, всяка година, вътре в нас. И ние очакваме с трепет това рождение, защото то ще ни облагороди, ще ни направи способни да живеем в мир със себе си, в мир с околните, в мир с Бога. Ще ни промени изначално, ще насочи мирогледа ни към важните неща, ще ни научи на милост и прошка, на отвореност към другите, на топлина. Затова и очакването на Христовото рождение е особено важно събитие."

Очакваме раждането на Сина Божий Иисус Христос, Спасител на човешкия род.

Преди повече от 2000 години в покрайнините на Витлеем се родил Младенец. Майката повила нежно Младенеца и с любов се надвесила над Него. Ангелите запяли 

"Слава на Бога във висините. 

И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение".

Тиха нощ, Свята нощ

всичко спи сал една

свята двойка над своя син бди,

над главица със руси коси.

А навред тишина, а навред тишина.

Тиха нощ, Свята нощ

вест дойде най-напред

от пастирите секли нощта

чули ангел да носи вестта,

че Христос се роди, че Христос се роди

Тиха нощ, Свята нощ

две очи и във тях

нежен поглед сияещ от смях.

Лъч надежда достигна до нас

за спасителен час, за спасителен час.

 След най-красивата и вълнуваща коледна песен, ми се искаше тези дни да ги оставя в очакване..., но като в кулинарен блог и защото закъснях с публикациите, малко сладко отклонение/допълнение с 

Шоколадови лешникови трюфели 

При цялото изобилие от подобни рецепти, само ще уточня съставките на тези "снежни" топчета -
  леко запечена лешникова ядка в средата на двуцветен нутела крем, 

обгърната от слой фин бадемов марципан,

покрита с тънка глазура от бял шоколад и поръсена обилно с ванилова захар. 

Тази нощ е тайнствена. Тази нощ е свята. Тази нощ е вълшебна.   
Очакваме я с надежда, 
да ни дари светлина и топлина, мир и любов за всички!

 По Коледа стават чудеса

Предколедно, шоколадови бисквити „празнични камини”

      Коледа  идва с очакваната зимна приказка и сега смисълът на израза топло бащино огнище важи с още по-голяма сила. Един от основните символи на Коледната нощ, атмосферата на празниците и уюта е домашното огнище, с горящия огън и бъдника в него; с комина и очакванията  за вълшебства;  за подаръци, които белобрадият старец ще остави, спускайки се през него. От далечни времена огнището е не само пазител на живота, а и място, край което се събира цялото семейство, сгрява душата и отпуска сърцето.
       Може би не е време за потвърждаващи ролята му размисли в различните религии и легенди, ритуали и народни обичаи, като всяка сигурно има зрънце истина, но обобщаващ е фактът за неговата безспорна съзидателна и притегателна сила. И в нашата традиция, преди да се нареди празничната трапеза за Бъдни вечер, стопанинът на къщата запалвал специален пън в огнището - бъдник, наричайки: "Колкото искрици, толко пиленца, шиленца, теленца, дечица в тоя дом!". Дървото оставало да гори цялата нощ и да поддържа огъня жив, като с топлината и светлината си символизирал раждането на новото слънце и на Иисус Христос.

       Украсата за Коледа е част от самия празник, създавайки много радост, настроение и уют във всяка част от дома – входната врата, елхата, масата, камината. Харесах  идеята за бисквити във вид на стилизирани, празнично украсени камини, а вдъхновена от коледния дух и символиката им,  ги  приготвих с удоволствие и търпение.

В тези бисквитки има много шоколад – тънка подложка от темпериран натурален шоколад, крехко маслено тесто с ароматно какао, оформление, глазура и декорации от бял и млечен шоколад, кандирани корички и захарни перли. С червена хранителна боя и перлен блясък се опитах да загатна червеникавия оттенък на изпечената теракота за камините.

Шоколадови бисквити „празнични камини”
/по Red Velvet Shortbread Fireplaces/

Продукти за около 24 бисквитки, според големината

1 ¼  ч. чаши брашно
1/3 ч. чаша захар
2 с. л. какао

¼  ч.л. сол
½ ч.чаша  масло

1 ч. л. червена хранителна боя*

ванилия за аромат

* в оригиналната рецепта, както в повечето такива red velvet shortbread, количеството е 1 с.л., но аз исках само да загатна червеникавият оттенък на теракота. 

250 гр. разтопен натурален шоколад за подложките

150 гр.разтопен  бял шоколад за декориране

1 с.л. кандирани цитрусови корички или друго
1 с.л. кокосови стърготини
хранителна боя за оцветяване  в зелен, жълт, червен цвят

захарни перли и брокат за украса

1 ч.чаша =240 мл.

Смесват се брашно, захарта, какаото и солта. Използвах кухненски процесор и добавих нарязаното  маслото като „пулсирах”, докато се образуват трохи. Добавя се  червената хранителна боя  и се разбърква до хомогенизиране. Изважда се и върху набрашнена повърхност се оформя на топка и оставя за около час в хладилник.

Фурната се загрява на 160С.  

Разточва се тестото до 5-6 мм дебелина. С нож се изрязват  квадрати от тестото, след което се оформят прорези в дъното на всеки квадрат,  както е показано тук или по-друг начин /моите са с различна големина и ги изрязвах с подръчни импровизирани шаблони/.

Бисквитките се поставят  в тави, покрити с хартия за печене. Отново се охлаждат в хладилник за около 10 минути.

Пекат се във фурната за 12 -15 мин. минути, изваждат и оставят  да изстинат върху решетка.
Следва сглобяване и декориране:

Всяка бисквита се потапя от горната страна на „камината” в разтопения бял шоколад /на водна баня с няколко капки растителна  мазнина/. Оставят се да охладят и процедурата може да се повтори, както и да се потопят по ръба с кокосови стърготини.

Разтопеният натурален шоколад /на водна баня с 1 ч.л. растителна  мазнина/ се излива върху хартия за печене и разлива по повърхността до дебелина около 2мм. С неколкократно, но леко потръсване на листа, се изглажда повърхността и изчаква да започне да стяга, но не напълно. Отгоре се поставят студените бисквитки и оставят, да се залепят и докато шоколадът стегне още малко, но да е пластичен и да може да се реже. Прорязват се големите квадрати като подложки и оставят да се стегнат окончателно. Ако някоя бисквитка не се е залепила, с малко разтопен шоколад може да се фиксира допълнително.

Довършва се украсата с оцветен бял шоколад, кандирани корички и захрани перли.
Съхраняват се в затворена кутия с пергаментова хартия между редовете.

 Могат да се изрежат и други формички бисквитки.

И традиционно,  няколко бисквитки към чаша  мляко за през нощта:)

А как  уютно,  хубаво и  тематично звучи  това:

"Старецът разръчка въглените в камината, сложи един наръч сухи цепеници и огънят възкръсна като феникс. Алени багри обсипаха стаята. Дървета пукаха в такт с огнените пламъци, а те танцуваха по тавана преплетени в един див, победоносен танц.

Напук на лютата зимна вечер навън, в стаята беше топло и уютно. До камината имаше малка дървена масичка и един голям люлеещ се стол, а пред нея на пода, беше постлан един огромен, пухкав и мек килим.
По корида се чуха глухи стъпки, а миг след това вратата се отвори и се чу детски глас:

- Дядо, дядо..., разкажи ни приказка…"

По Коледа стават чудеса … “Българската Коледа”

Опитайте...

Игнажден е, Коледа наближава!

Днес е Игнажден;

20 декември е с особена значимост в народните традиции и вярвания- 

Приема се, че всичко, което се прави на този ден, има магическа сила, 

може да роди здраве и живот, плодородие и късмет.

Чества се Предпразненство на Рождество Христово, 

от който започват коледните празници и считан за начало на новата година, 

наричан още "Млада година", "Нов ден", "Полаз", "Полазовден"

По предание Свети Игнатий Богоносец е същото онова дете, което Господ взел на ръце при Себе Си и което посочил на апостолите, като казал: 

"ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно".

На този ден Църквата почита Св. Игнатий Богоносец, - един от най-добрите ученици на св. апостол Йоан Богослов, наречен така, защото носел Бог в сърцето си. Св. Игнатий е роден и живял през ІІ век, като бил един от многото ученици на Йоан Богослов и заемал архиепископската катедра в Антиохия. Подобно на много други ревностни християни, той бил постигнат от яростта на гоненията. Смъртта му била мъченическа - загива разкъсан от диви зверове на сцената на римския колизеум.

 Игнажден е от тези народни празници, които се честват из цялата страна, и закономерно е разпространен под най-различни названия. Всичко, което се прави на този ден, се приема че, има магическа сила, може да роди здраве и живот, плодородие и късмет.

На 20 декември народът празнува своеобразна Коледа, с деня на св. Игнат започва честването на Новата година и на коледните празници. Знак за това е обичаят "полазване". Неговата символика насочва към бъдещето, към това, което следва през следващата година.

"Сполезът" - Това е късметът. Първият гост, който прекрачи прага на дома, е от особено важно значение, защото именно неговата същност ще определи бъдещето на семейството и дома. Не случайна е народната приказка "На Св. Игнат по госте се не иде!", а които са късметлии, имат "добър полаз", още по-предния ден ги калесват с бъклица или с ракия, та рано сутринта на следния ден да посетят поканилите ги. Българските вярвания обаче не се изчерпват с чистата символика. Важен е ритуалът - Когато сполазникът влезе в двора, той задължително поздравява с новата година. След това влиза в къщата и взима от дръвника пръчка. Започва да разбърква огнището и реди следните думи: "Колкото искрици, толкова яренца, теленца, кончета...".

Друга част от поверието задължава гостът-сполазник да седне най-напред върху донесени му от домашните пръчки или слама. Посяда върху тях за известно време, а символиката в тези действия е да се мътят квачките през годината. След това на сполазника му се дават сито и пшеница, той поръсва къщата и благославя: "Да се роди дето рало ходи, дето ходи или не ходи!".От своя страна, за тази добрина, която им се прави, домашните не остават длъжни. Те обсипват с пшеница и сушени плодове сполазника за плодородие. В някои райони пък му се дарява риза, кърпа, чорапи или кадена вълна.

Със сполазника Игнажден не свършва. Този ден обозначава приближаването на едно ново начало. В този ред на мисли денят е добър за гадаене, казват хората. На Св. Игнат момите гадаят за кого ще се омъжат.Ритуалът е следният: момата сяда на дръвника и се посипва с ечемик, като нарича: "Който ми е на късмет, да дойде нощес да се женим заедно!". След това момата взема в едната си ръка трески, а в другата - ечемик, и влиза в къщата. Треските оставя край огнището, а ечемикът поставя под възглавницата. Този, който й се присъни през нощта, е бъдещият й съпруг.

На 20 декември традицията повелява жените да не работят. Ако ли не всички жени, то поне онези, на които им предстои да раждат. Поверието казва, че ако не работят в този ден, раждането ще е леко. На Игнажден жените измитат комините и изхвърлят саждите заедно с метлата, посипват от каденото жито и пепел около къщата. Това се прави, за да се запази благополучието от недоброжелателството на магьосниците. На този ден започват родилните мъки на Богородица.

В този ден се събират и коледарите, за да заучават коледарските песни. Една от тях гласи: "Замъчи се Божия майка от Игнажден до Коледа, та си роди млада Бога".

Друго българско поверие тълкува деня така: на Игнажден е добре да се поработи от всичко по малко. Така през годините работата ще върви по-леко. Празникът се свързвал със зимното слънцестоене и се смятал  за началото на новата година.

Още за Игнажден в народния календар.

На трапезата, която е постна, се поставя боб, жито, ошав, орехи, варена царевица, зеле, лук, туршия от пипер, картофи с ориз, булгур, пита с мая. По традиция се месят колачета за всеки член на семейството, имало е забрана за изнасяне на каквото и да е от дома – най-вече жар, огън или сол, за да не излезе с тях и плодородието. Не се иска и дава на заем нищо, за да се запази изобилието и плодородието в семейството.

Да си пожелаем хубав празник, добри гости да прекрачат прага ни,
да донесат здраве, късмет и благоденствие във всеки дом!

Игнатови кравайчета

И преди да продължа с други коледни сладки и бонбонки, 

едни сусамени подкови и плетени кравайчета за Игнажден.

С утрешния Игнажден, /20 декември/  в народния ни календар започват коледните и новогодишни празници. Нарича се още "Млада година", "Нов ден", "Полаз", "Полазовден". Като символика, която е насочена  към бъдещето и идната година, Игнажден е сред най-популярните в нашата традиция. Първият гост, Полазник, който прекрачи прага на дома се счита за особена важност, защото именно неговата същност ще определи бъдещето на дома и семейството. "Сполезът" - Това е късметът. В миналото имало забрана за изнасяне на каквото и да е от дома – най-вече жар, огън или сол, за да не излезе с тях и плодородието. Не се иска и дава на заем нищо. 

Повече за празника - утре. Традициите, спомените и подготовката за такива светли празници,  ги правят още по-хубави, вдъхновяващи и осмислящи.  
По традиция се месят колачета, кравайчета за всеки член на семейството, като някъде в страната ги наричат "игнатови кравайчета". С такава питка се посреща и гостът  Полазник, раздават се и на съседите – за здраве, а един колак остава за Бъдни вечер.

Миналата година ги приготвих завити като кукли,  така, като ги правеше моята баба – за момченца и момиченца, като подкови, усукани гевречета, или завити като двойни кравайчета. 

Сега, със сигурност са различни от  традиционните, но са от постно тесто, със запазена идея  и едно по-ново оформление, като сусамени подкови  и плетени кравайчета. 

                  Сусамени подкови и плетени кравайчета за Игнажден 

Продукти:

2 ½ ч.чаша брашно

1 ч.чаша вода, хладка

7 гр. инстантна  мая

1 к.л. сода бикарбонат

1 с.л. олио

1 к.л. захар

1 ч.л. оцет

3 к.л. сол

1 ч.л. мед

още:

3 с.л. олио

1 с.л. сусам

1 ч.л. мед

 1 ч.чаша =240 мл.

Маята се размива с ¼ ч.чаша вода и 1 к.л. захар, поръсва се с 1 с.л. брашно и оставя за 10-на мин. да задейства, до леко запенване. В съд се смесват брашното и солта, налива се шупналата мая, останалата вода с меда, смесените сода и оцет и олиото. С миксер  /приставка за тесто/ или на ръка се омесва в продължение на няколко минути до получаване на хомогенно, но меко тесто.

Оставя се да втасва около час -1 ½ часа в затворен съд.

От тестото се късат топчета, с големина по желание.

* Ако ще се оформят подкови – разточват се като елипси, прорязват се 5-6 прореза на дългата страна, с дължина около 1/3 от широчината. Намазва се с олио и завива на руло, Отгоре се намазва отново леко с мазнина и поръсва със сусам, /както популярните „раирани” кифлички на  Юлия и Carina forum./ Загъва се като подкова и поставя в омазнен съд за печене /или кухненска хартия/.

* Ако ще се оформят като венчета /т. нар. Kranz style/- разточват се на правоъгълник, намазват се с олио или друга мазнина и всяко едно се загъва на руло. Прорязва се по дължина през центъра и краищата се усукват, след което завива венчето.

Втасват отново зa около още 20 мин., до увеличаване на обема.

Пекат се в предварително нагрята фурна на 175-180С за около 20-25 мин.до зачервяване.

След изваждане могат да се намажат с мазнина или медена вода.

Независимо, че са постни, са вкусни - мекички отвътре и с хрупкава коричка.

 Още една идея тук.
Добри и честити гости утре!

По Коледа стават чудеса … “Българската Коледа”

Опитайте...

Меденка в шоколад

Остават десет дни до Рождество…

Коледният дух и празнично настроение вече наистина се усещат. Хората са някак по-добри, позитивни и усмихнати, или поне тези, които са около мен, а и в кулинарните блогове настъпи заразително творческо вдъхновение. Много красота и хармония, любов и старание, въображение и сръчност цари в майсторските коледни работилници. Макар времето да не ми достига за да разгледам всички предложения,  не само се радвам и наслаждавам на прекрасни идеи, рецепти и изпълнения, а  се изкушавам и да ги опитам - искам да благодаря за това удоволствие!

Не всичко успявам да изпълня от моята програма, но най- вълнуващата част предстои – коледните меденки. Каквото и друго коледно печиво да приготвям, кулминацията в празничната подготовка са меденките. Всеки, който е пекъл такива коледни сладки, знае за какво иде реч – не само за несравним аромат и вкус, а усещането за дом и семейство, традиции, отношение и детско забавление. 

Днес избрах  да предложа една идея за меденка в шоколад:
* правоъгълна бисквитка с размери на малък шоколад,
* кантована в разтопен бял шоколад,
* обвита с ръчно гофриран /с дървено шишче/ шоколадов марципан - шоколадова мастика /шоколад и мед/ и бадемов марципан, в съотношение 2:1/, А малко повече за шоколадов фондан, макар и по-различен тук, и тук; тук, и  тук .
* загъната е с варак /станиол/ и опаковъчна с хартия, импровизация за закачлив подарък.

Имам своя рецепта за меденки, правя я от години, обичайна от към съставки, но с любим вкус у дома. Удачно тесто за изрязване, оформяне и моделиране,  не са много твърди, когато се изпекат, а с времето …. развиват онзи аромат, който само те притежават.

Вече изпекох тазгодишните, предстои за оформяне и декорация. Не бързам, това е едно от най-приятните занимания в предколедните вечери – с глазура или чисти, с шоколад, айсинг или с марципан - меденките успяват винаги изглеждат елегантно и празнично.
Това са първите, а следващите ще прикача, когато си поиграя, украся и станат готови:)

Меденка в шоколад

/рецепта за  моите меденки/

И някои от опаковките:

 Ето и оригиналната идея - за картичка,
която ме провокира да я приготвя като  меденка с шоколадова марципанова обвивка.

И моята:)

Опитайте...

„Снежни” медени гевречета

Когато видях тези нежни сладки си представих една бяла зимна приказка – пухкав сняг навън, горящ огън в камината и ароматно кафе с обилно напудрено сладко геврече. Неизменна част от домашните сладкарски колекции за Коледа, са щедро поръсените с пудра захар бисквитки и съответстващите им асоциации за сняг, за изобилие, за спокойствие, чистота и белота. Искаше ми се рецептата, която избрах тематично, да бъде част от красива снежна картина. Изчаквах, но не се получава, не ми се и удава да пиша за нея, защото още няма сняг, а синоптичната прогноза и за близките дни не е обнадеждаваща в тази насока - по-скоро топло и дъждовно... Запазих идеята за име  -  „Снежни” медени гевречета.

В духа на коледната ми сладка кулинарна разходка, е по-трудно да определя региона - сходни и подобни рецепти има в почти всяка страна, но историята започва  в Европа с известното шотландско маслено тесто /shortbreads/, но са и без ядки, както при повечето традиционни за Австрия сладки. Няма да пропусна да благодаря и да отбележа, че рецептата е взаимствана от два чудесни сръбски блога  Food for thought  и Prstohvat soli .  

В оригинал са предвидени със свинска мас, но може да се замени с  масло, както направих и аз. Знае се, че мазнините възпрепятстват образуването на еластични връзки (глутен) и по този начин се обуславя крехката, тип "пясъчна" структура. За разлика от повечето такива сладки, в VENČIĆI SA MEDOM се добавя бакпулвер, който допълнително олекотява плътността и подпомага този ефект, като ги прави по-въздушни и пръхки. Принципната основа в кулинарната практика през годините се обогатява и развива до термин за самостоятелен тип печиво shortcake. Замяната на захар с мед в тестото е още една прекрасна идея, а ароматите различни – лимон, може и други цитруси, аз сложих ванилия. 
Освен, че горещо ги препоръчвам, мога и да споделя, че приготвянето на "снежните" медени геречета бе голямо забавление и удоволствие – малко продукти, лесна технология и чудесно за работа тесто. Ароматът на ванилия и масло при печене са сред най-опияняващите, а резултатът  - нежни, не е твърде сладки и дъхави бисквитки, които могат да се запазят до Коледа… Е, ако искам, ще се наложи да забъркам още една доза. 

„Снежни” медени гевречета

/VENČIĆI SA MEDOM/

Продукти за 24 -30 бр.  
250 гр. брашно /2 ч.чаши/
6 гр. бакпулвер
80 гр. свинска мас или 100 гр. масло /½ ч.чаша/
1 яйце
кора на един лимон, аз използвах ванилова захар
70 гр. мед /¼ч.чаша/

1 ч.чаша =240 мл.
В кухненски пасатор се смесват  брашното с бакпулвера и ванилията/лимонова кора/. Обединяват се заедно мазнината, яйцето и меда. След това, на  най-ниската скорост се добавя постепенно брашното. /Аз прибавих течната смес към брашното./ Разбиването продължава до хомогенизиране. Изважда се, леко оформя на топка – тестото е много приятно за работа и поставя в полиетиленова торбичка в хладилник за 30 минути, може и час.

Включва се фурната на 170 С и застила тава с хартия за печене.

Изважда се  тестото от хладилника  и от него откъсват топчета с големина на орех. Леко с длани се разточват фитили с дължина около 12 /моите бяха 15 см./ Поставят се в тавата и двата края съединяват, за да се получи геврече. При подреждането се оставя малко разстояние между тях.

Тавата се поставя в топлата фурна и пекат около 12-15 мин. 

 

Изваждат се и още топли се овалват във ванилова пудра захар и поръсват обилно допълнително.

Съхраняват се в кутия с плътен капак и както повечето маслени сладки, 

засилват аромата и вкуса си с течение на времето – ако останат...:)

И разчупено:) 

Опитайте…

Коледни лакомства от Базел, basler läckerli

        От традиционния немски щолен се прехвърлям на считаните за традиционни коледни лакомства в известния  /не само с разположението, историята и красотата, часовниците.../  град Базел  -  т. нар. basler läckerli /лекерли, leckerli; на немски език означава "вкусни"/. Швейцарската слава за производител на висококачествен и луксозен  шоколад, провокира в мен очаквания за някакво такова изкушение. Но …, няма шоколад, още повече няма нито яйца, нито масло, или други животински продукти – един постен десерт. Много ароматен, богат на бадемови ядки, мед и захаросани плодове. Още с първата хапка се усеща хармонията от подправки - канела, индийско орехче, джинджифил. След изпичането на тестото, все още е по-твърдо и крехко, но както повечето типични коледни сладкиши, след седмици, /плътно затворени в кутия/, омеква и обогатява леко лепкавия и дълбок вкус. А възможността да се ускори процеса за омекване с резен ябълка и увеличаване на влажността, е добре позната от съхранението на медени бисквитки.
Много лесен за приготвяне, но с една особеност в технологията – сместа се оставя  за една нощ да си "почине" в хладилник преди печене.

Когато прочетох една от рецептите - на Пиер Херме /Pierre Hermé/, кралят на макароните, елегантите декорации и фини сладкиши, която е  научил от баща си, бях сигурна, че искам да я опитам. Още повече, че е трайна и чудесна алтернатива за постен сладкиш. Приготвих тези лакомства преди няколко седмици, а вече все по-често ги проверяваме …

Беше ми интересно да науча повече за историята на тези сухи сладки от Базел: BaslerLäckerli първоначално не са били създадени в гилдията на хлебопекарите, а от местни търговци на ориенталски подправки преди повече от 700 години. За начало се приема навлизането на подправки от Близкия изток през 11 век и използването им в печивата с мед,  като постепенно се разпространява като обичай на коледен сладкиш в швейцарските земи. Един любопитен момент е, че с производството им през 1660 г. се оформя като нова професия -  пекар на сладкиши. Популярна е и легендата, че Leckerli са създадени по време на Съвета Базел(1431-1449), за поддържане и подслаждане на събралите се архиереи. Каквото и тогава да са оценили, скоро става световно известен сладкиш.

През 1903 г. младият хлебар и сладкар André Klein, по време на престой в Базел, се свързва с Leopold Mosetter, който търси сътрудник за свой сладкарски си магазин. Решението на А. Klein да се присъедини като партньор, а година по-късно и като едноличен собственик, може да се види и днес - компанията Läckerli Huus - специализирана в производството на популярния Basler Läckerli, както и редица други сладкарски и шоколадови деликатеси.

Коледни лакомства от Базел, basler leckerli

/ Leckerli по Pierre Hermé/ 

Продукти: за тава с размер 20х20 см.,/ но дозите обикновено са по-големи/

1/3  ч.чаша мед

½  ч.чаша захар кристална

1 с.л. ликьор или портокалов сок

1 ч.л. канела

½ ч.л. лимонова кора

¼  ч.чаша захаросани цитрусови кори

1 / 3 ч.чаша бланширани бадеми, ситно нарязани

1  -1¼ ч.чаша бяло брашно

½ ч.л. бакпулвер

по 1 щипка индйско орехче, карамфил и джинджифил, бял черен пипер

Захарно покритие:

¾  ч.чаша пудра захар

ванилия

1с.л. ликьор

2 с.л. вода

  

1 ч.чаша =240мл.

Смесват се мед, захар, канела и поставят в съд на котлона, като се  загряват бавно, до разтопяване на захарта, след което се отстранява от печката..

Добавят се  захаросани портокалови и лимонови  кори, смлените бадеми и лимоновата кора. Разбърква се , докато се смеси равномерно.

Налива се ликьора или портокаловия сок и поръсва брашното с бакпулвера.

Омесва се до оформяне на  меко тесто.

Докато тестото е все още топло, се разточва върху лист хария за печене приблизително 5 mm дебелина или повече.

Оставя се да почива за около 5 до 6 часа, или за нощ в хладилник.

Фурната се загрява предварително на 200 °C  и се пече за около 15 - 20 минути, до златисто

През това време се подготвя захарното покритие, чрез смесване на  захарта и водата, с ароматите.

Веднага след изваждането на сладкишът се маже с глазурата .

Нарязват се още топли, се се оформят лекерли на малки парчета напр. (5 х 3 см.), махат се от тавата и оставят да се охладят. Избрах ромбоидни, като останаха и по-малки триъгълни.

Съхраняват се в затворени кутии за няколко седмици. 

Аз увеличих количеството на глазурата.

Някъде четох за възможността лекерли да се сервират с греяно вино /Glühwein/  и когато стане време , ще направя и аз:)

Опитайте: