Петровден е - почитаме светите равноапостоли Петър и Павел

Петровден е ...Всяка година на 29 и 30 юни Светата църква чества едновременно паметта на великите апостоли Петър и Павел, които тя нарича първовърховни първопрестолници и вселенски учители. Денят е сред най-почитаните летни празници в традициите ни - на светите равноапостоли Петър и Павел.

Наречени са още "стълбове на православната вяра", трудили са се за разпространение на словото Божие, претърпели много страдания и гонения и са ни завещали в своите послания основните правила на християнската вяра и живот. Тържествена служба в прослава на светите апостоли Петър и Павел се извършва още от древността на 29 юни и на 30 юни (12 юли по стар стил) Събор на светите дванадесет апостоли, с особена прослава на ап. Павел. 

                          Свети апостол Павел                                  Свети апостол Петър

Според схващанията в народния календар, на този ден не бива да се върши важна земеделска работа. С Петровден завършва и Петровския пост, по традиция се отговява с варено тазгодишно пиле и празнични погачки. "Ако 29 юни, празника на Първовърховните апостоли, се случи в сряда или петък, се разрешава риба, а ако 30 юни съвпадне със сряда или петък, се разрешава само да се яде постна храна с олио и вино." В черквата се носят петровски хлябове и ябълки-петровки, освещават се и се раздават на роднини и съседи за здраве. Според народните вярвания Свети Петър е ключар на райските порти и главен съдник на човешките грехове, който определя коя душа е праведна и достойна да влезе в рая.
Празнуват носещите имена:
Петър, Павел, Петьо, Петрана, Петранка, Пепа, Петя, Полина, Павлин, Павлина, Павлета, Кремена, Камен, Пейо, Пенка, Пенчо,Пламен

Макар в църковния календар да пише, че 29 юни е празник на двамата апостоли , за народа това е Петровден, а следващия ден - 30 юни, по църковному - Събор на 12-те апостоли, народът нарича Павловден.

А след тези празници на 1 юли отбелязваме деня на Свети Безсребреници Козма и Дамян. Това е църковен празник влязъл в народния календар с името "Свети Врач" в памет на двамата братя Козма и Дамян, които се заели да изучават целебните свойства на различните билки и се прочули като лечители. Много предания разказват за тяхната безкористност и вярност към клетвата - да лекуват единствено с името Божие и в името на живота, без да взимат и грош за това.

На същата дата Българската православна църква празнува и едно от значимите събития в духовната история на България - връщането на мощите на св. Йоан Рилски от Търново в Рилската обител.

И още празници през юли:

Хубави, слънчеви и честити празнични дни!

Дни за Апостолски /Петров/ пост

От днес, 12-ти юни, започва вторият за годината православен пост -
преди празника на св. апостоли Петър и Павел, наречен  Петров пост, още "Апостолски".

Петровият пост, до 29 юни включително, е установен за подражание на апостолите, които постели, когато се готвели за проповедническа дейност (Деян. 13:3), а също и заради особена почит към светите първовърховни апостоли Петър и Павел. Нарича се още "Апостолски", а навремето - "Пост за Петдесетница", тъй като възниква по примера на апостолите, които след като приели даровете на Светия Дух на Петдесетница, се подготвяли с пост и молитва за проповядване на Евангелието по целият свят. 

За Петровия пост

Началото на Петровите пости се определя според деня на Св. Петдесетница и затова неговата продължителност е различна всяка година. Постът продължава до края на вечерното богослужение преди Петровден (който е винаги на 29 юни), но ако този ден се падне в сряда или петък постният период се регулира съобразно с това. 

Режимът на Петровия пост е облекчен - пости се от яйца, млечни продукти и месо, но в дните различни от сряда и петък се разрешава риба. Задължителен строг пост се полага в деня преди празника, на 28 юни, но ако се случи в събота или неделя, строгостта на поста се облекчава и в този ден се разрешава олио и вино.

 Еньовден /24 юни/ е празник, който е свързан с деня на лятното слънцестоене и е познат още и като "сред лето". В началото е бил чисто езически празник, който Църквата е обединила с честването на Рождение на св. Йоан Кръстител. Тогава се събират билки, палят се огньове, къпе се на изгрев слънце. Покрай всичко това за този ден има и предостатъчно вярвания, разпространени из цяла Европа. Във всички тях има три основни идеи – значението на лечебните растения, защитния характер на огъня и пречистващия ефект на водата.

Постът завършва с денят на светите равноапостоли Петър и Павел, един от най-почитаните летни празници в традициите на българския народ. Всяка година на 29 и 30 юни Светата църква чествува едновременно паметта на великите апостоли Петър и Павел, които тя нарича първовърховни първопрестолници и вселенски учители.

Макар и облекчени, но все пак пости дни, някои предложения:
Идеи за постни ястия
Идеи за постни сладки и  постни сладкиши
Идеи за постни печива
И един много полезен блог за здравословни, природосъобразни, постни и вегански рецепти, съвети и идеи - КУЛИНАРЕН БЛОГ ЗА СУРОВОЯДСТВО,ВЕГАНСТВО И ВЕГЕТАРИАНСТВО на Елена Димитрова.

  Леки и спокойни пости...

Хапки киноа с тиквички и моцарела

Ново предложение с актуалната диетична киноа в нещо по-различно от салата: Хапки киноа с тиквички и моцарела /Cheesy Zucchini Quinoa Bites/. Безспорно е увлечението по киноа през последните години, провокирано от нейните качества. Киноа е единствената храна от природата, съдържаща всички осем незаменими за човека аминокиселини, което прави продукта изключително полезен в здравословното хранене. В добавка са висок процент калций, фосфор и магнезий, манган и цинк, фибрите и витамини В и Е и всичко това /при скромен дял калории/ прави киноа великолепен диетичен продукт. Дребничките зрънца киноа са семената на растение, “братовчед” на спанака и цвеклото /а не зърнена култура/, а порция, комбинирана със зеленчуци и достатъчна да засити глада и не съдържа повече от 170 калории. Киноата чудесно се съчетава със зелении, картофи и други зеленчуци - сега в компанията на сезонни тиквички, моцарела и свежи подправки. Бързи и лесни, тези малки хапки от киноа с тиквички и моцарела, в тон с полезните съставки и качества на продуктите са печени, а не пържени. Вариант за използване на киноа, без явно да се откроява, а в същото време много успешно да се обединява в общо съчетание на вкусове и аромати. В комбинация с прясна салата, сладникави чери домати, пикантни зелени маслини и билков млечен дип – идея за предястие или лека вечеря, но както за всяко ястие, понятието лека храна се определя от баланса и количеството:

Хапки киноа с тиквички и моцарела

Cheesy Zucchini Quinoa Bites

Продукти за 12 бр.

1 ч. чаша сварена киноа  (1/3 ч.чаша суха )*
1 ч.чаша рендосани тиквички /2 малки/
½ ч. чаша настъргано сирене моцарела /~115гр. /  

1 яйце

½  ч. л. чесън на прах

1 ч.л. босилек***
 ½ ч. л. мащерка
 ½ ч. л. риган
 ¼ ч.чаша галета**
 ¼  ч. л. сол
 ¼  ч. л. прясно смлян черен пипер

още ¼ ч.чаша рендосан пармезан /чедър и  1-2 с.л. гелета и семена за поръсване, по желание

* 1 чаена чаша сварена киноа се получава ориентировъчно от около 60 гр. (1/3 ч.чаша) сурова киноа, след сваряване в пропорция 1:2 киноа–вода, за около 20-ина минути. 

** количеството на галетата зависи от сочността на тиквичките и удачно да се използват по-крехки и малки на големина тиквички

** *може да се използват и сухи подправки

1 ч.чаша =240 мл. 

Загрява се фурната до 180С.

Тиквичките /удачно е да се използват по-крехки и малки/ се рендосват на едро ренде или кухненски робот и отцеждат от водата им. Смесват се със сварената и охладена киноа, настърганата моцарела, яйцето за спойка и овкусяват със свежите подправки. Следва уплътняване на сместа с галета, като количеството й зависи от сочността на тиквичките, сол, чесън и черен пипер. Всичко се хомогенизира и поставя в хладилник за 20-на минути да стегне и обединят вкусовете.

С лъжица за сладолед се загребва от сместа, леко пресова и оформят топчета, които се поставят върху тава, покрита с хартия за печене на разстояние едни от други.  Поръсват се с рендосан пармезан/чедър и  1-2с.л. галета по желание и пекат за около 20-25 минути.

Сервират се топли с млечен дип, крем или пастет по желание, прясна салата, домати, маслини.

Идея, вариант за хапка сандвич на оформяне:

 В близък план:

Опитайте...

Петдесетница, Черешова задушница и Петрови пости

Според богослужебния календар на св. Православна църква Осмата неделя след Пасха (десетият ден след Възнесение Христово) е отредена за празнуване на новозаветното събитие Слизане на Светия Дух над апостолите. На Петдесетия ден от Господното възкресение Дух Свети слязъл над апостолите във вид на огнени езици и ги обдарил с благодатните дарове, а Руската православна Църква го нарича Ден на светата Троица.

Всяка година - тази  на 3 юни, в съботата преди големия християнски празник Петдесетница, се предхожда с Черешова задушница, която няма фиксирана дата.

 След Петдесетница следва празникът на Свети дух - винаги в понеделник.

Черешова задушница, която се отбелязва винаги в съботния ден преди големия християнски празник Петдесетница и е втората Задушница за годината.Чрез богослужението в църквата, се  измолва прошка от Бога за нашите покойници.  

“Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост” 

казва Библията. 

Приготвят се жито, хляб, вино, плодове (череши) и други храни, които се раздават. На Черешова задушница християните посещават гробовете на близките си покойници, почистват ги, прекадяват, преливат с вода и червено вино, запалват свещ и раздават житото, хляба и черешите, които са дали името на тази панихида.

Неделята е един от най-големите християнски празници - Петдесетница, а още Пресвета Троица, понеже слизането на Светия Дух е дело на безкрайната милост от страна на трите Божии лица: Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Светий. Празникът се нарича и Света троица – символ на световната хармония, представена от Бога отец (безкрайното първоначало), Бога син (абсолютния смисъл) и Светия дух (животворящото начало). На Петдесетия ден от Господното възкресение Дух Свети слязъл над апостолите във вид на огнени езици и ги обдарил с благодатните дарове.

Денят на Светата Петдесетница от древни времена се смята за рожденият ден на Христовата Църква, създадена не от суетата на човешки тълкувания и размисли, но по Божествена благодат.

Трите лица на Св. Троица са описани в първите три стиха на Библията.
„В начало Бог сътвори небето и земята" (Бит. 1:1). Тук имаме Бог Отец.
„А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божи се носеше над водата" (Бит. 1:2). В този стих вече се говори за Бог Дух Свети.
„Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина" (Бит. 1:3). Тук излиза вече Словото, Бог Син.
По този начин трите Лица (Ипостаси) на Пресветата Троица ясно се открояват в първите три стиха на Библията

Храмов празник отбелязва на Петдесетница   и Дивотински манастир "Св. Троица"

  Понеделник след Петдесeтница /на 5 юни тази година/, е празникът на Светия Дух.  Светият Дух обогатява човека с духовни дарове, украсява човека с многообразни добродетели, прави го дърво добро, плодоносно, създаващо добри плодове (Матея 7:17)

Плодовете на Духа, по думите на апостол Павел, (Галатяни 5:22-23) са:  любов, радост, мир, дълготърпение, благост,  милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание.

На 11 юни Православната църква чества празника "Св. Богородица - Достойно есть"

Достойно есть е химн във възхвала на пресветата Богородица.  

За първи път с него е възпята Божията Майка през 431 г. сл. Хр. от отците на Третия Вселенски Събор в Ефес, които постановяват да се величае Пресвета Дева Мария като Богородица. Химнът е разширен през 982 г. като според преданието, сам архангел Гавриил е възвестил думите на молещ се монах. Това чудо се случва пред икона на Богородица, която от тогава носи същото име „Достойно есть“. Сега празникът е  посветен на чудотворната икона от българската кeлия на Света Гора и песнопението "Достойно есть", възпяващо Божията Майка в св. Литургия.

Тази година от 12 юни започва вторият за годината православен пост преди празника на св. апостоли Петър и Павел, наречен  Петров пост, още "Апостолски". Петровият пост, до 29 юни включително, е установен за подражание на апостолите, които постели, когато се готвели за проповедническа дейност (Деян. 13:3), а също и заради особена почит към светите първовърховни апостоли Петър и Павел. Нарича се още "Апостолски", а навремето - "Пост за Петдесетница", тъй като възниква по примера на апостолите, които след като приели даровете на Светия Дух на Петдесетница, се подготвяли с пост и молитва за проповядване на Евангелието по целият свят.

За Петровия пост

Началото на Петровите пости се определя според деня на Св. Петдесетница и затова неговата продължителност е различна всяка година.Постът продължава до края на вечерното богослужение преди Петровден (който е винаги на 29 юни), но ако този ден се падне в сряда или петък постният период се регулира съобразно с това. Режимът на Петровия пост е облекчен - пости се от яйца, млечни продукти и месо, но в дните различни от сряда и петък се разрешава риба. Задължителен строг пост се полага в деня преди празника, на 28 юни, но ако се случи в събота или неделя, строгостта на поста се облекчава и в този ден се разрешава олио и вино.

Постът завършва с денят на светите равноапостоли Петър и Павел, един от най-почитаните летни празници в традициите на българския народ. Всяка година на 29 и 30 юни Светата църква чествува едновременно паметта на великите апостоли Петър и Павел, които тя нарича първовърховни първопрестолници и вселенски учители.