Топла салата с черна леща, поширани круши и горгонзола с моцарела

Петъчно предложение с есенни нотки – топла салата от питателна леща, пикантно меко сирене и ароматни круши с червено вино. Салатата е семпла, лесна и вкусна, лещата чудесно се съчетава с други продукти, в случая класиката на синьо сирене и круша. В оригиналната рецепта /Beluga Lentil Salad with Pear, Blue Cheese and Thyme/ се използва натурална круша, но нежно поширана във вино с мед и канела е удачен вариант за сезона. Сиренето е фина компилация две в едно - горгонзола с моцарела /gorgonzola mascarpone italiamo/ - редуване на тънки слоеве по-остра горгонзола със сладко крем маскарпоне. Като цяло, съчетанието е в посока по-тъмни есенни нюанси, но няколко свежи листа салата и ароматен босилек балансират и обогатяват вкуса. Може да се сервира и студена, също на плато или в купа:

Топла салата с черна леща, поширани круши и горгонзола с моцарела

/по идея от Beluga Lentil Salad with Pear, Blue Cheese and Thyme/

Продукти за 4 порции:

200 гр. горгонзола с моцарела /gorgonzola mascarpone italiamo/

Поширани круши с червено вино

4 круши

1 ч.чаша червено вино

¼  ч.чаша вода

1 с.л. мед

¼ ч. чаша захар

1 пръчка канела

1 ч.л. лимонова кора

1 с.л. лимон

Всички съставки за поширането на крушите се варят температура около 5 мин. Може да се добавят няколко малини за по-свеж и наситен цвят. Обелват се крушите, целите без да се почистват от семенната част, а разрязаните - издълбани и поръсват с лимонов сок. Поставят се в течността и се намалява силата на огъня до ниска /леко кипене/ и така се варят за около 5 мин. /зависи от твърдостта на крушите/ Изключва се котлона, оставят се за още около 20 мин. Обръщат се и още 20 мин. Изваждат се да се отцедят и охладят.

Салата от черна леща

2 ч.чаши черна леща

1 дафинов лист, малък

босилек или мащерка на вкус
1-2 стрък пресен лук или чесън
сол и черен пипер на вкус

Дресинг/ или с горчица
3 с. л. зехтин

1 с. л. балсамов оцет

½ ч.л. босилек
1 ч.чаша =240 мл.

Приготвяне:
Лещата /някои диетолози препоръчват като всички бобови храни да се накисва предварително/ се сварява с 1 дафинов лист, босилек или мащерка на вкус и отцежда. Пресният лук/чесън се нарязва и смесва с лещата, леко се осолява и попиперява още докато е още топла. Изброените продукти за дресинга се разбиват и прибавят към лещата. Добавя се още сол на вкус. Салатата се разбърква, покрива и се оставя да престои и овкуси.

Подреждането е въпрос на желание - на плато или в купа:

И един близък план:

Опитайте...

Горещ бял шоколад с малиново кули

Първите есенни дни за тази година – хладни, дъждовни, с носталгия по късното лято, в същото време и първи стъпки след една по-дълга ваканция с благодарност :) ...

Заложих на комбинации, контрасти и асоциации с елементи от различни сезони - Горещ бял шоколад със студена малинова подложка /кули/. Кули /Coulis/ като терминология в готварството не е новост, но за уточнение представлява гъст пасиран сос (напр. плодове малини или ягоди), прецеден и овкусен със захар и лимонов сок. Малиновият сос /кули/ е желателно да се приготви предварително и охлади добре. Резултатът е плътен, наситен и богат вкус на домашно приготвена топла напитка за сгряване или лек плодов десерт, с балансирани различия в цветове, температура, сладост и консистенция. Сервирах в популярните от доста време бурканчета /ice cold drink set/ от 450ml, така че и количеството е доволно множко, но може и за двама ... Ароматна ванилова сметана, още свежи плодове и няколко хрупкави бисквитки завършват идеята за цялостно окомплектоване и поднасяне…

Горещ бял шоколад с малиново кули

/по идея, с именния  от hot white chocolate with raspberries Coulis/

Продукти за 2 големи или 4 порции

90 гр. бял шоколад

1 ¼  ч.чаша течна сметана

1 ч.чаша мляко

1 ч.л. нишесте с малко мляко

¼ ч.чаша захар, или на вкус

ванилия

малиново кули

2 ч.чаши малини

½ ч.чаша захар или на вкус

1 ч.л. лимонов сок

1 ч.л. нишесте с малко вода

1 с.л. плодово вино

½ ч.чаша течна сметана за разбиване и гарниране

Няколко свежи малини, блокче шоколад, листа мента, бисквитки

1 ч.чаша =240 мл.

Първо се подготвя малиновия слой /raspberries Coulis/ -  малините се поръсват с лимоновия сок, захарта и плодовото вино, след което се поставят на умерена температура до стопяване на захарта. Прибавя се размитото нишесте с малко вода и след разбъркване и поемате му се отсранява от котлона, претрива се през цедка и оставя да се охлади. Порционира се в  2 големи или по- малки 4 порции, като изчаква в хладилник

Разбива се течната сметана, ароматизира се с ванилия и подслажда на вкус.

Непосредствено преди поднасяне се сварява горещият шоколад – кипва се млякото със захарта, следва  течната сметаната и настъргания бял шоколад. След стопяването му се налива се размитото нишесте с малко мляко, и с непрекъснато разбъркване и кипване се отстранява от котлона. Ароматизира се с ванилия.

В чашите с охладено малиново кули внимателно /по стените!/ се налива горещия бял шоколад. Отгоре се шрицва пухкава облак от ванилова сметана и сервира в компанията на още свежи малини, блокче шоколад, листа мента, бисквитки.

Може да се остави в хладилник до пълното му охлаждане
/дори за нощ/, като се използва вместо топла напитка за лек плодов десерт.

Ясно се разграничават отделните слоеве, 

ефектно се разбърква и колоритно изглежда почти хомогенизирано:

Опитайте...

Празници с есенно настроение

В очакване сме да посрещнем един от най-колоритните сезони – златната и плодородна Есен с астрономическо начало в деня на есенното равноденствие /22/09/2016 23:01/  ...  красив празник на плодородието, равновесието и мъдростта, преплитайки  много народни обичаи и празници.   

Пръв в поредицата се нарежда големият християнски празник - Кръстовден. Вярва се, че в нощта срещу Кръстовден, небето се отваря и се излива Божията благодат, а денят и нощта се кръстосват – стават равни /по стар стил е на 27 септември/. Само няколко дни по-късно се честват основните ценни добродетели, който ни крепят – вярата, надеждата, любовта и мъдростта.  

Точното му наименование е - Всемирно въздвижение наСветия и Животворящ Кръст Господен

Празникът е установен във връзка със следните събития в историята на Христовата църква: 1.Чудесното явяване на св. Кръст на император Константин Велики; 2. Намирането на светия Кръст на Голгота; 3. Връщането на животворящия Кръст от персийски плен.

На този ден 14 септември (27 септември стар стил) Църквата приканва вярващите да отдадат благоговейно поклонение на самия Животворящ Кръст, на Който Спасителят понася страдания заради човешкото спасение; на Кръста като оръдие на Христовата победа над греха и смъртта. Той е символ на вяра и боголюбие, знак на принадлежност към християнството. За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига или го "въздвижва" над главите на присъстващите. От това "въздвижение" получава своето име и празникът.  По древен обичай на тоя ден се прави водосвет и свещениците ръсят по домовете за благословение със св. Кръст. 

Имен ден празнуват: Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана, Къна, Кънчо, Ставри

След последният ден на ваканцията следва  и 15 септември,

с познат и вълнуващ училищен звън:

Отново на училище и на добър час!

И след ден,  на 17 септември,

Честваме Светите мъченици Вяра, Надежда, Любов и майка им София,

които чрез оставения им завет внушават, че човек не може да бъде мъдър, ако няма вяра, ако няма надежда за спасение и любов към ближния.

 "Човек не може да бъде мъдър,

ако няма вяра, ако няма надежда за спасение и любов към ближния". 

"А мъдростта, която иде отгоре, е първом чиста, после мирна, снизходителна, отстъпчива, пълна с милосърдие и с добри плодове, безпристрастна и нелицемерна" (Иак. 3:17)*. 

Това е познатото предание 

В честното си съпружество София родила три дъщери, на които дала имената на трите християнски добродетели: първата нарекла Вяра, втората - Надежда, а третата - Любов. 

Тя възпитавала дъщерите си като премъдра майка: стараела се да ги научи да проявяват в живота онези християнски добродетели, чиито имена носели. Децата растели, растели в тях и добродетелите...", София и дъщерите й не скриват своята вяра и я изповядват открито, Вяра - на 12 години, Надежда - на 10 и Любов - на 9 години загиват в страшни мъчения за Христовата вяра през 126 г. Майка им София останала на гроба им и след три дни молитви починала с вярата, че отива при дъщерите си. 

 

Имен ден празнуват: София, Сока, Софи, Вяра, Вера, Верка, Надежда, Надя, Надин, Любов, Любомира, Любомир, Люба, Любо, Любчо, Любен.

 

Почитайки основните християнски добродетели вяра, надежда, любов и мъдрост повечето хора на този ден  си пожелават сърцата им да бъдат пълни с любов, приемайки мотото, че:

"Когато си изпълнен с любов, ти имаш всичко - 

надежда, която те крепи; вяра, която ти дава криле и жажда за живот".

В деня на есенното равноденствие почитаме Независимостта на България, провъзгласена с манифест на 

22 септември (5 октомври нов стил) 1908 г. 
в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в Търново.

Хубави празници, успешни, цветни и вдъхновени есенни дни!

Осеновлашки манастир "Рождество Богородично"- манастир Седемте Престола

Покрай празника Рождество Богородично отново идея за тематична разходка – до един от най-интересните манастири по българските земи - Осеновлашкия, известен още като "Седемте престола". Разположен в живописната Средна Стара планина на изток от Врачанския балкан, под връх Измерец и под стара римска крепост "Калето", манастирът е сред най-древните и християнски култови сгради на територията на България. Дворът впечатлява със своята добре поддържана градина, много цветя, цъфтящи храсти и стари дървета, едно от които е едновековна секвоя. Безспорен акцент в манастирския комплекс е уникалната църква с православно име "Рождество на Света Богородица", заради седемте параклиса на манастирската черква, като подобно пространствено оформление е без еквивалент в друг български храм. Всеки престол представлява отделен параклис със собствени стенописи и иконостас и е посветен на български светец, а стенописите в църквата са на повече от сто години.

Предполага се, че Осеновлаския манастир е построен по време на Второто Българско Царство от двамата братя на цар Петър Делян. Самият той премества столицата на Западна България в светата обител (където по-късно почива), а брат му княз Георги (с монашеско име Гаврил) става първият игумен на манастира. Според една от легендите, по същото време от Бесарабия се преселват 7-ина боляри със семействата си, които основават 7 села около манастира - Осеновлаг, Огоя, Оградище, Буковец, Лесковдол, Желен и Лакатник. А в тяхна чест, в манастирския храм са вградени 7 отделни параклиса (съответно присъстват 7 олтара). Най-ранните свидетелства за съществуването на се основават на четириевангелие с приписка от 1511г. и служебник от 1554г., като на два пъти - през 1737г. и в началото на XIXв., манастирът е ограбван и разрушаван от турците и обновяван съответно през 1770 и през 1815г. със средства на околното население.

Вече споменах, че особен интерес в манастира представлява църквата и нейната особеност в архитектурното й оформление - непосредствено срещу входа на църквата, във вътрешността, се намира централният олтар, посветен на иконата „Рождество Пресвета Богородица – Осеновска“, донесена от игумен Гаврил от Атон през XI век. В четирите ъгъла на централния олтар и отделени от него с вътрешни стени, кръстообразно се разполагат 4-те главни олтара, посветени съответно на 7-те братя Макавееви, на Св. първомъченик и архидякон Стефан, на Свети Седмочисленици и на братята Козма и Дамян (чиито мощи са положени в централния олтар). Вляво от входа се намира шестият олтар, в чест на архангел Гаврил, а вдясно – седмият, посветен на Свето Благовещение. Последните 2 са особено изолирани и до тях се стига през малки входове на 2 параклиса.

Църковната живопис е на повече от сто години и е направена от представители на Самоковската школа, а в библиотеката се съхраняват много стари богослужебни книги на църковнославянски език. Между тях е и „12-те минея“, подарена от руската императрица Екатерина ІІ Велика. Иконите с резбовани рамки са дело на местни майстори, като сред тях се откроява голямата многофигурна икона "Страшният съд”. Едно от най-интересните произведения на майсторите е дървеният полилей „Хоро”, сътворен през 1815г., съставен от 15 части с оцветени дърворезбени сцени. Разнообразието на произведения на изобразителното изкуство говори, че в манастира "Седемте престола" са канени майстори от различни краища на страната, за да украсят неговия храм, а днес интересните сгради на манастира са реставрирани, възпроизвеждайки неговия възрожденски облик

През 1892 г. манастирът е посетен и от Иван Вазов, който пише в него баладата „Клепалото бие“. Цялата околност на Искърското дефиле била любима на Вазов и често отсядал в манастира. „Клепалото бие” е посветена на металното клепало, което се намира под манастирската камбанария.

Манастирското клепало било изковано през 1799 г., а желязото за неговата изработка е взето от вратите на крепостта "Калето". Това станало по идея на Св. Софроний Врачански. Той прекарал скрит тук 14 дни заедно със спътниците си от монашескато братство на близкия Черепишки манастир, гонени от черкези.

Сред буйната зеленина на манастирските покои се гуши малко паметниче с надпис на  Змей Горянин /Светлозар Димитров/ – известен български детски писател (1905-1958г.).

“Змей Горянин 1905–1958

Душата ми копней за тишина
сърцето ми тупти безспир за мир
зове ме горда Стара планина
и сгушения в нея манастир – 1953”
3мей Горянин

Храмовият празник на манастира е 8 септември – Рождество на Пресвета Богородица.

Съвременният облик на манастира и оформен през 1970г, намира се на около 41 км от град Своге и на около 83 км от София.

От няколко години местните жители успешно и интензивно развиват екотуризма, и на няколко километра е устроена екзотична ферма за щрауси с обособен мини – зоопарк.

 
:)