Денят на Свети апостол Андрей Първозвани

30 ноември е Андреевден, в който Православната църква чества

Светия всехвален апостол Андрей Първозвани -

един от дванадесетте апостоли и ученик на Христос.

В народния календар наричат празника “Едрей”, “Едринден” и се вярва, че 

"на Едрей всичко наедрява" - здраве, богатство, включително денят.  

Св. Андрей, брат на апостол Петър, е първият избран за апостолско служение, пръв от апостолите е бил повикан и е тръгнал след Христос. Името му често се среща в Евангелието. За него се споменава в разказа за нахранването на народа с пет ечемични хляба и две риби.

Да припомня неговото житие :
"Андрей бил рибар и заедно с баща си и братята си по цял ден хвърлял мрежите за риба. На река Йордан той особено обичал да слуша какво говори Йоан Предтеча. Случило се така, че когато Иисус влязъл във водите на р. Йордан, за да бъде кръстен, Андрей бил на брега и станал свидетел на това събитие. От този момент нататък той не се отделил от Христос.
След като Свети Дух слязъл над учениците и били благословени да проповядват словото Божие на всички езици, те се отправили към различни краища на света. Апостол Андрей тръгнал към северните страни. През Гърция, Мала Азия и по бреговете на Черно море той стигнал до някои от бреговете на днешна Русия. По време на своите пътешествия, с много търпение и упоритост, понасяйки гоненията на езичниците, апостол Андрей се посветил на Божието слово и с поведението си и чудесата, които извършвал, спечелил много последователи.
Загива с мъченическа кръстна смърт. Кръстът, на който бил разпнат апостол Андрей, имал формата на буквата Х и по – късно става известен в средновековното изкуство и иконографията като „Андреев кръст”(лат. Crux decussata), последния ден на ноември, в Ахаия, в град Патра." При император Констанций (337-361) мощите на светеца били пренесени в Цариград и поставени в църквата "Свети апостоли". Когато кръстоносците завладели града през 1208 година, пренесли светите мощи в италианския град Амалта. Там почиват те и досега. "

/Христос призовава св.ап. Симон (Петър) и Андрей Първозвани, Мозайка от VI в. от Равена/

Съществува хипотеза, че преди това е бил ученик на Йоан Кръстител. Проповядва в Мала Азия, Грузия и Скития, заради което е смятан за покровител на Румъния и Русия. За Русия тогава се знаело малко. Племената, които я населявали, били известни под общото име скити. Първият руски летописец Нестор разказва по предание, запазило се до негово време, че св. апостол стигнал до река Днепър до мястото, където сега се намира Киев. Като се изкачил на един хълм, той забил кръст и казал на намиращите се с него ученици: "На това място ще възсияе Божията благодат, ще се издигнат църкви на Христа и истинската светлина ще излезне от тук по цялата страна". Сега на същия тоя хълм стои църквата на името на св. Андрей Първозвани. Руската православна църква го приема за свой основател. Смята се също така, че Андрей е основал църквата във Византион, предание, което лежи в основата на по-късните претенции на Константинопол за световно религиозно доминиране. И днес константинополските патриарси смятат себе си за негови преки наследници.

/Св. aп. Андрей Първозвани с житийни сцени, Икона от 1831 г. от Йоаникий папа Витанов./

Андреевден се почита и под името “Мечкин ден”. Според народното предание някога св. Андрей бил самотен отшелник в планината. Там обработвал малка нивица. Но една мечка изяла вола му. Разгневеният земеделец успял да улови звяра, впрегнал го в ралото вместо вола и така го подчинил на волята си. Оттогава яздел мечката и обработвал земята си с нейна помощ. В много предания се разказва, че той се явява пред хората, яхнал мечка, и прогонва зимата и дългите нощи. В българската народна митология, както в фолклора на много евразийски народи, мечката е символ на женското начало и на плодовитостта.
По южното Черноморие рибарите почитат св. Андрей наравно със св. Никола като господар на морските ветрове и бури; в района на Петрич има поверие, че св. Андрей е баща на св. Никола.

Андреевден е пряко свързан в представите на народа ни с прехода от есента към зимата. Нашият народ отбелязва Андреевден като празник на семето (зърното). Българите наричат празника “Едрей”, “Едринден”. Вярва се, че "на Едрей всичко наедрява" - здраве, богатство, включително денят. Според народните възгледи и познания в областта на астрономията на този ден започва нарастването на деня. Българската поговорка гласи, че “На Едрей денят започва да наедрява колкото едно просено (житно, маково или синапено) зърно”. Всеки се стреми да подхване някаква работа на Андреевден с вярата, че тя ще бъде спорна, дори рискови начинания - заради храбростта, която носи Първозваният те ще бъдат увенчани с успех.
Трапезата за Андреевден не може да мине без варена царевица, жито, боб, леща, грах, просо и ечемик.

На този ден имен ден празнуват: Андрей, Андриан, Андреа, Андриана, Първан, Пръвка, Първанка, Храбър, Храбрин, Силен, Силка, Дешо, Дешка.

 В деня на Свети апостол Андрей Първозвани се присъединявам към инициативата:
Нека подкрепим и усмихнем Андрей в неговия имен ден!

Постни бисквитени пастички

Неделният домашен десерт към чаша следобедно кафе. Много бърз и лесен. Постен е, но може да се изпълни и с масло. Имах колебания дали да го публикувам, защото е познатата комбинация от плътен вкус на бисквити, орехи и маргарин, с аромат на ванилия, и глазура със захарен фондан.
Преди време видях в прекрасния блог, La cuisine creative, събрани много варианти за постни сладкиши. Sitni posni kolaci. Те изглеждат и са овкусени по различен начин, но основно на тази класическа смес от бисквити, орехи и масло/маргарин. Впечатлиха ме - много красиво, разнообразно и ефектно оформени, както всички предложения там, затова и наделя решението да споделя тази идея и възможностите към нея. В къщи правя и се харесва популярният хърватски десерт "Баядера", а ето сега подобен и наподобяващ на него, в постно изпълнение:

Постни бисквитени пастички

/Bele štanglice (ili Marcipan stanglice) /

Продукти:

350 гр. захар

100 мл. вода

150 гр. смлени орехи

150 гр.постни  бисквити

125 гр.маргарин

2 с.л. ром/сок
ванилия или друг аромат

 

Фонданова глазура:
250 гр. пудра захар
5-6 с. л. гореща вода
1/2 - 1 с.л. лимонов сок
1 с.л. маргарин

Сварява се сироп от захарта и водата, като се  вари в продължение на 2 минути. Премества се от котлона  и добавя маргарина, като се разбърква, докато се разтопи. След това се прибавят останалите съставки: смлени орехови ядки, смлени или натрошени бисквити и ароматите, ром или сок. Цялата смес се обединява и разбърква. Изсипва се в съд, който е покрит с фолио, за по-лесно изваждане. Сместа се изравнява и оставя са изстине и стегне.  

Подготвя се фондановата глазура

В дълбока купа се изсипва пудра захар, налива се постепенно топлата вода, като се разбърква с лъжица.Накрая се добавя 1/2 до1 с. л. лимонов сок и 1 с. л.  маргарин.

Когато изстине и се стегне бисквитена смес, върху нея се разстила и изравнява захарната глазура. На следващия ден се реже с остър нож на порционни парчета.

Аранжира се по желание. С още захар или шоколад, декорациите могат да бъдат различни.

Чаша горчиво кафе е чудесен начин за балансиране на вкуса.

Опитайте...

 

Зехтинови крекери с розмарин и дип от авокадо

 

Нещо за похапване: постно, соленко и хрупкаво - крекерите са едно добро спасение. И към тях за потапяне или намазване – дип.  Избрах авокадо, не само защото Дани наскоро ни разяде:) с такова изкушаващо и ароматно предложение. С биохимическия си състав, напомнящ повече на ядки отколкото на плод, авокадото дава достатъчно протеини, за да напълно замести месото и сиренето в дневното хранене. Още повече, крекерите са маслинови, а често се прави се аналогия на авокадото с маслините, по силната прилика на сходния процент на съдържимите мазнини от теглото на състава. Получи се някак сложно обяснение, затова пък ще пропусна подробности относно вълшебствата на зехтина, но това е чудесна комбинация.

Първо за крекерите -

Този вариант, който приготвих сега, не е много по-различен от пълнозърнестите, но имат своя различна не само визия, но и вкус. Заложих на повечко зехтин, който ги прави много крехки и маслени, а бакпулвера и микса от брашна с намалено глутеново съдържание им създава рехава и зърниста, а не жилава структура. 

Избрах за аромат стрък свеж розмарин -"роса на морето^", като една класически допълваща се комбинация със зехтина.

Зехтинови крекери с розмарин

Продукти:

½ ч.чаша пълнозърнесто брашно*

½ ч.чаша типово или бяло брашно

1/3 ч.чаша царевичен грис, фино смлян

¼ ч.чаша зехтин

3 с.л. студена вода

1ч.л. бакпулвер, равна

½ ч.л.сол

1 ч.л. захар

розмарин и черен пипер на вкус

* използвах микс с намалено съдържание на глутен

1ч.чаша = 240 мл.

Замесва се се в кухненски робот – първо брашната с бакпулвера, солта и подправките, след тях зехтин и накрая, водата, на части. След хомогенизирането се изважда и се дооформя на топка. Ако сместа е много твърда се овлажнява с още малко вода. Оставя се да отпусне за около 20мин. и разточва кора с дебелина около 3-5 мм. Изрязват се бисквитките, продупчват се с вилица и пекат за около12- 15 мин.  в предварително нагрята фурна на 200С.

 Изваждат се и охлаждат върху решетка. Готови са за сервиране - вкусни и пръхки, както топли, така  и студени. Сервирах ги към семпъл постен дип от авокадо.

За дипа: исках малко по-плътна консистенция от "майонезата" с авокадо, но различно от салата тип гуакамоле и с по-неангажиращ аромат /без чесън и горчица/, за да се усети зехтинът. С мекия и ненатраплив вкус, авокадото удачно се комбинира с почти всяка храна. Тук заложих на още една класическа подправка със зехтин - листа пресен босилек, "царската билка".

Дип от авокадо

Пропорциите са ориентировъчни и се уточняват на вкус

1-2 бр. авокадо

1 ч.л. лимонов сок, или на вкус

1 с.л. ароматен зехтин

няколко листа пресен босилек

сол и черен пипер на вкус

пресни домати на кубчета и див лук за гарниране

Авокадото се обелва, почиства и пасира. Прибавят се към него лимонов сок и зехтин, овкусява се с подправките.

Сервира се веднага, за да не се окисли и потъмнее.

Опитайте...

Св. великомъченица Екатерина

На 24 ноември е денят на Св.Екатерина.,
 християнска светица и мъченица, една от най-образованите жени на своето време.
У нас се почита като покровителка на майките. 

Да припомня:
Св. великомъченица Екатерина - от Александрия, дъщеря на Конста, бивш цар. Майка й - християнка, я запознала с един пустинник, който я въвел във вярата. Екатерина се отличавала с изключителна красота и мъдрост, макар и едва 18-годишна тя познавала добре тогавашната философия и поезия, изучила била и лекарското изкуство. Изучила елинската мъдрост, но над всичко обикнала Божествената мъдрост. Тя била удостоена да види насън Божията Майка и Богомладенеца.
Като безстрашна изобличителка на езичеството, за вярата Христова я хвърлили в тъмница. Извикали я на спор с най-първите 50 мъдреци в Египет, но не могли да я отклонят от Христовата вяра и те самите повярвали и били осъдени и изгорени живи. Бита с волски жили, обезобразена, хвърлена в тъмница. Поради това е осъдена на смърт чрез разпъване на колело. Колелото се разпада, когато Екатерина го докосва. Екатерина търпяла глад, страдала и накрая я посекли с меч в 305 година. Ангел Божи отнесъл тялото й на планина Синай, дето по-сетне е построен манастир.
Паметта на Света Екатерина се чества от всички православни в света с особено благоговение и тържественост. В нейна чест се създават църкви, много манастири са наречени на нейно име, много православни и инославни християнки носят името й. На Запад я смятат покровителка на учащата се младеж, особено по философия. 

В традиционната българска народна култура денят на Св. Екатерина се почита най-вече в Южна България В народния календар жените приготвяли пресни питки и намазани с мед ги раздавали на близки хора -  за предпазване от болести, за здраве и благополучие.

Главен символ на Света Екатерина е колелото с шипове, 

което е известно като „колелото на Екатерина“.

На 24 ноември имен ден празнуват всички, които носят името Екатерина (означава - вечно чиста), Катерина, Катя, Тинка и Тина.

Честит празник и имен ден ,
Кате, Катя и на всички празнуващи!

Да не пропусна и утрешният /25 ноември/ празник - един от дните на Свети Климент Охридски - средновековен учен и първият епископ, проповядвал на старобългарски език. Православната църква тачи Св. Климент Охридски като един от светите Седмочисленици.

И последващият на 26 ноември празник  Св. преподобни Стилиян Пафлагонийски Детепазител,
който знаел, че децата имат ангелски души. Колкото и плесници да им зашлевява баща им, те пак се връщат при него. Приятелчето да ги удари, те пак ще го потърсят, без да таят и най-малка злоба. Затова и св. Стилиан много желаел да помага именно на децата, силно желаел да бъде техен пазител. И за да може да осъществи това свое чисто желание, Премъдрият Отец го обдарил с дара на чудотворна сила за лекуване на болни деца.

/Използваните снимки са от интернет галерии./

Постни картофени крокети с гъбена плънка

Най-честата асоциация за постно ястие са картофите и в частност, картофените кюфтета, за които има изобилие от варианти за приготвяне. Счита се, че картофите са сред най-полезните храни, като попадат в групата на супер храните, а вече се правят опити за реабилитиране и пържените.
 Картофите засищат идеално, като имат 80 % вода и почти нямат мазнини. Картофите съдържат повечето незаменими аминокиселини, минерални соли и витамини (С, В1, В2, В6, РР), като 200-300 грама картофи са достатъчни за да покрият дневната нужда от витаминС  на организма. 

Картофельные зразы с грибной начинкой - това е една по-скоро идея, отколкото рецепта за картофени крокети, които са постни и пълнеж от задушени гъби Харесах я и взаимствах от руски сайт, по който вече съм приготвяла картофени котлети. В оригиналния вариант е препоръчано, а и за по- здравословно, да се изпекат. Адаптирах с подправки по наш вкус и ги изпълних печени и пържени. Апетитно и  вкусно предястие или основно постно  ястие.

Постни картофени крокети с гъбена плънка

Продукти за 4 порции:
1,5 кг.  картофи
200 гр.  пресни гъби, използвах печурки

½ стрък праз /за гъбите, по желание/

сол, черен пипер и подправки, на вкус
1 с.л. зехтин, олио за гъбите
скилидка чесън
мащерка 
½ ч.чаша  овкусена галета
1-2 с.л.зехтин или олио за печене

Подправки по желание за картофите:
индийско орехче 2 щ., кимион 1 щ., черен пипер, чесън на прах и сол на вкус

В оригиналната рецепта технологията е показна по етапи.
Картофите се сваряват обелени, /по оригиналната рецепта, аз ги варих необелени/ с малко вода и сол. Горещи се изцеждат, обелват се, след което пасират. Трябва да се получи смес удобна за оформяне. Добавят се избраните подправки и оставя да се охлади напълно.

Гъбите се почистват, нарязват и запържват в зехтина, овкусен със скилидка чесън. След неговото омекване се прибавя и ситно нарязания праз и задушава до готовност. Овкусява се със сол и черен пипер, мащерка на вкус.Също се охлажда.
С навлажнени ръце се правят плоски кюфтета, като в средата им се поставя от гъбената плънка. След това се затварят и дооформят. Овалват в панировката от галета и поставят в омазнена тава.
 Пекат се в предварително загрята на 200С за около 20 мин. до зачервяване.

Ако се избере вариант за пържене, 

се загрява тефлонов тиган с малко мазнина и пържат до златисто.

Гарнирах с карамелизиран лук /приготвени без масло и вино/ и сервирах със сварени на пара броколи и тиква. Пресни домати също им пасват чудесно.

Опитайте...

Още постни идеи и рецепти с картофи.

Ден на християнското семейство

На 21 ноември се отбелязва  големия християнски празник  Въведение Богородично.

С решение на Св. Синод на Българската православна църква от 1929 г.

празникът "Въведение Богородично" в България се чества и като 

Ден на християнското семейство и на православната християнска учаща се младеж

 и според първоначалния замисъл - ден за християнизиране.

Семейното ходене на черква на този ден символизира влизането на тригодишната Мария в храма и напомня на бащи и майки за духовните им задължения към децата. След това семейството се събира около масата на чаша вино, топла пита и вкусна гозба. Честват освен празника и здравата връзка помежду си. Масата се оставяла неразтребена, за да дойде Богородица през нощта, да си хапне и да благослови дома. А това е моята постна питка за празника:

По времето на Въведение Богородично народът ни гадаел какво ще е то през цялата следваща година. Ако е топло и слънчево - зимата ще е люта, лятото ще е сухо, а плодородието слабо. Ако вали дъжд или сняг, зимата ще е снежна, лятото - дъждовно, а реколтата - богата.

 

Въведение Богородично е един от големите вселенски празници, който в църковните песнопения се назовава "предвестник на Божието благоволение към хората". Според Светото писание на този ден тригодишната Мария е заведена от родителите си в Иерусалимския храм и отдадена в служение Богу. Дева Мария e поставена на първото стъпало пред храмовия вход и за почуда на всички присъстващи, неподдържана от никого, тя се изкачила свободно по 15-те стъпала и се спряла на най-горното.Въведение е един от най-големите християнски празници, почитан е и от двете най-големи християнски деноминация - Католицизъм и Източноправославие. Празникът принадлежи към числото на дванадесетте велики празника.
Това е паметно събитие за семейството на Майката Божия и затова се тачи от православната църква и като Ден на християнското семейство. Според православната традиция Въведение Богородично се свързва с настъпващата зима и очакването на църковните тържества около Рождество Христово.

Харесах тази картичка с пожелания:

 

Честит Светъл празник!

Постни тиквени кифлички с „медено масло”

Първа неделя от коледните пости е, а утре - денят на християнското семейство. Чудесен повод, да изпека и похапнем нещо сладичко. Много обичам уханието на домашно печиво. Отдавна сме се убедили, че постните сладкиши имат своето очарование от по-натурални, но в същото време дълбоки и наситени вкусове. Винаги коледните пости свързвам с аромат на печена тиква, орехи и канела, започвам и сега, новата част на тиквени истории.  Миналата година, освен класиката, използвах в хлебно тесто за питки - тиквени чеснови кайзер питки. Последваха постни канелени рулца, които изядохме с удоволствие, но с идеята за дубъл, така и не стигнаха до публикация. Още тогава бях очарована, че вкусът на тиквата не се натрапва, а ги прави меки и пухкави. Сега, видоизмених тестото, като вариант за постни кифлички, намазани с "медено масло" /маргарин :)/ и ароматен пълнеж от орехи и канела, глазирани с меден топинг. Имах идея и за тънка декорация със захарна глазура, но ми изглеждаше, че ще се получи прекалено сладко.

Постни тиквени кифлички с „медено масло”

Продукти за около 3 дузини кифлички /според големината/

3 чаши брашно, типово или бяло
2¼ ч.л. активна мая /1 пакет суха мая на д-р Йоткер от 7 гр./
½  к.л. сол

¾  чаша топла вода
½ чаша тиквено пюре*
1 с.л. мед

¼ ч.чаша захар, според сладостта на тиквата
¼  ч.чаша маргарин, разтопен

ванилия или канела за аромат

* сварена, отцедена от водата и пюрирана тиква

¼ -½ч.чаша брашно за размесване

2 с.л. маргарин за намазване, разтопен

За „медено масло”:

¼  ч.чаша маргарин

2 с.л. мед

канела, по желание

За поръска:

¼ ч.чаша захар

1 ч.л. какао

¼ ч.чаша смлени орехи

1 ч.л. канела

¼ ч.чаша стафиди

За глазиране:

½ ч.чаша захар

¼ ч.чаша вода

1с.л. мед

Едра кристална захар за декорация

1 ч.чаша = 240 мл.

 Технологията за приготвяне на тестото е опростена /както при кайзер питките/ - разбъркват се по отделно: всички сухи съставки - брашно, сол, мая, захар, аромати и мокрите - вода, пюре, мед и разтопен маргарин. Обединяват се и омесва меко тесто с помощта на миксер /приспособление за тесто/. Премества се в омазнен съд, покрива се с кухненска кърпа и поставя на топло място за втасване.

Подготвя се "меденото масло", в случая - маргарин, чрез разтопяване на маргарина и разбъркване с меда, до хомогенизиране, и ароматизира с канелата.

Подготвя се и поръската, чрез смесване на захарта, смлените орехи, какаото и канелата.
След около 1½ - 2 часа /според топлината в помещението/, тестото има характерната "влакнеста" структура. Изважда се и върху набрашнен плот се омесват три топки. Всяка една от тях се разточва на кора с дебелина около 5 мм. и разрязва се диагонално на 12 триъгълника. Триъгълничетата се намазват първо с "меденото масло", поръсват с канелено-ореховата смес и поставят се по няколко стафиди в широкия край. Завиват се кифлички или може да се избере друга форма.

Може да се оформи и руло, което да се нареже на трапецовидни парчета /идея по В.Зуркан/. Средата на малката страна се притиска с тънка пръчица, за да изпъкне и се оформи спирала и от двете страни.

Оставят се да втасват още около 20 мин. за увеличаване на обема, намазват се с разтопен маргарин и поставят в предварително нагрята фурна на 190С.

Подготвя се меденият захарно - топинг, като водата с меда и захарта се кипват за около минута.

Пекат се около 15-20 мин. до златисто.

Още топли, питките се намазват с маргарин и/или със захарния топинг, 

а след леко охлаждане се поръсват с едра кристална захар.
Сервират се хладки, а ако останат за следващия ден, е добре отново да се претоплят.

Опитайте...

Коледни пости 2011

Всяка година от 15 ноември започват 40-дневните

Коледни пости, наричани още Рождественски.

Те завършват на Бъдни вечер - 24 срещу 25 декември.

Е, време е  ...

Време е, чрез пост да се пречистим духовно и тялом.

Целта на Коледните пости е да са изпълним с добрина,

да се извисим духовно и да така да отпразнуваме

раждането на Иисус Христос.

След деня в памет на св. апостол Филип /14 ноември/, започва четиридесетдневният пост, наричан често "четиридесетница на ап. Филип".
Установен е сравнително късно, в чест на Раждането на Спасителя, за да се очистят християните чрез покаяние, молитва и пост и с чисто сърце, душа и тяло благоговейно да посрещнат явилия се в света Син Божий. През дните на поста преди Рождество Христово са празниците на много старозаветни пророци, предсказали раждането на Спасителя.

По своята строгост Рождественският пост отстъпва на Великия и Богородичния пост и не се различава от Петровия.

* В много устави дните от 20 до 24 декември са свързани с по-големи ограничения.
Приемайки постът като лишение, всеки сам би могъл да доопредели забраните за целия период. Аз обичам риба и в тази връзка си я разрешавам само за Въведение Богородично и Никулден.

Рождественски пост (Филипов пост)

Не трябва да се ядат храни от животински произход –

месо, мляко, сирене, яйца, кашкавал. Както и сряда, и петък без употреба на олио.*

15 - 22 ноември - само растителна храна с олио.

21 ноември /4 декември ст.стил/ е Въведение Богородично - разрешава се риба.

От Андреевден до Никулден - разрешава се риба.

23 - 29 ноември

30 ноември - 6 декември

6 декември /12 декември (ст. стил)/ - Никулден - разрешава се риба

7 декември - 13 декември - разрешава се риба

14 декември - 19 декември - разрешава се риба

20 декември - 24 декември - само растителна храна с олио

От Игнажден до Бъдни вечер е Предпразненство на Рождество Христово

25 декември РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

Тъй като ще се "виждаме" по-рядко,  нещо за постните ястия:

Предложения за:

Постни ястия  и идеи

Постни сладкиши и сладки

Постен хляб и печива

Постни ястия с картофи.

Постни ястия - зърнени, бобови и зеленчукови.

Хлебни и тестени храни, и още хляб /повечето рецепти са подходящи/

Още за постите, съвети и полезна информация при Цвети!

Спокойни, леки и пречистващи ...

Световен ден на добротата (World Kindness Day)

На 13 ноември се отбелязва Световният ден на добротата (World Kindness Day). 

 Kindness is contagious...pass it on!

На този ден през 1998 г. в Токио се открива първата конференция на Световното движение за доброта, в която участват Австралия, Канада, Япония, Тайланд, Сингапур, Великобритания и САЩ. За този ден френският художник Орел е създал специален символ - открито сърце.

Целта на Световния ден на Добротата е да погледнем отвъд себе си, отвъд границите на страната ни, отвъд нашата култура, нашата раса, нашата религия, и разбираме че сме граждани на света.

 

Изследвания на психолози от Япония и САЩ са установили, че човек се чувства по-добре, когато прави добрини. Хората, които дават израз на своята благодарност, проявяват нежност и други добри чувства към останалите в обикновени делнични ситуации, се чувстват по-добре, животът им е по-хармоничен и те гледат на света с по-голям оптимизъм.От своя страна пък учените от мичиганския университет смятат, че добрите хора боледуват по-малко и по-дълго живеят. Отзивчивите хора, твърдят изследователите, живеят средно с девет години повече, вероятно, защото имат по-добър имунитет и по-здраво сърце: та нали, когато човек прави нещо добро за другите се повишава нивото на лимфоцитите и се разширяват съдовете. Другият страничен ефект от добротата е изработката на „хормона на удоволствието". Когато човек прави добри неща за другите, мозъкът му изработва по-голямо количество ендорфини, известно като прекрасно природно болкоуспокояващо.

  Колко малко е нужно за една голяма прегръдкa ...

И още един празник на този ден, православен, когато се чества  Св. Йоан Златоуст /349 - 407г./, патриарх Константинополски. Забележителен проповедник и богослов, който е оставил най-голямото по обем богословско творчество в Източната църква. Един от тримата "светители" - "вселенски учители", наравно с Василий Велики Кесарийски и Григорий Богослов, и наречен заради неговото красноречие по време на проповед

"Златни ти уста, Йоане, бъди благословен!"

 Добротата е известна като морално съвършенство, добродетел и е призната като ценност в много култури и религии. В Римокатолическата църква е един от седемте християнски добродетели. Вярата, надеждата и любовта са описани и като основни добродетели в християнската етика на св. Йоан Златоуст. "Добротата е начинът, по който един подобен на Христа човек се отнася към околните."
 

 

  Доброта ...на Петя Дубарова

Още една питка по Валентина Зуркан /Цуркан/

Е, няма въведение...

Когато преди няколко дни писах, че съм съм впечатлена от впечатляващото хлебно ръкоделие на Valentina Zurkan, нейната фантазия и майсторско изпълнение, вече знаех, че съм обсебена. Прекрасната идея, по-различна технология за оформяне и подробното обяснение, ме провокираха отново за замеся питка. Още повече, имах идея да заменя по- масленото с друг тип, подобно на универсалното и много удобно "хладилно" тесто. 
Ето я новата питка:

Питка с "хладилно" тесто

Продукти:

¾ ч.чаша прясно мляко

¼ ч.чаша кисело мляко +1 щ. сода бикарбонат

1 пакетче мая /7 гр./

1ч.л сол

1ч.л мед

¼ ч.чаша олио

1 яйце

3-3 ¼ ч.чаши брашно

¼ ч.чаша брашно  за размесване
2 - 3 с.л. мазнина за намазване на корите
1 жълтък за намазване

 1 ч.чаша = 240 мл

В купа ½ ч.чаша хладко мляко се размива с меда и маята, поръсва се 1 с.л. брашно и оставя да задейства за около10-15 мин. Киселото мляко се разбърква с 1 щ. сода за хляб,

Брашното /отделя се ¼ ч.чаша за размесване/ се смесва със солта, и към него се прибавят : „шупната” мая, останалото топло прясно мляко, киселото, мляко, яйцето и олиото. С помощта на приспособление  за тесто към миксер се омесва малко по-твърдо еластично тесто.

Поставя се в съд с капак или полиетиленов плик и оставя за около 2 часа на стайна температура да втасва. След това се удря с ръка, за да излезе поетия въздух в тестото и съхранява покрито в хладилник. Може да се използва веднага или да се съхрани в хладилник за няколко дни.

Преди употреба се изважда от хладилника и оставя за около час на топло място.

Детайлна технология:

Тестото се пренася върху набрашнен плот, омесва се и оформят четири топки. Могат да се оставят 10-ина минути, за да се отпусне глутенът и по-лесно да се разточват. Всяко едно топче се разточва на кора, с дебелина около3-5 мм., намазва се леко със зехтин или разтопено масло и се поставят една върху друга, като последната кора не се маже.

Наборът от четири кори се разрязват радиално от периферията към центъра на 8 части, но не до края, като се оставя около 1,5 -2 см. в средата. На всяка една от осемте части се прави прорез с остър нож в средата, като се оставя плътна част и от двете страни. Получените прорези леко се разтварят.

Следва промушването на триъгълниците: широката част /откъм периферията/ се промушва отдолу - нагоре, през направения прорез. Краищата могат да се завият при желание надолу и навътре, или чрез натискане с тънко шишче да се дооформят краищата.

Оставя се да втасва отново около час  или до двойно увеличение на обема.От изрезките тесто може да се направи допълнителна декорация.
Фурната се загрява на 175С. Питката се намазва с разбит жълтък, малко вода и олио.

Пече се около 35 мин. до зачервяване и тест за суха клечка.

Изважда се, отново се намазва с масло /по желание/.

Оставя се на решетка, да се охлади и да "обиколи нивята".

Опитайте....

Почитаме покровителя на семейството - Свети Мина

На 11 ноември (24 ноември стар стил) почитаме покровителя на семейството и се чества

Свети великомъченик Мина Котуански,

заедно със свв. мъченици Виктор, Стефанида и Викентий и преп. Теодор Студит.

Св. Мина е един от най-почитаните от народа ни светци - заради силата, с която закриля семейството и го почитаме като негов покровител.  По малко известно е, че Св. Мина помага при беди, тежки болести и кражби.

В превод от гръцки името на светеца означава „намирам”, „съобщавам” и затова от етимологията сред българите се разпространява вярата, че светецът помага да се открият откраднати и загубени вещи и добичета. Пак според народната етимология името на св. Мина се свързва и с глагола „разминавам”, „минавам” и затова почитат светеца - „за да се разминат болестите и лошото по хората”. В някои селища в Родопите го наричат „Свети Мина-размина”, а в Странджа – „Св. Мина сребърен”. Когато човек се разболее или си загуби нещо ценно, пали свещ пред иконата на светеца. 
На празника му отиват в черквата или в параклис, чийто патрон е светецът, палят свещи и окичват иконата му с цветя и пари. Раздават и обредни хлябове за здраве. При тръгване на дълъг път хората се прекръстват с пожелание

„Св. Мина да е напред и да помага!”

И да припомня:

Св. Мина бил войник в Египет. Христолюбивият Мина не стоял дълго време в армията, а се оттеглил в пустинята до град Котуан и продължил да общува с Бога. Веднъж на тържеството в чест на езическите божества, гражданите устроили шумни злелища и гнусни жертвоприношения. Като научил за това, отшелникът Мина влязъл в града и започнал да изобличавасамозабравилите се езичници. Градоначалиник наредил да бъде арестуван смутителят на това тържество.За вярата след мъчения бил посечен с меч в 296 година при Диоклетиан и Максимиан. Светите останки били отнесени в Александрия, където е погребан в почести. Впоследствие на това място била построена църква в името на светия мъченик и по молитвите към светеца в нея станали множество чудеса.

Виктор - също така войник, пострадал при император Антонин (138-161 г.) в Италия. Една млада християнка на име Стефанида, която присъствала на неговите страдания, видяла слизащите от небето два светли венци. Тя започнала гръмко да слави подвига на св. мъченик и сама, заедно с него, се удостоила с мъченическа смърт. Св. Викентий бил дякон. Той се удостоил да пострада за вярата в испанския град Валенсия при император Диоклетиан.

Единственият манастир /девически/, който носи името на светията, Обрадовски манастир е един от най-старите и се намира в покрайнините на София. Според преданието Светата обител е основана още в римско време, а през ХІ век на това място е имало огромен християнски комплекс с 40 параклиса, множество манастирски сгради и духовно училище, както и метох на Света гора. Там пазят чудодейната икона на Свети Мина, която е донесена от руснак, след освещаването на манастира, като не се знае дали е рисувана в България или в Русия. На младоженците предрича щастлив брак, затова там се намира и иконата на неговия помощник Свети Фанурий.
Известен Чудотворец, името му означава “месечина, луна”, покровител на сираците и бездомните. Свети Мина се смята за патрон и покровител на всички народни лечители, знахари, войни, както и на хората, поели на дълъг път.

Св. Мина закриля и жените, затова на този ден те се молят пред иконата на светеца за здраве на децата си, за радост и благополучие на дома.

В народните представи свети Мина е бил господар на вълците, които трябвало да пуска и да прибира. Неговият празник бележи средата на така наречените Вълчи празници - от Архангеловден до Коледни Заговезни - времето, в което вълците бесуват. От днес започват "Вълчите празници", които водят след себе си най-дългите нощи. По това време хората довършвали всички започнати ремонти, поправяли огради и запушвали процепите, през които можели да се промъкнат тенци, караконджоли и други зли сили.

На днешния ден празнуват носещите имената:
Виктор, Виктория (означава победител на латински) и Мина, Минчо, Минка.

Честит празник!

/Използваните снимки са от интернет галерии./