Време е за пости - Великденските, 2015...

Великият пост е най-строгият и най-важният през цялата година - време за усърдна молитва и покаяние на всеки християнин, за да измоли прошка за греховете си от Бога. Той напомня за 40-дневното гладуване на Христос в пустинята. Светата Четиридесетница е най-важният период от църковната година, в който християните се подготвят духовно и телесно да посрещнат достойно най-древния християнски празник Възкресение Христово - Пасха. Постът е съставен от две части – Светата Четиридесетница и после Страстната седмица. Страстната седмица не е Четиридесетницата и като цяло не е Великият пост. Това е едно отделно време. Може да се каже така: Четиридесетницата (първите 40 дни) – това е времето, когато тръгваме към Бог. Страстната Седмица е времето, когато Господ идва към нас. Идва чрез страдания, чрез арест, Тайна Вечеря, Голгота, слизане в ада и накрая преди Пасха Той преодолява последните прегради, които ни отделят от Бога. 

Постите в Православната църква

Преди всичко примири се с врага си, като му простиш от сърце;

като видиш беден не се отвръщай от него, но му помогни с каквото можеш;

не завиждай никому;

не осъждай никого;

не поглеждай с пожелание;

не протягай ръце към онова, което не ти принадлежи;

не подавай ухо на клевети и лъжливи сведения за ближния си;

нека устата ти да са затворени за всичко лошо за твоя ближен;

пости с очи и уши, с ръце и нозе, с ум и сърце!

Бъди благоговеен във всичко, – бъди всякога смирен и кротък.

Защото каква полза, ако измъчваш тялото си с неядене,

а душата ти се надува от гордост?

Каква полза имаме от това да бледнеем от пост, когато побледняваме от завист?

Що за добродетел е да не пием вино, а да се опиваме от омраза?

Или да не ядем риба и месо, а да изяждаме братята си с клевети?

И така, като постим телесно, нека постим и духовно;

като очистваме тялото с въздържание от храна и питие,

нека очистваме душите си от суетни и нечисти мисли;

нека се украсяваме с милосърдие, кротост, смирение, примиряване с враговете,

с милост към всички наши ближни.

Това е пост, приятен на Бога и спасителен за нас.

Постихме с пост благоприятен, благоугоден на Господа.
Пост на отричане от злото, въздържане на езика, въздържание от гняв, отлъчване от похотите, злословието, лъжите и клетвите.
Постът, през който липсват тези прегрешения, е истински и благоприятен".

 

 ПРАВОСЛАВНИЯТ  ПОСТ  И  НИЕ:
"... Основното в поста е доброволното въздържание от блажна храна (месни, млечни продукти), при умерена употреба на постни видове храни (с растителен и зеленчуков характер). Но постът не е самоцел. Той е само средство за нравствено очистване, за цялостно извисяване... Друго важно условие за правилно провеждане на поста - това е готовността на постника да разтвори широко сърцето си за излъчване дух на опрощение..."

 

Великият пост  има мисионерски произход. Тези 40 дни в началото постели не християните, а езичниците, които искали да приемат Кръщение. И тези хора се подготвяли към Кръщението…Тогава кръщение приемали зрели хора, като в ония времена Църквата е определяла само няколко дни в годината. Да речем на Рождество, на Великден са давали кръщение, и още няколко такива дни е имало, но преди всичко на Велика Събота преди Великден. Така Великият пост първоначално се зародил в християнска църковна среда като пост на солидарността като особено време за молитви не толкова за себе си, а молитви за онези хора в света, в който живеем и който се надяваме да доведем при Христос. 

Първи шест седмици на Великия пост:
Първата седмица на Великия пост /23 март - 28 март/, както и последната, се отличава с особена строгост, а богослужението - със своята продължителност. В петък на светата литургия се освещава коливо - варена пшеница с мед. Прави се в памет на св. Теодор Тирон, който опазил християните от гаврата на византийския император Юлиан Отстъпник. През 362 г. той наредил по време на християнския пост в гр. Антиохия тайно да поръсят с кръв от животни всички храни. Но св. Тирон се явил в съня на Антиохийския епископ Евдокий и му разкрил коварния план на Юлиан.Съботният ден от първата седмица. Великия пост е в памет на св. великомъченик Теодор Тирон. След строг пост - растителна храна без олио и вино, се взема Св. Причастие. В първия неделен ден от Великия пост се извършва тържество в памет на възстановяването на почитта към светите икони. 

В съботния ден от първата седмица на Великия пост, както и на 17февруари, Църквата възпоменава паметта на Св. Теодор Тирон, празнува се Тодоровден. 

А тази година, в неделята на първата седмица, 1 - март, попада и емблематичната българска традиция, с особено мнение на някои богослови, да се посреща пролетта, надеждата, щастието и радостта, със закичване на червено бял амулет за здраве и късмет - Баба Марта!
 

Втората  неделя на Великия пост е посветена на св. Григорий Палама /Неделя на св. Григорий Палама./ - учител на Православие. Св. Григорий живял през XIV век и учил и разкрил учението за силата на поста и молитвата. Съгласно с православната вяра той учел, че заради молитвения подвиг и поста Господ озарява вярващите с благодатната Си светлина, с която Сам той сиял на Тавор. 

В началото на втората седмица тази година, на 3 - март, благодарна България поставя венци и цветя на паметниците на загиналите за освобождението й, отбелязвайки 137 години от Освобождението на страната ни от османско владичество и чества
 Националния празник на България.

Третата неделя на Великия пост е Кръстопоклонна

В Третия неделен ден на Великия пост Църквата ни напомня за страданията и смъртта на Господа, и с това иска да въодушеви и укрепи постещите да продължат подвига на поста. След Великото славословие се изнася Св. Кръст за поклонение от вярващите. При поклонението Църквата пее: Кресту Твоему покланяемся, Владыко, и святое воскресение Твое славим. Св. Кръст остава за поклонение през цялата седмица до петък, когато след часовете, преди Литургията се внася обратно в олтара. Затова Третата неделя и четвъртата седмица на Великия пост се наричат "кръстопоклонни".

Четвъртата седмица на Великия пост 
През тази седмица Църквата припомня стълбата "Лествица" на християнското съвършенство, по която приканя верните, с молитвите на свети Иоан Лествичник, да се изкачват по пътя на духовното съвършенство. Свети Иоан Лествичник в списаната от него "Лествица" представя 33 степени или стъпала на християнските добродетели, за първа от които определя смирението, без което стълбата ще рухне. Чества се на 30 март и в Четвъртата неделя от Великия пост.

Пета неделя на Великия пост тази година се чества големия празник Благовещение, а също  е посветена на св. преподобна Мария Египетска, 
която се чества  на 1 април - жителка на Александрия, жена с безнравствен живот, позор за своите съграждани, съблазън, погибел. Един ден тя поискала да се поклони на живоносния Кръст Господен, частица от който се намирала в един от храмовете. И не мислейки за своята греховност, не мислейки за това, че нейният живот няма нищо общо с този Бог на чистотата и любовта, на Който тя искала да се поклони, тя дръзновено поискала да влезе в храма. Но някаква сила я спирала; всеки път, когато тя се приближавала до вратите, тя бивала отхвърлена. Изпаднала в ужас, тя се обърнала към Майката Божия за помощ – и била допусната в храма. Но от храма тя не се върнала към предишния позорен живот; тя се оттеглила в пустинята и там прекарала, в неописуем подвиг, в съвършена самота, целия си останал живот до смъртта; живот, който не бил живот на безплътно същество, но бил наистина живот на въплътения дух, оживен от покаянието и благодатта.
Като образ на всецялостно пълно покаяние е установено паметта на преподобна Мария Египетска да се припомня в Петата неделя от Великия пост - неделя, през която приканата за покайно съзнание завършва с четене на целия канон на св. Андрей Критски. 

 

Следват Шеста седмица на Великия пост - Предпразници наВъзкресението и Страстната седмица - седмица на Христовите страдания.

Повечето хора вече не се съмняват в благотворното влияние на поста върху душата и тялото на човека. По време на Великденските пости не трябва да се консумират храни от животински произход: месо, риба, яйца, млечни продукти. Разрешени са плодовете, зеленчуците, зърнените култури и растителните продукти.

Пости ... и не само

Постни сладкиши

И още относно постните ястия, както и някои предложения за:

Постни ястия  и идеи

Постни сладкиши и сладки

Постен хляб и печива

Постни ястия с картофи.

Постни ястия - зърнени, бобови и зеленчукови.

Хлебни и тестени храни, и още хляб /повечето рецепти са подходящи/

Горещо препоръчвам един много полезен блог за здравословни, природосъобразни, постни и вегански рецепти, съвети и идеи - КУЛИНАРЕН БЛОГ ЗА СУРОВОЯДСТВО,ВЕГАНСТВО И ВЕГЕТАРИАНСТВО на Елена Димитрова.

Още пояснения за поста  ДЕСЕТ ПРАВИЛА ЗА ВЕЛИКИЯ ПОСТ.

„Не това, що влиза в устата, осквернява човека, а онова, що излиза от устата, то осквернява човека" (Мат. 15:11). 

Постът – начин на употреба

 

Леки, спасителни и спокойни...

Сирни заговезни, ден за прошка - простено, прости!

Днес са Сирни заговезни - Неделя на Всеопрощението, Денят за прошка  ... 

“Защото, 

ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви” (Мат. 6:14-15)   

ПРОСТЕНО - ПРОСТИ!  

Неделя сиропустна е последната подготвителна към Великия пост и е определена за ден на всеопрощение. На този ден, по древен християнски обичай си прощаваме един другиму прегрешенията и взаимните оскърбления. Нещо красиво и затрогващо има в смисъла на този наш християнски обичай – деца да целуват ръка на родителите и искат от тях прошка, кръщелници да правят посещения на своите кръстници, за да получат опрощение, скарани близки или дори врагове на този ден да си подават братски ръка, сърцата широко да се отварят и прочистват от всяка злоба, мъст и неприязън. Според народните вярвания на този ден небето и земята си прощават, а щом те могат да го направят, могат и хората.

Важна част от традицията за Сирни заговезни са ястията на специалната вечеря. Приготвят се храни на млечно-яйчена основа, като с тях се заговява най-добре. Яде се и се пие сякаш като за "последно", защото празникът е начало на най-дългия пост през годината - великите пости.  Трапеза има обреден характер и според обичая включва баница, най-често със сирене, риба, питка, различни ястия с яйца и бяла халва с ядки, както и забавното "хамкане" или "ламкане". С тези храни се заговява, оттам идва и името на празника (от говея - постя, въздържам се).

Прошката се взема с думите Прощавай! - отговорът обикновено е
Простено да ти е, от мене и от Бога!"

Ден за прошка е -

искаме и даваме прошка!

Нежни „пияни” блини

В срядата сме на Сиропустната седмица (Сирна седмица), която е посветена на християнската прошка и примирението - последната седмица преди Велики пости. В много християнски страни, това време се празнува весело и шумно, в някои католически страни народните веселби през седмицата преди Поста се наричат карнавал (от carne vale – "сбогом, месо"), а в Русия – Масленица и се отбелязва с угощение с различни видове блини (палачинки). Чела съм за традициите на Масленица, да се се празнува богато и ... вкусно - във всеки дом да се нареждат богати трапези с вкусни  солени или сладки палачинки - обикновените блини се ядат с хайвер или сьомга, сладките са с мед, конфитюр или друго. Знае се и за езическия произход на Масляниця – като фестивал на  слънцето по случай предстоящия края на зимата /според славянската митология/ и съчетаването му с християнските обреди преди началото на Великия пост, предшестващ Възкресение Христово (Великден). Много жизнерадостни народни обичаи на Масленица са се запазили и днес, други са потънали във времето, останало е обаче вярването, че трябва да прекараш весел и щастлив времето преди Поста и настъпването на пролетта, за да ти върви през годината. 

Харесвам тази традиция, правила съм блини с портокал и извара, миналата година избрах арабски палачинки Катаеф, днес предложението също е тематично - Блинчики «Нежные». Фини и нежни блини, „пияни” от използването на водка, ликьор, коняк /някои са изпробвали с текила/, в тестото. Като резултат - в готовите блини няма остатъчен вкус от алкохола, но те правят тестото по-ронливо и порьозно. Все пак, във форума за мнения и разисквания по рецептата на много места се споменава за успешен вариант и без използване на алкохол.

Тук е моментът да подскажа и един класически начин на прегъване на блините във вид на стегнати рулца, по технологията на Блинчики-рулончики.

Нежни „пияни” блини

 Блинчики «Нежные»

Продукти: за около 12-16 блини, според големината

500 мл. кефир или кисело мляко 1%
1 яйце
1ч.л. сода бикарбонат /без връх/
1-2 с.л. захар
3 с.л. водка (ликьор,коняк, текила)*
100 мл. много гореща вода **
1 ½  ч.чаша брашно

* във форума за разисквания  на много места се споменава за успешен вариант и без алкохол.

** може да е необходимо още малко

1 ч.чаша =240-250 мл.

Яйцето се разбива със захарта, налива се алкохола, след него и кефир или киселото мляко. Брашното се пресява и разбърква, до хомогенна смес. Поръсва се содата и оставя да престои около 10 минути. Подготвя се горещата вода, налива се в сместа и започва печенето на блините. Технологията е: средна температура, тиган с незалепващо покритие, или с фин слой мазнина, тънички или по-плътни, въпрос на желание и вкус, блини и  двустранно изпичане.

 Сладки или солени - въпрос на избор:

Сгънати във вид на стегнати рулца, по технологията на Блинчики-рулончики.

С шоколад и плодове:

Със сьомга и крем сирене с билки:

И една идея за любителите на бекон:  Блинчики в беконе с картошкой.

 Опитайте...

Ирландски терин с козе сирене и диви гъби

Терините /terrine/ са символ на френската кухня. Четох, че първоначално е бил предназначен за храна на френските работници, но по-късно се превръща в луксозно блюдо, кулминация на пищни вечери, доказателство за майсторството на готвача, за неговите страст и уважение към храната. Оригинално терините се приготвят в керамични съдове със същото име, които са продълговати или овални и се затварят плътно с капак. Тези съдове са обединяващата характеристика на  приготвените в тях ястия. Начинът им на приготвяне и отчасти наборът на продуктите е това, което ги различава. Ястията, които стриктно погледнато би трябвало да се наричат терини, /макар да е много популярно да се приготвят от черен дроб/,  по-честите варианти използват нарязано месо, залято със силен бульон от желиращи продукти; зеленчуци и подправки със силен аромат. Обикновено сместа се готви дълго време в слаба фурна, а след това се охлажда, за да се желира. Някои рецепти пропускат фурната и директно изпращат ястието в хладилника. Все пак терините изискват доста време за приготвяне, но и затова и вкусът им е по-комплексен.

В днешно време кулинарните граници отдавна са размити и сега могат да се опитат различни по националности, продукти и съставки, технология на приготвяне и оформление терини. В такъв, по-разширен  смисъл е и днешният терин - Ирландски терин с козе сирене и диви гъби на Chef Kevin Dundon и неговата модерна ирландска кухня.

Ирландски терин с козе сирене и диви гъби

/по идея от Irish goat’s cheese and wild mushroom terrine/

 

Продукти /ориентировъчни и могат да варират в пропорциите/
1 с.л. зехтин
1 глава  кромид лук, нарязан на ситно*
1 ск. чесън, намачкана
175гр. горски гъби, нарязани на ситно**
225 гр. меко козе сирене, или микс от сирена***

1 с. л. пълнозърнеста горчица
1 с. л. пресен магданоз, нарязан
1 задушена /поширана/ круша,
сол и прясно смлян черен пипер

* не сложих кромид  лук в моя вариант

** използвах мариновани екзотични гъби, добавих и малко задушени печурки
*** заложих на микс от меки сирена – козе, синьо, крем сирене

Загрява се зехтинът, добавя  лук и чесън и запържва леко за около 2 минути, само докато омекне. Добавят се гъбите и сотират в продължение на 3-4 минути, докато омекнат и излишната течност се е изпарила от тигана. Отстранява се от котлона и  добавя сместа от меките сирена, горчицата, магданоза и прясно смлян черен пипер. Разбърква се леко за една-две минути,  докато сирената започнат да се топят, а ако е необходимо се загрява отново, но да не се претопли!

Готовата смес се прехвърля се във форма за терин, която може да се облицова с фолио.
Оставя се да изстине напълно, след което се покрива със стреч фолио и поставя в хладилник в продължение на най-малко 2 часа или за една нощ, за да се стегне. По желание може да се залее отгоре с ароматно масло.

При сервиране може да се поднесе с формата или да се обърне и нареже на парчета.

По съвет на готвача Kevin Dundon: 
поширана круша, малко бадемови ядки, още сирене и препечен хляб – една добра комбинация.

Няколко гъби за декорация, още свежа салата и пошираната круша - при мен по тази рецепта:

Опитайте...

4 в 1 на днешния ден

Тази година на днешния ден, 14 февруари,  съвпадат:

Православната Голяма Задушница преди Великия пост; 

почитане успението на Св. Кирил Славянобългарски; 

останалия от езическите времена празник Трифон Зарезан 

и католическият Свети Валентин.  

Съботата е денят на първата за годината голяма Задушница, когато извършваме помен в чест на мъртвите. Тя се отбелязва винаги преди Неделя месопустна (Месни заговезни), една седмица преди Сирни заговезни (сиропустна неделя) и началото на Великия пост.

На Задушница се посещават гробовете на починали близки и се раздават за възпоменание варено жито, пита и вино. Житото е символ на възкресението, виното е символ на кръвта на Исус Христос. Паленето на свещи символизира горещата вяра, а пламъчетата напомнят за безсмъртието на душите на покойниците. Както на всеки помен, така и на Задушница се раздава на бедни и нуждаещи се. "Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост" (Сир. 7:36). 

И малко в сянка, 14.02. е един от дните, когато се чества Свети Кирил Славянобългарски - на 11 май, заедно със св. Методий (Солунските братя) и на 14 февруари, неговото успение в Рим - Константин Философ, наречен Кирил. Римокатолическата църква също почита на този ден светите равноапостолни Братя, обявени от папа Йоан Павел ІІ за закрилници на Европа.  И още...

Отбелязва се и денят на лозаря - Трифон Зарезан, свързан от древни времена с лозата, гроздето и виното. С въвеждането през 1968г. на Григорианския календар от Българската православна църква църковният празник на Свети Трифон  започва да се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря - на 14 февруари. Според българския обичай, в празничния ден рано сутринта стопанската опичала обредния хляб, сварявала кокошка, наливала вино и на лозето се изпълнявал основният обред - зарязването на лозята. "Царят на лозята", увенчан с лозов венец, черпи с най-хубавото вино.

Последен, но все по-популярен е Св. Валентин. Свети Валентин е християнски празник, който се празнува на 6 юли от Православната и на 14февруари от Римокатолическата църква. Според Католическата енциклопедия от 1908 г. обаче има поне трима светци, наречени Валентин и всички те били мъченици и са записани под датата 14 февруари, и още...

А в неделята, тази година на 15 февруари, се отбелязва  Неделя Месопустна, популярна като Месни заговезни, като православен църковен празник, осем седмици преди Великден и  

трета подготвителна неделя за Пътя преди Великия пост.

Неделята е месопустна, защото от този ден до Великден християните престават да ядат месо. Подготвяйки вярващите за изпитанието на строгия пост обаче църквата позволява през следващата седмица да се консумира мляко и всичко, произведено от него. Вечерта на месни заговезни в семеен кръг се слага трапеза с месни ястия (обикновено кокошка/пиле, яде се и свинско) и се заговява  месо.

Цялата следваща седмица и идна неделя са известни като „Неделя на Всеопрощението“ или просто „Прошка“, защото всеки член на семейството иска и получава прошка от по-възрастния за изминалата година. По християнски обичай през дните от месни до Сирни заговезни по-младите посещават домовете на по-възрастните - родители, кръстници, роднини, близки и тия, от които се чувстват задължени да поискат прошка по случай неделя на опрощението. На този ден се четат Христовите думи: 

"Ако не простите на човеците съгрешенията им и вашият небесен Отец 

няма да прости съгрешенията ви."

Още  тук...и тук...

Заради Задушницата тази година се отлагат всички църковни бракове.

Шоколадово – бадемовата торта на Джулия Чайлд „Савската царица” (Reine de Saba)

Със съвпадение в датата или не :), „The French Chef” е едно от първите телевизионни кулинарни предавания с Джулия Чайлд /Бостън, Масачузетс/, който стартира от 11-ти февруари 1963-1973г.; а предложението на Queen of Sheba Cake е първия епизод от третата серия. Queen of Sheba Cake е една от най-популярните, почитани и любими рецепти на Джулия Чайлд. Шоколадово – бадемовата торта „Савската царица” (Reine de Saba) в същина е с малко продукти, много лесна и бърза за приготвяне.

Reine de Saba /фр./- според Библията неназованата царица на страната Шаба/Шева (или Сава/Саба) чула за голямата мъдрост на Соломон, цар на Израел и отишла при него с дарове от подправки, злато и скъпоценни камъни. Тя била силно впечатлена от мъдростта и богатството на Соломон и благословила неговия Бог. Соломон също ѝ отвърнал с подаръци и „всичко, което пожелала“, след което царицата се завърнала в страната си. По-късните еврейски легенди доразвиват някои подробности от библейския разказ, а подаръкът на Соломон - „всичко, което пожелала“ понякога се интерпретира в по-топли и любовни отношения между Соломон и Савската царица...

Няма да правя паралели между месеца, френските сладкиши и любовта. Идеята е друга... Шоколадово – бадемовата торта на Джулия Чайлд - Reine de Saba има достатъчно ключови думи, говорещи сами по себе си и гарант за един класен празничен и наситено шоколадов десерт...

Шоколадово – бадемовата торта на Джулия Чайлд 
„Савската царица” (Reine de Saba)

Продукти за ф20 -24см

½  ч. чаша фино брашно

1/3  ч.чаша смлени бадеми

110 гр. масло

½ ч. чаша захар

3 яйца - разделени жълтък и белтък

85 гр. тъмен шоколад

30 гр. тъмен шоколад, с високо съдържание на какао

2 с. л. сварено силно кафе

1 ч.чаша =240мл.

Шоколадов топинг по основната рецепта:
55 гр. обикновен шоколад ; 25 г тъмен шоколад; щипка сол; 1½ с. л. силно кафе; 6 с.л. масло

или

Глазура: /вариант на рецептата, по който я направих/

200 гр. шоколад /100 черен и 100 млечен/

150 мл. течна сметана

1 ч.л. амарето

Oще: запечени филирани бадеми за поръсване

Фурната се загрява на 175 C.

Пресява се брашното. Разбъркват се маслото с жълтъците и захарта, от която се оставя 1с.л. за белтъците. Разбиват се белтъците с 1щ. лимонена киселина или сол и 1с.л. захар до сняг. Разтопяват се шоколадите с кафето /на водна баня или в МВ и към тях се добавя сместа от маслото с жълтъците и захарта и разбърква. Следва редуване на една по супена лъжица брашно - леко разбъркване, бадеми - леко разбъркване, белтъци - леко разбъркване, и така, докато всички съставки са поети. Веднага се изсипва в намазана тавичка и се слага в гореща фурна за около 25 минути. Важно е да не се препича, периферията суха, с в центъра клечката за проба трябва де е леко влажна – виж видео минута 21.06. 
Джулия Чайлд:
" Пече се докато набухне, но вътре трябва да е леко влажна. Този тип шоколадова торта има най-добър вкус, когато се охлажда до стайна температура."

Изпеченият блат се изважда от фурната и след леко охлаждане се оставя върху решетка за пълно изстиване, след което се залива с топлата глазура.

За глазурата: Загрява се  течната сметана в тенджера на средна температура до кипване, след което се отстранява от котлона и добавя наситнения шоколад. Оставя в продължение на няколко минути и разбърква, докато шоколадът е напълно разтопен и гладък. Ароматизира се и излива равномерно върху тортата.  

След леко стягане на крема, се поръсва с бадеми 

и оставя за няколко часа да се обединят вкусовете.

Сервира се със стайна температура.

И парченце:

И с право Джулия Чайлд я определя като... 

" Това е изключително добра шоколадова торта..."

Опитайте...