Сирна неделя и дни за прошка

Сирна неделя е - 

това е седмицата между двете заговявания пред Великденския пост,

 а в неделя са Сирни заговезни  - 

Неделя на Всеопрощението, Денят за прошка  ... 

 

„Прощавайте и простени ще бъдете!" (Лука. 6:37). 

Неделя сиропустна е последната подготвителна към Великия пост /11 март - 27 април вкл., за тази година/ и е определена за ден на всеопрощение. На този ден, по древен християнски обичай си прощаваме един другиму прегрешенията и взаимните оскърбления. Красив и затрогващ смисъл в този наш християнски обичай – деца да целуват ръка на родителите и искат от тях прошка, кръщелници да правят посещения на своите кръстници, за да получат опрощение, скарани близки или дори врагове на този ден да си подават братски ръка, сърцата широко да се отварят и прочистват от всяка злоба, мъст и неприязън. Според народните вярвания на този ден небето и земята си прощават, а щом те могат да го направят, могат и хората.

“Защото, 

ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; 
ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви” (Мат. 6:14-15)   
ПРОСТЕНО - ПРОСТИ!   

 
Важна част от традицията за Сирни заговезни са ястията на специалната вечеря. Приготвят се храни на млечно-яйчена основа, като с тях се заговява най-добре. Яде се и се пие сякаш като за "последно", защото празникът е начало на най-дългия пост през годината - великите пости. 

Трапеза има обреден характер и според обичая включва баница, най-често със сирене, риба, питка, различни ястия с яйца и бяла халва с ядки, както и забавното "хамкане" или "ламкане". С тези храни се заговява, оттам идва и името на празника (от говея - постя, въздържам се).

Дни за прошка,  в която искаме и даваме прошка!   
„Прощавайте, и простени ще бъдете!"
(Лука. 6:37)

Начало на пролетния мартенски календар

Честит първи март! Честита Баба Марта!

С месец март започват пролетните празници и обичаи, когато цялата природа, растения и животни се събуждат за нов живот, подчинени на идеята за възкръсването на природата. 

За начало днешния празник  на Баба Марта, 

мартениците в червено и бяло,

като символ на пролетта и носещ пожелание за здраве и плодородие, 

късмет, радост и благополучие.

Нека мечтаната пролет бъде красива, вдъхновена и много щастлива!
Честита Баба Марта!

На 3 март, всяка година благодарна България поставя венци и цветя на паметниците на загиналите за освобождението й. Отбелязвайки 141 години от Освобождението на страната ни от османско владичество  избрах да прикача отново Самарското знаме - българско бойно знаме, национална светиня на българската свобода, един от най-важните военни символи на Българската армия, емблематично за българската история, защото е дадено от руското висше командване на българското опълчение.

Създадено от монахини от град Самара (Русия), знамето е трицветен плат (бял, син, червен) с размер 1,85 на 1,90 метра с вшити в средата златни кръстове. От едната страна в тях е избродиран образът на Иверската богородица, а от другата образите на Светите братя Кирил и Методий.

 И още за Освобождението

Съботата, /тази година 2 март/, е денят на първата за годината голяма Задушница, 

когато извършваме помен в чест на мъртвите. 

 Тя се отбелязва винаги преди Неделя месопустна (Месни заговезни), 
една седмица преди Сирни заговезни (сиропустна неделя) и началото на Великия пост.

Съботата е определена за задушница, защото на следващия ден, Неделя на Месни заговезни, с Евангелско четене се припомня картината на Страшния съд. На Задушница се посещават гробовете на починали близки и се раздават за възпоменание варено жито, пита и вино. Житото е символ на възкресението, виното е символ на кръвта на Исус Христос. Паленето на свещи символизира горещата вяра, а пламъчетата напомнят за безсмъртието на душите на покойниците. Както на всеки помен, така и на Задушница се раздава на бедни и нуждаещи се. "Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост" (Сир. 7:36).

В неделя, тази година на 3 март се отбелязва  Неделя Месопустна, популярна като Месни заговезни, като православен църковен празник, осем седмици преди Великден и  

трета подготвителна неделя за Пътя преди Великия пост.

Знае се, че тази неделя отстои 56 дена преди Възкресение Христово. Славянската дума "месопуст" отговаря на гръцката „апокреос” и означава „лишаване от месо”. Днешния ден се нарича още и Неделя на Страшния Съд. Това е третата неделя от триседмичния период преди започването на Великия пост. През това време богослужението започва да включва песнопения от Триода - литургическа книга, която съдържа богослужбите от Неделя на митаря и фарисея, десета преди Пасха (Великден), до Велика и Свята Събота. На този ден Църквата напомня Съда на всички хора, които ще застанат пред Божия трон в деня, когато Христос отново ще се върне в славата Си.

Неделята е месопустна, защото от този ден до Великден християните престават да ядат месо. Подготвяйки вярващите за изпитанието на строгия пост обаче църквата позволява през следващата седмица да се консумира мляко и всичко, произведено от него. Вечерта на месни заговезни в семеен кръг се слага трапеза с месни ястия (обикновено кокошка/пиле, яде се и свинско) и се заговява  месо.

Следващата седмица и идна неделя са известни като „Неделя на Всеопрощението“ или просто „Прошка“, защото всеки член на семейството иска и получава прошка от по-възрастния за изминалата година. По християнски обичай през дните от месни до Сирни заговезни по-младите посещават домовете на по-възрастните - родители, кръстници, роднини, близки и тия, от които се чувстват задължени да поискат прошка в неделята на опрощението. На този ден се четат Христовите думи: "Ако не простите на човеците съгрешенията им и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви."

Още тук и тук...

Хубави, слънчеви и усмихнати пролетни дни!

Сирни заговезни, Неделя на Всеопрощението - Ден за прошка

Тази година, на 18 февруари, са Сирни заговезни  - 

Неделя на Всеопрощението, Денят за прошка  ... 

 

„Прощавайте и простени ще бъдете!" (Лука. 6:37). 

Неделя сиропустна е последната подготвителна към Великия пост и е определена за ден на всеопрощение. На този ден, по древен християнски обичай си прощаваме един другиму прегрешенията и взаимните оскърбления. Красив и затрогващ смисъл в този наш християнски обичай – деца да целуват ръка на родителите и искат от тях прошка, кръщелници да правят посещения на своите кръстници, за да получат опрощение, скарани близки или дори врагове на този ден да си подават братски ръка, сърцата широко да се отварят и прочистват от всяка злоба, мъст и неприязън. Според народните вярвания на този ден небето и земята си прощават, а щом те могат да го направят, могат и хората.

“Защото, 

ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; 
ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви” (Мат. 6:14-15)   
ПРОСТЕНО - ПРОСТИ!   

 
Важна част от традицията за Сирни заговезни са ястията на специалната вечеря. Приготвят се храни на млечно-яйчена основа, като с тях се заговява най-добре. Яде се и се пие сякаш като за "последно", защото празникът е начало на най-дългия пост през годината - великите пости. 

Трапеза има обреден характер и според обичая включва баница, най-често със сирене, риба, питка, различни ястия с яйца и бяла халва с ядки, както и забавното "хамкане" или "ламкане". С тези храни се заговява, оттам идва и името на празника (от говея - постя, въздържам се).

Ден за прошка,  в която искаме и даваме прошка!   
„Прощавайте, и простени ще бъдете!"
(Лука. 6:37)

Сирни заговезни, ден за прошка - простено, прости!

Днес са Сирни заговезни - Неделя на Всеопрощението, Денят за прошка  ... 

“Защото, 

ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви” (Мат. 6:14-15)   

ПРОСТЕНО - ПРОСТИ!  

Неделя сиропустна е последната подготвителна към Великия пост и е определена за ден на всеопрощение. На този ден, по древен християнски обичай си прощаваме един другиму прегрешенията и взаимните оскърбления. Нещо красиво и затрогващо има в смисъла на този наш християнски обичай – деца да целуват ръка на родителите и искат от тях прошка, кръщелници да правят посещения на своите кръстници, за да получат опрощение, скарани близки или дори врагове на този ден да си подават братски ръка, сърцата широко да се отварят и прочистват от всяка злоба, мъст и неприязън. Според народните вярвания на този ден небето и земята си прощават, а щом те могат да го направят, могат и хората.

Важна част от традицията за Сирни заговезни са ястията на специалната вечеря. Приготвят се храни на млечно-яйчена основа, като с тях се заговява най-добре. Яде се и се пие сякаш като за "последно", защото празникът е начало на най-дългия пост през годината - великите пости.  Трапеза има обреден характер и според обичая включва баница, най-често със сирене, риба, питка, различни ястия с яйца и бяла халва с ядки, както и забавното "хамкане" или "ламкане". С тези храни се заговява, оттам идва и името на празника (от говея - постя, въздържам се).

Прошката се взема с думите Прощавай! - отговорът обикновено е
Простено да ти е, от мене и от Бога!"

Ден за прошка е -

искаме и даваме прошка!

Сирна неделя - Ден за прошка

Сирни заговезни

Източно–православните християни празнуват Прошка Заговезни винаги в неделя, 7 седмици преди Великден и една седмица след Месни заговезни.
Трапеза има обреден характер и според обичая включва баница със сирене, риба, различни ястия с яйца и бяла халва с ядки. С тези храни се заговява, оттам идва и името на празника (от говея - постя, въздържам се).

Денят е известен още и като „Неделя на Всеопрощението“ или просто „Прошка“, защото всеки член на семейството иска и получава прошка от по-възрастния за изминалата година.
Яде се и се пие като за последно, защото празникът е начало на най-дългия пост през годината - великите пости.

Да простим ...
и да ни бъде простено…

...