Седмицата отбелязва Кръщението Господне, големите православни празнични дни - Богоявление и Ивановден. В народната традиция се наричат по общо име "Водици ", заради връзката им към водата. В деня
преди Богоявление /Водици/ в храмовете се извършва Велик водосвет, който е
най-тържественият водосвет през годината. Водата е символ на живота, на очистването, а осветената вода
се превръща в средство за духовно пречистване, освещаване и телесно
изцеление...
"И ето, отвориха Му се небесата,
и видя Духа Божий да слиза като
гълъб и да се спуща върху Него.
И ето, глас от небесата, който казваше:
Този е Моят възлюбен Син, в Когото е
Моето благоволение". (Мат. 3:16-17)!"
Празникът носи името „Богоявление“, защото при кръщението си в
Йорданските води Иисус Христос се явил на света за обществено служение,
провъзгласен от Бог Отец като Негов син. На Богоявление Бог се явил за
първи път като Божествена Троица.
/Според
библейската легенда на 6 януари /по Грегорианския календар/ Исус Христос е покръстен във водите на
река Йордан от Йоан Кръстител. /
Кръщението
на Иисуса Христа се възприема като явление на тайната на Божествената
Троица.
Кръщение Господне,
също Богоявление, Водици или Йордановден е християнски празник,
отбелязващ кръщението на Исус Христос в река Йордан, който се чества на 6
януари по Грегорианския календар. Съществуват свидетелства за
чествуването на този най-древен Господски празник още през II век, но до
IV век той се съединявал с Рождество Христово. Общият празник за двете
събития се наричал Богоявление, защото при кръщението Си в Йорданските
води Иисус Христос се явил на света за обществено служение. Чрез
раждането Си Той се явил на света в плът. По-късно Църквата приела да
празнува двете събития поотделно - на 25 декември Рождество Христово, а
на 6 януари - Богоявление. Исус Христос се потапя трикратно във водите на р.
Йордан и излиза от тях. Този акт символизира тайнството на "смъртта" и
"възкресението" на човека у него: умира земният човек, наследникът на
Адам, умира грехът му и се ражда, възражда, възкръсва одухотвореният
човек. След кръщението си Христос поема пътя на страданието в името на
вярата като духовен човек.
Според народното
поверие през нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и
всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае. Вярва се
още, че тогава спира водата, пречиства се, след което придобива голяма
сила. Затова денят е известен още като Водици и Водокръщи. За здраве
всички участват в освещаването на водата, когато след празнична черковна
служба, свещеникът хвърля Светия кръст във водата. Млади мъже се
хвърлят въпреки студа и ниската температура и изваждат кръста от водата.
Който го извади бива честит и здрав през цялата година. Болни се къпят
във водата, където е хвърлен кръстът. Ако хвърленият във водата кръст
замръзне, предвещава здраве и голям берекет. Ако пък времето е студено и
сухо, се приема като знак за плодородна и добра година. Накрая - с
китка босилек свещеникът напръсква хората за здраве. Водата на Богоявление лекува всички болести.
Във всяка къща на този ден се прави обредна трапеза,
която се прекадява, и като за празник, се пече се и прясна пита. На този ден имен ден празнуват
Йордан, Йорданka, Йонко, Йонка, Данчо, Данka, Дана, Богoлюб/а, Божан/а,
Божил, Божидар/a, Боян/а, Богдан/a, Богомил/а, Бистра, Бончо, Бонка.
С
това свето кръщение приключват т.нар. “некръстени” дни на вселената и
започва новият годишен кръговрат на плодородие, родовитост и
благоденствие.
Отбелязва се неподвижно на 7
януари по православния църковен календар.
Понеже главната задача в живота на светия Господен Кръстител Йоан е изпълнена в деня на йорданското Богоявление, от дълбока древност светата Църква е отредила за неговото възпоминание следващия ден подир този велик празник.
Този
необикновен Божи избраник, който блести с многобройните си достойнства
на границата между двата Завета, притежавал такава нравствена чистота,
че по-скоро би могъл да бъде наречен ангел, отколкото човек. Затова и
християнските иконописци го изобразяват с крила над препасаното с кожен ремък пустинническо облекло от камилска вълна.
Ивановден (от старобълг. "Бог е милостив", от евр. "Божа благодат") е религиозен празник, празнуван в чест на Св. Йоан Кръстител,
който предрича идването на Исус Христос като пратеник на Бога и дава
Свето кръщение (Богоявление) в река Йордан. Според народното вярване Св.
Йоан е покровител на кумството и побратимството. Обредното къпане за
здраве на Йордановден продължава и на Ивановден.
Българската традиция
свързва Ивановден с очистителната и чудодейна сила на водата. Така
наречените ”мръсни дни„ са свършили и хората поглеждат напред в бъдещето
с надежда за здраве и по-добър живот. На този ден по стар български
обичай всички булки и младоженци, които са се оженили през зимата до
Ивановден, се къпят за здраве и щастлив живот, а за здраве и хубост се
къпят малки и големи.Ако ерген окъпе мома на Ивановден, значи тя не му е
безразлична. Вярва се, че ако мома се изкъпе на този ден, до другия
Ивановден вече ще е станала булка.
Празнуват
и всички, които носят името на светеца: Иван, Иванка, Ивана, Ивайло,
Ивайла, Иво, Ива, Йоан, Йоанна, Жан, Жана, Ваньо, Ваня, Калоян или
Калояна
На този ден се поглежда напред към бъдещето,
с пожелания да се сбъднат
очакванията за добро здраве, плодородие и щастлив живот !
Светли, честити празници,
с пожелания за
здраве, благоденствие и радост!
