Празничен и православен календар за месец юни

Месец Юни започва с усещане за настъпващо лято и много празнични дни:

 

 1 юни -

 В почти всички държави на света се празнува Ден на детето или Ден на децата - 

на различни дати и по различен начин свързан с традицията на отделните държави. 

Международният ден за защита на децата ние честваме  на 1 юни, 

с пожелания за слънчево, щастливо и безгрижно детство.

Честит празник, деца!

Следва

2 юни -
Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България.


143 години от гибелта на Ботев - Ден на всенародна почит и преклонение към паметта на загиналите за свободата и независимостта на България.

Тази година на 6 юни и винаги в четвъртък ,40 дни след Великден - 

ден за ВЪЗНЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ, СПАСОВДЕН

Възнесение Господне, Възнесение Христово или Спасовден празнува момента, когато Исус Христос се възкачва на небето. Според християнските вярвания, след смъртта и Възкресението си, в продължение на 40 дни Христос се среща с учениците си, за да им разказва за Божието царство. На 40-тия ден, придружен от тях и от Дева Мария, той се изкачва на Елеонския хълм до Ерусалим, и оттам, пред очите на всички, се възкачва на небето (Евангелия от Лука 24, 50-53; от Марко 16, 19), което се смята за край на Христовия път на земята. В чест на Бога Спасител нашият народ нарича празника "Спасовден", дума, която произлиза от "спасение". 
Спасовден е професионален празник на хлебари, сладкари, шофьори, строители, хотелиери и цветари. И още: Именници: Спас, Спаска, Спасена, Спасияна, Спасимир, Спасимира.

На 11 юни Православната църква чества празника

"Св. Богородица - Достойно есть".

Достойно есть е химн във възхвала на пресветата Богородица.  

„Достойно есть яко воистину блажити тя, Богородицу“ -
“Достойно е наистина да те облажаваме, Богородице...“

За първи път с него е възпята Божията Майка през 431 г. сл. Хр. от отците на Третия Вселенски Събор в Ефес, които постановяват да се величае Пресвета Дева Мария като Богородица. Химнът е разширен през 982 г. като според преданието, сам архангел Гавриил е възвестил думите на молещ се монах. Това чудо се случва пред икона на Богородица, която от тогава носи същото име „Достойно есть“. Сега празникът е  посветен на чудотворната икона от българската кeлия на Света Гора и песнопението "Достойно есть", възпяващо Божията Майка в св. Литургия. И още...

На 16 юни тази година,на Петдесетия ден от Господното възкресение

 Дух Свети слязъл над апостолите във вид на огнени езици 

и ги обдарил с благодатните дарове,  

а Руската православна Църква го нарича Ден на светата Троица.

Всяка година - тази  на 15 юни, в съботата преди големия християнски празник Петдесетница, се предхожда с Черешова задушница, която няма фиксирана дата.

 След Петдесетница следва празникът на Свети дух - винаги в понеделник.

Черешова задушница, която се отбелязва винаги в съботния ден преди големия християнски празник Петдесетница и е втората Задушница за годината.Чрез богослужението в църквата, се  измолва прошка от Бога за нашите покойници.  

“Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост” 

казва Библията.
Приготвят се жито, хляб, вино, плодове (череши) и други храни, които се раздават. На Черешова задушница християните посещават гробовете на близките си покойници, почистват ги, прекадяват, преливат с вода и червено вино, запалват свещ и раздават житото, хляба и черешите, които са дали името на тази панихида.

Неделята, /тази година 16 юни/ е един от най-големите християнски празници - Петдесетница, а още Пресвета Троица, понеже слизането на Светия Дух е дело на безкрайната милост от страна на трите Божии лица: Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Светий. Празникът се нарича и Света троица – символ на световната хармония, представена от Бога отец (безкрайното първоначало), Бога син (абсолютния смисъл) и Светия дух (животворящото начало). На Петдесетия ден от Господното възкресение Дух Свети слязъл над апостолите във вид на огнени езици и ги обдарил с благодатните дарове.

Денят на Светата Петдесетница от древни времена се смята за рожденият ден на Христовата Църква, създадена не от суетата на човешки тълкувания и размисли, но по Божествена благодат.

Трите лица на Св. Троица са описани в първите три стиха на Библията.
„В начало Бог сътвори небето и земята" (Бит. 1:1). Тук имаме Бог Отец.
„А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божи се носеше над водата" (Бит. 1:2). В този стих вече се говори за Бог Дух Свети.
„Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина" (Бит. 1:3). Тук излиза вече Словото, Бог Син.
По този начин трите Лица (Ипостаси) на Пресветата Троица ясно се открояват в първите три стиха на Библията

Храмов празник отбелязва на Петдесетница   и Дивотински манастир "Св. Троица"

Понеделник след Петдесeтница е празникът на Светия Дух.  Светият Дух обогатява човека с духовни дарове, украсява човека с многообразни добродетели, прави го дърво добро, плодоносно, създаващо добри плодове (Матея 7:17)

Плодовете на Духа, по думите на апостол Павел, (Галатяни 5:22-23) са: 

любов, радост, мир, дълготърпение, благост, 

милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание.

На 23 юни тази година се чества още един голям празник - Неделя на Всички светии.

В понеделника на следващата седмица съвпадат:
-  първият народен летен празник Еньовден /24 юни/, 
-  честването на Рождение на св. Йоан Кръстител,
- и началото на  вторият за годината православен пост преди празника на св. апостоли Петър и Павел, наречен  Петров пост, още "Апостолски".

Еньовден /24 юни/ е празник, който е свързан с деня на лятното слънцестоене и е познат още и като "сред лето", който в началото е бил чисто езически празник, а Църквата е обединила с честването на Рождение на св. Йоан Кръстител.  По народна традиция, тогава се събират билки, палят се огньове, къпе се на изгрев слънце, и още много вярвания, обединени от три основни идеи – значението на лечебните растения, защитния характер на огъня и пречистващия ефект на водата.

Тази година от 24юни започва вторият за годината православен пост преди празника на св.апостоли Петър и Павел, наречен  Петров пост, още "Апостолски". Петровият пост, до 29 юни включително, е установен за подражание на апостолите, които постели, когато се готвели за проповедническа дейност (Деян. 13:3), а също и заради особена почит към светите първовърховни апостоли Петър и Павел. Нарича се още "Апостолски", а навремето - "Пост за Петдесетница", тъй като възниква по примера на апостолите, които след като приели даровете на Светия Дух на Петдесетница, се подготвяли с пост и молитва за проповядване на Евангелието по целият свят.

За Петровия пост: Началото на Петровите пости се определя според деня на Св. Петдесетница и затова неговата продължителност е различна всяка година.Постът продължава до края на вечерното богослужение преди Петровден (който е винаги на 29 юни), но ако този ден се падне в сряда или петък постният период се регулира съобразно с това. Режимът на Петровия пост е облекчен - пости се от яйца, млечни продукти и месо, но в дните различни от сряда и петък се разрешава риба. Задължителен строг пост се полага в деня преди празника, на 28 юни, но ако се случи в събота или неделя, строгостта на поста се облекчава и в този ден се разрешава олио и вино.

Седмицата и постът завършват с деня на светите равноапостоли Петър и Павел, един от най-почитаните летни празници в традициите на българския народ. Всяка година на 29 и 30 юни /тази са събота и неделя/. Светата църква чествува едновременно паметта на великите апостоли Петър и Павел, които тя нарича първовърховни първопрестолници и вселенски учители.

Светли празнични, усмихнати и слънчеви летни дни!