Празнуваме Лазаровден и Цветница

В съботата на Шестата седмица от Великия пост Църквата спомня извършването на най-голямото чудо от Спасителя. Празнуваме Лазаровден /Лазарова събота/ - първият от трите големи празника, свързани с чудото на Възкресението, следван от Цветница /Връбница/. Отбелязват се на подвижни дати, но винаги са една седмица преди Светлия Великден, като тази година това са 31 март и 1 април и с тях започва подготовката за Великата седмица и Христовото възкресение. Първа е Лазарова събота - когато се припомня възкресяването от Иисус Христос на Неговия приятел Лазар, а след нея Цветница, когато се празнува тържествения вход в Йерусалим, извършен от Христос шест дни до предаването Му на страдания и кръстна смърт.  Православието отбелязва в събота паметта на Свети Лазар от Витания, който е възкресен от Спасителя в четвъртия ден след смъртта му, а името Лазар е символ на здраве и дълголетие. Това е едно от последните чудеса на Исус Христос на земята.

Осанна във висините! Благословен е, Който иде в името Господне!

Връбница, Цветница, Палмова или Цветоносна неделя отбелязва влизането на Иисус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха и тържественото му посрещане със свежи зелени клонки /върбовите клонки за нашите земи символизират палмовите/. В неделята /Неделя Вайа, Палмова неделя/ след Лазаровден е Цветница - посветен на пролетта и цветята, християните отбелязват символично и тържественото посрещане на Христос в Йерусалим.

На другия ден след възкресяването на мъртвия от четири дни Лазар, Иисус Христос потеглил за Йерусалим, а отвсякъде се стичали хора. По пътя Му те постилали дрехите си, а под нозете Му подлагали свежи зелени клонки с бели цветове. Хората Го посрещали с палмови вейки и с възгласи: “Осанна! Благословен Идещия в името Господне!” Две хиляди години по-късно с тържество и любов християните в България продължават да отбелязват това събитие. На този ден храмовете са пълни с богомолци, които носят пролетни цветя, здравец и върбови клонки. На св. Литургия свещеникът ги освещава и раздава на богомолците като символ на съпричастие и съпреживяване на духовно тържество, и те ги отнасят по домовете си за благословение. Върбовите клонки напомнят палмовите вейки - символичните знаци на победата. Върбовото венче се запазва цяла година пред домашната икона, над входната врата или над вратата на дневната. Въпреки че все още е времето на Великия пост, Българската православна църква позволява да се поднесе риба на празничната трапеза, постни ястия, сладкиши и хлябове.  Тази година имаме празнични постни сладкиши със сушени кайсии, кокос и свеж портокалов  аромат.

 На Връбница християните знаят, че след това Свое тържество Христос ще поеме възхода Си към страданията и смъртта. Но светлината, запалена в този ден, ще осветява и бездънния мрак. След кръста и смъртта ще изгрее светлината на неизказаната пасхална радост. Ето къде е смисълът и силата на тези необикновени дни, когато, завършвайки поста, ние се готвим да последваме Христос в Неговите доброволни страдания, в победното Му слизане към смъртта, в преславното Му възкресение в третия ден. 

За празничния ден, от който започва Страстната седмица или седмицата на Христовото страдание, българите имат много имена – Връбница, Цветница, Разцветница, Момина неделя… Много и колоритни са обичаите, в центъра на които е върбата. Лазарица и Цветница са много красиви момински празници, посветени на цветята, любовта и плодородието, а пролетното венче е негов пъстър акцент. Венците били дар на славянската богиня Лада, която е закрилница на семейството и любовта. На Връбница – Цветница празнуват и всички, кръстени с имена на цветя, растения и дървета – в България те са един на всеки десети.

Честити празници,

с пожелание осветените върбови клонки да донесат здраве и благословение в домовете ни!

Празнуваме Лазаровден и Цветница

Празнуваме двуединен, двудневен празник, два лъчезарни празнични дни - Лазаровден /Лазарова събота/ и Цветница /Връбница/, отбелязват се на подвижни дати, но винаги са една седмица преди Светлия Великден. Тази година това са 8 и 9 април: Лазаровден /в съботата преди Страстната седмица/ - първият от трите големи празника, свързани с чудото на Възкресението, следван от Цветница и Великден. С Връбница след него, в шестата неделя на Великия пост, започва подготовката за Великата седмица и Христовото възкресение. Първа е Лазарова събота - когато се припомня възкресяването от Иисус Христос на Неговия приятел Лазар, а след нея и Връбница, когато се празнува тържествения вход в Йерусалим, извършен от Христос шест дни до предаването Му на страдания и кръстна смърт.  Православието отбелязва в събота паметта на Свети Лазар от Витания, който е възкресен от Спасителя в четвъртия ден след смъртта му, а името Лазар е символ на здраве и дълголетие. Това е едно от последните чудеса на Исус Христос на земята.

Осанна във висините! Благословен е, Който иде в името Господне!

Връбница, Цветница, Палмова или Цветоносна неделя отбелязва влизането на Иисус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха и тържественото му посрещане със свежи зелени клонки /върбовите клонки за нашите земи символизират палмовите/. В неделята /Неделя Вайа, Палмова неделя/ след Лазаровден е Цветница - посветен на пролетта и цветята, християните отбелязват символично и тържественото посрещане на Христос в Йерусалим.

На другия ден след възкресяването на мъртвия от четири дни Лазар, Иисус Христос потеглил за Йерусалим, а отвсякъде се стичали хора. По пътя Му те постилали дрехите си, а под нозете Му подлагали свежи зелени клонки с бели цветове. Хората Го посрещали с палмови вейки и с възгласи: “Осанна! Благословен Идещия в името Господне!” Две хиляди години по-късно с тържество и любов християните в България продължават да отбелязват това събитие. На този ден храмовете са пълни с богомолци, които носят пролетни цветя, здравец и върбови клонки. На св. Литургия свещеникът ги освещава и раздава на богомолците като символ на съпричастие и съпреживяване на духовно тържество, и те ги отнасят по домовете си за благословение. Върбовите клонки напомнят палмовите вейки - символичните знаци на победата. Върбовото венче се запазва цяла година пред домашната икона, над входната врата или над вратата на дневната. Въпреки че все още е времето на Великия пост, Българската православна църква позволява да се поднесе риба на празничната трапеза, постни ястия, сладкиши и хлябове.  

Тази година имаме празнични постни бонбони с ядки, свеж лимонов аромат и поръска от "златен" сусам.

 На Връбница християните знаят, че след това Свое тържество Христос ще поеме възхода Си към страданията и смъртта. Но светлината, запалена в този ден, ще осветява и бездънния мрак. След кръста и смъртта ще изгрее светлината на неизказаната пасхална радост. Ето къде е смисълът и силата на тези необикновени дни, когато, завършвайки поста, ние се готвим да последваме Христос в Неговите доброволни страдания, в победното Му слизане към смъртта, в преславното Му възкресение в третия ден.

За празничния ден, от който започва Страстната седмица или седмицата на Христовото страдание, българите имат много имена – Връбница, Цветница, Разцветница, Момина неделя… Много и колоритни са обичаите, в центъра на които е върбата. Лазарица и Цветница са много красиви момински празници, посветени на цветята, любовта и плодородието, а пролетното венче е негов пъстър акцент. Венците били дар на славянската богиня Лада, която е закрилница на семейството и любовта. На Връбница – Цветница празнуват и всички, кръстени с имена на цветя, растения и дървета – в България те са един на всеки десети.

Честити празници,

с пожелание осветените върбови клонки да донесат здраве и благословение в домовете ни!

Неделна разходка: Дивотински манастир "Св. Троица"

След подсказката в Клисурския манастир, ето и новата идея за неделна разходка - Дивотински манастир "Св. Троица":

В живописните северни склонове на Люлин планина, между Дебели и тънки рид, на десетина километра от с. Дивотино и на 4 км. от кв. Михайлово на Банкя се е сгушил един от най-старите запазени манастири в Софийско – манастир Св. Троица,   Дивотинският


До последно манастирът „Света Tроица“ остава скрит сред пейзажа на зелените широколистни дървета и след това ... грейнал в своята в белота, манастирът впечатлява със спокойствието и тишината /въпреки новите строителни работи/, красотата и пъстротата на цветните лехи, високи смърчове, неизменната манастирска чешма, и  усещането за уют и  ред, гостоприемност, святост.

През последните години животът в светата обител отново се възражда, заедно с игумена архимандрит Пахомий в братството на Дивотинския манастир вече се подвизават петима монаси; манастирът е обявен за паметник на културата, основно ремонтиран, сега /2015, май/ се строи нов параклис "Св. Седемдесет апостоли" и аязмо; 

Храмовият празник се отбелязва всяка година на Петдесетница 

(50 дни след Великден, тази година на 31 май/). 

На този ден от олтарните двери монасите хвърлят орехова шума към богомолците, напомняща огнените езици, в които се е бил превъплътил Светият дух, когато се явил на апостолите 50 дни след Възкресение.

Според преданието за основаването на Дивотински манастир, обителта е построена от праведно християнско семейство, които намерили гърне с жълтици докато орали нивата си. Съпрузите решили да построят манастир с имането, като натоварили гърнето на едно магаре и казали, че ще започнат строежа на място посочено от Бог. Не след дълго магарето легнало и не пожелало да стане на сенчеста поляна между два бързи потока. Строителството започнало там през 1046г, сто години след смъртта на Св. Иван Рилски. Местността, където е било открито гърнето с жълтиците и до днес е известна като “Имането”.

По време на кърджалийските набези в края на 1806г., манастирът не е пощаден и стадата му овце, крави, коне и волове са заграбени. Тогава игумен на светата обител е йеромонах Петър, който оставил преписка за случилото се: "Да се знае кога седеха кърджалиите в Брезник во 1806 лето месец декември, шести ден. Не стигнало им тогай золумите на кърджалиите, та некой Хасан Ходжа от Брезник дошъл с двама сеймени та взема стадото, овце, волове и коне от манастира". Съществува легенда, че възмездието дошло, грабителите били застигнати от буря, гръм ударил и убил предводителят на кърджалийте Хасан Ходжа, уплашените кърджалии го погребали на място и побягнали, а добитъкът сам се върнал в манастира. И до днес мястото, където Хасан Ходжа е бил погребан се нарича “Ходжи гроб”.

Дивотинският манастир „Св.Троица” е известен сред местните хора и като Царски манастир, заради честите му посещения от Цар Фердинанд по време на неговото управление. Знае се, че Цар Фердинанд подарил две каляски на тогавашната игуменка, майка Клавдия. Едната каляска била за представителни нужди, а другата – за наглеждане на обширните манастирски имоти.

Както повечето манастири по това време, и Дивотинският манастир през турското робство бил средище на българската писменост и поддържал килийно училище. Манастирът подпомагал и освободителните борби, като е приютявал и Васил Левски/ запазена и вратичка, през която той е излизал от манастира/.

Сегашният храм и манастирските сгради са построени през 1902г. след като три пъти са били опожарявани по време на турското робство и за съжаление, окраден и в днешно време - през 2005 г. манастирът е сполетян от нещастието да му бъдат отнети двете най-ценни икони, смятани за чудотворни – тази на Света Богородица и на Света Троица. 

Сегашните стенописи в манастира са нови и впечатляващо колоритни, по време на посещението отец Никодим ни разказва не само историята на манастира, но обяснява и какво символизират изображенията на Светите Новомъченици /разрешиха ни да снимаме вътре, без иконостаса/.

Отвън и вътре:
 
В стенописите са изобразени и няколко жени: Света ЗлатаМъгленска; Св. Петка Българска (Търновска); Св. преподобномъченица Елисавета

 Над входа:

И една по-рядко срещана иконография  -“Недреманное око”: Икона  Спас Недреманное Око

До Дивотинския манастир се  стига лесно - Пътят към Манастира започва в покрайнините на Банкя – квартал Михайлово, намиращ се в противоположния край на Банкя спрямо София Настоящият проблем за май 2015 е ремонтът на ул. А.Стамболийски и налагащият се обходен маршрут. Но в по-горната част към манастира пътят е удобен с ново покритие асфалт и с указателни табели. 

Още снимки:

Не мога да пропусна и цветната феерия:

Актуалните магнолии:

 Различни сортове лалета

Проектът на новия параклис "Св. Седемдесет апостоли":

Опитайте...

Светъл ден Гергьовден и Преполовение на Петдесетница

Новата празнична седмица започна с деня на Св.мъченица Ирина, 

днес е обичаният ден на Свети Георги Победоносец , който тази година съвпада с още един църковен празник - Преполовение на Петдесетница, а след няколко дни, на 11 май почитаме славянските първоучители Светите братя Кирил и Методий, и още от календара.

Безспорен апогей в празничната седмица, винаги на 6 май е големият празник на

 Свети Георги Победоносец:

 Посветен на един от най-почитаните светци Свети Георги Победоносец,  заедно с Великден  е считан за най-големият пролетен празник,и се нарича Зелен Георги (или Цветен Георги).

Свети Великомъченик, Победоносец и Чудотворец Георги

Светъл Божи ден Гергьовден!

В народния календар  празникът Георгьовден се отбелязва по три различни начина...

На Гергьовден още преди изгрев слънце, се закичват вратите със здравец, цъфнала клонка от плодно дръвче и люляк за здраве. Зелинината остава по вратите, докато изсъхне. Това се прави за здраве, щастие и берекет през годината.. 

Имен ден празнуват Георги, Гергана, Галин, Галя, Галина, Гана, Ганчо, Ганка, Гиргин, Гиргина, Гинка, Гюро, Гюрга.

  
Днес Православната църква чества и празника Преполовение, който е между Възкресение Христово и Петдесетница. Преполовение – това е средата на светата Петдесетница, разположен е между два големи празника – Великден и Петдесетница и като чели ги съединява в едно. На този ден по традиция в Асеновград се изнася чудотворната икона на Пресвета Богородица - Елеуса (Умиление), известна като „Златна ябълка”, и с тържествено литийно шествие се отнася до Бачковския манастир. Традицията се спазва от 1896 година. 

 

На 11 май - православната църква тържествено чества паметта на
 Солунските братя - Светите братя Кирил и Методий

и тяхното равноапостолско и просветителско дело.

И още:

Имен ден празнуват всички, които носят името Кирил (означава - господарски), Кирила, Кирилка, Керана, Кирко, Киро, Кирчо, Киряк, Методи (означава - изследващ).

/ използваните снимки и изображения са от Интернет галерии/ 

Честити именни дни на именници и на празнуващи!  
Здрави, усмихнати и щастливи празнични майски дни!

Лазарица и Цветница - празници на пролетта и цветята

Лазарова събота сме- Лазаровден,

първият от трите големи празника, свързани с чудото на възкресението, 

следван от Цветница и Великден:

Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Иерусалимова: 
ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле,
 син на подяремница (Зах.9:9).

С Лазаровден започва подготовката за Великата седмица и Христовото възкресение.
Православието отбелязва паметта на Свети Лазар от Витания, който е възкресен от Спасителя в четвъртия ден след смъртта му, а името Лазар е символ на здраве и дълголетие. Това е едно от последните чудеса на Исус Христос на земята.
В неделята /Неделя Вайа, Палмова неделя/ след Лазаровден е Цветница - празникът е подвижен, /отбелязва се в православната, католическата, и в протестантската/ една седмица преди Възкресение Христово, в шестата неделя на Великия пост. Посветен на пролетта и цветята, християните отбелязват символично и тържественото посрещане на Христос в Йерусалим.

В българските обичаи Лазаровден е свързан с ритуала лазаруване, с който подрастващите момичета вече стават моми за женене. В народните вярвания християнското възкресение се преплита с възраждането на природата за нов живот. Затова Лазарица и Връбница са празници на младостта, на пукналата пролет. По традиция се откъсват върбовите клонки, с които трябва да се окичат вратите на Цветница. На този ден в храмовете се благославят върбови клонки, които вярващите отнасят до дома си за здраве. Крехка, свенлива и смирена, тя е символ на женското начало. А българите изпълняват ритуали за здраве, благополучие и късмет. 

В къщи поставяме осветената върбовата клонка над иконата, която вече е свидетелство, че посрещаме Иисус Христос като Господ и Спасител и вярваме в Него от цялото си сърце. Някъде има традиция да се слага над входната врата. Поставената върбичка е за благословение на дома ни и напомня, че сме посрещнали Спасителят.

Лазарица и Цветница са много красиви момински празници, посветени на цветята, любовта и плодородието, а пролетното венче е негов пъстър акцент. Венците били дар на славянската богиня Лада, която е закрилница на семейството и любовта. Харесам идеята да се сплитат пролетни венчета.Този път за празниците приготвих постни пролетни бонбони с локум и кокос, ядки и стафиди.

Вече съм писала по-подробно за тези красиви пролетни празници Лазаровден и  Цветница

На Връбница – Цветница празнуват и всички, кръстени с имена на цветя, растения и дървета – в България те са един на всеки десети. И естествено в зелено, снимах този пролетен букет като поздрав към всички мои приятели.

Честити празници,

с пожелание осветените върбови клонки да донесат здраве и благословение в домовете ни!