Шоколадово канелé с карамелен сос

Няма никакво съмнение, че френските майстори имат водеща роля в сладкарското изкуство, особено за деликатни и сложни по своята същност десерти Сред най-популярните френски сладкиши, без да ги изреждам  по значимост са креп, макарон, кроасан, профитероли и наполеон, мусове и кремове, и естествено сред още много тортени и сладкарски изделия, се подрежда нежното и фино канелé /Canelé, Cannelés/. След като съм се опитвала да приготвя голяма част от споменатите изкушения, потърсих рецепта и за канелé. В нашия кулинарен рецептурник почти не открих изчерпателни предложения, затова прочетох и счетох за уместно да приложа малко повече интернет информация:

Cannelé са френски миниатюрни сладкиши от Бордо. Тестото е много подобно на креп тесто  -  маслото се разтопява в топло мляко, следват яйчни жълтъци, брашно, ром и портокалова кора за аромат. Но следват по-трудните стъпки - търпение и изчакване на тесто за почивка от 12 до 36 часа, специални форми за cannelés  /автентични са медни калъпи, покрити с пчелен восък/,  подходящата температура и времетраене на печене. Бавното печене създава леко карамелизирана коричка, обхванала гладка, влажна вътрешност, нежно ароматизирана с ром. А стопяването на восъка явно подпомага карамелизираното и създаването на специфична бляскава повърхност, което не се получава така ефектно в силиконови форми.

Cannelés Bordelais имат име и форма, идващи от медни нагънати калъпи, в които се пекат - малки, цилиндрични, с напречни райета, около 5 см. (2 инча) с височина, но вече се произвеждат в различни форми и размери. Според една от легендите, рецептата е от 18 век на монахини от манастира до Бордо, под името на Canelas или camelions, които са изпичали автентичните cannele в малки медни форми покрити с пчелен восък.

Както може да се предположи и вариантите за рецепти днес са много, но в няколко основни направления - използване на силиконови форми, в каквито пекох и аз; отпускане структурата на тестото за още по-мека вътрешност с добавяне и на цели яйца, не само жълтъци; с повече или по-малко алкохол и аромати, а вече и с шоколад, на които се спрях. Някои автори  /Pierre Herme/  предлагат да се консумират в същия ден, когато контрастът между обвиващата коричка и нежната вътрешност се усеща най-силно, но други /Alain Ducasse/ съветват да се изчака още няколко часа, за да могат вкус и аромат да се обединят максимално, а вътрешността да се получи с мекота на гъба.

Могат да се похапват на закуска, за десерт,  с чаша чай, кафе или вино.
За допълнителен блясък и вкус ги залях и гарнирах с карамелен сос.

 Шоколадово канелé 

/по chocolate cannelés/

Продукти: /12 -14 малки формички канеле/

20 гр. масло

400 мл. прясно мляко
2 жълтъкa
200 гр. захар
130 гр. брашно
40 гр. какао
ванилия
30 мл. ром

масло за намазване на формичките за печене

На слаб огън в тенджера се поставя маслото към млякото и след разтопяването му се сваля от огъня и охлажда до стайна температура. Ароматизира се с ванилията и рома.

В купа се смесват добре жълтъците и захарта, след което -  брашно и какао на прах.

След разбъркване се излива млечно-маслената смес и  хомогенизира. Покрива се с фолио и се съхранява в хладилник през нощта или в идеалния случай за 48 часа.

Фурната се загрява  до 220 °C.   Намазват се формичките за печене.

Изважда се тестото от хладилника, разбърква се леко и след това напълват формите cannelés, като се оставя 5 мм.  свободно пространство в горната част за набухване.

Пече се в продължение на 15 минути при вентилатор 220 ° C и след това намаляване на температурата до 160 °C  и печене в продължение на 35-45 минути, според големината на формата и желаната плътност.

Изваждат се от фурната и освобождават от формичките, докато все още горещи. Оставят се на решетка да изстинат напълно. 

За допълнителен гланц залях и сервирах с домашно приготвен карамелен сос:

Карамелен сос

/ Caramel Sauce /

 Продукти:

1 ч.чаша захар
¼ ч.чаша вода
1 пълна супена лъжица мед
30 гр. масло
½ ч.чаша течна сметана 30% масленост
1 щ. сол
ванилия 

1 ч.чаша = 240 мл.

В дълбок съд се разбъркват заедно захар, мед и вода, докато захарта се напълно овлажни, а в последствие се разтвори и закипи като сироп. Преустановява се разбъркването и на слаба температура  ври до получаване на кехлибарен цвят. Веднага се маха от котлона, бавно и внимателно се излива сметаната,  предварително затоплена! Сместа се разбърква, до гладкост - ако се появят бучки, се загрява отново и се разбърква, докато те се разтварят. Добавят се маслото и солта и хомогенизира

Сосът се оставя да изстине в продължение на 3 минути, след което внимателно се разбърква с ванилията за аромат.

Съхранява се при стайна температура до 3 дни; в хладилник - около 3 седмици.

Може да се претопля в МВ, разбърква се добре и използва.

Вече споменах, че е чудесно допълнение към малките сладкиши, 
поръсих някои с карамелени трохи и сервирах с още карамелен сос. 

Ето и ги отвътре и отвън:

Опитайте...