Пресечна точка - меридиан 24° с паралел 42° и салата "софенка"

Пресечната точка между меридиан 24 и паралел 42 не е тип въпрос от занимателно телевизионно състезание, а интересно географско разположение. Иде реч за Велинград, така че и за местната "софенка"... малко по-късно. Любопитното съчетание на цифри е „планетарната” точка от пресичането на меридиан 24° източна дължина и паралел 42° северна ширина маркирано в местност над Клептуза. Трябва да споделя, че не стигнах до конкретното място, но пък успях да видя отново природната красота на тези земи. Безспорно най-голямото богатство на Велинград са водите и особено минералните. Коронован като „СПА столица на Балканите“, по изобилие и разнообразие на минералните си води Велинград се нарежда на първо място в България. Разположен в близост до условно приетата граница между Родопите и Рила, с обединение на някогашните села Лъджене, Каменица и Чепино, се намира в най-голямата котловина в Западните Родопи -Чепинската. А приказният край майсторски описват Иван Вазов с „В недрата на Родопите” и Алеко – „През марта в Чепино” - и два пътеписа вълнуват с неповторимото описание на родопския пейзаж. Аз мога само да прикача снимки - повечко...сезонът разкошната златна есен на 2014.

Няма да разказвам за хотели и балнеосанаториуми, нито за екзотични СПА и уелнес процедури, ресторанти и къщи с национална и бутикова кухня. Иска ми се да споделя това, което Природата, като главен архитект е създала около града, планината и очарованието на впечатляващо живописните места в есенния сезон, чудесни условия за туризъм и почивка, и нещо за хапване…

 

 

Велинград се слави като един от най-безоблачните градове в България. Сред най-популярните,  романтични и красиви кътове на града е емблематичният карстов извор Клептуза, а едноименният парк с двете си езера е един от символите на града.

 

Карстовият извор Клептуза блика в основата на отвесна бяла мраморна скала, 

обрасла със зелен мъх, а водата му е варовита и студена. 

Името му идва от гръцки, означава вземам скришом, крия на тайно място. Вероятно е свързано с внезапната поява на изворните води, сякаш са били здраво заключени в подземния карст и внезапно отприщени, са бликнали свободно.

Ще припомня и тъжната легенда за езерото Клептуза - като почти всяка българска легенда, приказната история на тази родна забележителност е интересна и, разбира се, става дума за любов… Езерото Клептуза носи името на един извор. Този извор е кръстен на една девойка Клепна, от рода на Узите,  може би най-красивата мома от околността. Като всяко младо момиче и тя имала своята тайна, на споделена любов с един момък. Легендата гласи, че в опита си да избяга от османците със своя любим, точно преди да бъде заловена, красивата Клепна се моли земята да я погълне. Молитвите й били чути, земята се разцепила и поглъщайки девойката, от мястото бликва вода.

Не ще мине и без софра – запазени бабини рецепти, неповторима смесица от вкусове и аромати, неделима част от българските традиции, а Велинград е една кулинарна мозайка от различни ястия, в резултат на историческото развитие и посещаемост на региона. Успях да открия електронен вариант на интересна книга с характерни рецепти от този край – Хранене с аромат на мащерка и копнеж , изготвена от Т. Ланджова. Тя съдържа 55 рецепти на ястия и десерти и предложения на готвачи от Велинград, бивши ученици на Техникум по икономика и туризъм. Ястията в Чепинския край не се отличават много от традиционната българска кухня, но все пак има няколко типични за Велинград и околностите гозби. От голямото изобилие ме впечатли, опитах в местен ресторант и харесах - салата от бял боб, която наричат "Софенка". Там казват, че сортът боб "софенка" вирее само в този край, чийто зърна са изключително едри, бели и се топят в устата. Някъде четох, че особеност при него била, че ставал най-добре на сенчести места над 1000-1200м. надморска височина и се нуждаел от повече влага в сравнение с другите бобови култури...

И с анонс към предстоящите пости, ето и велинградската бобена салата в домашно изпълнение:

Бобена салата „софенка”

Продукти:

1 кг. боб "софенка" /бял едър зрял фасул, може и 'смилянски" / 
7-8 с.л. олио
1 стрък праз лук*
1 с.л. червен пипер
сух джоджен
черен пипер
1 ч.л. сол

* намерих и интересно представена рецепта с пресен кромид лук

Според препоръчаната технология "софенката" се накисва за 7-8ч.в студена вода. Вари се в същата вода, ако е нужно се долива още. След омекване на зърната, към фасула се прибавя сол. Оставя се да изстине и изцежда от водата.

За салатата може да се използва и готов сверен боб по класическа технология.

Приготвя се запръжка от олио и едро нарязания лук, а след запържването му се отстранява от мазнината. Към олиото се прибавя червения пипер и със запръжката се залива изцедената от течността "софенка". Овкусява се със смлян черен пипер и сух джоджен.  Леко се разтърсва съдът, в който е поставена "софенката".

Сервира се за гарнитура или като салата, топла или студена.

 Опитайте...