Осеновлашки манастир "Рождество Богородично"- манастир Седемте Престола

Покрай празника Рождество Богородично отново идея за тематична разходка – до един от най-интересните манастири по българските земи - Осеновлашкия, известен още като "Седемте престола". Разположен в живописната Средна Стара планина на изток от Врачанския балкан, под връх Измерец и под стара римска крепост "Калето", манастирът е сред най-древните и християнски култови сгради на територията на България. Дворът впечатлява със своята добре поддържана градина, много цветя, цъфтящи храсти и стари дървета, едно от които е едновековна секвоя. Безспорен акцент в манастирския комплекс е уникалната църква с православно име "Рождество на Света Богородица", заради седемте параклиса на манастирската черква, като подобно пространствено оформление е без еквивалент в друг български храм. Всеки престол представлява отделен параклис със собствени стенописи и иконостас и е посветен на български светец, а стенописите в църквата са на повече от сто години.

Предполага се, че Осеновлаския манастир е построен по време на Второто Българско Царство от двамата братя на цар Петър Делян. Самият той премества столицата на Западна България в светата обител (където по-късно почива), а брат му княз Георги (с монашеско име Гаврил) става първият игумен на манастира. Според една от легендите, по същото време от Бесарабия се преселват 7-ина боляри със семействата си, които основават 7 села около манастира - Осеновлаг, Огоя, Оградище, Буковец, Лесковдол, Желен и Лакатник. А в тяхна чест, в манастирския храм са вградени 7 отделни параклиса (съответно присъстват 7 олтара). Най-ранните свидетелства за съществуването на се основават на четириевангелие с приписка от 1511г. и служебник от 1554г., като на два пъти - през 1737г. и в началото на XIXв., манастирът е ограбван и разрушаван от турците и обновяван съответно през 1770 и през 1815г. със средства на околното население.

Вече споменах, че особен интерес в манастира представлява църквата и нейната особеност в архитектурното й оформление - непосредствено срещу входа на църквата, във вътрешността, се намира централният олтар, посветен на иконата „Рождество Пресвета Богородица – Осеновска“, донесена от игумен Гаврил от Атон през XI век. В четирите ъгъла на централния олтар и отделени от него с вътрешни стени, кръстообразно се разполагат 4-те главни олтара, посветени съответно на 7-те братя Макавееви, на Св. първомъченик и архидякон Стефан, на Свети Седмочисленици и на братята Козма и Дамян (чиито мощи са положени в централния олтар). Вляво от входа се намира шестият олтар, в чест на архангел Гаврил, а вдясно – седмият, посветен на Свето Благовещение. Последните 2 са особено изолирани и до тях се стига през малки входове на 2 параклиса.

Църковната живопис е на повече от сто години и е направена от представители на Самоковската школа, а в библиотеката се съхраняват много стари богослужебни книги на църковнославянски език. Между тях е и „12-те минея“, подарена от руската императрица Екатерина ІІ Велика. Иконите с резбовани рамки са дело на местни майстори, като сред тях се откроява голямата многофигурна икона "Страшният съд”. Едно от най-интересните произведения на майсторите е дървеният полилей „Хоро”, сътворен през 1815г., съставен от 15 части с оцветени дърворезбени сцени. Разнообразието на произведения на изобразителното изкуство говори, че в манастира "Седемте престола" са канени майстори от различни краища на страната, за да украсят неговия храм, а днес интересните сгради на манастира са реставрирани, възпроизвеждайки неговия възрожденски облик

През 1892 г. манастирът е посетен и от Иван Вазов, който пише в него баладата „Клепалото бие“. Цялата околност на Искърското дефиле била любима на Вазов и често отсядал в манастира. „Клепалото бие” е посветена на металното клепало, което се намира под манастирската камбанария.

Манастирското клепало било изковано през 1799 г., а желязото за неговата изработка е взето от вратите на крепостта "Калето". Това станало по идея на Св. Софроний Врачански. Той прекарал скрит тук 14 дни заедно със спътниците си от монашескато братство на близкия Черепишки манастир, гонени от черкези.

Сред буйната зеленина на манастирските покои се гуши малко паметниче с надпис на  Змей Горянин /Светлозар Димитров/ – известен български детски писател (1905-1958г.).

“Змей Горянин 1905–1958

Душата ми копней за тишина
сърцето ми тупти безспир за мир
зове ме горда Стара планина
и сгушения в нея манастир – 1953”
3мей Горянин

Храмовият празник на манастира е 8 септември – Рождество на Пресвета Богородица.

Съвременният облик на манастира и оформен през 1970г, намира се на около 41 км от град Своге и на около 83 км от София.

От няколко години местните жители успешно и интензивно развиват екотуризма, и на няколко километра е устроена екзотична ферма за щрауси с обособен мини – зоопарк.

 
:)