Е, не е новина преоткриването на лимеца. Отдавна исках и аз да го представя, като събирателно име за древната дива пшеница или с клишираните популярни наименования – хлябът на траките, житото на фараоните, последната храна на Христос. Напоследък някои диетолози му приписват и нов имидж – „черният хайвер на пшениците“. В процеса на по-детайлно търсене ме впечатли и прочетох книгата "Изначалният хляб, Лимец, Дивото жито на древността" на билкаря Емил Елмазов, и избрах това образно описание /стр.18/
„Стъблата на лимеца са високи повече от метър, но са опънати, тънки и здрави като струни на арфа. И когато пръстите на вятъра минат през нивата със зреещ лимец, ще чуете шепот на резедави и златисти вълни, понякога кафяви, дори сочно черни, зависи откъде ги огрява слънцето в този миг. А това, което не ще доловите отведнаж, е свистежа на звездите в кухите стебла на лимеца. Блажен е този, до който достигнат небесните отгласи от цяла една нива.”
Ще допълня още негови съждения за несъщинската пшеница, която определя като:
"Непозната лечебна храна, която цивилизацията отдавна е забравила. Божествена хармония е събрал в себе си лимецът, който хората наричат дива пшеница, а не знаят, че това жито е прекрасен антиоксидант, енергизира тялото на човека, насища го с позитивизъм по най-бързия и най-простия начин и така му помага да се бори с болестите."
Дивата пшеница, наречена лимец и нейните близки сортове и хибриди - спелта, камут, капладжа /обобщено наименование за едно и дву –зърнена/ са известни от библейски времена. Без да навлизам в областта на зърнопроизводството най- общо: зърната са "облечени" в твърда обвивка, която трябва да се излющи преди зърното да се смели, защото при вършитба стъблото се начупва, а зърното остава обвито. Лимец, спелта/динкел:
Лимецът /едно и еволюиралия двузърнест/ е един от най - ранните форми култивирани от пшеница - лек, устойчив на студ вид пшеница и при отглеждането му не понася да се използват изкуствени торове. Често се оцелява на бедните почви, където други видове пшеница се провалят. В Южен Кавказ има останки, датиращи от хилядолетия преди новата ера. Генетични анализи на диворастящия еднозърнест лимец показват, че първоначално е отглеждан в югоизточна Турция, а по-късно и в Европа.
След естествени хибриди се ражда и пщеницата Спелта /Triticum spelta/, на немски Dinkel. В Западна Европа по-често се говори за пшеницата спелта/динкел.
Еднозърнестия лимец (Triticum monococcum L.) е най-древния вид от групата на покритите или несъщински пшеници. В тази група са кулитивирани още двузърнестия лимец /емер/ (Triticum dicoccum Schrank) и пшеницата спелта (Triticum spelta L.). Пшеница Камут / turgidum/ е известна с историята на онези 32 мумифицирани зърна, намерени по време на разкопките на гробницата на египетски фараон, за които се смята, че прораснали след повече от 3000 години и дават името на американския сорт "Жито на фараона Тутанкамон".
„Стъблата на лимеца са високи повече от метър, но са опънати, тънки и здрави като струни на арфа. И когато пръстите на вятъра минат през нивата със зреещ лимец, ще чуете шепот на резедави и златисти вълни, понякога кафяви, дори сочно черни, зависи откъде ги огрява слънцето в този миг. А това, което не ще доловите отведнаж, е свистежа на звездите в кухите стебла на лимеца. Блажен е този, до който достигнат небесните отгласи от цяла една нива.”
Ще допълня още негови съждения за несъщинската пшеница, която определя като:
"Непозната лечебна храна, която цивилизацията отдавна е забравила. Божествена хармония е събрал в себе си лимецът, който хората наричат дива пшеница, а не знаят, че това жито е прекрасен антиоксидант, енергизира тялото на човека, насища го с позитивизъм по най-бързия и най-простия начин и така му помага да се бори с болестите."
Дивата пшеница, наречена лимец и нейните близки сортове и хибриди - спелта, камут, капладжа /обобщено наименование за едно и дву –зърнена/ са известни от библейски времена. Без да навлизам в областта на зърнопроизводството най- общо: зърната са "облечени" в твърда обвивка, която трябва да се излющи преди зърното да се смели, защото при вършитба стъблото се начупва, а зърното остава обвито. Лимец, спелта/динкел:
Лимецът /едно и еволюиралия двузърнест/ е един от най - ранните форми култивирани от пшеница - лек, устойчив на студ вид пшеница и при отглеждането му не понася да се използват изкуствени торове. Често се оцелява на бедните почви, където други видове пшеница се провалят. В Южен Кавказ има останки, датиращи от хилядолетия преди новата ера. Генетични анализи на диворастящия еднозърнест лимец показват, че първоначално е отглеждан в югоизточна Турция, а по-късно и в Европа.
След естествени хибриди се ражда и пщеницата Спелта /Triticum spelta/, на немски Dinkel. В Западна Европа по-често се говори за пшеницата спелта/динкел.
Еднозърнестия лимец (Triticum monococcum L.) е най-древния вид от групата на покритите или несъщински пшеници. В тази група са кулитивирани още двузърнестия лимец /емер/ (Triticum dicoccum Schrank) и пшеницата спелта (Triticum spelta L.). Пшеница Камут / turgidum/ е известна с историята на онези 32 мумифицирани зърна, намерени по време на разкопките на гробницата на египетски фараон, за които се смята, че прораснали след повече от 3000 години и дават името на американския сорт "Жито на фараона Тутанкамон".
През 20 век почти навсякъде спелтата е заменена с обикновеното (хлебно) жито, тъй като добивите от него могат да се увеличават с торене и генни модификации за разлика от спелтата, която не се поддава на такива интервенции.
Спелтата се отличава с високата си чистота, тъй като се отглежда без изкуствени торове и генни модификации. Съдържа високо количество полезни хранителни вещества - 57,9 % въглехидрати, 17,0% протеини, 3% мазнини, 9,2% фибри, минерални соли и витамини. В дивата пшеница има почти два пъти повече мазнини, белтъчини, фосфор, витамини от групите на В и А от останалите видове. Спелтата съдържа балансирано количество глутен и е изключително подходяща за приготвяне на тестени изделия.
Вече има много и хубави рецепти при Зори, Краси и в спомената книга. Използвам такова брашно от доста време, като основа или добавка в хляб и печива. Мога да потвърдя, че е много вкусно, питателно, здравословно и заслужава по-широка популярност. Продуктите от това брашно се отличават с чисти, стегнати трохи и наситен аромат и вкус, а тестото втасва по-бързо. Счита се, че лимецът съдържа почти всички хранителни вещества не само в обвивката, но и равномерно в зърното, което предполага, да запазва хранителната стойност на готовия хляб, дори и с по-фино смилане. Избрах тези обикновени тънки питки:
Спелтата се отличава с високата си чистота, тъй като се отглежда без изкуствени торове и генни модификации. Съдържа високо количество полезни хранителни вещества - 57,9 % въглехидрати, 17,0% протеини, 3% мазнини, 9,2% фибри, минерални соли и витамини. В дивата пшеница има почти два пъти повече мазнини, белтъчини, фосфор, витамини от групите на В и А от останалите видове. Спелтата съдържа балансирано количество глутен и е изключително подходяща за приготвяне на тестени изделия.
Вече има много и хубави рецепти при Зори, Краси и в спомената книга. Използвам такова брашно от доста време, като основа или добавка в хляб и печива. Мога да потвърдя, че е много вкусно, питателно, здравословно и заслужава по-широка популярност. Продуктите от това брашно се отличават с чисти, стегнати трохи и наситен аромат и вкус, а тестото втасва по-бързо. Счита се, че лимецът съдържа почти всички хранителни вещества не само в обвивката, но и равномерно в зърното, което предполага, да запазва хранителната стойност на готовия хляб, дори и с по-фино смилане. Избрах тези обикновени тънки питки:
Тънки питки с брашно от лимец и пшеничени трици
Продукти за 8 питки:
1 ч.чаша брашно от лимец*
1 ½ ч.чаша типово брашно
½ ч.чаша пшеничени трици
1 ч.л. сол
1 ч.л. мед
1 ч.чаша хладка вода
10 гр. свежа мая
*използвах готова смес брашно за домашна хлебопекарна dinkelbrot - Frießinger Mühle GmbH
Всички продукти се замесват, разбиват с миксер за тесто до поемане, изглаждане и оформяне на тесто. Оставя да втасва, до удвояване на обема – около час или повече, според топлината на помещението. Вариант е да се постави тестото в хладилник и да се употреби в рамките на ден-два. Удобство за замесване вечерта, а на следващия ден - разточване и изпичане.
Ако тестото е било в хладилник след изваждането се оставя 30 мин. да се отпусне тестото и оформят питките. Късат се и закръглят топчета от тестото, след което всяко едно се разтегля на дълъг фитил. Тестото е меко и много еластично. Фитилът се навива на плътна спирала, след което се разточва на тънка питка. Оставят се да втасват за около 15 мин. и пекат.
Фурната е загрята предварително на 220С и печенето е 15 мин. до лек златист цвят, като запазват светлия си вид.
Изваждат се от фурната и леко охлаждат. Отвътре се е оформил кух джоб.
Готови са за консумация :)
Ако тестото е било в хладилник след изваждането се оставя 30 мин. да се отпусне тестото и оформят питките. Късат се и закръглят топчета от тестото, след което всяко едно се разтегля на дълъг фитил. Тестото е меко и много еластично. Фитилът се навива на плътна спирала, след което се разточва на тънка питка. Оставят се да втасват за около 15 мин. и пекат.
Фурната е загрята предварително на 220С и печенето е 15 мин. до лек златист цвят, като запазват светлия си вид.
Изваждат се от фурната и леко охлаждат. Отвътре се е оформил кух джоб.
Готови са за консумация :)
Започнах и ще завърша с откъс от книгата: "Изминали са 17000 години откакто човекът и лимецът са се срещнали. Растението не се е променило, то клечи подсмихнато по синурите тук таме и чака отново да му дойде времето. Човекът е съвършено друг. Ние тепърва имаме да се опознаваме... Чувам го вече от разстояние. Вие чувате ли го? Лимецът ни вика..."
Опитайте...
